alvassareiro

Ами митак, питаш кои термини, въведени от маркс, сега са актуални. Айде помисли. А уж се пишеше тойнбианец.

Ами според капитализма има. Според други теории няма. Ако си част от капиталистическо общество, това има смисъл. Ако си част от автархия или комунизъм, няма смисъл.

Показва колко малко познания имаш ти, не само по икономика. С предприемчивостта е същото. Може да има, може и да няма, както не винаги е имало. Според едната теория трябва да има, според другата не трябва да има. Е по кой критерий да решим кое е по-подходящо. Трябва да е трети, външен.

За първото съм съгласен, още повече, че излиза от устата на заклет антимарксист. За второто не съм сигурен. Защото винаги е актуален спорът правилен ли е моделът ни на икономика, има ли алтернативи, трябват ли корекции, още повече в сегашната ситуация.

Виж сега. Първо, чел съм каквото трябва и колкото трябва. Иначе, вярно е, непрекъснато трябва да се чете. Второ, не ми стана ясно кой икономикс имаш предвид. Защото така написано, това е списание, и катедра в УНСС, един доста пропаднал университет да ти кажа аз. Трето, ако имаш предвид Economics, науката, между другото в множествено число, ами това е научен модел и концепт за капитализма. Ами естествено, че според него Маркс греши, нали точно той критикува капитализма. Въпросът е друг. Според капитализма, принадената стойност е риск на предприемача, и той следва да бъде платен. Според марксизма не е нито риск, нито трябва да се заплаща. Значи риск има винаги и за всеки. Риск има в автархията, във феодализма, в комунизма, в капитализма и тн. Но само в капитализма той се заплаща. Въпросът тук не е риск ли е, или не е, а трябва ли да се заплати, или не трябва, и кой трябва да го плати. РТрябва ли да има печалба, или не трябва и тн. Разни концепции, разни идеали. Затуй не ме насочвай към научния капитализъм, защото аз по същата логика аз мога да те насоча към научния марксизъм. Нещо странично трябва да се търси като пресечна точка.

Аз питах кой казва, че Маркс греши? Не можеш да сравниш един автор с цяла наука. Не върви. Имена?

А кой го казва?

А, значи в марксизма има принадена стойност. Аз пък мислех, че той я критикува. после ми говори за липса на познания. абе неам думи.

Но не е само това. Принадена стойност е термин от теорията на капитализма. Ако капитализмът изчезне, примерно го заменим с автархия или нещо друго, логично е да изчезнат и всички негови атрибути. Не може да интерпретираш термини от една система с понятия от друга.

Ами беше, само че не ми изглежда, да си културолог.

Икономикс, хаха, айде и ти. Ще ме умориш значи.

С това съм съгласен, и, е обективно решение.

Без познания са доста хора, но поне в сайта от страна на културолозите няма такива. Познанията са нещо доста повече и по-сложно от простата фактология и папагалското цитиране на имена, дати, данни, факти под път и над път. Това отличава, между другото, знаещия от зубрача. Единият плямпоти, рецитира, другият мисли.

Хаха, културолог без интерес към историята и икономиката, такова нещо не може да има. Всички големи културолози са историци плюс още нещо. Нещо, като еволюирал историк, историк с надстройка. Защото, съгласете се, да си просто историк, е доста скучно, и ...недостатъчно. Доста теснолинейно.

По времето на комунизма блок 20 го нямаше. тогава обитателите му бяха впрегнати да строят, да създават.

Айде риск. Всякакви оправдания може да се измислят. Аз пък бих го нерекъл печалба. Иначе всички сме изложени на риск, и рискуваме. но не на всички им се плаща затова.

Точно така. Ето, че започна да разбираш, драга съфорумнице. Ами преди всичко критика на капитализма. Разбира се, аз не твърдя, че Маркс е напълно прав, или че частната собственост трябва задължително напълно да изчезне. Това е...нереално. Но да, трябва да се ограничи. Това, за което претендирам, е да се анализират идеите на марксизма обективно и безпристрастно, не да политизираме, защото това е икономическа теория преди всичко. Да започнем от връзките й с хегелианството, християно-юдеската есхатология, диалектиката на Хегел и Фойербах, културната среда, в която е създадена и тн. И точно така да се изведат съответните критики. Но реални и обективни критики, не измишльотини от типа - частната собственост е присъща на човека, защото не е, капитализмът е присъщ на човека, защото и той не е, и тн. Аз досега не видях една обективна критика на Маркс, абе една бе, а такива има. Да си представим, че Маркс е Хегел, не Ленин, и да критикуваме безпристрастно.

Затова не бива да се твърди, че революциите са добри или лоши като цяло, а че има и добри, и лоши. Което казах аз. Не бих казал, че е провален. Аристотел и Платон също не са приложени във времето си, но това не ги прави провалени. Работата на философите е да мислят, да предлагат решения на проблемите. Често други се заемат да реализират работата на практика - политици, революционери, мечтатели, ученици, адепти.

Ами лоши са, защото е по-добре да се мине без тях. А това става чрез постепенна адаптация. Ако няма такава, е нужна революция. Ами маркс не можа да бъде приложен в чист вид - т.е без да има разни лениновци, сталинци, кимовци, дето да го изменят - защото това е западна философия, която във всички случаи бе приложена в незападни страни. Когато имаш такъв парадокс, теоретично изходите са два - или правиш обществото ти първо западно, и после прилагаш западните теории, или изменяш западната теория, за да я нагодиш към незападното ти общество. В този смисъл, ние имаме едно разширяване на хоризонтите, защото бихме могли да смятаме, че проваленият всъщност не е Маркс, тъй като никъде не е приложен в чист вид, а провалени са онези, които са прилагали модификации на онова, което е претендирал той.

Революциите са лоши, но често са неминуеми. Аграрна революция, индустриална революция, информационна революция, френска революция, са положили основите на модерния свят. не може да се мине без ревизия на маркс, защото маркс визира състоянието на нещата в западния капиталистически свят, а те не са такива в камбоджа. затова можем да говорим за маркс, ако маркс беше приложен в чист вид където трябва, не изменен от други и пръснат из целия свят. нещата се разводняват.

Разбира се, че са матрици. Цялото християнство се базира на тези философии, цялото хегелианство, кантианство и марксизъм също е базиран на тези трудове. Първите утопии са на Платон примерно. А животът в комуна без частна собственост е добре пропагаднирано и дори приложено на практика от Аристотел. А кой не иска философските му идеи да се приложат повсеместно? А на революцията какво й е лошо. Демокрацията примерно е наложена чрез Американската и Френската революция в две страни, пример за демоктаризъм. Какво предпочитаме не е обект на тази дискусия. Как можем да разберем коя от пет, десет и ли двадесет теории е по-правилната, ако не ги приложим на практика? Да си чешем езиците и да казваме кой кого харесва ли?

А нима теориите на Аристотел, Платон, Сократ, да са се реализирали някъде изцяло? Напротив, това, което важи тогава, важи и сега, защото светът продължава да е доминиран от капитализма, и проблемите, които създава, са все още същите, както и през 19 век, и все още нерешени изцяло и навсякъде.

Не, това е според Маркс. И не, Маркс е велик философ-теоретик, кабинетен плъх, но в икономиката е пълен резил.

Ами не виждам противоречие по два пункта. Първо, напълно е възможно една държава първо да има един строй, после друг, и това без да се промени съществено културата й. например първо си монархия, после република. Германия например е била първо монархия, после парламентарна демокрация, след това тоталитарна хитлеристка диктатура. Но немската култура през 1880, 1918 и 1933 е една и съща. Второ, комунизмът в ГДР беше наложен насила, отгоре, това не е естествено културно явление. Но я как бягаха немците, защото хич не им допадаше, за разлика от нас. За да отчетеш културното влияние върху нещо, не бива да има насилие и принуда. Но, да итчетем и факта, че комунизмът си е роден в Германия, маркс е немски евреин все пак. Та от всичко това личи, че сякаш немският народ има някаква генетично заложена в културата си склонност към ред, дисциплина, авторитаризъм, и ...философия. Лично аз не виждам никакво противоречие. Както казах, същетвени културни различия между ГДР и ФРГ нема. Горе посочих източник.

Куна, нито един човек не може да създаде и наложи културни особености, ако не са му присъщи. Ким може да наложи само това, в което традиционно е бил възпитаван. Диктатурата и авторитаризмът са специфични културни особености, да, нарича се неравновластие, и е специфично културно измерение. Един политически строй е плод на културни особености, не културните особености на строя. Германците са един народ, и различията между ФРГ и ГФР не бяха културни. Други бяха. Преди да се говори, трябва да се чете. направил съм си труда да поместя обширно междукултурно изследване на източна и западна германия, проведено в 1990. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8110 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8108 Това, което говориш, противоречи изцяло на културологията, социалната антропология, социологията и още куп науки и емпиричен опит.