alvassareiro

Защо ми сменихте заглавието на темата? Да влезем малко в детайлите и да добавя, че за поне половината аржентинци Перон е олицетворение на злото. Стачки, масирана пропаганда, биобордове и речи нон стоп, детски приказки с логото - Гласувай за Перон - са само малка част от аржентинския среден път на развитие. Свалянето на генерала е зрелищно. Атаката, която описах в началото, е от 30 самолета, и трае 16 часа. 300 жертви и 1000 ранени в най-масираната бомбандировка в историята на Америка. След което самолетите бягат към Угуруай. На следния ден Перон заявява - за всеки един от нашите, петима от техните. СТраната е на ръба на гражданска война. Месец по-късно генерал Рохас, един от вдигналите се срещу Перон, другите са Арамбуру и Лонарди, разполага флота срещу петролните рафинерии в Ла Плата и открива огън. След това дава ултиматум на Перон да подаде оставка, или корабите ще влязат в устието на Парана в рио де ла Плата и ще почнат масиран обстрел на Буенос Айрес, подплатени с нови масирани бомбандировки. Перон бяга в уругвайското посолство, оттам с хидроплан по река Парана пристига в Асунсион де Парагуай. Започва 18 годишно изгнание на генерала. Новото правителство нарича себе си Освободителна Революция. След два месеца ген. Лонарди е сменен с ген. Арамбуру, който започва интензивна деперонизация, имитираща денацификацията на Германия. Към 1957 военните решават да дадат властта на демократичните партии, но не и преди да променят конституцията - перонистката конституция от 1949 г., даваща право президентът да бъде преизбран, отпада, и се връща конституцията от 1930. Перонистката партия е забранена, всички перонистки функционири са с забрана да заемат висши постове в администрацията. При забранена перонистка партия, изборите огт февруари 1958 са между две фракции на перонистката опозиция - Union civica radical del pueblo на Рикардо Балбин, твърдо антиперонистка, и Union civica radical intransigente на Артуро Фрондиси. Последният сключва пакт с Перон, тогава във Венесуела - аз легализирам пареностката партия, а ти призоваваш твоите хора да гласуват за мен. Фрондиси печели основно благодарение на перонисткия вот. Така и не легализира партията на Перон. Започва политика по привличане на чужди инвестиции главно в тежката промишленост, увеличава заплатите с 60 процента. Усилената индустриализация е съпроводена с внос на суровини, което вдига инфлацията. Правителството взима заем от МВФ, замразява бюджетните заплати, излиза от икономиката, което води до ръст в безработицата, и реализира първата девалвация на песото. Това е политиката на фин. министър Алваро Алсогарай. Започват стачки и гражданско неподчинение. Фрондиси въвежда извънреден план, който разделя страната на военни зони, в които военните имат повече права от цивилните губернатори. Тези репресивни мерки срещу прогресивната работническа краса, в мнозинството си перонистка, водят до окончателния разрив между Фрондиси и Перон. Успоредно с напрежението между правителството и Перон, друг конфликт назрява - този с военните. Висшият генералитет от началото е против Фрондиси, който прави пакт с Перон. През 1959 тържествува кубинската революция. Артуро Фрондиси отказва да се присъедини към изолацията на Кастро, наложена от Кенеди. Отношенията със САЩ се напрягат. Военните виждат във Фрондиси перонист и комунист. Перонистите го ненавиждат, защото не легализира партията им. Обънат против всички, накрая Фрондиси легализира най-сетне перонистката партия, която се явява на местни избори, и печели в повечето провинции. Военните плашат с преврат. Като последна маневра, Фрондиси уволнява всички министри, и замества губернаторите в перонистките провинции. Но вече е късно. ...Вече е 7, и президентът продължава да е под арест" 29 март 1962 Фрондиси е свален от военните, и заточен на остров Мартин Гарсия. Президент става Хосе Мария Гидо, председател на Сената. В първите дни от мандата си Гидо подписва съглашение с армията, с което отново забранява перонистката партия, наред с комунистическата. Забранени са и стачките, както и връзките между синдикати и политически партии. Алсогарай отново поема финансите и прилага строги икономии, забавя пенсиите, и взима нови заеми. Гидо се крепи единствено на военните. Междувременно самите военни са се разделили на две фракции - сини и червени. Сините искат армията да се оттегли от управлението на страната. Червените настояват да са гарант, че Перон никога повече няма да дойде на власт, дори това да означава преврат след преврат. В началото Гидо подкрепя червените, но после тръгва със сините, които са мнозинство. Гидо назначава лидерът на сините, ген.Хуан Карлос Онгания, за шеф на въоръжените сили. След кратък период на затишие, избухва Кубинската криза. Аржентина официално се присъединява към блокадата на Куба, но шефът на ВВС отказва да изпълни заповедите на Гидо. Следва уволнение. Това активизира червените. През април 1963 избухва ново военно въстание, с участието на ВВС и флота. Червените превземат радиото и телевизията, а Онгания застава начело на лоялистките войски. Започва епична битка в центъра на Буенос Айрес между двете фракции на армията, с използване на масирани бомбандировки, флот и пехота. Битката се води по кръстовища, паркове и площади, пред изумените погледи на цивилните глаждани на столицата. Подводници атакуват самолетоносачи, истинска война. Бомбандировки, сухопътни десанти и танкове. На новите избори Перон призовава да се гласува с бяла бюлетина. На изборите се явяват двете фракции на Радикалната партия- съотв. Артуро Илия и Оскар Аленде, и ген. Педро Еухенио Арамбуру, от страна на военните, представлящат най-твърдия антиперонизъм. Печели Артуро Илиа. Илиа гласува два закона - за намаляване цените на лекарствата, и анулация на петролните договори, ключени от Фрондиси. Това му спечелва антипатията на военните и на САЩ. Перонистката партия също се вдига на двумесечна стачка заради интервенциите в синдикатите. Перон тръгва на тайно завръщане към Аржентина, но самолетът му е върнат над Аржентина обратно към Испания. Перон тръгва да защитава най-радикалната фракция от перонизма. "В последните часова на 27 юни 1966 тежката институционална криза се разреши с разделянето на д-р Артуро Илиа с поста президент на Републиката. Министрите бяха привика но спешност, и всички подадоха оставка" Същата нощ въоръжените сили на Аржентина извършват четвъртия военен преврат, превръщайки ген. Хуан Карлос Онгания, лидер на синята фракция в армията, в новият президент на военната диктатура, нарекла себе си Аржентинска революция.

Властта на хунтата си поставя няколко амбициозни задачи - да унищожи подривните нелегални марксистки структура на перонистката революционна младеж, и на перонистите марксисти, наречени Монторенос - да реолганизира коренно икономиката - да реорганизира коренно цялото аржентинско общество, да го дисциплинира, възпита, сплаши, както правят само военните с мустачки. По първата точка страната се разделя на военни области, в които действат извънредни военни съдилища, като военните окупират цялата политическа система на страната - губернатори, министри, посланици, всичко е от лейтенант нагоре. Създадени са над 3000 нелегални центъра за задържане. Започва брутална репресия над всеки инакомислещ, не само самите партизани с бомбите, но и писателите, актьорите, атомните физици и математиците, които се струват подозрителни на хунтата. Действат специални бригади за отвличания, които от 1977 спират с разстрелите, и просто упояват и хвърлят в морето. За 8 години изчезват 30 000 души. Арестуват и около 2000 бременни жени, които раждат в лагерите, после са убивани, а децата са давани на бездетни военни. Аржентинското общество е сплашено до дъното на костите си, и никой не смее гък да каже, да не е следващия в списъка на изчезналите. Вътре в самата хунта има също много напрежение. Видела и Масера си успорват властта, докато през 1978 Видела е преизбран за президент, а Масера заместен с Ламбрускини. През 1981 Видела е заменен с Виола, който планира демократичен преход, затова кръка около Масера набързо го сваля и слага един палячо, т.нар. Галтиери. След като размахва пръст на САЩ и Великобритания с историческата фраза - САЩ и УК, ако искат да дойдат, да дойдат, ние ще ги чакаме...вкарва страната в безумна война, около 5 000 жертви и тотален национален позор.... По отношение на икономическата част в средата на 1976 още Видела назначава за финансов министър Мартинес де Ос, който въвежда за първи неолибералната икономика. Внезапна редукция на държавните разходи чрез съкращения и замразяване на заплатите, вдига цените на бензина и транспорта, освобождава лихвите по кредитите, рязко намалява митата, и с декрет понижава курса на долара спрямо песото. Внезапно Аржентина е залята от западни стоки - Сони, Сименс, ала бала, а евтиния долар развръзва невиждано търсене. Аржентинците пълнят количките с електнроуреди, развирят се финансовите пазари и спекула, в резултат.....месечна инфлация от 300 процента, местната икономика не може да конкурира японските стоки, и фалира, безработица, стагнация, балон от кредити без покритие.През 1980 де ла Ос национализира частния дълг, като държавният дълг сумиран към частния дава 600 % ръст. През 1982 е извършена девалвация на песото, като се махат три нули, в резултат цените растат още повече. Неолибералната политика обаче е най-жестока в следващия период - през 1984 хунтата пада, като преди това последния военен президент - Биньоне, унищожава архивите за военните престъпления и освобождава от наказателна отговорност висшия генералитет. Печели основният опонент на перонистите - радикалната партия на Раул Алфонсин. Проблемът при него е високата инфлация и външен дълг, безработицата, която при Перон е била 1%, става 30 %, и три опита за преврат, защото са в ход процеси срещу хунтата. Икономическата политика на Алфонсин е свързана с планът Аустрал, нова парична единица, като един аустрал е 1000 песо, прикрита девалвация. Евтиният долар обаче отново води до нова инфлация на вече девалвираната монета. През 1989 печели перонистката партия на Карлос Саул Менем, като ситуацията е толкова тежка, че Менем влиза в мандат 6 месеца преждевременно. Хиляди гладни аржентинци разграбват супермаркетите. Най-големият куриоз е, че именно перонист е на-големият рушител на онова, което е създала партията му. Менем въвеждабрутален неолиберализъм, като принуждава Конгресът да му гласува извънредни пълномощия в икономическата сфера, един вид в икономиката е обявено извънредно положение, и се прокарват всякакви решения без нуждата от гласуване в парламента, а само на мин. съвет. Неолиберализмът е в разцвета си. Новият финансов министър Доминго Фелипе Кавало прави нещо уникално - политика на конвертибилидад, демек едно песо е е един долар, и забранява на Националната банка да печата пари. Това е имитация на валутен борд. Държавата озаптява инфлацията, най-големият бич на аржентинската икономика, породен от евтиния долар, което води до макроикономическа стабилност, но става като при нас - няма ръст, безработицата расте, няма производство, страната влиза в тежка стагнация, и рецесия. В същото време забраната за печатане на пари прави икономиката неконкуретноспособна, в допълнение с ниските вносни мита, и в невъзможност да запълва бюджетните дупки. Така, за да ограничи федералните разходи, Менем трансферира към местната власт всички държавни дейност - транспрот, болници, училища, без да прави федерални финансови инжекции. Междувременно почва усилена приватизация. Приватизират се първо влаковете, после и пътищата. Частни компании взимат шосета на концесия, и налагат пътни такси. В резултат строят пътища само там, където имат изгода. Шосета в провинцията почти не се строят. Закриват се цели жп линии, и провинцията остава без транспорт. Ефектите са мигновени. Един сравнително развит център, и една страшно запустяла периферия, без пътища, болници, училища. Пред огромната безработица, маргинализация и разруха, както и чужди монополи, Менем губи през 1999 и на власт идва коалиция между двете най-големи опозиционни партии - радикалтата и националната, наречена Алианса. Президент става Фернандо де ла Руа. Той кани финансовия министър на Менем, Кавало, защото само той може да деактивира неолибералната бомба. Пред слухове от нова девалвация на песото, хората масово почват да си теглят парите от банките - нещо като КТБ, но с всички банки наведнъж. За да спре банковите фалити, Кавало налага банкова ваканция - можете да теглите само до 250 долара месечно. ...Стотици хиляди нападат супермаркетите, и президентът е принуден да обяви извънредно положение. И се връщаме в началото на първия ми пост, когато забравих да кажа, че презинетът бяга от президентския дворец с хеликоптер, за да не бъде линчуван. За една година се изреждат 5 президенти. Та това е прекрасен пример за ефектите от неолибералните икономики. Аржентинското общество, най-развитото и хомогенизирано и с най-нисък коефициент на Джини, т.е ножица богати - бедни, с най-динамична икономика в Южна Америка, с най-бързо растящ БВП, и най-ниска безработица от 1 процент, всичко това през 1950, през 2000 е едно мизерно и маргинализирано гладуващо и бичувано от инфлацията общество, бедстващо и в пълна разруха, резултат от неолибералната политика, започнала през 1976. Тука трябва да спомена, че между 1930-1980 Аржентина е най-индустриализираната страна на юг от САЩ, със силно развита и застъпена и активна работническа класа, и в революционна обстановка. Уникалното вече го казах, тази работническа класа се реализира не чрез един пагубен комунизъм, а по един среден път - перонизъм - активна държава, ограничена национализация, частна собственост, традиционни ценности, здрав национализъм, т.е най-доброто и от ляво, и от дясно. Неуспехът на обществото им изглежда се корени в неспособността да преодолеят негативите от икономическия растеж - инфлацията - и стремежът насила да бъде прекършен Перон. За него обаче алтернатива няма - и след 25 години безпътица, решават, че неолиберализмът е панацеята. Ефектите са упостошителни, защото негативните ефекти стават национална катастрофа.

Две неща са сигурни. Аржентина процъфтява преди неолиберализма. Милиони тръгват да емигрират натам. Това води до създаването на една солишдна работническа индустриална класа, чиито проблеми аржентинците решават по уникален и оригинален начин - измислят свой среден път, който не е комунизъм, както в третия свят, а перонизъм. В резултат Перон става толкова популярен, че управлява цели два мандата - 10 години - и двата печели на свободни демократични избори с над 60%. За държавните мерки и социалната държава няма да говоря - между 1945-7 година БВП расте с 45%, заплатите нарастват с 60%, а аржентинската икономика е най-бурно развиващата се в латинска америка. Аржентина спасява Испания на Франко от глад. Перон е толкова популярен, че партията му има две коренно противоположни крила - крайно ляво, в което влизат всички марксисти, анархисти, комунисти, и крайно дясно, в което е част от генералитета и католическата църква. Коя друга партия в света има такава ножица? Става ясно, че опозицията - гражданския радикален съюз, партията на Иригойен - никога не може да спечели на избори. Част от генералите подозират Перон в марксизъм, а църквата пък му вдига мерника заради Евита. Създава се едно тайно съглашение, което се опитва да го отстрани. Говоря не за преврат, защото армията е на негова страна - Перон участва в хунтата от 1943 на Еделмиро Фарел и Роусън. Говоря за убийство. То е реализирано по изключително брутален начин. На 16 юни 1955 в 12.05 по обед двайсет самолета на ВВС започват масирана бомбандировка над центъра на Буенос Айрес - това не е опит за преврат, а опит за убийство на президента и цялото правителство. След 4 часа бомби, убитите са над 300. Оцелен и автобус с деца. Перон се изплашва и бяга от страната. На власт идва едно слабо военно правителство, наречено Освободителна революция, първо е ръководителят на атаката ген. Лонарди, а после ген. Арамбуру, диктатура, управлявала от 1955 до 1958, и въвела деперонизацията - забранява се дори споменаването на името на Перон, а партията му е забранена. От 1958 до 1966 се сменят 3 демократични правителства, които не могат да се преборят с инфлацията, съответно Фрондиси, Гидо и Илия, последния свален от поредния преврат на ген. Хуан Карлос Онгания. Втора хунта до 1973, през която се изреждат още двама военни президенти, като страната продължава с перонистката икономика, но не е в състояние да се справи с инфлацията. През 1973 военното правителство на Ланусе сключва пакт с перонистите, легализира ги, и изборите са спечелени от Кампора - кандидатът на Перон, който има все още изрична забрана да се връща. Кампора маха забраната, а после подава оставка. Перон се връща, като страната попада в тотален хаос - старият генерал е на 77, на летище Есейса го чакат 5 милиона верни перонисти, половината са марксисти, другата половина са десни. Избухва конфликт и жертвите са стотици. Перон каца на друго летище, и след няколко дни се среща с привържениците си, като говори от терасата на Каса Росада, както навремето го е правил с Евита. В кратка реч се разграничава от марксисткото крило, и 2 милиона присъстващи се изтеглят от митинга. Минават в нелегалност и почват атентати и отвличания на министри, в тч и на ген. Арамбуру, президент между 1955-58, идеолог на деперонизацията, чието тяло е намерено разчленено. Все още Аржентина няма икономически проблеми обаче. А политически. Перон умира на 1 юли 1974. Президент става вицето му, жена му, Исабел, която аржентинците наричат Кучката. Слабохарактерно и превзето същество, което е под влиянието на любовника си, икономически министър и бивш иконом на Перон. Ситуацията с партизаните излиза извън контрол, и президентшата бяга от страната. Хаосът е тотален. Обществото очаква военните, и те не закъсняват. По абсолютно мирен начин през нощта на 24 март 1976 г. е извършен петият за 35 години военен преврат. Различното е, че за първи път в правителството влизат и трите рода войски - ген. Хорхе Рафаел Видела, началник щаб и команданте хефе дел ехерсито, ген-лейтенатн Емилио Едуардо Масера, началник на флота, и генерал Орландо Рамон Агости, шеф на ВВС. Новото провителство амбициозно нарича себе си национална реорганизация, нещо като перестройка.

Благодентствието не се мери в БВП, а с паритет на покупателната способност и коефициент на Джини.

Зима. Хиляди са струпани пред парламента с искане за незабавна оставка на правителството. Едно гордо общество, доведено до ръба на социалната и икономическа разруха. Една държава, преживяла благодентствие през 50те и 60 чрез силна държавна икономика и социални мерки, преминала през един авторитарен режим, вкарал хиляди в лагери и затвори. Едно общество от края на континента, преминало през изключително труден период на преход от диктатура към демокрация. Преживяло инфарктния преход от социална и държавна икономика към въвеждането на неолиберална икономика чрез усилена приватизация, пренасочване на всички социални, здравни и образователни дейности към местната власт, въвело валутен борд в началото на демокрацията чрез паритет на местната валута към чужда и забранило печатането на пари....Резултатът от тази неолиберална икономика е катострофален - политическа криза, глад и мизерия, инфлация до небесата, бедност и нищета в някога процъфтяващите индустриални квартали и градчета. Пусти гари, разрушени села....Та въпросът е някой може ли да се сети коя е тая държава? Да, красив град е Буенос Айрес.

Е, айде отпуснете малко, смилете се де.

Забрана за химичните връзки! Това са особено неприятни ситуации.

Не разбирам защо му слагане плюсове на несъществени изказвания, а на мен няма. Айде, правете ме старши академик, освен всичко друго.

Тойнби говори за общества и цивилизации в исторически контекст. За настоящето заявява, че Западната цивилизация е погълнала всички останали политически и икономически, и тн, поради факта, че според него основен културен критерии за цивилизация е религията, а всички съвременни общества са светски.

Не изваждай неща от контекста. Знаеш ли кой е културният елемент според Тойнби? Причините за щастие нямат никакво значение.

О да, голям възход. Ами за Гана, Зимбабве, Гвинея и тн. какво да кажем? Не, не посочвам защо канадците са щастливи. Просто посочих, че са най-щастливи и най-богати. Но между двете неща връзка няма.

Напротив, първо не споделям никаква глена точка, просто посочвам кой е щастлив и кой не. И второ, първи в класацията за щастие са нигерия, коста рика и виетнам, очевидно няма нищо общо с парите.

Общо взето общи приказки. Фиксира се върху повърхностни белези, без да отчита общността на фундамента - не къщите и дрехите, а политиката и икономиката.

И какво за щастието? Канада е на едно от първите места по задоволство от живота и щастие. Наред с Австралия, Н. Зеландия, Норвегия, Финладния, Швейцария, Швеция, Холандия и тн. Т.е имаш висок материален стандарт, имаш и високо усещане за щастие. Това, че ти мрънкаш, не променя нещата.

Няма значение чия е. В случая е гнусна руска.

Едно е да правиш комедии. Друго плоска политическа пропаганда и манипулация от това. Възмутително е.

Просперитетът се изразява в стандарт на живот и БВП. Според теб кой има по-висок стандарт - Канада или Русия?

Разликата е, че аз не съм видял ние да се подиграваме на някого. Руснаците обаче се подиграват с всички.

Ами точно, че е културна разлика. За руснаците обаче това са все негативи и по-хубаво от тяхното няма.

Руснаците ако обичат да не се изказват как е във Франция, Германия или България. Защото каквито и проблеми да има в съвременния Запад, в Русия положението е сто пъти по-трагично и всякакви подобни филмчета са евтина манипулация. Така тая кранта от филмчето обяснява как французите нямали бабушки, дето да ги хрантутят с буркани манджа до 50 тата им годишнина, и ох колко били зле. Ами то същност именно факта, че на Запад те оставят сам да се оправяш след като завършиш, е в основата на западния просперитет и богатство. Също ми е интересно защо най-богатите руски оригарси и политици все на Запад живея и на Запад учат. Ето на Лавров децата във Швейцария. Ами като у Русето е толко хубаво за чий го дирят на Запад. Евтини лицемери са тия руснаци. Ама така е като даваш трибуна на прости хора. Стига си говорил глупости. Ето друг подобен филм. Колко било тежко в България след влизането в ЕС. Ама кранто от филма, тежкото в България не е от влизането в ЕС, а от 1990 че и отпреди още, поради разпадането на СССР. И колко били тежки монополите. Ама краво, монополите в България са руски, не са австрийски. И токът е скъп, не щото ЧЕЗ са алчни, а защото НЕК трябва да плаща за Белене и южен поток. За бензина няма да говоря. Аман от евтини манипулации.

Да, а защо не кажат как рускините проституират на Запад? Много са ми смешни, не се видят какви са, ами тръгнали да жалят за Франция. В Русия пропагандата е страшна, все повече мяза на Северна Корея.

Плоска руска пропаганда.много тъпи парчета са тия. Правят такива филми и за България. Интересно ми е защо не направят такъв филм за Русия да ги видим как живеят там. Примитиви.

Не знам за каква индустриализация говориш? Всъщност май и ти не разбираш точно какво искаш искаш да кажеш...

Хич не си наясно по темата.

И аз какво трябва да направя по въпроса?