alvassareiro

Глей ся какви неща пишеш значи, обръщам ти внимание. Какво значи Първоначално е родена!!! Естествено, че като се роди нещо, е първоначално. Раждането винаги е в началото и е първоначално. Не се ражда нещо сто пъти, ражда се веднъж. ???

Ти сигурно за първи път чуваш, че комунизмът е роден от Маркс и Енгелс, а те са типични чистокръвни немци. Те са теоретическият фундамент на комунизма по целия свят. И днес в Пхенян има техни портрети. И в главата на тези двама германски чистокръвни западноевропейски Херен стои западноевропейската култура, не руската или корейската. Ленин учи в Германия и Швейцария техните трудове, преди да го пратят в Русия с брониран блак през ЕВропа. Опитът да се наложи такъв комунизъм на запад се провали през 1919. Беше обаче привнесен на Изток, където победи, смеси се с руските особености на културата на незачитанене на отделния човек, и с китайските и корейски такива на жертвоготовност и фанатизъм и се изроди. И този източен и брутален комунизъм беше в този си вид привнесен и насаден насила повторно на Германия и другите страни. Идеята за комунизма като западен продукт е на Тойнби. В Цивилизацията пред изпитание. КГ - чети Тойнби. Тука трябва да се чете и да се мисли. Не да се говорят празни приказки.

Целият източен блок изостана значително от Запада благодарение на комунизма. Само че Русия и Източна Европа в частност България, Румъния и тн. са изостанали традиционно от Европа още преди да има комунизъм. Чрез него малко ама съвсем малко дръпнаха. В своята основа, комунизмът, като философия, роден на запад и от запад, се стреми да допринесе за развитието на страните. Да, това е целта му. Но, както и друг път се е случвало, това е една сгрешена теория. Както и геоцентричната теория на Църквата. Или идеите на Платон. Следователно, напълно нормално и дори задължително е да се срещат сгрешени философии, които, искайки да помогнат, пречат. Проблемът с комунизма обаче е, че за разлика от геоцентричната теория, имаше сериозни икономически последици. На второ място, имаше сериозна свръхсила която насилствено пречеше на всеки опит за реформи и корекция на идеите - а такива изобилстваха. Сега, Чехия е по-зле от запада временно. Въпрос на време е и то на кратко време да навакса. Защото - това е по-точно от твоята гледна точка - Чехия и Словения напредват сто пъти по-добре от България в наваксването си, именно поради културата си, която комунизмът не успя да промени.

Виж сега, Испания е в ЕС од 1984, а Чехия от 2004. Не може да сравняваш несъвместими неща. Имат различни ресурси, големини, територии и тн. Много спекулативно сравнение от твоя страна. Трябва да ти кажа, че Словения пък мина Испания. Напредъкът, който Испания едва успя да постине за 30 години, Чехите го постигнаха за 10, а Словенците за 5. Източна Германия не съществува. Има Германия. Тя не само не дръпна назад след обединението, ами стана суперсила в икономиката на Европа. Никой не говори за технологично изоставане. Говоря за по-сериозни неща. Култура например. Комунизмът дръпна назад страните икономически, технологически, политически. Но не ги промени съществено, не ги направи по-корумпирани, по-малко религиозни или по-малко демократи от онова, което е било преди него. Хайде да не му приписваме чудеса, които не заслужава този човеконенавистен строй. И да се върна назад към основното. Комунизмът като доктрина е роден от и в Запада, и отразява неговото обществено и историческо развитие. Беше привнесен на изток.

Да се твърди, че комунистите са виновни е само върхът на проблема, и по същество повърхностно и политизирано. Пак ли комунистите са виновни за положението в Чехия, Германия, Словакия, Словения, и тн. днес? Не много важно трябва да се каже. Комунизмът е плод на западната култура. Основите му и концепциите му могат да се разберат само в контекста на западната култура и история, която го е създала. Той само е привнесен на изток, но същността му, в най-голяма дълбина, е неразривно свързана със западноевропейската култура.

В дебелите книги (Тойнби), които май са ти убягнали, детайлно е разяснен въпросът за възможностите да те мотивира твоята собствена култура, или да те мотивира чуждата такава - кога става, как се проявява, къде, кога, защо и тн. Ник, време е да започнеш да четеш сериозни автори, да се позоваваш на авторитети, а не да разтягаш твои лични локуми, които май повече те мотивират от чуждите писания.

Отделно на това, Хулио Иглесиас може да ти разкаже много подробно основното деление в съвременната музика, между англосаксонска и латинска, различните тоналности, мелодика и тн. и как ние, славяните, традиционно принадлежим към мелодичната и запеваема музика на латинска европа и нямаме нищо общо с англосаксоните, нещо съвършено различно и далечно.

Сега, разбирам аргументацията ти, но пропускаш един съществен момент. Базираш се априори на допускането, че за да бъде нещо харесвано, то трябва да бъде сходно, в съответствие с местната култура. Това е хлъзгава плоскост, защото е вярно само частично. Може да е вярно ако говорим за поведения, нагласи, начин на възпитаване, традиции, изобщо психологическата и бихейвиористичната област и социалната психология. Но не е вярно ако говорим за вкусове, звуци, изкуство, архитектура, храна, напитки, дрехи и тн. Съвсем нормално е хората да се увличат по музика, която е далеч от тяхната култура, или да харесват храни, които са им екзотични, да не кажа, че това е принцип. Така например световен център на бойните източни изкуства не екитай, а Холандия, а американците са луди по йога и медитация, макар че няма нищо общо с тяхната култура. Може и да се формулира закономерност в тази сфера, общо взето нещо от рода на това, че когато собствената ти култура и цивилизация са във фаза на разпад и разложение, т.е загубили са творческия си заряд и способността да мотивират тълпата, тя търси примери на подражание в чужди култури, което се проявява в архитектурния, изобразителния, религиозния, модния, гастрономическия и тн. синкретизъм. Този принцип е достатъчно устойчив, че се появява навсякъде и винаги, от Римската империя в епохата на разпад, до българското общество по време на възраждането.

Ами попфолка с ориенталски мотиви, испанкото латино и техното са също толкова чужди на българския манталитет и култура, колкото и градския шлагер и естрадата.

Ами има, въпросът е с какво са торентите. Принципно говорим.

Ами има няколко възможни следи. Тракийският соларен култ и култът към Слънцето от неолита са такива. А къщата със слънцата е Даскаловата къща в Трявна. Това ако се не лъжа е майското слънце.

Два "сериозно аргумента" в разговора бяха изтъкнати за неслушането на естрада от българина. Първият аргумент е фактът, че вече няма фестивали. Т.е никой вече не кани родните естрадни звезди да се показват, и те пеят само под душа. Как не й хрумна на Нана да попита не може ли пазарът да бъде фестивал, и конкуренцията да бъде компетишън. Защо някой трябва да ти направи фестивал и да те покани да пееш, та да се проявиш. Излизаш на пазара и пееш. Ето ти фестивал, ето ти компетишън. Близко до ума е, че през социализма, когато пазарната икономика и конкуренцията бяха забранени, фестивалите бяха един успешен камуфлаж и заместител на конкуренцията и пазарния механизъм за избор на най-добрия. Днес, когато има пазарни механизми и истинска пазарна конкуренция, просто от фестивали няма нужда. ИЗлизаш на пазара и се бориш, това е. Другият аргумент бе, че България е малка страна, малък пазар, и нямало къде да се проявиш. Ние тук не сме Бродуей, нито САЩ, е публиката ни малко. Странно как такава малка страна и публика успяха да съзадат звезди като Емил Димитров и Лили Иванова. Ами лесно - тръгваш на турне три пъти годишно и посещаваш последователно Каспичан, Дулово, нови Пазар, Варна, Горско Сливово, Исперих и Сатовча. И пееш. С труд става тая работа. Държавата не е виновна, че е малка. Смешна история направо.

Ами това показва, че властта и институциите никога не могат да насадят култура отгоре, както твърди Орлин Горанов. А точно обратното. Културата не се налага отгоре надолу, а отдолу нагоре, и никоя култура няма нужда от институция и протекционизъм, за да я има. Главно поради факта, че културата е нещо живо, съществуващо само по себе си, а не изкуствен интелект, който се спуска по поръчка, и ако хората си харесват кръчмарското ами така им е културката. Иначе, вярно е, че както естрадата, така и рокът, са изкуствено насадени у нас, защото идвете нямат общо тука с традиционните ни порядки и нрави.

Вдъхнови ме един странен разговор тази събота в Станция нова по повод чалгата и естрадната музика. Събрали се значи световнонеизвестните Мариана Попова, Орлин Горанов и още един симпатяга, седнали на седянка под ореха и ъхъ-мъхъ, да се поуплачем как държавата ни е виновна, че не ни харесват и слушат. Не мога да се начудя, наистина, на подобна логика. Ето типичният български манталитет като не си сопсобен да успееш, обвиняваш държавата. Ама нямала политика, ама нямали медия, ама не знам си какво. Направо съм възмутен. И не знам откъде да започна. Значи, първо, естардинте изпълнители свикнаха от едното време държавата да им гарантира животеца, публиката, сцената, транспорта, хотелеца, хапването и пийването, и да ги води на турнета насам-натам че и до Съюза. Зведн и като Азнавур, Синатра, Едит Пиаф, Дасен, Фернандел, Гардел, Хулио Иглесиас, могат само да мечтаят за подобен държавен протекционизъм. Хубаво, да кажем едно голямо благодаря на държавата, обаче тая държава вече я няма. Вече живеем в едно нормално общество, и всеки се оправя сам. Всеки сам се бори, работи, пее, пише, и излиза на пазара, а държавата с абсолютно нищо не му е длъжна, освен да гарантира законност, да му взима данъци и да не го праща в затвора по политически причини. Ами нормално е тези, дето не ги бива сами да се оправят, без държавата да ги повива в пелени, да мрънкат, и да се оплакват. Его Орлин Горанов, симпатяга, ама 30 години е на сцената, а един албум е издал. Еми не може да киснеш по цял ден, и после да се чудиш защо не те слушат. Ами има хора, които за 30 години по 80 албума издават. Сега някой ще каже, то количеството не е качество. Да, ама не. Защото емпиричните факти говорят именно за противното. Рекорддьори по албуми в света са Иглесиас и Азнавур, не някоя непозната лелка от делиормана. Защото ако се наложиш, тълпите настояват да издаваш. И друго нещо се набива да очи. Странно защо хора като Лили Иванова, Веселин Маринов или Панайот Панайотов не се оплакват наляво и дясно, че чалгата им виновна, че нямали телевизия и тем подобни. Сигурно, защото нямат време за това, защото работят и то здраво, правят концерт след концерт, и албум след албум. Вие какво мислите по въпроса. Виновна ли е държавата, че хората не слушат Орлин Горанов и Мариана Попова? Или е виновен фактът, че двата си нямат телевизия (което ни насочва към друг въпрос, а именно – а защо не си направят?).

А кое те кара да смяташ, че Емануил е старозаветният Бог?

Зубрачество или не, фактите са си факти и не бива да подменят. Творчески трябва да се тълкуват. Да подходиш творчески към фактите при мен означава да ги тълкуваш, анализираш, обясняваш, интерпретираш. А за теб това явно означава да си ги измислим както на нас ни е удобно. Ами не. Творческият момент е при тълкуването, но фактите трябва винаги да останат факти. И пак да кажа - Христос Емануил се рисува като малко дете, и не е старозаветния бог, а новозаветния. Не показваш напредък като твърдиш постоянно едни и същи неверни неща. Виж сега, като не знаш нещо, просто си кажи, и точка.

Не е точно така. Сега няма време да разяснявам механизмите на цивилизационното влияние, но скоро ще е.

Готиката започва в средата на 12 век, по-точно към 1140 г. във Франция, абадство Сен Дени, по време на абад Сюжер. ако трябва да се придържаме към фактите.

Аз няма да мога, защото в това време съм на летището. След това ще готвя спагети със сметана, кисели краставички и ситно наръсен кашкавал Тилсит, вкусотийка. Признавам, рецептата е моя. Все пак, направете снимки, да ги видим и разнищим.

само че нашият спор е за нещо съвсем различно. Не спорим дали изображението е канонично или не, какво е, откога е. А спорим за чисто теоретични и формални неща. А именно: - как се изобразява Христос Емануил. - Христос Емануил старозаветният или новозаветният Бог е. И двата въпроса са формални и се определят от каноните.

Виж сега, ние говорим за каноничните. неканоничните няма какво изобщо да ги коментираме. канонът, особено в религията, е един, ясен, точен и формален. Решен на съборите и написан в книгите. И точка. Странно как ти, който вечно претендираш за фактологичност, точност и формалност, сега те избива към неканоничната живопис. Трябва да се придържаме към фактите, каноните и правилата, както и към точните термини, на когото му куцат, да ги научи.

Виж сега, познавам иконографските типове повече, отколкото предполагаш. Тук вече няколко хора казаха, че Христос Емануил, първо е дете, и второ, не е старозаветният бог. И пак няколко хора вече казаха, че Емануил е едно от изображенията на Христос, не на старозаветния Бог. Горе Галахад е посочил много ясно какво е Емануил. така е по-добре

Виж сега, тяк не говорим за Отец, за Логос или за каквото и да било. Говорим за това, че Христос Емануил не е старозаветния Бог. И никъде в преданията не се споменава, че гласът, чут от Мойсей от къпината, е на Христос Емануил. Типът Емануил, което значи Бог е с нас, е обръщението на апостолите към въплътения Бог в лицето на Христос. А името Емануил се споменава само един единствен път в Стария завет, а именно във видението на пророк Исая, за идването на Бог на земята. Не смесвай типовете. Когато не знаеш нещо, казваш "обърках се" и край. Иначе опитите да замажеш стават абсурдни. Ами ти твърдиш, че това изображение на тавана, наречено Емануил, е старозаветния Бог. А горното, което си описъл, се нарича Пантократор. За да изясним нещата ще кажа, че Христос Емануил винаги се рисува като дете на около 8 годишна възраст. Такова нещо не се явява на Мойсей. Отделно от това, не знам дали знаеш, но в православието съществува забрана да се рисува Бог Отец. Затова се рисува Христос като старец, а този тип е наречен Ветхий Денми. Кой твърди, че е Бог отец. Ти ти този, който твърди, че това е Старозаветния Бог. Аз пък ти казвам, че е новозаветният. Емануил се рисува традиционно в няколко варианта. В медалион на гърдите на Богородица Оранта, на Медалион на гърдите на Бог Отец в новозаветната вертикална троица и като част от ангелския Дейсис, както и като Христос при книжниците. Ето, че си дойдохме на думата, че Емануил е синът, демек новозетният Бог, не старозаветният. Конкретно за Богородица неизгаряща къпина, да, това също е синът. Само че във втората икона не е Еманиул, защото е бебе, и защото няма ореол. Освен това съм сто процента убеден, че в църквата, която визираш, на купола не е изобразено това. А Христос Емануил, т.е Христос като младенец, и точно това конкретно изображение е от Новия завет, не от стария. Въведено е в средата на 4 век като реакция на несторианството.

Нещо бъркаш понятията. В неизгарящия храст не е видян Христос Емануил, всъщност нищо не е видяно, само глас е чут. Самият храст се свъзрзва с образа на Бог Отец. Но в случая Христос Емануил няма нищо общо. Христос емануил е образ на Христос, т.е на въплътения логос. Отделно на това, неизгарящата къпина в иконографията се свързва основно с Богородица, и е неин архитип. Я разучи случая, още повече, че е замесено твоето лично име.