alvassareiro

1.2 Особености на византийската живопис - изкуството във Византия не е имитативно, а трансцендентално и интелектуално. Основната му цел е да предаде духовни послания чрез дематериализация, т.е разрушаване на времето и пространството. Това става чрез: - създава устойчиви и повтарящи се разпознаваеми архитипове, което пък затруднява неговата периодизация - композициите са обездвижени, застинали във времето и пространството, като основният композиционен елемент е носът, а изражението се предава чрез очите - липсва перспектива, като пространствата са относителни с доминация единствено на две измерения и обратна перспектива - липса на индивидуалност, доминира архитипът - византийската монументална живопис покрива цялата вътрешност на храма - разположението на фигурите не е случайно, а се подчинява на строг канон и правила. В изобразяването на човешки фигури диминира правилото - 9 глави трябва да се поберат в едно тяло, а лицето е разделено на три части от носа - от ляво на него, отдясно, и отгоре. - пренебрегнати са реализмът и натурализмът чрез диспропорция между фигури и предмети - фонът обикновено е позлатен и представлява град или планина. - основен принцип е симетрията, строгото разпределение по регистри в една хоризонтална и друга вертикална ос, и изоцефалията - главите на фигурите от един регистър трябва да са на една линия. - използват се много ярки цветове, обикновено с позлата 1.2.1. Основни типажи на живописната композиция - изображения на Христос. Пантократор - изобразява се в зенита на купола и представлява Бог Творец и Бог Изкупител едновременно - т.е Христос след Възнесението, за разлика от основния елемент на западното религиозно изкуство - Разпятието. Във Византия Пантократор се изобразява в сирийски стил - с брада, тъмни бадемови очи и плитки, не в римо-елински, както е на Запад. В педнантивите под купола се разполагат и другите 4 канонични изображения на Христос - Христос Емануил, Христос по-стар от дните, Христос Убрус и Христос Керамидион. Пантократор е част и от композицията Дейсис. - изображения на Богородица. За разлика от католицизмът, където се използа думата Света Мария (Santa Maria, Holly Marie) или Nuestra Senhora/Notrе Dame, във Византия се е наложил терминът Богородица - TEOTHOKOS (teo е Бог, а thokos e раждане), което съответства на западното DEIPARA. терминът Богородица или Теотокос е въведен на Третия Ефески събор като реакция на несторианството, което предлага терминът CHRISTOTOKOS. Византия не смята, че атрибутът "Света" е достатъчен за Божията майка, поради което ползва терминът PANAGIA - по подобие на PANTOKRATOR - т.е светица на светиите, или всесвята. Съществуват следните канонични изображения на Света Богородица: - THEOTOKOS е всяко едно изображение на Дева Мария с Младенеца. Седнала или на трон, държаща го в скута, или в медальон. - THEOTOKOS KIRIOTISA - това е всяко едно изображение на Богородица на трон, в превод Владетелка на небето и земята. Известно е още като PANAHRANTA. - THEOTOKOS ODIGITRIA - Богородица с Младенеца, като с дясната ръка сочи към Него. - TEOTOKOS ELEUSA - Богородица Умиление - Богородица целува Христос, който пък седи в скута й и я благославя. Нарича се още GLIKOFILOUSA. - TEOTOKOS GALAKTOTROPHUSА - Богородица кърми Христос. Това е разновидност на горния тип. - TEOTOKOS VLACHERNITISA - Богородица застъпничка, с високо вдигнати ръце в знак на моление. Изобразява се в абсидата на главния олтар с Хистос Емануил включен в медальон на гърдите й. Това изображение се нарича още PLATYTERRA или ORANTE. Освен тези основни изображение съществуват и различни подвидове, като PORTAITISA - обикновено някой от предишните видове, разположен на входа на църкавата; NIKOPEDIA - някой от горните типове, взимани по време на военни походи на византийската армия; Всички тези типове изображения не са свързани със стилове или хронология, а са обусловени от теологични фактори.

1.Общи особености: - Това е изкуство, изцяло базирано на религията, и вдъхновено от нея. Всички най-ярки особености на византийската архитектура намират приложение именно в храмовата архитектура, а спецификите на византийското изкуство пък са най-ясно проявени в иконата. Така храмът е най-типичният пример за византийска архитектура, а иконата - на това изкуство. - Въпреки това, византийското изкуство е светско по характер. То е пряко свързано с личността на императора, политиката му, и светската власт, предава техните послания и изисквания, и има нужда от патрон, благодеятел, ктитор. Това пък въвежда и някои светски елементи в изкуството, ктиторските портрети. За разлика от западното изкуство, което е изцяло клерикално. - поради фактът, че в началото Византия е центъра на християнския свят въобще, то византийското изкуство в двете му разновидности - архитектура, и живопис - е родоначалник на християнското изкуство въобще. Всичко, което се случва в Европа по-късно, е заемка и базирано на него. - изпитва силни влияния както от запад - чрез римската латинска култура и ранното християнство - така и от изток - чрез елинизма, и влиянието на перси, араби, Близък изток, Северна Африка и Армения. Затова е познато и като ориентализирано христианско изкуство, или изкуство на християнския изток. - византийското изкуство акцентира вътрешността на храма, като пренебрегва външността, което е обусловено от християнското разбиране за дихотомията тяло-душа. - цели се тотална дематериализация както на архитектурата, така и на изкуството. Премахва се усета за време и пространство. Това се постига чрез премахване на вътрешните стени, разделяне на пространството на подпространства чрез колони, мултиплицирането на куполи като центарлният купол се поддържа от странични полукуполи, куполът сякаш плува във въздуха, като голяма роля за този ефект на дематериализация на пространството играе и светлината. В изкуството пък се премахва идеята за време и пространство, чрез еспиритуализация на образа, липсата на покрив, фигурите не стъпват върху пода, ако има такъв, няма фон и релефност. 1.1. Особености на византийската архитектура: - Византия стъпва на силно на раннохристиянската архитектура, като заема и развива ранната базилика, мартириума и баптистерия. Въпреки това доразвива базиликата, като добавя не един престол, а три съотв. на всеки един от трите кораба, атриумът се превръща в закрит нартекс, въвежда трибаната на втория етаж на двата странични кораба, западната джирола или диамбулаторий се превръща в синтрон, въвежда иконостаса като ключов структурен елемент. Византийските базилика нямат транспепт, или той е силно изместен на изток, и скъсен. От смесването на тези три раннохристиянски сгради се появява цялото архитектурно развитие на византийската архитектура - баптистерият влиза в нартекса, а базиликата се смесва с мартириума, скъсява се, появява се купол. - най-ярката черта на византийската архитектура е развитието на купула и подкупулното пространство. Църквите са централизирани, което акцентира на купула и неговата поддържаща структура. Изглежда сякаш цялата сграда е строена, за да акцентира купула. Акцентът, който се дава на куполното и подкуполното пространство във Византия, не се среща в никой друг период. Византийските купули са по-високи и по-широки от всички, правени преди това. В същото време те се мултиплицират, появяват се полукупули, конхи, абсиди. Най-сериозният проблем, пред който се сблъскват ранните византийски архитекти, е как да поставят сферичен купол върху квадратна основа. Така се появява типично византийското откритие на пендантива - сферичен изпъкнал триъгълник в четирите края на купола, който е структурна връзка между кръглия купол и квадрата на централния кораб. В по-късен период се използва повече тромпът - на мястото на пендантива се поставят четири вдлъбнати конуса, които имат подобен ефект. Разликата е, че пендантивът носи сплескан и широк купол, а тромпът - извисен купол върху барабан с прозорци. - византия осъществява и развитие на античния ред колони, като широко използва коринтската колона, върху която добавя кемпфлер или cymatium - трапецовиден камък с инкрустации, който повдига височината на колоната и е структурна връзка между кръглата колона долу и квадрата на основата на арката отгоре. Инкрустациите на кемпфлера са тип арабески, силно повлияни от арабското изкуство на камъка. Арките са сферични (medio canon), сводовете са няколко сферични арки долепени една до друга (boveda de medio punto), или кръстати в ниските странични кораби, получини от кръстосването на две сферични арки. - типичен представител на византийската храмова ахритектура се утвърждава кръстокупулната църква - скъсена базилика с квадрат, в който е вписан гръцки кръст, а върху кръста има купол, който е основен акцент в храма. Квадратът разделен обикновено на три кораба, символизира земята, куполът е небето, а кръстът е връзката между тях. Този тип църкви се появява под арменско влияние през 7 век и става най-широко разпространеният храм от Македонската минастия насам. С времето куполът се извисява все повече, появава се барабан, стесняването на централния купол води до поява на още четири странични, като този тип има най-яркото си приложение в Русия от 16 век насетне. - широко използване на тухли, или от 10 век на клетъчен строеж, с декорации по външните стени.

В общи линии темата включва дефиниция, периодизация, типизация и тн. на това явление, толкова интересно от всяка една гледна точка. Най-общо това е изкуството на Византийската империя, което обаче засяга всички страни на православния ареал - Балканите, Русия и Близкия изток и Северна Африка. Дефиниция. Византийското изкуство можем да го разделим на византийска архитектура, византийска живопис - стенопис, иконография и музайка - и византийска ръкопис. Има интресна периодизация като повечето автори ясно разграничават три периода, спорни са само наименованията им, както и горните и долните им граници. Периодизация Първи период, наречен ранновизантийски, или първи златен век, или Юстинианов ренесанс. Според едни започва през 395, други връщат още назад до 324 за да влезе и Константин, и завършва според едни с края на Ираклидската династия в края на 7 век, според други в 850 година с края на иконоборческата ерес. Т.е в най-широк вариант имаме 324-850, а в най-тесен 395-700. Тук фундаментът е Юстиниан и Равена. Втори период, наречен втори златен век, или първи златен век, ако предишния е ранновизантийски, Или Македонски ренесанс. Обхваща периодът от 850, т.е началото на Македонската династия, до според едни в 1050(7), което е краят на Македонската династия, а според други продължава до 1204 г. Т.е Македонска династия, Комнини и Ангели. Това е епохата на монументалната стенна живопис, развитието на иконостаса, установяване на догмите и правилата за степонис и разположение на регистрите, както и на кръстокупулната църква. Появява се барабан на купула, а тропма измества пендантива. Трети период от 1264, до 1453, т.нар. Трети златен век, или Палеологов Ренасанс, защото обхваща основно Палеологовата династия. Хоризонтално развитие на храмовете и усложняване на композицията - повече регистри, повече образи. Появява се температа. Исторически и теологичен контекст. Византийската империя се появава през 395 при разделянето на РИ на Източна и Западна от Теодосий, съотв. на запад остава Хонорий със столица в Равена, а на Изток Аркадий в Константинопол. До 1452 се изреждат няколко основни династий - Константинова, Юстинианова, Фока, Ираклийска, Фригидска, Исаврийска, Македонска, Комнинова, Ангели, Палеолози и някои други, като именно фигурата на императора е фундаментална за разцвета и особеностите на това изкуство. Затова имаме Константинов стил, Юстинианов, Македонски, Палеологов ренесанс. Основните исторически моменти са преместване на столицата, разделяне на империята през 395, законодателство и териториална експанзия при Юстиниан, стратиотската реформа и елинизацията при Ираклий, законотворчество при Исаврите, териториална експанзия и бюроктатизация при Македонците, феодализация при Комнините и Палеолозите. Основен белег на политически живот, отразен и в архитектурата, и в изкуството, е цезаропапизмът. В теологически контекст се различават първите еретични спорове, последвани от вселенски събори - арианска ерес, несторианство, монофизизъм, иконоборчество, богомилство, разбира се, всеки един оставил отпечатък върху изкуството, а Вселенските събори пък са дефинирали догмите на цялото изкуство.

Ами албанското настъпление е логично, обяснява се с отслабването на Византия и България.

Професорът не отговаря за чертите на тенгризма. Време е да призовем тежката артилерия на прабългаристиката, Йоло Денев.

Я им набий кофите и на двамата! Хаймани.

Хаха, изобщо не ме интересуват британските туристи. Точно, че развиваме такъв тип туризъм, ни трябва добре развити и социализирани културно-туристически ресурси, които привличат съвсем друг тип турист.

Това не е вярно. От повече от десетилетие България не приема нито един британски турист за културен туризъм.

Ами всъщност както каза и Елемаг, поради профила на туристите, които водя, никога не ги водя по крепости. Говоря от гледна точка на културния туризъм изобщо, и предвид опита и познанията, които имам.

За Шумен не съм сигурен, ако е итонг, не е редно. Но имам приятел, който работи в проектантска фирма и правят напоследък проекти за такива обекти. Итонг няма. Туристите проявяват интерес към обекти, които аз им включа в програмата, и които аз им обясня и покажа. Да си с мен е голям шанс, казват ми го както чужденци, така и българи вече няколко поредни години, които водя в македония и албания, а българин рядко хвали. Та връщайки се чужденците - испанци, португалци, бразилци, аржентинци у тях, имаме обратна връзка - само суперлативи, и искат някои пак да се върнат, защото имаме уникална страна с уникална история и култура. От агенциите им настояват да правим същите маршрути, защото хората са във възторг. А Пернишката крепост както казах я хвалят такива като теб, явно не ти е ясно какви позиции защитаваш.

Не е итонг това. Стига манипулации.

Точно затова ще съм първият, който ще даде глас, ако се правят смешни неща. Те хората не са прости все пак. По-голяма боза от това не бях чел. Писано очевидно от неук човек. Сега нямам време, но ще оборя всичко дума по дума. Чуйте ми думата! Ей, разпилях ги всичките днеска, гък не смеят да кажат. Какво да правят гОрките, заблудени са.

Напротив, същия случай като пернишкия с малко по-успешна визуализация. То и бутафориите си имат градация. Има си информация как точно се прави споменатото от мен строителство. Ето горе дадох пълна методика, четене и не лъжете. Същия случай и със Созопол - била строена наново. Абе ало, стената така е намерена, грам намеса няма, само някои паднали в подножието й камъни са сложени на липсващите им места. Аман от манипулации. Не се обиждам, а знам от личен професионален опит как реагират хората на вашите "оригинални" крепости, и как реагират на реставрирани такива. От кухнята съм човек. Годишно развеждам над 400 туристи от 3-4 различни националности и знам за какво става въпрос.

А, колко интересно. Ами приятелю, точно такива са препоръките на противниците на строителството - да се пази оригинала, като се правят разни навеси, пътечки, макетчета, инсталации, лесни за демонтиране и тн. Същия случай като Перник. Аз точно затова казвам - или имаме Перник и Момчилова крепост - с бутафории в името на това да пазим два реда "оригинални" камъни, или строим изцяло с истински материали така както е било, или най-близо до оригинала. Сега трябва да решим вие на коя страна сте? Абе пичове, Партенонът е бил барутен склад, интересно ми е при венецианската бомбандировка какво точно е останало? Траянова врата няма грам итонг. Пълни лъжи. А Шуменската е строена през социализма, айде да не смесваме нещата. http://liternet.bg/publish14/s_duleva/krepostta-stenos.htm Къде тука видя итонг?

Ами въстановява се така, както би следвало да изглежда една антична сграда от този тип - по хипотези. То не е много трудно да оформиш покрива, всъщност може и да е, защото е сложна конструкция, за разлика от нашите крепости, които са едни обикновени крепости, нищо особено няма в тях и не се иска кой знае каква хипотеза да изградиш една стена или порта. Доколкото знам Партенонът е бил взривен почти до основи, някой знае ли дали има антични рисунки как е изглеждал? Ама кажи къде точно се ползва итонг де?

Ами факт е, че Партенотът се въстановява, с кранове или без, и проект си има, и всички. Томно затова казах, че Колизеумът не е имал покрив, а платнища, най-вероятно сгъваемо. В България нищо не се въстановява нито с итонг, нито с тротоарни плочки. Някога така се е правило. Крепостите, които съм виждал, ползват гранит, донасян от близки кариери, или паднал наоколо. Къде?

Ами правят същото, което и ние. Вдигат камъните.

Защото в момента се строят. Бил ли си скоро в Атина? Да видиш какви кранове има на Акропола. то това, което е в момента, е строено в средата на 20 век. А в Рим? И там строят. Не съм сигурен обаче дали Колизеумът изобщо е имал покрив. Тия скелета за какво мислиш, че са? http://www.dnevnik.bg/print/kultura/klub/2009/12/22/834846_prikljuchi_restavraciiata_na_centralniia_vhod_na/ The Acropolis Restoration Project[edit] Looking east toward the Acropolis under construction in summer 2014. The Project began in 1975 and is now nearing completion. The aim of the restoration was to reverse the decay of centuries of attrition, pollution, destruction by acts of war, and misguided past restorations. The project included collection and identification of all stone fragments, even small ones, from the Acropolis and its slopes and the attempt was made to restore as much as possible using reassembled original material (Anastylosis) - with new marble from Mount Penteli used sparingly. All restoration was made using titaniumdowels and is designed to be completely reversible, in case future experts decide to change things. A combination of cutting-edge modern technology and extensive research and reinvention of ancient techniques were used.[46] The Parthenon colonnades, largely destroyed by Venetian bombardment in the 17th century, were restored, with many wrongly assembled columns now properly placed. The roof and floor of the Propylaea were partly restored, with sections of the roof made of new marble and decorated with blue and gold inserts, as in the original.[46] Restoration of the Temple of Athena Nike was completed in 2010.[47] A total of 2,675 tons of architectural members were restored, with 686 stones reassembled from fragments of the originals, 905 patched with new marble, and 186 parts made entirely of new marble. A total of 530 cubic meters of new Pentelic marble were used.[48]

И това кой го казва? Единственият обективен критерии са брой посещения и приходи преди и след реставрация. Примерът с Царевец е особено показателен.

Състоянието на Рациария е трагично. Освен това се разграбва. Като укрепиш, реставрираш и сложиш 3 лв вход, няма да прирари иманяр.

https://www.google.bg/search?q=el+castillo+de+burgos&es_sm=93&tbm=isch&imgil=XS1w_pnrgeY03M%253A%253B4-vzfse1M4flpM%253Bhttp%25253A%25252F%25252Fes.wikipedia.org%25252Fwiki%25252FCastillo_de_Burgos&source=iu&pf=m&fir=XS1w_pnrgeY03M%253A%252C4-vzfse1M4flpM%252C_&usg=__btKP5bidyR6PKpGvLCY9aw1VshE%3D&biw=1366&bih=667&ved=0CEgQyjc&ei=jqUiVZbOH4KdPcPjgKAJ#imgdii=_&imgrc=NYxlSilYvtHGTM%253A%3B4-vzfse1M4flpM%3Bhttp%253A%252F%252Fupload.wikimedia.org%252Fwikipedia%252Fcommons%252Fthumb%252F2%252F2b%252FCastillo_de_burgos_exteriores.jpg%252F400px-Castillo_de_burgos_exteriores.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fes.wikipedia.org%252Fwiki%252FCastillo_de_Burgos%3B400%3B215 Eто ви една испанска крепост, възстановена върху оригиналните основи. На снимката е момент от реконструкцията. В препратката как изглежда сега. Това в последните 10 години. Е как не се знае как са изглеждали? Имаш основи - знаеш формата и дебелината на зида. Вдигаш няколко нагоре просто, не е много сложно. Възстановката може да не е на сто процента, важното е да е средновековна крепост, и е сто пъти по-хубаво от един кух зид. Тя крепостта е така и така разрушена, няма накъде повече.

Да, повечето крепости, които се реставрират в момента нямат сгради.

В кой период? Сградите в Перник не са реконструирани, какво за тях? Какво значи консервация и частична реконструкция? Че те повечето крепости са останали само до основи.

Четивото за европроектите е структурен проблем - това се прави в абсолютно всички сфери и сектори, и не го разискваме. Тук се обсъжда конкретен въпрос. А ти в кой вид предлагаш да се реконструира Нове? Стига с тая пернишка крепост. Колко пъти да обяснявам. Вие не може ли да разберете, че има две групи - едните са против възстановяването, другата е за. Тия, дето са против, твърди защитават мизериите при Перник, Червен итн, щото там се бил съхранил оригинала. Под български крепости имам предвид тея, дето в момента се възстановяват. На Царевец например има доста основи, по които може също да се заключи кое какво е било. Интересното е, че противниците на строежа искат да има макети и информационни табели с картинки как е изглеждало. Ами много ми е интересно те пък откъде знаят как е изглеждало, че да го направят на макет? На тебе не са ти ясни. Да защитаваш такива бутафории като Перник е направо кощунство.

Айде бе, посетил си повече от мен, ама друг път. В края на античността са разрушени много градове, защото не са били укрепени. След това обаче разрушавани крепости почти няма. Ами ето, очевидно се знае как се е строяло през Средновековието, и не е проблем да бъде възстановено. Или по оригинални описания, или по подобие. А от линка, който даваш, не си личи голямо разнообразие. Има общи принципи с малки различия.