alvassareiro

Ти си виновен поне за две от националните катастрофи. Не знам с какви очи се движиш из градския транспорт.

Хехе, искам да кажа, че ако бяхме започнали военна инвазия в съседна държава през 1991 или 1992, сега щеше да рупаш сух леп и да работиш за 20 долара месечно.

Ами реакцията на Гърция? А на Германия? Това е типичното мислене колко сме велики ние. България преживява най-сериозните си катастрофи именно заради такива като теб - които си мислят, че можем да действаме самостоятелно, без да имаме предвид съседите и Великите сили. Категорично една инвазия в Македония би срещнала съпротивата на ЮНА там - начело с ген. Радко Младич 40 000 души. Ето ти южния фронт. Щяха да ни въвлекат в юговойните и България щеше да види членство в НАТО И ЕС през крив макарон. Наистина не мога да си представя как някой може да си мисли, че точно в началото на прехода ни трябва да влезем във война с Югославия, остър конфликт с Гърция и ЕС, и това би било полезно. Смешки. Сърбия няма да свали войски от Западния фронт, а да използва 40 000 войски, които има в македония. И това е акт на агресия спрямо суверенна Югославия.

В противовес на македонските аспирации за независимост са сръбските претенции тя да остане като част от Югославия. На среща в Охрид между Милошевич/Йович и К. Глигоров/Васил Топурковски последните категорично заявяват, че искат да излязат от Югославия като основен аргумент е даден нежеланието да се въвличат македонци във войните в Босна и Хърватия. Все пак обаче страната запазва силни връзки с Белград, като продължава да търпи присъствието на ЮНА, да използва югославския динар. В този период Милошевич има международна подкрепа да създаде една нова Югославия, или т.нар. Сърбославия, която включва Сърбия, Македония, Черна Гора и Босна и сръбското ръководство смята, че след победата над Босна Македония сама ще иска да влезе в тази нова държава. Основен архитект на тази нова съкратена Югославия е Геншер, като и Шеварн дзе също изглежда съгласен. И именно такова е предложението на Милошевич на срещата в охрид през ноември 1991 - Македония да стане част от тази нова Югославия. Черна гора е твърдо за, Германия подкрепя плана да влезе и Босна, така че решението на Македония е много важно, за да даде легитимност на целия проект. подобни предложение Милошевич прави и на босненски представители, опозиция на Изетбегович, основно Фикрет Абдич, противник на Изетбегович. В този момент Босна няма интерес Югославия да се разпадне, защото в противен случай означава подялба на страната от сърби и хървати. на 26 април 1992 на тайна среща в Скопие пристига самият Алия Изетбегович. С него разговарят Бранко Костич - зам.предсетадел на предстедателството на СФРЮ, ген. Аджич - нач.генщаб на ЮНА. В този момент войната в босна вече е започнала и Киро Глигоров дава идея Изетбегович да се срещне с ръководството на Югославия и на ЮНА именно в Скопие. Изетбегович иска например от Аджич в Босна начело на някои дивизии на ЮНА да постави мюсюлмани. На него пък му предлагат Босна да остане в рамките на нова Югославия, заедно с македония, сърбия и черна гора. Малко преди това, през февруари 1992 в Скопие започват преговори с ЮНА тя да се изтегли от Македония. Генерал Аджич е бил 10 години в македония, а жена му е от Щип, и води прегоровите с доста симпатия към Македония. Подписва се договор между Р. Македония и ЮНА, според който ЮНА се изтегля напълно и мирно, но всичките й активи на територията на Македония, до последния патрон, си заминава с тях. Повечето офицери обаче все пак си мислят, че това е само временно изнасяне. на 28 март официално македония е суверенна държава, без нито един войник или патрон. В началото на 1992 народната банка на Югославия изпраща в Македония камиони с 20 000 000 000 нови току що изпечатани югославски динари. Два дни по-късно македонци заминават за Унгария, откъдето взимат хартия, а в Словения печатат първите македонски денари. Като мостри те са пратени с кораб до Дуръс, оттам в печатницата в Прилеп. Отпечатват се първите 24 банкноти от 10 денари. На 26 април, вЕЛИКДЕН, официално, Македония въвежда своя парична единица. Това е несериозно. Добре описах за опитите на Сърбия и Гърция да поделят Македония през 1991. Нахлуване на България там би предизвикало незабавна реакция и на Сърбия, и на Гърция. Нова Балканска война.

На срещата с Ристески и Попов присъства и Желев, който твърдо е против такава конференция.От София със истото авионче македонската делегация отива в Букурещ за среща с премиера Петър Роман. Там също получават подкрепа и уверение, че Румъния не подкрепя гръцкото предложение за конференция. Така предложението на Милошевич-Мицотакис пропада. Втората опасност за македонската независимост е отварянето на един втори фронт на територията на Македония и Косово на конфликт срещу ЮНА в края на 1991, което е категорично в интерес на Хърватия. В периода цялото хърватско ръководство прави и невъжможното за въвличане на Македония в конфликт с ЮНА и отваряне на такъв южен фронт. Туджман кани албански представители в Загреб и ги нахъсва против сърбите, обещава им помощ и в т.ч и икономическа, а ХДЗ - управляващата партия в Хърватия ухажва ВМРО - ДПМНЕ на Любчо Георгиевски. На различни срещи в Загреб на македонците им се казва, че няма държава без кръв и да се готвят за война. Основно в такива срещи участва Георгиевски, когото се опитват да убедят да блокират казармите на ЮНА, да я провокират и тн. В този момент цялата мощ на ЮНА е хвърлена в хърватия и трябва да се каже, че отварянето на южен фронт е цел макс на Хърватия, а изтеглянето на над 10 000 македонци от редиците на ЮНА, които се бият в Хърватия, е цел минимум на хърватската дипломация. Започват да пристигат ковчези от Далматиския фронт, общо около 30 жертви, като македонските жертви са повече от жертвите, които дава Словения. Няколко хиляди жени от цяла Македония организират протест в Скопие за изтегляне на всички македонци от ЮНА. тогава Киро Глигоров взима категорично решение - да не се изпращат повече македонци в редиците на ЮНА, докато не престане войната в Югославия. В този момент Третата армейска област на ЮНА, която е на територията на Македония - най-мощната армейска област на ЮНА с 40 000 войници, която е готвена за фронт срещу НАТО или войските на Варшавския договор, както и отговаря за Косово - е поставена в пълна бойна готовност и чака заповеди от Белград. Достатъчно е да ви кажа, че ръководител на тази армейска област на ЮНА в Македония е ген. Радко Младич. Друг генарал оттук е Куканяц, който ще се бие в Хървания. Един по един повечето сръбски генерали са трансферирани от Македония в Хърватия и Босна.

Какво се случва по-натам. Към август 1991 пред Македония вече се очертават два пътя - да излезе от Югославия по модела на Словения, или да остане. Според проучванията и двете са на кантар, почти по равно. Македонците не са сякаш готови да са независими, първо поради страх от инвазия на ЮНА, и второ, защото нямат основания да се оплакват от членството си в ЮГославия. Македонската историография и днес очертава три линии - просръбска, която е против независимостта, пробугарска, водена от Любчо Геогриевски, и независима, начело с Киро Глигоров. ТРябва да подчертаем, че по изявления на Филип Димитров, при една евентуална инвазия на ЮНА на територията на Македония през 1991 или 1992, България не би стояла безучастно. И тези от вас, които са били войници в периода сигурно знаят, или са участвали в странни дислокации на дивизии по западната ни граница. Киро Глигоров решава да насрочи референдум за 8 ноември 1991, като и тук има две линии. Той настоява за директен плебисцит за независимост. Проблъгарската фракция начело с Георгиевски иска гласуване само в Парламента, както го направи Хърватия. Според глигористите, това е така, защото при гласуване само в парламента, гласуват 150 души и решението не е особено легитимно, т.е може след 5 или 10 години да бъде оспорено, най-вече визирайки България. Според самия Георгиевски, мнозинството македонци не искат независимост, затова по-добре да се гласува само в парламента. Киро Глигоров налага директен референдум, но все пак формулира въпроса по един завоелиран начин - независимост сега да, но с хипотеза за бъдещо членство в нова федерация на южните славяни. Макар и с малко, референдумът е успешен и още вечерта на 8 септ. със шапманско обявяват незавимисима и суверенна Македония за първи път от 10 века.... Следва една изненадваща реакция от...Гърция. Константинос Мицотакис, премиер, и дъщеря му от втория брак, Дора Бакуряни, външен министър, обявяват Македония в Югославия ДА, но Македония извън Югославия НЕ. Гърция инициира серия срещи с балканските държави, за свикване на конференция, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, на всички държави, подписали Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 г, на която конференция да се реши съдбата на Македония. Всички знаем, че на Букурещкия договор е извършена подябна на историческата област Македония, 50 процента са дадени на Гърция, 25 на България и 25 на Сърбия. Сега Гърция иска Букурещ 2 за повторна подялба, този път на Вардарска Македония. Гърците започват консултации с Белград, Букурещ, София, Анкара. Същевременно Гърция прокарва идеята си и в Брюксел и го предлагат на лорд Карингтън. Тази идея е напълно споделена от Милошевич, влиза в действие план за подялба на Р. Македония между Атина и Белград. Македония изпраща спешна делегация в София и Букурещ с молба България да не участва в такава конференция. В София идва Блаже Ристовски и се среща с димитър попов.

Иска ми се да развия една интересна тема, която не съм срещал друг път във форума, а именно някои пикантерии и детайли около обявяването на независимостта на Р. Македония на 8 септември 1991 г. чрез всенароден пряк плебисцит. Процесите около разпада на СФРЮ започнали в края на 80те години, намират своята кулнинация между 1990-1991 г. Период, започнал с извънредния конгрес на Югославската компартия в Белград през юнуари 1990, на който напуска словенската делегация, и започването на воините в Хърватска и Босна през лятото на 1991. В този контекст македонското държавно и партийно ръководство не е просто едно провинциално представителство на една забутана периферия, а едно от най-авторитетните и представителни на федерално югославско ниво. Да не забравяме, че в първата година след смъртта на Тито именно Македония поема управлението на Югославия. Македонското ръководство в лицето на Киро Глигоров, Блаже Ристески, Топурковски и тн. взимат участие в съдбоности за цяла Югославия инициативи и решения. Първо, в началото на 1991 г. Македония заедно с Босна изработва проект за една нова югославска федерация, в която се дават по-широки автономии на републиките от тези към момента, и се създава нещо като ОНД, общност на незивисимите държави. Тази инициатива има широка подкрепа от Алия Изетбегович, който вижда в този проект изход от една потенциална война в Босна, от словенското председателство в лицето на Милан Кучан, което е предложило нещо подобно на конгреса, който споменах в началото, и има подкрепата също на федералистката фракция в Белград, в лицето на ген. Велко Кадиевич, генщаб на ЮНА и Анте Маркович, мин.-председател на СФРЮ. След три срещи между Глигоров и Азетбегович проектът е представен на всички президенти на Федерацията на последната им среща в Хърватска. Милошевич отклонява, което е добре дошло и за Туджман. В крайна сметка без подкрепата на Сърбия и Хърватия, решението така и не влиза в сила. Втората инициатива в която влиза Македония, са бурните събития от 9 март 1991 г., опит на опозицията в белград на свали Милошевич чрез митинг. Вечерта се свиква извънредно заседания на Върховното съюзно ръководство на Югославия, на което участва Борис Йович, председател на сръбския парламент, Богичевич, представител на Хърватия, Сапунджи от Косово, Стипе Месич от Хърватия, Словения не идва, и Топурковски от Македония. Това събитие заслужава отделна тема, най-общо Милошевич провокира мирните студенти по улиците, създава се напрежение, армията чака на летището делегациите, които пристигат от различните федерални столици, набутва ги в бронирани машини за тяхна сигурност, защото има революция, и ги водят в генералния щаб на ЮНА. Там на студено, под един прожектор, изобщо театър, ген. Кадиевич от страна на ЮНА чете декларация, в която описва сцераний за дестабилизация на Югославия, и изисква Съюзното ръководство, което има единствено правомощия да дава заповеди на ЮНА, да обяви извънредно положение на територията на цяла ЮГославия, и да даде неограничени правомощия на армията да действа из цяла Югославия без предварително да съгласува с Върховното съюзно ръководство. Решението пропада, но второто решение - да се въведе такова положение в Белград, е гласувано именно с гласа на Топурковски от Македония. Танковете излизат по улиците на Белград за първи път от ВСВ и потушават може би най-обещаващия опит да се свали Милошевич. На 14 март от Белград пътува тайна делегация, водена от Йович и Кадиевич към Кремъл. На срещата с Дмитри Язов, маршал на Червената армия, т.е военен министър на СССР, се иска военна подкрепа от СССР в случай на агресия от страна на НАТО срещу Югославия, в отговор на евентуална интервенция на ЮНА в коя да е съюзна република. Язов обаче не подкрепя такъв развой на нещата. Делегацията се връща в Белград, Кадиевич е сменен като военен министър и реално федералистката фракция губи влияние в полза на националистите на Милошевич. Той обявява, че Сърбия излиза от Върховното ръководство на СФРЮ, което е доказало, че вече не може обективно да се справя с пролемите, с което де факто разтуря цивилния орган, който командва ЮНА. С излизането на Сърбия, изризат също и членовете на Косово и Воеводина. Като последен ход Маркович се среща с Бейкър, държавен секретар на САЩ и Геншер. Те му дават зелена светлина за инвазия в Словения, която е обявила независимост дни по-рано и е окупирала границите на републиката. В този момент и Германия, и САЩ са против разпадане на Югославия, така че се реализира единствената международно оторизирана военна акция а федералисткото крило, чрез инвазия на ЮНА в Словения. Безспорно, ако беше стоварен целия потенциал на петата по численост армия в света над Словения, Югославия нямаше да се разпадне. Тук обаче се намесва Милошевич, който по принцип е против тази война. Зад гърба на другите републики, Милошевич и Кучан от Словения се договарят ЮНА да се изтегли от Словения и тя да обяви напускане на федерацията, а Словения от своя страна обявява официално, че подкрепя искането всички сърби да живеят в една държава. И днес Кучан оправдава това си решение с....както ние имаме право да сме независими, така и сърбите имат право на същото. Това значи война в Босна и Хърватия и разпадане на Югославия. Затова не е учудващо, че Стипе Месич е против ЮНА да се изтегли от Словения. Сбъдват се и най-лошите страхове на Хърватия, която има договор за подкрепа със Словения срещу евентуална агресия от ЮНА - Словенците се договарят зад гърба на Загреб. Сърбите на драго сърце пуска да си ходи най-далечната и винаги опозиционно настроена и най-вече етнически чиста република, ако това им дава зелена светлина за война с Хърватия и Босна. Войната в Словения свършва след 10 дни. На три поредни срещи Милошевич и Туджман се договарят за подялба на Босна, т.е повтаря се спогодбата Цветкович-Мачек от 1939, а Милошевич се съгласява да жертва сърбите в Хърватия. Решават обаче да известят за това Алия Изетбегович, лидера на босненските мюсюлмани, и му дават една малка държавица някъде между сръбската и хърватската част на Босна. С тази мисия е натоварен Киро Глигоров, който тогава е в любляна. Извикан е в Загреб, където Туджман вади от шкафа едни оръфани карти и му вика -Кире, ово йе Босна, тука сме ние, тамо са сръбите, ей тука посредата са мюсюлманите. Отивай в Сараево и натискай до дупка Алия, защото ако не се съгласи, почва война и там, и тука. В ръцете на Македония стои бъдещето на цяла ЮГославия.

Значи да обобщим дотук. Руската православна архитектура се базира на петокуполната църква, пряко развитие на триконхалните средновековни църкви, като около средния купол са развити още четири във височина с форма на луковица, които символизират пламъците на Светия дух. Руският кръст е осмоконечен кръст-котва, синтез на раннохристиянски символ и кръст, или символ на раждането на Христос от Света Богородица, или победата на християнството над тъмнината и злото. Сега, никой не каза за забрадките на жените откога са и защо, и за паничките с осветен хляб на входа. Сещам се за още една съществена разлика от нашето православие - Русия използва стария юлиански календар, знаете, затова Коледа е на 7 януари, както и Сърбия и Македония. Също някои специфични празници, като покров Богородичен, ако някой се сеща за други да пише, или специфични геолополитически концепции, като идеята за Третия Рим.

Мани я тая Маргарита, главата хич не я слуша.

Не е много вероятно това обяснение. Виж за Андреевския кръст.

Това също е възможно обяснение, което често се дава. Изобщо, явно всеки го тълкува по различен начин.

Това за подпората долу не е вярно. Тази долна наклонена част символизира различвната съдба, която са имали двамата разбойници, разпнати до Христос - добрият и лошият. Добрият между другото се рисува с кръста си и в сцената на СТрашния съд вътре в Рая. Каква е тази различна посока при мъжете и жените светии? Изобщо знанията ни за руската църковна архитектура са много шаблонизирани, разказват се какви ли не легенди и клишета и то за елементарни неща, като руския осмоконечен кръст и плумесеца под него. Едно друго клише е, че руските куполи смволизирали чалмите на мюсюлманите, прорязани от кръста-сабя. Това няма как да е вярно, кой християнин би изобразил купола си, най-важното сакрално място в църковната архитектура, символ на Христос, във формата на татарска глава, че и с чалма. Всъщност, теологическото обяснение на руските куполи е просто - те символизират пламъците на СВетия дух, който слиза над апостолите на Петдесетница. Айде някой, който знае, да обясни защо русите използват точно този тип кръст, и защо той не се налага във Визания, и какво символизира полумесецът?

Айде бе, не било варно.

Полумесецът символизира победата на християнството над исляма. Визират се конкретно Казан и победата над татарите.

Ей, значи може да си чешете езиците за глупости и да се чепкате, а на сериозните теми мълчите като пукели. Къде са да питам Joro, многознайкото Сириус със постовете от сто реда,, Атом и другите умници, дето се изявяват под път и над път и заради които ми заключват всички теми? Айде да ви видя сега. Айде тая тема е за вашата втора родина, необятната URSS.

Една тема, която ме вълнува, е именно тази - какви са особеностите на руското православие, и кое го отличава от да речем, българското. Вълнува ме не толкова геополитическият момент за Третия Рим, а различията в архитектурата или обреда. ОСвен, че руснаците ползват юлиански календар, и жените влизат забрадени в храма, какви са другите особености и различия спрямо нас, или гърците? Прави впечатление, че в повечето руски църкви още на входа на наоса има купичка с хляб, това нафора ли е, и на всяко влизане ли се взима?

Този надпис да се изчегърта, а самият стадион да се закрие. Нямаме нужда от стадиони.

Голяма работа какво бил казал някой си. Голямо доказателство, няма що.

Хората може много неща да харесват, но ние сме длъжни да изобличаваме долните и пошли пороци. Те и мръсна чалга харесват хората, особено ония от региона на Стара Загора/Чирпан, гъзарите недни, но сме длъжни да им кажем, че са пошли гъзета, и да се стремим да налагаме по-възвишени ценности. А спортът носи удоволствие основно на скучни, празни и не особено оригинални хора.

Не си наясно какво всъщност е тролене. това е да не пишеш по темата. Инак всеки е свободен да изразява каквото мнение си иска, стига да е в темата. Всъщност ти с твоите "научни публикации" тролиш. Да не говорим, че темата е моя.

Хаха, източници. Източникът съм аз, човекът с най-много публикувани научни статии в този форум. Твоите "сериозни четива" са пълни смешки, псевдо научни бъркочи от измишльотини и манипулации. Може и без това да минем. Ясно е, че няма какво да кажеш повече и си на режимр копи пейст от викито, по все пак ако се напиняш в тази тема, айде измъдри нещо сам.

Не, ловуването не е спорт, спортът просто пресъздава и имитира утилитарни дейности, като ги превръща в самоцелни и безполезни, сами за себе си. Спортът е измислен по същия начин, по който е измислена и религията. От самата зора на цивилизацията човек е имал нужда да уплътнява интелектуалните си липси чрез религия и физическите такива чрез спорт.

Пълни глупости. Стига си повтарял, че нашите предци са спортували, защото НЕ СА. Те са правили точно обратното на онова, което е спортът. Спортът е самоцелна дейност, която се прави в среда и условия, различни от всекидневните. Нашите предци на първо място са си осигурявали прехраната, и са го правили с тази градиозна цел, не в името на спорта. Спортът е изцяло измислен, изфабрикуван в едно общество, което търси заместители на смислените дейности. Макар спортът да няма ясна дефиниция, ние критикуваме и наричаме огромна тъпня именно общоприетата му форма - да тичаш залудо или да гониш някаква топка без грам смисъл. А това да ходиш да ловуваш глигани, за да оцелееш или да събираш дърва, не е спорт. Може много да се говори за вредите от спорта. Говори се, че ли полезен за здравето, което е съмнително, защото точно най-активните спортисти са пълни с контузии, ето и г-н премиерът за втори път го операрат изкълчил се докато търчал след някоя топка, толкова му е акъла. Безспорно в известне смисъл спротът води до добро здраве, обаче до добро здраве водят и много други, далеч по-смислени и интересни и полезни неща, които нямат негативите на спорта. Първо, спортът изисква време. Второ, е самоцел, трето изисква разход на пари, четвърто води до контузии. Можем да имаме добро здраве и по друг начин, като елиминираме тези негативи. Например при правилен режим на хранене, на мислене, на почивка и тн. Без да давам един лев за това, без да хабя и една минута за това, без да се изпокълча, да не говорим за мултиплициращия ефект от подобна политика. Обаче за такъв подход към живота се иска мозък. Тези, дето го нямат мозъка, първо си вгорчават живота с куп вредни навици, и после за капак решават да пооправят малко кашата по най-безполезния начин - чрез спорт. От една глупост, на друга. затова глупавият начин на живот и спортът са скачени съдове и са проявлени все на едно и също нещо - човешката глупост.

Тоя филм незабавно да се забрани! И виновните на военен или народен съд!

Спортът безспорно е най-голямото тъпоумие и безсмислие, измислено някога от човека. Освен всички други вреди, които нанася, е развъдник на простотия, криминогенност, агресия и води до завидно изпростяване. Трябва да се борим с тази дейност най-радикално и да санкционираме апологетите на спорта, които ни го представят като нещо полезно. Вън спорта от училищата, никакви бюджетни учители по физическо, паразити недни, да се закрие измисленото министерство на спорта, лустрация на всички спортисти и да не им се дават висши управленски длъжности защото предизвикват пълен крах с неразвития си мозък и забрана на спортните предавания по национални медии, както и в прайм тайма. Спортът приятелю, е най-безполезната дейност. Защото същите неща, които си написал - здраве, добър тонус, форма, красота, можеш да ги постигнеш и по редица други начини, които обаче, за разлика от спорта, не са самоцелни, а освен, че постигаш всичко което си написал, имаш и много други позитивни ефекти за теб и обществото. При спорта обаче не е така - той е самоцелен и затова е безполезен. Ето ти просто примерче, при положение, че не си ме разбрал, все пак не знам докъде си задълбал в спорта и има вероятност да си изгубил капацитета за възприятие. Ако всеки ден тичаш безполезно из улиците, за да ти е стегнат задника, той ти става стегнат и нищо повече. Ако обаче тичаш всеки ден до работа, пак имаш стегнат задник, обаче спестяваш пари за транспорт/бензин, и навъртените км имат важен друг практичен ефект, освен задника ти. Примерно спестяваш по 30 лв на седмица за бензин, с които можеш да купиш нещо на децата си. Капиши? С други думи, всичко, на което спортът ни учи, можем да го научим и по друг, далеч по-полезен и смислен начин.