alvassareiro

Ама разбира се. Трябва да се извадят абсолютно всички факти, документи, и обективно да се анализират и оценят. Жертви, лагери, доносници. така се прави на всякъде по света. Не се лепват автоматично етикети, вини и не се забраняват епохи и страници от историята, а се прави един МНОГО сериозен и задълбочен обективен анализ на периода.

Не знам как изчисли че е точно 5%, но не мисля така. Аз пък бях свидетел как буквално се изхвърлиха автоматично всички съветски учени, и автоматично бяха заменени с американски, което нанесе щети. Разумно трябва да се анализира какво да се махне и какво не. В нашата катедра буквално беше разбит цял дял - съветскта рекреационна география, наука, която няма в западна европа. това, което описах, се отнася за началото до средата на 90те. днес навярно лека полека щетата се поправя. апелирам само за обективност. и да се изнесат всички факти, които имаш предвид.

Трябва да ти кажа, че в Германия следенето, тоталният контрол над гражданите, психологическия тормоз беше страшен. Всяка втора къща имаше камера. От всички социалистически държави, немското общество пострада най-тежко психологически, най-сериозна травма преживя, защото беше разделено - семейства, деца и родители, приятели. освен това след ВСВ немците не развиха този комплекс по отношение на хитлер.

Ами, аз съм по-склонен да мисля, че по-скоро става въпрос не толкова за някакви балкански особености, а за колективизъм.

Към основния пост, искам да добавя още една точка. 7. Тоталното отричане на всичко, свързано със социализма, доведе и до тотално отхвърляне в боклука и на всички съветски учени, научни трудове, статии, теории. Това беше придружено в трескаво, налудничаво и направо обсебващо обръщане към западни автори, особено американски. поне в науките, с които съм се занимавал. Това е оправдано в някои сфери, например политическа икономия, политология и тн. Но не може да става автоматично, и нанася сериозни вреди. - Съветският съюз има изключително силни научни школи в областта на природните науки, физика, химия, география, рекреационна география, инженерни науки, изобщо има сериозни постижения, които не са за изхвърляне, само защото са съветски. В някои области дори съветската теоретична наука дори изпреварва западната. - още по-сериозно, като изхвърлихме всички съветски учени автоматично, без да се замисляме, огромната празнина беше запълнена със западни, основно американски учени. Това е страшна грешка, особено в областта на социалните науки. Защото всички тези американски учени, разработки, теории, в области като мотивация, социална психология, антропология, икономика, и тн. отразяват американските ценности и гледище за нещата, те са етноцентрични възгледи, които нямат нищо общо с българската култура. Примерно, учат ни американци как да мотивираме български служители. Ама чакай бе, българинът не е американец, това, което мотивира американеца, не само че не мотивира българина, а точно обратното - демотивира го. Това съм го виждал с очите си, как в катедри на су се первеждат буквално американски автори и се публикуват, без да бъдат нагодени към българските културни специфики и народопсихология. ето най-фрапантният пример, прословутата пирамида на потребносите на маслоу, която се предствавя като универсална. Ами не е. Тя е пирамида на американските потребности. Тука, в българия, не е пирамида, а е трапец, защото последните три етажа й липсват. този процес доведе значи до два дефекта - бяха тотално зарязани на боклука ценни учени, разбаротки, теории, които можеше само да бъдат поотупани от старите комклишета, и да се оставят, но бяха захвърлени, само защото са съветски, по принципа на приписаното положение - празнината беше запълнена с теории, парадигми, ценности, школи, които нямат нищо общо с нашата културна специфика, защото принадлежат към американската култура. а както съм казвал, САЩ са уникална култура, един изолиран културологичен клъстър, и това, което създават особено в социалните науки не е приложимо в чист вид в остатъка от света, поради културните различия.

Да, разбира се, аз не свързвам автоматично всичко със социализма, просто в случая с България е така. Риск към развитие на подобни реакции има във всяко общество, преживяло някакъв вид режим. Аз имам лични наблюдения, че в Испания и португалия поне в първите 10 години след падането на режимите се прояваваха много от описаните неща. Но, също трябва да се отбележи, че реакцията на едно общество към един болезнен период, какъвто е например комунизма, фашизма, франкизма и тн. в голяма степен зависи от спецификите на местната култура и правя препратка към предишния пост в отговор на ник.

Интересен въпрос, в интерес на истината трябват изследвания в тази насока, за да сме точни. От моите лични наблюдения в централна европа и германия тези изкривявания не се наблюдават, или се проявяват много слабо. Имам предвид частта за комунизма. Мога да посоча поне две причини за това: 1. Там културата е различна. хората там нямат навика да се оплакват и оправдават с нещо, което е измън тях, а точно обратното. Самите немци след ВСВ се чувстваха засрамени от нацизма, едва ли не лична вина на всеки един гражданин, което естествено е резултат от индивидуализма на тази нация. 2. На второ място, и много важно, в обществата на средна европа и германия няма проблемите, които имаше тук в посткомунистическата епоха. няма корупция, няма чалга, няма мутри, няма мафия. и самият социализъм нямаше за какво да бъде обвинен. за постоянната съпротива през социализма в тези общества също е излишно да говорим. 3. Ако има някакви проблеми в германия, то те са от друго естество. На първо място това е икономическият дисбаланс между изтока и запада. на второ, до известна степен някои предразсъдъци спрямо изтока. 4. Струва ми се, симптомите, които описах в темата са пряко свързани с стенента на колективизъм в едно общество, и нейните производни - външна причинност, приписано положение, и е нормално общества, които са ниско по тази скала, да не проявяват такива симптоми. Ето какво имам предвид: -външна причинност. Вече 20, скоро ще станата 30 години някой друг ни е виновен за проблемите - комунизма, фашизма, мутрите, правителството, съдебната система. Много лесно е да обвиниш нещо, че от него ти идват всички проблеми. Може би това до известна степен е вярно, но никой тука не се запита каква е неговата роля в процеса. Това е типичният манталитет на обществата с развита външна причинност, в следствие на колетвивизъм. - приписано положение. Счита се, ако принадлежиш към определена група, особено ако е приета за нещо лошо, ти притежаваш автоматично всичките й негативи, без да се има предвид индивидуалната ти специфика, роля, функции и тн. нещо, изключително характерно за колективизма - автоматично а приори ти принадлежат всички атрибути на колектива, към който принадлежиш, без значие индивидуалността ти. Примерно, ако гласуваш за бсп, автоматично си комунист, ако си стар и гласуваш за бсп, си комунист, и следователно виновен за всичко, ако имаш досие, си агент на дс и край с тебе. Но може да си гласувал за бсп, не защото си комунист, а защото така си правил цял живот, или имаш личен мотив - напирмер почиталият ти съпруг е гласувал така, и много възрастни жени се чувстват едва ли не задължени да продължат паметта на съпруга и тн. Или, ти може да си бил мръсен доносник, но може просто да си правил преводи за дс, или да си написал рецензия за някоя книга, или да си бил разузнавач, и ли какво ли още не. Но не, щом имаш досие, няма никакво значение какъв ти е случая, ти си един мръсник и доносник. и тн. та имам подозрения, че нещо подобно има и в румъния, предвид сходността на културите ни. русия я изключвам, там на пракитка няма десни партии, и опозицията е комунистическа.

Не, формира се през средновековието. поне в северна европа. в смисъла на културното измерение поне. и още по-конкретно, индивидуализмът като вътрешна причинност и предприемчивост.

Радвам се.

Да, но се базира на реални събития. крале, гражданска война, описва прекрасно всички слоеве на обществото - духовници, кралско семейство, дребни аристократи, селяни, занаятчии, търговци, рицари. много интересно авторът описва как още през 12 век се зараждат корените на английския индивидуализъм. и това на фона на строителството на една готическа катедрала.

КГ, всеки теоретичен модел трябва да се основава на фактите. Този подход съм го взел от проф. Хофстеде и неговите изследавния, с които се занимавам. За разлика от повечето теоретици-учени, които формулират една теория, и после тярсят факти, които да я потвърдят, а тези факти, които не се вписват в теорията, просто ги подминават, направо ги елиминират Хофстеде от средата на 80те прави обратното. Той няма никаква теория. Абсолютно никаква, няма и най-малка представа какво всъщност търси. Събира огромно количество факти, събира ги в продължение на 30 години, трупа ли трупа. След което започва да ги анализира, и да търси статистически корелации между тях. По този начин самите факти, групирани и корелирани, създават теорията. а не обратното. затова хофстеде провежда близо 30 години изследвания, трупа данни и нищо повече. а самата теория я формира сравнително скоро в резултат на факторен анализ на събраните данни. този подход използвах

Намесих хофстеде, защото използвам неговия метод при формиране на теории. а иначе, във всички постове, в които съм изложил статистическа информация и съм засегнал културните измерения, източникът основно е той. в този случай обаче не съм засегнал тази проблематика.

Изследванията които използвам, са изследвания, проведени от world values survey, проведени от 1990 насам в около 150 държави, в т.ч и българия, и публикувани на сайта им. конкретно в този пост не се позовам на изследване, а изказвам мнение. затова няма и статистически данни в поста. ако има, са от хофстеде. моделът тук е лично мой.

Проблемът е твой. междувременно ние творим и предлагаме решения.

Los pilares de la tierra, Ken Follett възможен превод: Стълбовете на земята прекрасна история за живота в англия в средата на 12 век.

Да, www.worldvaluessurvey.org влизаш в базата данни, избираш година и държава и анализираш въпросника. това са суровите данни, и е малко завъртяно. ако нямаш време, има ги синтезирани в различни книги на същия автор. голям синтез прави в cultural consequencies Hofstede, Geert. Culture's Consequences, Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations Thousand Oaks CA: Sage Publications, 2001 http://www.geert-hofstede.com/ на негова база данни са свързани постовете ми за социализъм и култура, както и представителните изследвания за източна и западна германия 1990-2005 за критика на хофстеде, препоръчвам минков.

да. всичко което пиша са негови изследвания. по-точно, това, което пиша, е моя тема, която се базира на негови изследвания.

да.

Ами ти кажи откога са. Пише си.

именно, затова и събитията от този филм се вписват прекрасно в теоретичният модел, който описах и предложих, и не само това, но го и потвърждават. КГ, всеки теоретичен модел трябва да се основава на фактите. Този подход съм го взел от проф. Хофстеде и неговите изследавния, с които се занимавам. За разлика от повечето теоретици-учени, които формулират една теория, и после тярсят факти, които да я потвърдят, а тези факти, които не се вписват в теорията, просто ги подминават, направо ги елиминират Хофстеде от средата на 80те прави обратното. Той няма никаква теория. Абсолютно никаква, няма и най-малка представа какво всъщност търси. Събира огромно количество факти, събира ги в продължение на 30 години, трупа ли трупа. След което започва да ги анализира, и да търси статистически корелации между тях. По този начин самите факти, групирани и корелирани, създават теорията. а не обратното. затова хофстеде провежда близо 30 години изследвания, трупа данни и нищо повече. а самата теория я формира сравнително скоро в резултат на факторен анализ на събраните данни.

Всъщност, събитията описани в този филм не само не отхвърлят моята теза, ами я потвърждават по още по категоричен начин. ето как. това чудовищно нечовешко събитие, наречено възродителен процес е една патология на комунизма. тя обаче породи и захранва до ден днешен една друга патология, дава й смисъл и я оправдава, а именно дпс. ако не беше възродителният процес дпс нямаше да има основание да твърди, че е гарант на свободите на турците. ето това е едно изкривяване на релаността и възприятията днес, което се базира пряко на събития, станали през социализма.

Дам, това съм го гледал отдавна. целия филм. но за съжаление нищо не се е плъзнало по повърхността. това го потвърждава. нима да ти дадат ново име не е промиване на мозъци. хм, айде пак те призовавам да решиш какво точно искаш да кажеш.

Библиография на Oxford за главата Стамболов The first English biography of Stambolov was A. Hulme Beaman’s M. Stamboloff, (London: Bliss, Sands, and Foster, 1895). There were few others of note until Duncan M. Perry, Stefan Stambolov and the Emergence of Modern Bulgaria, 1870–1895 (Durham, NC: Duke University Press, 1993). Stambolov’s stout defence of Bulgarian interests against Russian influences made him a dangerous subject for Bulgarian historians during communist rule but since 1989 curiosity has been reawakened and in the first half of the 1990s a number of important collations of source material were published, including Stambolov’s letters, see: Milen Kumanov, Lichniyat Arhiv na Stefan Stambolov, 2 vols. (Sofia: Otechestvo, 1994 and 1995), fragments from his diaries in Milen Kumanov (ed. in chief ), Dnevnik. Stefan Stambolov (Sofia: Kliment Ohridski, 1991), and a selection of his s©branie speeches, in Milen Kumanov and Dimit©r Ivanov (eds.), Parlementarni Rechi 1879–1894 (Sofia: Otechestvo, 1995). There is a great deal of thoughtful and perceptive analysis in Encho Mateev, D©rzhavnik©t Stefan Stambolov (Sofia: Letopisi, 1992). On the events of 1886, see Radoslav Popov, ‘Stefan Stambolov i Vasil Radoslavov v borba za politicheskata vlast v perioda na regentstvoto (1886–1887g)’, Istoricheski Pregled, 37/1 (1991), 13–28. For a much earlier but still interesting assessment of Bulgarian-Russian relations see Ivan Panaiotov, Rusiya, velikite sili i b©lgarskiyat v©pros sled izbora na knyaz Ferdinanda, (1887–1896) (Sofia: Universitetska Biblioteka No. 247, 1941). There is also relevant material in Andrei Pantev, Angliya sreshtu Rusiya na Balkanite, 1879–1894 (Sofia: Nauka i izkustvo, 1972). Stambolov inevitably features in the early sections of biographies of King Ferdinand. On internal evidence it is clear that John Macdonald, Czar Ferdinand and his People (London: T. C. & E. C. Black, London, no date) was written in the closing stages of the first Balkan war and treats the king as a liberator, whilst Hans Roger Madol, Ferdinand of Bulgaria: The Dream of Byzantium, trans. from the German by Kenneth Kirkness (London: Hurst & Blackett, 1933), attempts to redress much of the criticism levelled at Ferdinand after the first world war. Much greater objectivity is attained by Stephen Constant, Foxy Ferdinand, 1861–1948, Tsar of Bulgaria (London: Sidgwick & Jackson, 1979). The early years of the reign are excellently covered in Dr Ivan Panaiotov’s work cited above, and in Joachim von Königslöw, Ferdinand von Bulgarien: Vom Beginn der Thronkandidatur bis zur Annerkennung durch die Grossmächte, (1886–1896) (Munich: R. Oldenbourg, 1970). Fresh documentation on Ferdinand’s last days as king have been published in Milen Kumanov (compiler and editor), Abdikatsiyata na Tsar Ferdinand: dokumenti, spomeni, fakti (Sofia: Otechestvo, 1993). For many years the main sources for our knowledge of King Ferdinand’s court and its political intrigues came from works such as Sultane Pétroff, Trente ans à la cour de Bulgarie, 1887–1918 (Paris: Berger-Levrault, 1927), or, to a lesser degree, Nadezhda Muir, Dimitri Stancioff, Patriot and Cosmopolitan, 1864–1940 (London: John Murray, 1957), but more colour and detail has recently been provided in the diaries of Robert de Bourboulon, see Zina Markova (ed.), B©lgarski dnevnitsi (Sofia: Kolibri, 1995); Bourboulon was private secretary and then court high chamberlain to Ferdinand. Specific crises and incidents in Ferdinand’s reign are covered in a multiplicity of monographs. For the question of the exiled officers and their return, see the relevant sections of A. K. Martynenko, Russko-Bogarskie otnosheniya v 1894–1902gg (Kiev: Kiev University Press, 1967), and Stiliyan Kovachev, Zapiski na generala ot pehotata 1876–1918 (Sofia: Georgi Pobedonosets, 1992). The complexities of the parallel railway are explained in Theodor Beut, ‘Baron Hirsch’s Railway’, Fortnightly Review, 44, new series (July–Dec. 1888), 229–39, and in Curt Gruenwald, Türkenhirsch: A Study of Baron Maurice de Hirsch Entrepreneur and Philanthropist (JerusalFor the problem of the intelligentsia and its relationship to the people and the nation, see T. G. Vlaikov, ‘Nashata inteligentsiya po otnoshenie k©m narodnoto ni obrazovanie’, Mis©l (Sofia), 3/1 (1893), 7–28; Vladislav Topalov, ‘Otnoshenieto na sotsialistite k©m dvizhenieto protiv naturalniya desyat©k prez 1899–1900g’, Izvestiya na Instituta za Istoriya, 18 (1967), 53–88; and two articles by Vivian Pinto: ‘The Civic and Aesthetic Ideals of Bulgarian Narodnik Writers’, Slavonic and East European Review, 32/79 (1953–4), 344–66, and ‘The Literary Achievement of Todor Vlaykov, 1865–1943The misdoings of the second Stambolovist ministry were laid bare to the public in Doklad na izpitatelna komisiya po upravlenieto na stranata prez period ot 5 Mai 1903 do 16 Yanuarii 1908 (Sofia: Narodno S©branie, 1910). For much fascinating detail on and intelligent analysis of the situation between Bulgarians and Greeks in Plovdiv before and during the crisis of 1906, see Spyridon Ploumidis, ‘Symbiosis and Friction in Multiethnic Plovdiv/Philippoupolis: The Case of the Greek Orthodox and the Bulgarians (1878–1906)’, Ph.D. thesis (London, 2004). The outburst of student radicalism in 1905 is described in Dr K. Kr©stev, ‘Nashite universitet. Razmishlenie po povod na studentsko dvizhenie’, Mis©l (Sofia), 15/6 (1905), 328–46.

А западните автори са толкова глупави, че си пълнят оксфордските книги с цитати от времето на социализма. значи те са толкова наивни, че не знаят, че тука през соца има пропаганда. горките наисвници, това е интересно твърдение наистина. но всъщност друго не ти остава и да кажеш. когато няма повече аргументи, се твръдни винаги същото - че е пропаганда от времето на соца. а не знам в кой пост твърдеше, че пропагандата тогава била толкова хлабава, че направо я нямало. айде пак реши какво точно искаш да кажеш.

Абе остави 70те години. добро или лошо, това е социализъм. а социализмът води до облъчване, което се проявява в настоящето в аспектите, които описах. значи, преди доста време описах връзката между социализма и дълбоките слоеве на културата. сега описах връзката между социализма и повърхностните слоеве на културата. смятам темата за завършена и изчерпана, а аз положих немалък труд да я изложа.