alvassareiro

Ами войни винаги е имало. Но точно преди да се появят нациите, войните са доста попритихнали. 18 век е най-спокойният, векът, в който войната е спорт за кралете. Воюва се едва след като всички други средства са изчерпани, воюва се с нежелание, войната не е тотална, армиите са предимно професионални, изобщо, приказка в сравнение с това, което причини националната идея. Две световни войни и още куп локални, започнали с наполеоновите, на чисто национална основа. Войната е присъща на човека, в природата му е. Затова целта е ние да еволюираме социално и да създаваме доктрини, които да подтистан, ако не и да заличат войната като явление. Универсалните религии работят в тази посока, докато всякакъв тип местна, национална държава подклаждат до неузнаваемост войни. Особено националната кауза, в съчетание с индустриализъм. Ако сметът е разделен на 200 местни национални общности, с национални доктрини, които обединяват хората в омразата към други нации, няма как да заличим войната. чисто хипотетично, най-теоретично и прямо утопично, има един единствен начин - уедряване, обединяване, извисяване над всякакви местнически дребнави ценности и доктрини, и духовно обединяване под една общочовешка духовна ценност, която не може да бъде нищо друго освен висша религия.

Ами аз за нациите говоря. А политически нации ми се струва тафтология, те са политически а приори. Та ккато казах, нации, политически нации, етнически нации и тн. е ново явление, всъщност, най-новото в съвременната история, на има-няма 200-300 години, в контекста на 7 хиляди, в които има цивилизации. Остави първата световна война. Първият тур от модерните масови войни е поради национализма, роден от Френската революция. Всички войни с много редки изключения оттам насетне са на национална основа. ПСВ също е на силно национална основа, стремежът на отделните различими национални образувания да имат хегемония в икономика, търговия, политика и тн.

Политически нации много. Но нищо не говори за жилавостта им. Човешки вид има от около 300 хил. г, човешки цивилизации от около 7 хилл г., а политически нации от около 250. Прекалено рано ни е да говорим за жилавост за явление, което съществува само 0.08 от времето на човешкия вид и 3.5% от вида общество, наречен цивилизация. Конкретно в случая със САЩ, резултатите хич не са задоволителни, защото САЩ не са успели, и няма да успеят, да обединят политически цивилизацията, от която са част. Най-много да я спасяват докато могат, и да приютяват бегълците от други нейни части, преживели апокалипсис. Но и едното, и другото, са преки функции от политическото разединение, което е антагонизъм на религиозната универсия. И разбира се, не на последно място, нека имаме предвид, че жилавостта на едно явление въобще не означава целесъобразност и полезност. Най-жилавото явление в човешката история е институцията на войната, а нацията и национализмът наливат масло във огъня й и я усилват до максимален предел, до предел, който заплаши да взриви планената.

Не бих го нарекъл исторически закономерен компромис. Би бил, би имало изобщо смисъл от него, ако се беше случил през 11 век. Не през 18. Това са 700 години закъснение на един компромис, който, ако се беше случил във времето си, нямаше да се възрази бруталната битка между светска държава и папство, и навярно църквата нямаше да се компрометира толкова. Накрая сключва така жадуваното съгласие от нямане накъде, но това е толкова закъсняло, че на никой вече не му прави впечатление. Противоречие между нация и религия няма, разбира се. До момента, в който една нация не нападне друга нация, която е от същата религия, защото националното, което ги разделя е по-силно от религиозното, което ги сплотява. Ето противоречието. Ами по време на Френската революция, когато се ражда модерният национализъм. Примерите, които даваш, с нищо не доказват полезността на нацията. САЩ не са мултиетническа ннация, а сбор от свободни авантюристи, сред които дълго след формирането им доминира англосаксонското начало. В идеалния случай може да имаме суперобединение на десетки, стотици местни държави в нещо, наречено империя. Но тук има две възражения. Всички империи, които познаваме, са се сгромолясали, в резултат на което се ражда по една нова универсална религия. Второ, едно обединение под шапката на светска власт е много по-малко ефективно от обединение, гъвкаво и разнообразно на земята, но под шапката на нещо, което стои на небето.

Не говорим за изток. А за запад. Там Църквата най-сетне сключи пакт с местната власт чрез системата на конкордатите, но това е един закъснял компромис. Религията не се отменя, а просто лоялността се пренасочва от една сфера към друга. Да, в началото националната държава преследва свещенничеството. Докато се наложи. Достатъчно показателно е. Признаците изобщо не са дали си религиозен или не, има ли църква или няма. Проблемът е да се създаде общост, единство у хората, такова, че да са едно цяло, не да се делят. Национализмът постави националната кауза над универсалната, в резултат настъпиха войни на нация срещу нация, тотални войни, които не биха настъпили, ако нациите бяха обединени от една наднационална кауза.

да не бъркаме православието със Западна европа. Различни неща са. (с две думи - поради онтологическото привързване на православието като придатък на светската власт, църквата бележи активност само ако действа в тази насока, в случая активира я националната кауза. когато каузата е осъществена, църквата се снишава. Съвсем различно от католицизма, който е силен, когато е над националното). Национализъм и религия са противоположност, нищо че съществуват заедно. Едното не заменя другото, просто едното взима мястото на другото като идентификатор. Модерният национализъм се роди като отрицание на религията, и преследваше свещенниците. Противоположности са, защото едното обединява, а другото дели. Две противостоящи сили. Отделно, модерната национална доктрина стана възможна едва след като общохристиянската кауза се провали. Забележете, национализмът не се роди в главите на кардинали и папи, а във века на Просвещението, в главите на неоезичниците.

Провалът през 20 век не е провал на религията, а на опитите религията да се замени с нещо по-примитивно и локално - национализъм, шовинизъм, патриотизъм, комунизъм и тн. Ето до какво доведе. Универсалната религия сама по себе си не пречи на различията, а обединява най-различни хора. Испанци, немци, италианци, съвсем различни, станаха все християни, обединени в различието на език, националност, произход, история и тн. Това обединение на база различия може да стане само под шапката на едно наднационално общо благо, минимум, защото всяко нещо по-малко от националното, пльоснато над другите, води до катастрофа. Например да кажеш на французина, че е испанец, или на генуезеца че е римлянин. Но и единият, и другият нямат проблем да бъдат християни.

Не бързам да обобщавам така. Това ми напомня хипотезата, че ако евентуално има извънземен живот и разум, антропният принцип се обезсмисля. Не го обезсмисля, целта не е да има разум в хората на земята, а да има разум някъде у някого. Дали е на безкрайно много вселени, или на безкрайно много планети, не е важно, защото се подчиняват на едни и същи закони и константи.

Но съществуването на паралелни вселени противоречи ли на Антропния принцип?

Не да ни има точно нас, а да има живот и разум. Инак ни остава да вярваме, че всичко около нас няма никакъв смисъл, съществува си ей така за едното нищо. Без да съм физик мисля, че досега няма основания да считаме, че има и други вселени.

КГ, има обективни измерители на това що е крупно, и що е местно. Например, 200 обективно е по-голямо от 4, това предполагам е ясно на всички. И е първата постановка. Втората е, че както тези, принадлежащи към фракцията на 200, така и тези, част от фракцията на 4, са предразположени в еднаква степен към израждане в шовинизъм, фанатизъм, и тн. което се наблюдава при едни и същи условия и под влияние на едни и същи фактори. Въпросът е, че когато това стане, е по-добре светът да е разделен на 4 фракции, наречени висши религии, а не на 200 фракции, наречени национални държави. Роенето в делението е всъщност връщане назад, и висшата религия окрупнява местните фракции в една по-едра, в резултат на което имаме преодоляно първото стъпало на социалната еволюция. Второто стъпало е окрупняването на 4те висши религии в една единствена, което обаче няма как да стане, ако от първото стъпало се върнем крачка назад и отново се нароим. И забележи, това забавяне в социалната еволюция се регистрира в съвсем нормални и формални обстоятелства, какво да кажем за екстремностите му. Единственият начин екстремностите да изчезнат, е фракциите да изчезнат. Пътят към това социално обединение обхваща описаните две стъпки. От местното към четири висши религии, а оттам - към един общ религиозен синкретизъм, финална висша религия, която да обедини света.

Еволюцията е интересно нещо. Допуска гъвкавост, разнообразие, но става въпрос какво е било преди нея. Е преди да стане възможна изобщо еволюцията се е разразил изключително специален подбор на константите, толкова специален, че граничи с невероятното. После, стигайки до началната точка на еволюцията, изглежда нещата леко са отпуснати по течението.

А, защо. На мен Тойнби ми е изкарвал поне пет 6тици, да не говорим, че учителите ме гледаха като чудо-небесно. Аз пък смятам, че трябва да се акцентира на най-важното и да не се тровят дечицата с ненужни подробности.

Ако се вдигнем малко на пръсти и обгърнем така тематиката по-общо и на едро, според мен най-важното за първите еврейски царе е, че появата им маркира зараждането (малко преди еврейските царе) и развитието на една нова цивилизация в Близкия изток, цивилизация, вклинена между Вавилон и Египет, основала законодателството си чрез присадка върху шумерските закони, и дала на света 7 религии. Тази цивилизация очертава ясно политическите си, териториалните си и културните си ареали по времето на Соломон и финикийския Хирам. Следва разцепление и най-решителният момент - тази цивилизация е окупирана последователно от Вавилонската цивилизация в лицето на Вавилон и Асирия, създава универсална държава в лицето на Ахеменидската империя, нападната е от елинската цивилизация. В стремежът си да изгони нашественика тази цивилизация ражда последователно юдаизъм, зороастризъм, християнство, монофизитство, несторианство, митраизъм, ислям. Евреите и персите, както и монофизитите и несторияните са реликти от нея, оцеляли до ден днешен в църковен пашкул. Та тази цивилизация можем да наречем сириакска и да я датираме между 11 в. пр.н. и 1258 г. н.е.

Стига сте се карали нам момчето. Направете му презентацията и готово, какво толкова. И без това е пълна глупост каквото ги карат га правят.

Да, сложи АЛФ порфа

Ами Ник не може никого да убеди, защото се занимава със жертвоготовността, а досега не е показал изследване за това. Никаква бира. Ще го подпукам по всички линии.

Което продължава да бъде неапгументирано и недоказано.

За да твърдиш нещо, трябват факти, данни и доказателства. Иначе не може. Примерно, и аз мисля, че има права връзка между гордост и саможертва, но не го твърдя, защото не мога да го докажа със данни. А не искам да ти се доверявам, защото нямам основание, предвид нещата, които пишеш.

Аз ти казвам, че не може да пропонираш за никаква връзка, преди да представиш изследване за нивата на саможертва по света. Нито пък че има връзка между тревожност и саможертва.

Правилно. Западната цивилазация е с отслабена имунна защита, защото е идолизирала демокрацията, толерантността и човешките права. Разбира се, те вършат работа, ако са насочени към хора, които споделят тези ценности. Но ако с тях третираш хора, които нито имат демокрация, нито зачитат човешките права, си в много слаби позиции.

Трябва преместване май

Ами общо взето единствената ми забележка е онова за саможертвата. данни за нивата на склонност към саможертва трябват Ник, та да разберем с кое измерение корелира. данни.

Ей, най-сетне да се съгласиш с фактите. Че аз не твърдя, че има такава връзка. Нито че има правопропорционална, нито че има обратнопропорционална. Нито че има изобщо връзка. За да твърдим каквото и да било, ни трябва изследване за нивата на Готовност на саможертва по света. Само така ще видим с какво има и с какво няма връзка. Преди да имаме такова изследване, ти не може да твърдиш абсолютно нищо. Ясно ли е? ПС. Но има изследване, което намира корелация между стремежа към героични постъпки и взаимопомощ и гордостта. Минков, Къде сме ние, стр. 158 Levine Твоето мнение е неаргуменирано, защото намираш връзка между гордост и саможертва, без да разполагаш с данни за нивата на саможертва по света. Абсолютно неаргументирано.

Напълно разбираемо. Но има една съществена разлика между отношението на физика към Бог и отношението на теолога към Бог. Физикът не спира да търси, докато теологът си мисли, че всичко му е ясно и продава свещи.