alvassareiro

И съвсем като за последно, защото достатъчно се отделихме от темата, има и друго нещо, което е объркано при теб. Не може да обясняваш политически и държавни решения с теорията на междукултурните различия. Защото тук се намесват съвсем други фактори, и често те са водещи. Например, една война. Може например много хора да искат да се жертват, но правителството, под натиска на НАТО, да каже не. Или обратното. хората да не искат да воюват, но правителството да ги задължи. Единственото сериозно изследване на едно явление са социологическите изследвания с представителни извадки, проведени в нормални, не екстремни условия, които обективно показват нагласите на хората. Трябва ни социологическо изследване, което да ни покаже как отговарят хората по света на въпроса - готови ли сте да се жертвате за страната си? Не да намесваме тука някакви случайно и избирателно избрани войни, политики и тн. които нямат нищо общо.

Дам, виж сега, аз просто те помолих да посочиш източници, никога не съм твърдял каквото и да било, нали така. Вярно е, посочи ги, спор няма. Но същността на спора ни не е дали има или няма източници, а твърденията. Както ти посочваш, очевидно жертвоготовността у японците не се дължи на тревожност, а на друго измерение. Ето друга култура, в която няма жертвоготовност като измерение, която е тревожна, и е готова да се бие за родината си. Германия. Ето трета - Израел. Четвърта - арабите. Но това е само едно от твърденията. Ами другите - например как да обясним, че има ужасно много тревожни народи, които регистрират високи стойности по национална гордост, което противоречи тотално на твърденията в димпомната работа. А как да обясним твърдението, че тревожните култури били млади демокрации. Франция и Гърция са тревожни, и не са млади демокрации. Ами това - тревожните култури клоняли към дясна политика. Това не важи за Германия, Русия и тн. Всъщност, тези твърдения не са верни и лесно могат да бъдат оборени. Защото в изследването не фигурира културното измерение монументализъм, което е най-силно свързано с тях. Сериозен пропуск. Напротив. Много гърци се жертваха, за да помогнат на малоазийските си братя през 1919-1923 г. Около 200 000. Много атиняни се жертваха, за да помогнат на зова на малойзийските градове за защита от персите 2 500 години преди това. Какво е заключението от тези наблюдения. Както и ти правилно посочи, имаме явлението Х и твърдим, че се обяснява с измерението Y (авторът обаче не е посочил корелация). Обаче излиза, че явлението Х, бъдейки част от измерението Y, се отслабва от влиянието на други измерения Z и Q. Ни ене може да търсим избирателно нации, които нямат тези две измерения, защото това е избирателно, и защото всички нации имат всичките измерения. Заключението е, че явлението Х не е част от измерението Y, щом други измерения го отслабват. То е част от друго измерение, което не се влияе от трето или четвърто.

Аз имам една любима реч от филма "Два диоптъра далекогледство" "Ако има ядене и пиене, никой те за нищо не пита".

Ами тогава базираш заключенията си на пълни глупости. Изворите, които си посочил, се отнасят за цялата дипломна работа, не за конкретните твърдения, които ти посочих, че не са верни. Има ужасно много неща, които са верни в тази работа. Но има и много, които не са верни. Примерно, не е вярно, че тревожните нации не са готови да се бият за нация и държава. Япония е тревожна нация и се бие фанатично. Не е вярно, че спокойните нации са стари демокрации. Франция и Гърция са стари демокрации, и са тревожни.Не е вярно, че тревожните нации мразят имигрантите. Германия е тревожна нация, и доста ги обгрижва. Виж сега. това са конкретни твърдения на 15 и коя беше там страница, за които няма извори. И са неверни. Защо са неверни? Две причини. първо. Защото за да е вярна една теория, тя трябва да раздели света на две ясно отличими лагера по едно измерение, и да няма изключения. Например всички тревожни трябва да са млади нации. Всички тревожни трябва еди какво си. Но не е така. Има тревожни, които са, има тревогни които не са. Ако ти се получи такова нещо, методът не е правилен. Това е основен принцип. Второ. защото всички те не се обясняват с измерението тревожност, а с измерението монументализъм. А това измерение въобще не присъства в работата. Виж сега. това не е изследване, а теоретична дипломна работа, синтез на теорията. Аз искам изследване - статистическо, с извадка, с корелации, което да покаже, че твърденията на 157 стр. са верни. Защото не са. Източниците, които си дал, са преди пасажа, които цитирам като неверен, и следователно не се отнасят за него, а са свободни съчинения на студента.

напротив. Ако човек имаше по-добри приспособления, нямаше да има лъвове. Физичните константи нямат нищо общо с опита на хората. Това са стойности на определени константи, които позволяват нещата да се случат, и нямат нищо общо с опит, познание или с човека. даже ще отида още по-напред. Физичните константи крият знанието на хората. Защото откриването на 40 от тях накара хората да формулират Антропния принцип. Преди, когато никой не е подозирал за тези стойности, и никому не е хрумвало да измисли този принцип. Но нейните свойства са точно такива, че да направят в края живота възможен. можеха да са други.

По какъв начин свързваш липсата на загриженост за обществото с национализма/патриотизма. Все пак, мен може да не ми пука за благоденствието на народа ми, но да съм горд, че съм част от него. Искам да ми посочиш точно къде се твърди, че колективистичните народи не са патриотични и каква е корелацията между двете. Това е за което спорим. така. Тук общо взето има едни твърдения, без да се даде степен на корелация, без да се посочи автор и методология, по която се формират такива съждения. Една дипломна работа за мен не е достатъчен научен аргумент. Нека дам пример. В таблицата, която даваш, студентът твърди, че High UAI води до Not proud of own nation, unwilling to fight for it. Ами това не е вярно. Данни? На какво се базира това твърдение? нека дам пример. Най-тревожната нация на света е Япония. Мисля е ясно фанатизма, с който японците се биха за страната си във ВСВ. Ами камикадзетата-ислямисти, които умират за общата кауза ислям, те също са тревожни. а как ще се обясни фактът, че голямо множество държави с високи стойности по национална гордост, са тревожни? Това тук не е изследване. Това са призволни твърдения, без извадка, без коефициенти на корелация. защото почти всичко, казано в тази част всъщност корелира силно с други измерения. така на бързо, какъв е принципът. Гледа се има ли го явление Х в определени произволни държави. Има го. Държавите са тревожни, значи между Х и тревожност трябва да има връзка. Ами няма. Ето друго. Hight UAI Young democracies. Не е вярно. Франция да не би да е млада демокрация? А Гърция, и тя ли е млада демокрация? Тука се гледа от гледна точка на Америка. Hight UAI Strong appeal of right-wing policies. Не е вярно. Тревожна Германия да не би да има дясна политика. Спокойна Америка има. Hight UAI Immigrants should be sent back. не е вярно. Германия не твърди подобно нещо. Всъщност личи доста силно американски етноцентризъм освен всичко друго. Всъщност, това е моето основно заключение. Гледа се Америка, и понеже тя е спокойна култура, всичко, което е типично, се обяснява със спокойствието. Всичко, което е противоположно, се дължи на тревожността. Това метод ли е?

Би ли представил тези изследвания.

Защото създава социално напрежение и несправедливост. Неслучайно висшите религии се опитват да заличат расизма.

Ами ето точно това имам предвид. Не си вникнал достатъчно добре в материята, която пропонираш. Според Теорията на междукултурните различия, факторът Национална гордост няма общо с тревожност и родовост, а с трето, различно измерение, наречено монументализъм. Всяко друго трвърдение е ненаучно. Дебело подчертавам. Ето отново интерпретираш нещата погрешно. Първо, не разбирам по каква логика разделяш национална гордост от патриотизъм, но това е най-малкият проблем. Всеки член на едно колективистично общество Ник е готов да се жертва за общото благо, ако счете, че общото благо съвпада с неговото. Ако Турция нападне Гърция всички колективистични гърци ще се жертват за общото благо, защото ако го няма общото гръцко благо ще има общо турско благо и така личното благо на всеки грък ще отиде по дяволите. Капиши? Всъщност и реално, ако погледнеш класациите по гордост, национализъм, патриотизъм и тн. ще видиш все колективистични държави. първенци по национална гордост са Индия, Нигерия, Чад, Пакистан. Сред тях англоговорящите държави са по-скоро изключение. Но де факто, колективистичните култури сякаш имат по-голяма тенденция да се гордеят с нация, държава, история, култура, тъй като поради липсата на индивидуалистични ценности, индивидите в колективистични общности имат склонност да се прикачват към колективни, външи постижения, независещи от тях, и да се гордеят с това.

- това е въпрос, който изисква поне два отговора, защото е зададен некоректно. Ако ме питаш дали пасивност, външнопричинност, родовост и тн. е първична или вторична култура, отговорът ми е, че е първична. Ако ме питаш дали средновековното християнство е първична или вторична култура, отговорът ми е, че със сигурност не е първична. Виж, дали е вторична третична или четвъртична можем да спорим. Това, че то налага определени първични особености, или ги затвърждава, е трети, различен от първите два въпроса. Но при теб, както обикновено, всичко е един тюрлю-гювеч.

Че аз не скачам. Ти обаче летиш. Виж сега. Разбирам ентусиазма ти да напредваш в най-разнообразни теми, теории и области. Похвално е. Но мисля, че трябва да поограничиш малко теорията на културните измерения и тенденцията да я пъхаш под път и над път. Това е ядрото, така е. Фундаментът, атомите на човешката култура. Но отгоре има пласт след пласт след пласт наслоявания и те формират една вторична култура, тя пък една третична и тн. Това означава, че културните измерения имат спечифични полета на изява - на най-фундаментално, и на най-всекидневно. На най-общо и на най-специфично. Това е ножицата. Между тези два края обаче следва да се концентрираме върху вторичната и третичната култура, формирана други неща.

На теория е така. Но на практика....белите американски християни проявяваха силен расизъм към чернокожите християни. Не заради религията си, а въпреки нея. като забележи, че и едните, и другите, са силно религиозни.

Не, не, не се изразих правилно. Стоедин, напълно си прав. Християнството не проповядва расизъм, абсолютно. Но расизъм има в християнски държави, въпреки че християнството е против него. Но расизъм в ислямските държави не се наблюдава под нито една форма. Това ме кара да мисля, че едната религия е по-всеотдайна от другата в борбата с това нещо.

Не Хърс. Расизъм в християнската доктрина няма. Не съм казал такова нещо. Казах, че расизъм има в християнския свят и да речем въпреки християнството, тъй като се наблюдаше най-ярко в двете най-религиозни държави - САЩ и ЮАР. Т.е при високи нива на религиозност, една християнска общност развива въпреки това расизъм, но ислямът не го допуска. Ясно е, прав си, че един човек е расист не поради ралигията си, а по убеждения. Въпросът не е в това. Въпросът е, че религиите могат да повлияят, да променят убежденията, но очевидно християнството не е успяло.

Разбра се, че тази теза е моя. Това, всъщност, е мой цитат. Науката през средновековието се нарича схоластика. Ник, думата гордост я употреби в друга дискусия, за патриотизма на чернокожите.

Вижте сега. Има два фундаментални приноса на исляма, които би могъл да даде на света. Първото е отношението към алкохола. Второто е изличаването на расизма. Всъщност, ислямът е единствената цивилизация, която не провява расизъм или етническа дискриминация. Такова нещо има в християнството, има в хиндуизма, наченки има в далечния изток, но не и в исляма. А двете са или бяха до скоро сериозни проблеми на християнския свят. Ник, съсвесм оплете конците на вътрешна причинност, външна причинност, тревожност, гордост, наука и тн. направо един тюрлю гювеч. Доколкото ми е известно, западът далеч не е единственият, които развива наука. такова явление има от вавилон до древна елада. също така трябва да разграничим тревожността сама по себе си, и обективните опасности. Например японците са тревожни без видима причина. Други народи не се тревожат въпреки опасностите, които ги грозят. Тревожността е субективна реакция пред обективен проблем. Затова ние трябва да загърбим тревожността, и обективно да изследваме доколко проблемът може да има сериозни последици, без значение дали това ни притеснява или не. Защото иначе можем примерно да бъдем заличени, смазани, убити без това да ни разтревожи особено.

Би ли го посочил?

Източник?

Империя, т.е голяма държава, отново не променя нещата. Всъщност, една голяма държава, с огромни ресурси и мощ има по-голяма вероятност да оцелее от една малка държава, без ресурси и без нищо. Империя да, но не и универсална империя. СССР обаче са именно универсална империя, наследена от времето на царизма. Има една много хубава статия по въпроса - византийското наследство в СССР.

Такова нещо като теологични доказателства няма. Теологията всъщност ползва методи и похвати от други науки - философия, логика, аналитика, та дори ако щеш и физика. Всъщност, доказателствата са само едни, и са научни. Безсмъртието не е ключов момент. Тъй като ако приемем, че има вселенски разум, той загива със Big Crunchр не оцелява.

Важни са идеите, разбира се. Но аз не съм физик, така че ако има нещо, което не е както трябва, е заради незнание, и нямам нищо против да ме поправяш. Всъщност, би било полезно за мен.

Две неща. Първо. Ако законът на джунглата беше верен, на земята щеше са има само лъвове, но не и хора. Те в крайна сметка са по-слабо приспособими от лъва. Очевидно обаче наред със силата се развива независимо от нея и интелект. Всъщност, приспособяването е развитие - на органи, сили, ум. Второ. Бъркаш постулата на Антропният принцип. Целта не е да има земя и хора. Целта е да има материя-живот-разум. С еволюция ти можеш да обясниш развитието само на живота. Но каква еволюция по дяволите има в първичната среда след Големия взрив, когато се настройват физичните константи, без които нямаше да има никаква еволюция.

Напротив. Философията е майката на всички науки. Тя е положила всички научни методи и похвати. Интересното е, че тя е стигнала до антропния принцип отделно от физиката. Защото така или иначе, всичко е едно.

Това са елементи от науката, нейни основни методи, но нямат съществена връзка с Антропния принцип. Всъщност, той се базира на тях, но изказва нещо съвсем различно. Между другото, Антропният принцип е колкото научен, толкова и философски въпрос.

коя е тази локига и кой е наблюдателят? Бихте ли пояснили? ПС. Мила Куна, заповядайте при нас в другата дискусия за антропния принцип http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906