alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Митак, това горе е по Тойнби. вярно е, казва да видим как ще приключи руският експеримент. Ами откъде да знае той как ще приключи, след като СССР по това време е зад желязната завеса. Всеки интелектуалец на епохата априори не би могъл да осъди, преди да види. но казва и друго. Че комунизмът в Русия при Сталин завива надясно, докато Европа завива наляво. Така комунизмът от хипотетичен кандидат за нова универсална доктрина става подчинен на националните интереси на една местна държава. Това е второто извращение. Първото са поправките от Ленин и сие. СССР е универсална държава на православнохристиянската цивилизация в Русия. Външен тласък е контактите й със Запада, започнали от Петър. Имаме среща на две цивилизации. На военното излъчване можеш да отговориш с имитация на тактиката и оръжието на врага, ако е по-напред от теб. Което прави Петър. Но на културното излъчване с оръжие не можеш да отговориш. Оръжието трябва да е подплатено с идеология. И как става. Ами взимаш една западна идеология на заем от врага, изменяш я малко колкото да ти пасне, и я хвърляш срещу него, и това ако го подплатиш с оръжие, още по-добре. Та универсалната религия е православието до 1917, и комунизма след това. Смутните времена са времето между 12 век и 1478 , предшестващи обединението на Московия и Новгород. Ти може би имаш предвид междуцарствието, което Русия изживява в момента. фактът, че универсалната държава рухва, всъщност потвърждава всичко, което Тойнби е писал. Очертахме смутните времена, очертахме универсалната държава, очертахме универсалната религия/ философия, и различаваме междуцарствието. Както и стандартен модел на срещи между цивилизации в пространството. А, забравих за политическото възкресяване на тоталитарната византийска държава в Московия, предвесник на СССР. Други въпроси по Тойнби?
-
Ами не е тръгнал, койти каза, че е. Въпросът е, че всяко нещо, идващо отвън, се прилага у нас по съвсем различен начин. Виж сега Митак, аз трябва тука да ти разясня някои теоретични неща. Основните постановки, комунизмът западна идеология, комунизмът елемент на озападняване на Русия, взет от запада, извъртян по руски му и пльоснат срещу запада, по същия начин, по който варварите на времето взимаха християнството, извъртяваха го и го пльосваха срещу империята и тн и тн. сега нещо ново ще кажа. Комунизмът е крайната точка на нагнетяване, натрупване на напрежение, в резултат от въздействието на индустриализацията върху института на частната собственост. Та значи, от 17 век насам имаме заформянето и триумфа на две нови сили в западния свят - демокрацията и индустриализмът. Тези две нови тримфални сили се сблъскаха със стари, вече съществуващи институции. Сблъскаха се например със местния суверенитет, със войната, със образованието, със църквата, със робството, и тн. и тн. В резултат на това се появиха чудовищности. Например въздействието на индустриализацията върху войната я направи страхотно жестока, въздействието на демокрацията върху ограничения суверенитет породи национализма, въздействието на индустриализма върху частната собственост роди комунизъм.
-
Ами значи не си на противоположното мнение, а си на моето. Честно да ти кажа, аз дори не знам той каква теза защитава. Аз пък не защитавам никоя, защото нямам нужните познания. Едно на ръка. И второ, смятам, че да се защитават подобни тези е напълно безполезно. ама напълно. трите тези за произхода на българите са вятър работа, безполезни занимания, които едно не могат да се докажат, и второ, полза от тях няма. Намесих се, защото ми прави впечатление, че много се обижда този човек от всички страни, което не прави чест на никого, защото първо сме по-млади от него, второ нямаме академични титли, и трето нямаме публикации, каквито видях, че той има.
-
Естествено, че са виновни нациите. Особено а тези през 20век. 19 век войните са още играчка, защото това е период на формиране на нациите. След като в тези войни участваха именно нации, кой да е виновен, теокрациите ли? Ако през 19 век не се осъществило политическото формиране на немската нация, на италианската нация, ако я нямаше френската и английската нация, ако я нямаше сръбската нация, нямаше да има ПСВ, както и ВСВ. На всеки ученик по история е ясно, че всички войни от 19 век насам се водят на национална основа. През 19 век там, където не се водят войни на национална основа, като наполеоновите, франко-пруската, пруско-австрийската, пруско-датската и тн. се водят вътрешни борби и революции в рамките на големите все още империи, като австрийската, за национално обособяване на местните общности, или за обединение на разединени общности в нова политическа нация, като италия и германия. 19 век е казанът на национализма, които се подготвя да избухне в 20 век. Колкото и да са политическите блокове, толкова по-зле и това само доказва бедите, които избуяването на местни национални каузи пречинява. КГ, варварите, приели висша религия, стават част от цивилизацията. Но варварите, приели национални идеи, си остават варвари. Въпросът не е да няма войни. Войните са заложени в природата на човек. Въпросът е да вървим към онова, което ни обединява, една обща духовна ценност, а не към онова, което стимулира войните, а именно различието. Европа си даде сметка за опасността от избуяването на националните каузи и днес върви към преодоляване на местните национални статути, които и донесоха само беди. С две думи свят, доминиран и обединен от една или две висши религии е по-безопасен от свят, разделен на 200 нации, всяка от които е потенциално срещу всички други, прегрупиращи се във политически фракции. Това доведе до две световни войни, и за малко да доведе до трета. Не става въпрос, че не бива да има нации, или пък че това е нещо лошо. Към момента на създаването си това е било най-доброто решение на проблемите. Но те на свой ред пораждат нови решения. когато държавите са водени и обсебени от собстените си местнически национални идеи и те са по-важни за тях от религията, която ги обединява, става много опасно. Важна е не формалната страна, важна е моралната - кое в ценностата система е водещо - местното, националното, което разделя, и обединява едни хора в омразата им срещу други, или общодуховното, наречено религия, при което хората са братя?
-
това е и наивен, но и сложен въпрос. Например, християнството успява да създаде огромна културна общост преди 2 000 години, като обединява огромни маси разнородни населения по произход, култура, език, бит, нрави и тн. Повтаря го и в новия свят. същото парви и ислямът, които обединява половината свят. Ето всъщност как виждаме, големите културни разлики в света по произход, националност, език, и тн. се преодоляват чрез висша религия, шапка над най-чудновати народи, като ги прави едно. Културните разлики не са толкова големи. Големи са, ако базата ни е националната доктрина. Така имаме 200 различни доктрини, и потенциално всяка е срещу другите. Но ако вземем не нацията, а религията, разликите не са толкоз много. Всъщност, и четирите висши религии днес - ислям, християнство, махаяна и хиндуизъм, имат общ корен, общ източник, и говорят за едно и също нещо. Разбира се, те трябва да преодолеят недоверието си, но да го сторят 1 спрямо 3 е по-лесно, отколкото 1 спрямо 199, нали така? Предизвикателството е едно и също, разликата е в обема. Днес всички народи са цивилизовани. В света почти няма варвари, почти. Всеки народ изповядва една от четирите висши религии, и в резултат, принадлежи към една от четирите цивилизации.
-
Важи разбира се, за всякакъв тип човешки общности. Затова още в началото днес следобяд ти казах, че ако имаме действаща универсална религия, ще имаме 4 блока - съответно на 4те висши религии, ако имаме 200 суверенни нации, имаме потенциално 200 единици настроени една срещу друга, голям хаос. Войните в 20 век и до днес са подкладени именно от националистически сили, от национализъм. А 19 век първо не е мир, защото има поне две значими национални войни - наполеоновите, и франко-пруската, която подготви почвата за другите две. 19 век е подготовка за големия катаклизъм на 20 век КГ, подготовка, защото европейските държави са заети да се национализират, да се обединяват и формират като отделни нации - я ти италия, я ти германия, я ти франция, англия си е такава, и същите тези, вече напълно оформени като нации започната голямото клане. 19 век е тотална подготовка за националната хекатомба на 20 век. работят единствено, когато са в духовна форма, работят когато са религия. работили са през средновековието, когато войните често се преодоляват с посредничеството на папството. нека не смесване нещата. ЕС работи ефективно, до колкото си изпълнява основната функция - да бъде доброволно творческо наднационално обединение на европа, за да не допусне нова световна война с европейски привкус. САЩ са просто местна държава с голямо население и територия, нищо повече, доста хомогенна към момента на създаването си. СССР е универсална държава на православната цивилизация в русия, заменила православие с комунизъм, разпаднала се, и в момента се чуди къде да иде.
-
Разбира се че си върви всичко и се развива, технически и технологически. Проблемът е, че неща като индустриализация, демокрация, нация и тн. са хубави и полезни неща, на един предходен етап - когато решават предишни проблеми. Но те на свой ред поставят нови проблеми - подсилват войната чрез духа на национализма. Това трябва да бъде решено на свой ред. Постига се по два начина. Първият е по-практичен - постепенно се преодолява националният съверенитет и се върви към наднационална суперструктура. Вторият е дългосрочен - една общочовешка духовна общност. само това е спасението и единствен лек за войната. религията разбира се не е перфектното лекарство, но е по-близо до него от нацията. Та както казах, нациите, също както и древните местни държави, подсилват институцията на войната. Нация плюс индустриализъм даде две световни войни, и за малко да взривим планетата. много сковано и схоластично ги възприемаш нещата. не е нужно активно да оплюваш съседите си. Просто изживявайки се в национална форма, е много лесно да минеш чертата с другата нация до теб - достатъчно е едно меко настъпване по една териториика, инцидентно навлизане в суверенната територия, едно подмятане за еди какво си, и глей какво става. В 19 и 20 век мирното съжителствуване на съседни нации е деликатен баланс и крехка работа. има това блоково разделение е резултат и последица от национализма. малките нациики се прегрупират в по-големи блокове, и вече се е случвало неведнъж. класически пример е естествено ПСВ и студената война.
-
Морална промяна дава християнството, не 19 век. 19 век нищо не дава, защото не променя хората по начин, че да превъзмогнат нацията си и да предотвратят 20 век. Да бе, изобщо не се занимават с отричане на съседите си.Затова причините за двете световни войни се крият в не малка степен във враждата межд национална франция и национална германия от 19 век. За двете световни изобщо да не говоря. КГ, не забравяй, че след 19 век идва 20, не можем да спрем времето. лична свобода в смисъл на демокрация. Една национална държава срещу друга плюс технология е равно на две световни войни. Както казах, преди националната ера, войните са почти на път да изчезнат.
-
Индивидуална свобода+технически прогрес = война. Ти описа прекрасно фурмулата. И едното, и другото са прекрасни неща, разбира се, но не дават нищо по-различно от война, ако не са съпроводени с морален прогрес. А моралният прогрес, за съжаление, минава само през някакъв вид наднационална доктрина, и то духовна.
-
как се легитимира не е важно. Император или нещо друго е подробност. С Френската революция и идеалите й започна модерният национализъм. Буржоазната революция е предизвикана от факта, че силата на демокрацията е възпирана от старата институция. Демокрацията побеждава, сблъсква се с местната държава, и се ражда национализъм.
-
Всъщност, не ме разбра. републиките станаха италианска нация, само че много по-късно. проблемът е как да се приложи полисният модел на град-държава върху териториалната рамка на голяма държава. Италианците първи опитаха да преодолеят това деление, и от 80 градове държави, се получи конфедерация от около 10, но за да се управлява ефективно, демокрацията бе заменена с тирания. Този модел на централизирана тирания прехвърли алпите и се преекспонира във франция, австрия и тн., т.е създадоха се абсолютните монархии. Англия единствена успя да преобразува италианския модел и да го приложи върху териториалната държава, като за целта преобразува старата си парламентарна институция за нови цели. оттук тръгват нещата. Но това са подборности. Въпросът е, че има реставрация на култа към Държавата, популярен в Рим и Елада.
-
В началото на този 19 век Европа беше разкъсана от мини световна наполеонова война, разпалена от разюздан национализъм. Няма нищо прогресивно във войните, последвали раждането на нациите, а това са две световни войни, и още купища локални. Политическите противоречия бяха породени от формирането на националните държави и поставянето на нацията като висша ценност, а стопанските са същото, в икономическата плоскост. Прогресиращите нации се превъоръжаваха и готвеха за войни, недей забравя. И след два горчиви хапа, европа най-сетне узря, и тръгна към преодоляване на националните ограничения, иначе е обречена. Разкъсана в очите на един националист. Което налага война с другите около нас. Ако обединяващото не е българското, а християнското да речем, никаква разкъсаност няма да се види. И дума не става за обединение и унификация. Не може да няма различия, различни държави, езици, култури и тн. Но те трябва да са обединени от нещо духовно и наднационално, от обща религия, която да ги сплоти в различията им, които без тази религия ще станат причина за война.
-
Това е правилно, разбира се, но не променя съществено нещата. Това е така, тъй като проблемът за превъзмогването на феодалната разпокъсаност на средновековна европа е подет и ррешен от италианските градове републики през 15-16 век, и решен в политическата и икономическата плоскост чрез политически ренесанс на гръцкия полис. Този политически модел на град-нация след това е присаден върху териториалната държава чрез Англия, но и в двата случая имаме възкресение на духа на полиса, на култа към държавата, която се идолизира и поставя като висша ценност. Да възкресиш дух или ценност от отдавна загинала цивилизация е болезнено връщане назад от всичко, което си постигнал досега.
-
Националната държава е форма на прогрес, защото преодолява успешно феодалната разпокъсаност. Но това създава нов проблем. Националната доктрина насъсква една оформена национална държава срещу друга, до степен, че войните, породени от национални подбуди се оказаха най-бруталните, най-свирепите, които човечеството е виждало. Нацията не е родила войната като явление, но я е пробудила, вляла е огън в машината й, защото, както казах, точно преди да се родят първите нации, между средата на 17 и края на 18 век войната е почти на път да изчезне. Идва нацията и гледай какво става. Форма на прогрес казваш. Какъв прогрес? Технически, да, научен, да, но МОРАЛЕН, в никакъв случай. Защото всичко откирто в техника и наука, се хвърли да убива, унищожава и тн. и основната причина за това е избуялата национална идеология. това не означава, че не трябва да има национални държави, или местни форми. Трябва разбира се. Но местното, националното, не бива да е по-важно от общочовешкото. Националното винаги разделя, универсалното обединява. Така единствената възможна форма на прогрес минава не през националната идеология, а през и към наднационална, универсална доктрина.