alvassareiro

Само че това е доста рядко явление за обикновения човек през Средновековието, не на всеки се отдава. Виж какъв фурор предизвиква Марко поло, толкова е било нечувано да се пътува надалеч, че масово са вярвали на историите за хора с кучешки глави. Това говори за тотална липса на реална представа за света извън райнона или региона на обитание, а причината - трудна подвижност породена от социални, икономически и др. фактори. Не бива да прилагаме днешни ценности към минали епохи. Това, че сега живеем в глобализиращ се свят въобще не значи, че през средновековието хората са знаели какво става в други части на страната си, камо ли континента. Точно това е. Европа, която през Средновековието се базира на феодализма, следователно водещата сила не е етносът, а социално-икономическите отношения в рамките на феодализма. Съсловната организация. Ето я водещата сила, и тя е преодоляна чрез националната идея, пробвана в италианските републики, и домифицирана успешно от англия, преди да плъзне по континента. Последователност на приоритетите.

Ами има два подетноса, а именно славяни и прабългари, минимум. после и едните, и другите започват да се наричат българи. Това означава, че българин е обобщаващ термин, шапка, която покрива всички етнически компоненти отдолу. Най-правилно е да го тълкуваме като народност, но не е етнос.

Част 4. Въздействие на новите сили на индустриализацията и демокрацията върху стари традиционни институции Тази част е чисто практическа, и де факто е същината на нашето изследване. Ще видим как новите сили и идеи на индустриализма и демокрацията, веднъж пробили и наложени, оказват влияние и се сблъскват със стари традиционни институции, и от тяхното взаимодействие изведохме схемата на приспособяване, пръсване чрез революция на институциите или тяхното парализиране и излизане от строя във вид на социални чудовищности. Кой от тези три пътя ще последва определя в най-висока степен дали обществото ще пордължи да расте, или поема към разпад. Тези взаимоотношения са напълно в контекста на концепцията за растеж чрез самоопределение, защото са предизвикателства, които са породени от предходни за цивилизацията решения, които не биха съществували в чист вид извън този контекст. И така, кои са основните стари институции, върху които новите сили на индустриализма и демокрацията въздействат, и какъв е характерът на тези взаимоотношения. Основните традиционни институции, с които се сблъскват демокрацията и индустриализма, са робството, войната, местната държава, образованието и частната собственост. 4.1. Въздействие на демокрацията и индустриализма върху робството Институцията на робството е доста стара, и бележи разпада на елинското общество. Тази злокачествена институция след разпада на елинската цивилизация почти не е стъпвала в Европа, но от 16 век насетне се зароди отново, главно във връзка с колонизацията на отвъдморски доминиони и развитието на отвъдморски плантации. Но дори и тогава, мащабът на това явление далеч не е значим, и до 18 век робството е ограничено само в колониалните покрайнини, но и там сферата му се свива. Тази възможност обаче изчезва с утвърждаването на демокрацията и индустриализма. Как въздействат тези две нови сили върху институцията на робството. Те действат в портивоположни посоки. Едната го подсилва, другата неутрализира, до степен, че надделява и води до тоталното изчезване на робството в края на 19 век. Коя е силата, която подсилва институцията на робството? Отговорът е прост, още повече, че имаме избор между два варианта. Индустриализацията подсилва и укрепва робството, тъй като новите фабрични производства в Англия имат нужда от суровини, произвеждани в отвъдморските колонии чрез робски труд в плантациите. Така всъщност индустриализмът дава на отпадащата и анахронизираща институция на робството нов живот. И има реална опасност тази зловредна и нехуманна институция да се разпространи и да увреди социалната тъкан на западната цивилизация. Именно тук се намесва другата двигателна сила на новото време, демокрацията, която, водена от хуманни подбуди, осъжда категорично робството във всичките му проявления. Всъщност, демократичният дух придава енергия на движението против робството със сила, сравнима и дори по-голяма от степента, в която индустриализацията го подсилва и тази подсилваща роля на индустриализацията е неутрализирана от демокрацията. Там, където старата институция е подсилвана от индистиализацията и нейният ефект е по-силен от провоположната сила на демокрацията върху робството, се стига до революции и граждански войни, и резултатът в крайна сметка е тоталната отмяна.

Има две неща, които ме вълнуват в момента, след като тупах килимите и бърсах пода. Първо. Народностната принадлежност и самосъзнание са политически конценти, в които днес ни възпитават още от малки чрез възпитание в училище, патриотични поеми, телевизия, национални празници и тн. Общо взето националното самоопределение е функция на държавата и нейната идеология. Изработено от политическия елит на всяка страна, то се вдъхва на подрастващите в училище. Та питам се кой изобщо е изпълнявал тази политическа роля в Средновековието, когато огромните маси изобщо не са имали образователна система, масмедии и тн. Безспорно, политическата принадлежност и интереси са били в главите на монарсите и шепа просветени хора със народностно самосъзнание - патриарси, царедворци, дипломати, но огромните части от населението са стигали в самоопределението си само до селото или феодалното имение, което обитават. Другият въпрос е следния. Не е ли формирането на феодални имения и княжества в средновековието по етнически принцип чиста случайност, и в никакъв случай не умишлено, просто защото един феод се организира на ограничена територия, а на нея традиционно живеят хора от един произход. От друга страна, империските претенции и постоянните военни завоевания на владетелите показват тенденция във владенията им да се включат непрекъснато нови и нови човешки маси от различни етноси и народности, което говори, че идеята за етнос не е била водеща във външната и вътрешната политика от средновековието.

Да не смесваме нещата. Спортът тогава и спортът днес са много различни по характер, функция и насоченост. В интерес на истината, гръцката цивилизация се развива до 431 г. пр.н.е. Това по Тойнби.

Едно явление често се среща в различни условия, но статистически е по-ярко изразено в едни, и по-малко в други. Наркоманията е характерна предимно за ниските и необразовани слоеве на населението. При хората, занимаващи се със спорт също е така, но прави впечатление, че отдадените на наука учени, интелектуалци, писатели и тн. се интересуват по-малко, или изобщо не се итгересуват от спорт, в сравнение с онези, които не ги вълнува науката. Същото важи и за учениците. Онези, надарените, или с добри оценки, не обичат да спортуват, докато слабаците са първи на терена. Зависимости.

Не е етноним, и не е никаква специфика. Поради простото обстоятелство, което никой не видях да коментира, че още от 9 век насетне огромните славянски маси, принадлежащи към славянския етнос, започват да се наричат българи.

България не може да си върне европейския облик, защото никога не го е имала. Тука трябва сериозни изследвания и статии да се пишат, сериозни неща в сериозен форум. Ние имахме обаче един псевдозападен, изкривен облик. Аргумент. Комунизмът е европейско явление, роден на Запад, западна философия и идеология, и чрез комунизъм всяка една държава се озападнява, приемайки една западна, макар и негативна, упадъчна ценност. Това не го казвам аз, че кой съм аз. Това го казва великият, големият, вечният Тойнби. Абе бая титли трябва да имаш, за да го оспориш.

С тази разлика, че ние не сме хероинозависими, и докато те впрягат ума си, за да се излекуват, ние го впрягаме, за да има прогрес. Не физически, него така или иначе го има чрез еволюцията, а научен и социален и културен. А относно хероинозависимите, показателно е в този случай колко силна е ролята на ума над тялото. И още нещо. Тези хероинозависими може би нямаше да са в това състояние, ако вместо да ритат топка по цял ден и си губят времето, бяха чели, учили, развивали интелекта си. Защото хероинът не върви по умните и образовани слоево от обществото, а по другите, дето не ги влече много книгата, разбирай увлечени по алтернативни на инетлекта развечения, какъвто спортът е. Любителският спорт също трябва да се забрани, защото иззема време на младите, които вместо да четат и да учат езици, ритат измислени топки и се потят като порове.

Има надежда, тази меко казано ексцентрична госпожа Ана-Мария току-що си подаде оставката.

Много съм съгласен с вашето мнение, не лога да гласувам за него, защото си изгърмях бройките за гласуване в една друга тема докато неутрализирах негативни оценки на правилни мнения, затуй ща гласувам за Вас утре. Много добро мнение. Людмила живкова направи сто пъти повече за България от който и да е друг политик след 1989 г. Да вземем само Юнеско. Вие знаете ли, че България влиза в списъка на Юнеско 5-6 години преди да влезе испания със севиля и кордоба. Защо? Ами заради нея. А какво прави сега Бокова? чеше си краката май. Ето най-сетне едно трезво мнение тука в тоя форум. Ей хора, вслушайте се, човекът и ум има, и опит.

Българското кино е в трагично състояние. напълно бездарни и скучни актьори, то не е пъшкане, не е охкане, не е патос. какво е това преиграване тука бе, какви са тия оперни симфонии докато се мести една тенджера от един котлон на друг. Жалка трагична работа господа. Бездарни актьори, бездарни режисьори, бездарни сценаристи, жална му майка.

Политоним естествено. Щом в даден момент големи маси славяни започват да се наричат българи, какво друго е? Няма нужда от отговор, това е реторичен въпрос.

Не знам какво разбираш под тюфлек, но според мен по-голям тюфлек от глупака, надул се като пуяк от мними спортни успехи, няма. Айде да не давам примери, че изобилстват в спортните среди. И още един апел. Призовавам спешно да се закрие имзмислената спортна академия. Аман от псевдовисши институти в тая държава. всяка паланка и гара университет, айде няма нужда. Трябва да занемарим тялото, и да впрегнем ума. В противен случай сме обречени, както е показало миналото. Вдъхновяват подрастващите, хаха. Голямо вдъхновение стоичков примерно. Подрастващите трябва да се вдъхновяват от Азнавур, Тойнби и други големи светила на музиката и науката, не от хора с мозък на амеба. Изобщо, пълна забрана на спорта, абсолютна и пълна за вечни времена. нямаме нужда от спортисти, имаме нужда от интелигентни млади хора. Имаме нужда от музика, литература, поезия, политика, наука, изкуства, любов, чувства.

Ами дай да ги видим тия изследвания де. Интересува ме конкретно какъв процент от българите се интересуват от спорт. Защото далеч не са мнозинство. А това, че в събота и неделя давали спорт въобще нищо не означава. Скандално е. Не слагай знак на равенсво между спорт, примерно футбол или борба, и хомо луденс. Първото е само елемент, вид, разновидност на второто, при това доста скучна, безцелна, вредна и негативна. Има и други проявления, далеч по-интересни, позитивни, поучителни. Например игри на ума. А физическото усилие така или иначе ни го налага животът. Затова, спортът вън от университетите, да се закрие измисленото министерство на спорта, да не се чупят повече пари за измислени спортни зали, а целият бюджет на измисленото министерство на спорта, една паразитна и изключително пасивна структура, оглавявана от един изключително лишен от индивидуалност и креативност, за ум не знам, човек, да се насочи към здравеопазването. Проблемът е, последното е утопия, нарича се калокагания, и днес красивата опаковка върви винаги с празна глава, а аз умен спортист не познавам. Всъщност, повечето известни спортисти са изключитело глуповати, прекалено дори. А съчетанието на глуповатост с пари ислава е взривоопасно, ей ти чудесен пример стойчков. Ама много обичаш да обиждаш лично опонентите си значи, аман от разгащена диващина и варварство в обноските, аман от простотия.

Ей, гледай, и тука се пише по нощите. Аман от пиянски изпълнения, то не е пиене, не е чудо. Тука вече съвсем обърка етноними, политоними, епоними и топоними. Стана една мешана скара. Имаш етноси, имаш народи, което е съчетание от няколко етноса, имаш и политоними, които не са етноси, като римляните например.

Ами снимките в тази тема показват, че не само е задължително в църквата да има (светИ) дух, ами че дори често светият дух свЕти.

Ами чистата раса е само крайната проява, станала, реализирала се, и довела до безумия, за малко да не се затрием именно поради преклонението си пред етноса и расата. Това показва колко опасно е това начинание. А иначе идолизацията съществува и днес, във вид на предклонение пред институции, институти, знамена, гербове, огньове и всякакви други атрибути на етноса и нацията. Това е идолатрия. Основен субект на историята не е етносът, а човекът, във всичките форми, до които социалната еволюция го е довела. Но каквито и да са те, те не са самоцел и самоценност, ако не са градивен елемент на нещо наднационално, надместническо и общо.

Идолизира се, и то доста. С цялата тази националноцентрична история, нациската идея за чистата раса, идолатризма на цялата система от държавни институции, знамена, гербове, химни, инсигнии, вечни огньове и тн. Това си е чиста идолизация и идолопоклонничество на олтара на националната държава. Етносът е устойчив доколкото е присъщ на човека. колкото човекът е устойчив, толкова и етносът. И той, и човекът са само материал, тухли, с които се гради нещо, не са самоцел. Я някой да разясни Римската империя и римлянин етноним ли е, или пък нещо друго, като епоним, политоним или пък топоним...? Това за империите е ясно, многонационалността и тн. хубаво, но именно тази надетническа организация доминира в по-голямата част от историята, и в нея е бъдещето.

Мани, мани. Страшна работа е това. Пияндурстването ще ни затрие цивилизацията.

повечето духове по църквите са попове пияндурници, натряскали се до козирката, защото се пие повсеместно, настървено, масово и дивашки по села и паланки, вилаети, квартали и котловани, вилни зони и гари, градове и промишлени комплекси. То не са пияндурници, не е чудо в тая държава, смучат като домбази ей страша работа е това пиянството.

А, че и редица протестантски конфесии честват светия дух. Например в цяла Германия Петдесетница, Пентакостес, е официален държавен празник и неработен ден.

това е и така, и не е така. Етносите същестуват като вид база, даденост, тухла, която не е самоцел, а е градивна единица в определени процеси. Освен това те са етипи на социалната еволюция. Така, както по начало ти си си ти, и разполагаш с тялото си и крайниците си, след това влизаш в брак с друго същество, и ставаш част от семейство, семейството поставя основите на рода, рода на родовата община, тя пък на племето, а племето в един момент прераства в етнос, а етносът в народ, а народът в нация и тн. Това са социални разновидности на една даденост, и в този смисъл етносът е градивна единица за нещо по-голямо, и не бива да се възприема като самоцели или да се идолизира. Ти изключи империите, но да не забравяме, че човешката история в по-голямата си част е именно заета от универсални многонационални държави и това е нещо, което въобще не бива да се пренебрегва. последните империи отмряха преди по-малко от 100 години, а в момента сме на нов етап от конфедерирането и наднационалното, във вида на редица кондерации или пък ЕС. Да не говорим, че етническата картина в големите западни държави продължава да се разнообразява. Това показва, че самото разглеждане на етноса като самодостатъчен и разбираем субект не е достатъчно. Това е само социален материал. Отделно, дори и когато няма империи, а цивилизацията е съставена от отделни местни държави, основани на етнически принцип, което е неминуемо щом е съставена от хора, пак тези отделни държави изграждат по между си наднационална система от ценности и модели, наречена цивилизация, извън която те нямат смисъл и функция.

Да, съгласен съм. Навярно Лондон не е най-големият град в Западна Европа в разглеждания период, но това не е никак важно. Но е важна фактологическа корекция.

Част 3. Англия в третия етап от растежа на западното общество Както вече беше казано, проблемът пред западното общество от късното Средновековие е как да се премине от земеделско-аристократичен към индустриално-демократичен модел на живот, без да се възприеме системата на градовете държави. С тази нелека задача се заемат редица държави, сред които Швецария, Холандия, Англия, Северна Германия, и в крайна сметка само Англия има категоричен успех. Нека излезем от постановката, която дава и Тойнби в други части на своето изледване, че за успешен отклик на предизвикателството е нужно пълно оттегляне, било то физическо, било психологическо. Швейцария, Холандия и Англия са отделени от континента в различна степен, което е и общото, и различното между тях. Швейцария от своите Алпи, Холандия от дигите си, Англия от ла Манша. Швейцарците предооляват кризата на късния средновековен свят, като установяват федерации, и устояват своята независимост първо от Хабсбургите, а след това от Бургундите. Холандците устояват на Испания и се конфедерират като 7 обединени провинции. Но нито едните, нито другите са толкова откъснати, както Англия. Алпите и дигите са по-малка бариера от Ла Манша, и са засегнати от Наполеоновите войни. Освен това, и холандците, и швейцарците не постигат пълен политически интегритет, и си остават хилава федерация от кантони и градове. Англия обаче, след поръжението си в Стогодишната война, се излекува трайно от амбициите си да има владения на континента, и оттогава чак до Първата световна война избягва съзнателно близки контакти с континента, което е една от остовните цели на британската външна политика. Освен това Англия първа от съседите си в епохата достига реално национално, не феодално съществуване. Всъщност силата на английската монархия през Средновековието прави възможна замявана на монархията с парламентарно управление в модерната епоха. Нито една средновековна държава от епохата не е преживявала такъв стриктен политически контрол и централизация на властта, като Англия при Хенри Завоевателя, Хенри I и II, Едуард I и III. При тези силни управници националното единство в Англия е заложено и споено дълго преди нещо подобно да се постигне във Франция, Испания или Германия. Националната консолидация на Англия е подсилена и от природните граници, които има островът, и от нейната географска изолация и изразеност. Дотук изброихме два важни фактора, които дамат на Англия предимство в смелото начинание, което е подела. Първият е ефективното отдръпване, оттегляне от остатъка от континента, във чисто физически, но и социален аспект. Второто е по-високата степен на потитически интегритет и национално единство, което Англия има, в сравнение с феодално разпокъсаните Франция и Германия. Трети много сериозен фактор, допринесъл за успешното прилагане на италианския модел чрез модифициране върху базата на териториалната държава от Англия, е демграфското, политическото, икономическото и социалното надмощие на Лондон в сравнение с английската провинция. През 16 век, когато населението на Англия е по-малко, в сравнение с Франция, Германия, Италия или пък Испания, Лондон е навярно най-големият град в Европа. А без съмнение можем да очакваме, че моделът на италианските градове държави може да се приложи доста успешно поне в началния си вариант в рамките на друг град, който, макар, че не е държава, е столица на държавата, и пресъздава в най-точен мащаб демографската и териториалната база на италианския град-държава в оригинала на следвания модел. Така можем да кажем, че Англия успява да реши проблема за приспособяване на италианската система на градове-държави към национален териториален мащаб, защото в по-голяма степен, в сравнение с другите презалпийски държави, е постигнала поради естествените си граници, компактната си територия, силните си крале и доминирането на единствения си голям град – нещо от компактността, условията и самочувствието на същинския град държава. Т.е хем от една страна Англия в епохата е териториална държава, хем успява къде съзнателно, къде несъзнателно да сътвори условия, подобни на тези в същинските градове държави от Северна Италия, което й помогна да пренесе техния модел на своя територия. Към това условие добавяме и фактическото отдръпване на Англия от континента, защото, за да твориш и експериментираш трябва да бъдеш оставен на мира, и да не решаваш други външни проблеми. Тук трябва да кажем, че още преди епохата да отмине, самата Италия започва да опипва почвата в търсене на изход, и опитва да преодолее ограниченията на градовете-държави, защото тогава е било ясно това, за което ние говорим днес. Към края на периода от около 70-80 независими градове-държави се стига до около 10 по-крупни съчетания, но това е незадоволителен резултат, поради две причини. Първо, макар и уедрени в сравнение с преди, италианските политически единици все още са твърде малки в сравнение с териториалната и демографската база на презалпийските монархии, където италианският модел следва да бъде приложен. И второ, тъй като преди това малките италиански републики имат изградено политическо самочувствие, традиции, опит и утвърден суверенитет, за да образуват конфедерация, и да функционира тя правилно, и за да се избегне напрежението между отделните градове в нея, след укрупняването основната форма на управление на тези по-големи единици вече не е демокрация, а тирания или деспотизъм, и политическите достойнства на самата система на града-държава се обезсмисля и губи. Не само това, но за да се осъществи втората задача от модела, а именно икономическата революция и преход от земеделие към промишленост и търговия, е необходима някаква политическа демокрация, но в никакъв случай не деспотизъм. Интересно е също да се отбележи, че италианското реформиране на модела чрез уедряване на политическите единици и последвалото политическо изменение от демокрация към деспотизъм е прието именно в тази си реформирана форма от редица презалпийски политически единици. То всъщност стои в основата на Френската абсолютна монархия, на абсолютизма на Хабсбургите в Испания, на Валозите и Бурбоните във Франция, на Хабсбургите в Австрия и Хохенцолерните в Прусия. Само че това е глуха линия, поради аргументите, изтъкнати по-горе. Дотук обеснавяхме същината на модела, неговите цели и функции, и причините той да бъде осъществен в Англия. Но какво всъщност прави Англия? Тя всъщност вдъхва нов живот и адаптира към новите тенденции една традиционна и стара средновековна институция – Парламента. Всъщност това е една от традиционните презалпийски институции в ЕВропа, периодично свиквана като конференция на короната и съсловията в кралството. В постепенната си еволюция тази традиционна и стара институция еволюира чисто формално като преодолява чисто практически проблеми, като неограничения брой делегати и непрактично дългите разстояния като открива или преоткрива и отвърждава юридическия факт “представителство”. Тази феодална институция на периодично свикваните консултативни представителни съвети е подходяща за първоначалната си цел – да динамизира връзките между короната и поданиците й, но съвсем не е подходяща за задачата, за която се приспособява през 17 век в Англия – да поеме функциите на короната и остепенно да я замени като притежател на политическата власт. Англичаните се справят успешно с това предизвикателство, като адаптират старата институция към новите условия, и успяват поради причините, които вече изяснихме. Образно казано, английският опит успява да нелее новото вино на адиминстративно-политическата ефикасност на ренесансова Италия в старите бутилки на средновековния феодален презалпийски парламентаризъм, и това е удивителен триунф. Всъщност италианското политическо изобретение, адаптирано към условията на териториалната национална държава от Англия чрез приспособяване на старата институция на парламента създава благоприятна социална обстановка и база за по-късното английско изобретение – инднустриализма. Демокрация в смисъл, че народът излъчва представители и изпълнителят е отговорен пред Парламента, и индустриализъм, в смисъл на наченките му в занаятчийството и развитието му като машинно производство, са двете най-важни институции на нашето време. Те надделяват, защото предлагат най-ефективното решение на проблема за прехвърляне на политическия и икономическия модел на италианските градове държави в мащаба на феодалните кралства. Предивзикателството е решено успешно и модерната европейска цивилизация подържава своя растеж. Но това предизвикателство и неговото успешно решение предполага възникването на нови предизвикателства пред обществата, поели по пътя на демокрацията и индустриализма, и тях ще разгледаме в следващата глава от нашето изследване.