alvassareiro

Естествено, че фактите са важни. А те са, че Птолемей пръв сред гърците се занимава с геоцентричната теория. А Алмагест е арабският превод на птолемеевия труд, който след това е преведен от арабски на латински и все около птолемей се въртят нещата. То цяла купчина факти.

Какво знае всеки не знам, но очевидно не знаеш кой е бащата на геоцентричната концепция. Има едно нещо, наречено приемственост. Естествено, че преди древните гърци, и древните вавилонци са смятали, че земята е център на вселената. Гърците навярно са наследили това знание от тях, а вавилонците - сигурно са го взели от шумерите. Те пък...кой знае. Въпросът е откъде то влиза у християнството. Ами от гърците и в частност - Птолемей.. Приемственост. Все пак църквата не приема геоцентризма от шумер, или пък от ацтеките, а от древна елада и от птолемей. с което темата е изчерпана според мен.

това е така разбира се, но е показателно как отново един древногръцки концепт за земята влиза в религията и се развива от един от 4мата отци на католицизма. Все пак не всичко става догма, но е показателно проникването на гръцки идеи в църквата. спор няма иначе.

Е извинявам се, но това са неверни неща (бел.авт. писанията на Дорис). Геоцентричната концепция не е измислена от Стария или Новия завет, а принадлежи на Птолемей и това, смятам, го знае всеки. Християнската Църква възприема този модел и го закрепва по-късно като догма. Същото става и с плоската земя. Старият и новият завед също са писани от хора и в тях са залегнали по-древни научни концепции - в стария завет съответно научните и философските концепции на вавилон, а в новия - на древна елада. Всяко нещо си има източник. Естествено. И не Църквата е измислила геоцентризма. А християнството има контакт с древногръцтите идеи много преди арабите да преведат алмагеста на арабски и след това повторно да бъде преведен от арабски на латински.

цитат Геоцентричната система е теория в астрономията, която разглежда Земята като център на Вселената. При нея Слънцето, Луната, звездите и останалите астрономични обекти се движат около Земята. До 17 век геоцентричният модел е преобладаващата система в европейската, ислямската и китайската астрономия, като най-често е съчетаван с хипотезата за сферична форма на Земята. Той е изместен от хелиоцентричната система след изследванията на Николай Коперник, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер. Видимото въртене на небесната сфера и видимото движение на небесните тела създават илюзията, че Земята е център на Вселената. Още през VI-V в. пр.н.е. древногръцките учени започват да създават модели, обясняващи тези движения. Според тях тези тела са разположени върху кристални сфери, въртящи се около неподвижната Земя. Тази представа заляга в основата на геоцентричната система на света и е разработена най-добре от Клавдий Птолемей през II в. Християнската църква възприема тази система и я поддържа 15 века.

Създаването на света е едно, а геоцентричността е друго. Идеята за геоцентричността обаче е на Птолемей, не на Битие. И тази древногръцка идея става догма след като е преведена от арабски през средновековието. и след това почват да горят на клади за това.

Я вземи попрочети малко за алмагеста, кой го създава, кога и къде... Almagest is the Latin form of the Arabic name (الكتاب المجسطي, al-kitabu-l-mijisti, in English The Great Compilation) of a mathematical and astronomical treatise proposing the complex motions of the stars and planetary paths, originally written in Greek as Μαθηματικἠ Σύνταξις (Mathematikē Sýntaxis, Mathematical Treatise; later titled Hē Megálē Sýntaxis, The Great Treatise) by Ptolemy of Alexandria, Egypt, written in the 2nd century. Its geocentric model was accepted as correct for more than a thousand years in Islamic and European societies through the Middle Ages and early Renaissance. The Almagest is the most important source of information on ancient Greek astronomy. The Almagest has also been valuable to students of mathematics because it documents the ancient Greek mathematician Hipparchus's work, which has been lost. Hipparchus wrote about trigonometry, but because his works have been lost mathematicians use Ptolemy's book as their source for Hipparchus' works and ancient Greek trigonometry in general.

Напротив, има много общо с древна гърция най-вече защото е дело на древни гърци и това е ясно на всеки. А че е догма, догма е, но няма нищо общо с християнството. Би ли посочил (а) пасаж от Библията, където се твърди подобно нещо. Иначе то всичко е догма, но повечето догми идват от някъде. Тази догма, преди да влезе в християнството, е научна теза в древна елада. Или по-точно казано влиза като догма в християнството от древна гърция. Както и философията, реториката и изобщо цялата схоластика. относно алмагест - това е арабско име, тъй като повечето древногръцки текстове влизат в християнството чрез арабски преписи. Тук трябва да добавим и другата древногръцка концепция, за плоската земя.

Горе-долу по времето, когато ние приемаме християнството, се случва първата схизма.

Ами например в концепцията за геоцентричността. Или във факта, че цялото християнство се изразява чрез древногръцката наука, наречена философия, логика, граматика, реторика и тн. Относно "немистичността" на науката, отделянето на науката от религията се наблюдава само от 17 век насам, и само в контекста на християнството. Дотогава и във всички други цивилизации наука и религия е едно и също нещо. Така че 'немистичността" на науката е локално във времето и пространството явление, свързано с особености в самото християнство. Такова явление няма в други цивилизации и исторически епохи.

Това, че някой учен не е ходил на църква, или пък, че не е ял месо, не прави цивилизацията, в която живее мюсюлманска, нехристиянска или вегетарианска, ако мога така да се изразя. Християнството е основа на западната цивилизация и се явява нейна универсална философия и гръбнак. Въпросът е, че след няколко стотици до хиляда години тази философия се амортизира, губи способността си да вдъхновява и се дискедитира като всяка една доктрина, била достатъчно дълго време. Това кара пионери да търсят нови източници на вдъхновение които да заменят християнството - така се ражда националната идея, модерната наука, комунизмът, либерализмът и тн. и сачмо можем да гадаем коя ще е следващата философия, която, замествайки християнството, ще роди следващата цивилизация.

Религиозната философия не е интересна за историка на религията, а за цялото общество, защото именно универсалната религия е основа на всичките 23 цивилизации, съществували в последните 7 хиляди години. До 17 век, много дебеле подчертавам, в западната християнска цивилизация наука и религия е едно и също. Цялата гръцка наука, философия, логика, реторика и тн. се влива в християнството към 4-5 век от н.е, и религия и наука е едно. Разлив между наука и християнство настъпва кога? - от 17 век насетне защо - защото модерните учени започват да оспорват заключенията на древногръцката наука, която е заложена в християнството. Християнството вече е закрепило като догми древногръцките научни тези, и всеки модерен учен, дръзнал да ги оспори, става еретик. Но преди някой да оспори Птолемей разлив религия-наука няма. В условията на коя да е друга религия и цивилизация - маи, ацтеки, инки, араби, и тн. религия и наука е едно и също нещо, и жреците са върховните учени. А иначе, всяка философия е рационална. Защото е начин на мислене. Няма нерационална философия. Нерационален е само глупакът. Неразбиране идва от фактът, че както вече казах, цивилизациите расдтат чрез дсиференциране, и всяка цивилизация се базира на различен вид философия. Махаяна на индия акцентира върху психологията, гръцката философия на социума, политиката и научното опзнание, а християнството - на духовното, характерно за изтока. Но всичко това е рационално. Всички големи учени от 17-19 век са християни, и нютон, и гей-люсак, и коперник, и дори дарвин. проблемът е, че те откриват истини, за които църквата е на друго мнение, и ги заклеймява. А защо е на дсруго мнение - вече обясних. Но това не ги прави нехристияни. Когато една институция те репресира обаче, няма как да се изказваш ласкаво за нея.

В света няма съвременна цивилизация, а съществуват поне 4 различни цивилизации. Основа на съвременната западна цивилизация не е гръцката философия, а християнството, затова обществото, в което живеем, се нарича все още християнска цивилизация. Християнската философия е базирана до известна степен на гръцката, но първоизточникът и в най-голяма степен е източен, сириакски.

Като допълнение към предходното и да внимава КГ, който сравнява наляво и дясно несравними общества. Египет и Елада са цивилизации. Преди да влязат в етапа на разпад и разложение, са се родили, и са се развили. Кое бележи най-ярко етапът на растеж на една цивилизация? това е диференциацията. Докато расте и се развива, всяка цивилизация се диференцира, става все по-сложна и все по различна от другите. Не можеш да сравняваш две неща, които са възможно най-различни, защото няма база за сравнение. Докато за египтичната цивилизация са характерни едни елементи, то за елинската има други, и това ги диференцира по възможно най-яркия начин. И прави качественото сравнение между тях невъзможно. Да не говорим, че са и от две различни поколения, както вече казах, египет е от първо, а елада е цивилизация от второ поколение. Естествено, че религиозната философия е аспект на философията, не случайно се казва философия. по същата причина географската наука е аспект от научното познание, а българският език е един от многото езици.

Православието не е българска традиция, все пак не сме го измислили ние. българската традиция е православна.

Няма логика да се сравняват две несравними неща. Египет е Египет, а Елада е Елада. Но, примитивни цивилизации няма. Защо е нелогично сравнението между Египет и Елада. Ами защото Египтичната цивилизация е цивилизация от първо поколение, без родственици преди нея, а елинската е цивилизация от второ поколение, с поне един родственик преди това - било то египтичен, било минойски. (?) А и е напълно лишено от смисъл твърдението, че Египет няма философия. вижте сега. Религията сама по скебе си е философия. Да си спомним за жрическата каста на египет - цяла философска школа. Египетската философия е базирана на религията. Гръцката обаче не е. Тя се основава на социума. Две различни философии са това. Всяка цивилизация се основава на поне една универсална философия. В случая с египет философията е атонизъм - мъртвородена философия. И нещо друго. Египетската цивилизация е най-дълго съществувалото общество в света. Няма друга цивилизация от едно поколение, просъществувала над 4 500 години. Цивилзиация без наследници и без предшественик. Елинската примерно изкарва около хиляда, от които 800 са етапът на разпад (започнал с пелопонеската война и приключил в 395, Тойнби).

Брей, за първи път чувам, че при Луи 14 има френска нация....Вярно е, процесът на национално самосъзнание може би се формира още към 17 век в Англия и Холандия, но не и във Франция или Русия. Нацията е крайният процес, започнал с формиране на племе, народ, народност, етнос. Така че, всеки един от тези елементи може да се счита за начало или основа, но не може да се говори за нации през 10 или 14 век.

Клишета са дадените дефиниции за нация.

напротив, имат смисъл когато са алтернатива едно на друго. Когато можеш да избираш. Иначе диктатурата обезсмисля сбободният избор и заличава разликите.

Очевидно е спорен въпросът за нацията, и, струва ми се, затова има толкова мнения, и нито едно не е напълно изчерпателно. Затова да не генерализираме. Поради тов на мен ми се струва, че най-уместният подход е не да се дават общи генерализиращи дефиниции, зададени а приори, а да се оттеглим настрани, и да се опитаме да опишем вече случилите се феномени, да се опитаме да извлечем общи закономерности, прилики, принципи, модели, тенденции и тн.

Не, разбира се. Но трябва да се направи много внимателно разграничение между истинските дълбочинни нагласи, и тези, които са временни, насадени изкуствено от определен политически кръг, взел властта, характера на контактите, различни техники за туширане на конфликтите, и техники за изкуствено разпалване на конфликтите и тн. Затова, говорейки за толерантност, като дълбочинен феномен, може да я изследваме в контекста на някое от културните измерения. А такива изследвания са правени.

това деление е прекалено условно и общо, и избирателно. То не може да обясни например защо няма тунгуска нация, или баска, или галисийска, а в същото време общности от различни религии, минало, територии, се обединяват като единна нация. Обща територия имат и сърби, и косовари, но са отделни нации. В случая и в много други различията се дължат на предходно разделение, което ги е очертало по определен признак. В същото време сърби и черногорци имат всичко това като общност, но въпреки това се отделиха в отделни нации.подобно е и испанци и каталунци, които имат обща територия, винаги са едно цяло, имат памет, религия, култура, сходни езици, и въпреки това каталуня се отдели като нация. Такива критерии са по-скоро дескриптивни - описваш какви са нациите, но не посочват причинет за тях. Има два същностни недостатъка. Първият няма да го кажа сега. Вторият е историческата перспектива. Как можем да обясми факта, че когато всичките тези критерии са били налице, примерно преди 1000 години, нации никъде не е имало? Значи нещо липсва....

И? Ти отъждествяваш толерантост с власт, което е леко смущаващо, но ок. Но властта се мени, минава от едни хоракъм други, и следователно, толерантността също се изменя. Зависи тогава кой на власт. Ето как едни избори могат да направят значими промени в нивата на толерантност. Което отново показва колко изменчива е тази категория.

Я пак???

Отношенията между различни етноси в една държава зависят от конкретната специфика на контактите, които имаш с този етнос. Ако контактите са добри, и отношението е такова. Пример - българи и арменци. Ако контактите не са толкова добри или взаимоизгодни, и отношението е такова - пример българи и роми. Тези отношения следователно лесно могат да се изменят, като се промени спецификата на контакта. Освен това се влияят и от горе. Пример - хитлер внесе омраза към евреите чрез пропаганда.