alvassareiro

в България не властна никакво беззаконие. Или има беззаконие в смисъла, който западноевропейците влагат. Привнесените закони няма да се спазват. Както в Албания се убиват поколения наред мъжки наследници, и никой съд или полиция не може да направи нищо. всяка култура има местни, свои си правила и норми, и когато те влязат в противоречие с чужди, привнесени закони и правила, познайте кое ще се спазва и кое не. Има правила за движение по пътищата навсякъде. Но в Индия или арабските страни никой не ги спазва. Защото там има други правила, местни. Аз не разбрах какво се опитва да каже. Британците нарушават българските закони, не английските. защото за тях българските закони в този случай са абсурдни. Противоречат на културата им. Но не противоречат на нашата култура. Затова в този случай един българин не би постъпил като англичаните, и би си чакал 20-30 години мирно и кротко. Точно културата играе тука.

законите са различни. Има шериат, континентално право, саксонско право, има родово право и тн. Всяка цивилизация има собствени разбирания за това що е законодателство. Когато едно чуждо законодателство се приложи на общество, което не е готово за него, например закони за опазване на околната среда в Уганда, никой няма да ги спазва и ще хвърля боклуци навсякъде, защото тези закони са взаимствани от европейската култура и противоречат на местните правила и норми, които казват - хвърляйте боклуци по улиците (защото в редица примитивни култури и селски райони е напълно прието да се изхърлят боклуците през плета). Законът си е закон, но някъде се спазва, другаде не. Защото или е създаден от местната култура, или е привнесен от чужда.

Ами или са ви лъгали, или си проспал някой час.

КГ, съвсем обърка концепциите. Англичаните нарушиха българските закони, не английските. Защото българският закон е мотан и не съответства на английската култура, където такъв абсурд като нашите няма. Когато законите не съответстват на културата, те се нарушават. Българите пушат в залите за непушачи, а англичаните чупят врати и прозорци в България. Вероятността да сторят същото в Англия е по-малка, защото там съдът щеше да е много по-експедитивен, атова е така, защото там и културата е друга. това е класическа схема за отношенията култура-закони. Сто пъти съм го казвал. В случая именно културата има решаващо значение тук. В българия тоталната бюрократщина, безхаберие и леннност на съда са създали и съответните процедури. такова нещо в Англия няма, противоречи на английската култура, и затова англичанинът ще го наруши. То е част от българската култура, не от английската. да, ама българите си траят, чакат с години и не чупят и рушат. Защото туткавата и бюрократична система е част от тяхната култура. Класика в жанра. В заключение ще кажа, че проявите на беззаконие зависят именно от култура.а Дали ще се спазват законите или не, зависи доколко законите съответстват на местната култура. Ако закони икултура са в съответствие, както е в АНглия, ще се спазват. Ако закони и култура не съответстват - българското тромаво и бюрократично законодателство не съответства на английската спокойна култура, която е и от друго правово семейство,англичаните няма да ги спазват. Това важи и за немци, и за всички други.

С две думи. От 10 век на латински роб е sclavus, от славяни. Преди 10 век в латинския се използва за роб думата servus, от servire служа, обслужвам.

Una de las infinitas vergüenzas de la Humanidad nos transporta al siglo X europeo, al episodio en que se produjo una de las mayores ventas de esclavos de la Historia, en el año 955, a manos del rey Otón I el Grande (912-973), rey de Germania y de Italia. Parece que era conocida la política expansionista de este primer Emperador del Sacro Imperio, y, como parte de ella, había declarado la guerra a los húngaros en las proximidades de Augsburgo. A medida que iba venciendo y según afirman algunos autores, todos los prisioneros que consiguió hacer los subastó como esclavos al mejor postor, dándose la triste circunstancia de que la inmensa mayoría de aquellos humanos deshumanizados eran de origen eslavo. La venta de personas fue de tal magnitud que el nombre de la etnia sirvió para designar una desgraciada condición. Todo esto, como no podría haber sido de otra forma, tuvo su reflejo en la lengua. En el griego tardío, la palabra sklabós significaba 'eslavo, de las tierras eslavas', tomado de slovene, que es como se llamaban a sí mismos los eslavos. Del griego pasó, con el mismo valor, al latín medieval, con la forma sclavus, donde existía también la palabra sclavini, 'pueblo vecino de los búlgaros; eslavos'. Quizá fue en ese momento, por el hecho histórico relatado, cuando la voz que se usaba simplemente para referirse a un pueblo empezó tristemente también a significar 'siervo'. Es significativo descubrir que en inglés actual, 'esclavo' se dice slave, mientras que para 'eslavo' se usa slav o slavonic. Como nota final, debemos recordar que, sin remontarnos al siglo X, sino a anteayer, y como mera actualización de la Historia, los nazis del III Reich tenían ya establecidas su directrices para el mundo según lo que ellos llamaban «El Nuevo Orden», y que supondría, grosso modo, que Alemania sería un pueblo de señores, que se expansionaría hacia el Este, en especial hacia sus zonas más ricas, creando colonias de esclavos. Los pueblos considerados relativamente semejantes a los alemanes (holandeses o escandinavos) serían bien tratados, mientras que los gitanos o los judíos deberían desaparecer o serían exterminados. A los eslavos les correspondería la condición de seres inferiores, explotados por razones económicas. Este futurible, afortunadamente frustrado, tuvo, no obstante sus precedentes: en Polonia y en la Unión Soviética ocupada, fue manifiesta esta manera de tratar a los vencidos. © Espasa Calpe, S.A. Един от безкрайните срамни епизоди в историята на човечеството ни връща в 10 век, когото се провежда една от най-големите продажби на роби в историята,през 955 г. по времето на Отон I Велики. позната е експанзионистката политика на този император на Свещенната Римска империя и като част от нея, обявяването на война на унгарците в покрайнините на Аугсбург. Докато побеждава и както твърдят редица автори,всички пленници, които императорът взема, продава на търг като роби, и по стечение на обстоятелствата по-голямата част от тях били от славянски произход. Тази продажба на хора била толкова значима, че името на етноса оттам нататък служи за означаване на роби. Всичко това дава своето отражение върху езика. На гръцки думата sklabys означава славянин. От гръцки е преминало в латински с формата sclavus. навярно поради историята, описана по-горе, в този момент думата е престанала да означава етнически произход, и е добила значение на слуга, роб. Diccionario de la Universidad de Salamanca

Не само на румънски sclavi значи роби, а slavi славяни. Същото е на испански - esclavo роб eslavo славянин. Португалски escravo роб, eslavo славянин;schiavo роб, slavo славянин италиански, esclave роб slave славянин френски. Близостта до понятията роб и славянин би могла да се обясни с факта, че Карл Велики е продавал роби на арабските си съседи от юга, набирани главно сред славяноезичното население.

Не само на румънски sclavi значи роби, а slavi славяни. Същото е на испански - esclavo роб eslavo славянин. Португалски escravo роб, eslavo славянин;schiavo роб, slavo славянин италиански, esclave роб slave славянин френски. Близостта до понятията роб и славянин би могла да се обясни с факта

Сигурен ли си, че няма?

Морето не е водещ фактор за появата на повечето цивилизации. Не е при Шумер,Вавилон, Египет, маи, ацтеки, индуси, китай.

Да, така е.

Хабаровск.

Изглежда е откъм китайската страна.

Кой е този град?

Именно, именно. Религията в случая няма значение. Напълно те подкрепям. Това е според мен звеното, което оборва теорията на вебер за протестантската етика. всъщност е обратното. липсата на земя води до слаба власт, и до алтернативи на земеделието - занаяти, търговия, банкерство. това от своя страна възпитава и развива равновластие и вътрешна причинност. и тези вече културни особености водят до промяна на религията, от католицизъм до реформирано протестанство. т.е самото протестантство е резултат от културните особености, формирани в резултат на ограничените ресурси, не обратното. и затова то процъфтява и побеждава именно в бедни територии. но културните особености, които саго формирали, наред вече и с реформираната от самите тях религия, която намалява гнета върху хората, водят до последвалото забогатяване.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8648&st=120 пост 126

А, ето нещо интересно. Именно, именно. Абсолютно си прав. Наистина, равновластие се наблюдава освен в северна европа, също и в най-примитивните общества на ловци, събирачи и хортикултуристи, поради недостатъчните ресурси, резултат от неблагопирятната природна среда. Нещо, което постоянно твърдя и повтарям. Няма ресурсна основа, върху която елитът да забогатее и да се наложи. Беден народ, бедни управници. В противен случай управниците заграбват плодородните земи, държат в абсолютно подчинение народа и богатеят на негов гръб. Но в случая не спорим за причините. А те са именно тези. Само че КГ125 си мисли, че причините са в методите на културологията. Ами не, не са там. Но, Горо, има едно друго нещо. Всъщност, протестанстските народи в един момента стават по-богати от католическите. Пример са северногерманските градове членове на ханзата, дания, холандия, англия, сащ и то още в 17-19 век и до днес. католиците, освен в германия, никъде другаде не са богати. така че тук богатството на немските католици би могло да ес обясни по-скоро със спецификата на културата им, отколкото с католицизма. Всъщност аз не мога да не се съглася с всичко, което казваш.

Не културологията, а културата. И тя тежи в историята. Това, което си написал, е недомислица. Културата не е вечна, но е вечна способността да се носи култура....хм интересно дали имаш култура или носиш култура също е едно и също. а методите и понятията които аз описвам не са мои, а на класическата културология, развила се в последните 40 години. на хората, които се занимават с това всичко е ясно. за някой, който за първи път чува, че има такава наука, всичко изглежда много чудничко. Историята е съвкупност от постъпки, които са мотивирани. Мотивират се от културата. Както винаги, не казваш нищо конкретно по въпроса, само общи приказки. Ами какво да правим, свикнал съм.

Историческият процес е мотивиран от определени фактори. Културологията акцентира върху тези културни фактори, които мотивират историческите процеси. Предполагам на всички е ясно, че нищо в живота не е в чист вариант. Икономика, история, култура, психология, политика се преплитат по един сложен начин. И всичко накуп дава историческия процес. СТрува ми се некоректно да осъждате Иван Хаджийски, или Марко Семов, които говорят за култура и психология и с тях свързват историческия процес. Нищо ново, и никой никъде не навлиза. И не мога да разбера какво толкова странно има да обясним особеностите на едно общество с културата му. Че няма нищо по-нормално от това. Ето само един пример как културните различия влияят върху отношенията църква-държава на изток и запад. Общата насока на духа и на културата на покръстените западно-европейски народи и културата на древния гръцки свят. Докато на Изток (у източните народи, намиращи се под непосредственото влияние на гръцката култура и изобщо на културата на източните класически народи) общата (или предимната) насока на духа и културата е умозрителна и съзерцателна (мисъл, философия, изкуство, догматически спорове, ереси и т. н.) и наред с индивидуалните преживявания върви общинно-съборното изживяване и проявление на тоя дух, то на Запад (у западните, намиращи се под непосредственото влияние на римската култура народи) тая насока е по-скоро практическа, политическо-юридическа, и външно тя се изразява по-скоро в централистично-монархични и империалистични тенденции. Не ще да е случайно, че още в първите столетия на християнството (в борбата на Християнската църква с езическата държава) светите борци на Изток защищават християнството и атакуват противника му със средствата на мисълта, философията, когато почти всички корифеи на защитата на Християнската църква на Запад в това време излизат от средата на юристите и адвокатите (Тертулиан, Киприан, Августин, Амвросий). КГ, ще се обърна конкретно към теб. Културата е изначална, вечна и неотменна. Тя е навсякъде, винаги и завинаги. Ще у има докато има хора на тази земя. И не винаги има история, но винаги има култура. А самата история се прави от хора, които имат определена култура. Няма как да я избегнеш. Историята също влияе на културата. Това е сложният процес на взаимодействие на култура-история и аз по никакъв начин не искам да ги разделям.

В последните 20 години Минков излезе със сериозни изследвания в областта на културологията. А тук няма нищо трудно защитимо, защото нещата, за които говори, са факт, очевидни са, описани са е епосите. Отделно, тези отношения се проявяват изключително силно днес в Германия, Холандия, Англия и Скандинавието, и корените им са в миналото. А всъщност, самото явление равновластие е описано най-добре от Хофстеде, може би най-добре проученото културно измерение. Виж, аз не съм "попаднал" на някоя книга, защото не падам от небето. Книгите се търсят, после се четат. Та както казах, прочети за измерението равновластие, и после ще говорим, посочих ти източници.

Да, едно е да знаеш как да се държиш с краля, т.е да покажеш смирение, но друго е да отстояваш правата си именно по този начин. И най-интересното е следното. Нека сравним отношенията между отделния, най-обикновен човек и властимащите, които съществуват в северните народи през периода, описани в тези епоси и отношенията, които съществуват във византия, българия, русия, от същия период. какво е равновластие, какви дефиниции има, къде го има, защо и тн. с това се занимава самият Михаил Минков в книгите си. Също и Хофстеде. Това е много дълга и отделна тема, ако имаш интерес по въпроса, виж Защо сме различни, Минков, или power distance на хофстеде. Да, правата са важни, но няма правило какви точно права, трябва да имаш, или кои точно права трябва да имаш, за да говорим за равновластие. Поне в средновековието.

Глишев, ще ти дам един пример за това, което имам предвид, и ще се радвам, ако дадеш още, убеден съм, че имаш. Цялата средновековна исландска и норвежка литература в периода 12-14 век изобилства от истории, които описват взаимоотношенията между високопоставени особи, често крале, и обикнонени хора. Един такъв кратък разказ е за Аудун Щастливеца. Той си купил бяла мечка и тръгнал през Норвегия на път към Дания. Обаче норвежкият крал Харалдр чул за мечката и наредил да му доведат Аудун. След това поискал да я купи, или да му бъде подарена в замяна на кралско благоволение. Обаче Аудун отказал. Кралят го питал какво ще прави с мечката, а Аудун отвърнал, че отива при датския крал Свейн, който е смъртен враг на Харалдр, защото искал да му я подари. На което Харалдр рекъл: Толкова ли неосведомен, че не си чул за смъртната вражда между нашите две страни, или си мислиш, че късметът ти е толкова голям, че ще се добереш със скъпа стока там, където други не успяват да се доберат безнаказано, въпреки, че ги тика нуждата?" Аудун отговорил: "Господарю, това е във вашата власт, но аз няма да се съглася на нищо друго, освен онова, което вече съм решил" ("Audunar thattr Vestfirska" и "Islendinga sogur og thaettir", 1986, превод Михайл Минков). Друга история разказва за разговор между простодушния исландец Хрейдар и норвежкия крал Магнус по повод на твърдото намерение Хрейдар да замине там, където кралят не го пуска: "Ще заминеш ли, ако не ти разреша", Хрейдар отвърнал:"И още как". ("Hreidars thattr" 1986). Не е ясно дали тези случки са съвсем достоверни, но това не е и толкова важно. Важното е, че епосите изобилстват от достоверни сведения за това, какви разкази са слушали младите скандинавци през средновековието и в какъв дух са били възпитавани. Дух, който няма нищо общо с философията на френския абсолютизъм, и който дух е все още жив в повечето френски компании днес.

Все пак ми се струва, че права на населението и равновластието, за което говоря, са две различни неща, или поне се разминават. Възможно е населението да няма кой знае какви права, но въпреки това отношенията му с властнимащите да са равновластни. Ти, който се занимаваш със средновековни епоси, например норвежки, няма как да не си попадал на примери за такива отношения между обикновени селяни и краля примерно. Обратното, днес Франция, основоположник на омдерната демокрация, се възприема като една от най-неравновластните страни в Европа, такива са отношенията просто. Друг интересен факт е, че в епохата на шведския абсолютизъм, в края на 18 век, макар и абсолютна монархия за кратко, отношенията в нея пак са били сравнително равновластни по ред причини, които не е мястото да се коментират тук. но факт е, че слабата централна власт, фактът, че северните народи и англия са останали разпокъсани до късно, е изиграло съществена роля при формиране на определена култура там, която тук липсва, поради същото - още от дълбока древност по нашите земи се вихрят централизирани деспотични монархии, което е изиграло също съществена роля при формирането на отношенията народ-властимащи. сега чета една интересна книга, Стълбовете на земята, разказваща за събития в англия между 1120-1170, епохата на анархията и гражданската война между крал Стивън и императрица Мауд, и убийството на Томас Бекет. Владетелите са слаби, страната разпокъсана, властта е слаба и отделният човек се възползва от тези пропуквания.

И в Северна Корея има пазар. Процесите във византия, политически и икономически, са различни от тези в северна европа. докато на север се развива равновластие и вътрешна причинност, във византия има външна причинност и неравновластие. Това е, кратко и ясно. Иначе, на всички им трябва здрава централна власт. но не всички са я имали.

Не ме разбра. Точно това имах предвид. Очевидно днес на една незападна държава й трябват западни ценности. Това е в контекста на всичко, казано по-горе.