alvassareiro

Теоретично културните различия между две общества, които са родени от две различни висши религии, не могат да бъдат заличени дори, когато религиите вече не са на особена почит. Това е така, защото новата светска цивилизация се ражда от дълбините и върху основите на религията и религията е неин родител, като придобива специфични черти, особености, специфики, които са пряка функция от някогашното религиозно минало.

Иран не е лидер на тероризма, а на ислямизма. тероризмът е само едно от средствата за защита и налагане на ислям.

Напротив, никой не твърди подобно нещо, или поне аз не съм казал и дума за това, че една или друга религия е по-добра или по-хуманна. Изобщо и дума не става за това. Също така, никой не е казал, че православието е най-добрата религия на света. Това са ваши твърдения, които измисляте, и после се самонавивате. Религията (засега) е отживелица в цивилизационния модел на християнския свят, така е, но не е отживелица в цивилизационния модел на ислямското общество. Точно това е фундаменталната разлика между нас и тях. В исляма няма, подчертавам дебело, никаква толератност, никаква, спрямо християнството. Никаква дори сред добрите мюсюлмани, защото ислямът е създаден като реакция, като отрицание на християнството. Това е причината той да се роди. Ето пример. Немският президент даде реч в Буднестага, и призова немците да са толерантни към турците в Германия. После одите в Меджлиса и призова турците в Турция да са толерантни към християнските малцинства, което породи възмущение и депутатите от управляващата в Турция партия напуснаха в знак на протест. Абе кой тука ми говореше за толератност бе, я да илезе? тука да обясни явлението. Никаква толерантност няма, има само от едната страна. ... това не е вярно. Не бедността е причина за силната религиозност на мюсюлманите. Има арабски страни, които са супер, свръхбогати, до толкова, че не можете да си представите изобщо колко са богати. ОАЕ, Кувейт, Бруней, Йордания, Саудитска Арабия. Но тяхното богатство изобщо не ги е направило нерелигиозни. Тъкмо обратното, те финансират джамии, ислямски институти и тн. Историята на всяка цивилизация минава през няколко последователни етапа, по време на които се редуват светски цивилизации от първо и второ поколение с етапа на универсалната църква, преди да се роди светската цивилизация от трето поколение, и мюсюлманският свят все още е на етапа на универсалната си църква, т.е няма разделение между държава и религия, законодателство и религия, и тн. Към момента в света има 4 цивилизации. Вие за коя цивилизация конкретно говорите? Турция извървя път към западната цивилизация, достатъчно, че се озападни политически, икономически и военно, за да ни пази, но не се е озападнила достатъчно културно, че да бъде европейска държава.

Тече в последно време усилена дискусия за или против членството на Турция в ЕС и не мога да се начудя на аргументите на "видни" политолози и историци за. Нека ги разгледаме. Първият аргумент за членството й е, че ако Турция влезе в ЕС България вече няма да бъде гранична зона, което било изключително благоприятно за нас. Автор или говорител на тази позиция е Андрей Райчев. Сега, вярно е, че сме гранична зона, и е по-добре, ако не бяхме. Но има едно голямо но. Границата между България и Турция не е просто политическа, изкуствена граница, която да дели нищо, каквато е например границата между Дания и Германия. Българо-турската граница освен политическа, и по този начин изкуствена, е приди всичко културна граница, цивилизационна граница, която дели християнска Европа от ислямския свят. По този начин, ако ние премахнем политическата граница, която е изкуствена,това няма да доведе до премахване на културната и цивилизационната граница, която е истинсктата граница,и България ще продължи да бъде гранична зона не между две формални политически структури, каквито са ЕС и остатъка от света, а гранична зона между две цивилизации, две култури. Ако г-н Райчев толкова иска да премахне границата и да измести България от граничното й положение, да бъде така добър да не го прави чисто формално, като маха политическата граница, а да започне ако обича да покръства Турция в православие, което е единствената алтернатива България да спре да бъде гранична зона. Вторият аргумент за Турция в ЕС е твърдението, че ние не бива да слагаме ограничения за една Европа на християнството, защото някога се твърдяло, че Европа свършва там, където свършва католицизмът (тук е излишно да кажем, че това твърдение бизира границата между католическа Австро-Унгария и Османската империя и е именно, за да разграничи Европа от исляма и акцентът тук не е Европа на католицизма, а Европа без ислям) и понеже след това в ЕС влезли и протестанти, и православни, това оправдава да влязат и мюсюлмани, и будисти, и джайнисти. Това е несъстоятелен аргумент, защото слага знак на равенство между православието и исляма спрямо католицизма. Вярно е, че е имало огромни зверства между католици и протестанти и католици и православни, но те са ексцесии и от двете страни, не поради някакви дълбоко залегнали аргументи против концепцията на другия, а е борба за власт и влияние, първо, и второ, Европа отдавна е преодоляла този начин на мислене и това религиозно деление вътре в християнството. Освен това, колкото и сериозни да са различията между католици, протестанти и православни, те са все версия на едно и също, разликите са козметични, и не могат да се сравнят с различията между християнство и ислям. Например протестантството не е зов за отказ от католицизъм изобщо, а апел католицизъмт да се реформира чисто организационно и практически. За разлика от това обаче ислямът не само не е преодолял враждебността си срещу християнството, той дори не е преминал на друг етап, а е на етап враждебност, и докато европеецйт католик, портестант и правосвален отдавна не се ръководи от религията си, мюсюлманинът все още осмисля света през призмата на религията и това му пречи да се интегрира в неислямска общност. Ако искаме да видим какво би било Европа с Турция вътре, нека видим какво е Германия с турци вътре. Там, където има турци - в училища, квартали, пазари - няма германци, и обратното. Ако турция врезе в ЕС, поради особеностите на културата й ще се получи същия сепаратизъм и сегрегация, които се раздерат единството на ЕС, което и без това е крехко. Тази враждебност на исляма срещу християнството не е инцидентна, не е дори борба за власт и влияние. Тази враждебност е онтологическа, тя е самата база и ядро на исляма, тя е неговият смисъл, защото ислямът към момента на своето раждане е насилствена реакция спрямо елинизацията, през която е минало християнството в предишните векове.Това означава, че докато има християнство само по себе си, ислямът ще е агресивен, нетърпим и враждебен срещу него, дори ответната страна да не прави нищо, и дори да не дава голямо значение на християнския елемент в културата си. Защото тази реакция на християнството е самия смисъл за раждането и съществуването на исляма. Следователно, докато ограничението на Европа само до католическите й владения е несправедливо - още повече, че католицизмът е взел цялата си догматична база и теология от православието - то ограничението на християнска Европа от ислямския свят е задължително и същностно за съхраняването на самата Европа. На трето място, твърди се, че ако Турция не бъде приета в ЕС, ще стане лидер на ислямизма и фундаментализма. Това е твърдение, което цели да сплаши, да развее плашилото на тероризма. Напълно несъстоятелно. Първо, лидер на ислямизма и фундаментализма има, това е Иран и отделно талибаните, и няма признаци в скоро време да престане да бъде такъв. Второ, колкото и Иран да се кичи с тази титла, истината е, че ислямският фундаментализъм няма нужда от държава-лидер, защото той се базира на определени радикални секти и формирования, които са далеч по ефективни и леки за поддържане структури, каквато една голяма национална държава не е. Всички известни досега терористи например не са държавни министри на Иран, а разюздани войни шайки от пущинаците на Афганистан и Саудитска Арабия. Така че ние можем да се страхуваме, че Турция ще стане лидер на ислямизма, само ако стане теократична република, като ИРан, или на власт в Анкара дойдат талибани. Но от всички арабски държави, вероятността това да се случи в Турция е най-малка. Защото тя доброволно и насилствено се е отказала от теокрацията много преди ЕС изобщо да го има. Турция е най-озападнената ислямска страна по политика и икономика, тя е достатъчно озападнена политически, икономически и военно-технологически, за да няма никаква вероятност на власт на дойдат талибани, или да възстанови теокрацията, но не е достатъчно озападнена културно, че да бъде истинска европйска страна. Това й отрежда едно междинно място, да бъде проевропейски ориентирана, да брани европейските граници, но да не бъде част от Европа. Но има една специфична особеност за Турция, която я отличава от останалия арабски свят. Турция, поради факта, че първа е започнала европейзирането си политически, е стигнала най-далеч в целия арабски свят в осмислянето на националната си концепция и доктрина. Това означава, че докато останалият ислямски свят все още е интегриран и сплотен от общата идея за ислямското братство, и националните интереси на ислямските страни са все още по-малко важни от исляма като такъв, то Турция е на другата крайност, е е добре осмислена модерна национална държава, където концепцията за ислямско братство не върви. По този начин Турция, преследвайки чисто националните си интереси, каквито например Тунис спрямо Либия няма, е напълно способна да използа исляма за националните си каузи, като интструмент, по същия начин, по който Сталин превърна комунизма в някакъв вид руски национализъм. Поради това Турция няма никакъв шанс да стане лидер на ислямизма, просто защото е единствената ислямска страна, която се озападнила достатъчно, в резултат на което ислямът за нея не е изкушение и мотиватор, а инструмент за личните й национални интереси. Които, между другото, се подхранват и от имперското й минало. И понеже обект на националните й въжделения е Балканския полуостров, то докато ние сме част от ЕС, а тя не е, няма как да посегне на Балканите, което е равнозначно на набег в ЕС. Това ни насочва към четвъртия и последен аргумент, този, че Понеже Турция е член на НАТО и ефективно брани Европа, то значи трябва да е член на ЕС. Членството в НАТО изобщо не налага членство в ЕС, затова нито САЩ, нито Канада са част от ЕС. ОСвен това едно да повериш на мюсюлмани да те бранят отвън, съвсем друго е да станат част от политическото ти управление и културна среда. Наред с това, дори при най-апокалиптичния сценарию Турция исмямистка страна, много по-лесно е да бориш с външен видимо различим противник, отколкото чрез Турция в ЕС да проникнат радикализирани елементи и влияния вътре в самото сърце на структурата, тогава вече борбата с тях е несравнимо по-трудна, защото ще действат подмолно и отвътре. Но самият факт, че Турция е член на НАТО означава, че няма шанс да стане лидер на ислямизма в Близкия изток, след като същото това НАТО, част от което е Турция, се бори основно с ислямизма. В заключение искам да кажа, че ЕС е оригинално решение на проблем за западната цивилизация в нейните европейски предели, и затова може да се приложи само за членове на тази цивлизация. Проблемите, които има Турция, не могат да се решат чрез ЕС, защото ЕС решава уникален за Европа проблем, който не същестува в Близкия изток. Също така, Европа има право да иска определени характеристики на своята структура, и такива критерии за членство има - те са политически, икономически, социални. И това не е случайно, защото тези критерии рисуват една определена и специфична култура, която не съществува в ислямския свят.

Част 2 В предходната част на това изследване анализирахме функцията на религията като реакция на вътрешния пролетариат на предизвикателството на разлагане на цивилизацията, в която насилствено е включен, и анализирахме алтернативнаа постановка за възможността не народните маси, а владетелят да определи религията, и стигнахме до заключението, че това не е естествено и преобладаващо в разглеждания феномен, сега ми се иска да се насочим към алтернативната постановка, че религията сама се определя, и да видим как става това. Затова в тази втора част на това изследване ще акцентираме на два много важни феномена – синкретизма в религията, и чувството за единство. Макар да изглежда, че тези две постановки са две противоположности, алтернативи, всъщност те съществуват едновременно, но се проявяват доминиращо на алтернативни етапи в социалната еволюция. Не само това, ами всъщност двата феномена са взаимосвързани, защото чувството за единство поражда синкретизъм, а синкретизмът след това води и затвърждава чувството за единство, което го е породило, като налага една нова хибридна или синтетична култура. Колкото и странно да изглежда, първо се проявява чувството за единство. Това е дълбоко осмислена необходимост, жажда, за обединение, коята се заражда по време на смутното време, когато отделинте местни общности се избиват една друга, и е алтернатива на жестоките братоубийства. На следващия етап, когато една общност надделее над другите, обедини ги, и създаде универсалната държава, чувството за единство се затвърждава по аналогия с политическото единство. И наистина, нито една империя не би се утвърдила, ако не отговаряше на дълбоката потребност за някакъв вид единство на изтерзаните от войни нейни членове. Сега сме на позицията, при която от една страна човешките души имат нужда и сериозна потребност от единство, а от друга им се предоставя такова във вид на политическо единство. Само че чувството за единство е субективно, защото е чувство, усещане, и следователно е ирационално, и съществува само докато има усет за него, и следователно то се базира също на някакви ирационални и субекгтивни елементи, не на обективни и рационални, каквито политическите институции са. Затова хората имат много по-сериозна потребност от вид духовно единство, отколкото от чисто формалното политическо или законово единство. Това ще рече, че никое единство не е реално, ако е изтъкано само от човешки елементи и тъкани, и представата за общество, което обхваща само човечеството на земята, е академична химера. Затова единственото общество, което може да обхване човешкото, е такова, което обединява човешкото общество с нещо надчовешко, което стои над него – това е божественото общество. Човек не може да съществува без определен модел на фундаментална вяра, и затова съзнателно или не хората се стремят към духовно единство, етап от което е политическото такова. В този контекст, включването на отделните местни държави в една универсална държава върви успоредно с включването на отделните местни божества в един общ божествен пантеон на съставни божества като Амон-Ра или Мардук- Бел, които са небесни еквиваленти на съответните местни земни владетели. Този процес обаче се осъществява в началния етап по конституиране на универсалната държава, не в етапа на нейната зрялост и е онова нещо, което определихме като синкретизъм. Можем да считаме, че синкретизмът в религията е небесният аналог на включването на отделните местни държави и техинте владетели в една федеративна империя в самото начало на нейния живот и пренинаването на отделните местни божества в общия пантеон на съставни божества съответства на преминаването на отделните местни владетели във васали на централния владетел. Това е началната ситуация, при която се наблюдава интензивен синкретизъм и се формира общ религиозен пантеон на местни божества, които вече са подчинени на някое централно божество, на което са били равностойни преди съответната местна държава и нейният владетел да бъдат включени и подчинени на централния владетел на империята. Това е началното състояние, при което универсалната държава запазва непокътнати отделните си части и само трансформира предишното им равенство на суверенни държави в хегемония на една от тях над другите, което съответства на множество божества, били преди това равностойни, да бъдат сега подчинени на едно централно. С течение на времето обаче федеративността и йерархичността изчезват, и универсалната държава се превръща в централизирана и унитарна. До зрелия си етап вече отделните местни подчинени преди това владетели изчезват, и тя придобива две фундаментални черти – един единствен монарх, и един единствен общ закон. В един свят, управляван по този начин, вселената и небето се рисуват по същия модел. Така по политическия модел на единствения владетел възниква космологичният модел на един единствен Бог, който вече не е върховен Бог на много богове, а царува сам като единствен Бог.По аналогия с това законът, който човешкият единствен император налага на земята се трансформира в обш божествен и върховен закон на вселената. Тези две концепции – за общ закон и едно единствено божество, присъстват във всички космологични концепции за вселената, които се оформят в човешките умове в политическата и социалната среда на универсалната държава в зрелия й етап. Един по-задълбочен анализ обаче показва, че всички подобни концепции за Бога се класифицират в два основни типа – или законът се издига за сметка на Бога, или Богът се издига и подчинява закона. Разликата е в ударението, което се поставя на едната, или другата черта, и по всичко личи, че ударението върху закона е характерно за философиите на доминиращото малцинство, докато ударението върху Бога е характерно за религиите на пролетариата. В следващата част от изследването ще анализираме тези две алтернативи на космологичните концепции.

До Митака, виж сега, аз поствам най-дългите и често задълбочените мнения в този форум, поне за това не можеш да ме кориш.

Подобен епизод се разиграва в Европа в средата на 16 век след първия кръг от религиозните войни между католици и протестанти. Според аугсбургският мирен договор Владетелят определя религията, и това води до страховити репресии на владетел католик над протестантското население в държавата му, като тези на Луи 14, или обратното – да се сетим за калвинисткият терор, което само налива масло в огъня на религиозните войни и в крайна сметка води до всеобщ отказ от религиозност и скептицизъм, илюстриран във последвалия Век на Просвещението. Това е още един показателен пример как религията, употребена за политически цели, губи обаяние и популярност, и се стерилизира. В този смисъл могат да се посочат още няколко разновидности на ситуацията, при която владетелят определя религията. Дотук казахме, че за да се наложи въобще религия по този начин трябва тя да има определена популярност сред масите, дори не толкова числена, колкото сред най-активните им членове. Възможно е обаче политическата подкрепа за определена религия или философия да не е ефикасна и да не успее, но това отново е сериозен удар по самата религия и я изхабява. Подобни примери са неуспехът на Адриан да наложи неоплатонизма, неуспехът на Юстиниан да наложи православие над монофизитските си поданници, неуспехът на могулските императори на империята Аурандзиб да обърнат в исляма хиндуските си поданници, провалът на иконоборческите императори да наложат иконокласията, неуспехът на Алока да наложи хинаянската си версия на будизма над хиндуските си поданици, провалът на английската корона да обърне в протестанство католическа Ирландия и др. От подобни примери заключението е, че дори при политическа подкрепа на определена популярна сред народа религия успехът е несигурен, и цената, която плаща тази религия е огромна, то пък опитите на елитът да наложи над пролетариите елитната си философия са напълно обречени на провал. В горния абзац бе посочена природата на взаимодействие между пролетарската религия и елитарната философия, при която и двете се движат една към друга, но пътя, който извървява философията започва от по-рано и стига по-далеч, до степен, че срещата между елит и маси е на изцяло пролетарска територията и елитът се пролетаризира културно. При това приближаване на елитарните философии към религията на масите философията преминава от любопитство към религиозните въпроси през чиста религиозност до суеверие и екстравагантност. С две думи, при срещата между религия и философия, последната е обречена да загине, а първата да триунфира. Причините за това не са чудни. Философията винаги забляга на интелекта и логиката, на рациото и затова нейните жреци са мъдреци и учени. По време на приближаването си към религията, философията постепенно излиза от пътя към интелекта, но не успява да стигне до сърцето, поради елитарния си характер. Така мъдреците вече не са мъдреци, но не спечелват народната любов и не стават светци, а чудаци и екстраваганти. В друга разновидност на максимата владетелят определя религията имаме случай, при който владетелят не налага отгоре надолу някаква все пак популярна религия, а измисля чисто нов религиозен култ, от каприз или откачена мегаломания. А приори такива методи са напълно обречени, но са исторически чудатости, и стига да споменем шииската секта на друзите, или провъзгласеното върховно божество на Римския пантеон – емесианският Бог Слънце Елагабал от авторът на тази нова религия, сириецът Басианус, когато през 218 г. става император. Богът-Слънце Елагабал изчезва след 4 години, когато императорът е убит. В последните два случая, на Елагабал на Басианус и друзите на Ал хаким са осъдени на зрелищен провал, защото политици се опитват да накарат политическата власт да обслужда религиозните им капризи от чиста мегаломания, но има и други случаи, при които владетел използва властта си, за да наложи религия, не за да задоволи лични капризи, а защото са водени от по-сериозни причини. Така например има управници, които се провалят в пропагандирането на измислена религия прищявка, не защото вярват дълбоко в нея, а защото са водени от по-дълбоки държавнически мотиви и биха могли да се определят като признак за високо държавничество. В друг случай владетелят налага религия, защото е дълбоко убеден и вярващ в нея и се чувства упълномощен от божеството да я наложи с всички средства поради духовните й предимства. Примери за първото са измислянето на култа към Серапис от Птолемей Сотер в Египет, за да запълни пропастта между елинските и египетските му наследници. Резултатът е, че всяка една от двете целеви общности върви по свой път към култа към Серапис, както и във всичко друго, и пропастта се задълбочава. Пример за владетел, наложил нова измислена религия, воден не от мегаломания, не от политически прагматизъм, а от чиста и неподправена вяра, е Ехнатон, наложил първият монотеистичен култ в света към слънчевия диск Амон. Може би това е един от редките случаи, в които владетелят е заслужавал да успее, защото е бил истински вдъхновен и воден от безкористна вяра. Провалът му е пълен, защото не успява да докосне сърцата на масите, а и си навлича неприязънта на политическия елит в страната си. Подобни порвали се наблюдават и в първите десетилетия след Френската революция, когато новите фигури на деня умуват с какво да заменят загнилия католицизъм. В крайна сметка не се налага нито култът към Върховния човек Робеспиер, нито филаптропската концепция на Ларевлиер Лепо. Всички тези примери само затвърждават убеждението, че формулата Владетелят определя религията не действа, и ни насочва към алтернативната постановка, че религията сама се определя, и всеки владетел, застанал зад религия, популярна сред масите, само печели от това. Сред най-изтъкнатите примери, разбира се, са Константин, Анри IV, Наполеон и др.

Ами пиши тогава, не ме гризи. Не, аз имам вяра, но не и религия. Освен това, за разлика от теб, разделям религия/вяра от социалните машинарии, наречени институции, които я носят.

Дърва същуствуват обективно извън човека и то от много преди да има хора, и много преди тези хора да имат развито съзнание.

До Митака: Мисля, че тази дискусия не е за теб. Края на До-то. ПС. При по-внимателно вглеждане се вижда, че една моя намеса няколко страници назад канализира дискусията в една изключително интересна и съвсем нова сфера, и казах много важни неща, но след намесата на Тонката отново сме на ниво Дърва и череши.

това е по същество изключително невярно и повърхностно твърдение, и е най-мекото, което мога да кажа за подобно изказване. В историята на ересите няма нечисти сили и дяволски шепоти, а историческа логика и смисъл.

Глобализирането на религията, или т.нар. религиозен синкретизъм, е задължително явление за етапа, на който една цивилизация се уедрява политически, и редицата местни политически единици, чрез които се е представлявала в етапа си на растеж, след братоубийствена борба, се уедряват и обединяват в универсална държава. По този начин политическите граници изчезват, което е физическа предпоставка за религиозен синкретизъм. Феноменът е ускорен от военния милитаризъм, който всяка империя извършва извън границите си, след като се е интегрирала вътрешно, което води до вкарването в социалната й тъкан огромни човешки маси от завзетите територии на други цивилизации, както и варварски поселения. В тази ситуация, имаме най-често няколко конкуриращи се местни религии, които сега в рамките на политическата структура на мегадържавата имат физическото и социалното пространство да прескочат първичната си териториална и социална база, и да се наложат като обща религия, т.е висша религия, дело винаги на някой от завзетите със сила народи, от една страна, и различни философски движения, които трябва да решат проблема, дело на елита. В тази специфична ситуация една религия се доближава до друга, до степен, че често прелива, една философия се доближава до друга, до степен, че се появява една обща философия, и на трето и най-важно място, религията на пролетариата се добрижава до философията на елита, и обратното, но движението от страна на философията към народната религия започва от по-рано, и стига по-далеч, до степен, че елитът накрая се слива духовно с пролетариата на пролетарски терен, а философията на елита от първоначално любопитство към религиозната тематика преминава към чиста религиозност и накрая при директния си сблъсък със съперничестата си религия деградира в пародия и суеверие. И това е окончателният момент, в който народностната религия, извираща отдолу и отвън, се налага и абсорбира елита. От друга страна има специфично стечение на обстоятелствата, при което е възможно определен политически субект насилствено да наложи на народа си култ. Въпреки, че при подобни начинания провалът е правило, а успехът изключение, изключения има. Въпреки това, първо, тези изключения се наблъдават само при спечифични обстоятелства, и второ, полето и силата им на действие са силно ограничени. В резултат, имаме две хипотези, при които това е възможно. Първо, владетел може да наложи култ на народа отгоре надолу, когато този култ в същината си не е религиозна концепция, е политическа институция или проект, облечен в религиозни форми. Това се случва при идолизирането на римския цезар, или на създателя на шумерската империя Ур-Енгур, защото и двамата са местни владетели, които налагат политическо единство чрез определена институция, след мъчителен период на вътрешни борби и кръвопролития. Но подобен култ е мимолетен, защото губи популярност веднага след разпадането на мира и единството. На този следващ етап, дори империята да е възобновена и стабилизирана, култът към владетеля е достатъчно дискредитиран, за да се наложи отново. В този момент владетелите, за да наложат или запазят властта си, са принудени да се позоват не на собствената си личност, а на свръхестествена сила, и така вече Константин не е въплътен Бог, а управлява от името на Бог, както Хамурапи, за разлика от Ур-Енгур, не е живо божество, а наместник на божеството Бел-Мардок на земята и негов върховен жрец. Второ, възможно е дори владетел да наложи определен култ, който не е политическа институция под религиозна маска, а реална религия. Това обаче може да стане реалност само ако тази религия има определена степен на априорна почитаемост и популярност сред масите, първо, и второ, дори това да стане, религията се налага успешно, но заплаща прекалено високата цена да се изхаби, да се лиши от духовен заряд, и така да изгуби шанса да стане или остане висша религия, и да деградира, понеже е употребена в името на политиката. Такъв е примерът с Макавеите, които преди 2 в. пр.н. е са фанатизирани войни срещу елинизането на юдаизма, а след това стават политически водачи на местна държава след падението на Селевкидите.тогава от гонени се превръщат в гонители, завземат околните земи и насилствено налагат юдаизма. Но, първо, постигнатото с оръжие е минимално, и второ, в една от завзетите и насилствено юдаизирани неюдаюски земи само сто години след това се ражда пророк на нова религия, които юдейските жреци на юдаизма отхвърлят. Така те се лишават и от минало, и от бъдеще и оцеляват до днес като реликт, вкаменелост от древно общество без духовен прогрес, в който религията е загубила духовните си послания към човечеството и е деградирала в чисто практическата си задача да интегрира членовете на диаспората си, пръснати по света. Подобна е съдбата и на други религии, деградирали в вкаменелости, като зороастризмът на персите в империята на Сасанидите, монофизизмът и несторианството.

Аман от празни приказки тука. По тази логика, ако имам нужда от пари, вместо да ида да работя, ще си стоя вкъщи, и по цял ден ще обективизирам пари в ума си, та барем ги обективизирам на масата някоя сутрин...

И?

Кое е правилно и кое не, е много субективно, ако говорим за православие и католицизъм. Това са две сестрински цивилизации, всяка със своята роля, от една и съща категория, функции, но с различна съдба. Чисто практически, до определен период, според мен, правилното е католицизмът, не православието, но това е друга тема. Православието се компрометира към 717 г. н.е, а католицизмът към 1080 натам. но ако говорим за секти, комунизмът със сигурност е християнска секта, и корените му могат да се проследят или в християнството, или в юдаизма, и това вече е катастрофа, защото имаме секта, която идва да замени висшата религия. Отделно от това, ленин и шайката му изменят комунизма, защото тази западна философия е взета от запада, за да бъде хвърлена срещу него по-късно. По същия начин, по който вестготите не приемат чистото християнство, а арианството, а варварите номади от арабия го изменят още повече, и раждат исляма. т.е това са все орйжия, които примитиви взимат от цивилизацията, която ги заплашва, извъртат ги, именят ги, и ги хвърлят после срещу нея. Значи, защо взимат оръжието от цивилизацията, която ги заплашва? Ами азщото са примитиви и са неспособни да си измислят свое. А защо го изменят? Ами защото толкова ненавиждат агресора си, че ако приемат концепцията му в чист виду това означава, че призванат надмощието му над себе си. Затова хоп, лесно, просто и бързо взимат едните християнството, и го правят на арианство, монофизизъм, несторианство, ислям, а другите - на комунизъм. И го хврълят срещу християнството. Има известно неразбиране с понятията. когато говоря за универсална църква или висша религия, няма предвид конкретната институция, а етапът от живот на една цивилизация, или явлението, което се заражда в универсалната държава на предходната цивилизация, и съществува като буфер няколко стотин години, преди от тази универсална църква да се роди новата светска цивилизация. Та това явление Универсална църква има най-различни форми, институции, разновидности, но е общо за всички цивилизации, то не е институция, а свързващо звено между две родствени светски цивилизации. Този етап за Европа започна към 5 в. и свърши към 17 в. При арабите започна през 1258 и условно завърши с появата на новите национални държави, но е съмнително дали е приключил изобщо. Така казано по-просто, ислямското общество днес е на фазата, на която е било европейското във своето средновековие. Затова в случая формалната прилика изобщо не бива да се търси. Още повече, ислямът съзнателно се разграничава от християнството, защото е явен, целенасочен и съзнателен протест, реакция срещу него. Приликите между двете универсални църкви на исляма и християнството следователно са функционални, в смисъл на фаза, етап от развието и възпроизводството на цивилизацията, към която принадлежат. В този смисъл, другите две универсални църкви исторически са хиндуизмът за индуската цивилизация и махаянският будизъм за далечния изток.

Дендро, мислиш задълбочено и правилно, предпочитам да споря с теб, не с някой религиозен фанатик. но има две неща, на които сериозно ще опонирам. Първо, не може да се сравнява Сталин с Църквата. Можем да сравним комунизма с християнството, но Сталин е отстъпление от комунизма като всесветска философия, защото той подчинява философията му на местнически национални интереси, и така комунизмът деградира във вид местен национализъм именно заради Сталин. по този начин при Сталин тази потенциална свестветска философия деградира, защото философията бе употребена за политически цели, и се изхаби, както православието във Византия, юдаизма у евреите, зороастризма у персите, несторианството и монофизизма. Затова много пъти съм сравнявал споровете между Сталин и Троцки като съвременен аналог на споровете между императорите иконокласти и Св. Теодор Студит в 8-9 век във Византия. Но не това искам да кажа. Ролята на християнството е несравнима с тази на комунизма. Все едно да сравниш муха със слон. Защото комунизмът няма капацитета, и исторически не го е постигнал, да бъде буфер, какавида, свързващо звено между загиваща цивилизация от поколение N и нейния наследник от поколение N+1. А мюсюлманите си имат универсална църква на исляма точно както християните имаха през средновековието. Всъщност, те сега са на ниво християнско средновековие, т.е на ниво универсална църква, във вид на какавида, от която чакаме да се роди евентуално следващата светска цивилизация. В този смисъл, ролята на висшата религия е само и изключително позитивна, защото дава насока и надежда в последните векове от упадъка на римската империя, насочва курса на събитията в последвалия водовъртеж, като не позволява постигнатото да се съсипе в огромния социален вакум, който една загинала цивилизация оставя след себе си, след това насочва западна европа по време на растежа на цивилизацията й, и забуксува към 12 век, откогато се парализира и стагнира, загнива. Заключение. Висшата религия има изцяло позитивна и градивна роля от гледна точка на миналото на Църквата, т.е до момента, в който тази институция не се разболее от чисто човешките бацили. Заключение 2. Ако не беше Църквата, няма да я има изобщо западната модерна цивилизация, в която и ние се изсипахме.

Една висша религия като християнството е също чиста философия, само че от по-висш ранг от предходните чисти философии. Има йерархия. Ти парвилно посочваш един същностен риск, който възниква само в процеса на еволюция на религията. Докогато религията или философията, то е едно и също, е нисша, примитивна, тя е географски, демографски, социално ограничена с определен народ, град. Тя е племенна. това доста занижава естетическите й качества,от духовна гледна точка такива философии са неподходящи. Но политически имат едно голямо достойнство - имат търпимост и толерантност към други примитивни религии от същия ранг. Така множеството богове и религии в света се разбират като нещо естествено. Така подвластните им хора са имунизирани от изкушението на невъздържане към други хора, които имат други богове. Така всъщност е ирония, че посветлението, възникнало с идеята за единството на Бог, същевременно поражда нетърпипост. Нормално е, ако една религия твърди, че има единственият Бог, да влезе в конфликт с друга, която твърди същото, или че има друг Бог, пък бил и неединствен. това е рискът или цената, която трябва да платим, ако искаме да има еволюция в духовната сфера. Това е предизвикателството, пред което се изправяме, ако искаме да има еволюция в духовната сфера. Освен това, този проблем или предизвикателство също е белег за еволюция назад, и напред. Назад, защото в предходните, по-примитивни религии, не е съществувал. Напред, защото е проблем сега, когато в света има още три универсални религии със същите претенции. Когато чисто теоретически процесът се повтори и стане същия синкретизъм, родил християнството в протоморето на близкоизточните местни религии, можем да очакваме, че четирите универсални религии ще се омешат, и този нов синкретизъм ще даде една пета, вече наистина всесветска религия, висша стъпка в духовната еволюция. Но това е далечно бъдеще. Сега сме на предишното еволюционно ниво на духовността и имаме конкретно предизвикателство, което да решим.

И оттук най-важното, което ти си сложил съвсем в ъгъла, като някакъв отпадък. Еволюцията в сферата на религията е всъщност, значимият смисъл на цялата човешка история. Всичко друго е или подчинено на тази цел, или е по-малко значимо от нея. това е така, чисто емпирически, и чисто теоретично. Е една дума, чисто теоретично, защото религията чрез своята еволюция играе определена жизнено важна функция в процеса на възпроизводство на цивилизацията. И това е, забележете, най-пасивната й роля. Защото има и друг момент, в който универсалната Църква се явява не етап, а вид общество, по-висш от самата цивилизация, по начин, по който цивилизацията е по-висша от примитивните народи. Това е изумително.

Изобщо, ако трябва да обобщя, макар, че още е рано. човешката история е низ от повторения на раждане-развитие-смърт-ново раждане на цивилизации, и досега това колело се е завъртяло най-много три пъти. В това привидно постоянно и напразно повторение на един цикъл всъщност няма тъпчене на едно място, а прогрес, постоянен, акумулилащ се, напредващ. Въпросът е къде, с колко, защо. Прогресът не е в човешката природа, тя е константна и не е променена в последните няколко стотин хиляди години. Прогресът следователно е възможен единствено в друга сфера. Сферата на социалното наследство, което едно общество оставя на друго. Език, обноски, изкуство, философии, техника, наука. Всичко това са пластове дрехи, които покриват голото тяло на човешката природа. В този контекст на единствено възможен прогрес има вътрешни под-деления. Има прогрес в сферата на науката, техниката, технологията, който е най-видим, очевиден. това е прогрес в отношението на човек с нечовешка среда. Но има и друг вид потенциален прогрес. В отношенията на човек с него самия и с другите човеци. нека видим кой от този два типа единствено възможни прогреси е реално значим. Не е прогресът в науката и технологията. Защото, ако научният и техническият прогрес не е придружен с някакъв прогрес, дори и минимален, в сферата на отношенията и морала - човешката сфера - и ние си останем същите диваци, лесно можем да използваме научните открития за да правим още по-смъртоносни оръжия, с които накрая да взривим планетата. Следователно стигнахме до заключението, че едниствено възможният прогрес, който не само е възможен, но и е най-значим, е прогресът в сферата на духовното, емоционалното, човешката среда и отношенията с другите и себе си. А той се проявява в последователната еволюция на религията от примитивна религия-зачатък на висша религия-висша религия. Това е спасението. Вече реализацията на това решение на практика е изложено на същите опасности и рискове, както всяко друго човешко дело.

Но разграничение между философия и религия няма. Всъщност, висшата религия е вид философия, даже философска система на различни философии, съчетани чрез религиозен синкретизъм. Отделно, в обществата, преминали от примитивни в цивилизация, философиите са просто сраснати със светските институции. самите институции не са създадени директно за нуждите на религията, а да решават конкретни практически проблеми на цивилизацията, родена от тази религия. И на трето място, една философия, колкото и съвършена да е, ако не е извадена на практика и реализирана, остава стерилна. А това не може да стане, без да бъде прикрепена за някаква социална машинария. Изобщо, всяка една фолософия, в опитите да се реализира и доведе до някаква практичност, винаги се свързва с една или друга институция. Иначе, много важно, в началния момент на преминаване към религията, какъвто е случаят с първите християни, институцията никаква я няма, доста е хилава, и доминира сляпата наивна вяра. Институционализирането идва по-късно, когато трябва да се организира огромният християнски свят.

Именно. човек има нужда от универсална философия, субективно, и обективно. Субективтото да оставям на патолози и психолози. Обективната нужда произтича от ролята, която религията/философията играе в живота на цивилизацията, която е жизненоважна, което означава, че ако има цивилизация (с поне един мъртъв вече предшественик, много важно уточнение), трябва да има едно от двете. Този общ социален закон, ведно с визията за религиозната есхатология раждане-смърт-ново начало също не е мит, или измислица, а базирана на реалния механизъм в машинарията на историята.

Да, в правилна посока вървиш . Имам една--хл забележка не знам дали е правилната дума. Нека се постараем да разглеждаме въпроса с Бог не в тесните рамки на индивида и неговата психика, а в широката практическа и функционална рамка на цялото общество и цивилизация. Ролята на висшата религия за цивилизацията. И другото много важно нещо, което ме провокира да извадя преждевременно. Има сериозна разлика между философията, и институцията. първото е теория, второто практика. първото е възможно най-близко до Бога, институцията Църква е обратно, светска. И в този смисъл, първо, човешката светска институция, натоварена със задачана да реализира философията страда от същите дефекти, болести, недостатъци, недъзи, от които страдат всички други институции, тя е просто една социална земна машинария. И е изложена на всички негативни рискове, които дебнат човека и неговите институции. И второ, в този смисъл, нека не прехвърляме присъщите в природата на човека и неговите светски човешки институции дефекти на теоретичните философии, които тези институции се опитват да наложат. А това често се случва. Чисто човешките дефекти на една институция в опитите й да наложи една висша философия релфлектират и компрометират самата философия, наред с институцията, и това често води до появата на друга институция, която се опитва да наложи друга, по-вредна философия. това последното е много важно. Защото смея да твърдя, че откакто има хора, т.е от около милион години до сегашния момент, няма по-висша и съвършена философия, от християнството, евентуално исляма, хиндуизма и махаяна - те са все висши религии от един и същ порядък, диференцирани, стигнали навярно до различни точки в търсенето си, но аз ги приемам за равностойни категории. И следователно всеки евентуален заместител на тези висши религии е теоретично (и практически) или някоя еретична демо версия, или някакъв отпадъчен елемент на религията, като комунизма или философски ренесанс на някоя по-стара философска доктрина, вкл. езически вярвания, които отразяват обществото на един по-примитивен в духовен план минал етап, които често отразява етапа на разпад на миналата цивилизация. И в двата това води до катастрофа, защото е връщане назад в духовната сфера.

Не несъществуващо, а съществуващо без нужда от доказване. А и човек в духовната сфера е подчертано нерационален. По начин, че масовите доброволни покръствания в началото на нашата ера са ставали без каквито и да било доказателства, исторически, материални, философски и тн. на база на оскъдни устни предания. Отделно, струва ми се, че ако в бъдещето развитието на науката докаже, че Бог съществува, това няма да доведе до масова религиозност. В тази сфера историята показва, че човек е последователно нерационален. това е все едно, преди да се влюбиш в едно момиче, да идеш, за да ти докажат, че любовта съществува обективно. Смешна работа. В този смисъл бих добавал, че научният-фанатик-емпирист е доста пристрастен, праволинеен и умишлено едностранчив в твърденията си, но никога неверен, докато религиозният фанатик е доста ограничено и глупаво същество.

Дам, това е вярно и съм съгласен с него, е, с някои резерви. Но това отново завърта нещата около основното ми питане - имаме ли нужда от бог, или не? какво може да го замести, защо имаме нужда от него, хубаво ли е като го има, по-хубаво ли е, ако го няма и най-важното - Богът и църквата в частност вършат страшно значима работа тук на земята, на практика. Чисто практична задача и функции, доста по-полезни от празните приказки за догми и други измишльотини. Нека сме реалисти и практици.

Това е вярно. сега към втората ти част. Богът еднозначен ли е с с другите психични феномени, или ги вклъчва в система, и има ли еволюция в идеята за Бога? И трето - какъв психичен феномен може да замести Бога?