alvassareiro

Ами нищо. И нищо не смятам да отричам, омаловажавам, мамя и обиждам, както правиш ти.

Хич не ми дреме как го наричат българските източници. Освен българските, има и парагуайски източници, има и бразилски, и испански. Те са по-важни. Стреснер го е нарекъл някой глупав комуняга с мозък колкото орех, и вие сега му се връзвате. АБе акъл. Край на спора.

Не, ти сега чуваш за него, защото не знаеше как се казва, и до последно отказваш да приемеш фактите. А аз не чета сега за него. Представи си, минал съм през Парагуай, е беше отдавна, малък бях, бяхме на водопадите игуасу, а отсреща е Сиудад дел Есте, бившето Пуерто Пресиденте Строеснер. Ясно?

Вярно е, че фамилията е немска, произнася се Стрьоснер, тъй като бащата на гнидата емигрира сле ПСВ за парагуай, но в кинопрегледите от епохата, по телевизията и вестниците на страната го наричат Строеснер, не Стрьоснер или Стреснер.

Абе няма никакво значение как е на български. Аз го слушам и чета за него на испански. на теб ти е време да спреш с пропагандната руска литература и да ползваш оригинарлни източници. Ето, ти пък научи как се казва. И да се засрамиш.

Това е много брутално което написа. Трябва да се засрамиш.

Не, ти не знаеш имената, а ги защитаваш. Пише се Строеснер, така и се произнася на испански. А хонекер бе от бързане.

Казва се Строеснер, не Стреснер. Има ли значение колко хиляди са. Айде да не ставаме вулгарни. повече са от жертвите на Хонакер например. Ето един десен, по-жесток от един ляв. Не е уточнен броят, защото има безследно изчезнали. Не се знае живи ли са, мъртви ли са. Като в аржентина.

Същите франкисти, които планират да взривят жилищен блок през 1984, че да обвинят ета после и да обяват военно положение. Що за изверги са тея...Операция Галаксия.

Не, на испански се казва Строеснер. http://en.wikipedia.org/wiki/Alfredo_Stroessner Не, не са 2000. Повече са. Но това няма значение, дреболии. Минеш ли едната хилядна, вече става статистика. И не е човек. А п...в ч...ен, мръсника мръсен.

само че този, който стига далеч при реализиране на теорията, не е мотивиран от самата теория, а от други, нечовешки неща в него самия. Доказателства са достатъчното зверства дошли както от ляво, така и от дясно.

Няма никакво значение какво е погребал. Те труповете вече им е било все тая. Виж сега, Строеснер е избил достатъчно. Аз пък вога да ти цитирам законодателството на Салазар от 1936 и статута на жената. Говорихме за това в друга тема.

Конфликтът между сърцето и главата е особено наболял днес. Кои са причините за него, спецификите и особеностите на тази странна среща. Днес, в съвремието ни, не е единственият път, когато наука и религия влизат в конфликт. Съществуват поне три срещи в историята между вяра и интелект, в три различни епохи, с различна развръзка и резултати. При първата им среща конфликт не възниква. При втората се заражда първият конфликт, който обаче е решен чрез взаимноизгоден компромис между двете. Третата среща обаче е фатална, и изглежда сърцето и главата влизат в смъртнта схватка. Изходът от нея е тоталната победа на главата и поражение за сърцето, но при такова стечение на нещата, всъщност, и двете ще изгубят. Ще изгуби и човечеството. Кога са се състояли тези три срещи между религия и наука. Първата среща между религия и наука е в класическата епоха на елинската цивилизация. Религията е древногръцкото езичество, а науката – древногръцката философска мисъл, изразител на интелекта на епохата си. При тази среща конфликт между двете така и не избухва. Причините са прости. Двете просто нямат поле на среща. Древногръцката религия се базира на ритуала и практиката, не се гради на някаква стойна система от концепции и вярвания. Цялата религия се основава на определени ритуали, изпълнението на които би довело до някакви резултати в реалността. Конфликт между философията и религията така и не избухва по тези причини. Гръцките философи не са враждебни към религията, религията пък не ги кори, гори и гони. Втората среща между религия и интелект е в зората на християнската ера. Тогава новата религия християнство се среща със същия интелект, плод на древногръцката мисъл. Между тях избухма конфликт, и то сериозен. На какво се дължи той. Новата религия, християнството, за разлика от езическия си предшественик, претендира за солидна доза откровение и абсолютизъм. Претендира, че разкрива някаква божествена истина, вечна и неоспорима, дадена свише. Така християнството се сблъсква с интелекта, който има същата цел. Изведнъж, истината става оспорвано поле, има два независими авторитера, които претендират за монопол върху изразяване и посочване на истините от живота. Сблъсъкът на полето на истината става неизбежен. Но, въпреки това, тялото и главата намират компромис, и се споразумяват. Религията приема да бъде изразена, оформена, облечена и тълкувана от следствата на философията, и представена чрез нея. Философията пък, в замяна, се отказва от всякаква критика към религията, която изразява чрез себе си. Основната причина за този компромис също не е учудваща. Новата религия се тълкува и разспространява от най-образованите хора на времето си. А те няма в какво друго да бъдат бразовани, ако не в древногръцката философия. Този компромис, макар и доброволен, не решава проблемът, а го задълбочава. Защото една доктрина, претендираща за научност, не може да не се изкуши рано или късно да се намеси и в други области и сфери, запазени за науката. От друга страна, религията, облечена в дрехата на древногръцката научност, няма как да не бъде обект на интерес от страна на учените, които търсят, намират нови концепции, и подлагат на съменение старите. Така конфликтът между наука и религия е неизбежен и само въпрос на време. Засега само ще кажем, че през цялото Средновековие главата и сърцето съжителстват в условия на добро съгласие и компромис. Религията, пропита от философията, я абсорбира, включва в себе си нейните концепции, така философията изчезва от сцената, а нейн единствен изразител и говорител остава религията, пазител на древногръцките теории в епоха, когато древната цивилизация отдавна я няма. Така, през 17 век, изглежда тъй, сякаш геоцентричната концепция на Платон е теологическа догма, а корекцията на Коперник е боохулство. Третият сблъсък между религия и наука настъпва през 17 век. Датата не е случайна. Именно тогава науката излизи от обаянието на древногръцката философия, и тръгва по свой си път, започва да се нарича модерна. Ревизират се редица древногръцки тези и теории, което е пряк удар по църквата, която от векове се е превърнала в техен изразител и крепител. Ударът по древната философия и наука се интерпретира от религията като удар по самата нея, макар, че съображенията за него не са никак религиозни, а чисто емпирични, лишени от религиозни мотиви. В резултат на този сблъсък, сдържан 1 600 години, периодът, в който науката е изцяло повлияна от гръцката философия, науката отнема все повече научни области от религията – религията губи монопола си върху астрономията, географията, космогонията, медицината, дори психологията, историята и тн. От тази гледна точка изглежда, големият губещ е религията, а големият печеливш – модерната наука. Дали е така. Всъщност, и двете губят. Религията губи, защото се лишава от все повече сфери на въздействие. Науката обаче също губи, защото се лишава от духовната си обвивка, разделя се с морала. Така науката става чиста, без да носи морал и духовност, а и най-голямото научно постижение е малко в сравнение с малкия прогрес в сферата на морала и духовността.

Хубаво сравнение. Наистина, Салазар е доста интелигентен, брилянтен финансист.

Франко не толкова, но Салазар.....прави лагери на азорските острови. още текат процеси.

Какво да кажем за десния генерал Строеснер от Парагвай, изтребил половината население до към 1990....примери много. описан блестящо от Маркес в книгата му Есента на патриарха.

Но ние говорим за принципа. И едните, и другите, правят жестокости. Затова тук се намесва културата очевидно. Тотални безобразия се правят в незападни държави - русия, камбоджа. аржентина все пак е част от цивилизования свят, не може да изтребиш всичко. хитлер обаче не знам към кои го слагаш. комунист не е със сигурност. крайно десен е.

А как става така, че десните диктатури също имат. Салвадор, Чили, Аржентина, Боливия, Венесуела.....Като те отвлекат от улиците на Буенос айрес по време на 7годишната диктатура също е планирано и преднамерено действие, първо те следят, после те убиват, и накрая те хвърлят в морето. То не става ей така на момента.

напротив, трябва ти достатъчно голяма база данни, за да докажеш едно твърдение. С един пример не става. също колкото пренебрежими са и разликите в индексите за корупция. какво следва от това.... PDI не е единственият фактор, който стои зад корупцията. Поне 4 измерения определят нивата на корупция, най-решаващо от които не е PDI, а individualism. Би ли дал индексите на корелация между всяко едно от влияещите измерения и корупцията, която изследваме? Чувал ли си, че едно явления не се определя само от едно единствено културно измерение, а от взаимното влияние на няколко такива.... това се това се наблюдава само в традизионно неравновластни страни. Но не и в ГДР, където хората са с традиционно голяма отговорност и гражданска позиция.

Сравнението ти не е коректно. И едните убиват, и другите убиват. Правят едно и също нещо. разликата е в мащаба. Военната хунта в Аржентина не е 20 години, а 7. Информацията ти е грешна. За 7 години 30 000 жертви. Дели на година колко се пада. За 5 години ген. Мартинес в Салвадор убива около 1 милион. Жестокост, сравнима с Пол Пот. А Трухильо? Дювалие в Хаити??? В Тайланд просто няма режим. Обаче в Бирма има. Не знам ляв ли е, или десен, ама доста е изтрепал.

Не, тезата ни изобщо не е доказана. Не може да правиш генерално заключение за целия свят, като сравняваш само две държави. Теза с един пример не се доказва. За примера с България, ако намесваш комунизма, дай данни за корупцията в България през социализма, и след него. Иначе какво сравняваш. Винаги между две държави съществуват различия. ИМа такива между Франция и Герамния например, или между Дания и Норвегия. Или между Китай и Тайван. но не са значителни, за да квалифицираме едната като корумпирана, а другата като некорумпирана.

Не, не гледам мащабите, а принципът. Важното е кой го прави. Важно е явлението. Другото не е важно. Само политически пристрастни хора като теб гледат каквото им е изгодно.

говориш за една конкретна държава, а сякаш визираш целия свят. Това е уникален случай, там играе повече местната култура, отколкото комунизма. Както и в северна корея. Това е взривоопасна смес между местна култура и привнесени криворазбрани ценности. Случи се в камбожда, корея, япония.

Ама Ник, аз дадох обяснението. Виж, занимаваш се с неща, които не разбираш добре. Първо, не можеш да правиш изводи само от един пример. Както ти казах, може разликите да са случайни. Трябва ти солидна база данни, да сравниш поне 5 или 10 държави, преди да твърдиш каквото и да било. Второ, и Китай, и Тайван, според индексите, които си дал, се опрелелят като корумпирани. Би имало значение, ако Китай беше 3, а Тайван - 8 или 9. Горе долу разликите мужду индексите на корупция на китай и тайван е като между франция и германия. винаги има разлики, важното е в коя графа са двете държави. Трето, различията се дължат най-вероятно на различия в индексите на колективизъм на двете страни. Индия например има повече корупция от Китай, това значи ли, че демокрацията причинява корупция. Не се прави така, с лапите пез полето на науката да пипаме.