alvassareiro

Има нещо фундаментално в казуалния аргумент, и то е, че ефектът на доминото не е безкраен регрес, а краен. Краят му е в мига на сътворението. Редицата причина-следствие е крайна величина. Което означава, че вселената не е вечна, а има миг, в който е родена, и миг, в който ще умре. Това е и мнението на съвременната наука. Така разсъжденията на Тома са в съзвучие със съвременната наука. Ако вселената е вечна, няма Сътворение, а щом няма сътворение, няма и Творец. Единственото, по което Тома и наука се различават, е последното изречение - няма какво друго да е, освен Бог. Може да е Бог, но може и да не е. Има поне две алтернативи, и аргументът на Тома не дава убедително доказателство за първото. За второто разбира се, също няма такова. Така онтологическите аргументи са верни без заключението си.

Алва, това с белезите не е зле казано. Ами това е теорема. теоремата на Goedel, формулирани през 1931. Има твърдения, които са истински, но не могат да се докажат вътре в логическата система, която ги твърди. Но нали точно това казвам. Не може да твърдим сто процента, че това е Бог. Може да е, но може и да не е. Няма пълна сигурност, няма убедително доказателство, че първопричината е Бог, а не нещо друго, например. Ние не знаем какво е, и казваме, че е Бог. God of gaps. макар всички останали твърдения да са верни, те не са доказателства, а верни твърдения. А последното също не е сто процентово доказателство, а само допущане, една възможна алтернатива.

това означава също, че всички неща, които са казани, не са доказателства или доказателство, а само белези, догатки, хипотези. да вземем най-брилянтния и известен пример. Казуалния аргумент на Тома Аквински, доразвит от Лайбниц. Струва ми се, най-убедителното доказателство за това, че Бог съществува за теистите, което най-често се размахва. Причинно-следствената верига има една първопричина. В сферата на науката, ако приемем, че вселената е създадена от Големия взрив, то какво е причинило големия взрив. Ето фундаменталния въпрос. Не може да бъде нищо друго, освен Бог. но това не е доказателство, а само една възможност. Една хипотеза, една алтернатива. Може да е нещо друго. Например някакъв непознат механичен закон, или пък нещо друго. Но ние не знаем какво е. Т.е системата на логиката доказва всичко друго, но не и последното, първопричината, защото не доказва какво всъщност е тя. Не доказва убедително, защото дори и първопричината има поне две алтернативни обяснения - може да е Бог, но може и да не е. Следователно системата на логиката не е в състояние да докаже категорично последното от всички твърдения, макар че доказва всички останали, и те са верни. Същият феномен се наблюдава и в математиката, ако решим да изразим Бог не с логика, а с уравнения. И тн. Това е теоремата на неполнотата.

Има и друг, още по сериозен проблем с тези, които смятат, че Бог може да се докаже чрез логиката. В средата на миналия век работливите физици и математици, занимавайки се с физика и астрофизика, формулират Теоремата за непълнотата (Incompletude) - закон от математиката, който обаче е приложим и навсякъде другаде. Та той най-общо твърди, че нито една логична система - било на логиката, математиката, философията и тн. - не е в състояние да докаже твръденията, които се съдържат в нея, макар и тези твърдения да са истина. Това означава, че дори Бог да съществува, нито логиката, нито физиката могат да го докажат. ако приемем, че Бог съществува, все едно че ни казва - аз се изразявам чрез математиката, тя е моят език, но няма да ви дам крайното доказателство, че това е така. Ние никога няма да открием крайното, категорично, убедително доказателсто, че Бог съществува, по същия начин, по който твърденията, които макар да са истински, не могат да се докажат от логичната система, която ги твърди, въпреки, че резултатите от тези твърдения са истински. Т.е ние нямаме крайното доказателство, а не белезите, че го има.

Нека припомним трите теоретични ограничения пред науката, дадени от Кант в Критика на чистия разум. колкото и да напредне науката, тя никога няма да успее да докаже три неща - съществува ли Бог, какво става след смъртта и имаме ли свободна воля, или не. Кант. 18 век.Наука, логика, философия. Трудно ми е да повярвам, че векове преди това тези въпроси са били решени.

И това какво по-точно значи?

Ами обяснението ти е софизъм. Логическите абсурди не се поправят с четене на Анселм, защото са изведени от съвременната наука.

Ислямизмът и ислямът изобщо не е алтернатива на цивилизоваността, а вид цивилизованост, отделна специфична цивилизация. Не може да сравниш Източна Европа, която е родена от християнската църква и е общност, родствена цивилизационно на Европа, с исляма, който е отделна цивилизация.

А парадоксът на Зенон? Ставаше въпрос за един заек и костенурка, които се надбягват, и как заекът никога не би могъл да стигне костенурката, защото пространството, което ги дели, се дели на делимо, което пак се дели и така до безкрайност. Мисля, е чиста математика. Теоремата на Godel е по-скоро за раздел физика, нарича са още теорема за Incompletude и поведението на кварките. Аз не съм математик, и смисълът на въпроса ми е по-скоро едно достатъчно, да не кажа обидно просто обяснение със съвсем нагледни примери и никакви формули, ако може А, сетих се за още нещо. парадоксът на Olbers за тъмното небе. това, мисля, е за астрофизика.

Ами не е всемогъщ. Ако е всемогъщ, ще направи камък, който не може да вдигне. Но ако не може да го вдигне, не е всемогъщ. Ами не е ясно как. След като това е най-голямата загадка, не знам по какво ти е ясно какво е това? А най-мислимото в чий ум? В човешкия, в мравешкия, в слона? Ето пак субективизъм, което означава, че каквото и да е Бог, е субективен, няма го в реалността. Изобщо, прави впечатление, че всички логически доказателста за съществуването на Бог водят до логически абсурди. което също е абсурд между другото.

Ами ако Бог е извън времето, следователно той е всичко друго, но не и първопричина за нещата. А до колкото знам, всички онтологични аргументи твърдят точно противното. Противоречиш си. А ако Бог е извън времето, уважаеми Глишев, той не може да се разпорежда с нашия свят, в който има време. Значи сега ще кажеш, ама той е едновременно и във времето, и извън времето. Е не може. това е логически абсурд, а да видим с вашата логика сега. Ако Бог оперира на Земята и следователно е във времето, той не може едновременно с това да е и извън времето. Двете си противоречат.

Пречат две неща, забележи. Не едно, а две. първо, дори да има първопричина, ние не знаем каква е тя. Следователно, ако не знаем каква е тя, откъде знаеш ти, че е Бог, а не нещо друго? Второ, както вече обясних, преди големия взрив няма материя, следов. няма време, а щом няма време, няма първопричина, защото тя не може да съществува извън времето.

Много неща са казани и изписани за тази първопричина и началото на всичко, и нищо не е достатъчно. Все пак, ако вземем концепта на Църквата, че Вселената има начало, т.е Сътворена е, и има край, това е Апокалипсисът, Алфа и Омега. Този концепт е изоставен към 17 век с развитието на физиката на Нютон, и интересното е, че отново идва на дневен ред към средата на 19 век, по-конкретно в 1861г, когато Клаузиус формулира Вторият закон на термодинамиката за ентропията на енергията. Според който, най-общо казано, има движение в една посока във времето, от едно начало към един край. Второ доказателство за това, че Вселената не е вечна, е парадоксът на Олберс, за това, че нощем небето е тъмно. Ако вселената беше вечна, небето нямаше да е тъмно, тъй като във всеки един момент всяка една точка от него щеше да е осветена от светлината на звезди, които са вечни както вселената. На трето място, проф. Хъбъл в края на 19 век наблюдава галактики извън Млечния път, и забелязва, че те се отдалечават от нас. Което означава, че щом се отдалечават, значи в някакъв момент в миналото са били едно с нас. така в 1920 г. се формулира теорията за Големия взрив. Има начален момент, в който една огромна ексползия е разпръснала материя във всички страни. Това е моментът, в който материята е създадена. Преди този миг материя и вселена не е имало. И понеже ако няма материя, няма и време, следователно миг преди Биг Банг не е имало и време. Сега тук идва най-важният въпрос - кое е предизвикало Големият взрив. това е онази първопричина за нещата, която днес все още наричат Бог, защото няма какво друго да анрекат така. коя е тази причина? Отговорът - няма причина. Защо. Защото механизмът причина-следствие1-причина2-следствие2 и тн. предполага хронология, първо става едното, след това другото и тн. Предполага последователност във времето. Миг преди големия взрив обаче няма материя, няма и време. Следователно, щом няма време, няма първопричина.

здравейти господа математици. Влизам в страховитите дебри на науката ви със зов да разясните ако може следните постановки. - демонът на Лаплас - парадоксът с котката на Schrõdinger - принципът на Heisenberg за неопределяемостта - ефектът на пеперудата на Edward Lorenz - парадоксът на Zenon - теоремата на Gödel Благодарности.

Аз пък пак ти казвам, че непричинената първопричина не е Бог. откъде реши, че е Бог? Всъщност, по всичко личи, че непричинената първопричина всъщност е една особеност, свойство на вселената и законите й, която се проявява на всяко едно ниво. това е последното ви скривалище.

Не са синоними, но никой няма доказателство, че комедиографът е Бог. Най-вероятно е природен закон, след като се оказа, че всичко, което преди се считаше за Бог, се оказа природен закон. това, че не знаеш причината, и я наричаш Бог, не означава, че тя не е нещо друго. съвсем в схемата от векове, че когато не знаем нещо, го наричаме Бог. разликата е, че ти се задоволяваш с това, а други търсят още и още напред. вижте, прави впечатление един привиден парадокс. В последните стотин години Бог беше последователно изтикван от всевъзможни сфери, които бе заел, защото необяснимите неща бяха обяснени от науката. Остана едно единствено място, където науката още не е заместила Бог - поведението на кварките. И понеже това е част от физиката, днес именно физиците се занимават в божествени въпроси. Имаме трансфериране на идеологемите за Бог от философията към физиката и вече търсим Бог и обяснението за Бог чрез физика. Но аз имам много по-голямо доверие на ясната и точно структурирана наука физика, отколкото на философските лакардии, избуяли в епоха с минимални научни познания. Ако трябва да цитирам Камойш, португалският от всички романски езици, е най-близо до латинския.

Не става въпрос за природа, а за фундаментални природни закони. Има разлика. Бог може да не е природа, но е същото, каквото са фундаменталните природни закони, защото има същите характеристики, като тях. Освен това, не се казва "деу дас лакунас" а "Деуж даж лакунаш".

Вижте, ако оставим измишльотините на теолози и философи, които с дебелите си нескопосани пръсти бъркат в кацата на физика, химия и какво ли още не (да не говорим, че и не се бръснат), и се насочим към научното познание и света на скромните и трудолюливи математици и физици, проблемът със сбоводната и несвободната воля придобива ясни очертания. В света на големите обекти има детерминизъм, всичко се подчинява на някакви общи фундаментални закони. Но в света на атомите и кварките има други закони, има вероятности, не детерминизъм, точно обратното. така изниква най-голямото противоречие във физиката на нашето време. Теорията на относителността противоречи на Теорията на кварките и елементарните частици, и понеже не е възможно големите тела да се подчиняват на едни закони, а малките на други, едните да са детерминантни, другите вероятностни и случайни, физиката започна да търси една трета, помирителна теория между първите две - нещо средно между свободната воля на кварките и детерминизма на всичко останало, която е Теорията на Всичко, последният труд на Айнщайн.

Дали са едно и също Бог и природа или не, е едно, но фактът, че инерентните атрибути на Бога са сто на сто идентични с атрибутите на природните закони чисто логически означава, че едното е другото. Времето и материята не е ясно от кой са създадени. Не знаем. Не бързай да казваш, че са от Бог, защото и Бог не знаем какво е. Ето ти свръхестественото, Deus das lacunas, понеже не знаем какво е създало материя и време, го наричаме Бог. По същия начин в древността не са знаели какво е слънцето, и са го обожествили. Не знаеш нещо, и бум, Бог. И накрая когато узнаем всичко, без причините да има природа, Бог ще е само това. докато и него не узнаем. Разликата е, че докато хора като теб си стоят спокойно и мързелуват, доволни с твърдение материята е сътворена от Бог, значи всичко ясно, алес клар, други работят, търсят, изследват, и движат нещата. Ако не беше така, ние още щяхме да обожествяваме слянцето. Авторитетите, на които се позоваваме, всъщност са на едно мнение. Атрибутите са дадени от Сау Агущиньо и Анселмо де Кантербари, и са отнесени към бог. същите атрибути обаче Айнщайн отнася не към Бог, а към фундаменталните природни закони. Разликата е в името, и субективността. Бог е субестивен, има го само в ума на човек, законите обаче са обективни, има ги дори да няма хора.

Въпросът за свободната воля или детерминизма общо взето зависи от интересите и целите, които преследваме. Ясно е, Платон и Аристотел са За свободната воля, и църквата приема тази постановка, порсто защото така й изнася. Ако човек има свободна воля, така Бог се лишава от всякаква отговорност за бедите и нещастията по света. Детерминизмът пък се утвърждава отново към 18 век с възкачването на физиката. демонът на Лаплас - ако знаехме позицията, посоката и скоростта на всяка една частичка на вселената, щяхме да узнаем цялото й минало и бъдеще, защото всичко се подчинява на всеобщи фундаментални закони.

Ами кой е сътворил тази природа ние не знаем, и вместо да разберем, казваме, че е Бог, което пък изобщо не знаем какво е, и точка. Е хубава логика. Да обясниш едно непознато нещо с друго още по-непознато. Брей. рицар, Айнщайн е казал, че Бог не играе на зарове по повод на Теорията на нилс Бор за поведението на кварките и опитите му да предвиди поведението на елементарните частици чрез теорията на вероятностите. Хайде да не вадим нещата от контекста им и да ги размахваме като мръсни гащи.

Естествено, че свръхестествен че значи противоестествен. да си видял да споменавам подобна дума? Не разбирам защо непрекъснато променяш темата и внасяш неща, които изобщо не са споменати. вечен е свързан с времето. преди големия взрив време не е имало, следователно думата вечен се отнася от началото на живот на вселената до края. Предполагам знаеш връзката между материя и време и без материя няма и време. А връзакта между времето и понятието вечен е повече от ясна. примерът ти с черните дупки изобщо не е коректен. Там има същите природни закони, но проявени по различен начин. По същия начин, по който гравитацията е една на земята, друга на луната, едно и също явление, което се проявява по различни начини поради местни особености на определяемото. Доколкото ми е известно, какво са черните дупки е достатъчно добре обяснено от науката именно чрез природните закони, и ако чакаш библията и теологията да ти разяснят какво е черна дупка, има много да чакаш. не бъркай неизменяемост с липса на всеобхватност. последното е ако имаше нещо, при което не действат никакви природни закони. В черните думки природни закони действат. каква е представата на вярващите, и каква е представата на невярващите, няма никакво значение, защото представата е нещо субективно, и отвъд нея стоят обективни неща, които ги има независимо от представата за тях, и ги е имало много преди да има вярващи.

сега, след като горе стана ясно, че природни закони=Бог и едното, и другото, са едно и също нещо, от това обаче не излиза, че щом има природни закони, значи има и Бог. Ето тук се намесва антропоцентризма, субективността, и става ясно, че когато законите не са ни ясни, ги наричаме Бог, в момента, в който си обясним нещо, вече става природен закон, откоето следва, че Бог е нещо изключително субективно, резултат от нивото на познания у човека, но в обективната реална природа извън човека Бог не съществува, има само природен закон.

Каква е божията воля, творяща, нетворяща и тн. няма нищо общо с нещата, за които говорим. За съвсем друго става въпрос.\ Отделно от това. Вижте, свръхестественото като обективност не същестува. Свръхестественото е естествено, което все още не можем да обясним, защото ни липсват познания. Веднъж разгадано, свръхестественото става естествено, но свръхестеството му е само в нашите възприятия и зависи от нашите познания. на второ място, делим нещата на естествени и изкуствени, което пак е изкуствен и субективен конструкт. За удобство сме приели, че всичко, създадено от човека, е изкуствено, а всичко, създадено от животни или растения, е естествено. съвършено невярно. Птицата си прави гнездо, и то се приема за нещо естествено, по същия начин, по който човек прави компютър, но той се приема за нещо изкуствено. А и човекът, и птицата са дело на природата, и част от нея. Следователно поради собствената си антропоцентичност човекът винаги дели чисто субективно явленията на естествени-изкуствени и естествени-свръхестествени в зависимост от собствените си познания и гледна точка, но чисто обективно явленията винаги са естествени. на трето място, всички атрибути, които приписваме на Бог, всъщност се отнасят за законите на природа и вселена. Абсолютен, Всемогъщ, вечен, всесилен, всеприсъщ, всезнаещ. Ами всичко това всъжност се отнася за природните закони. Абсолютни, защото не зависят от нищо, засягат всичко но нищо не ги засяга тях. Вечни, защото не се изменят с времето, еднакви са в миналото, и за в бъдеще. Всемогъщи, защото засягат абсолятно всичко, нищо не е лишено от тяхното въздействие. Всеприсъщи, защото присъстват в цялата вселена, на всяко едно място едни и същи, и едновременно. Всезнаещи, защото действат автоматично над всичко, не е нуждо обектът да сигнализира, че го има, та да се задейства системата. Сега, друг е въпросът отде идат тези закони. Но, внимание. фактът, че все още не знаем техният произход въобще не означава, че той е свръхестествен. И се връщам отново към началото. Следователно, ние говорим за едно и също нещо, само че му даваме две имена. За Глишев е Бог, за Айнщайн е Вселенски природни закони. Но как го наричаме е най-малкият проблем. Най-важното е да открием причината за тяхното съществуване, което е най-голямата мистерия засега.

подобен отговор са празни приказки. Говорим за аргумента на Айнщайн.