alvassareiro

Ами сд като само един човек е виновен, а другите са невинни, значи при нашата диктатура е виновен Бай Тошо, и никой друг. То и аз така мисля. И ми е чудно изобщо какъв е целия шум. Иначе е вярно, много е странно защо се съдят и висши военни, след като са изпълнявали заповеди. Това е и поантата в пледоарията на Гьоринг и е напълно прав. Така и у нас има един виновен само, а другите са напълно невинни михов, ти брилянтно ми помогна в тезите. именно, това показва колко гъвкаво и противоречиво нещо е моралът, няма абсолютни критерии, и едно нещо може да бъде оценявано морално по различни начини в зависимост от обстоятелствата. Затова не бива да се абсолютизира, а да се гледа конкретиката и спецификата.

" ами такима категории в морала изобщо не съществуват. Михов ги въведе, питай него какво означават, и на мен ми е интересно.

Тях ги осъдиха, защото са висши военни. Все пак не може да има само един виновен. Но кажи, съдиха ли на нюрнберг и хага войници с нисши чинове? примерно редници? Абе глишев, ами невинни са. В испания и португалия се порведе много интересна лустрация. Много внимателно се изчетоха досиетата, да се прецени кой е бил притискан, кой е бил ентусиаст, и кой е бил едра риба. Та само последните две групи бяха лустрирани. Такива етикети на сляпо само по картонче като у нас изобщо нямаше. Изобщо. Изобщо, с две думи. Примерът ми с войната беше още по-гениален. както се съдят на трибунала в хага и нюрнберг и токио висши военни, големите риби, но не се съдят редниците, така и в ДС да се осъдят на разтрел големите риби, идеолози, шефове и итн. а не редниците, техни жертви, на натиск, манипулации и тн.

Води се война срещу незащитени хора, но когато притиснеш един човек и го заплашиш, че ще убиеш семейството му, и той е незащитен, и срещу него се води война. Следователно не съдиш жертвата, а този, който му е посегнал. Отделно на това, по време на война е много трудно да следваш правилата на войната. Всеки войник със сигурност е убивал и деца, и жени. Я кажи, ако си пилот на изтребител, англичанин, и бомбандираш цивилни в дрезден, с 200 000 жертви, съдят ли те след това? а тоя дето пусна бомбата на д хирошима, той колко деца и жени уби? та осъдиха ли го?

Да обобщя. В поста на михов лъсна в лакмуса една много сериозна морална пропаст в примера с притиснатият човек, станал доносник. Ако избере за е лично морален, той престава да бъде обществено морален. Ако избере да бъде обществено морален, предава сина си, и престава да бъде обществено морален. А по презумпция личностно моралният е най-малката градивна единица в обществения морал. На какво се дължи това противоречие? дължи се на факта, че тези отношения се развиват не в нормални обществени условия, а в изключителни такива. В извънредни. когато имаме ИОУ всичко се обръща не можем да съдим хората по законите в сила в нормални условия. По същия начин, по който войниците не ги съдят след края на войната. Тези, които трябва да бъдат осъдени, са онези, създали изключителните обществени отношения, и така объркали всичко. Или в другия случай - разпалвачите на войни. Примерът ти не е обратен на моя. А показва отново противоречието. Това е другият случай, при който си легално виновен, но не и морално. Отделно, в сърбия не си виновен. Ето на ниво общество нямаш нито морална, нито легална вина. Зависи от законодателството. Но най-общо, ако се абстрахираме от бивша югославия, след война войници не се съдят. не съм убеден, че българските войници при дойран носят морален кръст до края на живота си, че са убивали сърби. А и поправи ме, моля те, но не мисля, че участниците в сръбсакта армия като обикновени войници ги издирват от Хага. Издирват само командирите. Ако търсят някой паравоенен, то е, защото е бил командир на отряд или не ебил участник в националната армия, и следователно, не се съди по военните закони.Но командирите на паравоенни формирования носят лична вина, както генералите на хитлер носят след края на войната. На Нюрнберг и на Хага не отиват обикновени воиници. Така ли е Михов?

А аз мисля, че се води един изключително здравословен диалог, и се дава рецепта за помирение. Благодарение на мен. Тази тема е находка, спазва се добрият тон, позоваваме се на морални дилеми и авторитети и тн. Изобщо много хубава тема.

Та с примера с войната, уважаеми съфорумници, не се съдят обикновените войнци, дето са убивали, за убийства. Защо? Защото това е станало в изключителни социални условия. Съдят се онези, които са създали тези изключителни социални условия. Те се съдят. Вие сега съдите обикновения войник, който едно е жертва на онея, второ е изпълнявал дълга си. а не съдите истинските виновници.

Общественият морал се базира на личния морал на всеки един член на обществото. Ако отделният човек е неморален, и предпочита непознатите пред собстения си син, не виждам как може да има обществен морал. Това противоречие, което ти посочваш, съществува, то лъсва в лакмуса на моя пример, но вината не е на жертвите - на притиснатия доносник и на неговите жертви. Вината е на палачите, онези, които са внедрили в обществените отношения този модел. Същото е като си на война. Ти си войник и си убил стотици, но не си убиец, не си виновен, нали? Нищо, че си изкормвал. Виновните след края на войната са разпалвачите. Обикновените войници Михов не ги съдят. Обикновените войничета от двете армии, стреляли се един друг, са жертвите всъщност. И едните, и другите. Други са виновните за тази социална ситуация. Същото е.

разликата от доносникът в моя пример и крадеца е, че в случая доносникът няма друга алтернатива, а крадецът има много други алтернативи.

Ами Глишев, говори конкретно по примера, не давай квалификации. Когато останете без аргументи, почвате да квалифицирате. А тезата не е моя. Това е теза на Айн Ранд. Искам да се говори конкретно по моралния казус, който зададох тук, с конкретни примери, аргументи и тн. Това е морална дискусия. Бъди себе си, развий теологията, софистиката, както ти си знаеш. Досега не видях един аргумент против.

Словесните еквилибристике не ги ръся аз. Тук говоря за нещо много ясно, просто и ясно от реалността. Конкретен пример - изключително прост и ясен. Говоря за морал. А нали на това се позовават постоянно сините? Или греша? А примерът е изцяло свързан с темата.

Това е много конкретен случай. в него не е ясно какъв е бил залогът? ако е твоят живот? затова ме интересува моя пример. той е лакмус.

Няма значение. Такъв ми беше примерът. Иначе може да се приложи за всичко. Спорно е най-меко казано. В редица общества изобщо не е въпрос на спор. У нас е спорно. Е като е спорно, защо се оклепват хора с това спорно все още нещо? Това, че си малодушен, не е морално престъпление. Не е и, че си защитил семейството и детето си. По всички линии моралът е на твоя страна. А доколкото усещам, сините все на морал се позовават. Искам да питам. Ако си малодушен, съхраняваш бъдещето на сина си. Ако не си малодушен, пропиляваш бъдещето на детето си. Кое е по-тежкото морално престъпление? Това, да си малодушен, или това да провалиш живота на децата си? това е много сериозен морален казус. навярно никога няма да намери решение и аз смятам за излишно да се дърпаме кое е. по-важното е, че е много тежък морален въпрос, което означава, че не бива с лека ръка да се слагат щампи на хората. Не и преди да сме решили моралния пъзел. Отделно, аз дълбоко се съмнявам, че в така зададения казус изобщо става въпрос за малодушие.

Изобщо, в много закономателства дори когато убиеш, за да защитиш семейството си, това не е престъпление, не си убиец, въпреки че си убил. А в нашия случай дори не става въпорс за убийство. Но дори и за това да ставаше въпрос. Престъпление ли е да убиеш, за да защитиш себе си и семейството си. В Америка не е. А защо при нас да е? Нали сме тръгнали по техния път?

Дали споделяш вина или не в случая не е важно. Има нещо много по-важно от вината. Мога да го формулирам като общ социален закон. Когато съпричастността ти, участието ти в престъпна и нечовешка организация е продиктувано от морални мотиви, и е най-моралното нещо предвид обстоятелствата, може да е осъдимо чисто законово, но не е осъдимо морално. Това е един много сериозен морален казус въобще. Михов, мисли. Това не са идеалистични постановки. Примерът, който ти дадох е най-баналният, най-често повтарящият се, най-типичният в практиката и нищо идеалистично няма в него. Чиста реалност.

Аз мисля, че аргументирах тезата си брилятно, изведох основна теза, аргументи, заключение и план за решение на проблема, плюс частична абдикация на противник. Затова не само, че няма да откажа, а направо настоявам за плюсчета, ракийка, поздравления по телефона и малка статуетка с моя лик. не споделяш никаква вина. Тук е разковничето. Ти нямаш никаква вина, че си жертва, притиснат, манипулиран, и тн. А дори и да имаш, вината на подобни хора е напълно оправдана. Иначе гоним не когото трябва. Гоним жертвата, не палача. И се разединяваме още повече, а Цвятко Цветков още се пули по разни предавания. Това ще пордължава, докато ти мислиш така. Истинската вина е на онези, които са измислили тези методи, които са ги подкрепяли и налагали, и са притискали едни хора да пишат срещу други. Ето ти жертвите, ето ти палачът.

Не става изобщо въпрос за оневиняване. Ти си невинен по принцип, защото нямаш никаква вина. Ето тук е разковничето. И решението ти е най-моралното предвид ситуацията. За разтрел са онези, които са измислили подобни методи, не техните жертви. А жертвата си както ти, така и онези, срещу които си писал. От едната страна сте, еднакви сте. Жертви. Това не само е единствено логичният подход, най-точният - не на сляпо, а предвид конкретиката, но е и единственият път за помирение, за единство. Така се изолира една престъпна, извратена клика, която е измислила всичко това, наложила го е, съзнателно го е развивала, и тази клика трябва да бъде разтреляна незабавно. А те не са много, мамка им. Иначе хората, които поддават и чиято единствена вина е, че защитават семействата си, са жертви два пъти. Веднъж тогава, и втори път сега.

Ами представи си, че натискът е максимален, непоносим. Няма и как да е иначе. А ценностната ти система, предполагам, е на нормален психично здрав мъж, който има дете, чието бъдеще зависи от едно решение на баща му. Не е сложно.

Абе докога ще пиша все едни и същи неща аз тука? Айде малко да се мисли. ДС е една престъпна структура и вина трябва да се иска от чудовищата, идеолозите, които са измислили такива долни методи. Не да се раздават насляпо щампи. Защото много хора са защитавали семействата си, пишейки доноси. Или правейки нещо друго. Ами нормално е. Аз не одобрявам ДС и методите й. Но още повече не одобрявам сляпо да се щамповат обикновени хора, без оглед на причини, конкретика, и тн. на участието им в нея. Мен Михов ми е много интересно ти лично какво щеше да направиш. Идва един у вас и ти казва избирай - или почваш да сътрудничиш на службите, или ще направят нещо с детето ти. Интересно ми е дали щеше да си такъв голям ербаб, какъвто си сега?

Ами според госпожата е морално. Ако от това зависи бъдещето на семейството ти, моралът изисква да защитиш по-близките си хора, като предадеш непознатите. Я си представи, че те принудят да пишеш доноси срещу разви хора, иначе ще пропадне бъдещето на сина ти? Ти кое ще избереш? Да позволиш да пропадне бъдещето на най-близкият ти човек, или да запазиш непознатите? Това е реторичен въпрос както и да го погледнеш. Неудобно и то много за господата-щамписти. Тука само щампи се слагат. Тоя бил в ДС, айде, оня бил, айде и той. Методите им по нищо не се различават от методите на народния съд. Тоя бил с онея, айде, оня бил с оня, и той. Слагат се насляпо щампи и се режат глави. Веднъж от дъсно, друг път отляво. Ето такива хора по нищо не се различават от комунистите. Разсъждават като тях, оправдават насилието, когато им е изгодно, имат двойни критерии, дебелоочи са, слагат маркери на едро и тн. Лика прилика. От подобни хора стават идеални фанатици, и от ляво, и от дясно. Защото злото няма цвят.

Разбрах, че не ги одобряваш. Просто внасям някои нужни корекции по писанията ти.

това не е издържано по две линии. първо, в повечето държави с десни диктатури мнозинството хора имат пренебрежимо малко собственост. По-голямата част от нея е съсредоточена в олигархии, които съзаклятничат и организират пучове от страх да не би комунистите да им вземат латифундиите. Тая собственост в култ се издига, но не се мисли, че често я няма. Второ. Не съм никак сигурен, че десните диктатури движат икономиката. Аржентина, Чили и Бразилия бяха в икономически колапс при падане на режимите, това беше и основната причина. Никаква икономика не е разцъфнала в Латинска Америка по време на десен режим - нито в Хаити, нито в Еквадор, нито в Перу, нито в Боливия, Парагвай, Салвадор, Хондурас, нито в Испания. Вината е персонална, но повечето участници тук се правят на ударени и ни лук яли, ни лук мирисали. Нека мислим в стил Айн Ранд. Кое е морално. Да бъдеш доносник и да пишеш доноси срещу непознати, или да си принуден от една клика да пишеш доноси, иначе ще пострада семейството ти? Ами според госпожата моралното е да защитиш семейството си, пишейки доносите, защото то ти е по-близко. Няма колективна вина, няма общи ценности, човек е егоист и най-важни са неговите лични ценности.

Писател-ерудит. Един от големите интелектуалци на америките. Чел съм го преди години на испански. Езикът и афоризмите му са хубави. Иначе малко консерватор си пада, философски малко е противоречив. Също е кабинетна личност, изолирана от реалността.

това е друго. доброволно обществено мнение, тъга по нещо по-добро, към младостта и тн. но не и аржентинските забрадки. много ограничаваш ареала на идеалите. Изненадващо за религиозен човек. Не е важно да не са комунистически. Важно е идеалите да не са идеали на злото. Било то леви, десни или центристки. Аз лично не искам да живея нито в комунизъм, нито във военна хунта. И какво като са били в Лондон. Да не би случайно демонстрацията да е организирана от Световния интернационал? Мина това време Кг, събуди се.

Глупости. Пълни. той във всички демонстрации по света само комунизъм вижда. Но да ти кажа и в демонстрациите тука през 1990 си има чист неокомунизъм.