alvassareiro

КГ, младежо, ляво и десно има смисъл и то пълен смисъл, само в контекста на демокрацията. Всичко друго са режими, диктатури и чудовищности.

Режимите се делят на тоталитарни и нетоталитарни, и това е най-важното деление. Защото ляво-дясно като една типична парадигма от студената война ще ти попречи да поставиш германия в някаква рамка. тя крайно дясна ли е, или е крайно лява? или пък е тоталитарна? И никой режим не защитава никаква традиция. Истинските традиции като свобода, демокрация, итн. се защитават единствено то либералната демокрация. Другото са чудовищности,и от дясно, и от ляво. Частната собственост и традициите се защитават от демокрацията уважаеми.

Ами именно, нациите се формират към 18 век, плюс минус няколко години. Смисълът не е в коя точно година, идеята е, че в един предходен етап от историята нации няма, въпреки, че държави има. Което означава, че националната идея и национализмът е едно творение, което не го е имало винаги. Има си момент за всичко.

Преди 1776-79 няма пукната нация в света. Всяка една нация е изкуствено създадена като субект на правото и като политическа категория. Босна като нация е изкуствено изфабрикувана, също както и македония. Защото нации се фабрикуват, те са изкуствени. Все някой ги фабрикува. Въпросът е с какви материали - етнос, или религия. Ако е религия, тя трябва да го допуска, да е етнногенезисно активна. Православната е, и служи послушно и на комунисти, и на капиталисти. Но не говорим за нацията, а за самосъзнанието. Ето днес помаци, татари, турци доброволно примемат името турци. Босненците също съвсем доброволно се разграничават от сърбите, не щат нищо общо да имат с тях, и тук няма нищо изкуствено. Просто се търси друга етническа принадлежност. Нацията може да се изфабрикува въз основа на религията, защото религята има тази особеност. Не навсякъде е така. И после тази нация се хвръля слещу друга. Нами затова говорим. Например, в Германия нацията обединява католически и протестантски общности. На балканите обаче е обратно - на база на религиозни различия се фабрикуват и се разцепват нации. Контраст....

Но създаването на Македонската нация също е изкуствено решение. Всъщност, всяка нация се създава изкуствено. Немската например е такава една, изкуствена, плод на политическо решение. Италианската също. Въпросът не е какво представлява нацията, а как се формира. Докато в Западна Европа е на база етнос, то на Балканите е на база етнос, и отделно, на база религия, т.е религията съвсем спокойно може да замести етноса в националната генеза, когато тглавната съставка, етносът, липсва Пример - Босна. Не разбрах кое как оборва... Всъщност, не само черна гора е била теократична държава ( силно казано, може би просто духовниците са блили най-кадърните в един момент, като кадри). Такива са били и Кипър, и Света гора. Което още веднъж показва как въз основа на православието може да се създаде цяла държава и нация. И при нас учредителното събрание знаем кой го ръководи. Всъщност, всяка една православна държава може в един момент да се управлява от клерик. Никакъв проблем. В католическия свят има само една теократична държава - в тесен смисъл единствено ватикана като материална държава. но иначе това е Християния - съвкупността от всички католически местни държави.

Ами левите диктатури са в тип тоталитарни, наред с някои десни, като Щаду ново, защото е намесена идеология. Затова казах, че има определени категории, с които науката си служи. и е хубаво чат пат да се прилагат.

Ами ето, ти отговори на въпроса защо тито им дава отделна държава. Имало ги е от по-рано. Това обаче няма връзка с темата ни. Аз обаче, доколкото знам, Черна гора получава независимост на Берлинския конгрес, около 40 години след сърбия.

Ами точно отношението към другите народи е моментна нагласа. Ти съвсем почна без логика. През ВСВ японците бяха фанатично мразещи янките, а след нея станаха първи приятели. айде да не давам други примери.или пък отношението на България към братушките през соца, и после от братушки станаха окупатори и от най-верни другари, не искаха да се гледат, та до днес. Именно, отношенията между държавите се менят много лесно. Ето ти друг пример. България-Германия съюзници и приятели до 1944, а след това -хом врагове. И я питай българските войници дали през 44 г. са обичали немците на драва ката, както ги обичаха през 1941.

Естествено, че не е. Нали това ти обяснявам от 5 дни. От едната страна са военните диктатури, от другата са тоталитарните държави.Спорде тази категориазиця, няма леви диктатури, но има десноавторитарни. Термини. УЧат се.

Не знам откъде черпиш тази информация. Ако бяха истински сърби, защо си имат отделна държава и крал.... но това няма значение. Очевидно има някакво политическо различие между тях, което е в основата на се отделят и преди тито, и след тито.

Е как, черна гора е независима поне от времето на балканската война. и крал си имат. Не може да няма черогорска нация по това време.

Хърватският език също е под въпрос. Абе да кажем, че хърватите и босненците са си сърби, обособени като различни етноси по религиозен признак, и точка.

За югославянин, все пак трябва да има един национим-обединител на нацията, който да стои над всички други общности и да създава чувството за сплотеност и единност. Колкото до македония и черна гора, това е друга тема, можеш да изучиш причините, и да ги представиш. конкретно за черна гора, нея исторически я е имало и преди югославия. за македония обаче причинтите са политически.

Закъде емигрират балканските мюсюлмани си го обяснявам с религиозните прилики. Едно, че може да имат роднини в Турция, и второ - все пак на запад и в америка особено има подозрение към мюсюлмани, особено след 11 септ. Но много албанци емигрират в италия например. но все пак емиграцията може да се обясни с приликите в религията и социалните условия. Но далеч не така стои въпросът с етническото самосъзнание.

нека систематизираме малко картината. Значи, в конфликта между сърби и хървати имаме две религии, и два сравнително разграничени исторически етноса, като обаче етническите и езиковите разлики бяха далеч по-незначителни, от религиозните. И въпреки това, и двете държави интрепретираха конфликта като етнически, а не като религиозен. Което показва кое е водещото и главното. Сърбите и албанците в Косово. Пак две ясно разделени религии, и два ясно разделени етноса. Напълно различни. И пак и двете страни избраха да интерпретират конфликта като етнически, а не като религиозен. Пак същото, като с хърватите. Обаче сърби и босненци. Две ясно разграничени религии, обаче, проблем - един етнос. И какво стана. Конфрикътт пак беше отведен през призмата на етническото - на база на религията се изфабрикува етнос, и той се противопостави на другия. Пак религията като най-очевидна линия на различие беше ловко заобиколена, и конфликтът беше изигран като етнически. Което показва, че в това време религията не е водеща, а е само средство за етническо самоопределение.Защо религията не беше намесена в конфликта с хървати и албанци? Защото в тези случаи етническите различия са достатъчно видими, има ги. Докато с босненците липсват, и единственият начин да се синтезират е чрез религиозната плоскост. Затова именно тя беше стимулирана, но не като война за вяра, а като инструмент за етническо самосъзнание.

Ами категоризирани са. Ако не се лъжа Хънтингтън беше направил групиране на диктатурите в латинска АМрекика. Дестоавторитарни, каудилистки и тн.

Едно е да си мюсюлманин, друго е да си радикален ислямист и фанатик. При тито тези неща ги нямаше, което показва разликите в религиозността тогава и сега по един обективен начин. Ако пък бяха толкова религиозни в самото начало, то войната щеше да си остане религиозна, не етническа. Вярно е, националният статут също изигра роля, това е точка едно от главната ми статия. Но идва въпросът защо тито им даде национален статут? Навярно защото сърбите възприемат сърбите-мюсюлмани за различен етнос пак на база религия, така, както ние възприемаме всички мюсюлмани като турци. И колелото се завърта. Както едните се отделят етнически по религиозен признаку така и другите ги възпримеат като различен етнос въз основа на религията.

Първо, такава логика не е логична. И второ, изолацията е много отпреди това. каквито и да са причините, те се наблюдават само на балканите. А албанците не са изключение, много е удобно така. Те не се наричат турци, защото са априори етнически дефинирани. Албанци и точка. Докато помаците и босненците не са. Затова религиозно, те се идентифицират с друг етнос. Интересно ми е пък как ще коментираш босненците. Те защо не се наричат турци? Ето ти и второ изключение. Не, логиката не върви.

Е как ще си религиозен, след като религията е забранена. Но дори и да са религиозни, те бяха напълно интегрирани в обществото. Радикалният ислям и фанатизмът се появиха след това. Нямат подобни прояви при тито. Това обаче не изменя основната тема, как така един религиозен конфликт прерастна в етнически? Нещо, което го няма никъде другаде.

Моментните нагласи, като обществено мнение, одобрение към един политик или рейтинги, трудно могат да се нарекат култура. Това са моментни нагласи, лесно манипулируеми и нетрайни. Това, което не се изменя лесно, е първичната култура. Политиката не изменя психологията на човека, и това е глупост. Политиката не променя характера, не прави човека по-романтичен, или интровертен, или какъвто и да било там друг. Политиката изменя моментите нагласи, влияе пряко на вторичните елементи на културата, но не и на първичните.

В това няма логика, защото пак не обяснява подмяната на етническото самосъзнание. Буквално се измислят етноси от нищото, на база на религията, което никъде го няма. АКо си имал привилегии в османската империя, и после се оказваш в друга държава, няма логика, за да запазиш привилегиите си, да започнеш да се наричаш турчин, което ще настрои допълнително населението и властите към теб. Логиката е да приемеш нацията на държавата, и да станеш юридически равен със всички останали. Вместо това, те се самодисквилифицират. Защо албанците в македония примерно не се наричаха турци, ако логиката е вярна? А примерите с русия не ги давай, защото там се наблюдава същото въз основа на православието.

Ами значи конфликтът е национален, на база нация. В допълнение, и двете нации са силно религиозни - най-религиозните в Европа, наред с Италия и Полша. Но на Балканите не е същото. Защото такъв конфликт преди нямаше. Босненска нация и босненски етнос също нямаше преди това. А на всичко отгоре и религията беше много слаба в рамките на един социалистически строй. И изведнъж, от нищото, се появи една измислена нация изградена на база на исляма. Значи първо имаш една слаба религиозност, която не играе съществена роля в модерния живот. Въз основа на това слбо различие чертаеш много силно етническо различие, което не е съществувало преди, и това етничеснко различие превръща конфликта в етнически, като на свой ред подсилва религиозната омраза. Прави се един кръг и етнос инация се смесват. В Ирландия не е така. Там ирландците са си ирландци от векове, и се борят за себе си срещу империята, като наред с това са и католици, и силно религиозни. Само че това са неща, които са успоредни, докато в босна едното измисли второто, а второто пък подсили първото. Не мога да азбера за каква османска империя говориш, след като етническите войни се разгоряха 150 години след като съответните държави се отцепиха. Това с Въча е доказателство за това, за което говорим.

Е, айде сега, отидохме в съвсем страничната и отвеяна сфера на поезията и метафорите. Нека приемем, че Сърбия е традиционно ксенофобска и нетолерантна, което е пълен абсурд, но нека е така. Значи е възможно тази ксенофобия чрез определени политики и стратегии да ъбде туширана, когато един политик е на власт, и след това, когато дойде друг, да избухне. Очевидно значи има фактори, които надделяват над нагласите. АКо пък приемем, че сърбите са много мили хора, значи е възможно да се всее изкуствено омраза и ненавистт от една партия, чрез пропаганда, и да се предизвикат войни въпреки нагласите. Ето как всичко опира до политиката.

Ами историческите факти и реалности точно за това говорят. Все пак има случаи на страхотни геноциди в традиционно толерантни нации, и възпиране на конфликтите в традиционно "нетолерантни", по изкуствен начин, чрез политики, стратегии, като в Югославия на тито. Тези исторически факти говорят за нестъстоятелността на традиционната нагласа, и за водещата роля на вторични и конюктурни фактори.

Да но същата тази доминиращата част на 6 опит го сложи, което е по-важното, защото доведе до реални и катастрофални последици. Нека акцентираме върху реално станалото, е не върху хипотетично нестаналото. Какво говори ли? Ами това говори, че, следователно, не е важно какво е доминиращото мнозинство и неговите нагласи, а важат редица случайни, моментни, временни, специфични фактори, които издигат на върха един луд в един момент, и той прави едни поразии въпреки нагласите на мнозинството. И на второ място, това говори как може да станат поразии в едно традиционно толерантно общество, и как ее възможно да не станат поразии в друго, не толкова толерантно, и всичко това зависи от много специфични фактори, които не зависят от самото мнозинство, както показват примерите.