alvassareiro

Не, не партията и чалтата вървят ръка за ръка. Тука партията няма общо. Българската култура и чалгата вървят ръка за ръка. Имаме вроден генетичен афинитет към ориенталското, който няма нищо общо с комунизма. В най-добрия случай, комунизма създава определени условия, отваря определена празнина с политиката си в обществената култура. Тази празнина обаче се запълва с нещо, което няма общо с него. Заплъва се с местен културен материал. В Китай е едно, в Германия второ, тука е чалга. Т.е създават се условия да изплуват дълбочинни културни пластове на повърхността. Но всичко това се наблюдава обаче в последните 20 години. Абе навсякъде има чалга, то е ясно. Но ни говорим за ориенталската чалга, с която комунизма тняма нищо общо. Тя иде предимно от турция и гърция, какъв комунизъм има там айде да се отговори веднагга.

ти пак нещо не разбираш. Как да не е имало чалга през комунизма. Имало е и още как. Българинът винаги си е чалгар. Заложено му е в културата. Партията, колкото и да забранява чалгата, не може да промени генетично заложените вкусове и манталитети. Българинът ще си слуша тайно. То така и беше.Значи, аз говоря конкретно за ориенталската чалга. Тази, дето се слуша в Гърция. Иначе масова музика има навсякъде. Въпрос на култура е обаче дали ще бъде ориенталска като тука, или хард рок в Германия, или фламенко в Испания. Култура.

Това изречение го повтаряш непрекъснато, без нито едно доказателство. Ето, питам, ако политиката порменя културата, защо има такива съществени разлики между македонци и словенци, след като живяха еднакво време при еднакъв комунизъм. По твоята логика, трябваше да са със сходни манталитети, извратени от комунизма. Питам пак, ако комунизмът е виновен за чалгата, защо в гърция има чалга, ав чехия няма?/ айде кажи де. Твоят отговор беше - ами гърция си е чалгарска страна. Ама това не е отговор, защото поставя пов въпрос - а защо е чалгарска страна. Ами по същата причина, поради която и ние сме такива. Защо в Русия няма чалга, нали комунизмът е виновен? А в Китай с културната му революзция/ А в куба? Да питам ли още. На нито един въпрос нямаш отговор. Най-големите умове изследват промени отгоре-надолу и отдолу нагоре. Тойнби например цял половин том има със стотици примери от историята. ИЗводът му е, че първото е невъзможно, а второто - задължително. Ама няма кой да чете.

Промяна в собственост, материална сфера, отрасли. във всичко, което може да се промени насила. Но не и на ниво култура. Там промяна насила не става. Трябва доброволна мимикрия.

Това е чиста формалност. Може да го нарекат както искат. Това отразява определени ценности, родени в определени условия и тн. Друг е въпросът, че нищо не се промени. Защо съм описал подробно в горната парадигма.

Райхът изпреварва последвалия го строй в ГДР по всичко - човеконенавист, бруталност, и какво ил още не. За 15 години на власт върхушката в райха изтреби 80 милиона. Айдене ми говори кой кого изпреварва. Ти явно не си обучен да мислиш в принципни категории, и си мисля дали това не е пропяск в онази образователна система. Няма никакво значение кой е крал повече, или убивал повече. Важен е принципът. Другото е въпрос на конкретни, съвсем случайни условия. Напирмер, ако си крадец по природа, днес ще откраднеш кокошка, а утре кола. Това ти е в кръвта, моралът ти е такъв, и дали си крал повече или по-малко е въпорс на конкретни обстоятелства. Ако си убиец по природа, днес ще убиеш един човек, такъв е просто случаят, утре ще те викнат да разработиш порграма за масово убийство на 5 милиона евреи. Има обаче хора, които никога не биха откраднали, нежели кокошка. И такива, които никога не биха убили. Само че те са коренно противоположния бряг, на стотици километри разстояние в морала от онезци първите, дето крадат кокошки или убиват един човек. А те пък са почти като вторите, масовите убийци.

Ей за това говоря.

Дълбоко се съмнявам в ГДР да се е крадяло и мамело така, както тук, в България. Говорим за различни култури все пак. През социализма в ГДР има завидно публично съзнание, на което ние можем само да завиждаме. Доказателство първо. Доказателство две. Ако комунизма толкова беше развратил немското и чешкото общество, след краха му всички щяха да се юрнат да крадат държавата, както се юрнахме ние. Но не стана така. Иначе, в ексктремни ситуации, се наблюдават екстремни прояви, нетипичмни в други ситуации. затова в условия на война не се изследват културните особености. Не се изследват и в условия на глад и мизерия, защото човешката природа в крайна сметка е една и съща, и такива крайни ситуации уеднаквяват хората. заличавайки трупаните с векове културни различия. хората стават животни. затова обаче комунизмът не носи вина. Или носи коствено, създавайки условия човек да забрави човешкото у себе си, сеейки глад, мизерия, дефицит. Същата роля обаче играе войната, бедствията и тн. Социалистически морал няма.

Забележително е обаче, как западът асимилира в последните 200 години всички останали цивилизации по света. Ако този процес продължи достатъчно дълго, ще имаме - е, няма да сме свидетели - на една супер глобална цивилизация.

Много интересна тема, наистина. Ще чакаме Ник да пусне тезите за асимилацията.

Това не е вярно. Източната, православна цивилизация, отдавна се е разпаднала иразложила. По-конкретно.- Разпадът й започва в края на 10 век и продължава до края на 14 век. От 14 до 19 източната цивилизация влиза в етапа на универсалната си империя, докато в русията изживявят един момент на приповдигане, до към 17-18 век, когато и те, и ние, сме абсорбирани от ценносите на западната цивилизация, която се оказва по-жизнена. Кой са тези ценностие - национализма на първо място, обхванал всички балкански народи от 18 век насетне, а Русия се унася по друга една западна идеология - комунизма. И в двата случая източната православна цивилизация се отказва от основната си ценност, православието, и го заменя със две нови западни идеологии - национализъм и комунизъм. Извод - една цивилизация може да загине по два начина. Или да измине целия път на разпад, разложение, агония, или вариант две, на един определен етап от разложението си да бъде всмукана от някоя друга по-жизнена цивилизация. Позитиви на първия вариант. Спестява се мъката на продължителното разложение и последващите социални аномалии. Негативи - губи се безвъзвратно възможността, която предлага разложението до край - а именно, разложение до край, и пренасяне на цивилизацията в цивилизация от ново поколение, т.нар. афилиация. Нашата православна цивилизация, както казах, започва да се разпада и разлага от 10 до 14 век, следва универсална държава, на Балканите и в Рус, до 18 век, когато Балканите минават към западната цивилизация, а Русия агинизира още няколко века, но и тя през 1917 приема една нова ценност, дошла от запад, загърбвайки православието. Универсалната държава на балканската православна цивилизация, създадена през 1372, просъществува до 1764 ? когато започва етапът на междуцарствие, когато започва етапът на междуцарствие. Първо от нея се откачват Гърция и Сърбия, после Румъния, следва България, а накрая и самата Турция, като всички отричат старите ценностии, около които се гради цивилизацията им - православие или ислям, и се групират около новите ценности на западния национализъм. Обръщам внимание на една често срещана грешка. Не бъркайте империя и цивилизация. Две различни неща са. Накратко.

Е, аз съм раздразнителен и без жегата. но те уважавам, да знаеш а наздраве

Напротив, не съм искал да кажа нарочно инщо обидно. Исках да кажа, че научната дейност е анализ. В конкретния ти пост горе няма анализ, а просто изречение-съждение. Трябва да правиш анализи. Съжалявам ако съм те обидил.

напротив, удоволствие се изпитва от научните занимания, ако се практикуват. Твоят случай обаче не е такъв, защото в твръдение "харесвам еди какво си" няма анализ, а само съждение. Аз пък предпочитам Антеро де Кинтал пред Еспронседа, както и макарони със сметана пред бира, но това няма връзка с темата.

Но това са все бивши държавни функционери. Същите, които нареждаха да стрелят по хората на стената. Аз имам предвид обикновения човек, дребния работник. Върхушките, както вече писах по-горе, са разядени, и това пак няма общо с комунизма, а е естествен социален механизъм от разпада на доброволната мимикрия. Корупцията и личното облагодетелстване се наблюдава у германските ръководители по време на райха например, колко милиони марки изнасят в швейцарски банки. Тоталната чудовищност спрямо обикновения човек също се проявява в стотици пъти по-ужасяващи размери по време на нацизма. Значи този народ има тенденцията лидерите му в определени периоди са са чудовища, и това няма общо с комунизма, защото описаните явления се наблюдават преди него.

Конфликтът между наука и религия настъпва, когато модерните научни представи започват да портиворечат на древногръцките, залегнали в религията. Не всичко противоречи, само отделни постулати и възгледи, но това е достатъчна причина и повод да избухне противоречие, продължаващо и до днес. Трябва да се разсъждава за причините, факторите, последиците от определени събития, не да гледаме ситуацията в един конкретен момент, и да й се кефим. Случаят със Сократ не е достатъчен, за да говорим за антагонизъм между религия и научна мисъл през античната епоха.

Но основната пердпоставка за това да крадеш от държавата не е тя да бъде социалистическа, а в самата ти култура да е заложено да цениш повече личния си интерес повече от общия и държавния. Защо разсъждавате толкова едностранно. В ГДР например, където традиционно винаги същестува висока обществена култура, немците не крадат като нас държавнтие предприятия, защото за тях държавата е държава, тя е над личните интереси. В Чехия също винаги е същестувала висока обществено-институционална култура, съзнание и отговорност, които попречиха чехи и немци да цицат като невидели държавните предприятия, както го правихме ние. Защото чехът и немецът имат една обществена култура, а българинът - друга. Това дава страхотни различиня ии при социализъм, и при демокрация и при монархия. Най-общо разликата между нас и тях е, че немците традиционно чувстват държавата си за своя, и най-важна, без значение дали са при Хитлер или Хонекер. А ние винаги сме я чувствали чужда, и преди 9 септеври, и след него, и днес също. Култура и съзнание, които в Германия са се градили от Средновековието насам без прекъснато, а при няс този процес е прекъснат още преди да започне. В случая критичен фактор не е общественият строй, а нивата на изградена гражданска култура и съзнание.

Темата е интересна. Най-общо, през Средновековието се изреждат последователно няколко стила в архитектурата, живописта, литературата. Започваме от романо, или римски, т.нар. класически стил запазил се до 8-9, минаваме през романико, романски, останал до 12 век, следва готиката, след нея ренесанс, наречен в Испания платереско, наследен от барока. През 18 век се възражда неокласиката, следва необарок, последват от арт нуво. Всички етзи стилове имат своите специфики, наложени от обществения климат на съответанта епоха. Всеки е наложен по специфични социални, политически по-малко причини. Еволюцията на тези стилове е добре илюстрирана на бакнотите от евро. На 5 евро имаме класическа арка, на 10 евро - романска, 20 евро - готическата арко апунтадо, 50 евро - ренесансова арка, 100 евро - барок, 200 евро арт нуво, 500 евро...такова не съм виждал нацяло Това е и идеята на европейската комисия. Да покаже приевствеността в артистичното развитие на Европа.

Иречек например. Записките му са доста показателни за корупцията и шуробаджанащината у нас. И редица други автори. Вазов, Алеко..... Земята вика КГ...обадете се КГ!!!

Строителите на съвременна българия има за цел да покаже един позитивен образ на страната ни, леко патетичен, но в това няма лошо. За съжаление обаче реалността е друга. Корупцията, шуробаджанащината, бюрократизмът съпътстват нова България още от раждането й, и няма как да бъде другояче. Самият ни фолклор, наред с храни, музика, кухня, е доста повлиян от ориенталското. Както и да е. Ето днес, стотици хиляди младежи, родени след 1990 проявяват съвсем доброволно вкус към чалгата, пир положение, че могат да избират, всичко е демократично и никой никому не се меси. Ние сме си традиционно ориенталски народ, както и гърците. Ако гърци и сърби са, ние няма как да бъдем нещо по-различно от тях драги КГ, не живеем на друга планета. Сам каза, че гърците са чалгари. Ние няма как да не сме същата работа, все пак живеем един до друг, имали сме 500 години обща съдба, няма начин гърци, сърби и румънци да са чалгаи, а ние тука да сме най-големите европейци. Това противоречи на всякаква логика и разум.

Навярно не сте обърнал внимание на два жизненоважни момента в настоящето. 1.Научният равой като такъв в съвремието е именно развой в сферата на техническите или природнините науки. Не в историята, или социалогията. 2.Именно от сферата на техническите науки днес идват най-свирепите критики към религията. Иначе, е възможно в нещо техническо или нещо природно да присъства морал. И техническият напредък да е свързан с него, така е билопрез Средновековието, когато всяко творение, техническо или не, се е свързвало с божията промисъл. Много краснорачеви пример е медицината в средновековието. Когато цзърквата все още държи монолола над науката в тази епоха, болестта на тялото се интерпретира като болест на духа, като греховност. Ето как имаме смесване на морал и природно. Когато религията обаче се оттегли от тази сфера, болестта се интерпретира съвършенно безлично и студено, като чист научен факт, без да се вземе предвид душевното състояние или действието на някакъв морален агент или нагласа.

Не, това не е вярно, и е заблуда. Случаят със Сократ е просто политическа интрига. Сократ не е философски мъченик,наказан от войнстващиото езичество,. Изследването на обстоятелствата илюстрира, че това юридическо убийство в порсто инцинеднт в свирепата политическа борба, започнала между съперниците в АТина след разгрома й в пелопонеската война. Няма как при такава изострена политическа обстановка да не падат глави. А иначе това сближаване между наука и религия в средновековието, маскар като временно лекарство да е добро, в дългосрочна перспектива е вредно и илюзорно, защото е причина за разгарянето на още по-сериозен конфликт между двете по-късно. Т.е решението по същността си е грешно, защото почива на грешна база. Тази грешна база е фактът, че науката, върху която лежи християнството, е с древногръцки корени, които в настоящето се оказват сбъркани.

Вижте сега, нека обобщя. Комунизмът наистана теоретично цели да промени обществата, да наложи някакъв нов строй, да съгради новия човек и тн. Но никъде не постигна тази си цел. Поради една проста причина, ама трябва да се чете малко научна литература за тея работи. Значи, не говоря за коли, мусака, блокове и дрехи. Говоря за културна промяна. В манталитета, в мисленето, в дълбоките пластове на общественото съзнание. Такава промяна не се случи никъде. Защо.- Най-вече, защото никой строй, правителство, да го кажем научно, нито едно "доминиращо малцинство" не може да измени коренно обществото, ако не накара обществото да го имитира, ако не предизвика доброволна мимикрия. Именно така, чрез доброволната имитация, базирана на каризмата, влиянието, авторитета, който има творческото малцинство, безличното мнозинството може да бъде накарано да се промени, т.е самото то трябва да поиска промяната. Така са ставали всички гореми промени в човешката история. Примери да давам ли - цяла империя си промени религията от езичество на християнство. Когато обаче малцинството-лидер изгуби авторитета си, очарованието, което буди у тълпата, тя престава да го имитира. От творческо малцинство, то се превръща в доминиращо малцинство, а безличното мнозинство, което доперди доброволно и очаровано е имитирало и следвало малцинството, сега вече се е трансформирало във вътрешен пролетариат (Тойнби, 1932). В така създадената атмосфера, между двете социални групи започва да цари антагонизъм. Вече нищо, което идва от доминиращото малцинство, не може да очарова пролетариата, т.е народа. Той доброволно отказва да следва, уважава лидерите си и да ги копира, т.е имаме отказ от доброволна мимикрия. Доминиращото малцинство, за да запази позициите си, тъй като вече не може да накара доброволно да го имитират, прилага сила, принуда, полицейщина, насилие и тероро, което още повече разширява бездната между народ и лидери. Народът, вече тотално загубил вяра в управляващите, търси алтернативни модели на поведение. Те винаги вървят по двойки. Героизъм-подмазване, мъченичество-дезертиране, опозиция-спотаяване, разврат-аскетизъмр самоконтрол-изпускен, чувство за лутане-чувство за грях (тези двойки Тойнби ги е извадил от епохата на разпад на Римската империя, когато се наблюдават най-добре). Но всяка мисълу послание, намерение, които идват отгоре, от лидерите, на този етап водят до скептицизъм и негативизъм у народа. Чувството за объркване и лутане, дошло след установявето, че лидерите не са спасителите, че са се дискредитирали, карат някои да стават мъченици, други подмазвачи, някои да дезертират, други социални аскети. Най-слабите души, тъсейки трескаво кого да имитират, продължават още по-настървено да имитират доминиращите малцинства, поради липса на друго творческо малцинство. Така се появява малцинството на фанатичните привърженици на статуквото. Тези фанатици обаче винаги са малцинство, и не са пример за социална пормяна, а точно обратното - белег за социалното разложение и провалената доброволна мимикрия. Как да приложим тази класическа парадигма на социално поведение към социализма и претенциите му да пормени културата и морала. Възможно е в самото начало комунистическите върхушки да са породили ентусиазъм, довел до сляпа преданост и дверие, да са довели до доброволно мимикриране и подражание. Аз обаче се съмнявам в това, имайки предвид, че комунизмът беше наложен насила, отгоре, той не бе творчески акт, т.е насилието и принудата действат още от самото начало, което ще рече, че социалната схизма, радленението между доминиращото малцинство и вътрешния пролетариат е настъпило почти веднага. Оттук насетне мисълта за каквато и да е сериозна промяна е немислима. Хората са достатъчно скептично настроени към върхушката, достатъчно недоверчиви са към всичко, което излъчва, достъчно негативно настроени са към лидерите си, което ще рече, че всичко, което те казват и излъчват, се интерпретира от народа обратно - щом идва от тях, значи е пълна глупост. И само привидно се преструват, че мимикрират. С две думи, още от самото начало народът и комунстическите му лидери бяха достъчно отчуждени, до степен, че никаква сериозна социална промяна не можеше да настъни, условията за такава не съществуваха поради тоталната загуба на авторитет от страна на доминиращите у доминираните. Доказателство затова са постоянните прояви на груба сила. Така, в тези условия, никога в човешката история не е постигната сериозна и значима промяна. Защото сериозната и значима промяна може да настъпи само и единствено доброволно, при доброволна мимикрия, не чрез сила, която още повече отчуждава социалните агенти на тази промяна - тези, които я излъчват, и тези, които трябва да я имитират.

Нищо не е видяло вашето поколение господин съветски. Промили са ви мозъците и нямате идея какво е на запад от Елба, на изток от Амурдаря, на юг от Ориноко и на север от Великите американски езера. Все повече ми намирисва, че с рока, дето го слушате, облъчването от пропагандата, и тн. сте едно доста разхайтено поколение. Трябва някой да ви стегне малко, да се научите на вкус. Ориенталщината е дълбоко залегнала в българското съзнание, поради факта, че 500 години сме част от ориента. Комунизмът се опита да промени това, като подтисне тея ориенталски вкусове и научи народа на вкус, но както е видно, не успя, защото под булото на официалните забрани хората си слушаха чалгица и тва си е.По- им е на душата. Култура. Това са черти, които ги е имало винаги, не са създадени от комунизма. Такъв е българинът от край време. Никога не съм казвал, че рапът, хип хопът, рокът са чалга. Казах, че са толкова посредствени, като чалгата. ГДР не са културни, а запазиха културата си през социализъма. на нетърпимост, затова бягаха.

Отчетливите сходства са повърхностни. Проявяват се в храна, език, дрехи, обичаи. Но ядрото на културата не остана променено. Конкретно за гърците, не станаха индивидуалисти от 500 години робство. Да не бъркаме мусаката с културна промяна.