Чалгата
Знам, че имаше вече няколко подобни теми, но искам да кажа по тази проблематика нещо ново и различно. Винаги съм търсим теория и обяснение, което не само да е логично, но и да не бъде изцяло теоретично, а да има връзка с действителността. Т.е към теоретичният модел да бъде приложен конкретен случай, явление, феномен и това насочи моите търсения в една малко различна посока. Това е първият критерий, които придава валидност на тезата. Вторият критерии е обективността. Това ще рече, че нашите аргументи не може да са емоционални, субективни, лични, патетични и базирани на съждения. А вече имаше много такива опити, в изказвания от типа на “чалгата е пошла, долна, няма естетика, няма вкус и тн.”. Това е субективно. Освен това, ако тези съждения са верни, как да обясним тогава, че нещо, което е пошло, се радва на по-голяма популярност от онова, което не е. В резултат на моите търсения и горните два критерия се роди следната хипотеза или вероятност.
Можем да разглеждаме чалгизацията като отговор от страна на най-долните слоеве от населението на западните влияния. Някой може да опонира, че чалгата се зароди още през социализма. Това навярно е така. Само че основна грешка на всички спорове на тази тема е концентрацията върху корените на явлението. Акцентът трябва да е върху мащабите му. Защото един феномен може да се зароди в определен момент под влияние на определени фактори, но да придобие чудовищни мащаби в друг момент под влияние на други фактори. Затова акцентирам върху втората хипотеза.
Ако излезем от постановката, че главен виновник за огромните мащаби на чалгизацията след 1990 г. е западното влияние, трябва да тръгнем в търсенето си оттук. В най ама най-общи линии от 17-18 век насетне западът оказва огромно влияние или по-точно има интензивни контакти със всички съвременни нему цивилизации, както и с примитивните народи. Има контакти с цивилизациите на далечния изток, с хиндуската, арабската, инкската, ацтекската и православната цивилизация, и с безброй примитивни народи из африка, океяния, южна америка и тн. Тези контакти са икономически, политически, военни, културни и какви ли още не. За първи път в човешката история една цивилизация влиза в контакт с всички други нейни съвременни общества, без те да са в контакт по между си.
В резултат на този контакт между модерната западна и всички други живи общества на планетата, се зараждат определени отношения между конактуващите, и ние бихме могли да анализираме характера на тези отношения въз основа на минали срещи между две или повече цивилизации. Няма да се впускам в подробности, затова искам само да отбележа характера на срещите между цивилизации.
1. Срещите между две цивилизации винаги имат характер на сблъсък, антагонизъм в началния си етап. За това си има обективни причини, две от които са а) всеки е убеден в превъзходсвото на своята цивилизация и б) в миналото интензивни срещи между цивилизации има, когато поне една от двете е в състояние на териториална експанзия, която има винаги характер на разюздан милитаризъм. В резултат отношенията между цивилизации в контакт имат характер на предизвикателство и отклик, като нападнатият е предизвикан да се съпротивлява, ако отблъсне успешно нападението може на свой ред на влезе в настъпление и да развие милитаризъм и териториална експанзия, което да доведе до колас на обществото му. Ако не успее да отблъсне нападението, бива превзет, отчасти в по-голяма или по-малка степен, асимилиран и така се стига до
2. Две, когато човешките маси на абсорбираното общество се влеят във вътрешния пролетариат на цивилизацията, падделява при срещата. На този етап може да се наблюдават няколко сценария
2.1. Хармонична дългосрочна и естествена симбиоза като резултат от панмиксията на различни култури, етноси, общества, религии.
2.2. Открита съпротива срещу цивилизацията-победител или държавата, която я представя
И двата сценария могат да се наблюдават едновременно и на едно и също място.
Като резултат от описания по-горе характер на срещите в всеки един от случаите се наблюдават една обща тенденция. Абсорбираната цивилизация не загива, а на свой ред оказва контравлияние върху победителя. Това контравлияние също има своите особености. Можем да го разделим на две групи
А) Фанатизъм. Общо взето фанатиците, или зелотите, което е същото, са членове на по-слабата технологично или военно цивилизация, които се вкопчват налудничаво в традиция, характерни особености, минало, и действат емоционално, не рационално. Такива са камикадзетата на Япония, терористите от Близкия изток, зелотите в Юдея и тн. Това са фосили от една изчезваща цивилизация, строй, култура, които няма какво друго да губят, освен живота си, действат хаотично и са винаги малцинство.
Б) Иродианство. Друга част от цивилизацията, изложена на чужди влияния обаче решава, вместо да се опълчи фанатично срещу непознатото, да го изучи, приеме, приложи, и използва по-късно срещу нашественика. Общо взето това са проводници на нравите, обичаите, културата на чуждата цивилизация и са познати под името “интелигенция”. Много е вероятно от третото си поколение интелигенцията, вече добре изучила западните порядки, нрави и ценности, да ги използва срещу същия този Запад. Да се сетим за Ганди, Кваме Н`крума, Кастро, Ататюрки и тн.
Две думи настрана. Кое налага иродианството? Главно фактът, че при първия контакт със запада всички останали цивилизации са напълно и категорично технологично примитивни в сравнение с противника си. Става ясно, че за да го победят, трябва да използват неговите оръжия, техника, знания, опит, технологии. А привнасяйки един елемент от чужда цивилизация, той неминуемо влачи след себе си и много други. Така че, в контакта си със Запада, повечето общества се озападняват, като винаги озападняването започва от военната сфера – Япония, Турция, арабските страни, и постепенно това се прехвърля и в социалната, културната и тн. Резултатът е, че всички общества, с които западът е имал контакт, се превърнаха в модерни национални държави, превъоръжиха се със западни оръжия, и евентуално се индустриализират или индустриализираха. А главна роля в този процес на озападняване имат иродианците, местните политически лидери, учили преди това на запад.
В крайна сметка обаче, и едните, и другите, са губещи. Защото ако фанатиците са обречени да скитат из планини и пещери, разединени и без дом, то иродианците, дори и най-радикалните от тях, настроени срещу запада, допринесоха за озападняване на държавите си по-бързо, отколкото ако Западът беше ги превзел със сила.
Тогава остава въпросът какво следва след озападняването на повечето общества? Ами следва третата и най-важна реакция на покореното общество срещу запада, не тази на фанатика, не тази на иродианеца-имитатор и реформист, а на масите, огромните безлични маси на абсорбираната цивилизация, които се вливат във космополитния вътрешен пролетариат на западната цивилизация.
Именно тези огромни чужди маси, вляти в западната цивилизация започват да излъчват към запада контравлияния, които са отговор на западните върху тях. Влиянието на тези огромни безлични маси, които не са нито политиците-иродианци или интелигенция, нито фанатици и терористи, а средностатистически безлични хора, е най-главното, важно, водещо, определящо и решаващо.
Нека само видим до какви ефекти доведе контраофанзивата на вътрешния пролетариат на сириакската цивилизация след абсорбирането на последната от елинската от Александър Макенодски и римските пълчища по-късно. В резултат вътрешният пролетариат на завзетата със сила близкоизточна и индична цивилизация даде като отговор християнството, ислямът, будизмът и махаяна. Всички тези дне световни религии са резултат от елинското нахлуване в Близкия изток, Персия и до поречието на Инд. Само в рамките на близкия изток, местната цивилизация отговори на включването си в гръко-римския свят с пет последователни религии - зороастризъм, юдеизъм, несторианство, монофизизъм, ислям. Докато първите две са отговор с вече съществуващи религии срещу римляните от страна на фанатици, несторианството и монофизизмът са отговори на римляните със самото християнство от страна на иродианци в опит да се деелинизира християнството, а ислямът бе единственият, който успя успешно да изрита гръко-римската цивилизация и да възстанови империята на Ахеменидите.
Нека сега се съсредоточим на характера на срещите между Западната модерна цивилизация и нашата православна, и в частност България. Ние имаме стълкновения със Запада в началото на 13 век и интензивни търговски контакти през същия период, но и в двата случая Западът или губи, или не застрашава. От 15 век насетне България е част от Пакс Отоманика, универсалната държава на православната цивилизация, и е далеч от всякакви контакти със Запада, с изключения на един два похода, които могат да се интерпретират като част от предходния период. По-интензивни контакти със Запада започват през 19 век, по време на Възраждането, когато у нас интензивно се разви иродианството – стремежът да се модернизираме, подражаваме на Запада, и което е по-същественото – нашите контакти и подражание на Запада почти винаги минават през Русия, която през 19 век е лидер в същата дейсност – а именно на подражава на Запада. Затова ние успешно подражаваме на онзи, който най-успешно подражава на Запада. Изобщо балканските православни държави симпатизират и се насочват към Русия особено активно от 18-19 век не само по верски или културни причини, а най-вече поради факта, че в Русия те виждат успешно реализиран модела, към който те така отчаяно се стремят – да се европеизират. А Рус е лидер в това начинание от епохата и модел за подражание. Отлъскването на Русия като основен партньор след Освобождението се държи главно на факта, че лъсва истината – русите са се европеизирали само привидно, фасадно и външно, но не дълбочинно и сериозно, и затова е по-целесъобразно да се ориентираме към оригинала, Запада, а не към неуспялото копие на Изток.
Но при всички положения западното влияние струи у нас както чрез Русия, и не само, преди Освобождението, така и предимно от Запада след Освобождението, и се изразява не само в развитето на модерна наука, култура, образование, интелигенция и тн., но и в тоталното приемане на западния политически модел – националната светска държава, конституционна парламентарна монархия и тн. С две думи от 19 век насам ние имаме особено интензивни контакти със Запада, и тези контакти се изразяват с обосено интензивно озападняване на страната ни, прокарвано чрез образовани на запад интелектуалци и политици, нашите родни иродианци.
В резултат народът ни успешно е вкаран във вътрешния космополитен пролетариат на западната модерна цивилизация, в който успешно се лакатушят латиноамериканци, индуси, японция, северноафриканци, и какви ли още не. Естествено е всеки да разбира тази цивилизация по свое му (да се сетим за Криворазбраната цивилизация), но това е съвсем естествено.
Та този вътрешен за запада незападен пролетариат отговаря вече и ще отговоря още по-интензивно в бъдеще на западните влияния така, както сириакският отговаряше успешно с 5-6 религии след елинското нахлуване на влиянието, което то донесе над него. Разбира се, много е рано да предвидим какъв характер ще има този отговор на Западните влияния, нека имаме предвид, че сириакският пролетариат формира контравлиянията си 400-500 години след фактическото си включване в чуждата цивилизация. Та ние все още сме само в началната фаза на тези реакции, и виждаме само първите им прояви – джайнизмът например е навярно първата реакция на арабският пролетариат на включването му в западната цивилизация. Комунизмът на СССР беше също такава една реакция, доста по-успешна обаче, предвид факта, че Русия бе изложена на западни влияние по-дълго време – от времето на Петър Велики. Очевидно колкото повече време минава от вкюлчването на един народ в западната цивилизация, толкова по-ефективни стават реакциите му на същата.
Но нека се спрем на нашите, българските реакции на западните влияния. Те почти напълно липсваха в 19 и дори 20 век, когато всъщност страната ни се включи в западната модерна цивилизация. Логично е, в първите десетилетия след включването реакции да няма (би могло, както се случи в други държави, с фанатизъм например). Но какво се случи в средата на миналия век.
Страната ни беше извадена насила от естествено поетия курс на подражание на оригинала, и бе насила долепена до братушките, които 45 години неестествено, насилствено и брутално ни затвориха за запада, прекъснаха комуникациите с него, и ни накараха да подражаваме на СССР, а не на Англия, Германия преди всичко, както беше преди това. Тази ситуация естествено не е излизането ни от западната цивилизация, тъй като комунизмът, бъдейки западна идеология, както и националната държава, привнесен в Русия всъщност се явява озападняване на самата Русия. Русия естествено се озападняваше векове преди Октомврийската революция, но това озападняване беше позитивно, докато озападняването й чрез западната идеология на марксизма стана изведнъж негативно, антагонистично спрямо Запада (което е резултат от реакцията на вътрешния пролетариат на руската православна цивилизация на озападняването й, но това е друга тема).
Та след 1944 г. ние се върнахме на ситуацията отпреди Освобождението, а именно да сме изложени на западните влияния още веднъж чрез Русия. Този път естествено, влиянията бяха различни, но за нашата дискусия това няма голямо значение. Само че предвид опита с русите отпреди това на народа му беше пределно ясно що за стока са те, и просто търпеше.
Нещата ескалираха обаче след 1989 г., когато строят рухна. Също както и след Освобождението, родните политици радикално се преориентираха на запад, преориентирайки и обществото натам, и страната ни беше залята от западна култура, влияние, радиация, и тн. изключително интензивно. Интензивността на тези западни влияния във всички сфери на живота, политиката, културата, науката, беше като отприщен бент, предвид изкуственото им сдържане почти половин век преди това.
Затова можем да считаме, че докато западните влияния навлизаха в страната ни по един съвсем естествен, премерен, балансиран и конструктивен начин от 19 век до средата на 20 век, и това е начин, който не породи сериозни реакции срещу него, било поради естествения и балансиран характер, който имаше, било поради факта, че беше в начална фаза, то нещата след 1989 бяха различни.
Западното блияние нахлу като скъсан бент, като разбита дига, като прииждаща река и очевидно се яви достатъчно силно предизвикателство, което да породи реакция. Било поради интензивния си характер, било поради факта, че беше минало доста време от включването ни във вътрешния западен пролетариат, или поне достатъчно време, та да се даде първата реакция. Така или иначе, реакция имаше, и тя дойде не от фанатици, не от иродианци политици и интелектуалци, а от третия тип, който описах по-горе. Реакцията дойде от огромните безлични маси, тълпи, редови граждани, селяни и тн. от най-долните слоеве на обществото. Пояснение. Най-долни не като неграмотни, глупави, необразовани, диви, селяци, а в смисъл на хора, които не са част от управляващото малцинство в западната цивилизация. Та към тези най-долни слоеве можем да включим както политици, учени, ученици, студенти, така и работници, селяни, граждани, мъже и жени, деца, българи.
Само така ние може да си обясним повсеместното разпространение на чалгата и то сред образовани и овластени хора.
Значи има два фундаментални момента. Първо, чалгата е реакция на масите, на редовите хора. Затова е много важно какво е средното ниво на тези маси. А то беше много занижено, едно, в сравнение със западноевропейското по принцип, и второ, поради контакта със съветското средно ниво. Ако ние бяхме продължили тенденцията да подражаваме на запада, подражавайки на Запада, а не чрез Русия, както правихме 45 години, средното ниво щеше да е завидно по-високо от сегашното, макар и по-ниско от европейското. Главно поради факта, че подражавайки на имитатори води до деградация, а русите взеха съмнителна идеология на запада и я извратиха още повече. Тобкоз по средното ниво.
И второ. Изглежда реакцията от страна на масите спрямо западните влияния има връзка като интензивност и качество със степента, в която тези влияния навлизат и се възприемат като предизвикателство или опасност. Ако навлизането е изключително бързо и интензивно, неестествено и неочаквано, реакцията е вкопчаване в местното, и също е интензивна. В началото на демокрацията се появиха именно най-бруталните парчета на чалга културата. С преминаване на първоначалния период на интензивност и неочакваност, западните влияния се канализират, усядат, улягват, успокояват, и поемат един естествен и хармоничен курс. Нормално е да очакваме и реакциите на масите да отслабнат, или поне да се рафинират под влияние на самите западни влияния.
И всъщност, това са двете най-важни особености, които мисля си струва да се изтъкнат. Характера на навлизане на западните влияния и нивото на средната маса. Затова чалгата стана масово явление. Средната маса естествено можеше да отговори и по-друг начин, но тя очевидно бе достатъчно дистанцирана от народната музика и фолклор, та на преден план излезе плебейското, всекидневното, делничното, пошлото, което е обеснимо предвид обстоятелствата. Освен това и не е никак маловажно, реакцията няма как да бъде религиозна, предвид светския характер на обществото, в което се случи. Така реакцията може да бъде или военна, или политическа, или и предимно културна, бъдейки неин субект масата, не елитът. Напълно е възможно реакцията да има връзка и с предходните влияния на запада, които нахлуваха чрез СССР, но това е отделна тема и няма да се концентрирам върху нея точно сега.
Да синтезирам. Чалгата като реакция на средната маса на интензивните западния влияния след 1989 г. Тези влияния не са за първи път, но ситуацията на навлизането им беше уникална. Докато през 19 век те навлизат естествено, бавно и позитивно както директно от Запада, така и през Русия и в двата случая са западни или имитация на западни, то след 1989 нахлуването настъпи след продължително и мъчително изолиране, затваряне, странене и имитация на западни, но негативни и изменени концепции от СССР.
Мисля, че концептуално и най-общо описах характера на феномена.
