alvassareiro

това, че са меродавни, е така. Но не могат да бъдат наречени естествени. Държавата не е естествена или природна, защото съществува от 6 хиляди години, но през останалите милион не я е имало. Като в рамките на тези 6 хиляди години дори самата държава постоянно се е променяла и двес няма държава, която да е такав, каквато е била преди шестедест века. Тя е създадена изкуствено. Отделно, националната държава пък е създадена пак изкуствено преди около 300 години. Те са актуални днес, но кой знае накъде ще тръгнат след време. Религията също е изцяло изкуствен конструкт - измислен, моделиран и изменян от човека, не естествено заложен. същото важи и за законите, морала, институциите. но изобщо всички тези отделни елементи са само част от тяхната съвкупност, наречена цивилизация. А тя е също толкова изкуствена и неприродна, колкото и елементите, които налага. Защото ако цивилизацията беше естестевно заложена у човешката природа, тя щеше да възникне още в самата зора на човечеството, преди 500 000 или 1 милион години, а всъщност възвиква много късно. Отделно, не всички човеци създават цивилизации, а само някои от тях. Това показва влиянието на редица диференциращи фактори и нейния неествен и незаложен характер.

Част от човешката природа са първичните особености, които оприличихме на подсъзнанието, извадено на социалната плоскост. Те са формирани под влияние на средата през онези милион години, когато е имало човешки род, но не е имало общества и цивилизации. През тези милион години не е нимало нито държави, нито религии, нито инсттитуции. По-нататъчната трансформация е плод на влиянието на средата, и се явява промяна в човешката психика, поведения, наглагаси, и най-общо - промяня на самата човешка природа. Вторичните особености на културата обаче са надстройки, и са изкуствени и условни. Такива са държавите, религиите, моралът, икономиката, философиите, институциите, защото те не съществуват през цялото време, и са изкуствено формирани от самия човек. Прекрасен пример за изкуствеността и условността на тези вторични елементи на културата са феодалните отношения през средновековието, папската държава Християния, която е толкова визуална и условна, че няма накъде повече и тн.

Естествено, че се изменят. Под влияние на определени фактори на средата едни първични особености се изменят и трансформират, често в коренната им противоположност. кои са те, как точно е станало и кога е съвсем друг въпрос. Изменят се не само първичните, но и вторичните особености на културата. Изменят се религиите, езиците, институциите, законите, обществените стоеве, икономиките и тн. Но това не е по темата. Общо с темата има откритието, че макар първичните обености да влияят на вторичните, и често да ги моделират, вторичните белези на културата, които са изкуствени и условни концепти, стават все по-сложни и диференциращи, и в един момент започват да действа автономно, самостоятелно, от само себе си и стават основна и достатъчна причина за сблъсъка, за който говорим тук.

Прояви на индивидуализъм или наченки има много преди индустриалната революция - елини, викинги, немските градове на ханзата, италианските в северна италия, номади и тн. Но все пак съществено значение оказва не продължителното отсъствие от дома или пътуванията, а цялостната социална среда на обществото, което се обитава. И за да се формира един индивидуализъм е много важно факторите да действат стабилно и достатъчно дълго време. Ако обществото насилствено прекъсва тези процеси, като елините, то индивидуализмът така и не се утвърждава, а е удушен в зародиш. Освен това е много по-лесно да направиш икономическа или институционална реформа - в случая да замениш земеделието с градинарство и търговия, и да анлжиш демокрация и равновластие - отколкото да развиеш устойчив индивидуализъм, който е закъсняваща последица.

Добре де, колко пъти вече написах, че първичните културни особености се изменят и стават вторични такива? пиша го вече за стотен път това. Ето цитирам се.

Ако говорим за концепцията за Сблъсък на цивилизациите, трябва да обърнем поглед назад във времето и да видим, че този сблъсък вече се е състоял, провел и протекъл под определена форма, и ако искаме да предвидим как ще протече и сега, е редно да се почерпим от миналия опит. Най-общо казано, срещата на една цивилизация с друга в пространството има два подвида. Единият е физическа среща във вид на атака и отбрана, другият е среща в контекста на родство между цивилизации от различни поколения, при което едната загива, и успоредно на това се ражда втората. Такава среща от втори вид е срещата между загиващото гръкоримско общество в 1-5 век от н.е и едновременно раждащото се от руините християнско. Ако анализираме срещите между цивилизации в простраството от първи вид, правят впечатление няколко особености. Първо, срещата е винаги във вид на агресия и защита и често се изразява като чиста военна кампания с цел завладяване. Основната причина за агресивната основа на подобни срещи е фактът, че при среща в пространството поне една от цивилизациите е в етап на военна експанзия, стоеж на универсална държава и милитаризъм, като всичките те са белези на етапа на разлагане на същата. Нанасяйки военен удар на свой съвременник, срещата между цивилизациите има характер на предизвикателство и отклик, както вече беше казано в този форум. Ефектите от успешния отклик, при който нападнатият отбива атаката, могат да доведат до колапс, парализа, да спрат растежа на същия. това по няколко причини. Възможно е нападнатият да е вложил всичките си ресурси и сили в отбиване на атаката, и макар успешно отбита, да не може да продължи своето развитие. Въжможно е също така успешно отбилият атаката да се възгордее от победата, да идолизира или обожестви институцията, владетелят, техниката, които са го спасили, и това отново да спре развитието. Също така е възможно успешно отбилият атаката да мине в "хюбрис" - възмутително поведение, и да направи повече от нужното - не само да отбие атаката и се защити, но и да мине в контраофанзива и на свой ред развие милитаризъм, който рано или късно ще го съсипе. И на последно място, възможно е успешното отбиване на атаката на свой ред да създаде нови предизвикателства в следвоенното общество, които то да не успее да реши успешно, и да се разпадне. Примери за всяка една от тези алтернативи, последици от неуспешни нападение върху успешно отбилият, има в изобилие. Особено интересни са примерите, при които неуспешното нападение води до нови предизвикателства пред успешно защитилия се, които в крайна сметка го смазват. Например след победата в Балканската война, огромните отвоювани земи от Турция поставят пред съюзниците предизвикателството за тяхното разделяне, което предизвиква нова братоубийствена война за плячката, която в крайна сметка парализира България. Друг пример е победата на гръцкия свят в Персийските войни, която позволява на Атинската демокрация да се утвърди и разцъфне, извършва икономическа, социална и политическа реформа, което на свой ред предивзивква братоубийствената пелопонеска война, тъй като гръцкият свят, укрепнал и намерил нов път на развитие, обръмчен от икономически взаимовръзки, не е в състояние да даде солидна политическа база на тези нови отношения, запазвайки старата структура на град-държава. Нужно е ново, политическо обединение от нов тип, предивзвикателство, пред което цивилизацията се проваля, и то я повлича дадолу. Трети пример е арабската заплаха пред Византия в 8 век, която предизвиква императора да възкреси призрака на Римската империя и то съвсем успешно, възстановява се римският цезаропапизъм, което в дългосрочна перспектива предизвиква падението на цялата православна цивилизация, първо ударена от латинци, а след това от османци. В Всичко това е в сценарият, при който нападнатата цивилизация е в етап на растеж, и в резултат на неуспешното нападение растежът спира, и обществото влиза в колапс. Ако и двете цивилизации са в етап на разложение, и следователно във фаза на военна и териториална експанзия, нещата са предопределени и посоката отнова е към гибел. Сега нека изследваме последиците от едно успешно нападение, при което цивилизацията агресор напада и превзема чрез сила нападнатия. Това успешно нападение обаче утежнява ситуацията на победителят, тъй като се сблъсква пред предизвикателството да контролира още по-обширни територии, а социалните ефекти също са негативни - в вече съществуващия вътрешен пролетариат се вливат нови маси хора, които са външни не само духовно, но и физически, религиозно, лингвистично. Така културният модел на пролетариата е разнообразен чрез включване на чуждо население. Цивилизацията-победител налагат културата си на победения, но чисто теоретически е възможно един културен елемент, благотворен и успешен преди, да даде точно обратните резултати, инжектиран в тъканта на чуждото покорено общество. Като цуло, може да се заключи, че контактите в пространството между цивилизации-съвременници имат характера на прадизвикателство и отклик, като всяко нападение предизвиква ответна реакция, която се явява поредно предизвикателство, което пък поражда поредна реакция-отклик, и този механизъм продължава докато една от двете цивилизации не надделее и асимилира другата. В резултат, отношенията между цивилизации в пространството често се проявяват като поредица от срещи и поредица от нападения. Това обаче беше само въведението, и само една малка част от значението, което има контактът между цивилизации в пространството, тъй като визирахме само началото на физическото превземане и последиците от него. когато в крайна сметка агресорът успее да победи рано или късно, обществото-жертва е превзето, но това в никакъв случай не означава покорено или асимилирано. покореното политически или фактически общество в дългосрочна перспектива започва да облъчва културно покорителя, което е отклик на предивикателството на културното облъчване, с което покорителят го е засипал в началния период. Резултат от това взаимно облъчване е раждането на универсалните религии. Ако трябва да сме по-конкретни, нека изучим контакта, който гръкоримското общество има със свои съвременници. В резултат от победите на Александър велики и римските му последователи, гръкоримският свят излъчва своято културна радиация върху по-голямата част от стария свят - близкия изток, индия, скандинавия, британските острови, северна африка, като само централна америка, далечният изток и перу са пощадени от тази културна радиация. Това географско разширение се характеризира с сериозни процеси на културна експанция и влияния. Войните, бунтовете, икономическите кризи, които само са набраздили повърхността нагръкоримската история от този период са малки в сравнение с голямото културно облъчване, на което е подложен близкия изток, мала азия, сирия, египет, вавилон, персия, индия. Защо е важно да изучим влиянието на гръцката цивилизация върху тези нейни съвременни цивилизации? Ами преди всичко поради контраатаката, която те предприемат срещу инвазията и гръцкото културно влияние. От една страна, тази контраатака на победеният спрямо победителят в епохата след победата приема същата форма на насилствена съпротива и бунт, къде успешни, къде не толкова. Обаче има и друг вид атака, ненасилствена, а духовна, която атакува не крепости и армии, а сърца и души. И тя е извършена от мисионерите на новите религии, които са се родили в земите на цивилизациите, които гръкоримската е нападнала, превзела и подчинила със сила. тези религии са различни по вид ихарактер от първоначалното гръкоримско езичество. Гръцките богове са пуснали корени в определени местни общности, те са регионални и политически - Атене Полиас, Фортуна Пренестина, Алопон Кендрисос, Деа Рома и тн. Боговете на новите религии, които нанасят решителната контраатака на гръкоримския инвазор, превземайки сърцата и умовете на нашественика, са преодяли първоначалния си местен примитивен характер. Те са станали универсални богове, с послание да спасят цялото човечество, не отделни народи или племена. Раждането на такива висши универсални религии, излезли извън местния си корен, и станали универсални, е резултат от контакта между гръкоримската и другите източни цивилизации, породил първо разпад на местните религии, и второ културен синкретизъм и синтез. Нека помислим за четирите висши религии, които днес доминират света. Християнство, ислям, индуизъм и будизъм. Исторически погледнати, всички те са продукти на срещите в пространството между гръкоримската цивилизация, и две нейни съвременни цивилизации - сириаската и индичната. И всички те са родени на разломните линии или фронтове, по които двете цивилизации влизат в контакт. Ислямът и християнството се раждат в близкия изток, където гръкоримското общество влиза в пространствен контакт със сириакското, а будизмът и индуизмът по разлома на срещата между гръкоримското и индичното общество или свят. Християнството и ислямът се раждат като алтернативни отговори на сириакския свят спрямо културното проникване на гръкоримската цивилизация - в първия случай отговорът е мирен и ненасилствен, във втория - насилствен. По същия начин будизмът и хиндуизмът се явяват отново алтернативни отговори на същото гръцко предизвикателство - съотв. мирен и насилствен. контактът на гръцката цивилизация с други две нейни съвременни цивилизации има огромни времеви рамки. Той започва с походите на Александър велики през 4 в. пр.н.е и завършва с успешното отблъскване на римското владичество на близкия изток през 7 век от н.е. въпреки това, през 14 век арабският свят все още превежда класическите гръцки трудове на философията и науката. Това са 1 600 години, нужни, за да даде този контакт между гръцката и други две нейни съвременни цивилизации пълноценно всичките си ефекти. На фона на тези 1 600 години, нека измерим колко трае контактът между запада и неговите съвременници. Този контакт започва през средновековието със кръстоносните походи и османските нашествия към средна европа и ВГО, и двете събития в периода до 16 век и продължава до днес. Това означава, че ние сме само в самото начало на същинската среща с цивилизациите на мексико и перу, правосланието и исляма, и далечния изток. И вече са започнали да проличават някои от ефектите на западното влияние върху тях, по-точно тяхната бъдеща контраофанзива. Първите движения на тази офанзива срещу запада, отклик на западната офанзива спрямо другите цивилизации, се наблюдават от началото до края на 20 век в Русия. И те имат същите особености, както универсалните религии и тяхното раждане, описани по-горе. Руснаците взземат чрез контакта си със Запада една западна социлана и светска философия - марксизма, които сам по себе си е еквивалент на християнска ерес, или атеистична социална религия. Руснаците взимат тази западна ерес, и я трансформират в нещо свое, което на свой ред хвърлят към запада и третия свят. Комунизмът в този контекст може да се интерпретира също като универсалните религии. И те, и той се раждат от контакта между цивилизации в пространството, и те, и той преодоляват първоначалния си местен и локален характер, и стават универсални учения, стремящи се да обединят и спасят цялото човечество. Споровете между троцки и сталин също намират своя аналог в християнството. Троцки, който иска да превърне СССР в оръжие за разспространение на комунизма по света, и Сталин, който иска да превърне комунизма в оръжие за налагане на съветските интереси в света са сходни със споровете на Йоан Златоуст със императрица Евдокия или на Теодор студит с импр. константин VI. Изглежда схемата се повтаря и можем само да гадаем каква ще е реакцията на китайския, индуския или арабския свят на западните влияния в обозримото и по-далечно бъдеще. базирайки се на опита, можем да предвидим най-лошият сценарий, при който западната цивилизация влиза във въоръжена битка с някой от съвременниците си - най-вероятно е това да бъде мюсюлманската. Ако при този конфликт човечеството не се затрие от оръжията, които е измислило, двете общества ще се нападат и отблъскват в поредаци от срещи и конфликт, докато едното не надделее. Предвид опита в подобни конфликти, най-вероятно, бавно и трудно, военен победител ще е САЩ. В дългосрочна перспектива обаче победената мюсюлманска цивилизация в културните си контаки със запада се разработи един духовен отклик във вида на нова философия или религия, която ще бъде върховният интелектуале н продукт от срещата на две цивилизации, вече разработили висши религии. Възможно ли е да има висши религии от второ поколение, събрали в себе си тези от първо, или откликът няма да е на религиозна основа, предвид факта, че една от двете цивилизации е подчертано светска. Но при подобни обстоятелства откликът в предишен етап е комунизъм. Каква ще бъде новата универсална философия на света? Това вече са само енигми.

Нищо подобно, твоите интерпретации както обикновено са повърхностни и силно пристрастни политически и личностно. Първо, говорим за исторически контекст. Второ, първичната култура, залегнала от зората на човечеството, се трансформира във вторична, под влияние на средата и други вторични фактори. Трето, както каза,х говорим за културните измерения, не за вторични елементи, като език, религия, националност. Между другото, говорейки за расизъм, именно расата, както и майчиният език, и редица други белези като религията, като те кръстят или обрязват още бебе или юноша, без да те питат, се задават още с раждането. та говорейки за расизъм, това се базира на нещо нещо, зададено предварително, което не може да се промени - расата. Само че раса и расизъм са две различни неща, и да кажеш нещо, което е очевидно и елементарно, а именно - че расата се задава предварително и по рождение, изобщо не е расизъм. Така и да приемеш, че има други елементи, като език, религия, културни измерения, които също са първични, преди да се изменят, няма нищо общо с расизма. по твоята логика, щом човек наследява предварително зададените черти на родителите си, това е расизъм. Интересно. затова още в началото разграничих културата на първична и вторична, и докато има неща, които са зададени от самото начало, в рамките на човешкия живот и живота на човечеството, то други се изменят в процеса на развитие. Но да се концентрираме към много по-важните неща, които казах.

База за неразбиране е самата категория културно измерение. А под това потяние се имат предвид културните измерения във вида и формата, заложени и анализирани от проф. хофтеде - мъжественост, женственост, колективизъм, индивидуализъм, тревожност, спокойствие, монументализъм, рестрикция, индулгенция и тн. Че те са дълбочинни и първични спор не може да има, тъй като човек е изложен на влияния на средата стотици хиляди години преди да съзникне историята, институциите, произвеждащата икономика, религията и всички останали вторични изкуствени елементи на културата, и в това време, което е продължило няколко стотици пъти по-дълго от времето, в което има цивилизация, се е формирала определена човешка култура, отразяваща влиянията на средата върху човека. В този контекст като едно малко отклонение мажем да приложим виждането на Шпенглер, че човешките цивилизации, от най-древната до модерната, всъщност са съвременни, в контекста на 6 милиарда години земя, 3 милиарда години живот и поне два милиона години човешка раса. В този контекст пет-шест хиляди години цивилизация е един миг на фона на онези няклко милиарда, пез които човек е бил изложен на въздействията на средата по един много по-директен, безмилостен и опасен начин. След появата на вторичните културни елементи, те на свой ред изменят средата, и въздействат върху човека, предизвиквайки промени в културните измерения, както например индивидуализмът се отцепва от колективизма в резултат на индустриланата революция, но това са вторични промени. Т.е имаме една първично зададена културна база, в която всички са колективисти, равновластни, краткосрочно ориентирани и тн. и върху нея надграждаме вторични елементи, които на свой ред предизвикват вторични измемения в културанта база и водят до повторно диференциране. А казах генетично заложени, дотолкова, доколкото измерения, като тревожност-спокойствие най-вероятно се дължат на гени и физеологични фактори.

За да разширим парадигмата на първичната и вторичната култура и ролямта на вторичните културни елементи в сблъсъка на цивилизациите и автономното и самоцелно действие като генератор на конфликти, трябва да поставим въпроса кой е интегриращият елемент на съвременната западна цивилизация, около който се обединяват местните държави. В предишната част на това изследване стана ясно, че от късното средновековие религията вече не играе тази интергрираща цивилизационна роля, като края на действието й може да се съотнесе към втората половина на 17 век. От 17 век насетне основна ценност, залегнала в западната цивилизация, става националната идея и идентичност, като това намира своя апотеоз в първата световна война. Тъй като националната кауза е местна и ограничена, ударът по една национална държава сам по себе си поражда локален конфликт, и той може да стане световен, само ако националните държави се обединят в съюзи, чертаещи общи политико-икономически връзки по между им въз основа на националната идея. Както стана и в Първата, и във Втората война. Успоредно на това възникват и други философии, съперници на национализма и религията, за водеща роля в цивилизационната интеграция, например комунизмът. От ВСВ насетне изглежда държавите изоставиха националната кауза, разочаровани от паразиите, които направи в две поредни войни, и се ориентираха към други обединяващи ценности, които са отново универсални, в смисъл на наднационални - наднационално олитическо обединение ЕС, обща световна икономика, базирана на свободния пазар, човешки права, демокрация и тн. И май именно тези ценности ще са водещи занапред в западната цивилизация. Затова при атентатите от 11 септ. запада не ги интерпретира като агресия срещу християнството, както би станало в Средновековието, а като агресия и заплаха спрямо тези ценности - свободата, демокрацията, свободната икономика.

Значи все пак стигнахме до съгласие, е, поздравление. Едно малко уточнение. Конфликтите между икономики, национални държави, ресурси, пространство и тн. са пак конфликти на вторичната културна основа, защото тези изброени неща са вторични елементи на културата. Например държавата е изкуствен концепт, спорът да територии е част от територилната интеграция на държавите, а икономиката също е вид философия преди всичко - двигател на националната държава и по същество и вторичен елемент, и в този смисъл ресурсите са част от нея и вторичната култура. Националната държава е един толкова условен и изкуствен концепт, и толкова е философия, колкото е и религията, и нещо повече - национализмът и националното има за цел да измести религията, като насочи вниманието от религиозното единство към друго, основано на територия, етнос, език, институции и тн. и именно като такова е замислено. В този контекст, религията е виновна за сблъсъците, тогава, когато религиозната идея е по-силна от националната като интегратор на цивилизациите - през Средновековието. Когато везните се наклонят към нацията и държавата, която измества акцентът и главната роля на религията като обединител и интегратор на цивилизацията, конфликтите стават национални, но принципът се запазва. В случая с отношенията Запад-арабски свят, имаме две цивилизации, едната е подчертано светска, за разлика от предишния им сблъсък през средновековието, а другата е останала теистична. Затова едната цивилизация интерпретира сблъсъка като религиозен, а за другата е въпрос на политика и ресурси. Спрямо далечния изток, цивилизация, също толкова светска, колкото и запада, нито едната, нито другата ще намесва религията, и ако има сблъсък сблъсък, ще бъде политическии или най-вероятно за ресурси и пазари. Изобщо, темата, зададена като Конфликт между цивилизациите, налага да разглеждаме вторичната културна основа, тъй като цивилизацията е най-сложният елемент на вторичната култура, съчетаващ възможно най-много отделни вторични елементи - държави, религии - доколкото висшата религия е синкретична, икономики, философии, езици, етноси и тн. Все пак ние днес сме облагодетелствани от разпределението на ценностите. Тъй като западната цивилизация, в контакта й с арабския свят, не интерпретира сблъсъка като религиозен. Поради факта, че религията от 18 век насам е престанала да бъде мотиватор и интегратор на запада, и мястото й е иззето от националната идея. Това е позитивно, доколкото религията като доктрина е универсална, а националната идея е местна. Това позволява поне от западна гледна точка конфликтът да не прерастне в универсален, на база на християнството, при който всички християнски страни само заради християнството да се втурнат на изток, и пренася сблъсъка на една по-ограничена и местна почва. Националните държави вече имат свои местни интереси, и те не винаги съвпадат. Затова конфликтът след 11 септ. беше война на Америка и един-двамасъюзници, но други водещи европейски държави не го приеха като свой и не участваха. Именно и затова Хънтингтън говори за ядро на цивилизацията, една местна нация, която е водеща. Това е неговата гледна точка, като представител на запада, няма и как да бъде иначе в цивилазиця, която е разкъсана от местни национални държави, и водеща е най-гломямата, или най-силната. Но не така е в арабския свят, който изглежда действа съвкупно, интегриран от религията. Не така биха се развили събитията, ако този конфликт бе изигран през Средновековието, коегато националинте различия и интереси са по-слаби от интегриращата роля на религията. Вече е ставало десетки местни християнски държави да се втурват по религиозни причини на изток, и светът е бил пощаден от универсално унищожение само поради примитивността на оръжията. Какво би станало, ако средновековното общество пиртежаваше атомна бомба. И двете фанатизирани и универсализирани по регилиозен признак страни не биха се поколебали да я използват. Затова все пак, западната цивилизация, измествайки акцента от универсалната и затова по-опасна сфера на ерлигията, към местната, и затова по-ограничена сфера на националната държава, способства да го ограничи в известни рамки.

нека бъда по-абстрактен, защото конкретиката ще те злепостави още повече, а аз не искам това, и кажа че културните измерения са едни изключително дълбочинни, първични и почти генетично заложени основи у човека, които се явяват неговата директна връзка с природата и средата, и оформят поведението му в една дългосрочна перспектива, пропивайки се в реалността му. И това е станало преди стотици хиляди години, в порлъдежение на хилядолетия, когато връзката между човек и среда и природа е била все още директа и пряка. Можем да ги сравним с подсъзнанието като основен двигател на съзнанието в психологическата плоскост. Само че, върху тази първична основа - природна - каквато са културните особености за които говорим - човек изгражда една вторична, третична и тн. база, която е изкуствен концепт и преди всичко условност. Това са религиите, формата на организация на общество и държава, държавите, институциите, възпитанието, национализъм, морал, философии - като расизъм, комунизъм, религия, наука и тн и тн. И макар вторичната култура да е пропита и силно повлияна от първичната, има едно съществено различие. По този начин първичната култура във вид на културни особености и измерения е формирала религиите във вида, в които го знаем днес, изваяла е интитуциите, отношенията в обществата и тн. Т.е първичното моделира вторичното. Причина да цивилизационни сблъсъци не е първичната култура, а вторичната - изкуствените концепти, които човек е изградил. Конфликтът между религии, национални държави, икономики, ресурси, политически идеологии и тн. И именно там трябва да се концентрираме. Тъй като изкуствените концепти, макар силно повлияни и пропити с първичната култура, в един момент започват да действат автономно и да генерират конфликти от само себе си и по отделно. затова е възможно две държави с една и съща религия, със почти еднакви културни измерения, езици, и тн. влизат в конфликт поради сбъскване на националните идеи, или по икономически причини, въпреки всички останали прилики на вторично, и на първично ниво. Т.е стават конфликти между държави, които са идентични както по първична ,така и по вторична култура, на базата на един единствен елемент на вторичната - религия, етнос, национална идея, икономика, раса ( залегнала във философията на расизма). Този единствен елемент на вторичната култура, който е причина за конфликт, може да е еднакъв в двете държави, може и да ги различава. Например България и Сърбия са идентични но повечето елементи на вторичната си култура - форма на управление, език, религия, национална идея, и именно национализмът става причина за война. Ако елементът е различен у двете държави - например различна религия, пак може да възникне конфликт. Например изтокът и запада на християнството, западното християнство и ислямът и тн. Т.е вторичните концепти на един етап стават толкова сложни, че действат автономно и по отделно, и генерират конфликти независимо от първичната култура.

Брей, голям анализатор се извъди. България и турция не са съюзници, защото са със сходни културни измерения (голяма смешка), по съвсем други политически причини. Защото тези сходни по културни измерения съюзници в ПСВ са врагове три години по рано. А отгоре на всичко, са съюзници на Германия, която пък е с различни измерения от техните. Странно тук пък какво ги е събрало с кайзера. И като черешка най-накрая, Гърция, която е също със много подобни показатели по културните измерения с България и Турция, е техен враг в ПСВ. И посли иди обяснявай кой какви исторически методи използва. Твойте са никакви. А за културологията при теб пък изобщо не ща да говоря.

Виж сега, когато говоря за история, аз говоря за Тойнби, Хънтингтън, Шпенглер и тн. все хора, занимаващи се с история. Ти, когато говориш за историческите процеси, намесваш Хофстеде, а той с история не се занимава. Мисля е очевидно кой къде греши. Когато някой не нападне, той не те напада, защото е монументален, или индивидуалист, а по съвсем други причини. Нападнатияо от своя страна, няма никакво значение към кои културни измерения принадлежи, ще се защитава. Ето пак да кажа - едно културно измерение няма как да бъде причина за война. Ясно? Измеренията има непряка роля, определяйки мотивации, форми на управление и тн. Вярно е, високата несигурност на немците е довела на власт хитлер, но това не е достатъчен фактор да избухне ВСВ. Ето отново не разбираш за какво говорим. Сто пъти ти казах, че за да избухне една война изобщо не е нужно да си монументален, тревожен, спокоен и тн. Причините са съвсем други. Измеренията направляват поденението на хората в конкретни ситуации, а тези ситуации може да са чисто случайни, или мотивирани от политически, имперски, икономически фактори и тн. И пак сто пъти ти казах, че веднъж избухнала войната по някакви причини - примерно политически или идеологически, поведението на хората да се защитават е съвсем естествето и независимо от измеренията, към които принадлежат, а от друга страна измеренията направляват мотивацията им, поведението им и тн. В случая с японците, корейците днес и виетнамците в миналото, не монументализмът, а жертвоготовността като измерение обяснява поведението им в конфликт, породен не от културни измерения, а от политика, икономика и тн. Културните измерения имат отношение към конкретни поведения, постъпни, мотивации, форми на организамиця на обществата и тн. Например определят дали една държава да бъде централизирана или не, доколко народът е склонен към революциии, или е покорен, ще има ли фанатизъм, или не, и още купища конкретни неща, които са отговор на определени ситуации. Но самите житейски ситуации не винаги са причинени от самите културни измерения. Например една война не започва, защото единият е монументален, а другият тревожен, а има конкретна причина - например държавата има териториални претенции и това няма общо с културните измерения. Преди избухването на войната има няколко алтернативи и възможности тя да бъде избегната, и това пак няма общо с култ. измерения - например зависи доколко другите държави са склонни да решат проблема по мирен път, а това пък зависи от моментното разпределение на силите, техните политически интереси, и тем подобни. Следователно за самия конфликт влияние изиграват предимно външни, случайни, моментни, политически, икономически фактори, а не културните измерения. Самите измерения определят как ти ще се държиш в една ситуация, но самата ситуация сама по себе си не е причинена от тях, особено ако говорим за война, а и не само. Например, ако се направи проучване за склонността за взаимопомощ при падане на улицата, в Бразилия притеклите се на помощ ще са мнозинство, а в България малцинство. Тези различия се определят от културно измерение, но самото падане на улицата няма нищо общо с него, не е причинено от него, а се дължи на други фактори - спънал сси се, бутнали са те, и тн. В случая с Хитлер, мярно е, именно тревожността го издига на власт, но това не е достатъчна причина за война. Причините са други, конкретни, и даже на няколко пъти е избягвана по политически начини, а когато избухва, самият Хитлер се оказва изненадан от решимостта на англия и франция да бранят полша. Ето пак се намесват външни причини.

ако имаше основни познания по теория на междукултурните измерения щеше поне да знаеш, че индуси и пакистанци имат солидни противоположни полюси на редица културни измерения - тревожност, монументализъм, неравновластие, дори индивидуализъм. Достъчно е да видиш диаграмите на двете страни, хайде ходи обяснявай колко столетия били заедно. В случая с бенгалите общата култура и най-вече, ниските нива на монументализъм са в основата на разбирателството. Хайде бъди тнака добър да оставиш на страна тази сфера, която все още не ти е ясна, все пак те запознах с нея сравнително скоро, и не я набърквай във всеки световен конфликт. Лудост е да се твърди, че причините за една или друга война е едно или друго културно измерение. Лудост. .. пълни глупости и свободни съчинения. Чудя се защо изобщо ги коментирам. Ако това беше вярно, как да обясним, че десетки, даже стотици други държави, които са също тревожни, неравновластни, себеподтискащи се и тн.- като японците - не започват световни войни и въоръжени конфликти. За да вадиш генерални факторни зависимости трябва да наблюдаваш явлението в достъчно на брой случаи. Ако има колебания, това означава, че причините са други. В конкретния случай с Япония, ако има културно измерение, което наистина оказва влияние върху поведението им във войните, това е жертвоготовността, която обяснява фанатизма у нация, която е с ниски показатели на монументализъм. Тук имаме културна интерференция, при която влиянието на едно измерение - жертвоготовност, води до проявление на поведения, характерни за други - като безродовост или монументализъм, които не присъстват. Ето, ти говориш за Хофстеде и измеренията, но забелязвам солидни пропуски в писанията ти. Ако има нещо, което наистна може да бъде споменато по тема цивилизационни сблъсъци и културни измерения, това са монументализъм и жертвоготовнсто, а ти и дума не обелваш за тях. Отделно, освен недостатъчното ти теоретично познание на материята, с която парадираш, самата ти постановка е напълно сгрешена. Защото, това съм го чел у Хофстеде, културните измерения не могат да бъдат причина за война, но те могат да определят начина по който тя се води, защото рефлектират във всички човешки дейности, а войната е такава. Така например фанатизмът у арабите се дължи на монументализъм, а у японците - на жертвоготовност. Отношението на американците към победените и пленниците и изобщо цялата модерна концепция за война без цивилни жертви е резултат от индивидуализъм. Ако беше чел имената, на които се позоваваме в тази дискусия, като Тойнби и Хънтингтън, щеше да знаеш, че универсалната империя, която в един момент обединява местните държави, е представител на империята в последната фаза на живота й, а именно - разложението. Но преди това има други фази в живота на цивилизацията, на които универсалната империя я няма. Хънтингтън пък ще ти каже, че всяка цивилизация си има ядро - било империя, било местна държава, което е военната и икономическата й сила, и така сблъсъкът между цивилизации се явява като сблъсък между ядрата.

Ако разбираш смисъла на написаното горе, ще е добре. Нека го изкажа. Очевидно индуси, мюсюлмани и християни - доста различни по културните измерения (по някои даже са на двата полюса) съжителстват мирно и тихо дълги векове. Следователно културните различия по измеренията не създават конфликти. След това приемат национализма и избухва конфликт. Значи причина за конфликта в случая не са културните измерения, а нещо друго, например западната философия национализъм. Нали точно за това говорим. Монументализмът не "може" а е главен фактор във всеки конфликт. Не може да има конфликт, ако една от страните отстъпва. дали е причина е друг въпрос, но със сигулност налива масло в огъня. Всъщност, ако има културно измерение, което старият Хофстеде е анализирал, което да има пряка връзка с концепцията за сблъсък на цивилизациите, е именно монументализмът (пак да дам примера за араския свят, САЩ и Япония). затова не може да го включиш в графата "така нататък", а да е първото нещо, което изтъкваш, щом така и така намесваш Хофстеде.

Равновластие и индивидуализъм са в корелация, тя е изчислена, има я, но все пак има и изключения. например индивидуалистични общества, като Франция, Белгия и Италия са неравновластни, докато лъвците и събирачите, които са силно колективистични, са равновластни. Корелацията е извлечена на база на реалността и я споменах мимоходом. Но силната корелация, която и подчертах, и наблегнах, е между колективизъм и външната причинност, и в схемата на Хофстеде вътрешната причинност не е отделно измерение, а част от колективизъм-индивидуализъм. В момента, в който едно общество, пиртиснато от обстоятелствата, започне да развива вътрешна причинност, да речем чрез търговия, това е предпоставка да премине от колективизъм към индивидуализъм. Но този процес изисква време, а елините, макар и започнали да развиват търговия, не са имали нужното време да трансформират културата си от колективистична към индивидуалистична. Общо взето схемата е щом едно общество започне търговия или алтернативи на земеделието, разивва вътрешна причинност. Тя е предпоставка за развитие както на индивидуализъм, така и на равновластие. Но е по-лесно да извърршиш институционална реформа, и наложиш демокрация, отколкото да измениш изцяло културата и загърбиш рода. Затова Развието на индивидуализъм изостава пред изпреварвашия бум на равновластието, какъвто е гръцкият случай. Безспорно е, че демокрацията е резултат от търговията. Отделно, развитието на вътрешна причинност, например чрез търговия или банкерство, и равновластието, вървят традиционно ръка за ръка и са резултат от ограничените природни дадедности и ресурси, налагащи икономически алтернативи, и непозволяващи някоя върхушка да ги заграби. Докато индивидуализъмт е по-скоро закъсняващ психологически и социален ефект на двете.

така описано, общество с висока степен на неравноластие, тревожност по-голяма от арабската, и външна причинност, е Япония, но, очевидно днес конфликт между Япония и САЩ няма. От друга страна, общество, достатъчно равновластно, индивидуалистично, вътрешнопричинно, общо взето подобно на САЩ, заплаши да унищожи цялата човешка цивилизация, и това общество е Германия.

Ох, meu Deus. Ако беше прочел внимателно Хофстеде, щеше да знаеш, че колективизмът е протосъстояние на човека. Виж сега, това, което си написал е вярно, така е в действителност. И за гърците, и за номадите, и за ловците и събирачите и тн. Ние знаем прекалено малко за спецификите на тези общества, или по-точно знаем само най-генералното. 1. А приори и по презумпция, човешкото общество от зората на своето зараждане, е колективистично. Абсолютно и категорично. 2. А приори и по презумпция, в епохата на лова и събирачеството можем да допуснем, че е господствало равновластието. 3. А приори и по презумпция, обществата на ловци и събирачи, както и неолитните земеделци, освен, че са неравновластни и колективистични, са и външнопричинни. Оттук и тази схема, под напора на определени фактори - социални, икономически, природни, политически и тн. - има отклонение от тези протосъстояния на човешкия род, които дават някои "острови" в културологичната карта. Такъв е островът на елинското равновластно общество, базирано на търговията, на номадството също. Но тези състояния на равновалстие при елините изчезват бързо, след като се появяват, и никога повече не изникват. При нодамите издържат малко по-дълго. Викингите също се определят като равновластни. По-късно, пак под напора на определени външни фактори, предимно икономически и социални, се формират към 12-16 век равновластните общества на градовете държави в северна германия, северна италия, фландрия и тн. Но дори така, те пак са незначителни в сравнение с огромното мнозинство неравновластни, колективистични, външно-причинни общества в света. След това, в епохата на индустриализацията към 18 век се формира и индивидуализмът и вътрешната причинност, първо в Англия, след това и Холандия. Значи, имаме едно протосъстояние, общо за всички, и последодателни отцепвания, под напора на външни фактори. А основните цивилизационни сблъсъци в човешката история са били предимно между неравновластни, колективистични, външно-причинни общества, в рамките на тези културни измерения. Отделно, между равновластните също има конфликти. Следователно, за да обясним тези цивилизационни сблъсъци, трябва или да търсим конкретни и реални причини за тях, или, ако търсим причините в културните измерения, трябва да знаем в детайли различията на всяка една държава като индекс в исторически контекст. А такива данни няма. Ако беше запознат конкретно с темата, която обсъждаме тук, щеше да знаеш, че традиционно отношенията между две цивилизации в контакт в пространството са като на удар и самозащита, т.е на конфликт, при който едната се опитва да унищожи другата, дали ще успее е съвсем друг въпрос.

културните различия да, но не в този вид, предложен от Хофстеде. А преди всичко като концепции, философии, религии. затова има конкретни причини, в случая, конкретно решение на османското правителство да организира системата на милетите и да даде право да православните да се управляват чрез партиаршията. както е вярно, че не всички култури със сходни измерения влизат в конфликт, така също е вярно, че не всички цивилизации и култури с различни измерения влизат в конфликт. това произволно проявление на фактора културни измерения означава най-просто, че причините за конфликтите са другаде. Културните измерения на проф. Хофстеде са приложими навсякъде и винаги, когато имаме информация за техните стойности. Професорът е изчислил със солидна доза прецизност коефициентите на всяко измерение за днес и настоящето, но, доколкото аз знам, не е дал индекси по държави за 5, 10 или 15 век. Как тогава можем да приложим концепцията за период, в който липсват данни за нея. АКо това беше възможно, професорът щеше досега да го е направил. Затова, нека се ограничим само до реалните разработки на Хофстеде, които се отнасят към настоящето, и да не фантазираме излишно. Много бих искал прекрасната теория за междукултурните различия да не размахва нялаво и дясно, защото се компрометира излишно. Хванал съм се за колективизма, защото концептът вътрешна-външна причинност в схемата на Хофстеде не е отделно измерение, а част от измерението индивидуализъм-колективизъм, и се обяснява именно с тази парадигма. И това е нещо, което се очаква да знаеш. Равновластието също е силно корелирано с индивидуализъм, но това е друга тема. Намесвам измерението колективизъм-индивидуализъм и по друга важна причина. По мнение на самият Хофстеде, най-сериозното различие, културно, цивилизационно и тн, което е бездна между Запада и остатъка от света, и по което именно е най-вероятно да има конфликти, е именно разделението по оста колективизъм-индивидуализъм. В миналото, от античността до индустриалната революция, всички народи са били колективистични, външнопричинни и предимно неравновластни. Очевидно тогава оконфликтите по между им се дължат на нещо друго. Под историци, социолози, философи и антрополози имах предвид Хънтингтън, Фукуяма, Тойнби, Сайд и тн. които изучават предимно историята.

Според Тойнби, въз основа на универсална религия са изградени цивилизациите от второ поколение. Предлагам да не намесваме хофстеде, поради няколко причини. 1. Това, че едно общество е колективистично, а друго не, не е достатъчна причина да са в конфликт. 2. До към поне 16 век всички общества в света са колективистични, неравновластни в различна степен, и тн. Макар движения като реформацията принципно да могат да се обяснят с парадигми като равновластие-неравновластие, то как бихме обяснили всички предишни сблъсъци, при които човечеството е било предимно неравновалстно и колективистично. 3. Цялата световна история изобилства от примери на конфликти между народи, които са с много сходни културни измереия, което показва, че не те са причина за конфликтите. 4. Хофстеде успешно може да бъде приложен за обяснение на междукултурните различия в настоящето, но нека дадем думата на историци и антрополози, когато говорим за ретроспекция.

В контекста на дискусията трябва да се има предвид и още нещо. Дори често да се случва агресивните посегателства и контакти между две цивилизации да не са мотивирани от чисто културни различия, а от икономически, политически и тн. интереси, например Испания търси нови територии, а САЩ петрол, обикновено става така, че влиянието в една сфера - политическа, икономическа, ресурсна, повлича след себе си и културни ефекти, което неминуемо води до сблъсък на цивилизациите. Например интересите на САЩ в БЛизкия изток са на база петрол и суровини, но това се интерпретира от фанатиците като заплаха за културата им, и съответно реагират така, че изместват конфликта от политическата и икономичесакта сфера и го поставят на цивилизационни основи. Друг подобен пример е решението на Абдул Хамид да модернизира армията. Безполезно е да се смята, че можеш да приемеш един елемент от западното влияние, в една конкретна сфера, военната, и да продължаша да смяташ, че все още имаш избор, и можеш да караш по старо му. Защото внасянето на чуждо влияние в една сфера неминуемо води до въвличането му в редица други сфери. Например модернизираната по западен образец армия има нужда от западна наука, индустрия, модерно образование и медицина. Така конфликти и влияния, които първоначално са ограничени до една сфера, се разпростират в други, обхващайки културата като цяло, което е неминуем ефект от контакта между цивилизациите и последвалия конфликт, пренесен от политическата и икономическата сфера в чисто културата и цивилизационната.

Жив бог или не, факт е, че страната се отваря към запада, модернизира се, индустриализира се, приема национализма и редица други ценности, кои на хартия, кои не. Но контрастът между епохата на шогуната Токугава и епохата Мейджи е поразителен, като отношение време и степен на модернизация. От страна, съзнателно изолирана 300 години, за някакви си 35 става водеща военна сила в далечния изток, визирам руско-японската война.

Именно.

В това спор няма. Причините за озападняването са абсолютно същите и при Русия на Петър Велики, който иска да модернизира страната след поражението от швеция, за да бие след това.

Япония е интересна, защото отношението на страната-победител към нея е особено. Не й се натрапва насила нещо, чрез репресии и терор, както традиционно е отношението между победен-победител. Това, от една страна не позволява да се формира класа от фанатици, които да се сплотят около запазване на културната идентичност, както става в арабския свят. От друга страна слабото предизвикателство, което среща, позволява на жителите й да не виждат сериозна заплаха в западното проникване, и доброволно имитират и приемат елементи от западния начин на живот. Това позволява да анализираме страна едновременно като запазила културния си идентитет, но и като най-хармонично интегрирана със запада.