alvassareiro

Напротив, Бог вече е изместен от науката. Днес науката се развива независимо от религията, за разлика от средновековието. Това е изместване на религията от сфера, която неправомерно е заела. Процес, които наблюдаваме в последните векове. Това не значи изчезване на религията. Напротив. Много краен извод. Религията, както вече казах, бива измествана последователно от редица сфери, които неправомерно е заемала в последните хиляди години - политика, здравеопазване, образование, наука, психология. така и трябва. Защото очевидно има субекти, които се справят по-добре от тнея в тези сфери. Например, държавата може да даде и организира по-добре образованието от църквата. Или научните институти могат да развият по-качествена наука от поповете. Това са раздвижвания в пластовете на обществото, които водят до временни спадове в религиозността. Докато религията не бъде ограничена до единствената сфера, която може, трябва да заеме, и къдетно ще бъде уникална и незаменима - човешката душа, моралът, етиката, надеждата и тн. И когато това стане, ще има нов бум на религиозността. Не мога да се съглася, че религиозността е заложена на първично ниво. Не е така. Доказателство е, че има милиони хора, които днес не са религиозни. Други неща са заложени на първично ниво - езикът и стремежът към притежание. В сравнение с тях религиозността е вторично, или третично ниво. Тезата за първично заложената религиозност е напълно неиздържана и оборена относително лесно. Това обаче не означава много, защото човек го има от около 300 хиляди години, и е достатъчно сложно същество, основало около 20 поредни цивилизации, та да се ограничи и влияе само от първичното. Сега сме на етап, в който действа вторични и третично развити фактори.

Ако направим един обзор и обобщение обаче, ще видим, че не само, че не сме на противоположни мнения, а даже напротив - говорим за едно и също нещо. анализирайки еволюцията на религиите, като всяка предходна се явява наченка на следващата по поколение, се наблюдава увеличаване на кръга на функции - религията от второ поколение вече не е племенна, а на и за всички хроа; увеличаване на географския диапазон - религията вече не е на града, а на целия свят; монотеизиране - различните божества са обединени в една обща универсална фигура; както и насочване на акцентът от небесното и хтоничното, към земното и човешкото като етика, морал и отношения. И християнството като висша религия от второ поколение обединява всички тези характеристики, в контраст с предходната гръцка и сириакска религия (гръцката е местна, на отделни градове и специализира по божества; сириакската, макар и монотеизирана, е на едно племе, и не за всички). Може да продължим кривата на еволюция на религията и да прогадаем каква ще е рилигията от трето поколение, в която ще еволюира християнството? Просто ще приложим екстраполация на вече наблюдаваните тенденции. Та значи, религията ще стане още по универсална, в смисъл, че дори сегашното деление няма да го има ще стане следователно световна, за каквато претендира още сега и православието, и католицизмът, и дори войнстващият ислям. религията обаче съвсем логично ще продължи да се монотеизира, и след като Н на брой божества са станали само едно, е логично единицата да стане нула и монотеистичният бог да изчезне. Това изчезване на Бога от религията обаче може да се случи, само ако продължи и другата тенденция, която вече отбелязахме - да се задълбочи акцентът на религията върху земята и отношенията между хората, морал, етика и тн, и тя съвсем да загуби отношението си към небето. Успоредно с това развитието на науката съвсем ще развенчае Бога от ръководната му роля във Вселената, а нарастващата индивидуализация ще акцентира върху личната отговорност на индивида в живота му. Като резултат, религията ще изгуби Бога и ще се ограничи само в сферата на морала, етиката и отношенията. И сега генералният въпрос - не ви ли прилича този фантастичен сценарий за далечното бъдеще на нещо, което вече си имаме.... Атеизмът. И не е ли атеизмът религията без Бог, която е изместена от сферите, които неуместно е заемала поради социалните патологии, липсата на наука, реликтни остатъци от древни институции и ритуали, които самво я обременяват, да вмъкна, та не е ли институцията на Църквата точно копие, даже етимологично, на Римската империя и нейнитие институции, и не са ли ритуалите реликти от по-стари соларни култове но е наследила от предходното християнство етиката, моралът, любовта, акцентът върху човешките отношения и духовността. и не е ли атеизмът следващото еволюционно ниво в развитието на религията, религия от висш порядък. май така излиза.

Концептът за Бог е реликт от детството на цивилизациите, та даже и преди тях, сила, която твори, и най-вероятно прерогативите на Бога ще бъдат иззети изцяло от науката. Няма да се учудя, ако Богът изобщо изчезне от религията в близките няколко хиляди години. Важна е тенденцията за универсализъм - с всяко следващо поколение висшите рилиги стават все по-универсални, насочени към всички, не към племето, акцентират върху отношенията на земята между хората, не на небето, и засягат всички аспекти, не един или два. В тази еволюция концептът за единният Бог, измислена първо от Ехнатон, и възкресена 1 500 години след това от евреите, е смислов момент, тъй като вече едно същество е отговорно за всичко, за разлика от предходните божества, където има специализация. В този контекст при продължаване на еволюцията на висшата религия, още повече, че тази еволюция вече ще бъде синкретизъм от поне две монотеистични религии, е вероятно богът като образ да изчезне. Но по-важното. Ти се разграничаваш от институцията Църква, и това дискредитира цялата религия. Милиони хора правят същото. Само че институция и универсална религия не са едно и също. Именно това е моментната нагласа, при която от дискредитирането на институцията се накърнява философията. Това е обаче проблем на църквата, който трябва да реши, ако претендира за лидерство. И друга тема. ПС. освен всичко друго Ник, не си "тъпичък", щом висиш тук.

В такъв случай ти изповядваш ценности, заложени в християнството, без да си християнин. което не променя съществено нещата, защото са важни ценностите, не формалните декларации за религиозност или нерелигиозност. Като извод се наблюдава следното. Ниската религиозност е сравнително скорошно и нестабилно явление, породено от моментни фактори. Човечеството е религиозно в около 10 хиляди години от историята си, и религиозността сапада от една 50-100 г. На този фон спадът е нещо съвсем краткотрайно и моментно състояние, и все още няма данни да е дълготрайна тенденция. Много е вероятно той да се дължи на разместването на пластовете в съвременните общества докато религията бива изхврълняна от местата, които неправомерно е заела в последните 2 хиляди години. Но рано или късно тя ще заеме единственото й отредено място, където е незаменима и уникална, и е много вероятно религиозността отново да се покачи. Подобни спадове в религиозността има и в други епохи. Ранните християни са типичен пример за спад в релгиозността на гръко-римския пантеон.

Религията е единствен извор на духовност, ако гледаш назад в миналото. Преди 10 хиляди години не е имало нито етика, нито философия, а само религия. Преди 5 хиляди години положението е същото. Едва към 5 в. пр.н.е се появяват източници на етика и морал, които не са религия - древногръцката философия. Значи имаме няколко източници на духовност, само че не са едновременни. тогава кое прави християнството, но също и исляма,макар и в по-малка степен, уникални. Ами фактът, че те съдържат в себе си и религията, и философията на древна гърция, и така за първи път в човешката история имаме няколко източници на духовност, компилирани и събрани в една съвършенно нова религия. Именно затова и християнството, и ислямът, се наричат висши религии. Те са като гъби, попили всички предходни източници на духовност. По същия начин стои положението и с другите източници на духовност, които посочи - вярата в приятелите, любовта, чувствата. Това са фрагментарни източници, и всички те са заложени във висшата религия, именно защото е висша - обхваща всички сфери на живота и отношенията, попила е всички предишни източници на духовност, и е насочена към всички хора на земята. Тя е универсална. В това отношение християнството има много по-големи функции в сферата на морала и отношенията, отколкото връзката му с бога. То е насочено повече към хората, и не толкова, както в предходните епохи, към небето. А и емного вероятно в следващите няколко хиляди години, с еволюцията на религията ни от трето в четвърто поколение висша религия, концептът за бога въобще да изчезне. А иначе, научният подход доказва съществуването на Бог. Именно философията, с теологичните аргументи, доказва, че ботг има. А философията е майката на всички науки. Но това е друга тема.

Всъщност, изследванията на Пол сочат, че САЩ напоследък дори повишават религиозността си. Няма данни за закъсняващ атеизъм. Исторически, след ВСВ САЩ са по-развити от северните страни, но въпреки това САЩ бяха и много по-религиозни от скандинавия, която, макар и бедна, не беше особено религиозна дори и преди войната. Да, монументализмът е обяснение. Друго обяснение е фактът, че в САЩ църквата решава и продължава да решава успешно проблеми и да изпълнява функции, които в северна европа се поемат от държавата. Това обяснява защо в сащ религиозността е висока, както и защо северните народи имат най-голямо доверие в правителствата си.

Даже ще съм по-смел в заключенията, и ще кажа, че спадът в религиозността е временно явление, може да трае няколко века, но освен, че е временно, е и ново явление, и че ние хората сме обречени на някакъв вид религозност. Защо етака. Защото религията може да бъде изхвърлена от всички сфери, които неправомерно е заемала в поселдинте 2 хиляди години - политика, икономика, наука, медицина - и трябва да бъде изхвърлена от тях, без съмнение. Но нито медицината, нито науката не могат да дадат духовност, надежда, морал, чувства, емоции. А именно там е ядрото на човешката природа. Когато религията заеме това място, което е единственото, което й се полага, ще бъде незаменима и уникална. А сегашните спадове в религиозността се дължат на разместванията в конюнктурата - религията е изтласквана последователно от неправомерно заетите от нея сфери, и докато се намести в ъгълчето на духовноността, ще мине време. Междувременно това създава усещането, че се дискредитира, и нормално, доверието в нея пада. Временно.

Ник, може би този спад в религиозността се дължи на моментното разочарование на обществата от неспособността на религията да реши проблемите им. Църквата се дискредитира, идолизира сама себе си в момента, когато е била най-успеша, а именно към 12-13 век, и не помръдва оттам. Нормално е една статична институция да не бъде успешна, и да има отлив от нея. Но ако църквата се събуди и даде нови творчески решения, ще има отново нарастване на рулигиозността. Това вече се е случило. Реформацията е именно такъв творчески акт на шепа пионери, които активираха заспалия организъм на църквата от статика към динамика. И затова въобще не е случайно, че именно протестантнските страни, които са ипнай-богатите, са и най-религиозни. В САЩ например църквата успешно решава все още основните проблеми на обществото - от здравеопазване до култура и психологическа помощ. Когато институцията е активна и решава проблеми, ще е популярна. Неслучайно именно САЩ са най-религиозната богата нация в света. В източна европа, където православието се дискредитира още в самото начало и то на няколко пъти - самото то стана причина за разпад на цивилизацията ни, и после се дискредитира повторно като се нагъзи на турците, е нормално да няма особена пристрастност към светия синод. Които очевидно е еднакво диалогичен и със султана, и с Политбюро. То старите привички лесно не се забравят. Но да се върна към най-важното. Цивилизацията ни все пак е на религиозна оснвоа, и историята показа, че всички опити религията да бъде заменена с нещо друго - комунизъм, национализъм, екстрасенси и всякакви други щуротии, се оказаха по-опасни от самата религия, която претендираха, че заместват.

Ако използваме термините на Тойнби, ЕС не е универсалната държава на западната цивилизация. Имаше опити такава универсална държава да се създаде, в лицето на Наполеон и Хитлер, но те пропаднаха. Не е ясно всъщност на коя фаза от развитието си се намира западната цивилизация всъщност. Но най-вероятно фазата е все още растеж. Идолизирането на християнската църква през 13 век доведе до предизвикателства, които цивилизацията ни се опитваше да реши няколко века. И като че ли сега, чрез ЕС, най-сетне успява. ЕС не е универсална държава, тъй като не е съзаден насилствено, няма война и завземане. А точно обратното - това е творчески доброволен акт, за да се избегнат нови проблеми. В това отношение ние имаме ново творческо малцинство, което даде творческо решение на старо предизвикателство, което се повтаряше една дузина пъти, и щеше да продължи да се повтаря, докато не доведе до колапс, или не бъде решено успешно. Изглежна избегнахме колапсът. И можем да се надяваме, че цивилизацията ни все още е в етапа на растеж.

За гибел обаче е трудно да се говори, макар, че цивилизацията е християнска, спадът в религозността далеч не означава край на цивилизацията. Всъщност, западната цивилизация показва забележителна активност и творчество в опитите си да реши новите предизвикателства. Вярно е, имаше моменти, в които беше на ръба да се затрие. На три пъти поне. Какво можем да направим, за да се спасим обаче. Кои предивзикателства стоят пред цивилизацията ни. Първо, в политическата плоскост, да се създаде вид конфедерация или общо правителство, което да възпре следващите войни между европейските съседи да станат световни. Това, струва ми се, е преодоляно впечатляващо успешно. Второ, в икономиката, да се намери верният път между лудата конкуренция и прекомерната държавна регулация. Това предстои. Трето, в областта на духа, да се постави отново светската суперструктура на цивилизацията на религиозни основи. Защо това е важно. Първо, защото човек има нужда да вярва, нужда се от дух, надежда, упование. Второ, ако религията е низвергната, обществото търси неин заместител - национализъм, комунизъм, спиритуализъм както беше у нас през социализма, а всички тези заместители се оказаха по-опасни от самата религия. За целта обаче църквата трябва да се реформира, защото в момента е върхушка, задрямала в средновековието - предимно нашата. Трябва отново да твори. ОТ тези три задачи, религозната е най-дългосрочната, най-важната и естествено, най-трудно постижимата. Но политическата и икономическата са не по-малко важни, защото ако се провалим в тях краткосрочно, ще пропилеем възможността да се възродим духовно. А от историята на последните 20тина цивилизации, угаснали в послединте 6 хиляди години, най-важното наследство е духовността, нематериалното. Това е ядрото. И нещото, което отличава човекът от нечовешкото - а именно способността да чувства, вярва. Това различава човекът от нечовекът. И дори се осмелявам само да предположа, понеже сега готвя една тема за срещите между цивилизациите, та при една евентуална среща между нашата човешка, и някоя друга, нечовешка, цивилизация на технологията и интелектът, именно чувствата и духовността ще са нашият най-ценен капитал.

От изложените аргументи, разбира се, Ник се доближава повече до истината, и поради факта, че цитира сериозни изследвания, и тези. Само с една корекция. От изследванията на религиозността, най-вече изложените от Пол, САЩ и Великобритания се очертават като най-религиозни сред развитите и богати нации.

Много неща доже да се кажат, но като начало ми се ще да изтъкна една особеност. Ако съпоставим Бритиш комън уелт с друго подобно образование, да речем испаноговорящите бивши колонии, или пък лузофонията, ще видим една, не знам дали е едва доловима, или не, разлика. Съзнанието на общност на големите колонии на Великобритания е по-силно застъпено, отколкото това на латинска америка към испания или португалия, в който случай има дори антагонизъм. На какво може да се дължи тази особеност. Изникват няколко потенциални причини. Първо, английсакта колониална империя е по-ново образувание, в сравнение с испанската или португалската империя, и връзките между последните са все още по-здрави и стабилни. Второ, испано и португалският колониален свят е прекалено обагрен етнически с негри, индуси, и техните производни. Това важи май само за САЩ, но негрите доскоро бяха тотално дискриминирани от обществения и политически живот, което направи Британската общност спавнително хомогенно обединение поне на висше политическо ниво. Трето, особено испанците превзеха територии със засилено местно присъствие, с две изградени цивилизации, които не е никак лесно да се сринат до основи, и техните влияния прозират все по-силно. Англичаните обаче се настаниха в пусти райони, никога не дали цивилизация, и ги населиха с колонисти или затворници. Тези земи, особено някои, до ден днешен останаха етнически чисти, и никак не е чудно, че пазят дълбока връзка с родината майка. Четвърто, докато великобритания е равновластна монархия, испания и португалия са деспотични абсолютни режими, които хвърлиха мило и драго да потушат революционният патос на колониите от началото на 19 до 70те години на 20 век. Това настрои местните общества. За разлика от тях, английската корона безкръвно даде автономии и самоуправление на канада, австралия, нова зеландия, и сякаш само САЩ не избегнаха войната. макар че именно сащ сякаш най-изпъкват в общността. Не на последно място, роля изиграха и двете световни войни, първата, която даде автономии на колониите, и особено втората, която обедини бившите колонии за британската кауза и именно тогава се появи идеята за трансатлантическото сътрудничество. Изобщо изглежда, че причините за особените връзки между великобритания и колониите й са предимно исторически и политически, и тези фактори излизат на преден план, пред културните или езиковите сходства. Все пак има доста държави със сходни езици, култури и истории, които обаче не са никак близки - например България и Македония.

Абе какви са тея работи тука бе. Я се вземете в ръце веднага. То не са безумия не е чудо. Я по-сериозно. Призовавам да се стегнете.

Ами защото българите не са имали традиции в иконописта, та са копирали разпространените дотогава стилове, както в случая с преславската керамика - център на този стил е кападокия. Дори е много вероятно първите иконописци да са били византийци, пристигнали в Преслав.

Която копира малоазийската.

Ами тогава имаме принос към изобретение, което не е наше.

Кирилицата не. поради две причини. първо, не е българско, а византийско изобретение. Идеята не принадлежи на българите, а на империята. Второ, самият акт на измисляне на азбука нищо не означава. Всеки може да си измисли букви, и аз мога дори. Много по-важни са събитията около признаването на кирилицата, премахването на триезичната догма и нейното по-нататъшно развитие чрез литературна дейност и книжнина. И именно тук, в последното, имаме огромен принос, да не кажа уникален. Само че това вече не е изобретение, а процес.

Според мен това са птици.

ето едно цитатче от http://www.pravoslavieto.com/life/08.29_otsichane_glavata_na_J_Predtecha.htm по въпроса мъченик ли е, или не е.

Ами да, мощи или поне чудотворна икона, които да осветят пространството. Няма църква без мощи или чудотворна икона в България. Когато се освещава нова църква, Светият синод праща парченца кост или нещо друго от 'запасите" които има.

Според католическата версия обаче. А иначе чудотворни икони колкото искаш. То не са дрехи, сълзи не ечудо. Напротив, всичко свързано с Йоан Кръстител има общо с християнството, или поне онези моменти от житието му, които Църквата е обявила за празници. Смъртта му е един такъв момент. А че християнството е вяра, вяра е. И като всяка вяра има много общо с морала. Айде спри се.

Средновековният компютър.

Не. за формално християнство можем да говорим от Петдесетница насетне. А този спор е излишен, защото формално или не, и Свети Йоан, и Богородица са светии, и първият е умрял заради идеите си. Демек е мъченик. С други думи, реликва от тялото на Йоан Кръстител или на Богородица за християните е достаетъчно, за да освети пространството на някой храм. А ако следим логиката ти Роман, ами то и Христос не е християнин. Айде малко по-сериозно.

Да, затова е светец.То по тая логика и Богородица не е християнка, щом е родена преди христос.

Айде малко по-сериозно. Свети Йоан Предтеча е убит, и не поради някакъв личен мотив, а именно заради вярата му. Християнството налага нов вид морал, и този морал кара Йоан да критикува разпуснатото поведение на Ирод. Не някакъв личен мотив. Християнството обяснява почти всичко в поведението на светеца именно с вярата му, не поради битови мотиви или нещо друго.