alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Какво да докажа? Има си крепостно строителство, повечето крепости следват общи принципи. Ето ти доказателство - всички римски театри са строени по един и същи начин, с общи принципи и тн. След като римляните са го правили, то е очевидно, че и в следващите епохи се прави така. Царевец няма как да влезе в Юнеско хаха, там преди реставрацията няма нищо. Печеленето на пари е от културните паметници е свързано с тяхното опазване, изучаване и тн. И няма нищо, ама нищо общо между реставрацията и наркотиците. хаха Никакви различни мнения не съм изказвал. В Перник това чудо се появи именно защото едни ахритекти настояваха да се пази оригинала, не да се построи наново в автентичен вид. Възстановката на театъра е със същите материали, с които е бил строен. Намерени паднали на земята. Каква хипотеза - ако имаш една крепостна стена от 13 век, висока половин метър, не е никаква хипотеза да я вдигнеш до 12 м със същите материали. Реконструира се в последния вид. Повечето български крепости нямат почти никакви сгради вътре. Има си причини за тая работа.
-
По всяка вероятност да. В средновековието се строи по шаблони. И преди реставрацията няма никакъв шанс. Сега поне привлича милиони туристи, така че защо му е да влиза в ЮНЕСКО. Така ли? И кое му е лошото в Бг да идват туристи? и да печелим от това. Защото ако я нямаше реставрацията, там щеше да е един змиярник. Ма колко пъти да казвам, че перник е доказателство на противното. Именно противниците на реставрацията искат такива работи да се правят. Значи решаваме или да правим бутафории като Перник с тамашит, макети и тн за да пазим оригинали, или строим с автентични материали до покрив. Значи в общи линии имаме три основни линии - да оставим нещата така, както са, без да пипаме нищо, в името на това да запазим някакъв хипотетичен оригинал, състоящ се от два три камъка, обрасли в храсти и змии. - да правим бутафории като Перник, с талашит, макети, картинки, филмчета, и тн, което не е реставрация, а пародия - да възстановим крепостите така, както са били или във вид, близък до оригиналния, със същите материали, с които са строени. Всеки да си реши за себе си кое е полезно за държавата, патриотизма, историята, културата, бюджета. Аз ще кажа - първите две рушат, третото съхранява. Например античният театър в Пловдив е възстановен с отломките, които са оригинални, намерени разпилени по земята. Просто са поставени по местата им. Римляните са строили театрите по един и същи начин, така е и с крепостите, няма уникални театри, или уникални крепости. Така че там, където има данни, се прави на сто процента оригинал, където няма по аналагия с подобен оригинален модел.
-
Обиквонено второстепенните, третостепенните и четвъртостепенните укрепления се строят по един и същи тертип, нали не очакваш да са новаторски и свърхоригинални градежи. Дори там, където липсват конкретни сведения, се изгражда на база подобие с някое оригинално средновековно укрепление, както по всяка вероятност е и било. И това какво общо има с възстановяването? Царевец не е част от ЮНЕСКО, нито някога е бил, нито пък има шанс да бъде. И с реставрация, и без. Ами финансирането се извършва именно по европейски програми, ако не се спазват регламентите, няма да има и финансиране. това е най-сигурното доказателство, че се правят както трябва. Ти не правиш. Реставрация е възстановяване на това, което е било, или възможно най-близо до оригинала. Затова новото строителство е раставрация. Бутафорията в перник не е реставрация, защото крепостта никога не е изглеждала по тоя начин. Какво за Царевец. Най-посещаваният обект от Българи и чужденци. 1 милион посетители, 10 милиона приходи. А от два реда камъни какво ще изкараш? Не се ползват тухли итонг. Ползват се дялани гранити намерени на същото място, или от околността.
-
Има достатъчно описания как са изглеждали повечето крепости. И крепостите са се строили по сходен начин - както и църквите. Ако знаеш основните типове крепости, можеш спокойно да направиш възстановка. Балдуиновата кула може да не била на сто процента такава, но това е една автентична кула от средновековието и това е напълно достатъчно. Да не говорим, че има основи, достатъчно насоки кое как е изглеждало. Говорим за една кула или крепостна стена, нищо специфично и уникално няма в това. Eстествено, че се строи с оригинални материали - камъните са от мястото или близко до него, за бетон не съм сигурен, дори и да има, той не се вижда. все пак трябва да се строи солидно, не да падне след пет години. И каква е разликата дали една крепост е военна или туристическа, в духа на дискусията която водим? Я ми обясни един зид двайсе сантима обрасъл, може ли да влезе в ЮНЕСКО според теб?
-
Целта на тези крепости не е да влизат в Юнеско. А да се спре понататъчната им разруха, да се развие културният туризъм, и да се поддържа патриотичната памет на народа. Така че именно хора като теб, Романа, Върбанов и Кал сте най-големите рушители на наследството - нека да остане обрасло и със змии, и най-големите фенове на бутафориите - да слагаме макети, снимки, табели, подобни инсталации и тн, само да не увредим оригинала. Срам! Вместо да се построи сериозно, както е било. Това е изключително манипулативно което правиш. Всъщност, института за паметници на културата и всичките архитекти които са против строежа на крепости, дават пернишката крепост като еталон и модел който трябва да се следва. Явно не си в час. Според тях тази грозна инсталация безспорно, не нарушава целостта на оригинала, лесно може да се демонтира, и да остане оригинала. Затова според тях трябва да се прави само това. На обратния полюс са привържениците на монументалното строителство - със същите материали, до покрив, със същия вид, и тн. Което обаче според първите е недопустимо. Затова пернишката крепост е в графа - противници на монументалното строителство. Защото два реда камъни нямат никаква историческа, архитектурна и тн стойност
-
Не, не се строят фантасмагории. При реставрацията се ползват всички налични източници от епохата - гравюри, пътеписи и тн. Дори Балдуиновата кула, строена през 30те, е копие на автентична кула от Червен, която е запазена и е много вероятно в Царевец да е имало същите. Всичко, което се строи, е в автентичен вид. Дори материалите в почти всички случаи са от същото място - просто паднали камъни, или близки кариери. Пообработват се малко, и се поставят наново, както е строена самата крепост преди стотици години. Понеже току що е завършена, изглежда нова, което е нормално. То и самата крепост, която е строена преди стотици години е изглеждала нова. Никой не иска да строи с некачествени и увредени материали. И с времето ще стане точно онова, което искате - кавъните ще потъмнеят, ще се износят, и айде радост - ликувайте. И какво е значението дали една крепост се ползва за военни цели, или за туристически в светлината на дискусията? Изобщо не си наясно какво говориш. Никоя крепост не е преустановила функционирането си през 3 век. Повечето крепости са строени именно тогава. Изоставени са през 5-6, и веднага след това са възстановени наново от Юстиниан. През 8 век повечето пак са изоставени - забележете не разрушени, защото никой в античността и средновековието не е в състояние да разруши крепост - просто са изоставяни, а населението евакуирано - както е станало в цяла Македония, и в Търново примерно. След два три века напълно обрасли и да - поразрушени от колени и дървеса, са обновявани наново или от византийци, или от българи, зависи кой ги владее. И така са се ползвали до идването на турците. Турците не разрушават крепости, просто те губят предназначението си, и отново потъват в забвение. Османската империя обаче наново обновява крепостите по Дунав - Видин, Силистра, Русе, и Варна, както и Белоградчикосновно през 19 век, защото това е граница. Белоградчишката крепост примерно се ползва и от българската армия в края на 19 век. Останалите крепости просто си стоят, обрасли и саморушащи се. И последният удар нанася Стамболийски, който през 1920 издава закон, който разрешава на шестотинте хиляди бежанци от Македония и Тракия да ползват старите крепости за материал, за да си строят къщите. И тогава започва масовата разруха. Отделно, има достатъчно гравюри и пътеписи от средновековието, които са ни нарисували кое как изглежда. А и да няма, римляните са строили по един и същи начин, средновековните гърци и българи също - както църквите, така и крепостите, и е достатъчно да имаш една крепост, за да знаеш как са изглеждали другите.
-
Всички крепости, които се възстановяват в момента, са копия на автентичните. И се правят по абсолютно всички международни стандарти, нали все пак парите са по европроекти. Съсипване е това което ти искаш - всичко да обрасне и изчезне. Реставрацията е опазване. И какво значение има дали една крепост е действаща, или не е? Всички крепости, които се правят в момента също са действащи - ползват се за туризъм. Извършена е някаква реконструкция по най-модерен начин, и това се приема като автентично. Какво значение има моля ви се дали нещо е действащо, или не е действащо?
-
Доста замъци, които познавам в ИСпания и Португалия, като Кащелу де Сао Жорж в Лисабон, Крепостта на Бургс и тн. са възстановени на сто процента. И не са на няколко стотин години, а датират от римско време. Същото е и във Франция. Църквите са функциониращи сгради, но редица от тях не са - като Боянската църква. Крепостите също са функциониращи сгради, които са били разрушени до основи, което налага тяхното възстановяване. А е много некоректно да се прави аналогия между крепост и съкровище. Това са две напълно различни неща. Крепостите са разрушени, съкровищата не са. Дори тези от тях, които наричаш оригинални, са претърпели нужната интервенция обаче.
-
Това е от Боянската църква. Свети Никола изкоренява дървото-идол.
-
Естествено, че към 15 век повечето албанци са християни, все пак те се християнизират на 100 процента в 4 век. Оттам насетне постепенно приемат исляма. Но не е вярно, че останалите християни се вливат в съседните нации. Ако беше така, днес нямаше да има 40 процента албанци християни. Това не е станало до 15 век, когато са владени от ИРИ или от България, няма как да стане след това. Освен това за албанците религията е второстепенен фактор. Етнообразуващият фактор при тях е езика, и те го съхраняват на ниво семейство, селска община и племе. Фактът, че в църквите се служи на гръцки или български още повече допринася за ислямизацията им. По тази логика да запитам защо албанците, приели исляма, не се турцизират, както го правят останалите ислямизирани сърби, българи, гърци? Очевидно не религията, а езикът е спойката.
-
Айде бре, имал богат материал за сравнение. Ами в ИСпания или Франция бая замъци са строени наново точно по тоя начин. Зидарията е нещо изключително прозаично, че да се хващаме за него. Камъни и хоросан. Както е било построено на времето, така се строи и сега онази част, която липсва. Иначе по-интересно ли е за чуждия турист храсталаци и змии? Ами ето Царевец построен по същия даое доста по-неадекватен начин от сегашните, днес е най-посещаваният обект в България - с 1 милион туристи годишно. Ако не беше построен щеше да има само змии там. Да не говорим за църквите. Те са били периодично модернизирани и подновявани на всеки 100 години през цялата ни история. Както и крепостите между другото. Както казах Меджиди Табия, която днес минава за автентична, е модернизирана от турците в средата на 19 век. Но не виждам да имаш нещо портив ремонтираните и вдигнатите на ново църкви през 19 век, които днес също минават за автентични. И за петте им слоя стенописи. Затова ние, за да съхраним наследството си, трябва да правим същото, което са правили и преди нас - реставрация до покрив.
-
Ами всяка монета е копие на един първообраз. И защо си мислиш, че за някого представлява интерес някакъв зид?
-
Всички монети в една експозиция са копия. Прави се една монета, после тя се копира, и така до безкрай. Паметниците на културата като повечето крепости са достатъчно унищожени, два камъка и змии, че няма накъде повече.
-
Интересна работа са тия критици. Ако слушаме тях само ред камъни щяха да останат. Има една две интересни крепости, като Меджиди Табия в Силистра, които са основно реконструирани с най-съвременни средства и технологии в средата на 19 век, и днес ги приемаме за автентични. Ами и с тези, дето сега се обновяват, ще стане същото. Крепостта не е светая светих, а просто едни каменни зидове. Да се вдигат, да знаят бъдещите поколения, че там е имало нещо. По-добре да се строят крепости, отколкото мутренски хотели.
-
Изобщо не ме интересува играе ли.
-
Голяма работа. Хич не ми дреме за тъпия хокей. Аман от тоя измислен спорт!
-
Когато през ноември 1912 се обявява създаването на независима албанска държава, потвърдено на Лондонската конференция през 1913, сложила край на Балканската война, над половината от албанците остават извън границите на създадената държава. Появява се албанския национален въпрос, доста сходен с българския, между другото, и по генезис, и по решение между 1941-1943. Кога и как албанците се разселват така много из Балканския полуостров? Те, като наследници на едно антично население, през цялото средновековие живеят подтиснати от съседните народи - гърци, българи и сърби, до степен, че никога не успяват да създадат своя държава. Вярно, в моменти на политическа слабост на съседите има някакви квази автономни планински княжества със съмнителна легитимност и кратък живот. Това обаче се променя с османското нашествие. При създадената държава на исляма пред албанския етнос се открива възможност приемайки исляма да станат част от военния, политическия и административния елит на Османската империя. Приемайки исляма, Османската империя става автоматично държава на албанците. И те масово и доброволно го приемат. Случва се така, че в средата на 15 век в Западна Македония и Косово местното християнско население да е принудено да съжителства с компактни маси албанци-мюсюлмани, нещо, което в други части на българските земи не се среща още. Като цяло в периода турците са пренебрежимо малко и в Тракия, и в Мизия, а насилствени помохамеданчвания ще започнат кам в края на 17 век. Та християните българи от Западна Македония са едни от първите, които са изложени на тормоз - физически, административен, военен, от мюсюлманите албанци. Това води до две реакции на българското население - то или приема исляма, като помаците от Голо Бърдо в Албания или района на Караорман, или масово се изселва от Западна Македония към далеч по-сигурните области на Тракия или Мизия. Веднъж пристигнало там, местните българи започват да ги наричат арнаути, но е ясно, че това не са албанци, а етнически българи християни, които бягат от албанския произвол. Така се ражда примерно Арбанаси - макар и населено с етнически гърци християни от Епир, или Арнаут кьой - Разград. И естествено, аалбанците заемат опразнените от българите земи. От Косово пък масово се изселват сърби в посока север, към диоцезите на Печката патриаршия, и след 1688 към Воеводина, освободена от Австрия, която настанява там компактни християнски маси по османската граница срещу данъчни облегчения. Така се развива албанската инвазия до средата на 19 век. При създаването първо на гръцка и сръбска, а после и на българска държава, албанците основават своя политическа организация - Призренската лига, която се бори албанците да останат част от ОСманската империя, а не разделени между новите балкански държави. Но точно това се случва през 1912-1913. В годините на ПСВ албанският въпрос е оставен, и окончателно след 1920 албанците остават разделени в три държави - Албания, Югославия и Северозападна Гърция. В Косово и Западна Македония между 1920-1940 сръбското кралско правителство населва сръбски колонисти, които трябва да уравновесят албанския етнос. През 1940 започва итало-гръцката война, а през 1941 Хитлер атакува Югославия. През април 1941 се създава Велика Албания - всички земи, населени с албанци, са присъединени към Албания - Косово, Метохия, части от Епир и Западна Македония по линията Крива Паланка - Струга. В тези зони създадените военни групи на Бали Комбатор - народен албански фронт - осъществяват етническо прочистване. Прогонват основно от Косово десетки хиляди сърби. След 1945 Тито не разрешава на над 100 000 етнически сърби да се завърнат в Косово по три основни причини - страхува се, че завърналите се сърби ще провокират конфликт с местните албанци в самото начало на нова Югославия, и това ще разпали стари вражди; има нужда от една чисто албанска област, която да е стръв за Енвер Ходжа също да влезе в югославската федерация; иска Сърбия да бъде ограничена в рамките на федерацията чрзе две автономни провинции - албанска и унгарска. През 1974 новата конституция на СФРЮ дава цялата местна власт на косовските албанци - имат университети и училища, тяхна е полицията, съдилищата и партията. Те въстават настоявайки да бъдат признати за репулбика, каквато де факто са. До тази дата албанският натиск се осъществява по две линии - съзнателна висока раждаемост чрез лозунга " Не си албанец, ако нямаш 7 деца", и финансова принуда. Тъй като Косово е най-бедната провинция на Югославия, всички правителства до Анте Маркович внасят солидни финансови инжекции в областта, което, между другото са парите на словенците и хърватите. Обаче Косово не дръпва. Оказва се, че понеже албанците се управляват от кланове, те монополизират бюджетните трансфери от Белград, и с тях изкупуват имотите на сърбите на двойни и тройни цени. И сърбите трябва да си признаят, че всъщност продадоха Косово. След 1974 по силата на новата конституция, цялата власт беше на албанците. Те започнаха масирани, планирани и умишлени нападения над малкото останали сърби, с една основна цел - постигане на тотално етнически чиста провинция и признаването й за република. Сръбският екзод от Косово набира сили особено след смъртта на Тито, и ескалира през април 1987. Съза на комунистите на Сърбия праща Милошевич, който на място да се запознае с проблемите. След като говори в духа на титова ЮГославия за братство и единство, е освиркан от присъстващите няколко хиляди сърби, които му предлагат среща след три дни в читалището на Прищина. Докато вътре сърбите изброяват албанските престъпления - изнасилвания, палежи на къщи, рушене на църкви, разриване на гробища, отравяне на кладенци, пред сградата сърби нападат албанската полиция, и я провокират. При създадената конфронтация Милошевич излиза, и пред камерите на сръбската държавна телевизия казва знаменитите си думи - Вече никой няма да ви бие. Те са мигновено излъчени по вечерните новини в Белград и той става сръбски национален герой. Следва солидно порицание от страна на партията, в отговор на което Милошевич изключва заместника си, а година по-късно праща в пенсия Иван Стамболич - президент на Сърбия и негов най-голям опонент. След това се разправя с албанската партия в Косово, като праща лидера й, Азем Власи, в затвора, и поставя свои хора. През 1990 Милошевич суспендира статута на Косово, като го поставя изцяло под сръбски контрол. ПРи поредното сръбско настъпление в областта албанците се организират във въоръжени групи, които след 1995 все по-често влизаха в сблъсъци със сръбската армия. И конфликтът ескалира през 1999. Горе- долу това е еволюцията на албанското разселване на Балканите.
-
На тези неудобни въпроси проф. Добрев трябва да отговори, но засега се прави на топор башия
-
Е, чисти римляни. Власите не бяха ли наследници на античното население?
-
Графе, защо си се научил да пишеш на бг? Чужденец ли си?