alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Катастрофата Неизбежното рухване на бента е резултат от описаното трупане на енергия отвъд лимеса във варварските му подножия, и един последен напън ще го срине. Империята, предугаждайки края си на един достатъчно късен етап, решава като последен и отчайващ опит да запази себе си и да отложи краха поне още малко, да наема за съюзници варварите-врагове, достатъчно добре изучили изуството на войната. Империята започва да набира кадри за армията си от варварите, и кадри за администрацията си за себе си. Това, дори да отложи краха за известно време, не го избягва. Защото варварите, достигнали до имперската армия и институции, изучават слабите й страни отвътре, и при първия удобен случая я нападат. От друга страна, изпълването на имперската армия с варварски наемници води до общо спадане на дисциплината, духа, целеустремеността, и идеализмът се заменя с меркантилизъм. В същото време, чрез уж контролираните варварски вливания в армия и институции цивилизацията се варваризира, а варварите се цивилизоват. Едни варвари напускат армията и се връщат у дома, други идват на тяхно място, могат да си тръгнат но всяко време. Когато се обърнат срещу империята за сетен път, вече изучили слабите й места, и отслабили я отвътре, настъпва моментът, в който бентът рухва и огромните варварски маси се стичат към вътрешността на цивилизацията, като помитат всичко по пътя си. Настъпва катастрофата. Моментът на катастрофата има три същетвени черти. Първо – пометено е всичко по пътя от цивилизационната страна на бента. Второ, езерото, формирано откъм варварската част, се изпразва, и бреговете му, някога с пищна растителност, изсъхват. Трето, огромната енергия, трупата по лимеса откъм варварската страна, се освобождава, и изчезва. Четвърто, най-потърпевши от всичко това, най-губещи, обаче не е цивилизацията, а варварите, които са я изравнили. По първото не виждам нужда от коментар. По второто – енергията, която е водата в резервоара на варварите преди бентът да рухне, е резултат от дифракцията на излъчванета на цивилизацията при преминаване през бента, енергия, която както казахме, подхранва нови институции, нови военни техники, нови оръжия, нови умения, нови политически организми, нови езически религии или ереси. Когато бентът рухне, дифракцията се прекратява, защото вече няма нито първоизточник на светлина, нито дифракционна повърхност – в случая бент. По третото. Бентът, докато го е имало, е оказвал услуга на варварите. Пазил ги е от самите тях. Наличието на лимес, на гранична бразда, зад която е империята, е било цел, задача, стремеж за постигане, който е дисциплинирал варварите, карал ги е да планират, да се обучават, да еволюират, за да преодолеят този праг. Развратът и оргиите с плячката, заграбена от имперските градове се компенсират от усилията, дисциплината и жертвите, които са дадени по време на набега. Когато прагът го няма, и империята я няма, оргията може да продължи вечно, вече няма цели, няма смисъл от дисциплина и целеустременост. Целта е постигната, но друга не се задава на хоризонта, и остава само ленността и оргията. По четвъртото. В голяма степен то е резултат от второто и третото. С едно допълнение. Докато бентът съществува, политическата организация на варварските кралства, някои от тях буфери на империята, основана на военна преданост към военен вожд, имат и смисъл, и целесъобразност. Но когато варварски вожд прегази империята и я превземе, примитивната политическа система на този боен клуб е лишена от смисъл, и не може да реши проблемите на империята, която е превзета, и все още диша, макар едва-едва. От примитивни племенни съюзи по време на растежа, варварите са преобразувани във организирани военни шайки и сдружения на войнски принцип по време на стационарната война по фронта, но сега нито едното, нито другото е адекватно на новата ситуация. Единственото което следва, е претопяване за трети и последен път на варварските шайки във вътрешният пролетариат на цивилизацията, която са покорили. Разбира се, този процес изисква време, което обикновено назоваваме Тъмни векове, в което варварски шайки си оспорват едни други властта, докато пируват с трупа на империята, а други наричат междучацарствие. Трети пък наричат този период героична епоха. Варварските вождове, повалили смъртно империя, същестувала векове наред, са обречени да изчезнат поради моралната си поквара и неадекватност, но самият подвиг е толкова внушителен, че са възпети като герои. Ражда се Епиката. Патетична песен за пиршеството на шепа варваски военни вождове с трупа на разложена цивилизация, като ястреби на мърша. Но докато всичко това е пресилено, какъв е всъщност истинският принос на варварите, покорили цивилизацията, за поколенията.
-
Социални явления през лимеса Формиралият се лимес може да се определи като бент, който дели цивилазиция от варварство, пред който е цивилизацията, зад който е варварството, и реката идва отзад-напред, натискът се трупа от страната на варварите. Когато този настиск стане нетърпим, бентът се срутва, варварското езеро се изсипва в цивилизацията и я опустошава. Видяхме как и защо се формира тази бариера. Нека видим сега как се формира натискът и как се пълни язовира от варварската страна. По време на растежа има доброволно подражание, което изтлява в серия отсенки в растояние. Когато се формира бент, варварите, разположени непосредствено зад него, са обезпокоени, раздвижени, стимулирани, от влиянията на цивилизацията, които се просмукват през бента. Тези влияния ние ги окачествихме като лъч светлина, който е интегрален и единен по време на растежа. Когато има бент или бариера обаче, този лъч светлина, преминавайки през бариерата, претърпява дефракция. Разделя се на няколко разнопосочени и обособени лъчи, всеки с различна сила и дължина. Тази дефракция е породена от преминаването на интегралния лъч през процепите на бариерата-лимес, деляща цивилизация от варварство. Причините за появата на тази дефракция не се крият в преминаването на лъча през варварската среда, а са резултат от вътрешните процеси на разпадане на самата цивилизация. Самата дефракция на някога интегралния лъч се изразява в разпадането му на няколко обособени лъча, всеки с различна сила и дължина, при преминаването му през призмата на бариерата. Тези отделни лъчения на някогашния единен лъч са – културното, политическото, икономическото, военното излъчване на цивилизацията. Всеки един от тях има различна сила и дължина. Най-силни са икономическото и военното излъчване, като с времето търговията почти замира, а войната става ежедневие, които се усилват от самия източник – цивилизацията, по време на разпада й. Политическият лъч е със средна сила, а най-слаб е културният. Общата сила на цивилизационното излъчване е средна стойност от силите на всеки един дефрактирал лъч, и тъй като някои рязко намаляват, като културният, други залиняват постепенно – като търговията и политическият лъч, а трети избувяват – военно-технологическото излъчване, общата сила излъчване на цивилизацията към варварите рязко намалява и изменя характера си в резултат на дефракцията. Така или иначе, тези лъчове светлина, процеждащи се през бариерата, колкото и да са непостоянни, изменчиви и враждебни, предизвикват тревога, неспокойствие, напрежение у варварите, разположени досами бариерата. Това неспокойствие води до активност – варварите са стимулирани по този начин да имитират избирателно и контролирано всеки един от тези обособени лъчи, но ги имитират по такъв начин, че да изличат белезите на цивилизацията, която ги е създала, и която толкова мразят. Тази селективна мимикрия се изразява в подобрения на оръжията, които варварите са купили чрез търговия от пограничните жители на цивилизацията, от времето, когато търговията все още се е развивала, и усвояване и подобряване на техниката на ползване на тези оръжия. Това е все във военната и технологическата сфера. В областта на търговията варварите изучават методите на търговци от цивилизацията, докато не станат толкова добри в това, че да са предпочитани търговци на екзотични стоки за пограничните жители на цивилизацията. В областта на културата варварите възприемат религията на цивилизацията, но изличават от нея най-явните цивилизационни белези на цивилизацията-агресор, в резултат религията им се трансформира в ерес, съзнателно насаждана от самите варвари като знак на протест и реакция срещу цивилизацията. В областта на политиката местни варварски владетели жадуват да подражават на Август, и императорското им величие и грандомания се извращава в пародия. Друг политически продукт на варварите е създаването на варварски държави буфери около империята. Но въпреки това, тези примери са все творчески реакции на варварите на излъчванията на цивилизацията лъч по лъч, които водят до активност, неспокойствие, и пораждат енегрия, напрежение, което на един по-късен етап ще срине стената. Всички тези излъчвания и респективните им варварски продукти – усъвършенстване в оръжията на империята и технитики за ползването им, развитие на търговските умения и нюх, създаване на варварски царства и/ или буфери и възбуждане на имперски амбиции, развитие и утвърждаване на ереси и др. изваждат от строя традиционния начин на живот на варварите. Преди да се случат тези социални явления, които са резултат от издигането на стена между варвари и цивилизация, варварите са миролюбиви, доброволни подражатели на цивилизацията, заети да създават плодове на мирното си съжествуване. В резултат на социалните влияния по време на стационарната война традиционните варварски институции и начин на живот са извадени от строя и се наблюдават измемения в начина им на живот във всички плоскости. В политическата – традиционната форма на власт, основана на родови и племенни принципи, се заменя с власт основана на военни постижения и военни лидери, отличени в битка, стават новите царе. В областта на религията, или се възприема ерес на имперската религия, или във варварския пантеон има извъртане от земеделския пантеон на Богинята-майка и раждащия се и умиращ син, като отражение на земеделския цикъл, към поява на деструктивни сили, сили на злото, и богове-войни. В икономиката, ако варварите са се основавали преди това на някакви произвеждаща икономика, изоставят този начин на живот, и първоначално се специализират в търговия, а след това – грабежите и военните набези стават основен източник на прехрана. Това става малко по-късно, след като първоначално те са развили военно изкуство за самоотбрана, след това изучили оръжията и тактиката на врага, усъвършенствали. Постепенно варварите изоставят първоначалната си материална база и се усъвършенстват единствено в грабежи и военни набези оттатък лимеса. Така при стационарна окопна война по лимеса равновесието на силите се накланя с времето към варварите. Първо, те усъвършенстват търговия, чрез която купуват оръжия от империята. Второ, овладяват военната техника на врага, усъвършенстват я, овладяват оръжията на врага, и тях осъвършенстват. Трето променят духовната си култура, за да енутрализират опитите на мисионери и авантюристи да ги привлекат към културата на цивилизацията, която ненавижнат. Четвърто – заменят номадския си начин на живот, основан на лов, или уседналия и миролюбив, основан на примитивно земеделие и градинарство, първо с търговия, а след това – с грабителство и набези отвъд лимеса. В резултат на четвърто мателиалната база на варварите, ако изобщо я е имало, излинява. Вече не са привързани към определена територия, или определено селище, чиято земя обработват, а се препитават чрез грабежи. Така има един поразителен контраст между богата материална база на цивилизацията – с градове, крепости, институции, фортове , пътища и тн. и излинялата материална база на варварите, която обаче в състояние на война е предимство. Империята, със мощното си присъствие, с градовете и крепостите си, е уязвима. Има какво да се удари, разруши, плячкоса, от варварските шайки, който след това да побягнат отвъд лимеса и се покрият из горите. Варварите обаче нямат по какво да бъдат ударени. Нямат инфраструктура, нямат ясно изразени селища, нямат материални цели. В резултат те са по-лесно подвижни, по-гъвкави, по-маневрени. Всичке тези описани социални процеси по време на окопната война край лимеса са обяснение за нарастващата енергия, мощ върху стените на бента от към варварската страна. Един последен удар ще го разруши.
-
Отношения по време на цивилизация в разпад и разлагане Когато цивилизацията се разпадне и започне процес на разлагане, отношенията й с околните примитивни народи рязко се променят. Творческото малцинство вече не е в състояние да поддържа растежа, и се изражда в доминиращо, което замества доброволното подражание по време на растежа със груба сила и принуда както към вътрешните си членове, така и към външните примитивни народи, и едните, и другите подражавали доброволно по време на растежа. Външните примитивни народи вече не са привлечени и обаяни, а отблъснати. Творческите малцинства, които преди това са спечелили доброволна преданост и уважение както у дома, така и навън, чрез творческите си решения на проблеми, вече не притежават чар, а сила. Покорните последователни на растящата цивилизация отхвърлят досегашния си пример, и се превръщат не в подражатели, а във врагове. Вече не са външно нетворческо мнозинство на подражатели, а външен пролетариат. Тази промяна на отношението, както видяхме от горното описание, не е предизвикана от самите варвари, а от процесите на разпадане и разлагане във самата цивилизация. Причините за тази промяна, следователно са вътрешни за цивилизацията. Най-практически можем да ги изразим като военни кампании на имперското правителство по време на създаването и укрепването на универсалната държава, което, след като е нападнало и превзело вътрешните си членове – дотогава съществуващи в мир отделни местни държави – се насочва навън, напада и превзема околните територии. Този преход на експанзията отвътре навън е обусловен и от факта, че преди това цивилизацията не е имала ясно установени граници, и експанзионистичният гений удря на сляпо както вътрешни местни държави, така и външни примитивни общества. Цивилизацията, която е в разпад и разложение, започва да използва насилие както към вътрешния си пролетариат, така и към външния. Вътрешните, както и външните пролетариати са стимулирани да откликнат на силата също със сила. Това е пагубно за вътрешния пролетариат, защото той, реагирайки с насилие, е в напълно неизгодно положение. Целият вътрешен пролетариат се намира във физическия обсег на действия на доминиращото малцинство и само реакцията не с оръжие, а с благост, ще има успех за него. Външният пролетариат обаче е извън физическия обсег на военни действия от страна на цивилизацията-агресор, а някои негови части са дори извън ефективния обсег на действията й. Затова ако варварите изберат да реагират с насилие, не са в такога неизгодно положение. Така разпадналата се цивилизация, станала агресор, стимулира и излъчва сила, вместо мимикрия и подражание. При тази териториална експанзия и морално отблъскване е нормално по-близко разположените физически членове на външния пролетариат да бъдат завзети и включени към вътрешния. Империята успешно би преследвала и покорявала варварски племена, които на този етап са примитивни, миролюбиви, слаби и те биха отспъпвали докато не достигнат някоя естествена преграда, която да ги забави или спре – море, пустиня, планинска верига. Тук цивилизията-агресор би спечелила. Но ако преследването и военната експанзия на цивилазията над примитивни народи се извършва във физическа среда, в която липсват естествени бариери, цивилизацията в перспектива ще отслаби гонката, защото военната й мощ ще бъде отслабена поради дълбочината на фронта и снабдителните линии. В този момент настъплението на цивилизацията-агресор спира, спира и отстъплението на варварите-жертва, и се установява демакрационна линия, фрон, лимес, граница, която има дължина, но няма ширина. В тази ситуация започва окопна война, при която буферната зона на намаляващо в отсенки излъчване, характерно за цивилизацията в растеж, е изчезнала, и се е трансформирала в лимес, фронт, бариера, от едната страна на която е цивилизацията, а от другата – дивото варварство. Сега вече преходът от цивилизация към примитивно варварство е рязък, брутален, моментален, мигновен. През тази демакрационна линия цивилизация и варвари са един срещу друг с оръжие в ръка. Когато настъпи този момент – когато растежът спре и буферът първо се наруши от преследване-отстъпление, докато не изкристализира във фронт, лимес и стационарни фронтови военни действия, настъпват специфични социални явления, при които в течение на времето равновението на силите неминуемо се наклонява в полза на варварите.
-
Варвари. Нека видим ролята на варварите в историята на цивилизациите. Варварите по време на растяща цивилизация. Всяка цивилизация по време на растежа си се изразява вътрешно и външно но строго специфичен начин. Вътрешно е съставена от определен брой политически образувания, да ги наречем държави, които съжителстват по между си мирно, развиват се хармонично и си взаимодействат. Външно, растящата цивилизация се изразява чрез липсата на строго определени граници. Растящата цивилизация разпръсква светлина, която освятява както вътрешните й членове, така и външните, като поражда доброволно подражание както у дома, така и навън. Излъчването на цивилизационно влияние във всички посоки навън е като лъч, който е интегрален, единен и мощен. В резултат, цивилизацията е обградена от всички страни от огромна буферна или преходна зона, която я разделя от примитивното варварство, но няма ясно ограничена граница цивилизация-варварство, а постепенно преминаване от цивилизовано към по-малко цивилизовано до пълно дивачество, чрез поредица отсенки. Няма точка, в която да кажем, че излъчването спира изведнъж. То спира постепенно, поетапно намалявайки, докато се разпръска във всички страни. Така пробивната сила на излъчването на растяща цивилизация е тобкова голяма, че макар цивилизациите да са сравнително скорошно явление, няма примитивно общество, което изцяло да е избягнало влиянието на една или друга цивилизация. Цивилизацията прониква навсякъде в примитивния свят и се размива в него постепенно, не изведнъж. Още по-поразителен е фактът, че самото излъчване на влиянието н е намалява с увеличаване на растоянието. Стимулът към подражание на цивилизацията в периферията е толкова силен, колкото и в центъра й, но продуктите на това подражание се различават – поради голямото растояние излъчената светлина стига периферията подменена, като мираж, и толкова отдалечена, мимикрията се е превърнала в пародия. Обаянието на една цивилизация, която расте, както сред собстените й членове, така и сред варварите извън нея, я пази както от вътрешно разделение, така и от нападение от страна на съседите. вътрешните членове са заети да имитират малцинството с вдъхновение и плам. Когато обаче растящата цивилизация влезе в контакт с примитивен народ, тя възбужда мимикрия у този примитивен народ по същия начин, по който възбужда мимикрия у собственото си нетворческо малцинство отвътре. Единствената разлика в продуктите на тази мимикрия е качеството – членовете от вътрешността на цивилизацията имитират мацинството възможно най-близо до оригинала, докато мимикрията навън сред примитивните народи се изражда в пародия поради растоянията. Друга специфика на този епат е характерът на самите варвари. Те са миролюбиви, настроени положително към излъчващата цивилизация, заети да строят примитивни институции и начин на живот. Това са нормалните отношения между една цивилизация, която е в растеж, и околните примитивни народи.
-
Ами противореча си умишлено, за да илюстрирам колко абсурдни са критиците на Попконстантинов. Докато всички приемаме без съмнения, че мощите от Рилския манастир са на Иван Рилски, то в случая със созопол, когато ситуацията е абсолютно същата, има хора, които се съмняват.
-
Ами това, което цитираш, са руските нововъведения. Освен това те са практическата част. Маркскизмът се различава от комунизма толкова, колкото християнството от арианството. Все пак се казва марксизъм-ленинизъм. Едното се взима и се надстроява, изменя и тн. Важното е да се вземе обаче западна теория, която да се измени. Западната идеология пропадна на запад по обективни причини. Наложи се на изток по други обективни причини. сега да не се впускам в подробности.
-
Източникът - сайтът на БПЦ - не дава доказателства, че това е така. Нека разсъждаваме логично и трезво, а не спекулативно. Има едно нещо, което изчезва, да речем, че е скрито. Не е ясно кой го е скрил, къде и тн. След 80 години се появява отново. Ами откъде да сме сигурни, че това са същите мощи, които са били преди турското нашествие. Може да са нещо съвсем друго. Доказателства трябват. Но няма. Ситуацията е абсолютно аналогична както с мощите на Йоан Кръстител. И те са били скрити. И те се появяват, и за тях няма никакви преки доказателства, а само косвени. Но ако вярваме, че онези са на Иван Рилски, то и тези са на Йоан Кръстител. Историите може да са напълно съчинени. Няма извори, изворите, които се цитират, са писани поне 200 години след смъртта му. Може да се връзват историите, защото са нагласени. Не трябва историите да се връзват, а трябват обективни доказателства. Не легенди.
-
Изгубени. Изчезват. А че са скрити, сигурно е така. Но доказателства - кой ги е скрил, къде. Просто изчезват. И след 80 години се появяват в една църква. някой ги е намерил и извадил. Айде сега докажи, че са на Иван Рилски? Ами навярно намират ковчеже в определена църква, с името и тн. Ами същото е и сега. тези мощи също са скрити, в олтара на църквата, и име има отгоре. Трябва да ви кажа, че в хаоса на турското нашествие и кланетата всичко се обръща с главата нагоре. Мощите са изгубени. Някой ги е скрил, така е, но други ги намират 80 години по-късно, точно както попконстантинов, и просто приемат, че СА, по същите показатели, по които и той приема.
-
Именно. Не може да се направи ДНК анализ на кости на светец. Следователно или вярваме, че са, или не вярваме. А ние вярваме, въз основа на някакви косвени доказателства. Написано име, място на отркиване и тн. Точно такъв е случаят с проф. Попконстантинов. Това е.
-
Напротив били са изгубени, би трябвало да познавате историята им. След падането на търново изчезват. И съвсем случайно се намират и пренасят. Откъде са били сигурни, че са истински? Ами вярвали са. ДНК трябва. Но никой не пледира за това и не му и хрумвало. Защото вярата е достатъчна.
-
Аз пък съм на друго мнение. перперикон не е ясно какво е. Виж, с костите и реликвите нещата стоят съвсем различно. Светецът сам по себе си е обикновен човек, комуто се приписват свръхчовешки качества. Тук основният момент е вярата. Или вярваш, че това е кост на светец, или не вярваш. Доказателство не е нужно, защото в миналото не е имало нито ДНК, нито друго доказателство, което да убеди вярващия. Или вярваш, или не. Затова сега, за да определим ние дали това действително е кост от светец, не ни е нужно ДНК, а доказателство, че в миналото хората са вярвали, че точно тази кост действително е кост от светец. Случаят с костите действа на абсолютно същият принцип, както и религията. Не ти е нужно доказателство, че има Бог, че да вярваш в него. Вярваш, когато имаш вътрешна потребност. Или пък не вярваш. Действа се на подсъзнателно, ирационално ниво. Затова ДНК анализи, доказателства, научни хипотези и тн. са напълно неуместни. на мен ми е много интересно защо не се постави под съмнение истинска ли е ръката на Иван Рилски в рилската църква? по същата логика, по която се оспорват костите на Йоан Кръстител. Как ще докажем, че това действително е Иван Рилски? С ДНК ли? Това се отнася за абсолютно всички реликви в България. Значи, просто се приема, че са истински, на вяра. Доколкото знам, ДНК не е правена за нито една кост. тогава или ще се осъмним във всички, или в никоя. но не и избирателно, ей така, по симпатия.
-
Виж, аз не го защитавам за възгледите му, които за мен са напълно ирелевантни, без всякакво значение, а го защитавам от обиди и неаргументирани ругатни. Принципна позиция. но трябва да ви кажа, че се чепкате за нещо, което няма никакво значение, никакъв смисъл. И да ви призная приятели, имам и друго на ум, като се намесих тук. Целта ми е да надраскам разни неща в безинтересна и нищо не значеща за мен тема, че да бъда и днес топ постър във форума. искам като си отворя браузъра, да си виждам името под колкото се може повече теми. Искам да съм навсякъде, да се лея като дъжд, да се чета и да ме има във вся и всьо
-
Не знаем кои сме били преди 7 век, но знаем едно единствено нещо - не сме цивилизация. календари, звезди, кучета, тинтири-минтири, най-вероятно прабългарите са закачили по нещо от всяка цивилизация, с която са се овъртолвали, преди да се овъртолят с византия. От тука нещо, от там нещо, миш-маш, типичен варварски тюрлюгьовеч. Боже, славяните измислени през 18 век, чувате ли се какво говорите. айде по-сериозно. произлизали сме от траките. Чудесии колкото щеш. Вижте сега. Траките са романизирани и християнизирани, прабългарите са славянизирани и християнизирани. Не сме реликти, вкаменелости, а стъпваме на обективна база – християнство и славянска култура. Ето това е началото, защото можеш да го проследиш до днес. Всичко това принадлежи към една предходна цивилизация, чертата е теглена, скъсано е с това и е почната нова глава. Не може да се върне. Тръгнали сме по пътя на византийското православие, ще го вървим.
-
изкарва се на преден план славянското, преди всичко защото езикът и културата ни са славянски. И именно чрез тези две неща имаме огромен цивилизационен принос чрез културната радиация към останалите славяни-варвари. А за произхода, хм, ако Вие докажете, че в генофонда ни доминират прабългарски гени, ще се съглася, че сме прабългари.
-
за съжаление такава цивилизация няма. славяните са си славяни, и това не е подвиг, а даденост. Православието обаче друг го е направил. И когато първите приемат второто, да се твърди че се създава чисто нова цивилизация, е абсурд. Все едно когато келтите преминават към християнството, да кажем, че създават келтско-християнска цивилизация, или пък иберите създават иберо-християнска цивилизация, или пък германските племена да създадат германо-християнска цивилизация. Ами то така цивилизациите ще се припокрият с етноса бре.
-
Ами значи според Вас прабългарите са мнозинство в българската народност, цялата ни съвременна култура е чисто прабългарска, нищо славянско и православно няма, генетично също сме сто процента прабългари, и тн. Интересни заключения. Да питам отгде таз сигурност. сега за цивилизацията. Интересно ми е, ако прабългарите бяха отделна, специфична цивилизация, защо приемат да принадлежат към чужда такава и да я имитират във вся и всьо, нещо, никак типично за срещите между цивилизации, но много типично за срещите между цивилизация и варвари.
-
И защо трябва да ме интересува кои са прабългарите. Със сигурност са варвари, със сигурност нямат принос към цивилизацията, какъвто българите от 10 век имат, със сигурност са малочислен елемент в народността ни, със сигурост са претопени, със сигурност имат най-минимален кулрурен принос към съвременна България. та да питам за чий да ме интересува какви били прабългарите?
-
Чакай, чакай, прочети внимателно какво съм написал, че съвсем обърка конците. Комунизъм при Петър няма. При Петър има среща между Русия и Запада, в резултат на което русия започва да се озападнява, да се модернизира, главно военно. Ето пак ти очертавам схемата. Смутно време: 12 век-1478. Универсална държава - 1478-1917 (1) и 1917-1992 (2)(нали тогава беше). Междуцарствие - 1992-...... Универсалната религия на 1 е православието, а на 2 комунизмът. Но общото и на едното, и на другото, че са напълно под контрола и крилото на Държавата. Което означава, че се компрометира и едното, и другото, за него слава Богу. тойнби, бъдейки съвременник на цивилазацията си, не дава ясен отговор дали цивилизацията на Запада все още расте, или вече се разпада. Ако се разпада, казва той, то тя е във времето на смутното си време - ВСВ и всички други локални конфликти. Разбираш? Още сме в смутното време, универсалната държава все още предстои. Неговата теза се потвърждава от факта, че на два пъти има опити за налагане на универсална държава - от Наполеон и хитлер, и двата се провалят, и си оставаме във смутното си време. Но това, само ако приемем, че цивилизацията вече е на ниво разпад и разлагане. Защото има и друг вариант - все още да расте. ЕС например е белег за растеж, защото е творческо решение на малцинство. висшата религия, за която питаш, все още не е родила. Според тойнби, висша религия се ражда по време на универсалната държава, а Западът все още не е влязъл на този етап. В момента все още е на етап светска цивилизация от трето поколение, излязла от църковната си обвивка през 17-18 век, и или е в смутно време, или още расте. В тази ситуация перспективите за висша религия са две - или да се върнем към християнството, или чрез панмиксията четирите висши религии да се омешат и да се роди една нова, хибрид между тях. Но това предстои в далечното бъдеще.
-
Ами и 40 да са, пак същото. това е загуба на време. Би имало смисъл, ако сме етнически чисти. Ами не сме. След като прабългарите са претопени културно и етнически от славяни, а след това има още поне 40 етноса, които си пръскат семето тука като родосеялки, за какъв дявол да ме интересува какви били прабългарите, след като всичко се е размило? Аз не мога да разбера каква е тая мания тука по варварщината. За българи може да се говори само акумулативно, комплексно, като система от взаимосвързани елементи, не виждам смисъл да си губим времето за един от тях, най-малочисления, с най-малко културно значение.