alvassareiro

Не знам дали знаеш, че католицизмът също не изживява своята реформация. Остава нереформиран там, където оцелява. А православието не се реформира, може би защото няма какво да бъде реформирано. Има достатъчно дълъг период от време, когато патриаршията е оставена сама, без да й се меси византийската държава. Именно защото империята, която е универсална държава на всяка цивилизация, се създава винаги насила и с оръжие, тя се формира едва в епохата на разпад на цивилизациите, и затова е цивилизационен субпродукт, бележещ крайния епат от разпада на всяка цивилизация.

Ами ти също не си правиш труда да четеш. Все пак цялата ми тема се базира на Тойнби, единственият, който разнищва проблематиката на цивилизационното развитие. А ти не си го чел. За какво спорим тогава. Кагато прочетеш Тойбни ще видиш, че 7 -те хиляди страници от книгата му изобилстват от факти, дати, години, цялата фактология, която изнася е забележителна, та е нуждо да се съкрати малко, така се раждат трите тома. И нито едно от неговите, или в последствие, моите твърдения, не стоят срещу фактите. Проблемът е в теб и в твоята интерпретация на проблема. Смяташ, че растежът на една цивилизация е свързан с мостове, армии, пасища и монети, не парвиш разлика между основни понятия като държава и цивилизация, а ги отъждествяваш, и размахваш все повече и повече автори, които по никакъв начин не портиворечат на всичко казано досега, но няма как да го знаеш, след като си неподготвен по темата. Ако познаваше достатъчно добре историята, да кажем така добре, както Тойнби, щеше да видиш, че в по-голяма си част тя е конфликт, противопоставяне, антагонизъм между трите елемента, на които се разпадат цивилизациите. Което е и изводът на Тойнби. Че периодът на разпадане и разлагане обикновено е по-продължителен от етапа на растеж. И цялата история изобилства от доказателства за това. Именно в постоянните конфликти, предизвикателства и тяхното решаване се раждат всички ценни неща. Например бароковата архитектура. Прекрасна, ще кажеш. Разцвет. Ами така е.Но тя е плод на конфликта между католичесакта църква, станала прекалено настъпатела, и отприщената Реформация, което предизвиква криза и военни конфликти в европа, и следва да се разглежда именно като такава. Относно упадъка. Упадъкът може да е всякакъв. Тук говорим за разпадане и разлагане на цивилизацията, това е много продължителен и сложен етап, и само в последния си момент става упадък или колапс. Разпадането на цивилизацията е свързано с разпадане на цивилизацията на два противопоставящи се елемента, а разлагането разкрива техните взаимодействия. В този етап на разпадане и разлагане обаче може да има както военно, така и архитектурен, литературен икономически и тн. разцвет, но това не пречи да настъпи колапс. Ако си беше направил труда да попрочетеш малко това, което постоянно засягам, щеше всичко да е ясно и нямаша постоянно да разяснявам кое какво е. Отделно ме навяват мисли, че размахването ти на автори наляво и дясно, които изобщо не се занимават с тойнби нито той с тях, т.е конфликт няма, само ти го виждаш поради незнание, та дори самите автори или част от тях също ти се губят. Ето ти един Гибън например, предполагам знаеш най-известният му труд "Залез и упадък на Римската империя" и започва от управлението на Марк Аврелий насетне, а ти настойчиво обясняваше тук, че нито упадък, нито залез има, а напротив, сечали монети и даже пасища имало. Съвсем оплете конците на автори и тези. Или не си чел, или си чел, наизустил, но не си вникнал. А аз тук внимателно анализирам един автор, доста плодовит при това, а не размахвам напразно имена наляво и надясно.

И да и не. Не съм съгласен с първото изречение. Силата на една цивилизация се мери в способността й да кара пролетариати - т.е човешки маси - вътре и извън нея - доброволно да я имитират. Ха да видим кой може да обори това. Когато няма оръжие, ти да накараш човешките тълпи доброволно да те имитират, защото ти се възхищават, се нарича цивилизационна сила. Това се наблюдава у протокристияните, които доброволно стават такива, и дори колкото повече ги горят и преследват, повече християни се появяват, до момент, в който са 30% от населението на езическата империя. В момента, в който цивилизацията изгуби силата да мотивира, вдъхновява и подканва към имитация доброволно, защото влиза в криза, тя начева силата на оръжието. Кара чрез оръжие човешките маси да правят онова, което преди са правили доброволно. А това е белег за упадък и цивилизационна криза. Заключение. Когато цивилизацията прибегне до силата на оръжието и създаде универсалната си империя, значи е излезнала от етапа на растеж и развитие, и е влязла в етапа на разпад и разложение, който води до колапс. Православната цивилизация превъзхожда османската по един прост факт. Нашата цивилизация е преминала през етапите на раждане, развитие и упадък, а османската само се е родила, но не се е развила. Т.е докато православната цивилизация се е сблъсквала с поредица от предизвикателства, и поредно ги е решавала, то османската се е сблъскала само с едно, и е застинала на ниво детство. Така православната цивилизация е растяла чрез самоопределение, ставала е все по-изключителна и сложна, а османската е останала на първото си ниво без да мръдне нито на сантиметър от 15 век насам. Друг важен момент е фактът, че нашата православна цивилизация е цивилизация от трето поколение, наследник на древната сириакска и след това на древната гръко-римска цивилизации, докато османската е наследник само на номадската цивилизация, която както като нея е спряла развитието си. На трето място, ако османската цивилизация превъзхождаше православната, защо турците доброволно делегираха само на православни управлението, администрирането, търговията, финансите, ръководството на войската и още куп функции, а не ги поеха самите те.... Православието внася спойка между православните държави в началото, до момента, в който не започват да спорят кой да бъде универсалният владетел. Но не това беше идеята ми. Идеята бе, че османската империя се явява универсална държава на православната цивилизация, и осигурява глъдка спокойствие в раздиряните от войни православни народи. А силата на една цивилизация не е в оръжието, а в силата да мотивира, да кара човешикте маси доброволно да я имитират. Ползването на оръжие е признак на културна слабост, а именно културата е ядрото на всяко общество.

Ако беше чел тойнби, щеше да знаеш, че тезата му досега не е оборена. а авторите, които изброяваш, въобще не му противоречат. Проста е, така е, банална също. Както повечето неща, изказани ясно и кратко. Но дори и най-баналната и проста теза, родена от някого, е по-ценна от назубреното. и това е разликата. ето пак посочваш нещо, което е толкова очевидно и елементарно, без да ни кажеш нищо по същество. Мен ме интересуват няколко неща в случая, на които акцентирам. Първо, защо църквата става доминираща, не само литературно, а въобще. Това става доброволно, никой не е карал християните да стават християни в началната епоха на раждане на цивилизацията им. и да създават църква. Има конкретни причини, и те са в упадъка на предходното общество. И второ, защо в един момент престава да мотивира хората, та се налага да търсят други източници на вдъхновение. И затова има причини. Досега сто пъти повторих какво значи разпад на цивилизацията, на какви части се разпада, какви продукти дава всяка една от тях и тн. Ясни и конкретни неща. Ти не обори нито веднъж тази теза с автори или нещо друго, а постоянно повтаряш общоизвестни факти и шаблонни изрази. Нищо оригинално не съм видял от теб. Ето, примерно това твърдение. Куцат ти елементарни познания. Западната цивилизация не се основава нито на александър, нито на хитлер.недей така, моля ти се. Постоянно размахваш някакви пасища и мостове, армии, бъркаш основни понятия като държава и цивилизация и т.н. Казвам ти го просто. За архитектура, икономика, литература можеш да посочиш стотици автори. Общо взето само размахваш постоянно автори, но не си казал нищо конкретно. Аз се спуках да пиша тези, хипотези, анализи, синтези, заключения, без да посоча нито един автор - до един момент. Но за цивилизация, етапи на раждане, растеж, упадък, разпадане, има само един - Тойнби. И за него говоря в тази тема. Защото другите автори с тази проблематика не се занимават.

Архитектурата сама по себе си не е цивилизационнообразуващ фактор, а по-скоро е елемента на самоопределението. В случая проникването на кръстокуполните базилики, в един момент изместени от конхалните църкви, важното не е, че едните са по-сложни, или че другите са по-красиви. Важен е фактът, че в центъра на империята, императорът иска да построи нов храм, в нов, различен стил, от разпространените дотогава. което ще рече, че разпространеното дотогава базиликално строителство вече не е привлекателно, загубило е силата да вдъхновява и мотивира. което също означава, че елементите на предходната цивилизация са вече непопулярни. А иначе, вярно е, че до 10-може би дори 11-12 век, в далечната провинция все още предпочитат базиликите, защото просто нямат достатъчно добри архитекти, които да им направят свестен купол. Времето на марк аврелий е епоха на разпад на гръко-римската цивилизация, и това е аксиома. доказана и описана, аргументирана от тойнби в "изследване на историята", която горещо ти препоръчвам да прочетеш, ако имаш възможност в оригинал и 12те тома, защото точно за него говорим в тази тема. А авторите, които цитираш ти, по никакъв начин не портиворечат на тойнби, дори не го оборват, защото имат съвсем други акценти и интереси. С две думи - времето на марк аврелий е епохата на универсалната държава. А универсалната държава е последния етап от разпадането и разлагането на всяка цивилизация, и това е цивилизационен закон. Тя е плод на усилието на доминиращото малцинство да внесе глътка свеж въздух в умореното на воюва общество, което е обсебило, и да централизира властта си над вътрешния пролетариат. А всичко това е етапът на разпадане на цивилизацията, защото цивилизацията се е разпаднала на доминиращо малцинство и доминиран вътрешен пролетариат, които са антагонисти и дърпат в различни посоки. Тук изобщо не става въпрос за икономика, мостове, ескпанзия, пасища, гори и пристанища. А за нещо, много по-сериозно. На какво се радвам или не, е друга тема. Но докато ти си го прочел у ганшоф, аз съм го измислил сам. И това е разликата между учещия на изуст, и мислещия самостоятелно. когато четеш тойнби, ще видиш, че има моменти в историята, когато доминиращите малцинства, в едни случаи, или творческите малцинства, в други, в определени моменти или етапи от историята, се опитват да възкресят, да върнат духа на минали цивилизации, които са били идолизирани в миналото, като средство за решение на някакво предизвикателство. такава схема се наблюдава както на запад, така и на изток, и в двата случая завършва с крах, както със СРИ, така и с юстиниановата империя. Това е интересна теза, и признавам, и аз съм се замислял върху това. Действително има аналогия, бегла или не, това е друг въпрос, между днешната светска култура на чалга, зрелища и клюки, и положението в средновековието, и то част от него, която вече визирахме - от 11 век насетне. Аз дори съм се замислял и върху възможните обяснения на това. Можем да допуснем, ако сме последователни, и пригаме същата методика, че от един момент насетне, и на изток, и на запад, църквата от творческо малцинство, мотивиращо мъченичество в 1-4 век, се превръща по класическата схема в доминиращо малцинство, подтискащо, налагащо и тероризиращо. А християните логично, да станат вътрешен пролетариат, и логично да се отблъснат от философията на малцинството. Ефектите от това е заместването на религиозното вдъхновение, родило в началото нова цивилизация, с други универсални философии, като национализма по-късно, както и типичната профанизация, варваризация и вулгаризация на обществения живот. С две думи, говоря за етапа на упадък на християнската цивилизация, и ако е вярно това, което казваш, това е етап, започнал по-рано отколкото предполагаме.Т.е това са процеси, които могат да бъдат изучени, анализирани, систематизирани. това, което ме пиртеснява е, друго. А именно - идеал за младите, когато се е раждала нашата цивилизация, е бил христос. факт, няма нужда да си религиозен, за да го признаеш. Днес обаче идеалът е много по-лош. И питам се, какви са възгледите за нашата цивилизация, и коя ще е новата универсална философия, която ще замени християнството - футболът? консумацията?профанизацията?

Много готини възможности си дал. Особено ми хареса мъкнене на тухли по строежите и бъркане на цимент. яко

Едно е да домирина в Рим, друго е куполът да стане основен елемент в християнската архитектура. Както ти казах, куполът в Света София е напълно нов за времето си феномен, поради особеностите на подпорната си конструкция. Разруха във фигуративен смисъл. Има разпад на цивилизацията. Разпадане и разложение на цивилизацията, което е по-страшно от разруха на град или мост. Виж сега, нямам време, за да ти обясня. Но, как са се наричали не е важно. Нима твърдиш, че има християнски морал в древен Рим? Абе то нова религия се ражда, ние и за това ли ще спорим? Ами то по твоята логика, ние все още щивеем в римската империя и нищо не е мръднало. Не се раждат едновременно, но в България вървят ръка за ръка. Както естетизацията на рицарството и извисеността на готиката, бъдейки едновременни, са белег за цивилизация в растеж, така и днес футболът и чалгата, вървейки ръка за ръка, са белег за упадък, варваризация, вулгаризация и изпускане на обществото. И докато тогава е имало все пак църква, която да порицава вредните ефекти от зрелищността, защото е била фактор, то днес такъв коректив липсва, и футболизацията, чалгизацията и опростачването се ширят на воля, без да срещнат силен цивилизационен отпор. В Европа вярно е, чалга няма, но има футболно хулиганство. Ето ти за пример любимите ти англичани. не знам дали това не го добави в последствие, все пак копирах целия абзац. Но и с дребни хитринки пак тая. Около, точно или малко повече от половин век има, дай фактология? Нищо ново не казваш, освен всеизвестни данни и факти. Е и? Аз пък ще ти кажа нещо оригинално и ново. В западна Европа с рухването на ЗРИ настъпва епохата на междуцарстието и героичната епоха, в която варварите съграждат новата християнска цивилизация върху руините на старата, която самите те са повалили, и чиято универсална държава юстиниан се опита да възстанови скоро след смъртта на ромулчо и даже успя за известно време. не знам какво предпочиташ и какво не, но има още много да четеш, още повече да мислиш и анализираш, за да надхвърлиш ограничеността на назубрените данни, и да погледнеш на цялото с остротата на един аналитичен ум.

Ох, непрекъснато прелиташ от грешка в грешка. Първият купол може да е в Рим, но куполът като основен елемент на архитектурата се налага едва във Византия. Нарича се кръстокуполна църква. Ето пак фактологията ти пречи да видиш общите тенденции. Отделно, куполът на Пантеона в Рим има съвсем друга структура и функции от този на Св. София, пердимно поради факта, че първия има архитрав и колони, а вторият не. Сам по себе си куполът не е важен, ако не вземем предвид структурата му, по точно поддържащите елементи, и разпространението му. Марк Аврелий, както казах вече, е типичен спасител от типа император-философ. А разрухата е социалното разложение, което пак го повтарям - обществото се е разпаднало на две антагонизиращи се части, всяка от която ражда свой собствен продукт. Кой ти говори за Карл Велики? Да си ме видял да го споменавам някъде? Аз говорех за Свещенната римска империя. А Ромул Августул царува с благосклонността на Флавий Зенон. Няма прекъсване в римската империя, само разцепление, което ти така настойчиво отхвърляш. Пълни глупости. Не може старата цивилизация да оцелее при положение, че се променя цялата ценностна система, променя се религията и моралът. Отваряш Тойнби, например, или всеки друг, който се занимава с проблема на цивилизациите, и четеш какво е цивилизация, как възниква, как се развива, как упада, и кои са цивилизациите.Тук, в общото и в анализа, сериозно куцаш. Къде съм казал, че рицарството има нещо общо с готическата архитектура. Ха, казах, че се развиват едновременно, за да посоча периода, който визирам. И двете са прояви на естетика, присъща на епохата на развитие на християнската цивилизация. За разлика от съвременния спорт и чалга, белези на социално падение и вулгаризация. Спортът се развива от античността до днес, но тогава е имал съвсем различни функции от тези, които има днес. А именно -вулгаризация, варваризация и изпускане на обществото белег на упадък. А олимпийските игри имат известно прекъсване от няколко хиляди години. Сериозните ти пропуски в анализите и синтеза на научените факти ме карат да поставям под въпрос смисъла на целия набор от факти и данни, които си наизустил. Данните не са самоцелни, ако не се изследват и анализират. Аман от зубрачество. Трябва да се използва мозъка, да се мисли малко. Глупости. Изглежда, не само анализите, но и фактологията, ти куцат. Готиката спокойно нахлува на юг и достига Севиля и Португалия.

Марк Аврелий е от типа владетели, които се абстрахират от външния свят, самоизолират се, търсейки спасение от духовната разруха и разврат, които царят повсеместно в обществата им. Т.нар. владетели-философи, един от типажите спасители на цивилизацията. Разпад на гръко-римската цивилизация, друже, няма. Има разпад на римската държавност в западната част на империята (е, за да бъда справедлив, има и отстъпление в градския живот, което означава сериозна редукция, но не и чак разпад на цивилизоваността). Гръко-римската цивилизация с християнски фермент продължава да си съществува в Източното Средиземноморие (и в отделни западни анклави като Арл, Марсилия, Лион, Тулуза, Сицилия и Толедо) и се превръща полека във византийска

Да, точно така, това е епоха на упадък, разпад на гръко-римската цивилизация. Особено при Марк Аврелий, императорът-философ, избягал в своя идеализиран свят, защото обществото, в което живее, се разпада. Римската империя е универсалната държава на гръко-римската цивилизация, и като такава се явява последен етап от разпадането й. А разпадането на една цивилизация, което води до колапс, няма нищо общо със строежите, или разцъфването на философията. Поради две причини. - защото разпадането е духовно, засяга самите устои на обществото. Което СЕ РАЗПАДА на две групи - вътрешен пролетариат и доминиращо малцинство, които са антагонистични, и антагонизмът им води до два продукта. Продуктът на вътрешния пролетариат са универсалните философии, чрез които той се опитва да реши проблемите си. И това е хранителната плът на новата цивилизация, която се ражда. Продуктът на доминиращото малцинство са универсалните империи, и усърдното строителство на пътища, мостове и крепости. И двете уважаеми, универсалните философии, и универсалните империи обаче, са елементи на етапа на разлагане, разпадане на цивилизацията, и водят до нейния колапс. Доказателство за което е, че винаги след създаването на една империя или нова религия, се ражда и нова цивилизация. А не обратното. - защото бурното развитие на строителството отразява нагласата на доминиращото малцинство да доминира, концентрира и централизира властта си върху вътрешния пролетариат. Но разбира се, това са все неща, които чуваш за първи път. Глишев, трябва да се мисли самостоятелно. Да се анализира. Ти ни предлагаш само фактология, наизустена, без да вникнеш в общото, без да анализираш и синтезираш, без да съзреш връзките между нещата и техния контекст. Ако ми трябват факти, ще отворя енциклопедията и ще ги взема. Анализи трябват, мислене, не зубращина и наизустяване. Всичко това идва да покаже, че знанията ти са незадоволителни, непълни, до известна степен ограничени, защото от ромният набор факти и години, които си наизустил, не си преминал към техния анализ, не си извел общите особености, закономерности и тенденции, само това е смисълът на самите факти. Трябва да се вадят заключения, не да се зубрят данни. Турнирите в средновековието възпитават естетически и военни качества. А за неграмотността, неграмотни са рицарите, защото мнозинството хора в средновековието са такива. Но рицар означава нещо благородно, естетическо, възвишено едва ли не. А днес футболистите са неграмотни и то в епоха, в която тези, които не са футболисти, са грамотни, и грамотността е повсеместно явление, с изключение на спорта. Корупция има навсякъде, но в спорта е особено застъпена. Младите актьори, дето се учат още в натфиз, може и да слушат чалга, но тези, големите, наложилите се, не слушат. А точно най-успелите футболисти са най-големи чалгаджии.

Айде сега, пак правиш абсурдни сравнения. Не можеш да сравниш корупцията в театъра с корупцията във футбола, щангите или футболния съюз. Все едно да сравниш сто лева с един милион. Не знам кое какво замества, но ти твърдеше, че спортът замества войните. Ами не е така. Може да ги имитира, но не ги замества. Би имало смисъл, ако вместо войни, спортувахме. Но ако само имитираме, ефектът и смисълът е нулев. Недей сравява също натфизчийте с футболистите. Става смешно вече. Защото докато твоите приятели са изключения, то при футболистите чалгата и проститутките, както и тъпотията и простащината е модел и патент. Абе гледай сега. Аз не ти говоря за Римската република, нито за Елада. Говоря за гръко-римската цивилизация. За цивилизации говорим, не за републики, тирании, кралства и принципати. Римската епоха на елинистичната цивилизация, започнала с римското нахлуване в Елада, се явява връхна точка в разпадането и разлагането на визиранатаот мен цивилизация. За вулгаризаята и варваризацията пък въобще не ми се спори, това е очевидно. И няма изобщо да споменавам мизериите по стадионите, чалгата и проститутките, любими занимания на всеки футболист. Варваризация на цивилизацията е процес, при който в цивилизацията нахлуват елементи от други цивилизации, пък било те и по-възвишени. Варваризация на римската цивилизация например е подражаването в архитуктурата на други цивилизации. А вулгаризацията е същия процес, само че като шаблони и естетически модели се възприемат тези на вътрешния пролетариат, на нисшите слоеве. Например император-гладиатор като комод е типичен пример за вулгаризация на цивилизацията - императорът пада до нивото на робите. Фактът, че целият ни елит се стича по стадионите, и че ни управляват тъпи футболисти, е също пример за вулгаризация. А пример за типична варваризация на нашата християнска цивилизация е възраждането на олимпизма в края на 19 век - типичен елемент на гръцката цивилизация се възражда в християнската такава, след като в началото й е бил забранен.

Гръцката колонизация започва горе долу едновременно с олимпийските игри. Но самите игри, особено в древна елада, имат съвсем различни функции от варваризацията и вулгаризацията, която носи днес спортът. Както вече беше казано, имат подчертано религиозни функции - и именно заради тях са забранени от първия християнски император - както и поддържат във форма бойците в едно общество, което не спира да воюва. В разцвета на гръцката цивилизация, между 5-4 век пр.н.е, а и малко след това, игрите наистина са носители на определен позитивен заряд. Все пак са родени от тази цивилизация и изпълняват определни нейни функции. Няма ги вредните явления, които дават днес. Самият Рим обаче се явявя връхна точка на упадъка на гръцко-римската цивилизация. Ако приемем, че гръцкия упадък започва да се проявява настойчиво след пелопонеските войни, то римската епоха на гръцката цивилизация е кулминация на този упадък. Не съм казвал, че турнирите са квацирелигиозен феномен, не си смомням да съм използвал въобще такъв термин. Това са светски прояви с подчертани светски, елитарни, естетически, военни функции, далеч над пошлата варварост и вулгарност, която лъха от спорта днес. Де да бяха футболистите рицари. Не, между рицарството и футболът няма никакви паралели. Няма естетичност, няма ги романсите. Поради простата причина, че турнирите се раждат в епохата на разцвет и растеж на западната цивилизация, която дава и готическата архитектура, а футболът се ражда в епохата на упадъка й, и е белязан с типичните за тази епоха варваризация, вулгаризация и изпускане на слабите духове, което предизвиква мизериите, така характерни за футболните стадиони. Самите победи също водят до проява на варварското у запалянковците, и не култивират естетика. Паралелът между рицарските турнири и съвременните футболни мачове меко казано е гротеска. Друг абсурд е, че спортът замества войните. АКо беше така, нямаше да има войни. Фактът, че войни и олимпиади се редуват и вървят ръка за ръка, говори, че нито едното замества другото, нито обратното. Играта е хубаво нещо. Театърът например е игра. Киното също. И имат далеч по-възпитателни качества от съвременния спорт, който е функция на упадъка на нашето общество, и е проявление на варваризацията, вулгаризацията и изпускането на обществените маси, която се проявява във всички сфери на живота. Не случайно спортът върви ръка за ръка с чалгата, проституцията, допингът, корупцията. А театърът не. !!!!

Гръцката цивилизация се ражда, когато започва колонизацията. малко преди началото на олимпийските игри. Така, рицарските турнири са много повече светски и утилитарни феномени, отколкото чисти зрелища, какъвто е днес футболът. Точно това твърдя постоянно - древногръцкият спорт в миналото и турнирите в средновековието имат различни функции от организирания спорт днес. Докато това нашето днес е вулгаризация и варваризация и белег на упадък, онова тяхното, или част от него в класическия му вариант и в определени времена, има съвсем други функции - религиозни, военни, естетически и и тн. Хиподрумът и надбягванията са остатъци от Римската империя, пренесени на изток, и то именно в в последния миг на агония и предсмъртна агония на римската цивилизация, по времето на юстиниан, след когото римската цивилизация окончателно рухва в последния си бастион - латинската все още източна империя. на запад е заместена малко преди това с християнската западна цивилизация, а на изток, с православната (гръцка), зачената от ираклидите и отвърдена от лъв исавър. Струва ми се, нямаш ясна представа какво е развитие, и какво упадък. Както вече споменах, упадъкъ на гръцкия свят, първопричините за него се явяват към края на гръко-персийските войни, и особено силно се проявя от времето на пелопонеските войни, до 4 век сл.н.е Упадъкът на източната православна цивилизация започва също скоро, след като се ражда, към 10 век, когато начеват симеоновите войни. Общо взето, отделните православни владетели не могат да се разберат кой да бъде универсалният такъв. И продължава до днес. Имаме си класическата схема на смутното време - от 10 век до идването на турците, после универсалната империя - отоманската - след това междуцарствието, съставено от отделните национални държави, в които живеем и днес. така хиподрумът се явява едно наследство, родено в етапа на упадък на предходанта цивилизация, и пренесено във византийската, както и много други неща, като униревсалната църква например. Всъщност, феноменът на пренасяне на елементи, родени по време на упадъка, в новата цивилизация, е задължително. А организираният спорт въобще не кара публиката да спортува. Кара я да псува, да пие като животно, да пърди и да се тъпче с кебапчета. Спортът днес води до варваризация и вулгаризация, и със сигурност бележи упадъка на обществото ни, свързвайки се с разкола в душите на примитивните души, които избират изпускането и оргиите, пред мъченичеството и стоицизма.

Виж сега, битката при Кунакса е в контескта на събитията на упадък и въоръжени конфликти, случващи се в гръцкия свят в края 5 на век пр.н.е, нищо че е в Месопотамия. Гръко-персийските и Пелопонеските войни, макар и разделени от около 150 години, бележат началото на разпада на гръцката цивилизация. Нито атлетите, нито градските почести за победителите, нито маслиновете клонки са същностните белези на гръцкия свят. Сакън. Да, империята е упадък. Не при мен, а при Тойнби. Не знам дали знаеш, но в един момент елада се влива в римската империя, и затова говорим за гръко-римска цивилизация, продължение на елинската класическа. Която приключва в 4 век. А разцветът на спортовете е именно по време на епохата на упадък на тази цивилизация, до последния й ден, когато Теодосий забранява игрите. Никога не съм говорил за Елада, а за гръцката цивилизация. В този ред на мисли, развитието на спорта и олимийсийските игри, които в един период са част от него, са явление, присъщо на гръцката цивилизация, родено след раждането й, и не умряло преди тя да умре. Освен това, както вече споменах, олимпизмът и другите спортни игри, които го имитират, са имали съвсем различна функция тогава и сега. В древния смят освен да поддържат формата на мъжете, така нужна за постоянните военни конфликти, спортните игри са имали подчертано религиозни функции. И двете днес не съществуват. Струва ми се, че както винаги, нямаш нищо конкретно, което да предложиш като аргумент, и отново начеват личните нападки. Дерзай. Общо взето, ограничаваш се в това да ни кажеш, че кунакса не е в гърция например. Освен този общоизвестен фактологически феномен, който така те развълнува, да имаш някакви твой аргументи, тълкувания, заключения и тн?

Виж сега, авторите, които визираш, и явленията - също, не са белег за упадък, а се развиват именно в епохата на упадък на цивилизациите им, и са признак за това. Отделно, и Oмировите игри, и рицарските турнири, и източните бойни изкуства, всички те са имали различни функции от тези, които им се приписват днес. А днес интересът е насочен към спортовете, защото хората са една безлична тълпа, която прави онова, което й се натрапва. Епохата на упадък на елинската цивилизация започва с гръко-персийските войни, именно по времето на Пиндар и в разцвета на олимпиадите. И очевидно това не е случайно - и по време на гръко-персийските войни, и по време на пелопонеската война, очевидно елините са изпитвали остра необходимост да поддържат телата си в добра форма. Хайде давай конкретни аргументи, ако може. Сега, ти посочи битката при Кунакса. Не знам за какво точно е показателна, но е факт, че е имало война, а войната е белег за криза, разпад, разложение. Ти знаеш ли, че аз тежа 47 кг. и никога през живота си не съм спортувал. И минавам за красив. И това - защото, както казах вече, вървя между 5 и 10 км. понякога пеша на ден.

Да, много точен отговор. Споделям го напълно. Бойните изкуства са една хармонична част от източно азиатската цивилизация, носят нейната философия, явяват се неин белег на самоопределението и индивидуалността й. Още повече, че те не се раждат като спортове, а имат определена утилитарна функция - оцеляването на индивида. Фактът, че има засилен интерес в Западна Европа и в САЩ към азиатските бойни изкуства, както и към йога, медитация, ламаизъм, философски учения и ред други елементи на източните цивилизации, това е ясен белег за упадъкът на нашата собствена цивилизация, чиито членове са престанали да се мотивират от нейните специфични елементи и затова търсят вдъхновение или пък - бягство - във външни такива. Да, добър пост наистина, поздрави на ИСТОРИК. Аз не бих нарекъл шахматът спорт. По-скоро тази концепция е наложена от глупавите спортисти, за да покажат, че видите ли, и при нас има малко интелект. Но между спорт и шахмат разликата е както между коремните преси и висшата математика.

Глишев, катедралите ги дават по Хистори, не по националните телевизии. Питам пак откъде накъде ще има спортни новини по сто пъти на ден, а за катедралите веднъж в месеца, ако не и по-рядко. Защо едното да е повече от другото. Не знам дали спортът гради империи, но искам да ти кажа нещо. Градежът на империи е най-сигурният и показателен белег на упадъка и разлагането на цивилизацията. Стигнем ли до етапа на възникването на универсалната империя, това е последния дъх на аногия на всяка загиваща цивилизация. В етапа на възникване и растеж на цивилизациите няма империи. Просто доказвам с аргументи, които не видях досега някой да обори, и то общовалидни и обективни аргументи, не лични предпочитания, че спортът е белег на вулгаризацията и варваризацията на обществото, че не допринася с нищо за развитието на цивилизаиите и даже напротив, бележи тяхното разпадане и разлагане. А от лични предпочитания лесно можеш да изведеш общовалидни истини, дори и да не ползваш моито общовалидни и научни аргументи. Например аз не обичам да убивам, и смятам, убийството трябва да бъде забранено и това да е общовалидна истина. И то без изобщо да съм Бог. Преосмисли горното си твърдение.

Значи според тебе Радостта от живота е отличителен белег на християнската цивилизация и то в етапа на нейното развитие 4-10 век от н.е. Голяма радост са изживели монасите и патриарсите на ИРИ, голямо чудо. Тази концепция за хедонизъм, родена първо в гърция, после възкресена и на запад, се ражда и в двата случая в етапа на упадък и разложение на древногръцката и западната християнска цивилизация. Хедонизмът, разгулът, оргиите, лудибрисът, хомо луденсът, са все явления, охарактеризиращи разкола в душите на едно разлагащо се общество, явление, наречено "изпускане". И то случаят с радостта и разгула, сеирите и зрелищата, това е реакция на най-примитивните души на разпадането на обществото им. Защото по извисените духове отговарят на цивилизационната криза чрез обратното явление, наречено чувство за самоконтрол, стоицизъм и мъченичество. Затова и говорим за разкол в душата. Хората се лутат между двете крайности.

Уважаеми Историк, приветствам изложението Ви и ще се опитам да отговоря ясно и точно на поставените въпроси. Отговорът е по никакъв. Затова аз визирам организираните спортове. Правото на всеки да има лични интереси е свещенно и ненакърнимо. Но тук има един проблем. Откъде накъде интересите на един ще се превръщат в норма, ще се натрапват и налагат постоянно. Вие например се увличате но бойни спортове. АЗ обаче не. Презирам бойни спортове. Друг се интересува от футбол. Аз обаче се увличам по църковна живопис и готическа архитектура. Значи вие двамата сте привилегировани във вашите интереси, тъй като денонощно по телевизия и преса се говори за спорт, но никъде не се говори за мойте интереси. И се налага да търся под дърво и камък едва ли не апокрифна литература по въпроса. Откъде накъде ще има спортни новини. Защо няма научни новини, или бюлетин за църковно изкуство. Освен това, някакви пълни неграмотници, чието единствено постижение е вкарването на една топка в една мрежа, започват да говорят за себе си в 3 то лице, и се самонаричат фактор в българското общество. Ето сега слушам напъните на лечков да построи две изречения. Абе къде се намират тея хора бе. Кога ще даваме приоритет на интелекта, не на краката. Графичните изкуства, живописта, портретът, архитектурата, облеклото и кухнята имат няколко специфики. 1. Обикновено те са продукт на творческите малцинства, който след това е имитиран масово от тълпата. Такъв е случаят с църковната живопис и архитектура, облеклото и тн. 2. Но още по-важно. Архитектурата, живописта, изкуството, кухнята, облеклото са жизненоважни елементи на цивилизацията и елементи на техния растеж. Растежът и развитието на цивилизация е процес, при който цивилизацията става все по сложна, развива все повече елементи, които са отличителни, която я разграничават ярко от другите цивилизации. Именно такъв е случая с архитектурата, изкуството, живопистта, религията. Когато видим една сграда, можем ясно да определим към коя цивилизация принадлежи. Когато видим една скулптура или картина, макар че те не могат да се имитират, те носят белезите на растеж на цивилизация, защото са маркери на нейното специфициране, обособяване, индивидуализиране. А именно тези процеси са ядрото на цивилизационния растеж. същото се отнася и за разпадането и разлагането на цивилизациите. Тогава изкуството и архитектурата губят спецификити си и се размиват, примесват се с елементи от други цивилизации, процес, наречен варваризиране на изкуството. Друг белег за растежа на цивилизацията е нейното самоопределение. Растеж чрез самоопределение. Тя става все по-малко зависима от външи фактори и все повече зависи от себе си самата и проблемите, които възникват вътре в нея в резултат на това развитие. А именно живопастта, изкуствата като цяло, литературата, архитектурата, макар и недопатливи към имитация, са жизненоважен елемент на самоопределението. Надявам се отговорът ми да е бил изчерпателен.

Маноло, бъркаш в критериите си за цивилизация. Което ме кара да се насоча към продължението на темата, а именно Спорт в контекста на цивилизацията. Та какво е цивилизация. Не е нито забавление, нито мостове, нито спорт. Цивилизацията е посоката на мимикрия. Правили сме нещо по определен начин, обаче това вече не води до резултати, не решава проблемите. Затуй се ражда една рядка група хора, наречени творчески малцинства, които посредством процеса на оттегляне и завръщане в обществото изнамират решение на предизвикателството, което го заплашва. Първа стъпка. Втора стъпка. От огромните безлични дивашки маси на простолюдието, което винаги го е имало, се очаква да имитират творческите малцинства, в противен случай няма да има нито раждане на цивилизация, нито развитие. Ей на туй му се вика мимикрия. И понеже творческото малцинство е изнамерило напълно ново решение на проблема, ако безличните малцинства последват примера им и ги имитират, то те сменят посоката си на мимикрия - от имитация на предците и миналото започват да мимикрират по посока на съвременниците си и на бъдещето. Ражда се цивилизация. Два ключови момента, които определят цивилизационното развитие. Айде сега да питам. Скочил един спортист на 2 м. Или вдигнал щанга. Хубаво, да речем, че това е решение на някакъв проблем. Но кой може да го имитира? В състояние ли са тълпите да мимикрират, да имитират постижението му, за да доведе това до сериозни последици за обществото и да предизвика растеж на цивилизацията? Отговорът е НЕ. Спортните постижения са неподатливи към масово имитиране и мимикриране от страна на безличните малцинства, защото са самоцелни, индивидиуални и непостижими за тълпите. Което лишава спортът от заряд да осигури растеж и изобщо да даде принос към развитието на цивилизацията. Което увеличава неимоверно неговата безполезност. Ако не допринася за растежа на цивилизацията, а тук парите и зрелищата няма нищо общо, всяко нещо е безполезно. Сега нещо друго и много важно. Трескавото развитие на спорта се наблюдава особено ясно в епохите на разпадане и разлагане на цивилизациите, като отдушник на всичките видове разколи, които обществото и душата изживяват. Олимпиадите избуяват в епохата на разпадане на гръцката цивилизация, не - в етапа на растежа й. Новородената християнска цивилизация, в момента на своето раждане - 4 век от н.е, и по време на растежа си, до към 10 век, забранява олимпиадите, и в частност - спорта. Той избуява отново в края на 19 и началото на 20 век, когато се възражда олимпийското движение - епоха на разпадане на западната цивилизация, раздирана от две световни войни. Това е особено показателно за функциите на спорта като елемент на варваризацията и вулгаризацията на обществото и на елитите, така характерни за етапа на разпадане и разлагане на цивилизацията и на обществото. Западната цивилизация буквално се варваризира с възраждането на олимпийското движение, имитирайки дейности, характерни за езическия и варварския й период. За вулгаризацията по стадионите пък няма нужда да говоря. Така спортът, освен дейност, непричастна към развитието на цивилизацията, е и елемент и белег на нейното разпадане. Смятам, дадох достатъчно и най-вече - научно обосновани аргументи.

Не, без образование не може. Защото това е основата на социално-икономическото развитие. Развитието ва химията е в основата на изнамирането на лекарства срещу болестите, които морят човека. Без това също не може. Но без щанги може и още как.

Но всичко това може да се постигне и по друг начин. Така спортът не е абсолютно необходим. А тези, дето не харесват театъра, да ги направим ваврари, да ги пратим да крещят по стадионите, да се напиват като свине и да се бият и псуват. Хубава работа. Вместо още от малки да им внушим любов към театъра. А защо ли не го обичат..Може би защото като малки са ритали повече, отколкото да четат. Спортът не замества войната. Пример - Олимпиадата в Берлин в навечерието на ВСВ. А и това е клише. Войните трябва да се избягват по съвсем други начини, които нямат нищо общо със спорта. А аз лично не виждам никаква връзка между спорт и интелект. това, че има философи, които и са спортували, са две различни неща. А че са войювали, е вече трето нещо. Войната е спорт за кралете, но едва в 18 век. И това е нещо съвсем различно. Никой не отрича прамото на физическо напрягане. Но не чрез спорт.

Напротив, хранили са се и продължават да се хранят. Защото ядат натурални продукти, без синтетика. Домати от градината, не от хладилника на Кауфланд. Месо от прасето, не замразено и внесено от Франция.

Ще се опитам да се аргументирам и да покажа пълната безполезност на организирания спорт. Първо, не се оспорва правото на всеки да има интереси. Харесват ти мачовете (за мен пълна скука) - уважително. Но затова да се дават пари от общия джоб, да затварят улици и да ми пречат да минавам, да ми натрисат мачове по всички канали събота и неделя, е не може. Точка 1. Пълната безполезност на спорта като дейност. Питам се, какъв е смисълът група хора да вдигат щанги? Каква полза има човечеството от тази дейност - напълно безполезно занимание. Някой хвърлял гюле. Хубаво, евала. Но защо ни е да хвърляме гюле - нали трябва да има смисъл като правим нещо. Някой скочил на 2 метра. Е и? Какъв е смисълът да се скача. Някой ще каже - трябва ти да скачаш, за да прерипаш някой гьол. Ами за тая цел по-умни хора са измислили мостове. Изобщо, спортът е съвкупност от напълно безполезни и самоцелни дейности. На някой му харесват, няма лошо. Но на други не ни харесват. Айде ако омже да не им се прави министерство, да не им дават общи пари и да не ни занимават всеки ден по телевизията кой колко скочил или кой колко бягал. Точка 2. Смисълът на полезността. За да бъде нещо полезно, то трябва да бъде единствен и незаменим източник за реализирането на определена цел. Например, за да оцелеем, трябва да се храним. Така храната няма аналог. Няма заместител. Затова е важна. Трябва и да дишаме. Въздухът също няма заместител. Спортът обаче има заместители, и затова е безсмислена дейност, заместима и следователно, може да бъде закрит и дори, а дано, забранен. Точка 3. Заместители на организирания спорт. Апологетите на спорта сочат, че той допринася за добро физическо здраве. Три важни корекции. 1.Бабите, които доживяват до 100 години не са спортували. Други са факторите, които допринасят за дългия и качествен живот и здраве. 2. Добрата физическа форма се постига по много други начини, които ще изброя след малко. 3. Повечето професионални спортисти са толкова начупени, контузвани, натрошени, че към 50 тата си година са човешки развалини. Заместители на организирания спорт за добра физическа форма. Има три основни неща, които спомагат за добра физическа форма, и то по-добре от самия спорт. 1. Засилена физическа активност. Да се движим повече пеша. Да изкачваме стълби, да не ползваме асансьор. Аз почти никога не ползвам градски транспорт в София и се придвижвам предимно пеша, то така е и по-бързо. И никога не ползвам асансьори, защото ме е страх. Преди една седмица се изкачих пеша по небостъргача на Телефоника в Мадрид, и после слязох. Разходки в планината. Перпоръчвам го всяка събота и неделя по няколко часа. И особено важно - да се развива перипатетизъм за сметка на безполезните спортове. Перипатетизъм - продължителни разходки в градска или извънградска среда с приятели, по време на които се обсъждат политически, философски, научни и лични теми и въпроси. 2. Правилно хранене. Изключително важно, всъщност най-важният елемент на дългия живот. Да се яде умерено, качествена храна, да се избьгват диетите, да се похапва от всичко, стига да е качествено и в умерени количества, да се поема храна от всички хранителни групи. С екологично чиста храна се живее по 100 години. Тука спортът няма нищо общо. 3. Правилен начин на мислене. Да се избягва завистта, стресът, злобата. Да се мисли позитивно, да се смеем по-често. Лошите мисли са главен виновник за болестите. Ето три дейности, които напълно заместват футболът, волейболът, и всякакви други измислици, и дават в пъти по-полезни резултати. Очаквайте продължение - Безсмислието на спорта в контекскта на цивилизацията.

Не, точно от министерството ще започна. напълно неграмотен човек, развъдник на корупция, никакви фунции, напълно излишно, и прахосване на пари. Да се закрива.