Конфликтът между сърцето и главата е особено наболял днес. Кои са причините за него, спецификите и особеностите на тази странна среща.
Днес, в съвремието ни, не е единственият път, когато наука и религия влизат в конфликт. Съществуват поне три срещи в историята между вяра и интелект, в три различни епохи, с различна развръзка и резултати. При първата им среща конфликт не възниква. При втората се заражда първият конфликт, който обаче е решен чрез взаимноизгоден компромис между двете. Третата среща обаче е фатална, и изглежда сърцето и главата влизат в смъртнта схватка. Изходът от нея е тоталната победа на главата и поражение за сърцето, но при такова стечение на нещата, всъщност, и двете ще изгубят. Ще изгуби и човечеството.
Кога са се състояли тези три срещи между религия и наука.
Първата среща между религия и наука е в класическата епоха на елинската цивилизация. Религията е древногръцкото езичество, а науката – древногръцката философска мисъл, изразител на интелекта на епохата си. При тази среща конфликт между двете така и не избухва. Причините са прости. Двете просто нямат поле на среща. Древногръцката религия се базира на ритуала и практиката, не се гради на някаква стойна система от концепции и вярвания. Цялата религия се основава на определени ритуали, изпълнението на които би довело до някакви резултати в реалността. Конфликт между философията и религията така и не избухва по тези причини. Гръцките философи не са враждебни към религията, религията пък не ги кори, гори и гони.
Втората среща между религия и интелект е в зората на християнската ера. Тогава новата религия християнство се среща със същия интелект, плод на древногръцката мисъл. Между тях избухма конфликт, и то сериозен. На какво се дължи той. Новата религия, християнството, за разлика от езическия си предшественик, претендира за солидна доза откровение и абсолютизъм. Претендира, че разкрива някаква божествена истина, вечна и неоспорима, дадена свише. Така християнството се сблъсква с интелекта, който има същата цел. Изведнъж, истината става оспорвано поле, има два независими авторитера, които претендират за монопол върху изразяване и посочване на истините от живота. Сблъсъкът на полето на истината става неизбежен. Но, въпреки това, тялото и главата намират компромис, и се споразумяват. Религията приема да бъде изразена, оформена, облечена и тълкувана от следствата на философията, и представена чрез нея. Философията пък, в замяна, се отказва от всякаква критика към религията, която изразява чрез себе си. Основната причина за този компромис също не е учудваща. Новата религия се тълкува и разспространява от най-образованите хора на времето си. А те няма в какво друго да бъдат бразовани, ако не в древногръцката философия. Този компромис, макар и доброволен, не решава проблемът, а го задълбочава. Защото една доктрина, претендираща за научност, не може да не се изкуши рано или късно да се намеси и в други области и сфери, запазени за науката. От друга страна, религията, облечена в дрехата на древногръцката научност, няма как да не бъде обект на интерес от страна на учените, които търсят, намират нови концепции, и подлагат на съменение старите. Така конфликтът между наука и религия е неизбежен и само въпрос на време. Засега само ще кажем, че през цялото Средновековие главата и сърцето съжителстват в условия на добро съгласие и компромис. Религията, пропита от философията, я абсорбира, включва в себе си нейните концепции, така философията изчезва от сцената, а нейн единствен изразител и говорител остава религията, пазител на древногръцките теории в епоха, когато древната цивилизация отдавна я няма. Така, през 17 век, изглежда тъй, сякаш геоцентричната концепция на Платон е теологическа догма, а корекцията на Коперник е боохулство.
Третият сблъсък между религия и наука настъпва през 17 век. Датата не е случайна. Именно тогава науката излизи от обаянието на древногръцката философия, и тръгва по свой си път, започва да се нарича модерна. Ревизират се редица древногръцки тези и теории, което е пряк удар по църквата, която от векове се е превърнала в техен изразител и крепител. Ударът по древната философия и наука се интерпретира от религията като удар по самата нея, макар, че съображенията за него не са никак религиозни, а чисто емпирични, лишени от религиозни мотиви. В резултат на този сблъсък, сдържан 1 600 години, периодът, в който науката е изцяло повлияна от гръцката философия, науката отнема все повече научни области от религията – религията губи монопола си върху астрономията, географията, космогонията, медицината, дори психологията, историята и тн. От тази гледна точка изглежда, големият губещ е религията, а големият печеливш – модерната наука. Дали е така.
Всъщност, и двете губят. Религията губи, защото се лишава от все повече сфери на въздействие. Науката обаче също губи, защото се лишава от духовната си обвивка, разделя се с морала. Така науката става чиста, без да носи морал и духовност, а и най-голямото научно постижение е малко в сравнение с малкия прогрес в сферата на морала и духовността.