alvassareiro

Стинке спиш душа!

Дайте малко инфо сърбоманите в Макодония? Де са, що са? Откога са?

А, има, има.

Какво точно искаш да кажеш?

Която скоро ще иде в пандиза. И не й се точи толкова, тя е на 61 и яко блутокс.

Е то най-широкият електорат на Перон е именно центъра. Принципно няма база за сравнение между Аржентина и Гърция. Аржентина е един от най-големите производители и износители на зърно, вино, месо, и текстил, има доста развита икономика, а Гърция нищо не произвежда, и живее на социални помощи. Оттук вече не можем да ги сравняваме. И по какво реши, че е диктатор. Айде стига свободни съчинения. аржентина има завидни демократични традиции, просто ти не познаваш историята им, така както и завидни диктатури, и е пределно ясно кой кой е. От 25 години диктатури за 20 век, айде сметни колко е демокрацията.

Абсолютно, ефектите от спорта върху личността, психиката, ума и тялото са пагубни. Това е може би най-вредното явление от всички пороци.

Нещо не виждам тоалетни и бани....

В електората му няма фашисти и комунисти, а малко на брой националисти през 1946 и комунисти след 1955. Гледната точка на Лонарди и Арамбуру не е обективна, те са противници на Перон.

Ей, веднъж и Романа да пусне тема, жив да не бях.....

Има Райхстаг пълен с нацисти. При Перон съотношението е 60 към 40 %. И дума не може да става. Репресии при Перон не е имало на опозицията, нито пък фалшифициране на избори. Аналогията с хунтата пък е брутална. Не просто въвеждат неолиберална икономика, не за да угодят, а просто от простотия. И става пълна катастрофа, поради която тръгват в друга посока. За да решим дали някой е диктатор или не, не е важно какво мислиш ти, а да видим официалната историография на страната, и то тази в момента, 60 години след събитията. Както казах, клишето за нациста Перон е на радикалната опозиция, а това, че е диктатор, е дело на Англия. Нещата обаче са много по-сложни.

Политическите аспекти на перонизма също са интересни. На изборите през 1946 се среща Демократичния фронт, съставен от Граждански радикален съюз, демократичната прогресивна партия, социалистическата и комунистическата партии, които се обявяват за защитници на либералната демокрация и симпатизанти на съюзниците. Перон върви с Гражданския радикален съюз - хунта за обновление, работническата синдикална партия, крайно дясното фашистко и националистичедко движение Подкова, както и два важни фактора в политическия и социален живот на страната - военните, които виждат в Перон своя официален кандидат, и Католическата църква, тъй като Перон, като секретар по пропагандата и труда въвежда религиозно образование в училищата през 1943. На изборите Перон печела 60% от Сената. В цялата си политика Перон се опитва да реализира своята концепция за Съюз на класите - договор между капитала и работниците, гарантиран от държавата. За целта Перон търси подкрепа на синдикалните организации, представящи работниците, и гремиалните организации и асоциации на леката промишленост, ориентирана предимно към вътрешния пазар. За кратко време заплатите нарастват, като за 3 години участието на работната заплата в националния продукт расте от 43 на 53 процента, а за 4 години заплатата расте с 62 процента, което пък се отразява на вътрешното потребление. Няма фалшифициране на избори в Аржентина след закона Саенс Пеня. А Перон не е диктатор, за разлика от правителството преди него, и това след него,у и двете дошли на власт чрез военни преврати, забранили партиите, разпуснали конгреса, наложили военна диктатура и започнали масови репресии. Идеята, че Перон е фашист и нацист е демагогия на радикалната опозиция, а това, че е диктатор е гледната точна на Чърчил и Англия, основен търговски партньор на Аржентина, предвид факта, че прави силна аржентинска икономика и национализира английските компании като сериозно удря по английските интереси. Перон не е диктатор, не защото три пъти идва на власт чрез избори, а защото и трите му мандата, общо от 13 години, са демокрация и то пълнокръвна. Няма цензура, няма репресии, има опозиция, парламент, Конгрес, и Перон всячески се опитва да угоди на електората, за да го преизберат.

В края на 1949 обаче петгодишният план на Перон-Миранда започва да дава първите белези на дефект. В резултат на силно развитото вътрешно потребление, се появява инфлация, и паричната маса като заплати или спестявания се редуцира. От части този първи удар на инфлацията в Аржентина се дължи и на плана Маршал, който редуцира аржентинския износ на зърно и суровини към Европа, най-големия пазар на Аржентина. В същото време самият план Маршал подбива световните цени на зърно и месо, основни износни продукти на Аржентина, като САЩ купуват зърно и месо на субсидирани цени от свои производители, като после ги дарява на ЕВропа. В Аржентина през 1950 белия хляб изчезва от магазините, а говеждото се оскъпява трикратно. През 1952 правителството пуска в ход първия си план за стабилизация. Самият Перон, който до скоро е призовавал за потребление, сега настоява за въздържание. Издават се панфлети за един ден седмично без хляб, два без месо и тн. През 1953 Перон пуска в ход втория петгодишен план. Докато първият стимулира индустрията и развитието, вторият акцентира на аграрния сектор и посигуряването на стабилна суровинна основа за преработвателната промишленост, както и осигуряването на енергийна независимост на страната. ПРез 1954 инфлацията от 39 процента пада на 3 %, а заплатите отново растат. За почти 10 години перонистко управление, Аржентина се трансформира из основи. От аграрна, се превръща в индустриална страна. От селскостопанска, в доминиращо градска. От икономика, ориентирана към износа на храни и суровини, се преориентира към вътрешния пазар, забляга на вътрешното потребление и заместването на вноса. Но Перон показва и как държавата може да се превърне в сериозен играч на икономическата сцена, като стимулира производството и потреблението чрез серия от успешни мерки и инициативи, регулира инфлацията и преразпределя държавния доход за постигане на социална справедливост.

Да кажа малко за началото на перонисткото управление. През 1943 е извършен военен преврат срещу демократичното правителство на гражданския радикален съюз, нещо като консерватилната партия в САЩ, и е наложена военна диктатура, продължила две години. Сменят се трима генерали - Родригес, Роусън и Фарел. През 1943 Перон е назначен за председател на държавния секретариат по труда, и на комисията за масмедии, а през 1944 става и военен министър и вицепрезидент. Това му осигурява нужните контакти за по-нататъчно развитие. Военното правителство настойчиво отказва да обяви война на Остта, под предлог, че така няма да може да търгува със съюзниците, но към края на 1944 и началото на 1945 вече е ясно, че не може да отлага. Перон вече е станал много популярен с редица социални мерки, като ново трудово законодателство, колективни трудови договори, социални осигуровни, нормирана работна седмица, статута на пеона и тн и е силният човек в правителството. Ген. Фарел, за да създаде антихитлеристко впечатление у съюзниците, уволнява Перон и го праща на заточение на един остров. Сменя цялото правителство и насрочва избори. Работниците масово излизат на протест за освобождаването на Перон, който в крайна сметка е пуснат. Веднъж на свобода, е ясно за всички, че ще се кандидатира, но няма своя партия. Затова започва да се сближава с всеки, който му симпатизира. ЕДин от лидерите на най-голямата демоктатична партия, Гражданския радикален съюз, Ортенсио Кихано, която дотогава е била в нелегалност, се опитва да убеди ръководсвото да излъчат Перон за кандидат, с намерение да спечелят. След като не успява, напуска партията, и създава UCR junta renovadora, която излъчва Перон за кандидат за президентските избори, а Кихано за вице. След това към тях се присъединява новосъздадената Работническа партия, основно от синдикални членове. На трето място в коалицията влизат някои генерали от революцията през 43, лични приятели на Перон. И на четвърто -партията FORJA - крайно дясно националистическо движение, създадено през първата диктатура от 1930 и имитиращо Примо де Ривера и Франко. На така създадената перонискта коалиция се противопоставя носоучреденият демократически фронт - коалиция между радикалната партия (консерватори), ....комунистическата и социалистическата партии. На изборите от февруари 1946 се сблъскват две концептуални визии. От една страта борбата с антифашизма, затова комунистите са срещу Перон, а от друга идеята за една традиционна консервативна либерална демокрация от американски тип, в лицето на демократичния фронт, и една по-либерална, социална и националистическа визия за страната, в лицето на перонисткия фронт. Перон обаче няма видимост в медиите, които са контролирани от демократите. 13 дни преди изборите обаче бившият американски посланик в Аржентина и настоящ държавен секретар Брейдън издава един доклад от 131 страници, известен като синята книга. В нея Перон е описан като член на нацистката партия, обвинен е в симпатии към Третия райх и се разобличава помощта му при прикриване на нацистки военнопрестъпници в Аржентина, както и е обвинен в прогремански шпионаж. Докладът е публикуван в аржентинската преса с цел да компрометира Перон. На хиляден мининг Перон обвинява Брайдън в манипулация, лъжа и го посочва като основен инспиратор на демократичния фронт. Пуснат е лозунгън ЗА Перон и против Брайдън. Страната е поляризирана. Кампанията освен, че дава огромна гласност на Перон покрай този скандал, отива две седмици преди изборите в съвсем друга плоскост. ЗА Перон е за социалната държава, националната чест и достойнство, развитие и прогрес. Против Перон, т.е ЗА Брайдън, значи ЗА олигарсите, чуждите монополи и финансово-икономическа зависимост от капиталистическите държави. Така всъщност докладът на Държавния департамент не само не очернят Перон, но компрометират тотално опонента му, Тамборини. Перон печели с 57%, най-високата регистрирана изборна победа в историята на Аржентина. В този период аржентинската икономика процъфтява. Страната активно е търгувала с Остта и Съюзниците по време на войната чрез износ на зърно, суровини, метали, месо, и всичко, което може да изнесе, в резултат държавният резерв е препълнен. От друга страна през войната капиталистическите страни като Англия и САЩ са ограничили до нула износа към трети страни, в резултат Аржентина развива т.н substitucion de importaciones - заместване на вноса, като произвежда сама всичко онова, което преди е внасяла, политика, започнала в средата на 30тте. В първата си реч пред конгреса Перон набелязва основните точки в икономическата си политика - осигуряване на пълна заетост, увеличение на минималната и средната заплата, развитие на вътрешното производство, пазар и потребление, и по-равномерно разпределение на държавния доход. Набелязан е първия петгодишен план, под зоркия контрол на Мигел Миранд, финансовия министър. Миранда, известен като царя на финансите, започва да развива националната икономика чрез IAPI - instituto argetino de promocion e intercambio, държавен организъм, създаден в последните седмици от правителството на Фарел. Основната цел е да се централизира, т.е контролира външната търговия, но и да се изнасят а току що излезлите от войната страни, както и внос на суровини, които в последствие се продават на вътрешния пазар на субсидирани от държавата цени, субсидира почти всички масови стоки и опитва да национализира железниците. Основната цел е да се трансферират капиталите от аграрното производство, добити чрез износ или вътрешно потребление, към индустрията, в която е зает перонисткия електорат. на 9 юли 1947 в Тукуман, първата аржентинска столица, Перон подписва акта на икономическата независимост на АРжентина ,като набелязва трите знамена на перонизма - политически суверинитет, икономическа независимост и социална справедливост. Между 1947-1951 се строят 300 000 работнически еднофамилни жилища, открити са 8 000 училища,4 300 болници, заплатите растат с 40 процента, БВП расте с 8% годишно, а потребление нараства с 14 процента годишно. Предажбите на бяла технита нараства със 120 процента, а само на хладилници с 230 процента, при радиоапаратите нарастването е със 700 процента. В началото на 50те петгодишният план на Перон вече се изучава в пети и шести клас, а страната живее в невиждана икономическа еуфория.

Ами няма. Той балансът го крепи не десет, а 30 години. Чак през 1974 скъсва с левите. И точно това му изиграва най-лошата шега.

Не. Перон не е диктатор, защото както казах идва на демократични избори, и трите пъти проведени от неговите опоненти от военната диктатура. В историографията на страна перонизмът е връщане към демокрацията, съответно след диктатурата от 1943-46 и 1966-1973. Изборите за втория му мандат през 1951 са спечелени ед много активна кампания, пътувания из страната и най-вече благодарение на женския вот. Като цяло изборите в Аржентина, стига да ги има, са честни поради закона Саенс - Пеня, т.е задължително гласуване. Когато имаш 25милиона вота, много трудно можеш да фалшифицираш, или да купиш вот. Изобщо перонистката партия е най-добре организираното гражданско движение в страната, и през всички диктатури е основна демократична опозиция. Нещата изобщо не са така, както си ги представяш. В Аржентина има две основни партии - Граждански радикален съюз, и Перонисктата партия, като съотношението им на избори редовно е 49-50 процента или нещо подобно, т.е няма център, а две партии със много широка гражданска основа, нещо много подобно на положението в САЩ. Военните се намесват в случаите, в които е на път да спечели перонистката партия, или когато радикалната много е оплела конците.

Категорично изборите в Аржентина са демократични. И не е свален никак лесно. Само във втория му мандат има три неуспешни опита за преврат, докато накрая сам не решава да си даде оставката. За военните е напълно ясно, че трябва да за.бранят перонистката партия, защото тя иначе печели всички избори наред.

Какъв ченгел бе, изписах тука цял том. Имаше два процеса, нещата са ясни и достатъмно добре документирани. Ако имаш нещо да казваш, казвай, стига се заяжда. За капак Англия потапя единият от двата самолетоносачи и то в международни води.

Да, да, има такива работи. Всъщност кореспонценцията и обмяната на опит в борбата с тероризма започва от 1975 още при Изабел Перон.

Ами то е ясно, в средата на 60те париодично се провеждат срещи в Пентагона и висшия аржентински генералитет във връзка с борбата срещу комунизма, и интересното е, че на два пъти аржентинските пратеници на тия конференции оглавяват преврати в последствие.

Не е точно така. САЩ имат интерес от аржентинската хунта, нали тя пази от комунистите. Но пред самоинициативата, която ги поставя пред избор аржентина или тачър, вече ситуацията е друга.

Ами още не съм свършил. За Малвинската криза. Основно причините са икономически. Още от самото начало хунтата - това е пета военна диктатура - но първа хунта, правете разлика - залага на масирана пропаганда. Тя достига своя връх при световното по футбол през 1978, нещо като олимпиадата в Германия през 1936, да се покаже колко благоденстстваща е страната при новата власт. И хората наистина ликуват по улиците след победите. Икономическата политика на Мартинес де Ос обаче е катастрофа. Това го описах по-горе - умишлено сваля цената на долара до нереални нива, хората масово купуват щатска валута, сваля митата по вноса, и се наводняват с чужди стоки, почва инфлация, местната икономика не може да е конкуретнта на вносните стоки, съответно съкращения, безработица, орязване на държавните разходи, и стагнация. Класически пример за непохватна неолиберална икономика. Хунтата се опитва да измести фокуса от икономиката към национализма и през 1978 започва конфликт с Чили за протока Бийгъл, където границата не е орегулирана все още. Разработна се таен план за преход през Андите и изненадваща атака на Сантяго де Чиле. Все пак с посредничеството на папата кризата е решена и до война не се стига. Икономическите проблеми се задълбочават, правят се вътрешни рокади в хунтата, като Видела уволнява Масера, основния си противник и шеф на флота, а през 1981 му изтича мандата, и дава властта на Виола. Той е прекалено мек и след половин година е сменен от Леополдо Фортунато Галтиери, човек с висока осанка и завидни маниери. През март 1982 правителството пуска в ход секретна опарация - 50 аржентински войници правят героичен десант и издигат аржентинсктото знаме. На 10 април, когато информацията е оповестена, се свиква митинг на Пласа де Майо в Буенос Айрес, от балкона Галтиера размахва пръст на САЩ и Великобритания: "САЩ и Великобритания, ако искат да дойдат, да идват, ние ще ги чакаме". В същото време е в ход операция по транспортиране на 10 000 войници към островите, а всичко се предава по телевизията денонощно, за първи път в историята на страната има 24 часова програма. Кризата е добре дошла и за Тачър, която дотогава не се отличава с особени заслуги в родината си. Галтиери основно е разчитал на подкрепа от страна на САЩ, в отговор на подкрепата на Аржентина за контрите в Никарагуа и не е очаквал такава реакция от страта на УК. Рейгън обаче твърдо е зад Тачър, а най-големия удар идва от Чили - те категорично отказват да подкрепят Аржентина и също са с Тачър. Тогава най-интересното е, че аржентинската хунта, дошла в името на борбата с комунизма, се съюзява със СССР, и руски спътници дават на Аржентина снимки на положението на английските кораби в Атлантика. След няколкомесечни битки и над 600 жертви, Галтиери обявява капитулация в едно особено унизително изявление по телевизията. Тук можете да видите Галтиери пиян на среща с отвлечени английски журналисти през април 1982.

Перот идва три пъти с демократични избори. И три пъти свалян с преврати. Нищо доктаторско няма в политиката му, а чиста демокрация.

Перон не е диктатор. Популист да. А опората му е впечатляваща.

Ми това е редовен цирк, а аржентинците са повече италианци и немци, отколкото латиноси. 24 жертви е резултатът от битката, не са много. Интересна е тенденцията да се сваля правителство от преврат, и след 2-3 години да правят избори, на които се явяват два, три кандидати на радикалната партия, удобни на военните, хем да се оправят с икономическата патаклама, а в случая с 1963 се явява и ген. Арамбуру, бивш военен президент. Важното е да не управляват перонисти. Въпреки всичко, мен повече ме впечатли бомбандировката над Буенос Айрес .https://www.youtube.com/watch?v=5Q1U6gPFLiQ 400 цивилни жертви и 3 000 ранени. Корените на злото са точно в обратното - неспособността да се даде адекватна алтернатива на перонизма.