alvassareiro

Не е зле комплексите да се избиват някъде другаде, а тук да говорим по същество.

Напротив, разбирам, и затова пиша.

Не може да измисляш термини. Режимите са достатъчно добре изучени и категоризирани в научната литература, затова да я вземем като компромисен и обективен източник. Ако националистите защитават националното, не виждам какво толкова те учудва, че са настроени негативно към съседна държава, нали именно в съседството се коренят повечето национални конфликти. А, между другото, най-добре запазващата националните интереси доктрина не е военната диктатура, а предттавителната демокрация и правовата държава, която гарантира правата и свободите на всички. А не лявата или дясната диктатура. Но това е нещо, което вие, свикналите с режими и диктатури, не можете да разберете, или приемете, и затова от едната крайност, комунизъм, все ви дърпа към другата - дясна диктатура.

доминиращата част много лесно може да бъде хвърлена в етническа омраза, и с това се играе непрекъснато. Вярно е, не сме прочиствали гърците, разменихме ги в маса, айде юрушу цели квартали по морето бяха разменени.

Не може и двамата да сме прави, защото единият, айде да не цитирам имена, твърди, че народът е толерантен в негомвата цялост, а другият, него може да се цитирам, казва, че има и едното, и другото, и затова най-важното е кой държи властта.

Това че доминират и са империя не омже изобщо да обясни факта защо се подменя и бърка религиозна с етническа принадлежност. Тогава какъв е спорът?

Именно, това е особеност на православието, наречена цезаропапизъм. И намесвам католическата страна, защото там има обратното - папоцезаризъм, в резултат на което феноменът отсъства. Нали за това е цялата тема. И изобщо не става дума за Балканите, а за православието, независимо къде е. Значи, нещата в Южна Америка или Иберийския полуостров, и на Балканите са сходни. Има национална борба на различни народи, само че на Балканите тя става и борба за национална църква, а в католическия свят църквата не се намесва в процеса. ОСтава настрани. Другото е еднакво - различни народи, с една религия. Изобщо не говорим в този пример за друга религия. Това е различно. Ирландия не е Босна. В Ирландия има един чист религиозен конфликт, както и в Пакистан. Създава се държава на религиозен признак. Тя отделно си има етноси, къде по-различни, къде по-сходни. Но етническото не е в основата на нещата. В Босна обаче е друго. Има друга религия, обаче конфликтът се възприема и от девте страни като етнически. Затова говорят за етническо прочистване, макар, че и едните са сърби, и другите. Различното в случая е, че различнията в религията предизвикват етнически различия, които не съществуват. След което конфликтът се възприема именно като етнически, като обаче се забляга на единствената отчетлива разлика - религията, като основен етнически маркер. Така сложно етнос и религия се преплитат, че в един момент се питаш за какво точно воюват - за етнос, или за религия, защото първично е второто, на негова база се измисля първото, а пък първото след това се пренася върху второто и го подсилва до неузнаваемонсст. Един ужасно преплетен конфликт. И да не забравяме, че босна хич не беше религиозна в самото начало. В Ирландия и Пакистан конфликтът е ясно религиозен, и си остава именно такъв.

На едно сме, така е, но не четете внимателно, и стават недоразумения.

Ами особеното е това, че борбата за национална независимост минава през религиозна независимост. Тъй като всяка държава има национална църква.А сега да те питам, когато АРжентина се бори за национлна независимост, бори ли се и за религиозна независимост? Смесва ли се в Южна Америка националното с религиозното? Щото тука да. Ето, една чисто светска доктрина, измислена да е дори заместител на религията, при нас се припокрива и даже е неотлъчна и неделима от религията. и обратонто. Другата особеност е, че религиозна принадлежност и етническа се смесват и бъркат. Затова българите и ромите мюсюлмани не се наричат мюсюлмани, а турци. Нещо ама наистина уникално е, следователно, че ако си българин, но мюсюлманин, религиозната ти принадлежност те кара да търсиш и приемаш чужда етническа такава, турската, или на база ралзична религия да измисляш нов етнос - босна. И четвъртото уникално е, че националното минава през религиозното, а религиозното обусславя националното. Двете така се преплитат, че взаимно си влияят, обуславят, влияят и подсилват, че стават неделими едно от друго. А в остатъка от света едното доминира, и двете са отделени във времето, или пространството.

Никой не оспорва това. Става въпрос за друго. Че за да станат етнически войни изобщо не е от първостепенна важност толерантен ли е, или не е толерантен народът в своята народопсихология. Защото и най-нетолерантният народ все пак не желае война. А да се говори за нетолерантен народ в неговата цялост е е също толкова абсурдно, колкото и за толерантен. Айде агитката на тези, които желаят постоянно да ми противоречат, без значение какво казвам и какво казват, да си вземе малка почивка за обеден сън.

Да не смесваме нещата. Има държава на индусите, наречена Индия, има и държава на мюсюлманите, наречена Пакистан. Всички мюсюлмани в Индия, без значение от език или етнос, влизат по презумпция в Пакистан. Ето ти първият религиозен фактор. 30 години по-късно има вътрешно деление в мюсюлманската страна Пакистан, като от нея се цепи Изтока. Тук вече няма никакви религиозни мотиви, а чисто нерелигиозни - различен етнос, език, географско разстояние, ролята на индия. Това са все чисто светски фактори, които водят но вътрешното разцепване на държавата на мюсюлманите Пакистан. Имаме две деления - първото е на база религия, второто на база не-религия, отделени от 30 години, и от огромно разстояние. Отделени във време и пространство. В Босна обаче религиозното деление беше едновременно с етническото, защото в православието религия и етнос вървят ръка за ръка, омешани са, взаимно се допълват и са неделими по време и място. . Родството го има, дотолкова, доколкото двата езика са от една езикова група, както българският и сръбският. Предвид последното ти изречение, нека наистина оставим Нндия, Пакистан и Бангладеш, когато говорим за Балканите, защото мащабите наистина са различни.

Какви са причините за делението няма никакво значение. Важното в случая е, че различни етноси и езици се отделят и обединяват в една нова държава на база обща религия. Защо после едните излизат е съвсем друг въпрос, под външни фактори - ролята на индия, разстоянието и тн. Но двете не се смесват.

Не, етнически общностите не са идентични. Пакистанците едно на ръка не са хомогенен народ, както каза има и пенджабци, и какви ли още не, абе една музайка от етноси. И второ на ръка, към тях се вкючиха и бенгалите, които също са мюсюлмани, но говорят на хинди. Докато в босна, имаме сърби-мюсюлмани, и сърби-християни, както у нас има българи-християни и българи-мохамедани - помаци, които обаче се наричат турци. В Индия етническото и езиковото разнообразие е налице, и има обратен процес - няколко етноса с различни езици се обединяват по линия на исляма а в Сърбия е обратното - един етнос и език се делят на база религия.

Не, разликата я прави религията. затова няколко различни етноса но с една религия се отцепиха в отделна държава.

Това е чисто религиозен конфликт, на база религия. И то у силно религиозен народ. Какво странно има в това.

Индия има 23 официални езика, а хинди е "водещ" защото го говорят най-много. Затова именно паралел между Индия и Босна не може да има. В случая има деление по религиозна основа, като етническата е допълваща. При следващото деление на Източен Пакистан пък делбата беше по признак етнос, не религия.

Така ли, брей, аз пък си мислех, че в Индия има няколко стотин езика, и няколко стотин етноса най-малко, официалните езици бяха към 20. Говориш за една от най-хетерогенните страни в света сякаш е най-хомогенната. И извинявам се, но различията между урду и хинди са доста повече, отколкото между сръбски и босненски. По тази логика, сръбският трябва да е диалект на българския, само дето се пише на места с друга азбука. Не, трябва да се вземе една общност, една тема, и са се пише по нея. Между другото, ислямът, и това съм го написал в статията, подобно на правосланието, има много елементи на държавностткато например законодателство, и затова много удобно може да служи за национална база.

Не мога да разбера значи защо постоянно се измества темата. какво общо има словакия тук? Ами да, толерантността тук е същата, или по-голяма, или пък по-малка, от тази в Словакия? И??

Аз за първи път чувам подобен термин. Кой го споменава и къде? Значи, има тоталитарни режими, военни хунти, монархии, демокрации, но дясно-национални режими за първи път чуват честно да си кажа....Щото, ако има дясно-национални, трябва да има и ляво-национални. А ако нещо е национално, логично е да се сблъска с националното на друго национално.

Коя точно битка визираш? Защото говорим за съвсем различни неща.

Това е ясно, съвсем общественоизвестни факти са. Но не ми е ясно как точно показват, че двете диктату,ри били влизки по същност и идеологии?

Естествено, че между два народа религията не е национален белег. Какви ги говориш. Нима португалците правят анкета към коя църква да принадлежат? Смесва се националното с религиозното, защото борбата за национална държава е борба за национална цълква. Къде го има това при католиците? Националните църкви ли? Сам питаш, и сам си отговаряш. Айде по-сериозно, моля те.

Абе какво като е срещу православни, ти изобщо разбра ли смисъла на темата? Смисълът е, че религията в православния свят е същностен елемент на националното осъзнаване и идентификация. Това означава, че всяка една война за национално освобождение задължително засяга и религиозната сфера. И така войната за национална независимост е и война за национална църква. Църквата може да се обособи преди националната незцависимост, и да бъде мощен мост и мотив и основа за нея, но може и да стане автокефална и след независимостта, тъй като национална независимост без национална църква не е пълна. Ето ти смесване на етнически конфликт, който минава и засяга и религиозната сфера. Едното без другото не може при нас. И пак опираме до цезапопапизма. Докато войната за национална независимост на Португалия от Испания по време на 30 годишната война не засегна религията. При нас се парви анкета към Българската, или към Цариградската църква искате да сте. Нищо че са православни и едните и другите, чертае се църковно разграничаване на базата на етноса.

Ще се намерят, спокойно. Народопсихологическите нива както ги наричаш ти, са едно нещо. Всяка държава е съставена от мнозинство торелантни и добри хора. СТрашното е, когато шепа луди шовинисти дойдат на власт, а това става при определени политически и социални условия. Те разпалват война, която като огън изменя нагласите от толерантни към нетолерантни. Стига говори със заучени фрази и патетични изрази. Конкретни неща има тука и това дали народът е толерантин или не няма значение. Ето ти пример - Германия. Много толерантен и цивилизован народ, със цял комплект народопсихологически нива, какво направи.

Ами именно, толерантността е заложена винаги у мнозинството жители на една страна. Затова е много важно да са налице онези други фактори, които не позволяват на власт да дойде шовинистичната върхушка, която да разпали верски и етнически войни. Иначе, да се твърди, че един народ е толерантен, е толкова невярно, както и да се твърди, че цял народ е нетолерантен или шовинистичен. Айде малко по-реалистично да се гледа, и да оставим клишетата тип учебник по история на 5ти клас.Ще ме извиняваш, и немците са толерантен и цивилизован народ, но виж ккаво става с Холокоста. Една шепа луди могат да изтребят 5 милиона, пък после върви обяснявай кой толерантен и кой не. Немците са една пъстра мозайка от княжества, народи и религии, но въпреки това не се трепаха етнимески и врески нито в 19, нито в 20 век. И въпреки това, направиха Холокоста, нали. Това е една шайка ненормалници, които разпалиха една омраза. АБсолютно същото е и в Сърбия. ЕДна шепа хора, които заиграха с етничесата карта, а когато вкараш войната, много лесно е нагласите от толерантни да станат нетолерантни. Това за дни става.