alvassareiro

Не се дължи на никакви лични предпочитания. Дължи се на теорията на Относителността, и дължината на вълните-ехо от Големия взрив.

разбира се, това е следващата дилема, макар че дава отговор на по-близките до нас, на непоследствените ни дилеми, които директно ни касаят. Все пак, подобна дилема е разрешима. Първо би било или първото, или второто, или пък този цикъл е вечен. Да не забравяме, че науката около 300 години съвсем сериозно твърди, че Вселената е вечна, и бяха необходими поне 4 доказателства (Вторият принцип на термодинамиката, парадоксът на Олбер, фактът, че галактиките се раздалечават една от друга, и засичането на ехото от Големия взрив през 60те), за да се приеме тази версия, т.е версията, че Вселената не е вечна, а има начало.

Ами не точно. Всъщност, основната цел на Вселената изобщо не е да ни има НАС, хората, а да има разумен живот. Интелект. Без значение от формата, субекта, топоса му. Интелект. Прави впечатление изобилието на всякакви хипотези, допускания, и какво ли още не. какво ще стане, ако има още милиарди вселени обединени в една метавселена, какво ще стане, ако има други живи същества в космоса и тн. Не знам какво ще стане. Но досега няма индикации нито за други вселени, нито за други живи същества и всякакви допускания от този тип не са никак научни, защото се основават не на наука, а на вяра.

Ами това е едно просто преформулиране на Антропния принцип, според който основната цел изобщщо на Вселената е да има живот. Това доста се преекспонира и се твърди едва ли не, че основната цел е човекът. Ами не е. Ако се говори за антаропен принцип, дори животът не е смисълът и целта. Смисълът на Вселената е разум. И веднъж създаден, този разум няма да изчезне до смъртта на Вселената. Без значение от формата му- органична, неорганична и тн. Защо това е целта? Първата причина е, че какво е известно, органичният живот е обречен да загине до няколко милиарда години. това обезсмисля АП, тъй като няма смисъл основният смисъл да е животът, а животът, веднъж създаден, да изчезне. Втората причина е, че този разум, ограничен или не, той също ще загине, но ще загине със Big Crunch, т.е той ще преживее органичния живот. Та този разум, да го наречем вселенски суперстроител или вселенски разум, има за основна задача да заложи необходимите стойности на природните констнанти, така, че когато се случи Краят, да е възможно след като всичко изчезне, да се възпроизведе отново по същия начин, по който това вече е станало. Т.е имаме цикличност от Big Bang-Big Crunch-Big Bang-Big Cruch и тн. нататък. Вижте, предлолагам, че Freeman Dyson -Time witbout end: Physics and Biology in an Open Universe, Steve Frautschi и Теста Turing са термини, известни на физиците тук.

Доста неща са казани за Антропния принцип, смятам, че само умишлено отказващ да мисли човек би го отрекъл. Но не видях да се говори за т.нар. Финален (final) антропеп принцип, т.е целта на съществуването не е да създаде материя от енергията, живот от материята, а интелигентност от живота. Току-що свърших една доста интересна книга, A formula de Deus, на един известен поргугалски писател, който даже беше тук наскоро. Там изказва една доста смела хипотеза. Стъпвайки здраво на антропния принцип, отива още една стъпка напред. Твърди се, че след като е очевидно, че Вселената е създадена с интелигентност и умисъл, трябва да има основна цел на това създаване. Тази цел не е да има просто живот, а да има интелигентен живот, да има разум. Биологичните органични форми, базирани на въглерод, са обречени да загинат, което обаче не обрича разума на гибел, тъй като хипотетично е възможно да съществува изкуствен интелект, т.е хипотетично е допустимо изкуственият интелект да стане толкова интелигентен, и дори по-интелигентен от човека. Което е едно механично заменяне на биологичната органична структура с друга, например силициева или нещо друго. Това е първата точка от хипотезата. Втората точка е вероятността Вселената да свърши не с Големия студ, а с Big Crunch. Биологичният живот, какъвто го знаем досега, ще е изчезнал много преди Big Crunch да се случи. При тези две постановки се изхожда от предположението, че е пълен абсурд изобщо да се допусне нещо такова като Антропен принцип, тъй като след като ние, животът като такъв, е основна цел на Вселената, то каква е логиката този живот да изчезне още преди Вселената да загине. За да се излезе от този парадокс се формулира Финалният антропен принцип - целта не е да има живот, а да има разум, било той и изкуствен, който да остане след като органичният живот изчезне. Този разум, да го наречем универсален суперстроител, би загинал, естествено с Big Crunch, но той ще зададе точните стойности на физичните константи така, че след Big Crunch отново от енергията да се породи материя, от материята живот, от живота разум. Т.е така да се конфигурират физичните константи, че след като всичко загине, да бъде възможно материята да се възпроизведе, и отново да се случи Големият взрив. Най-общо формулата е следната - енергия-материя-живот-разум...Бог.

Разбирам. Без да съм напълно сигурен, всъщност се е считало, че подобен опит не е възможно да бъде проведен, и всъщност Шрьодингер е формулирал парадокса си чисто теоретично, без да проведе експеримент. Но вярно ли е, че всъщност, и Айнщайн, и Шрьодингер грешат, а Нилс Бор е прав, тъй като през 1982 г. Ален Аспе успява да проведе опита, и оборва парадокса с котката?

Ами може и така да е. Но всъщност не го казвам на шега. Времето е относително и шест дни на земята не са шест дни по скалата на вселената. няколко милиарда са.

Именно. 6 дни е едно на Земята, друго извън нея. Времето, както знаем, е относително. Знаете ли какво. Излиза, че 6 земни дни са равни на 15 милиарда години във вселената.

Не може да е заради атрибутите. атрибутите са атрибути, но от тях не следва, че това нещо е Бог. Може да е нещо друго. Теолозите спекулативно са облекли своя човек в тези атрибути. Но никой не знае какво е това нещо. Те казват. От това следва това, от което пък онова, и това не може да е нищо друго, освен Бог. Е как да не може. може да е всичко. Няма категорично доказателство, че е Бог. Повтаряме се, защото ти не доказа категорично, че първопричината е Бог.

Че е първопричина, първопричина е. Но не е Бог. Защо се слага знак да равенство? това е много спекулативно.

Е какви са тия аргументи на езика и кой оправдава и кой не названията. Агенцията по вписванията? Бог е също толкова неоправдано название, колкото и моето. Защото ние му казваме Бог, но други го наричат Яхве, трети кетцалкоатл, четвърти Бел-Мардок. Прозиволни названия. Не може да падне от само себе си, трябват доказателства. докажи, че е Бог, а не Б-ллл-мкс2.14 Да, има го това нещо. да, първопричина е. да, почита го църквата. Но не знаем какво е. Бог ли е, или нещо друго. Убедително доказателство, че е Бог няма. Е, според теб е Бог, защото Бог звучи по-добре от Б-ллл-мкс2.14 Но това е най-несериозното, което беше казано досега.

Искам да поставя един друг въпрос. Вие вярвате ли, че вселената е сътворена за 6 дни?

Да, тя има тези качества. Да, тя е първопричина. Но кое я прави божествена? Изобщо на какво основание? Виж сега. Има първопричина. Тя има изброените атрибути. Ти я наричаш Бог. Аз я наричам Б-ллл-мкс2.14. докажи ми, че е Б-ллл-мкс2.14, а е Бог.

А защо аз трябва да измислям ново понятие за първопричината. Може изобщо да няма такова понятие. Всъщност, ти си този, които твърди, че е еди какво ти, така че ти го доказвай. Всичко това означава, че казуалният аргумент на Тома е абсолютно верен без последното. Не доказва учедително, че първопричината е Бог. Доказва, че има първопричина, но не дава убедително доказателсто, че е точно Бог, а не нещо друго.

И защо пък най-подходящата дума е Бог? По кое съдиш? кое е доказателството, че е Бог, а не нещо друго? Какво е направила теологията. Ами насочила е всички тези атрибути към своя човек. Колко удобно. Но няма никакви основания, никакви доказателства.

но това не е достатъчно. аргументи трябват.

Не. пак не ме разбирате. не говоря за конкретни неща, неизвестни в миналото и станали известни след това. Очевидно тук устройството на мозъка изобщо не влияе, щом вече са ни известни. За тези неща причината да не ги знаем не е устройството на мозъка, а липсата на информация. Говоря за причината на първопричината. Теоремата на Goedel и Айнщайн. Ето пак казвам. Ние знаем, че има първопричина, макар, че нямаме цялата информация за всички други следствия и причини, които следват от това. Ние сме извели първопричината от чистата логика, всъщност, това е станало още по времето на Аристотел. но не можем да обясним по същия начин защо първопричината съществува. Не поради липса на информация, след като при липса на информация сме стигнали до нея. А поради нещо друго. Теоремата на Goedel.

Именно. антропоцентизъм. тази причина я има, но човек не е в състояние да я разбере, поради устройството на мозъка си. Което не значи, че я няма. или, че е Бог. чист антропоцентризъм. Забележи. Ние сме стигнали до тази първопричина, знаем, че я има, без преди това да сме разгадали предходните. Следователно не е нужно да знаеш абсолятно всичко, за да достигнеш до първопричината. ни есме стигнали до нея не чрез знание и наука, а чрез чиста логика. Тогава защо не можем да приложим същия подход и към причаната за първопричината. Ами не можем поради устройството на мозъка ни. Поради собственото ни пръствие на наблюдатели. Ето тук логиката вече не може да докаже онова, което съществува и го има. Теорема на Goedel. Айнщайн потвърждава това, като го доказва в областта на математиката. Нито една система не може да обясни всички свои твърдения, но това не им пречи да са верни.

Ами сигурно е така. Но в контрааргументите също всеки подхожда както си иска. например Шрьодингер и неговата котка. Ами ако електронът хем е в бутилката, хем не я счупи? Вижте, примерът с Нютон е ясен. Това е една от многото причини, известни или неизвестни. Но аз говоря само за първопричината, която е неузнаваема. Само за нея.

Това, което той може да ми каже, е просто да му даде едно произволно име. нищо повече. А това, господа, как го наричаме, няма никакво, ама никакво значение.

Има и нещо друго, също интересно. законите на физиката не могат да обяснят първопричината. Не само защото не ги е имало тогава. Това е най-малкото. Има нещо друго. Всяко нещо, всяка материя се изразява и съществува на два плана или нива. Да ги наречем редуцирано, и семантично. Редуцираното ниво на съществуване е елемент по елемент, сам по себе си. Например елементарна частица, съвкупност от частици е един атом, съвкупност от атоми е молекула, съвкупност от молекули е клетка, съвкупност от клетки е орган, съвкупност от органи е тяло и тн. Тялото е всичко това, но е много повече от механичната им съвкупност. то съществува на това редуцирано ниво, без съмнение, но не е само него. Съществува и на друго, семантично ниво, и тези две нива са напълно различни, без да се съзнават едно друго. например аз сега пиша тук във форума, но в същото време в тялото ми има клетки, които се делят, и те не си дават сметка, че аз пиша тук, така, както аз не си давам сметка, че те се делят. Този принцип е приложим за всичко останало. да вземем една книга, примерно Под игото. На чисто редуцирано ниво тя съществува като сбор от букви, знаци, цвят, мастило, атоми, шрифтове. Но тя не е само това. Тя е и него, но е и нещо много повече. Тя е всичко онова, което учим за нея в училище. Възприемаме книгите в чисто семантичен смисъл, и почти никога не в редуцирания им план. Изобщо не е важно какъв е шрифта, атомите, типа хартия и тн. Значи, след като всяко нещо съществува едновременно на редуцирано ниво и на семантично ниво, и не е задължително едното да съзнава другото, тогава е възможно ние да изучаваме тези две нива. Примерно, можем да изучаваме Под игото на редуцирано ниво. Учителката ни кара да изучим шрифта, атомити, спектралния анализ на хартията и типа й, въглеродните изотопи и тн. Можем да я изследваме и чисто семантично - т.е какви идеи е изразил авторът. Сега въпроса. Законите на физиката, енергии, материи, атоми, изотопи, сили и тн. те са средства да изучим вселената на какво ниво? Редуцирано или семантично? Редуцирано. Следователно ние може да изучим структурата, но така няма да разгадаем смисъла. това физиката не може.

Ами аз поне искам да кажа, че съответната първопричина се ръководи от нещо, което обаче е невъзможно да разберем. което не означава, че не се ръководи. Принцип на неопределяемостта на Heisemberg, изведен от поведението на кварките. Ако трябва малко по-просто - ние никога няма да успеем да разберем на какво се дължи първопричината, дори да сме открили всичко останало, поради начина, по който е устроен нашият мозък. Поради простото ни присъствие като наблюдатели. Парадокс на Heisemberg. затова увереността на някои, че знаят какво е, е абсурдна.

Аз също не твърдя подобно нещо. Но дори и онези неизвестни за нас закони са се появили след големия взрив. Преди него ги е нямало. ами не е обяснимо със законите на физиката. което обаче не означава, че не се ръководи от тях. Две различни неща са. Препращам към теоремата на Goedel.

Не са законите на физиката, защото те са се появили в първите 3 минути след Големия взрив. Те не могат да обяснят какво е причинило този взрив, тъй като преди да се случи, такива закони изобщо не е имало. Всъщност, никой от нас не знае какво го е причинило. Никой. Но има хора, който твърдят, че знаят. Ами да докажат, ако обичат.

А защо точно Бог? Какво доказателство имаш, че е Бог, а не нещо друго? Може да е, но може и да не е. Не знаем сто процентово какво е. Ето затова доказателствата не са убедителни. Аз не знам какво е. Ти също не знаеш какво е. Но ти му даваш име. Както и да го наречеш, това не променя абсолютно нищо. докажи, че е Бог, щом твърдиш, че е? ма какъв е тоя старец. Никой от нас изобщо не е споменавал подобно нещо. За пореден път се опитваш да се измъкнеш в друга посока.