alvassareiro

но ти си добре дошъл с мнения и забележки. би било полезно, смятам. иначе се чувствам леко използван, защото направи бърз набег тук, прегледа онея три-четри оригинални теоретични неща, които съм казал, и айде, чао. де да имах и аз някой авторитет, който по такъв начин да ми анализира процесите и да ме развежда из дебрите на научния анализ и теория. ама нямам.

Защо пък приключена. Като гледам, само аз се трудя по тази тема и я развивам с пълнота и аналитичност. И смятам, че още не съм я изчерпал. Може да имам още оригинални неща, които да споделя по въпроса. ако не ти е интересно, не се чувствай задължен да присъстваш. ако имаш други ценни обобщения и заключения, освен овошките, заповядай. сигурен съм, че има какво да кажеш.

маорската култура и тя ли е елитарна? извинявам се за неудобния въпрос Това, че се абстрахираш от личните истории и пристрастия далеч не означава, че оправдаваш тираните и извергите, вършили чудовищности. Напротив. Правиш критиката си срещу тях още по-обективна. Съжалавам за малките букви. Проблемът е, че вие с вашите лични истории не казвате нищо повече от лична история и заключението от нея, което е видно и ясно за всеки и без да казвате каквото и да било. аз обаче надградих с дветри неща, които именно аз казах, и никой друг, с личните си истории, не сподели. ето това е постижението на моят модел. а това, което аз казах, изобщо не противоречи на нито една лична история. ето значи ти с една лична история трябва да ми кажеш нещо, което не знам. това не се случи. не ми каза нищо друго, освен че комунизмът е брутален. Ами хубаво. Това всички го знаем. айде кажи нещо друго. Всеки има лични истории, и аз имам. но си ги пазя за себе си, а на другите казвам оригинални и нови нещо. ето примерно за универсалните религии. а ето аз, с моят метод, казах тука няколко конкретни неща, котио някой сигурно е знаел, но не ги е написал, за да ги знаят тези, които не са ги знаели досега. затова пиша.

- да, забравих, комунизмът е едно болезнено, мъчително да не кажа трагично връщане назад в цивилизационното развитие там, където беше наложен и трябва да сме щастливи, че рухна и няма да се върне повече. абе аз тук казвам конкретни неща, философски, аналитично, теоретично, все пак това е форум за наука, вея се в облаците и мисля, а насреща некви овошки се развяват и ливади. абе какви са тия работи тука бе. какво е това чудо. леле леле.

само на царевец са 24. в града има около..поне още 20.

виж сега, ти може да отричаш конкретните случаи, аз не отричам нищо. абсолятно нищо. крайно време е да се гледа обективно, не да се извърта. Един тук твърди, че съм възхвалявал СССР - що за глупост - друг твърди, че отричам личната му драма - о боже..абе какви са тия работи тука бе. да, комунизмът по начина, по които беше приложен, е чудовищен. изобщо не отричам това. казах тричетри конкретни неща. - комунизмът е вид християнска секта - комунизмът като философия е роден на запад, и свързан с обществено-политическите условия там - комунизмът бе привнесен в русия и прихвана особеностите на византийската тоталитарна държава, ширеща се векове преди него в руската степ - в този си вид беше натресен по един чудовищен и брутален начин на редица страни - и не върви срещу човешката природа, защото, който твърди, че върви, трябва да признае, че в такъв случай християнстовто върви против човека дваж по-силно, както някои тука вече признаха - бъдещето на човечеството не е в комунизма, нито в национализма, а в универсалната религия - напълно съчувствам, вярвам, страдам, съжалявам на всички лични истории и драми, пердставени или бъдещи за предствавяне тука. ето конкретно какво съм казал досега. Никакви овошки, никакъв велик ссср, никакви баби, лели, тетки и вуйни. трябва да се чете тука, не да се плямпоти щяло и нещяло. абе аман от лични истории тука бе.

това е силно некоректно. монашеството е част от християнството, една сериозна и солидна част от него. ако е противоестествена дейност, ще ме извиняваш, излиза, че тази протипочовешка дейност не само не се порицава от религията, не само се толерира, ами се издига като авторитет и висша форма на духовност. скандално. уважаеми, монашеството е избор на и за цялата християнска общнот, защото е възможност, представяна за похвална, авторитетна и позитивна, отворена за всеки по всяко време, без ограничения.а това че било за пример пример, който дава този, скрит в гората, далеч от всяко живо същество, още не мога да го осмисля и асимилирам. екзистенц мининум или не, комунизмът не отрича така радикално, така брутално и дълбочинно притежанието и други човешки природни дейности, както християнството. и тук мисля съм пределно ясен и красноречив какво имам предвид. тук имаме частична ренунсия от притежание на отделни парцели земя срещу тотално и радикално отхвърляне на всичко материално и човешко у монашеството. Зарядът на отхвърляне у второто е несравнимо по-силен от този при комунизма. нещо важно се наблюдава. излиза, че проблемът не е в това дали притежаваш или не притежаваш, а в точно обратното .Проблемът е в прекомерното притежание на нещо, в прекаления материализъм. Изглежда християнството вижда заплаха не в липсата на притежание, а точно обратното - в прекаленото притежание. И комунизмът наследява това отхвърляне от християнската идеология. за личните ти проблеми - съжалявам, съчувствам, осъждам и тн. не си само ти, повярвай ми. тук спор няма. мисля и за най-просто устроеният е ясно, че говоря теоретично, и говореайки теоретично имам предвид обществениет условия в германия, или русия, феодализмът и бедността, прекомерният меркантилизъм и експоатацията на широки маси от населението в определени времеви и пространствени диапазони, които са одвели до определени белези на философиите, които тези диапазони са развили. изобщо нямам предвид нечия баба, дядо, вуйчо или уйко. това да не е лична драма тука. айде малко на по-теоретично ниво да общуваме ако обичате, все пак е форум за наука, не споделено с камелия или лична драма. абе много манипулативно, много чудо тука. Да съм казал някъде, че примерно дядо ти е заграбил нещо някъде...??? Казах и пак казвам, че там, където се заражда и развива комунистическата идеология е против явлението заграбване и екскпоатиране, защото ако такова явление нямаше, навярно нямаше да има и идеология, насочена срещу него.

Има и нещо друго. Не бива да разделяме доктрината от обективните условия, в които е създадена, и евентуално, приложена. Не знам какъв консуматорски материализъм е развил бедният камбоджански селянин, дето няма какво да яде, и това е състояние от столетия. Или пък обезземленият селянин, работещ за местен феодал. Никакъв май. Консуматорски материализъм развиха някои. Предимно западните капиталистически общества на германия, англия, северна европа и именно в отговор на това предизвикателство бе роден марксизмът. По същество, християнството ограничаваше до известна степен или поне критикуваше прекомерния материализъм, само че тези общества, успоредно със забогатяването си, се обезхристиянстваха. Та се наложи да се роди доктрина, която да клони към другата крайност, портивна на материализма. Това е теоретичната база. В Русия обаче положението е друго. Огромна маса бедни селяни и собственост, концентрирана у малцинства. Това доведе до стремеж да се вземе от богатите и да се даде общо на бедните. Оттук практическата база. Като се съберат двете, стана страшна работа. Само че нито в единия, нито в другия случай нещо е срещу природата. Точно обратно. Резултатите обаче са други.

Заключението на наблюдаваните особености е, че притежание съществува в определени степени. А комунизмът не се обяви за пълен аскетизъм, а за общо владение на средствата за производство, от които така или иначе бяха лишени мнозинството хора. Да не забравяме, че чудовищностите в корея или камбоджа не са резултат от комунизма, а резултат от срещата на комунизма с елементи от местната култура. Защото комунизмът, породен в протестантска германия, няма как да отразява обществените условия в камбоджа или корея на теоретично ниво. ако говориш за пълен аскетизъм, той се наблюдава в сферата на християнството, и то в най-радикалните му форми, не при комунизма. но се наблюдава и друго заключение. ако се твърди, че комунизмът е срещу човешката природа, то християнството е два пъти повече срещу нея, предвид по-горните разсъждения. все пак комунизмът ограничи общата собственост до определнеа сфера, а християнството го практикува масово, радикално и повсеместно във всички сфери. аз обаче не твърдя нито първото, нито второ.

Прекалено хиперболизирано е сравнението ти в първата част на изложението. Първо, хищникът ловува, за да се храни, но на практика нищо не притежава. Не пиртежава, например, ловната територия. При бозайниците също няма чувство за притежание, самките имат по няколко поредни любовници. Да не говорим, че само съвсем малка част от животните са хищници, или бозайници. Но, истината е, че стремежът за притежание присъства у повечето човешки общества, и у приматите сред животинскот царство, а навярно и не само. В различна степен. У едни е повече, у други по-малко. В този контекст разликите са в нюансите. Но нито едното, нито другото е против природата, а част от нея. В случая с комунизма отново не говорим за пълно отричане, а само частично, на частната собственост, върху определени неща, не над всичко. имаме нюанс на притежаването, каквато е и разликата в притежаването между шимпанзето, и човека. Степента. Няма противоречие с природата. А част от природата е също и стремежът към споделяне....

Тук говорим за един чисто концептуален въпрос. А именно - стремежът към притежание част ли е, или не е част, от човешката природа. Аз казвам, че не е част от природата, а от културата, роден на определен етап от развитието и присъщ на определени култури, не на всички. Очевидно хритиянството не счита, че отказът от материално, и от възпроизводство, върви срещу човешката природа и дори култура, защото ако считаше, нямаше да го практикува. То толерира частната собственост, но не счита, че липсата й е нещо портивоестествено. Иначе нямаше най-големите авторитети и светци да са монаси. То има цели монашески държави, а на запад целият клир е безбрачен и обезматериализиран, демек експроприиран. Освен това, смисълът на монашеството далеч не е само да даде пример за духовност. Това става и чрез проповеди. А фактът, че отказът от материално върви заедно с отказ от личен живот и възпроизводство говори, че не става въпрос само за прост пример за антиматериализъм. Ако беше ксамо това, просто щеше да дойде от малко по-духовни и по-бедни и по-нематериални хора, не монаси. Има по-дълбоки причини. Показва, че постигналите това състояние са във висша форма на съобшение с Бога. Самият аскетизъм се базира на уединяването, далеч от хората, никакви контакти с тях. За къкав пример говориш. Това да не е Биг Брадър, та да служи за пример. Монах значи самотник, сам, самота. Никой не го вижда, никой не го знае...Можеш ли да дадеш пример, като избягаш от хората. Ако беше пример, щяха да са сред хората, не в планината. Но не отговори конкретно на въпроса ми? Смяташ ли, че след като в християнството има монаси, означава, че то върви срещу човешката природа? Очевидно християнството вижда заплаха в притежанието на блага, но не счита, че липсата на такива е заплаха. Между другото, отношението на комунизма към частната собстевеност е може би една от най-ярките прилики между комунизма и християнството. А не знам за какъв пълен отказ от частна собстевност говориш....Хората имат дрехи, коли, абе много неща имат. Говорим само за липса на частна собственост върху средствата за производство, които са били заграбени несправедливо, и хората така или иначе не са ги притежавали. Отделен въпрос, че тази концепция има древногръцки корени....

Напротив, изобщо не свързвам човека със животните. както казах, присъщо на природата е възпроизводството, и по твоит дума, стремежът към собственост. Тогава не отговори на въпроса ми, ти считаш ли, че християнството върви срещу човешката природа, щом като дава за пример хора, които са се отказали доброволно и от семейство - защото животните нямат семейства, и от имущество? Ако това твърдение важи за комунизма, то дваж повече би трябвало да важи и за християнството. А за интелекта също грешиш. Много животни имат интелект и дори разум. Това, което дели човекът от животните, не е отсътвието на качество, а степента му на развитие. А колкото повече развиваме, толкова повече се отдалечаваме от природата. В този смисъл, стремежът към притежание е част от културата, а не от природата, на човека. Комунизмът претендира за обща собственост на средствата на производство, тъй като те в много дълъг перриод са били монопол на ограничен кръг хора, и мнозинството не е имало владение над тях. В този контекст общата собственост може да се приеме като прогресивен елемент. Природата е базата, общото. Всичко, надградено отгоре, разбирай развитие, вече не е природа. А култура.Следоввателно това, което отличава човека от животните, не е разумът, притежанието или нещо подобно, а културата. Остави ракията, заблягам на дон Периньон и сирене гауда.

И остава най-важният въпрос, който можем да си зададем след ден като 9ти септември, след рухването на комунизма и след двете световни войни. Какво е бъдещето? Какви са перспективите пред нашата цивилизация? От двете събития, които цитирах горе, изводът е, че бъдещето не е нито в комунизма, естествено, нитов в култа към местната държава - разбирай национализъм - защото, както стана ясно, и двете са връщания назад. Прави впечатление на човекът, обобщаващ и интересуващ се от важното, и не зариващ се в незначителните местни истории на разни примитивни държави и царства, на човека с мисъл за цивилизацията, не с мисъл за местната държава на езичеството и това, което сега ще кажа е ясно за такъв човек, но тези, забили се в траки, прабългари, тюрки и тем подобни ще го чуят за първи път та то е следното. Цивилизацияте се ражда и умира, за да се роди следващата, и този цикъл се повтаря и повтаря, и единственият смисъл от това повторение е раждането на универсалната религия, която е звеното, което свързва умиращата с раждащата се цивилизация. И главният въпрос, който вълнува заинтересованите е, кое всъщност е целта - цивилишзацията, или религията. Ако целта е цивилизацията, то функцията на религията е да осигури прехода от старата умираща към новата, раждаща се цивилизация, като служи за утроба, за гъсеница, която пази елементи от старото общество през опасното време, което разделя двете цивилизации, за да може от утробата на религията да изпълзи новата светска цивилизация. Защото повечето цивилизации са светски. Но дали това е целта. Може ли целта да не е възпроизводството на цивилизацията, която, след смъртта си се ражда отново, а нещо друго. Може. поради два сериозни аргумента - цивилизациите се раждат, и умират, и този процес се се наблюдавал на два пъти преди нашата да се роди, а още не е умряла, което значи, че има механичен цикъл на раждане-смърт-раждане-смърт-ново раждане-......та ако самата цивилзицаия беше целта, тоци цикъл нямаше да се повтаря на празни обороти - прави впечатление, и това е много важно, че универсалните религии се наблюдават само между цивилизация от второ и трето поколение. но няма нещо такова нито между цивилизация 1 и цивилизация 2, нито между примитивно общество ицивилизация 1. това какво ще рече...Най-малкото, ако имаме явление, което не се повтаря механично като цикличността на цивилизациите, а се наблюдава само от един момент насетне, че това явление е резултат от натрупвания и е белег за прогрес и е по-висша форма на общество от самата цивилизация. С две думи, бъдещето не е нито в комунизма, нито в пазарната икономика, нито в националната държава, или демокрацията, които между другото са само аспекти на християнството, а в универсалната религия. толкова засега.

Само да добавя няколко малки неща. Комунизмът, в сравнение с другият претендент за универсална философия, която да замени християнството - национализма - има малко предимство.Доведе до известно секване на войните, бъдейки универсална философия, и има претенции да постигне на теория пълно такова, ако победи. Така комунизмът е с малко предимство на култът към Левиатан и местната държава, обърната срещу местната държава. Но и едното, и другото, са болезнени връщания назад в цивилизационно отношение, защото докато култът към местанта държава е връщане към елинските корени на града държава и местната религия, то комунизмът във вида, предложен и наложен от СССР е едно живо и опасно възкресение на тоталитарната византийска държава, институция, не по-малко опасна за християнството от местните религии. Това извикване на духът на рухналата универсална империя на гърците разбира се, съществуваше векове преди да се роди марксизмът, в Русия, и на тази византийска тоталитарна държава, оцеляла в Русия до 19 век просто бе сменана религията, но придоби застрашаващи размери, когато тази византийска концепция, този политически ренесанс на универсалната държава на Сириеца бе плюсната над западна европа и над света изобщо и заплашваше да бъде наложена със сила. Следователно, проблемът може да е в самия комунизъм, навярно е така, но преди всичко, порблемът е в самия модел на комунизма, наложен в и после от СССР, и в който рефлектираха всички дефекти на тоталитарната византийска държава, възкресена векове преди това в Русия и белязала първо християнството, а после - комунизма. Връщане назад. Да уважаеми господа ( и дами). Комунизмът е едно болезнено връщане назад към универсалната държава и отстъпление от универсалната религия.

Постхристиянска религия, както и всички останали секти на християнството. От списъка ти обаче май трябва да изключим исляма. Не е секта, а цяла универсална религия. Иначе няма как да обясниш, че нито една секта не успя да оцелее, и да се превърне не само в друга универсална религия, не само да роди цяла нова цивилизация, но и до ден днешен, икакто изглежда, в бъдещето ни отсега нататък, именно ислямът ще е най-сериозният конкурент на християнството. Източна религия с безспорно елинистично вдъхновение, родена в отговор на предизвикателството, което християнството отправи в първите векове след Константин - а именно съмнението, че има отстъпление от единния Бог. Аз не оспорвам нито едно от представените лични твърдения. Те нямат нищо общо с темата. Иначе ги приемам, и ги потвърждавам напълно. Но не за това говорим. Говорим за философия и концепция. А това са абстрактни неща. Ето, казвам дветри ясни и точни неща. - комунизмът (марксизмът)е християнска секта - комунизмът, бъдейки горното, има претенции да бъде някакъв вид нова униварселна философия или религия - комунизмът е западна философия, приложена на изток, и след това хвърлена срещу същия този запад. - комунизмът не е замислен да бъде срещу природата на човека вече, какво донесе това на практика, е несъмнено друга тема, която нито искам да коментирам, нито да оспорвам, защото по практическата страна съм напълно съгласен с другите.

Трябва да се чете, както прави Глишев, и да се мисли върху това, което се чете. Нито някой възхвлалява комунизма, нито твърди, че е нещо хубаво, нито пък някой го пропагандира. Аз лично го анализирам. Нищо повече. И то обективно, защото за разлика от другите цитирани не съм го живял, не му симпатизирам, и затова не съм емоционално обременен. Нека си представим, че вместо комунизъм, беше триумфирала някоя от другите, не по-малко опасни християнски секти. И комунизмът, и коя да е друга християнска секта са отпадъчни продукти на християнството, неща около, но не във, не даващи нещо ново и оригинално, а оспорващи това или онова от него, и комунизмът е опасен най-вече, защото оспори самият Бог в християнството, без да е настъпило времето за това. Наред с това ще помоля да не се дават оценки, това все пак не е конкурс за есе, а да се прилагат аргументи и менния, и също така да не залагаме на женската си страна, осланяйки се на интуиции, предчувствия, любови, страсти, а да имислим с главата си.

А ти чети Гибън. Това значи, че ние все още не знаем каква е човешката природа. Или само си мислим, че знаем, докато това, което сме измислили за нея, рухне. Което отново доказва първото. Що за невероятно изказване..КГ, ще ме умориш...Човешката природа е притискана в ъгъла, но това нищо не значи. Е как да незначи. Това е чудовищно, ха да видим ако теб те притиснат в ъгъла дали пак нищо няма да значи. Ей затова казвам да се мисли глобално и концептуално. Иначе всеки пердаши както на нему му изнася. Няма връзка. Ето ти Гърция. Има собстевност, но никой не работи. От друга страна в България всички огромни стоежи бяха построени именно през социализма. Християнството също учи да се работи за благото на общността, не за личното такова.

В личен разговор ще ти кажа какво искам да ме черпиш. Ракия не пия. Човешката природа е нещо все още смътно и неясно. В различните епохи има различни възгледи за това що е човешка природа и що й е присъщо. Например нашият морал казва, че не бива да имаме много жени, а само една, но у арабите е многоженството е прието и се счита за част от човешката природа. Преди няколко хиляди години хомосексуалните контакти са били толерирани, а днес дават медали за антигей дейност. И тогава, и днес, всичко е в името на човешката пиррода. Но, не това искам да кажа. Нека се съсредоточим в нашето време, и в нашата цивилизация. Ти, пердполагам, си християнин. И не считаш, че християнството върви срещу човешката природа. Така и трябва. Правилно, и аз не считам това. Нека сега обвържем човешката природа със стремежа за притежание, и едно от мен - склонността за възпроизводство на вида. Докато в природата притежанието е спорно нещо, то възпроизводството е без съмнение част от човешката природа, защото е част от живата природа въобще. Ако приемем, че отхвърлянето на материалното, и отхвърлянето на възпроизводството върви срещу човешката придрода, то трябва да признаем, че християнството върви срещу човешката природа въобще. Все пак има едни хора, наречени монаси, примери за добрия христиенин, които не само, че са се отказали от всичко материално, дом, имот, и тн., но са отрекли и възпроизводството въобще. Хайде да не мерим с двойни аршини. Не си чел моите коментари. Изобщо не съм казал никъде каква хубава страна е СССР. Изобщо. За съвсем други неща говоря.

Никой не е казал, че християнството е западно явление. Говорим за комунизма. А той е западна философия, зародена под влияние на християнството. А християнството, макар и с близкоизточни корени, престоя около 2 000 години в Европа и инспирира редица философии, родени в главите на западните мислители. Михов, призовавам за разум. Ако горното е вярно, и може да се отнесе към комунизма - което е въпрос на дискусия, аз не казвам, че не е вярно - то със сигурност може да се отнесе с два пъти повече вярност и за християнството. Впрочем, неоезичниците от 18 век, като Фрейзър или Гибън използват абсолютно същите аргументи в критиката си срещу християнството. Мот а мот.

така е.

няма доказателства затова. Напротив, комунизмът е западна философия, свързана с християнството. няма противоречие с човешката природа. има лошо изпълнение.

Едно отклонение за изтребването. То не е нещо иманентно и дълбоко присъщо само на комунизма, по-скоро е наследство от предходни нрави и времена, и наред с това насилие и изтребване винаги се прилагат, когато се налага нещо насила. Църквата прилага насилие, испанските колонизатори изтребват, римската империя изтребва. Разликата е в мащабите, все пак СССР са огромна държава.

Това не успяха да премахнат и е сериозен вътрешен дефект. Обективно. Има си обяснение защо, има причини, всичко има. И да, постижение е, защото за пореден път доказа, че универсалните философии могат да обединят и да спрат местническите конфликти. Затова в тях трябва да търсим бъдещето си. И затова е много важно каква универсална философия ще изберем. И слава богу, комунизъм със сигурност няма да е вече. Аз лично залагам на синкретичността на трите аврамистични религии и евентуално махаяна, пък да видим какво ще излезе. мен лично нищо не ме гони. Доколкото схванах, именно това ни беше темата досега. А за изтребването на местното население, първо, това е друга тема, и второ, няма абсолютно никакъв спор по тази точка.

Доминация или не, нямаше сериозни конфликти между страните от Пакс комунистика и това е постижение, сравнено с конфликтите на база национализъм. Тази концепция е стара колкото и света. Всяка наднационална доктрина и идея превъзмогва местните и локални конфликти исъздава общност. Затова имаме Пакс романика, пакс византина, пакс отоманика, пакс номадика. А пакс значи мир. Това са все наднационални обединения, както и комунизмът. Властващата по негово време доктрина - националната - постигна точно обратното. Разединение и разпалване на конфликти. Теория и практика са взаимосвързани. Какво щеше да стане, ако комунистическата идея беше реализирана не от тирани и касапи, а от хора като Дупчек или Наги? Щеше ли да се радва на по-голям успех? Нормално е да има ядро, което определя ценностите и курса. Който се отдели, бива наказан. Точно това е парвила и средновековната църква. Но когато се движиш по правилата на универсалната философия, има мир. Съгласие. Нарушиш ли ги, има клада или окупация. Това е краен случай. Нас ни интересува обаче не крайният, а общият случай. Националната идея е точно обратната. Именно ако се движиш по нейните правила настъпва война и конфликт. Затова универсалните философии - религия, комунизъм - са по-ценни от националните местни идеи и концепции. И пердивд времето, когато се появиха, бяха и по-приемливи. Значи има нещо сгрешено в твърдението ти, тъй като до сериозна конфронтация така и не се стигна. е, ако изключим няколко престрелки.( Това е клише. Целта на абстрактите модели не е да предадат реалността, а да обяснят принципите, замисъла и идеята. Освен това, концептуалният модел е единственият начин да избегнам политизирането, което, както в случая с КГ, е вече патологично и изключително вредно за всички нас, като участници в този форум. И на трето място, теорията е едно, а практиката друго. Все още сме на ниво теория. Как е изпълнена на практика, е друга тема.

Виж сега, граничните сблъсъци между китай и ссср по нищо не могат да се сравнят с конфликтите между националините държави, породени от национализъм, и довели до две световни и още стотици местни войни. а останалите конфликти, които спомена, не са войни, а нахлувания, породени от отстъпления от комунизма. дразгите между китай и ссср нямат нищо общо с икономическото укрепване на китай. датират от времето на корейската война, когато китай никак не е укрепнал, и се базират на нежелението на сталин да съдейства, и убеждението на мао, че сталин е предал идеята. именно това убеждение, че някой предава идеята, е единственият шанс да има война или конфликт между две комунистически държави. не така обаче стоят нещата при национализма. Освен всичко друго, старая се да говоря съвсем теоретично и абстрактно, държавите, обединени от една обща универсална философия, като универсалната религия, или комунизма, имат много по-голям шанс да живеят в съгласие и мир от държавите, базирани на местнически, локални концепции, като национализма, който не само ги разделя, но и насъсква, тъй като националната идея на една страна почти винаги минава през националната идея на друга страна. общото обединява, така, както местното разделя. християнството и комунизмът са общи наднационални философии, за разлика от национализма, който е точно обратното. и предвид обстоятелствата на времето, когато християнството е отстъпило и национализмът се е изострил до краен предел, комунизмът е по-малкото зло, и до известна степен оправдан на теоретично ниво. Практиката е нещо друго. Тук е моментът да припомня на уважавания Михов, че каквито и сблъсъци и конфликти, не войни, да е имало между китай и ссср, те са били идейни и идеологически, не териториални или национални, защото никак убедително не звучи твърдението, че двете огромни държави ссср и китай се бият, за да разделят някакво си поле.