alvassareiro

Не съм превел коментари, а самите глави и цитати от НПК. Значи, ти май не разбра. Това рестриктивно семейно законодателство, сигурно много прогресивно за началото на 19 век, но не и за 20, е отменено през 1910. И е върнато отново от Салазар, та остава чак до 1967-74. Описах ти какви точно са били законите. нещата са ясни. Другото е твой проблем. За убийството и ролята на жената в него го превеждам вече три пъти. No Código Penal de 1886, que vigorou durante o Estado Novo, o homicídio da mulher cometido pelo homem casado era punido com três meses de desterro fora da comarca, enquanto no crime cometido pela esposa, a pena tinha o mesmo grau de brandura só se o marido mantivesse «concubina teúda e manteúda na casa conjugal». В Гражданския кодекс от 1886, който остава в сила и при Салазар, убийството на жена, извършето от съпруга й е наказвано с 3 месеца изселване от местожителството. Същото престъпление, извършено от жената спрямо мъжа, се наказва със същото, само ако става въпрос за concubina - постоянна любовница - която се подвизава в дома на съпругата, или се срещат в него. Т.е жената трябва да докаже, че това е друга жена, с която съпругът й има извънбрачна връзка. Entre outras coisas, O Código Penal de 1886, segundo o qual a esposa adúltera era punida com prisão maior celular de dois a oito anos, enquanto o homem casado adúltero era condenado a uma simples multa que podia ir de três meses a três anos do seu rendimento. Според кодексът, жената, хваната в изневяра, се наказва с тежък тъмничен затвор от 2 до 8 години, докато мъжът, хванат в изневяра, е наказван само с глоба, която е от три месеца до три години от неговия доход. Това не е коментар. Това гласи законът. Но така и не разбрах, къде е тази страница, която искаш да преведа. Ако е една страница, давай я. Иначе сори, не ми се занимава повече, достатъчно абзаци приведох като пример.

Хаха, ти направо си.....Книгата е на Университета в Браганса. Напиши в google campos de concentracao - ще видиш и коментари от жертвите.

https://senado.uc.pt/imprensa_uc/catalogo/h...mporanea/campos концентрационни лагери в Кабу Верде. Цяла книга.

Целият граждански процесуален кодекс??? Луд ли си? Преведох всичко, което се отнася за жената. Ето пак за убийството: No Código Penal de 1886, que vigorou durante o Estado Novo, o homicídio da mulher cometido pelo homem casado era punido com três meses de desterro fora da comarca, enquanto no crime cometido pela esposa, a pena tinha o mesmo grau de brandura só se o marido mantivesse «concubina teúda e manteúda na casa conjugal». В Гражданския кодекс от 1886, който остава в сила и при Салазар, убийството на жена, извършето от съпруга й е наказвано с 3 месеца изселване от местожителството. Същото престъпление, извършено от жената спрямо мъжа, се наказва със същото, само ако става въпрос за concubina - постоянна любовница - която се подвизава в дома на съпругата, или се срещат в него. Т.е жената трябва да докаже, че това е друга жена, с която съпругът й има извънбрачна връзка. Entre outras coisas, O Código Penal de 1886, segundo o qual a esposa adúltera era punida com prisão maior celular de dois a oito anos, enquanto o homem casado adúltero era condenado a uma simples multa que podia ir de três meses a três anos do seu rendimento. Според кодексът, жената, хваната в изневяра, се наказва с тежък тъмничен затвор от 2 до 8 години, докато мъжът, хванат в изневяра, е наказван само с глоба, която е от три месеца до три години от неговия доход. a entrega e o depósito judicial da mulher casada - това е безусловна мярка, според която, ако жената напусне законния си съпруг, той има законовото право да я намери и върне насила в семейния дом, и да я задължи да стои там. No período do Estado Novo permaneceu o código civil napoleónico de 1867 - conhecido por "código seabra" - que assentava a sua preferência em "razão do sexo" e da família, embora tenha sofrido alterações que beneficiaram as mulheres durante a passagem do republicanismo para o liberalismo, discriminação essa que foi retomada pelo código civil de 1967. De acordo com o código civil napoleónico de 1867, a mulher devia obediência ao marido[7]; deveria acompanhá-lo a todo o lado, exceptuando ao estrangeiro[8]; a casada deveria residir na casa do marido[9] e este podia dispôr livremente dos seus bens.[10] Contudo, não podia sem o seu consentimento hipotecar, adquirir e alienar bens ou contrair obrigações[11], publicar artigos[12] e apresentar-se em juízo[13]. Também a mulher que casava com um estrangeiro perdia automaticamente a nacionalidade e jamais reservar para si a administração dos seus bens. Esta só poderia separar-se no caso de "adultério do marido com escândalo público ou completo desamparo da mulher ou concubina teúda e manteúda no domicílio conjugal", enquanto que os homens podiam solicitar a separação em caso de "adultério da mulher". No entanto, esta diferença, com base em critérios sexuais, vai acabar pela lei do divórcio republicana de 3 de Novembro de 1910, tornando possível a separação por mútuo acordo. През епохата на Салазар в Португалия е в сила наполеонското гражданско право от 1867. Според него, жената е длъжна да се подчинява на мъжа, трябва да живее в неговата къща,и той може да разполяга свободно с всичко, което тя притежава. Без негово съгласие, тя не може да ипотекира, да придобива блага, да сключва задължения, да отчуждава, да публикува писания и да се явява в съда. повече примери няма да давам. Приложих и преведох почти целия синтез на всички точки от ГПК на Португалия при Салазар, които касаят жената. Нямам намерението да превеждам целия кодекс. Смятам, положението е ясно.

Абе разводът ясно. Вече не е забранен обаче. Но и да беше, това е най-малката беля. Кое да преведа?

Дали е точно така в Ирландия съмнявам се. ЕС не би позволил подобни неща, - мъжът да забрани на жена си да излиза от дома, да работи, да пътува, да има пари и тн.....? Слез на земята. Айде дай да видим ирландското законодателство днес.

Гърция ли е родина на ориентаризма? Няма никакво значение къде е родината на ориентализма. Въпросът е, че ние сме били изложени на ориенталски влияния много по-дълго време, отколкото на западни такива. Резултатите - Сърцата на българите са отворени традиционно към нещо по-така ориенталско, отколкото към опера и класическа музика. На малките дечица днес, на по 15 години, кой отваря сърцата към чалга? Айде малко по-серизно горе по точките.

No Código Civil de 1967, continuou, porém, a prevalecer a autoridade masculina, pois o marido permanecia «chefe da família» com poderes decisórios relativamente a todos os actos da vida conjugal. Quanto à mulher era responsabilizada pelo governo doméstico mesmo se trabalhasse fora do lar. A administração dos bens do casal continuava a caber ao marido e a mulher continuava obrigada a adoptar a residência do marido e a estar impossibilitada de sair do país, exercer comércio ou movimentar depósitos bancários sem o consentimento dele. Тука се обяснява, че мъжът е Глава на семейството и има цялата власт над всички действия и решения в брачния живот, а жената е задължена да се грижи за домакинството и бла бла бла, мъжът разпределя парите, т.е дава пари на жената, и може да й забрани да РАБОТИ, да излиза от страната, да има банкови сметки, и тн. И това е след реформа от 1967

Quanto ao divórcio, o grande golpe à lei republicana de 1910 foi desferido com a celebração da Concordata entre a Santa Sé e o Estado português, em 1940, que passou a reconhecer os efeitos civis do casamento celebrado segundo as leis canónicas. O casamento tornou-se indissolúvel a partir de então e, por conseguinte, todos os casados pela Igreja – a larguíssima maioria -, que se separavam, já não se podiam voltar a casar. Esta situação que vigorou até 1974, gerou muitas situações de ligações extra-matrimoniais não legalizadas e aumentou o número já de si grande, dos filhos ilegítimos. Относно развода, големият удар по Републиканското законодателство от 1910 е нанесен с приемането на Съглашението между Светия Престол и Португалската държава през 1940, което признава гражданския брак само ако е според католическите норми. Бракът е неразтрогваем от момента на сключването му и следователно, всички, които се женят от Църквата - почти мнозинство, и се разделят, не могат да се оженят повторно. Това положение остава до 1974, и води до много извънбрачни връзки, което пък предизвиква бум на незаконни и извънбрачни деца.

No Código Penal de 1886, que vigorou durante o Estado Novo, o homicídio da mulher cometido pelo homem casado era punido com três meses de desterro fora da comarca, enquanto no crime cometido pela esposa, a pena tinha o mesmo grau de brandura só se o marido mantivesse «concubina teúda e manteúda na casa conjugal». Според Гражданския Процесуален кодекс от 1886, който остава в сила и по време на Новата държава на Салазар, убийството на жена от съпруга й се наказва с 3 месеца изселване от областта, докато ако същото престъпление е извършено от жената - т.е тя убие мъжа си - наказанието е меко, т.е същото, само ако мъжът е направил изневяра в семейната къща.

Приета е през 1939. Codigo do Processo Civil de Portugal През 1961 има изменение, но то оставя горното, което е отменено чак през 1967. Em 1961, um novo Código do Processo Civil substituiu o de 1939 mas manteve «a entrega e o depósito judicial da mulher casada», que só seria anulada em 1967, quando entrou finalmente em vigor o novo Código Civil.

O Código do Processo Civil de 1939 reintroduziu o poder concedido ao marido de requerer a entrega e «depósito» judicial da mulher casada. Este possibilitava ao marido, em caso de saída da mulher da casa familiar, exigir judicialmente que ela fosse aí compulsivamente «depositada» em sua casa, como se fosse um fardo. As mulheres deixaram também de poder exercer comércio, viajar para fora do país, celebrar contratos e administrar bens sem o consentimento do marido. тук се говори за насилственото затваряне на жената в дома, ако излезе срещу изричната воля на мъжа. Трябва също да иска изрично позволение от мъжа си да пътува, излиза извън страната, да работи, да контактува БЕЗ ИЗРИЧНОТО СЪГЛАСИЕ НА МЪЖА

http://caminhosdamemoria.wordpress.com/200...-em-portugal-1/ жените в Гражданския кодекс на Новата държава има абсолютно всичко което те интересува

Не, лъжеш се. Това е втората криза. Има друга преди нея, при галтиери от 1981-82

Codigo do Processo civil, 1933 - "se a mulher por algum motivo sair de casa contra a vontade propria do marido, pode-se fazer regressar de forma compulsiva, mandando que seja depositada em casa" (a vida num sopro, jose rodrigues dos santos, pagina 484) Ако жената по някаква причина излезе от вкъщи срещу изричната воля на съпруга, може да бъде върната насила, заповядвайки да бъде въдворена вкъщата си. - член 461 O marido pode violar a correspondencia da mulher, mas ela nao pode violar a correspondencia do marido.(a vida num sopro, jose rodrigues dos santos, pagina 485) Мъжът може да чете кореспонденцията на жената, но тя не може да чете неговата. същия член 461 do codigo do processo civil 1933 казва: -preve-se pena branda para o marido que assassine a mulher caso a apanhe em situacao de flagrante adulterio. Se a mulher apanhar o marido em flagrante adulterio e o matar, preve-se pena pesada (оригинален текст Codigo de Processo Civil 1933, artigo 461) Предвижда се лека присъда за мъж, който хване жена си в очевидна изневяра и я каквото и да те интересува като оригинал, пиши Codigo de Processo Civil, Constituicao 1933, PVDE - тайната полиция,

Ами мога ти дам текстовете на португалски. Виж сега. Хулиганство и така нататък е едно. Отношенията мъж-жена е нещо съвсем различно. Не става въпрос за смешни закони, а за сериозни неща, като отношенията мъж-жена, дори интимните отношения. Като начало, ще ти пусна това, което съм превел по-горе. Ако имаш интерес, мога да помоля някой приятел португалец да ми даде старата конституция. ПС. Кризата в Аржентина започна през 1982, по времето на ген. Галтиери и военната хунта, продължи при Раул Алфонсин, после при Менем, след туй при оня от перонистката партия, та до днес. Много тежък преход. Всичко друго, законово или не, което те интересува, търси сам. Нямам време да изпълнявам домашни.

В духа на темата, бих искал да вмъкна някои от елементите на Конституцията, която Салазар приема през 1933, и остава в сила до 1975. Става въпрос за гражданския кодекс, регулиращ властта на мъжа върху жената: -жената няма право да излиза от дома си, или да напуска страната, без изричното съгласие на съпруга; - жената няма право да работи, без изричното съгласие на съпруга -според кодекса, мъжът е глава на семейството, а жената е длъжна да му се подчинява. Ако не се подчинява, той има право да й забрани да излиза от вкъщи. -ако е бита от законния си съпруг, жената няма право да търси юридическа закрила; -мъжът има всички юридически права да анулира брака, ако открие, че жената не е девствена. -член 461 казва, че съпругът има право да нарушава неприкосновеността на личната кореспонденция на жената, т.е да чете писмата й, но обратното не е допустимо. -член 461 В - ако мъжът хване жена си в явна изневяра, и я убие, може да получи мека, често условна присъда. Обратното обаче не е валидно. В такъв случай жената получава най-тежката възможна присъда. Правителството на Салазар създава нещо като държавна сигурност, но по нравствено-моралните въпроси, наречена PVDE - Policia de Vigilancia e defesa do Estado. Произнася се PeVeDe (a думата pevide означава семка, затова португалците я наричат "семката"). Полицията следи за обществения морал - кой как е облечен по улиците, кой каква музика слуша, какво чете, какви филми гледа, и тн. Тази тайна нравствена полиция създава гъста мрежа от тайни агенти, доносници, наречени pardais, които се прехранват, като пишат доноси срещу всеки, несъгласен с режима и нормите му. Подозрителните лица се въдворяват в няколко концентрационни лагера на о-вите Кабу Верде, далеч от родината и любопитните очи. С подобни мерки, Салазар връща страната си в Средновековието, и любимата му Инквизиция, чиито маниер той боготвори. Както виждаме, и маниерите не се различават особено от тези у нас.

Да, прав си за Словения, и затова там чалгата, ако въобще я има, е и най-ограничена в сравнение с останалите страни. Навярно е някакъв остатък от югославско време. Обаче, очевидно повечето балкански народи имат някакво влечение, някаква наклонност към източното, ориенталското, дори и да не са го имали в културата си, и когато им дойде насреща, го предпочитат пред западните влияния, и безспорно главен фактор затова са времената на османско робство, да кажем някаква реминисценция. Изобщо, забелязват се няколко корелации, така да се каже: 1.Степента на масовост и на бруталност на чалгата нараства правопропорционално с географското приближаване към Турция, което не е само географско, а и продължителност и степен на влияние на османската власт. С други думи, чалгата е популярна в различни степени и сила в онези територии, били някога част от Османската империя. Да не говорим също, че географската чалгаджийница на България е най-близко до Турция, е може и случайно да е. 2. Социализмът няма съществено пряко влияние в случая, поради няколко причини; - има луда и тотално развихрена чалга в страни, които никога не са имали социализъм - Гърция, Турция. - като извор на нашата чалга се сочи Югославия, страна със доста по-западно ориентирана политика и влияния през епохата на социализма. За Гърция нама нужда да коментираме. - чалга няма в страни, които не са имали турско робство, но са имали социализъм - Русия, Украйна, Полша - чалгата се радва на небивал успех сред подрастващи, 15-20 годишни младежи, които не са и помирисвали социализъм. 3. Около 500 години сме били откъснати от контакт със земите, създаващи по-високи естетически музикални примери и влияния, поради което у обикновения човек не е наложила някаква дълбока склонност към високи естетически примери. След Освобождението, за някакви си 30-40 години не може да се наложи някаква напълно нова култура, която да компенсира онези 500 години преди това, и западните високоестетически влияния си остават пердимно елитарни, е има и някои изключения, като старите градски песни. 4. Социализмът отделно се опита насила да наложи една по-стойностна музика и вкус, поради което повечето хора след 1989 г. свързваха естрадата именно със социализъм, и това допринесе за масовия отлив от този стил, който единствен у нас има потенциала да е аналог на чалгата. И именно това според мен е неговата главна вина. смятам, съм ясен.

Ами естествено, че чалга се слуша от всички балканци, и затова комунизмът има малка роля. Да се замислим кое е общото между всички балкански народи - отговорът хич не е труден. Не споря, рокът също е и поезия. Това го казах само за да се съгласиш, че естрадата не е стерилна, щом не се занимава със социални проблеми. А примерът който дава Хърс е изключително показателен и точен. Именно в Гърция споменатите културни особености, създаващи влечение към чалгата, се проявяват в най-чиста среда, без дори и капка социализъм да е имало. там пък за рок или естрада въобще и дума не може да става. Но, рокът е основно музика на бунта. И е характерен за онези народи, които традиционно се бунтуват. Ние обаче не спадаме към тях, тъкмо напротив. А фактът, че рокът създава и красиви романтични балади, е свързан с това, че в САЩ или Англия, понеже няма естрада, рокът изпълнява и нейните функции. Иначе съм напълно съгласен, че за лесното възприемане на чалгата стоят характерни за региона културни особености, тука наистина удари бингото.

Не съм съгласен. Проблемите на хората са най-различни. например основен проблем на човек са неговите чувства, любовта, раздялата, тъгата, и именно затова става въпрос в естрадата. Така естрадната музика изобщо не е стерилна и отделена от човешките проблеми, а точно обратното - тя ги засяга и то най-дълбоките и важни от тях. Освен това романските страни и Русия са култура, много по-близка до нашата, отколкото англосаксонската или американската. Тяк има едно съществено разделение - от една страна е музиката на континентална европа - мелодична, запеваема, ритмична, към която спадаме и ние, от друга страна е съвсем различният тембър и звучене на англосаксонската музика, която пък ни е най-далеч на нас, като жители на континентална и южна европа. значи няма да се вслушаме в мелодичната и нежна южна музика, а ще тлеем по напълно чужди ритми отвъд океана? Твърдението ти, че почитателите на естрадата застаряват е напълно невярно. Тя е основна музика в Италия, Испания, Франция, цяла Латинска Америка, Русия, и недотама основна в Германия, Скандинавските страни, и изобщо не е основна в САЩ и Англия, за което определено фактор са определени културни различия. Значи ние в културата си по-близко до южна Европа и Русия ли сме, или до Англия и САЩ? Рокът по същество е продукт на определена култура и е свързан с нейните особености. Затова има популярна музика във почти всички страни, а рокът в тях е привнесен и често копие на американския. В САЩ пък рокът се заражда като бунт срещу определени културни особености на американската култура, затова и рокаджиите са небръснати, често аутсайдери, те са тези, отпаднали от борбата, и опълчили се срещу подобни ценности. Във Франция обаче външният вид на едни американски рокаджия е напълно неприемлив, ако искате да пробиете на френска почва. Нещо подобно на рока е сега и рапът - значи музика, особено и най-вече характерна за чернокожите от гетото, какво общо има с нашата българска култура? Рокът, както и рапът, са копия на нещо чуждо. Естрадната музика обаче, макар и също до известна степен привнесена, ни е по-близка - за нейн пример служи италианската естрада. Ама де е Италия, де е САЩ? Да не говорим, че българската естрада е нещо по-скоро самобитно, Лили Иванова няма аналог навън, като звучене главно. Да не говорим пък, че Русия, като една типична славянска държава, е много по-логичен пример за привнасяне на вкусове, отколкото САЩ и Канада. Друг е въпросът, че естрадата не е висока музика. Азнавур не е елитен изпълнител, а масов. И това е нивото на масите. Въпросът е обаче защо българските маси отхвърлят естрадата та дори и рокът, и предпочитат чалга? нещо безспорно в пъти по-жалко от тях.... Сега още нещо важно. Недей забравя, че тестовете особено на естрадните песни са поезия. По твоята логика, поезията, за да бъде поезия, трябва да зареже чувствата и любовта, и да почне да се занимава с безработицата и здравната реформа, ли що ли....това може и към литературата да се отнесе.

Изобщо, искам да обобщя казаните по-горе мнения, защото много неща не се връзват. Значи, каза се, че народната музика била унищожена. Пълна измислица. Народната музика не може да бъде унищожена, защото тя се създава от самия народ, от старите баби, не се пуска отгоре. Фактът, че днес все още има народни песни и ансамбли означава, че нищо не е унижощено. това, което се случи, е че чрез процесите на урбанизация и модернизация просто хората по един естествен начин загубиха интерес към народната музика, както това е станало и в САЩ, и в Западна Европа. Поради тази причина навярно партията се е опитала да поддържа интереса към народното творчество, като създава някакви, недотам успешни ансамбли. само че това е един изкуствен опит. В цяла Западна Европа и САЩ след ВСВ се появяват нови музикални стилове, които хващат окото и народното запада по един естествен начин. Интересно ми е нещо друго обаче. Ако по-възрастните хора са имали все пак някаква потребност от народна музика, е съвсем нормално да се обърнат към ансамблите и хоровете от времето на соца. Защото, каквито и промени да е претърпял фолклорът в ансамбъл Филип Кутев, все пак това е една в пъти по-поносима и стойностна музика, от кръчмарската чалга. Значи, хората, за да избегнат "извращението" на народната музика, което е направил Кутев, се обръщат масово към още по-голямо извращение, наречено чалга. Е тука нещо не се връзва. Много по-логично е, когато хората усетят, че някой подменя това, което считат за важно, да се напънат за го запазят чисто и недокоснато от подмяната, вместо да се заглеждат по още по-просташкото. Точно така българите са запазили езика си и религията по турско. Аз съм склонен да приема, че социализмът е нанесъл някакъв удар по културата, налагайки една висока естрада, за която очевидно хората не са имали възприятия, за да я оценят. Или пък не са харесали, че им идва насила и тн. Значи, да приемем, че соцът отваря някаква празнина. Само че, кой може да обясни защо народът решава, че тази празнина трябва да се запълни именно с просташка музика и каква по точно е ролята на соца в този избор? Все едно някой насила да те кара да слушаш Бетовен, обаче ти си оставаш един простак. Е кой е виновен в случая - ти, който си си простак по рождение и те кефи простотията, ими този, който те кара насила да правиш нещо по-висше?

А това въобще не е вярно. Вие да не очаквате и млади, и стари, да запеят стари градски песни, или народни такива. това е смешно, кой млад човек би го направил. Защото очевидно вие, когато сте били тинейджъри, не сте. Значи, соцът е виновен за чалгата, защото налагал по-висока и естетическа музика на хората, ама те не я оценили. И затова почнали да харесват кръчмарска музика. А защо ми се струва, че тук най-голяма вина има общият нисък вкус на хората, които предпочитат кръчмарското пред по-високото естрадно пеене. Това е все едно да ходиш на училище, и да си останеш пълен простак, въпреки, че насила те учат на нещо. Е кой е виновен в случая - тея, дето се опитват насила да те образоват и да ти вдигнат вкуса малко, или ти самият.

Партията има индиректно влияние - ами то всичко има индиректно влияние, и слънчевата радиация влияе индируктно върху чалгата. Не знам защо въпреки, че всички признават, че социализмът имат индиректно влияние, се говори именно за индиректното, а не за директното влияние. От изложението, което звучи на места вероятно, вадя няколко извода. - чалгата е резултат от процесите на урбанизъм. Социализмът наложи урбанизъм, но урбанизъм щеше да се развие и без социализъм. Да не говорим, че в Гърция и Турция, държави със слабо развити процеси на урбанизъм, чалгата, а не автентичният фолклор, се вихрят наволя. Значи, идеята за урбанизмът отпада.

А кой е казал, че хубавата музика трябва да бъде социално ангажирана. Да не би класическата музика и операта да са социално ангажирани. Естрадната музика е една обща музика - има я в Испания, Португалия, Русия, Италия, Франция, Германия. Рокът обаче е характерен за САЩ и Англия, откъдето тръгна, и е свързан с техните социални проблеми, не с нашите.

Не разбрах шегата, може би защото не съм по-стар. Но се усмихвам от куртоазия. А защо пък трябва да слушам Дъблинърс? По силата на какви причини трябва да слушам Дъблинърс, а не нещо друго, което смятам е по-важно за мен, като ранен Хулио Иглесиас, или един Адамо например? Ам?