alvassareiro

Една война не може да бъде считана за белег на просперитет. И колкото по-дълго продължава, толкова по-болезнено е падението за всички страни. Защото вместо да развива култура, духовност, държавност, цялата социална и държавна енергия се трансформира в гориво на милитаризма. Упадък има, и доказателство е, че в края на разглеждания период от България няма и следа.

Да, много точно казано от Warlord.

Не знам какво ще нарушиш, но не може една 50 годишна война, предшествана от окупация на половината ни страна да се счита за белег на просперитет. Геройство е, но нито е златен век, нито има цивилизационен принос. Войната е война, и е символ на упадък. Една продължителна агонизираща смърт.

Виж сега, 50 години война е страшна работа. Голямо падение. Дори ние да бяхме победител, цивилизацията ни щеше да е изтощена до краен предел. Намира нова столица и нов владетел. След като старата е опожарена, а владетелят пленен и скопен. Да намериш нова столица и нов владетел не е голямо постижение. Това всеки го може. Градове много, кандидати също. СТрашното е ако се стигне дотам.

Една и съща държава са, само че разпарчатосана на две части, загубила и столица, и владетел, и изложена на 50 годишна война, за да оцелее. Всъщност, за нас щеше да е по-добре ако ни бяха превзели още от първия път. Щяхме да си спестим половин век агония.

Това е така, разбира се. Имах предвид източната й част, барабар със столица и владетел, пленен и скопен. следва 50 годишна война, за де се превземат и остатъците на запад, което само прави падението още по-мъчително.

Ами фактът, че в края на царуването на Петър се разгоря последната Българо-византийска война, която доведе до изчезването на България. Не не може да си в разцвет и после изведнъж хоп, да изчезнеш буквално за няколко месеца. Има причини, назад във времето и дълбоко в логиката. Изобщо, цялото време от 8 век насетне е епоха на упадък в цивилизацията ни, защото тя вече върви по опасна плоскост. Има някои местни проблясъци, но в цивилизационен контекст те са незначителни, защото не дават решение на проблема, който застрашава цивилизацията ни. Много дори учени, забележете, се чудат как може империи, блестящи и просперирарщи изведнъж да паднат в небитието и да изчезнат почти свръхестествено. И търсят причините в някакви изненадващи атаки, инвазии и тн. НИщо подобно. Причините за крайното унищожение са вътрешни, присъщи, иманентни, и те само предизвикват външна враждебна реакция. И второ, причините се крията надълбоко и назад във времето, във вид на логическа верига от фактори и форми.

Ами сигурно, просто нямах време да изчета всички постове и да си формирам обща представа за тезите на участниците. А би ли формулирал с две думи своята теза?

Смятам, че този ефект е само привиден. Всъщност, приемането на християнството разпалва разюздания византийски милитаризъм и става съществен фактор за българо-византийските войни. Ако България и Византия бяха две западни държави, преминаването към християнската вяра би ги сближило политически, тъй като западното християнство позволява духовно единство, без да заплашва политическата независимост и гъвкавост. Спецификата на православието обаче е противоположна. Поради връзката между църква и държава, духовното единство е допустимо само чрез териториално и политическо такова. Няма място за две православни държави на Балканите. Тази цезаропапистка концепция на православието, подсилена от политическия ренесанс на Римската империя и култа към имрепатора в ИРИ стоят в основата не само на пагубните за България събития от 10 век насетне, но и за падението на цялата източноправославна цивилизация. А коя е причината за политическата реставрация и ренесанс на универсалната държава на предходната, вече мъртва цивилизация, от Исаврите, този пагубен политически експеримент, толкова успешен на изток, и толкова неуспешен на запад.. Причината е арабската заплаха. Тя предизвиква същата реакция ина запад, само че докато стигнат до пиринеите, силата на арабската офанзива отслабва. Византия обаче е на фронтовата линия, и политическият експеримент по възкресяването на универсалната държава е чудовищно успешен. Всъщност, това е банално оръжие. При военна заплаха често владетели прибягват до политически ренесанс на вече мъртви универсални държави. Пагубно е, когато този ренесанс успее. Защото възкресявайки една политическа единица от предходна цивилизация, неминуемо се възкресяват всички нейни атрибути. По-конкретно възкресената римска империя на изток възкреси и култа към императора, изразен чрез подчинената роля на Църквата като имперско ведомство, лишавайки я от автономност, гъвкавост и експерименталност във време, когато православното общество е още в детската си възраст. С две думи, възкресената универсална държава на Изток даде две пагубни последствия. Църквата бе натикана в железната ризница на империята, бе лишена от автономност, свобода, гъвкавост, изобретателност, експерименталност, и бе свебеда ндо едно жалко ведомство по верските въпроси към императора на ИРИ. Тя възобнови автономията си една след османското нашествие, веднага след което се явиха белезите на придобитата й свобода. Появи се православна армия на партиарха, разви собствена финансова и дипломатическа политика, образуваха се различни по вид теократични държави, и тн. Това под железния юмрук на Василевса беше немислимо. Второ, роди се в следствие цезаропапистката концепция, чрез която духовното единство минава първо през териториално и политическо единство. Това разви непоносимост на ИРИ към съществуването на друга силна православна държава на Балканите и предизвика разюздания византийски милитаризъм от времето на Василий и Цимисхий. Последиците се проявяват дори в края на 20 век в бивша Югославия. Конкретен отговор на темата. Най-опасният враг на България е ИРИ, по причини, заложени в самото православие. Най-близък до реалната ситуация сред съфорумците е DendroaspisP.

Тука значи се раздават модераторски звания по политическа и идеологическа линия. На конфликт на интереси ми мирише. Но аз ще бъда дисидент и опозиция с пламенните си филипики срещу върхушката на тази десноавторитарна диктатура, самонастанила се в нашия форум.

Грешиш. Православната цивилизация още не е излязла, още е съвсем в зародиш. До Юстиниан имаме още агонизиращата римска империя, а и вдъхновението на императора е от античния период.

Нъу комприенду русу, тавареш.

На мен пък не ми харесват. Поредната българска тъпня.

Аз пък съм силно разочарован от модераторския екип, който е твърде пристрастен личностно, и политически. За дизайна да не говорим. Не се върши работа ей, само се цензурират инакомислещите чрез сила, заплахи и репресии.

Крамър, знаеш ли каква е цаката на това? Можеш да си слошиш ръката в устата на крокодила, даже и главата, и да я държиш колкото си искаш. Той затваря челюсти, само ако го докоснеш по челюстата.

Виетнамската война има по-стари корени. Виетнамският народ се консолидира първо в борбата си срещу японските окупатори и режима на Виши, след това срещу колониалната власт на Париж, достигайки своя апогей с битката при Диен биен фу, и това, което последва след това е само етюд от предходното. Тази война продължи над 30 години.

А защо трябва да се съобразяваме с това, което ти искаш? Ако не ти харесва цветът тук, има градски организации на ДСБ, ориентирай се натам, айде много моля ако обичаш. докато аз съм тук и мога да движа ръце, ще съм против политизацията тука до дупка. Глишев, би ли подшушнал на лична кой е модераторът с разваленото Поло, искам да използвам тази информация във филипиките си срещу модераторското тяло.

А Италия по време на създаването и господството на фашизма не беше ли монархия случайно? на онзи, дребния лилипут, дето се наричаше крал....А Испания по време на почти цялото управление на Франко не беше ли пак монархия, бидейки Франко регент?? Айде да се мисли малко повече преди да се пише.

Това е общо взето, всеизвестна и вече втръснала история, нищо ново и впечатляващо от онова, което битува в публичното пространство не се казва.

Нито бисери, нито спам раждам. Само сериозни неща предлагам на широката аудитория. По-добре благородна девица, която се занимава със сериозна наука, отколкото втасал пияндурник с намармаладосана физиономия.

Нищо подобно Глишев, бъркаш фадуто с танго. Фаду е музика на моряците, плаващи далеч от дома, и тъгувайки за родината и семейството. Мелодиите са винаги поетични и абстрактни, нищо злободневно няма в тях. Всъщност, този стил е много близък до средновековните трубадури и има връзка с тях. А в бардаците възниква тангото.

Именно, пъстрота. Има достатъчно неща, които са хубави. А Азнавур изобщо не е високо нещо. Той е музика за масите. Важно е какво е средното ниво. Дали е за Драгана, или за Азнавур. Ето това е важното. Аз примерно разнообразявам Азнавур с Хулио Иглесиас, Хенри Мансини и фаду пуртугеш.

Ами тогава да махнем цялото образование, да забраним класическата музика, изобщо цялото възпитание чрез конструктивни и естетически модели, и да си останем по една мазна дълга коса и рок.

Съчетанието е прекрасно, само че традициите, не безобидните в близък приятелски кръг на маса, а другите, важните - на институционално, морално и културно ниво, имат един недостатък. Пречат на прогреса, задържат обществото назад. Поради една проста причина. Те са идолизирана снимка на обществото на един минал етап. И трудно се адаптират към постоянните изменения на среда. В резултат стават две неща. Социални чудовищности или революции, алтернативни съответно, които чупят идолизираните отношения/институции и отприщват път към прогреса.

Но, ще се придържам към критериите за безличност и безчувственост при анализите си, а и не на поселдно място, за да не нараня чувствата и вкусовете на другите участници в дискусията. Затова ще се огранича само с очертаването на интересния резултат от изкуственото вмешателство на престъпно правителство в културната политика, като изкуствено толерираше и натрапваше един нелош и ненисък в качествено и морално отношение музикален стил, и изкуствено преследваше друг стил. В резултат днес първият стил, нелошият, тотално загуби терен, докато другият, поради фактта, че беше преследван, се асоциира с антикомунизъм, героизъм, надежда, свобода, и тн. и триунфира. Ще се съглася с Глишев, фризирането и прецеждането е неминуемо за всеки режим. Само ще възразя, че шансонът, а и италианската забавна музика, се развиват горе-долу едноврменно с нашата естрада. Основателят на шансона е Азнавур, а той твори от 60те досега. Ако питаш мен, най-добре се възпитава с вивалди и шостакович, но де тоя късмет...Това дегто описа за гривите и старите авери важи само, ако имаш рокаджийско минало. Защото ние, които слушаме азнавур, пиаф, беко и адамо имаме преживявания от съвсем друго естество...