Нашето време, повече от всяко друго, се характеризира с интензивни контакти между Западната модерна цивилизация и всички останали цивилизации по света, както и примитивните общества. Тези контакти започнаха през 16 век и до 21 век преживяха интензификация, която на свой ред породи нови предизвикателства пред Запада, които той трябва да реши. Влиянията на Запада въпху всички други общества бяха първо в техническата сфера, тъй като западната цивилизация в последните няколко века акцентира върху техниката и технологията. С новите си оръжия западните държави тръгнаха на лов за нови цивилизации. Логично е, когато коя да е незападна цивилизация се сблъска на бойното поле със модерните западни оръжия, тя да ги поиска за себе си, за да може да ги използва в своя защита. Така озападняването започна през военната техника. Но по класическата схема, когато едно общество допусне в тялото си елемент от друго общество, това неминуемо повлича и всички останали елементи, които са взаимосвързани и част от една система. Например, за да произведе една държава като Япония модерни оръжия, тя трябва да се индустриализира. Но индустриализирайки се, има нужда от развитие на модерна наука, образование, което формира нов елит. В същото време интензивната индустриализация довежда до появата на нова средна класа, която преди не е съществувала, която пък изисква да бъде отразена в управлението на страната. От друга страна, за да поддържа индустриаята си, държавата трябва да се отвори навън, за да получава суровини. Така индустриализацията довежда до съвсем неочаквани и нежелани резултати – налага постепенно до промяна в икономическия, а оттам и в социалния, и в политическия модел, в резултат на което абсолютно всички общества по света днес са повлияни в по-голяма, а някои в изключително голяма, други в по-малка степен от западните влияния и контакти, с една дума, се озападняват. Някои са все още на етап индустриализация, други са приключили с него, и са вече на следващия етап – поличитеската сфера. Със съвсем малки изключения (може би само Иран, но да не забравяме че от 1935 до Революцията Иран беше доста озападнена политически държава) всички други страни по света следват западния политически модел и се изразяват като модерни политически нации по западен модел с конституции (дори Габон е такава). Някои примитивни общества са изкопирали този нов политически модел от своите западни колонизатори, друг е въпросът до колко успяват да го следват, други представителни на вече асимилирани цивилизации също – като например Мексико и Перу, трети представители на други цивилизации са приели западния модел без да бъдат превземани чрез сила – като Турция или Китай. Изобщо безспорно е, че целият свят, всички примитивни общества (може би с изключение на шепа индиански общности или ескимоси) и всички други цивилизации се озападняват интензивно, и това озападняване се проявява почти едновременно в техническата и технологичната, икономическата, политическата и културната плоскост. Това, че днес съществуват видимо различни и дори антагонистични общества спрямо запада просто означава, че те все още са на някое предходно ниво на своето озападняване – вижте дори Иран се озападнява технологично като прави атомна бомба.
Остава въпросът, който е изключително важен, до какво ще доведат тези интензивни контакти между западната и другите незападни цивилизации? Или зададен по друг начин – докъде може да стигне озападняването на света? Отговорът на този въпрос е предрешен в контекста на историческия анализ.
Срещи между цивилизациите в миналото е имало, те винаги са протичали по един и същ начин, и са довели до едни и същи резултати. Когато една цивилизация има контакт с друга, или просто я покори, огромни човешките човешки маси на покореното общество се вливат като вътрешен пролетариат в цивилизацията-асимилатор. Тези чужди човешки маси, макар и превзети, макар и принудително включени в чуждото общество, не успяват да се асимилират напълно, и рано или късно предприемат контраатака, контрареакция, контраизлъчване. То се изразява преди всичко в създаването на нова универсална религия, резултат от контактите между цивилизациите, и тази нова универсална религия е хвърлена слещу цивилизацията агресор. Но човешките маси на покореното или повлияно общество не се асимилират докрай, и най-удачният пример за най-продължителна асимилация е сириакското близкоизточно общество в контактите му с елинската цивилизация от времето на АЛександър Велики в 4 в. Пр. н.е. Процесът на асимилация трае повече от 10 века и завършва със създаването на арабския халифат.
Може да приемем, че контактите на една цивилизация с друга имат характера на предизвикателство и отклик, като придобиват няколко разновидности. Първо, нападнатата цивилизация е предизвикана да се защитава. Ако бъде победена и превзета, това може да я постави в състояние на колапс. Ако успее да отблъсне нападението има сериозен риск да влезе в контранастъпление, опиянена от победата си, и рано или късно отново да влезе в колапс. Ако бъде победена и макар в колапс, вътрешният й пролетариат рано или късно откликва на цивилизацията-асимилатор най-често създавайки нова универсална религия, която хвърля срещу нея. Това е най-дългосрочната и полезна за човечеството реакция. В друг по-непосредствен случай, реакцията се изразява в други сфери – икономическата, политическата, военната, културната. Така или иначе, реакцията на покорената и отчасти асимилирана цивилизация на своя асимилатор или завоевател се явява пердизвикателство, което жертвата отправя към своя покорител. Цивилизацията покорител, макар да е в по-изгодно положение, често не може да се справи с новото й отправено предизвикателство поради чисто вътрешни причини, най-често свързани с идолизиране на определени институции, техники, субекти, дали успешни резултати по време на предишни успехи.
Нека приложим тази схема в случая на Запада при неговите влияния над другите общества. Асимилацията на другите цивилизовани и примитивни общества от страна на запада започва след Великите географски открития и се интензифицира в икономическата, технологичната и политическата сфера в последните 2 века. Това доведе до ответни реакции на асимилираните общества в по-непосредствените сфери, като политическата, икономическата и технологичната. Нека изследваме съответните реакции.
1. Когато Западната цивилизация асимилира инкската и маянската цивилизация. Реакцията на тези две общества спрямо запада се проявява около 400 години след фактическото им включване в западната цивилизация в политическата сфера чрез формиране на модерни национални държави от западен тип на територията на Латинска Америка, които успешно воюваха и извоюваха националните си независимости от своите покорители.
2. Когато западната цивилизация асимилира руското православно християнство. Озападняването на Русия започва от края на 17 век по времето на Петър Велики, и постига своята кулминация с епохата след Октомврийската революция, когато в резултат от контактите между Запада и Русия в руската степ проникна модерната западна философия на марксизма. След известни корекции същата тази западна идеология бе хвърлена в яростна реакция срещу същия този запад, който я е създал, като тази контраатака на Руското православно християнство на Запада бе подкрепена с интензивни реакции във военно-технологическата сфера.
3. Влиянията на Запада над хиндуската и далекоизточната цивилизация предизвикаха съответните реакции на тези общества няколко века след фактическото им асимирилане. Тези реакции се проявиха предимно в политическата сфера на п-ов Индустан, когато Индия се оформи като домерна западна демокрация, в приемането на западната идеология на комунизма от Китай и някои общества от п-ов Индокитай по модела на съветската антизападна реакция, чрез реакция във военно-технологичната и политическата плоскост в Япония до ВСВ, когато тя се индустриализира и прие западнята идеология на империализма и национализма, и в икономическата плоскост след ВСВ, когато японската икономика се превърна в основен конкурент на американската и западноевропейската, като този тип реакции спрямо запада се наложи и в Китай от края на 70те, без да загърбва идеологическата реакция.
4. Асимилирането на редица примитивни народи от запада доведе до съотвените им реакции спрямо него няколкостотин години след фактическото им включване в западния вътрешен пролетариат, когато започнаха освободителни движения спрямо колонизаторите си и в последствие се оформиха като модерни национални държави по западен модел, копиран директно от колонизатора.
5. Контактите между западната цивилизация и арабската датират още от Средновековието. По това време те намират своите реакции предимно във военната област, но всъщност резултат от подобни цивилизационни контакти между предходните цивилизации на двете съвременни общества (между елинската и сириакската цивилизация) се роди самият ислям, който е идеологическа реакция на сириакските човешки маси спрямо политеизма в християнството. Тази духовна реакция спрямо запада днес инспирира сякаш с още по-голяма сила антизападните реакции на ислямския свят.
6. Всички посочени по-горе общества, с малки изключения, реагират на западните влияния чрез интензивна имиграция след ВСВ в самото сърце на западната цивилизация, променяйки демографската, ландшафната, архитектурната, културната, социалната, религиозната структура на самото западно общество, деозападнявайки го отвътре.
Общи характеристики на контактите на западната цивилизация с другите цивилизовани или примитивни общества.
От направения съвсем набързо и най на едно анализ на западната асимилация на целия свят от страна на запада могат да се изведат няколко общи характеристики.
- Повечето цивилизации и общества отвръщат на западния удар и влияне, като взимат чисто западно оръжие – било то технология, политическа идеология, икономически строй.
- В технологическата сфера контраатаката е най-явна и мигновена и се изразява в използването на западни оръжия и технологии срещу запада.
- В политическата сфера контраатаката се изразява във формирането на модерни национални държави, с държавна доктрина, институции, конституции и тн. от западен тип във владените от запада страни, които са предшествани от войни за независимост на съответните народи, инспирирани от чисто западната идеология на национализма.
- В икономическата сфера контраатаките срещу запада се изразяват в създаването на силни пазарни икономики и сериозна конкуренция от страна на новите национални държави, повечето бивши западни колонии, които заливат на свой ред запада със незападни стоки.
- В идеологическата сфера влияния се изразяват в приемането на различни еретични версии на западната идеология на християнството от незападни общества, като национализъм, пазарна икономика, демокрация, комунизъм, ислям, които след това се хвърлят срещу същия този Запад.
- Всички тези реакции на незападните общества на западната асимилация е резултат от същата тази асимилация по два пункта. Първо, контраатаката срещу запада нямаше да се осъществи, ако съотвените общества не бяха асимилирани, превзети, включени в териториалните и демеграфски контури на западната цивилизация. Второ, след фактическото им включване, огромните незападни човешки маси приеха редица западни ценности, които след това преформулираха и хвърлиха срещу същия този Запад, т.е антизападната реакция на незападните общества срещу Запада е със западни средства – оръжия, идеологии, икономика. Ако нямаха такива интензивни контакти със запада, навярно реакцията им щеше да се ограничи само до военната сфера, каквато е била през Средновековието.
Перспективи в отношенията между Запада и Незапада.
От така очертаните отношения и природа на контрареакциите на незападнитеобщества спрямо западните влияния в резултат на интензивните им контакти със Запада в последните 500 години можем да очертаем следните перспективи.
Западът може сравнително лесно да се справи с контрареакциите спрямо себе си, изразени в политическата, икономическата и военната област. Европейската и американската икономика са все още водещи в света, но дори и да бъдат изпреварени от Китай или Япония няма сериозни пречки това изоставяне да бъде наваксано. Рекцията в политическата сфера победи в първия рунд западните сили и доведе до появата на редица нови национални държави в бившите колонии. Но днес тези незападни национални държави не са сериозен противник на запада в тази плоскост и изглежда зависят повече от старите си господари, отколкото по времето, когато са били владяни. Реакцията във военната и технологическата сфера също е лесно неутрализируема, предивд факта, че основни носители на научно-техническия прогрес са западните държави, и страни като Япония, които не са антагонистично настроени спрямо Запада, а негови послушни копия.
Но реакциите в идеологическата и социалната сфера са най-трудни за преодоляване и създават не само най-много проблеми на Запада в близкото минало, но днес са най-сериозното предизвикателство спрямо него. В случая с исляма и комунизма става въпрос за две еретични версии на западната вяра, които, веднъж приети чрез западното влияние и изменени до неузнаваемост, са хвърлени срещу същия този запад. Особеното в случая е, че в подобна ситуация Западът е изправен срещу реакция, която не може да бъде откликната чрез сила или технологично оръжие. Предизвикателството е идеологическо, и няма оръжие, което да го победи. Реакцията също трябва да бъде идеологическа, а Западът не е в състояние да формулира успешен отклик на такова предизвикателство, защото нито овехтялото християнство, нито оръфаната демокрация са ефикасни оръжия срещу комунизма и исляма. Демокрацията не е ефикасно оръжие на комунизма, защото комунистическата идеология използваше друго едно западно изобретение – хибрид между техника и образование – а именно масовата дезинформация и порпаганда, за да изтъква недостатъците на демократичния строй с оглед на това от една страна на заздрави собствените си позиции у дома, и да разобличи слабостите на врага навън. В този случай единственото спасение на запада бяха не активните западни контрареакции, а огромните дефекти, недостатъци и патологии, присъщи на комунизма, които го проядоха отвътре и доведоха до сгромулясването му. Та това рухване на СССР и комунизма не е резултат от действия от страна на Запада, а е последица от сериозни вътрешни дефекти на самата комунистическа система, които я провалиха. Западът можеше само да поддържа равновесието на силите докато комунистическият лагер се саморазлагаше и да размахва атомната бомба като гарант срещу физическото си оцеляване.
В случая с исляма, ситуацията е по-сложна. На това идеологическо предизвикателство от страна на една универсална световна религия от същия ранг, Западът може да откликне само с друга идеология от същия ранг – социален, онтологически и тн. Т.е една национална държава, с една национална идеология като демокрацията, е неравностоен противник на висша наднационална религия, защото както видяхме иракчаните не бяха особено въодушавени от демокрацията, която им се предложи на тепсия. Оптималният отклик следователно трябва да бъде с друга наднационална универсална религия от същия ранг. Християнството обаче има изключително неизгодни позиции у дома си, в сравнение с исляма. Ислямът е напълно способен да породи пълна самоотверженост у самоубиецът-камикадзе, и смъртта на 8-9 камикадзета мюсюлмани доведе до няколко хиляди жертви. Способността ислямът да мотивира антизападна реакция е несравнимо по-голяма от същата способност при християнството. Защо е така. Поради две основни причини според мен. Първо християнството отдавна е изгубило авторитетът си да бъде водеща сила в политическата и международната плоскост на западното общество, и функциите му са иззети от национализма и демокрацията, които са идеологии от по-нисш порядък, така да се каже само негови аспекти и следователно бледи сенки. Второ, ислямът е роден като реакция на хипотетични недостатъци и дефекти на самото християнство, един вид го разобличава, критикува за политеизма и отстъплението от идеята за единния Бог, и следователно ислямът черпи настървеността си от самото християнство, в този смисъл християнството подпалва антизападния фундаментализъм, служи за негово гориво и мотиватор.
На този етап Западът отговаря на предизвикателството на една висша религия, което е идеологическо, с чисто военно-технологически средства, които са напълно неадекватни, защото никое оръжие не може да се сравни с готовността убиеца камикадзе да убие себе си, за да убие десетки, а понякога и хиляди. Второ, военните реакции на запада срещу исляма само усложняват неговите икономически и политически проблеми и разцепления. Но според мен дори тук има шансове за победа. Самоубийците камикадзе винаги са по-малобройни и по-слаби от цяла една национална армия, а западните служби вече на няколко пъти вече осуетяват планове за атентати. Фанатикът може да бъде победен, дори и когато е снабден със западно оръжие, стига да не е атомна бомба.
Но остава едно последно, може би най-опасно предизвикателство пред Запада, което той, на сегашния етап, не може да реши, а то го изяжда отвътре. Контактите и асимилацията от страна на Запада над всички останали цивилизации и примитивни народи по света доведе до интензивна миграция на членове на тези чужди общества към самото сърце на западния свят – столиците на бившите метрополии. Западните градове променят облика си архитектурно, религиозно, етнически, културно, социално, и имигрантите се ползват на воля от западната социална система. С демографския си ръст те заплашват да превземат отвътре западното общество по начин, по който никое друго общество в предходните си контакти с друго по силата на оръжието не е успяло. Имигрантите са троянските коне на Незапада в сърцето на Запада, те го превземат отвътре и деозападняват.
Защо западното общество не може да се справи с демографския бум и социалните и културните атаки от страна на имигрантите в големите си градове? Нима не си дава сметка, нима не съзнава опасността? Отговорът е банален, колкото е банална самата история. Западът не може да реши този проблем, защото е направил нещо, което е правено много често в историята и винаги е водело до крах, колапс, разлагане на редица цивилизации преди това – западът е идолизирал една институция, била успешна на един предходен етап в решаването на проблемите, която сега обаче му пречи да реши следващия проблем с имиграцията. Западът е идолизирал институцията на демокрацията. Тази институция, родена като социален експеримент първо в италианските градове държави през 15 век, успешно бе трансферирана и трансформирана по начин, че да бъде приложена след това върху териториалните феодални държави на север от Италия, и това беше отклик на основното предизвикателство, което грозеше Европа през Средновековието – как да преодолее феодалната си разпокъсаност и социалнита, икономическита и политическита диференциация, резултат от това. Беше нужен нов политически, а оттук и икономически модел за Европа. Той беше даден от италианските градове републики, бе трансформиран за нуждите на неиталианските неградове държави на Север от Алпите от Англия, и реши успешно проблема – Европа по този модел премина от земеделие към индустриализъм и от феодализъм към демокрация по формата на единни конституционни монархии и национални държави. В резултат от този успешен отклик, както много често, да не кажа почти винаги досега, се е случвало, решението на проблема, а именно Демокрацията, беше идолизирана като божество, светая светих, панацея за всички следващи проблеми, единствено възможен модел за цялото човечество за вечни времена. Това е толкова абсурдно, колкото да се твърди, че елинският полис е единствено възможната политическа единица (а това се е твърдяло по негово време) или че Римската империя е вечния и задължителен, единствено възможен политически модел за света.
Всичко това иде да покаже, че макар на света да съществува определен набор от доказани модели – политически, икономически, социални, духовни – те трябва да бъдат нагодени, трансформирани, адаптирани спрямо конкретните условия и предивзикателства, вместо да бъдат идолизирани в оригиналния си вид.
В резултат на това днес демокрацията пречи, и пречи изключително силно, на Европа, и на западната цивилизация като цало, да реши основния си проблем с имиграцията. Всеки опит тя да бъде ограничена, страните да се освободят от чуждия натиск, който ги разяжда отвътре, не знам как да се изразя, е обявяван като потъпкване на човешките права, нацизъм, нехуманност, и поражда серия от протести и негодувания във всички общества, където демокрацията е основа, и е идол. Вижте. Има два пункта. Първо, трябва да се признае дали имиграцията на чернокожи, мюсюлмани, латиноамериканци, източноевропейци, е проблем, заплаха за Запада. Ако е така, тя трябва да бъде ограничена, спряна, по начин, който не се наемам да коментирам, защото смятам, че се подразбира от само себе си, и той беше пробван чисто експериментално вече във Франция. Това е единственото, което може да реши проблема на Европа, стига тя да смята, че това наистина е проблем. А това може да стане само, когато Европа спре да идолизира демокрацията и буквата на хартата за човешките права, и бъде гъвкава, активна, адаптивна спрямо новите обстоятелства. Защото демокрацията е решила проблем на Европа с европейците и за европейците. Тя е безсилна пред една Европа на имигранти, а този проблем не може да бъде решен чрез принципите на демокрацията във вида, в който са те сега. С други думи, предизвикателството пред Европа налага тя да търси решение, дори с риск да отстъпи от някои демократични ценности, които е приела за свои.
