alvassareiro

Тука един доста стегнат и аналитичен пост, като този на Дендро, навежда на някои интересни мисли. вярно е, и това да се знае, че не може да има частна собственост при ограничени ресурси и недостик. Има при излишък. При появата на земеделието и класовото общество обаче определена върхушка заграбва блага, които са оскъдни, и ги прави частна своя собственост - земя, средства за производство, знания и тн. Не е ли по-логично тези недостигащи блага да продължат да бъдат общи, а не да се приватизират, за да се държат в туш другите. Ето първата голяма несправедливост, която справедливо кара масите, наречени пролетарии, да искат връщане към изконното състояние - оскъдните блага да станат отново общи, не частни. В такава ситуация върхушката има два пътя. Да се откаже от монопола си върху ограниченото благо, и да го отстъпи за общо ползване, което е пълен абсурд. Другият път е да го присвои, приватизира, и дори да аргументира монопола си - понеже средствата за производство, знанията, абе всичко е ограничено и недостига, по-добре ние да притежаваме това благо, вместо да се изгуби завинаги. т.е едва ли не изпълняват цивилизационна мисия. това оправдание е валидно чак до индсутриалната революция. Тогава човек развива масово умението да прави, произвежда, how to do it, вече всеки има достъп до знанието, средствата и възможностите за производство, и оправданието на върхушката се лишава от смисъл. И именно тогава се раждат и движенията за изземване на частната собственост и нейното социализиране.

Аз не съм марксист. Правиш произволни асоциации. Това, че всички са такива днес, не означава, че има връзка между двете, и че не може да бъде по друг начин. Общност без класи и йерархия би следвало да стане от само себе си, ако приемем, че факторът, породил класите, вече го няма, има си естествени пътища на еволюция и развитие. Всичко се променя. говорейки за брой на населенението. От сравнително скоро време има тенденция големите империи да изчезват и да се заместват с по-малки национални държави. Тази тенденция на раздробяване може да продължи. Съвсем естествени процеси протичат. Изобщо, в последните векове протичат интересни процеси, които връщат човека социално в така да се каже предаграрно предкласово преднеолитно състояние, когато човек е живял доста по-позитивна социална среда, което поставя много интересни въпроси.в

Всяка теория е хипотеза, докато не стане реалност. Както казах, йерархията и класите възникват в малочислени групи. Нямат връзка с броя на населението, а със социалната организация. Измениш ли факторите, изменяш и ефектите.

има, ако държавата изчезне. Неслучайно Маркс го казва. Обществото може да се групира по най-различен начин.

Йерархичността и класовото деление са се появили първоначално в малобройни колективи.

Факторите за йерархичност, класово, безкласово и тн. нямат нищо общо с броя на индивидите. Други са. Не само според Маркс материалните различия не означават класови различия. Свещениците не са по-богати, или пък войниците, но са били отделни класи.

Такива актьори навярно има, но те нямат власт и статус, а са посредници, помагат да се стигне до консенсус. Не знам точно каква антропология те интересува, след като до преди малко оспорваше базисни понятия и представи за ранната история.

невярно. Трудът се разделя преди да има класи.

Ето какво пише в статията всъщност: Куна както винаги не е чела статията. Има охлабване на йерархичността в началото на палеолита, когато се отделяме постепенно от нечовешките си предци, и има true egalatianism към 10 000 години пр.н.е Все пак време трябва за всеки процес да се развие. ник, не се коси. Тя редовно така прави. Пуска разни статии без да знае какво пуска. Именно. КГ вчера пита защо индианците от Северна америка имат вождове. Очевидно, защото не са чисти ловци и събирачи, а комбинират лова с ярко изразено военно изкуство и пастирство на биволи и бикове, а събирачеството в прерията не е много застъпено. Индианецът чероки въобще не е симпатичният ловец и събирач от евроазийския неолит.

Няма и. Много точно е описанието на Дендро и Дедото. Монератизмът го оставете.

Да. Това означава, че има сериозни вътрешнокласови размествания. Нещо, ставало често и преди. Една ниша се празни и заема от други. Определя, но в определени случаи. иначе чалгапевачките щяха да са по-висша класа от мен, а и въпросът е би ли следвало? Трябва ли различията в материалната сфера да определят различни права, статус, и тн..

Бюрокрация винаги е имало. От Египет и Шумер до днес. А западните работници и гастербайтерите са една класа - работници - с разлика в материалната сфера. Класите са в много по-широк смисъл. Ти може да си по-богат, по-умен, по-висок, да си различен, но това не бива да бъде облечено формално в разлика в правата, както е традиционно. Наред с това тенденцията е неравномерностите в заплащането да се регулират от държавата, предвид горния принцип, и това става все по-централна функция в развитите западни общества. С две думи, тенденцията е светът да става все по-егалиратен и все по-социален.

Ами логично погледнато, натам върви, предвид въпросът, който поставих. Ако го няма факторът, довел до класите, не е ли логично и класите да изчезнат? А те изчезват една по една. Вече почти няма свещеническа класа, няма аристокрация (има ги само символично, като анахронизми от миналото, без реална власт), има промени в военната структура, а пролетариите все повече се издигат и развиват права. Класите сериозно се тресат.

Въпросът е по-сложен. Ако има консенсус за това, че земеделието е причина класите да се появят, не е ли логично, след като има индустриална, а после и постиндустриална революция, т.е земеделието е изместено на много места от водещите си позиции в икономиката, класите постепенно да изчезнат. И не е ли странно, че подобни възгледи се раждат и прилагат именно в индустриални общества? комунизмът винаги налудничаво индустриализира? Тофлър. И въпросът, който Тойнби непрекъснато повтаря - кога ще изчезнат класите, за да се спасим?

Има много причини, и това е една от тях наистина. Други са, че обществото става по-сложно, има нужда от организация, структури, ред; обществата усядат и хората стават зависими от средствата за производство и оттам към този, който ги притежава или узурпира. Ако си ловец или събирач никой не може да си присвои дивите животни. Ако си уседнал земеделец, някой тиранин заграбва земята и те държи в подчинение. Трупат се излишъци, богатства, на тяхна основа власт и тн. Би било добре да се довавят и много други фактори, развитието на религиозната система примерно, в която се вкарва вожда и тн., развитието на определени "тайни технологии' като металургията - леенето на метал е тайна, и който знае тайната прави средства за производство, държи в туш другите, и става шеф - затова скелетът от Варна е с брадвичка - върховен металург жрец. Най-важното е следното. Ние свързваме появата на стратификацията, класите, неравновластието, тиранията със земеделието. тази зависимост се проследява в цялата история след това. Там, където има земеделска цивилизация, се развива тиранизъм. Там, където земеделието отстъпва на нещо друго - номадство, лов, събирачество, търговия, има относителна демокрация и равенство. Значи - земеделието връща йерархията и деспотизма. Третият въпрос е. какво преживява светът от 18 век насам, и особено след ВСВ?

Именно. макар, че науката казва, че стратификацията се появява за първи път в култура Варна и е свързана с металургията, но тенденцията се затвърждава именно със земеделието, неолитната революция. Въпросът е защо земеделието става причина за стратификация?

Давай натам. вторият въпрос сега.

А, тука вече напипа банана хаха. Открили са. Осъзнали са. Това е отговорът. Има различни хипотези, но ето най-разпространената. Точно както при всички маймуни, сред, се разразяват яростни конфликти за храна, ресурси, женски, влияние. При повечето маймуни конфликтите са в диади - един срещу друг. единия побеждава и налага строга йерархия, контрол и тн. В един момент обаче вътрешногруповата конкуренция при хоминидите тях става водец еволюционен фактор, за разлика от другите маймуни, където това е външната среда. Това води до развитие на мозъка, което се предава по наследство. Това е т.нар. Макиавелска интелигентност. В следващия момент, вече снабдени с по-голям умствен потенциал, техните наследници, особено по-слабите физически осъзнават, че могат да победят, ако се съюзят във формации. първите формации са доста хилави, но развитият мозък способства тази тенденция да се затвърди - хоминидите вече имат памет, помнят, развиват връзки с този, помогнал им в миналото. Развиват реч, норми, групово поведение. Тези алианси в един момент нарастват до степен, че обхващат цялата група и членството става по наследство, предполага се, че е по-добре да се участва, отколкото да не се. В края на този процес огромните маси, обединени в алианси, обръщат пирамидата и подчиняват алфа-членовете, онези по-силни, които потенциално биха ги доминирали на по-ранния етап. Т.е съревнованието между индивиди парадоксално води не до неравенство, а до равенство. егалитарната революция на плеистоцена. Вторият въпрос. кога това се променя? кога се появява йерархията, класите кастите, вождовете? кога плеистоценският модел престава да действа? Кога

Хубаво е сам да стигнеш до отговора, защото ако ти го дам на готово, съществува склонност да го отхвърляш, защото не е твой. А ние не искаме да доминираме, а да стигнем до истини. Да приемем, че всички маймуни - имам предвид човекоподобни, хоминиди - са се прехранвали с лов. въпреки това някои в един момент стават различни, стават егалитарни. Защо?

1. какво е накарало някои маймуни да тръгнат по друг път и да развият стабилни егалитарни формации през плеистоцена?

Михов, то не се натрапва. Ние просто отиваме натам съвсем естествено. Обаче искам сам да си отговориш на въпроса защо. Отговори на 1 моля.

Конфликтите се решават чрез взаимно съгласие. Конфликтите, диманиката итн. не означават йерархичност. Човешкото общество от плейстоцена, каквито и термини да ползваме, е станало точно обратното на социалната организация при маймуните, където да, има строго изразена йерархичност, доминантност и подчиненост. тази крачка е причина изобщо да има човечество. Защото е причина да развием мозъка си, езика, морални норми, памет, общуване, социални способност, алтруизъм и склонност към цивилизация. Оттук насетне някои от тези индивиди съзвават цивилизация, други не. И едните, и другите нямат никакви умствени или качествени пречки да се цивилизоват. Различителната линия е наличинето или отсъствието на определен природен или социален стимул и то с точно определена сила, който да ги подтикне към тази втора крачка. Какво сега? може ли да те поразпитам малко. 1. какво е накарало някои маймуни да тръгнат по друг път и да развият егалитарни формации през плеистоцена?

Не е слаба социалната стратификация. Няма такава. Появява се с усложняване на обществото много късно. Твърдението ти за някаква хипотетична йерархичност е дори по-приемливо от това за социалната стратификация. Има нещо което сериозно не разбираш. Тези "малки причитивни общности", за които говориш, предразположени към един вид комунизъм от плейстоцена, всъщност са направили най-голямата крачка в еволюцията именно заради тази си склонност - тръгнали са по път, различен от този на другите маймуни, развили са мозъка си, следвали са го около 1 милион години, докато не са създали цивилизацията. Това е стъпка, по-голяма от самата цивилизация.

Счита се, че човешките групи от палеолита са егалитарни формации с едно ниво - one level formation. Каква е тази йерархичност с едно ниво? Какво е това животно? това ми звучи като твърдението, че чернобелият телевизор бил цветен.

Има. Именно те се изучават, защото са реликти от далечното минало. това е все едно вместо да си вадиш заключения по фосили и кости, да намериш два три живи динозаври. затова всички големи антрополози са прекарвали живота си сред разни примитивни племена из африка и амазония.