alvassareiro

мога да ти дам и още примери за леви нагласи: - освен презрението към богатия, лява нагласа са прекалено високите очаквания от държавата. В България се приема, че държавата трябва да прави абсолютно всичко, цялата отговорност е на Онея, а от нас никой не зависи. - лява нагласа е отхвърлянето на съревнованието, нещо, на което се приучават дечицата от ранна възраст. у нас се мразят зубърите, както и се мразят кариеристите, термини, които в САЩ будят недоумение. - мнозинството българи считат, че държавата трябва да играе актина роля в обществото и да гарантира никой да не живее в нищета. Също нагласа, която в САЩ или Индия буди недоумение. - нагласа: "Предпочитам свобода, за да мога да преследвам целите си свободно, вместо правителство, което гарантира, че никой няма да живее в нищета" От 95 запитани нации, България е на предпоследно място със само 25% одобрение, следвана от Русия и Южна Корея (Pew research center 2002) - България е навярно първенец в света по одобрение на твърдението :"Повечето неуспели хора са се провалили заради недостатъците на обществото, не заради личните си качества". - България също води в класацията по отхвърляне на твърдението, че "всяка дейност, която се управлява от държавата, е неефективна и е пилеене на средства. подобни нагласи има и в Южна Корея и Япония. А също в Швеция и Норвегия.

"Леви нагласи" доколкото е коректен този термин, според мен не е, но е вече подробност, означава, че основен мотив, който движи масите в България и формира нагласите, не е толкова стремежът да станеш богат, а напротив - да накажеш богатите, и те да станат бедни. Традиционно богатият у нас е обект на злоба и презрение. Както и широките социални разслоения се считат за патологично състояние на обществото (иречек)

Ужас, наказва се продавачът или разносвачът. Все едно да тикнем в затвора бедните лелки, дето мръзнат по цял ден на будките и продават вестник Шок.

Ами това е, всички плащаме, но събота и неделя, както и миналата седмица, 24 часа спорт. Айде малко разнообразие да има. Ти май не си виждал по селата - всичко е окичено с чинии на булсатком, че те имат 100 канала повече от мен. Айде ако може да се заблегне на научната култура на нацията, и научно-развойната дейност, не на спорта.

В книгата си авторът развенчава и мита, че изборите по Стомболовистки са преди всичко кървави. Избори, опръскани с кръв, в България е имало и преди Стамболов, твърди той. Дори най-кървавите са малко след Съединението, когато се стига до сблъсък по време на допълнителните избори за депутати от Източна Румелия. Тогава в чирпанско и казанлъшко загиват около 15 човека. Докато управлява Стамболов, кървави са единствено изборите за Пето народно събрание, когато страната все още е в граждански конфликт след абдикацията на княз Александър Първи и идването на княз Фердинанд. Заради това се стига до разстрел на избиратели в Горна Оряховица, Плевен и Кутловица. Документите показват, че вина за това носят и двете страни - както властта, така и хората, които атакуват избирателните бюра. Лозунгът на недоволните избиратели е: “Не щем данъци, искаме Русия”. Значи все пак е имало кървави избори. Не знам какво точно развенчава авторът.... или иска да каже, че понеже имало кървави избори и преди това, значи митът е развенчан. А аз се чудя откъде си взел тази логика.

В работническият квартал на миньорите в перник, стоен в началото на 20-те години, къщите на шефовете не се различават по абсолютно нищо от тези на обикновените работници. Иначе ник е прав, нещо, което и аз съм твърдял - традиционно егалитарните нагласи в българското общество бяха силен коз в ръцете на комунягите.

Да, така е.

:banana:

ами и аз цитирах, цяла страница от оксфорд, ама беше изтрито. то какво да очаквам от симпатизанти на стамболов, методите ви са едни и същи.

напротив, не се провалят. Това, което не се постигна с революции нито в германия, нито в швеция, се постигна по естествен път - цяла скандинавия и в по-ниска степен германия е лишена от широки социални различия, а бвп се разпределя най-равномерно откъдето и да е другаде. ето това е целта на всяка социалистическа революция, но методите й бяха сгрешени.

Но конкретно в Германия градската търговска класа е предимно дребнобуржоазна. във франция също има нещо подобно през 30-те, освен работници има и дребна бурзоазия и търговци, симпатизанти на социалистическите идеи. Но да оставим масите, да видим самите идеолози на комунизма. Не съм запознат с произхода на маркс и енгелс, но нима са работници?

ник, напълно съм съгласен с първата част от поста ти, именно това имах и аз предвид. Но втората част, струва ми се, не си се изказал достатъчно ясно, би ли пояснил какво имаш предвид - каква е връзката между социализъм и федализъм, защото това е интересна теза, и има нужда от повече пояснение.

Виж сега, още милиони хора по света не се интересуват от спор, така че айде да се ограничи малко. Има спортни телевизии, да си пускат каквото искат. А за канал 1, това е обществена телевизия, за която и аз плащам, затова имам претенции какво да пускат. Значи аз плащам, а дават само това, което на теб ти харесва. Ами айде малко разнообразие да има. Значи, неделя по цял ден спорт. Е какво е това безобразие. Всички почиват, но телевизията забляга на интересите на едни за сметка на други.

А откъде да сме сигурни, че това не е писани от съпартийци на Стамболов. Може да е пропаганда. В тези текстове пише само хубавите неща. Удобно са пропуснати неудобните въпроси - как са се провеждали избори например и тн. Значи цитира се избирателно.

Имаи още как. Не случайно скалата на Рихтер е до 10. Не до 9. Тя измерва енергията, освободена при труса, т.е силата на земетръса. Но щети, жертви, поражения и тн. се мерят по друга скала - Тази на Медведев. Защото няма никакво значение колко по рихтер е, важното е какви поражения има. А това зависи от начин на строителство, геоложка основа, гъстота на населението и тн .Но тази скала се изчислява в последствие. Затова първо ни дават данните по Рихтер, което се засича моментално.

Ами бие се, защото днес хората се убедиха, че страната има отново нужда от силна ръка - полиция, хора по земята и белезници, акции след толкова години на слободия. Айде дайте ги тея нови оценки за стамболов да ги видим какви са. Защото имам чувството, че ги няма.

Забравяте нещо много важно. Както казва Елцин - комунизмът е надежда. Хората се обърнаха към него, търсейки нещо по-добро от онова, в което са живеели. Следователно, за да не се повтаря този експеримент повече, трябва да пооправим условията, в които живеем.

Ами ник, радвам се да го чуя. това са факти. и ги привествам. аз просто не ги споменах, защото съм прекалено самокритичен.

Важни са оценките, които се дават въз основа на фактите. Често може да се измени един закон със чисто диктаторски мотиви, концентрация на власт примерно, който да не даде резултати. И въпреки това, даваме оценка въз основа на това. Не е важно как ти определяш стамболов, а как го определя българската историография. и до днес определението не е ласкаво.

парадираше естествено, но не така нагло както днес. Днес не само пред познати и близки, а нагло, нахално и безпардонно се парадира пред непознати.

Сега две думи за ценностите. Както казах и по-горе, ценностната криза и спада на морала са психиатрични, и следователно, индивидуални категории, които не могат да се приложат на ниво общество. Това, което много хора наричат "спад или загуба на ценностите" всъщност е естествен процес на промяна на ценностите, и замяната на една ценност с друга, така че никога на ниво общество не може да има липса на ценности. Ценностите са субективни категории, отразяващи стойността или важността, която обществото дава на определни неща. Ценностите винаги са функция на средата, и като такива, измяната на средата води менинуемо и до промяна в ценностите. Ако си в пустинята, за теб най-голяма ценност ще е водата, но ако си насред океана, най-ценна за теб ще е сушата. В човешката история се наблюдават поне два случай на революционна промяна на ценностите, в резултат на изменения в средата. Първият е появата на интензивното земеделие, което преобръща представите за ролята на жената, за отношенията мъж-жена и новия морал, т.нар. морал на ралото, зараждането на брачната институция и тн. Вторият случай е т.нар.протестантска етика, което не е коректно, но със сигурност е едно ново разбиране за ролята на човека като основен фактор в живота си, и закрепването му в нова религия. Ами нещата се менят.

Има и нещо друго в този смисъл. През социализма социалните различия бяха смегчени от стремежа на висшата класа да се представи като "хора от народа". Искаха да минат за видите ли обикновени хора, и не се демонстрираше така налудничаво икономическото преимущество. Днес обаче забогателите са доста по-богати от онези през соца. Направо се изстреляха в небето. Отделно, правят всичко възможно да парадират по най-наглия начин с богатството си - то не са скъпи дрехи, телефони, къщи, коли с тъмни стъкла и нагло отношение към обикновения човек, което минава всякакви граници. Това също много допринася за нарастване на ноциалното напрежение.

Това е което и аз казвам. Декласацията на обществото.

Не само. Кръгът на привилегированите се разшири, като излезе от групата на толарираните. Първо, появиха се нови хора. Те са свързани с комунистическата върхушка, но за обществото те бяха нови, изпълзяха от тъмното. Второ, има и много хора, които не са свързани, които забогатяха, особено в последно време. Успешно развиват бизнес, предприемачество, някои от тях са доста млади, познавам такива хора на по 20-25 години. Но да оставим бизнесмените. Между обикновените хора днес съществуват различия, което поражда напрежение. Има такива, които взимат 2000 лева, и такива с по 250. Аз съм виждал възрастни жени, които мразят други, които взимат с по 20-30 лева пенсия повече. дядо ми взима добра пенсия, защото е бил миньор, и не може да го търпи цялото село, само поради този факт.

Значи, КГ125, 1. доходите бяха ниски и то доста и през социализма.По отнешение на новите възможности и ниските доходи, си прав в известна степен признавам. Българинът се чувства по-добре ако живее еднакво зле с другите, но се чувства зле, ако знае че някой друг може да си купи нещо, което той не може. Именно това е и смисълът на темата по-горе. Нагласите, които описах, се наблюдават и в много други държави, които имат съдбата на България - почти в цяла централна европа, особено силно в източна германия. Това е обяснимо, ще кажеш. Така е. Но, такива нагласи липсват в култури, които имат различни нагласи - липсват егалитерните такива. Например Латинска Америка, черна африка. Много рядко, почти никога в Мексико, Колумбия, Перу, Еквадор, Етиопия, Гана, Танзания, има социални протести. Няма. Няма и такива в Индия - най-бедните хора живеят там. Нарочно давам само демокрации. В тези държави бедността се приема като даденост, както и широките социални разслоения, и никой не протестира срещу тях. Там редовно се регистрират и най-високите стойности по щастие. 2.Недостатъците на социалистическата реалност бяха много по-големи. Корупцията беше не по-малка, връзкарството, това съчетано със силен стрес и тотални ограничения за обикновения човек в трупането на блага. Тези рестрикции днес липсват. 3. Категорично не мога да се съглася с "лошото състояние на духовността, образованието и ценностната система". Такова нещо няма и никога не е имало. Обществото винаги поддържа един минимум от морал, ценности и духовност, толкова, колкото му е нужен, за да оцелее, и това няма нищо общо с държавността или кризата. Това са едни естествени процеси на имунна защита, които дори се усилват в състояния на заплаха - виж морала и духовността през турско време. Спадът на морала и кризата на ценностите не е социален, а психиатричен феномен. Това означава, че се проявява на ниво индивид, но не и на ниво цяло общество. Затова има отделни индивиди, които са извратени и луди, но извратени илуди общества няма.