alvassareiro

Нещата са по-сложни. Характерът и манталитетът освен, че зависят от самия човек и психологията му, зависят и от обществото, което определя рамката на поведението му. Например има общества, които възпитават в себеподтискане на емоциите и сдържаност, и да се смееш или говориш високо е признак за лошо възпитание, има други, като испанското и бразилското, където е прието да се дава израз на всяка емоция, и да си резервиран е признак за това, че си безчувствен. Така върху индивидуалните качества на човек влияят наслагвани обществени ценности и разбирания, които формират националната култура. Виж, придружавал съм доста португалски групи из България, и доста бразилски. Разликата между тях е огромна. Колкото сдържани и резервирани са португалците, толкова луди, откачени и невъздържани са бразилците. димпомната ми работа е за националните характери и различия между испанци, португалци и латиноамериканци, примерна, предизвика фурор в СУ, и повярвай ми, народите са различни, макар и съставени от еднакъв сбор психологически качества. Сега за спортистите. За да имаш чувство за хумор, трябва малко мозък. Без мозък не можеш да разбереш шегата, камо ли ти да измислиш. Ти му разказваш виц, той се пули отсреща ти и мисли, че нещо против него говориш. Тъпашка история.

В заведенията често забраната не се спазва. А дори ида се спазва, пак смърди, защото преградите са символични. АБе мирише бе, дрехите ми се осмърдяват.

Това, че всички предходни цивилизации са мъртви, не обрича на гибел нашата. Има висока вероятност, но не и сто процента сигурност. Две причини. Първо - цивилизацията не е жив организъм, който да старее и умира просто така. Второ - всички предходни цивилизации са умрели не защото им е дошло времето и са устарели, а защото са се сблъскали с проблем, който не са могли да решат. Ако го бяха решили, щяха да продължат живота си. Извод - няма предопределеност в живота на една цивилизация. Ако се справя успешно с предизвикателствата пред себе си, продължава да живее и да се развива, ако не успее с някое, започва упадък, и смърт. Ще се справи или не, зависи първо от самата нея, и второ, от самото предизвикателство. Това не са теоретични допускания, а особености на наблюдаваните явления, базирани на предишен опит. Тук не става въпрос дали предишните са загинали, защото е така, а защо? Дали защото времето им е изтекло, или защото са се провалили в опита да решат поредното предизвикателство пред себе си. Ако е първото, сме обречени. Ако е второто - има, макар, и малък шанс. Въз основа на анализ на смъртта на предходинте общества заключието е, че смъртта им се дължи на втората причина. така че аргументите не трябва да са механични - щото разбирате ли всички са мъртви, и нас това ни чака, а да бъде аргументирано и аналитично - какво е причинило смъртта им и как можем ние да го избегнем, какъв е механизмът на живот и смърт на едно общество, как функционира и тн.

Абе много е активна тая тема, много се коментира, вдъхновява явно темата за алкохолизма, ей страшна работа е това пиенето. Че и прогрес на идеята има. Почна се от патологическата страна, а сега гледам бутилки тука се обменят. Браво браво, дерзайте момчета.

Тожчно защото живеем в достатъчно осмърдена и отровена среда няма нужда някой простак да се пули срещу ми и да ме опушва допълнително. Теца и газовете от ауспусите са ми предостатъчни. Абе откъде накъде ще ме опушват тука бе? Да си пушат вкъщи ако обичат и да не ми пушат в лицето айде нного моля.

Разбира се. Ако е аргументирано, най-добре

Да се приписват човешки качества на цивилизацията, в смисъл, че старее и умира обезателно, е некоректно. Тя е съставена от човешки индивиди със съответните качества, но самата тя ги няма. Защото цивилизацията като система, съставена от елементи, т.е хора, има свойства, различни от тези на елементите. Основен принцип. Причината за смърт или разпад на цивилизацията не е изчерпването на ценностите, а неспособността да се справи с някакво належащо предизвикателство. Ако западната цивилизация се справи с това, за което пише в тази статия, навярно животът й ще продължи. Но няма някаква предопледеленост, така че ние можем само да гадаем, и да се надяваме дали ще успее или не. В същия смисъл смъртта на всичките предходни цивилизации не се дължи на стареене и някакъв детерминизъм, а на факта, че не са се справили с конкретни предизвикателства, поради разлини причини. Кои точно са тези предизвикателства, и поради какви причини са се провалили в схватката си с тях, аз лично съм писал доста, но това е съвсем друга тема. Но, най-важното, предишните провали не ни обричат на сигурна гибел. Вероятност има, не е малка, но шанс за избягване на гибелта също има.

Това не е вярно. Няма предопределение в живота на една цивилизация. Защото цивилизацията не е живо същество, и теоретично животът й може да продължи безкрайно дълго.

Това зависи от националния манталитет. Аз говоря за българските спортисти.

Спорт и хумор нямат връзка. Виж спортистите са най-големите дървета.

Важен е акълът на доминиращата маса, както е и днес. Но тук беше поставен един интересен въпрос, ако може да поразсъждаваме в тази посока, а именно българин етноним ли е, или полотоним, и ако е етноним, когато по-точно се появява българският етнос, след като има два различни етноса в началото, и можем ли да считаме, че два слети етноса дават трети.

"Левски и цска - тия с кво се занимават?"

Цивилизацията възниква не по долината на Ганг, а в долината на Инд, доста сухо и неблагоприятно място, но и самата гангска джунгла далеч не е най-райското място. Именно, затова предизвикателството трябва да бъде оптимално. Нито прекалено тежко, като в селвата на Амазонка, нито прекалено леко, като изобилните тихоокеански острови. А на границата на непосилната тежина и демотивиращата леснота, което да те мотивира да направиш усилие. Такова нещо се наблюдава в Андите, и в джунглите на Централна Америка.

по тази логика да се кланяш на Левски също е некропатриотизъм. За Паисий да не говоря.

Само че това не е бисер, а научен факт. По същия начин Ахеменидската империя е универсална държава на сириакската цивилизация, а римската империя е универсална държава на гръко-римската цивилизация и тн. Универсална държава на цивилизацията означава, че по-голямата част от една цивилизация вече не се представя от множество малки независими държави, а е обединено в една империя, било наложена от чужд строител, било дело на някоя от местните държави, превзела останалите. На мен обаче ми се върти един друг бисер от твоя милост в този контекст. Твърдението, че "Британската империя била универсална империя на Британия". Това е теоретичен оксиморон, недомислица и напълно невярно твърдение. Непознаване на материята. Кажи как да го коментирам това. Непознаване на тематиката - а именно универсалната държава не е сама на себе си, а е на цивилизацията, която обединява. Великобритания цивилизация ли е? ТОйнби има цял том, в който описва една по една всяка универсална държава по цивилизации, и там ще намериш достатъчно и за османската, и за британската империя. Сега по концептуално същество, едно твърдение, което чуваме за първи път, от материя, която не ни е много ясна, ако то може да бъде обосновано с аргументи, трудно може да бъде наречено парадокс или бисер.

Да, много точна констатация за позицията на страната ни по основните културни измерения. Поздравявам те не само заради живия интерес по проблематиката, но и за проявеното разбиране. Вече говорим на един език.

Съгласен съм с тези забележки, но все пак географията и ресурсите са дадености, и ограничители на съответните решения. В зависимост от наличните ресурси, и географските особености се оформят съответните отклици, или изобщо не се появяват такива. Всъщност, Тойнби разглежда "трудната земя" като основен тип предизвикателство, решението на което води до раждане на цивилизация. Типичен пример е Атина, която е ресурсно много по-бедна и географски в неизгодно положение в сравнение със съседна Беотия. Това стимулира атиняните да развият търговия, използвайки излаза си на море, нещо, което преди това не е било полезно. По същя начин в Южна Америка двете цивилазации се появяват в най-трудните географски райони - централноамериканската джунгла и платата на Андите, не в Пампасите или приятните Лянос на венецуела, и всъщност самата трудна географска среда е стимулирала населението й да търси отклик, и намирайки го, да прерастне в цивилизация. Ако Атина нямаше излаз на море например, или нямаше да стигне до това решение да развие търговия, или щеше да намери друго решение. Спарта например, която именно няма излаз на море, намира решение на същия проблем, като се специализира в военни набези и разграбване на съседните територии и държане в подчинение на своите роби. Това е оригинален отклик на същото пангръцко пердизвикателство, който само Спарта дава поради липсата на море. Всъщност, именно съчетанието от тип предизвикателство като форма, характер и интензивност или належащност, от една страна, и съответната материална, природна или географска база от друга, стоят в основата на уникалното взаимодействие предивзикателство-отклик. Ако например предизвикателството е тежко, но ти имаш достатъчно ресурси или друга база, която да трансформираш като отклик, успяваш. Ако предизвикателството е тежко, но нямаш почти никаква база, то те смазва. Ако предизвикателството е тежко, но имаш ограничени ресурси или уникални дадености, и решението ти е уникално. Пример в това отношение са викингите. Най-големите прояви на викингска социална, политическа и културна дейност не са нито в Норвегия, където условията са най-благоприятни, нито в Гренландия, където са смазващи, а в Исландия, която е нито много приятна, нито прекалено неприятна, т.е оптимално предизвикателство, с оптимален отклик.

Искам в контестна на темата ми да внеса две важни пояснения, затова ги пиша като отделни постове. Първото засяга началото на изложението в частта му за Делоския съюз и ще го направя по-късно. Второто се отнася за предходния пост и в частност влиянието на демокрацията върху институцията на войната. Ако трябва да обобщя схемите на характера на въздействияа между двете нови сили - демокрация (D) и индустриализация (I)- върху старите институции върху робството и войната, то те са следните. D и I действат в противополжни посоки върху робството, като D го обезсмисля, докато I го подсилва, и тези две противополжни сили в един момент се уравновесяват, т.е робството се неутрализира, а скоро след това D надделява и го унищожава напълно. В случая с войната обаче се случва обратното. D и I действат в една посока, като подсилват войната. За индустриализацията спор и съмнение няма. Но интересен е въпросът защо демокрацията, тази хуманна доктрина, толкова близка до човеколюбието на християнина, всъщност не само не доведе до унищожаване на войната, както стори с робството, ами я подсили. Отговорът не е труден. Демокрацията не въздейства директно и пряко върху институцията на войната, а индиректно, като преди да въздейства върху войната, демокрацията се сблъсква с друга една институция - тази на местната държава (ограничения суверенитет) restrictive suvereignty RS. Така внасянето на демокрацията като нова сила в старата машинария на местната държава води до поява на нова чудовищност - политическият национализъм. Демокрацията преминава през средата на местанта държава, и излиза именена, изкривена, трансформирана, и оттам насетне тя влага цялата си енергия във войната, вместо да работи против нея. Схемата е следната. D - RS - WARxWAR Оттук вече ще изведа следващата част от това изледване, а именно въздействието на демокрацията и индустриализацията върху институцията на ограничения суверенитет (местната държава), за да изясним какъв точно е механизмът, чрез който демокрацията, преминавайки през институцията или средата на местната държава, се трансформира в политически национализъм, респ. индустриализацията в индустриален такъв. Затова това пояснение се явява един вид преход към следващата точка на това изследване и се надявам модераторите да нямат нищо против това кратко пояснение.

4.2. Въздействие на демокрацията и индустриализма върху войната При сравнителен анализ се вижда, че индустриализмът увеличава ужасите на войната, така, както подсилва и мотивира робството. Всъщност, войната е древна анахронична институция, една от болестите на цивилизацията, и тя е осъждана и осъдителна по морални подбуди. Но тук идва един важен въпрос. Защо до този момент нашата цивилизация успя да премахне проклятието на войната в много по-малка степен, да кажем едва забележима, за разлика от пълното премахване на робството? Отговорът на този въпрос може д бъде представен в простата схема на въздействия и ефекти. Робството беше премахнато, защото двете нови сили на демокрацията и на индустриализма, действаха в противоположни посоки, и в крайна сметка демокрацията отслабваше тенденцията на подсилване на робството от страна на индустриализма до момент, когато съвсем естествено, или чрез революции, надделя напълно и робството беше отменено. В случая с войната обаче и двете сили – демокрация и индустриализация – действат в една и съща посока и подсилват едновременно институцията на войната. За въздействието на индустриализацията върху войната, мисля, е излишно да се разсъждава в детайли. Чрез усъвършенстването на уръжията и техниката войните от локални, се превърнаха в световни до степен, че заплашваха да унищожат планетата. Все пак, едно е да воюваш с лъкове и копия, друго с напалм, масирани въздушни бомбандировки и атомно оръжие. Интересно е обаче въздействието на демокрацията върху интензифицирането на войната. Демокрацията е основа и база на националната държава, и чрез светските институции на образованието формира един общ патриотичен дух на масова индоктринация в националната доктрина. Така войната от спор между двама крале, каквато е била най-често в Средновековието, се превръща в дълбок идеологически конфликт между два цели народа, и от локална, войната се превърна в тотална. По същият начин, по който християнството мобилизираше масите и ги впрягаше в един общоевропейски идеологически спор с исляма, така на един по-късен етап религиозната принадлежност беше заменена с националната кауза и идея като основна причина за въоръжени конфликти. А в основата на националните държави или поне първите от тях лежи демокрацията. Дори да дойдат на власт авторитарни правителства, те са само прекъсвания на основния демократичен процес, а често, и в най-трагичните случаи, тяхното възкачване се базира и възползва от слабостите и механизите на демократичната система. Нека илюстрираме кази концепция с примери. Ако хвърлим поглед назад към състоянието на западния свят в навечението на демокрацията и индустриализма, ще видим, че към средата на 18 век войната видимо клони към изчезване, не толкова, защото войните са по-редки, а защото се водят с повече сдържаност. Рационалистите на 18 век гледат с отвръщение неотдавнашното минало, когато войната се раздухва до ущасяваща интензивност поради религиозния фанатизъм. В последните десетилетия на 17 век фанатизмът е пропъден и непосредственият ефект е свеждането на войната до минимум, факт, никога недостиган преди това в европейската история. Тази ера на сравнително сдържано воюване обаче, известна като “войната спорт за кралете” приключва в края на 18 век, когато войната отново се подклажда и то с нова по-яростна сила под въздействието на индустриализма и демокрацията. И двете сили действат в една посока към подсилване, и ако се запитаме коя от тях играе по-голяма роля в интензифицирането на воюването, първият ни импулс, разбира се, е да го отдадем на индустриализма. Но ще сбъркаме. Всъщност, първата от съвременните войни в този смисъл ецикълът войни, започнал с Великата френска революция, а върху тях въздействието на индустриализма е незначително, а въздействието на демокрацията – на френската революционна демокрация – е изключително важно. Не толкова военният гений на Наполеон, колкото революционната ярост и патос на новата френска армия се сблъсква със стара монархическа Европа, мотивирани единствено от желанието да се разнесе френската революция из целия континент. Всъщност, френските новобранци извършват непосилни за кралската армия подвизи още преди Наполеон да се появи на сцената. Всъщност, основната причина войната от 18 век да бъде по-малко брутална отколкото преди това е фактът, че тя е престанала да бъде оръжие на религиозния фанатизъм и още не е станала инструмент на националния фанатизъм. Пез този кратък интервал е загубила от горивото си, патоса, яростта си и се е превърнала в “спорт за кралете”. Морално погледнато, използването на войната с някаква профилактична и фриволна цел е доста потресаващо, но резултатът от смекчаването на ужасите е безспорен. Войната се води в определени рамки, често жителите на една страна забравят, че са във война с друга, армиите не се набират със всеобща военна повинност, не живеят на гърба на окупирана страна и не ликвидират тотално всичко на пътя си, както е през 20 век. Спазват правилата на военната игра, като си поставят съвсем реализуеми цели и не опставят на победения смазващи условия. В редките случаи, когато тези рамки са нарушени, както е случаят с Луи 14 през 1674 или 1689 г. общественото мнение рязко осъжда подобни зверства и фриволности. Като цяло повечето конфликти са се решавали чрез династически бракове, и чак когато този механизъм се проваля, се тръгва на война. Класическо описание на тази епоха е дадено от историкът на епохата, Е. Гибън, върху чието описание почива по-горният анализ. Той обаче греши. Под въздействието на новите сили на демокрацията и национализма се развихриха най-кръвожадните война в световната история, а индустриализацията само даде оръжия за тях. Но, за да има война, не е важно оръжието, а желанието то да се използва. Смъртоносното съчетание от оръжия за масово унищожение и национален фанатизъм, а в скоро бъдеще и религиозен, усилиха ужасите на войната до непознати в човешката история размери.

За модела се взима преобладаващат общност хора. Така, както е и днес. Не интелектуалците, политиците и учените, а обикновеният човек, най-долу в стъпалото. Иначе и в македония елитът твърди едно, но на масово ниво нещата са различни.

Не е отричала народностите разбира се. Става въпрос, че на един по-късен етап религиозната и националната принадлежност се бъркат, и мюсюлманин става синоним на турчин, а принадлежащ към гръцката патриаршя грък.

Всъщност, тук трябва да приложим основната концепция за връзката между духовната и светската власт на Изток, и спецификата, която произлиза от нея, а именно, че в православния изток религиозна и народностна принадлежност се смесват и бъркат.

Глишев, четеш много набързо и повърхносто. Робска институция има много преди да има елини изобщо. Има и много преди Пелопонеската война. Но именно робската институция бележи падението на гръко-римската цивилизация, доколкото християнството избуява сред робите. Изобщо, чисто теоретично едно явление, съществувало и дори било полезно на един предишен етап, може да изиграе деструктивна роля в някой по-следващ.

Аз мисля се отказах от постановката за спорта като причина за разпад на цивилизацията. Това е взето от стари мои постове, които вече не са актуални и легитимни, така че да не ги засягаме. Британската империя не е универсална държава на Британия, защото универсалната държава като такава има функции като универсална държава на цивилизацита си, не на отделна вейна част. В този смисъл Британската империя е само и единствено, както вече съм споменавал, универсална държава на индуската цивилизация.

Тя винаги идва сама, въпросът е, че може да попаднат в рамките на чужда държава, както славяните, и от един момент насетне вече да не са славяни, а да са българи. Етническата принадлежност е заменена с народностна, но това не променя етносът им.