alvassareiro

Безспорно, изчерпателен отговор, изчетох го на един дъх, и интересен. Но не намерих отговор на основните въпроси, които си задавам. Както и да го наречем, демократизъм, парламентаризъм, алтинг, дагсхоф или тн това са само понятия, всяко различно само по себе си. Но принципът е важен - в каква степен хората се управляват равновластно, до каква степен имат пряко участие във властта, контролират ли я, или нямат такива права. В Средновековието, особено в някои негови етапи, хората нямат почти никакво участие в управлението, което е безспорно отсъпление от пряката демокрация на древна гърция. Сега за откритията - барутът идва от Китай, не е дело на европейската цивилизация. Датските кораби, вятърните мелници, ломбардското банкерство, ханзата, все хубави неща - родени в периферията на европа, от общества, непознали феодализма, църковната скованост и абсолютисткия произвол, така типичен за класическа европа за времето, когато са направени. Каквито и върхове да е имала схоластиката, тя е далеч от научната мисъл. Не допринася за никакви научни открития, не подобрява техниката, не намира масово приложение на практика, поради факта, че в средновековна европа - класическото средновековие от 14-15 век - образованието е окупирано от църквата и няма свобода на волята. Масова образованост също няма. Изобщо, за един период от над 1000 години, откритията и напредъкът е много незадоволителен. В сравнение с предходните постижения. Също така се питам - а защо, поради какви причини нашите ценности не са били и ценности на миналите поколения? Дали заради невежеството, желязната хватка на църквата, изостаналостта на ума от средновековната епоха, които попречиха да се развият тези ценности още тогава. Търсим причините, не само примирителни констатации. Византийците да си спорят за каквото си искат, тяхна воля. Но ако обичат, докато си спорят, да развият и науката, която наследяват. Този пропуск е непорстим, и води до тъмните векове напред.

Пак не ме разбра, може би не се изразявам ясно, понякога пиша много хаотично. Обясни, какъв напредък е постигнат през Средновековието? Примерно парламентите, които визираш. Нима парламентаризмът тогава е толкова развит, както в Древна гърция. Или научното развитие - нима през средовековието науката достига висотите на древните гърци? Тома аквински е едно изключение, при което схоластиката наистина има някои постижения. Има още двама-трима схоластици, но това какво е в сравнение с древногръцката философия, логика, наука, демокрация. Идеята на всичко, което пиша е, че Средновековният период, сравнен с прдходните, е един голям застой. каквито и постижения да има, те бледнеят пред това, било преди него. Това е връщане назад. Спорът ни тръгна от византия - най типичната средновековна държава. Каква наука има. Да питам - защо византия, наследила земите на древните гърци, не развива тяхната наука, а 800 години си чеше езиците с пълни безумия за христос, имал ли или няма две природи и тн. Кой го интересува това? Значи това са 800 изгубени години, който можеха да отидат в развитие на науката, та обществото им малко да дръпне.

Ами то цялата ни цивилизация е базирана на античността.

Открития и култура Бих искал да обобщя теорията за културните измерения спрямо изключително важни аспекти от социално-икономическия живот - Откривателството - Прогреса Поне две са културните измерения, които определят в дали едно общество ще направи революционни открития в някоя област, които ще доведат до неговия прогрес. От една страна това е спокойствието-тревожността в обществото, тъй като спокойните общества са отворени към промени, не се страхуват от новостите, имат откривателски дух. От друга страна това е равновластието, което позволява едно откритие да бъде приложено на практика и така да доведе до ефект. На трето място, това е разбира се, принудата, какъвто е случаят с Португалия, която, макар и тревожна култура, е принудена да търси земи в Атлантика, тъй като на изток просто няма възможност да се разшири. Но, говорейки за влиянието на културата върху изследваните явления, е редно да се разгледат случаите, при които тя се проявява в най-чист вид – а именно, когато принудата е сведена до минимум. Сега към същината на темата. Стресът в тревожните общества обяснява тяхната неспособност да създават коренно нови, напълно нови революционни продукти. Тревожността се свързва винаги с подозрителност и страх от новото, придържане към утвърдени и доказано сигурни поведенчески модели, начини на производство и живот. Така, индустриалната революция е както знаем британско явление, т.е плод на една спокойна, и равновластна култура. Няколко века преди това Китай също преживява своя собствена индустриална революция – открива хартията, барута, доменните пещи. В голяма степен, това се дължи на спокойната китайска култура. Но за разлика от Англия, китайската администрация не разрешава свободното разпространение на тези открития във всекидневието и икономическата практика. Китайските упревници виждат заплаха за властта си, и на бързо индустриалната революция е потушена. Великобритания обаче, освен че е населена със спокойни хора, има и равновластна култура. След като се появяват първите индустриални изобрететия, аристокрацията и кралят не се опитват да ги обсебят или цензурират. В резултат на което Британия преживява изцяло първата индустриална и икономическа революция. Всъщност, от гледна точка на съвремието, почти всичко, което имаме днес, се дължи на тези две черти на английската култура – спокойствие и равновластие. Поради тази причина почти всички революционни изобретения са направени в спокойни култури – първо в Англия, а след това в Америка. Като революционно изобретение например е заместването на животинската тяга с парна машина. След което това изобретение е подобрено – парната машина се замества с бензинов двигател в Германия. Но това е само едно подобрение – един двигател се замества с друг, по-добър. Самата концепция, революционната идея, се появява в Англия, не в Германия. Към тези революционни открития може да се добавят – самолетът, телеграфът, електричеството, грамофонът, телевизията, фотокопирането, компютърът, интернетът. Всичко това се свързва с Англия, и по-късно – със САЩ. Тревожите и стресирани култури, като немската, френската, японската имат способността да взаимстват нововъведенията, и то само след като са се убедили, че те наистина са полезни и безопасни. Те ги усъвъшенстват и в редица отношения задминават откривателите им. Японците не измислят нито телевизията, нито автомобилите, но днес те са водещи лидери в производството и усъвършенстването на чуждите концепции. Това се дължи на няколко особености: - Тъй като стресираните тревожни култури, като японската, немската, френската, нямат стремеж към откривателство и изобретяване на революционно нови технологии, такива се появяват първо в спокойните – Англия, Китай, по-късно и САЩ. Бързо тези изобретения се прилагат на практика и водят до икономически напредък, т.е индустриална и техническа революция, като тази в Англия. Спокойната култура рязко дръпва напред заради новата технология, но това засилва още повече тревожността в тревожните народи, че изостават, че пропускат нещо важно. Затова след известен период от време, когато се убедят, че откритието наистина води до добри резултати е не вреди, тревожните култури трескаво се заемат да наваксат пропуснатото – и в този трескав стремеж усъвършенстват откритието и често задминават спокойния откривател. - Едно е да откриеш нещо, някоя концепция, съвсем друго е да организираш неговото масово производство. За изобретяването се иска отворен и спокоен ум, а за организацията на труда се иска ред, дисциплина, правила. Спокойните народи имат отворения и откривателски ум, но им липсва стремежът към ред, планиране, предвиждане, нормиране, който е типичен за тревожните култури – именно това са механизмите за намаляване на тревожността. Затова спокойните народи измислят гениалните новости, но често изпитват трудности при организирането на качествено масово производство. - Наред с това, стресираните култури, като немска, италианска, япоска, имат особен култ към точните инженерни науки, защото там няма двусмислие и несигурност. Затова често те са по-добри в усъвършенстването на нововъведението. Поради тези културни особености, след първоначалните си успехи и икономически бум през 18 век, Великобритания е задмината по растеж от тревожна Германия. По същия начин през 80-те Япония задминава САЩ. Виждаме отново процеса, при който стресираните култури, опитвайки се да догонят спокойните изобретатели, ги задминават, подтиквани от собствената си тревожност да не пропуснат нещо, вече утвърдено като гарантиращо успех и прогрес.

Пак изпадаме в игра на думи. Регионални събрания може и да има във Франция, но говорим за парламентаризъм, за реално представителство и участие на народа в управлението. Това започва на практика само в Скандинавия, минава през Англия и Холандия, а в остатъка на Европа идва чак към 19 век. Значи пак отиваме към периферията на континента. И не, средновековието не свършва през 13, а към 16 век. Всъщност, сполът беше конкретно за Византия - за откритията, които тя прави, и науката, която развива. А античността вярно е, няма големи открития в практиката, но е забележителен сремежът на хората от нея да поставят началото на наука, която се очаква да се развива столетия след това. Но това не става. Безспорно, с областта на схоластиката има няколко изключения, като Аквински, дали блестящи примери за логика. Но това са няколко имена само, за този дълъг период от време, несравними с онези, античните, които се нарояват за много по-кратък период от време. За научни приноси да не говорим. Защото днес сериозната наука се занимава с Питагор, не с Тома Аквински. И пак да кажа - повечето заслуги на епохата странно се случват именно в нейния край - значи можехме да си спестим поне 1000 изгубени години. Не говоря и за средновековието в неговата цялост, защото изключвам Китай, империята на инките, Япония и тн. а за ядрото на средновековна европа, онази, доминирана от сковаващ католицизъм и православие, феодализъм и абсолютизъм, блокиращи науката и демократичното развитие. НО, всички примери за напредък от периода, идват от онези земи и общества, които са противообраз на това - северна европа, италианските градове републики, холандия, англия.

Иска ми се да кажа две думи за абсолютизма в Швеция. В средата на 18 век на престола е крал Адолф. Женен е за Луиза, най-малката сестра на пруския крал Фридрих. Кралят няма абсолютно никакъв интерес към политиката, и се занимава с градинарство и развъждане на коне. Цялата власт е в ръцете на парламент, в които са представени основните съсловия в обществото - селяни, търговци, аристокрация, военни, като аристократите имат мнозинство. Ръцете на монарха са вързани от всякъде, но това очевидно и не го безпокои много. Съпругата му, Луиза, има болна амбиция да се засили кралската власт и да се установи абсолютизъм. Постоянно пришпорва мъжа си да направи нещо. Като става ясно, че Адолф няма никакви амбиции и политически стремежи, жена му взима инициативата в свои ръце. Организира опит за преврат, заедно с група офицери, без знанието на краля. Пучът е осуетен, а заговорниците екзекутирани. Луиза се спасява по чудо. Тогава цяла й амбиция за силна кралска власт се прехвърля към сина й - Густав. През 1772 г. Густав е коронясан като Густав III. На портрет от времето по време на коронацията е заобиколен от омразните аристократи, които ограничават силно властта му. Кралят не не двоуми много. През пролетта на 1772 организира преврат, и заедно с група офицери арестуват няколко десетки аристократи от парламента, последван от екзекуции. В края на годината Парламентът Риксдаг приема Конституция, съчинена набързо от краля, с която властта му значително нараства. Това поставя пачалото на швецкия абсолютизъм, продължил 20 години. Властта на аристократите значително е ограничена, не са редки арестите и екзекуциите. Но дори и по време на абсолютизма, Парламентът продължава да действа, а властта на краля все още е ограничена. Например няма право сам да обяви война. Затова през 1788 кралят организира инсценировка - облича група шведски войници в руски униформи, и организира засада. Парламентът е принуден да подкрепи предложението му за война, и започва Шведско-Руската война, продължила 2 години, и довела до разгрома на Русия. Авторитетът на краля рязко нараства, което му осигурява прокарването на нов закон в парламента, който ограничава още повече властта на аристокрацията. Именно 1789 г. се смята за начало на пълния абсолйтизъм, продължил едва 3 години. Междувременнно, Густав облисля да парти войски в Европа, за да спре Френската революция. Военните авантюри на краля обаче имат цена. Нужни са му пари, с които да субсидира военните си кампании. През 1789 г. прокарва закон, с който забранява на шведите да правят алкохол в домашни усилия. Налага държавен монопол върху варенето на бира - масова напитка за времето си. Налага акциз върху цената, както и сурови данъци върху печалбата на пивоварните. Това води до масови брожение сред населението, в резултат на което кралят променя политиката - дава право на обикновените граждани и селяни да варят определено количество, без акциз и данък, но цялата тежест пада върху аристократите. Този ход, заедно с зачистилите екзекуции и преследване на аристократи, води до ескалация на напрежението. През 1792 г. кралят е застрелян от нисш аристократ по време на бал с маски в кралската опера. Густав имал мания по маските, но в конкретния случай забравил да си махне кралската звезда от ревера. Издъхва в страшни мъки на 46 годинии. Това слага край на абсолютизма в Швеция, продължил около 20 години. През 1809 г. Ригсдагът гласува закон, с който правомощията на краля са почти изцяло ограничени, а властта му става символична. Швеция обявява неутралитет за вечни времена. Особености на шведския абсолютизъм: 1. През времето на абсолютизма (1772-1792) има действащ парламент, Ригсдаг, който ограничава в някои аспекти властта на краля, както и действаща конституция. 2. Започва икономическо и социално развитие. Прокарани са редица нови за времето си закони, а шведската икономика е в разцвет. Кралят става изключително популярен сред населението. Предоставя пълна свобода на католици и евреи, отменя редица тежки криминални закони, либерализира търговията, 3. Подчертан милитаризъм. 4. Отличителна черта не само на шведския, но и на датския абсолютизъм, е че всички действия на краля са насочени срещу аристокрацията - негов основен съперник за властта. В стремежа си да я обезсили, кралете се стремят да спечелят на своя страна селяните, търговците и обикновените граждани, давайки им повече права, политически и икономически свободи и либерално законодателство. По време на управлението си, Густав се стреми да ограничи броя на депутатите-аристократи в Парламента, за сметка на другите съсловия - земеделци, търговци. Така всъщност стремежът за по-силна власт се свързва с отслабване на аристокацията и увеличаване на гражданските свободи, икономическо развитие и парламентаризъм.

Ами пак не съ съгласен със СРедновековието. Като говоря за средните векове, визирам класическите му белези - религиозност, схоластиката, тотално невежество и назадничавост. Затова изключвам от списъка северните народи, италиансите градове републики, англия, холандия и германските земи, които са доста напредничави за времето си. Защото ще видим, че всички изобретения, изобщо целият прогрес от епохата е съсредоточен именно там, където има повече равновластие, и където църквата не е оплела пипалата си. Барутът не е европейско откритие, парламентите и печатната преса идват от севера, печатната машина също. Нека видим класическата средновековна държава - Византия, какво е открила. Нищо. Изглежда и малкото неща, открити през средновековието, ако има изобщо такива, идват или от периферията на средновековна европа, или от малки градове-републики и разпокъсани немски княжества, където отношенията се отличават с по-голяма свобода. Но, дори и така да е, всички тези изобретения идват много късно. Ти визираш 13-15 век, ами това е самият край на период от повече от 1000 години. Много се закъснява. Много време се губи. Я виж древна елада за какъв рекорден срок развива начната си мисъл. Но, прав си че парламентът е средновековно изобретение. Само че идва от севера - Швеция, Дания, Исландия, по късно-англия. За действащ парламентаризъм в остатъка от европа през средновековието е трудно да се говори.

Всъщност, описанията на марко поло за изтока са толкова невероятни, че въобще не са надежден източник за информация. А това, че е съобщил за горящи камъни, не означава, че европа масово започва да търси въглища. Защото ако беше така, парната машина щеше да се появи още през 14 век. Да не говорим пък, че очевидно, според описанията на марко поло, някъде извън европа са по-развити, щом имат въглища. Великата европа явно не подозира, че има такова нещо. Много разочароващо и показателно. Всъщност, нямах предвид какво е било само през античността, а какви открития са направени преди средновековието - огъня, металите, колелото, писмеността, парите, корабоплаването. Но на фона на всичко това средните векове просто бледнеят. Да не говорим, че през античността започва развитието на всички науки, които познаваме. Както и че се развива идеята, че земята е кръгла. Същото, което е табу през прехваленото средновековие, през което Европа тъне в невежество. Както сам казваш, всички велики неща, тласнали човечеството напред, са се появили преди, или след средновековието. Но не и през средновековието.

Е, има някои затягания след войната с Германия от 1864, има там един Еструп, но парламентът не е бил разпускан, а партиите не са забранявани. Всъщност, по време на дядото се утвърждава окончателно датския парламентаризъм, и либералната партия идва на власт. И точно при него, в началото на 20 век, се полагат основите на датския социален модел.

Не разбирам какво искаш да кажеш. Галите не са имали Ханза. Това кой ти го каза? Като на мен не вярваш, прочети за Ханзата - кога е основана, къде, с какво се занимава и и тн. Ок? Естествено, че е имало занаятчии. И селяни. Занаятчийството стои в основата на търговията. Я кажи, кой ти каза, че в Скандинавия няма селяни? Това е меко казано странно твърдение. Как скандинавската търговия да няма успех. Я прочети пак за Ханзата. Аз мисля, тук говорим за доминиращи дейности в стопанството, не има ли или няма селяни. Значи, с четене става всичко. Да ти кажа, струва ми се, че измисляш разни щуротии, и после ги оборваш с твърдението, че не са твои. В скандинавия нямало селяни.....Хм Що за щуротии.

ЗАщо ли и аз се занимавам. Има информация кой с какво търгува, чети. До колкото разбирам, отричаш, че има Ханза, която търгува? Кой според теб довиба дървен материал или руди? Как е възникнала търговията....Що за въпроси? Руди не се изнасят през Средновековието, от ях се добива мед и желязо, от които се правят разни неща. В скандинавсикте планини се намират солидни залежи на медни руди.

Как да няма продукт за търговия? Ханзата основно не търгува със земеделски продукти, а с дървен материал от Скандинавските планини, руди пак от Скандинавските планини, перли, с които започва самата търговия, инстументи, стъкло, восък, смоли, кожи, риба и тн. както и някои земеделски продукти, като овес, ръж от вътрешността на полуострова. Мисля, че отговорих на всичките ти питания в постингите по-рано. 1. Има опити от страна на дребни феодали да наложат феодализъм, без успех. 2. Селските и антифеодалните въстания водят до конкретен резултат - пресичат възможността да се наложи феодален строй, и селяните да се закрепостят.

Хаха, ами да Но нека внесем все пак гръцки елемент в топогенезата.

Това е вярно безспорно. Но, между другото, аз не виждам съществена разлика между двамата. Все пак Борис има известни заслуги, не може да се отрече - спасяването на евреите, и непращането на войски на източния фронт. Но, ролята на Борис за спасяването на евреите още не е моного ясна според мен. Той въвежда антиеврейско законодателство, евреите слагат значки, изселени са в провинцията, а доста са пратени в лагери. По негова заповед са натикани във вагони и подготвени за екстрадация. Пак той отменя заповедта, под натиска на църквата, политците около Пешев и общественото мнение. Изобщо, противоречива личност. Да ен говорим, че редовно търчи при Хитлер. То не са срещи, не е чудо. Да си помисли човек, че имат връзка. Когато и да пусна Хистори, все Хитлер и Борис дават заедно. А за равновластието и неравновластието е ясно, мисля. Нито Кристиян, нито баща му, нито дядо му, не подкрепят военни преврати, не разпускат парламенти, не забраняват политически партии. Кристиян се развява из Копехаген сам, без охрана, и всеки може да го пипне, види, а нашият си се държи царски. И още нещо. Както към норвежкия, така и към датския крал, е прието да се говори на ТИ. А, и още нещо. Мисля, че не е толкова важно каква е разликата между Кристиян Х и Борис. Възможно е като личности и двамата да са готини и яки пичове. Но, по-сериозен е въпросът каква е разликата между българите и датчаните? Тука вече идва разколничето. ПС: Много бих се радвал, ако ме сложат в отделен раздел, само за мен. Мислиш ли, че може да стане? дано администраторите се вслушат в твоето предложение. Хехе

Абе къде ти 3 пъти. Май е към 10 пъти. Съжалявам, имах някакъв проблем с нета. Датският Де Гол се казва крал Кристиян Х. Е, разбира се по военни подвизи кралят не може да се сравнява с оня с големия клюн. Армията е много слаба. Но като достойнство сравнението е уместно. Но, нещо по-важно. Дания няма своя Петен. И забележи, Петен преди това е началник-щаб на френската армия. Та като говорим за Франция, френските генерали-ветерани от Първата война, са пленени и откарани в един германски замък. Наскоро гледах филм как ги возят с трамвай из града, водят ги на опера, на чай, изобщо добре ги гледат, а те оперени и накичени с всички медали и отличия. Срамна картинка. Естествено, те всимки са старци над 80. Но, един от тях, най-коравият дядка явно, успява да избяга една нощ от замъка по въже, и отива в съпротивата. Става основен съперник на Де Гол.

Опс, май наспамих, може да оставите само един от трите поста. Дешкулпа. Изтрити са излишните, действай нататък.

Ами саботажи означава взривове в началото, пробутване на лоша продукция за Райха и тн. Официално Дания предоставя икономиката си на Хитлер. Съгласява се да изнася, дава пристанищата си. Но неофициално започват да съботират процесите. Причините за ултиматума са няколко. 1. Постоянните саботажи на влакове, докове, и тем подобни, които както изглежда датските власти не се опитват да разследват. 2. Отказът Дания да въведе антиеврейско законодателство и да даде евреите на Райха. 3. Формалният повод, при който Хитлер избухва, е когато праща поздравителна телеграма до краля по случай рождения му ден. Кралят отговаря сухо и стегнато: meinen besten dank. Хитлер е очаквал много повече, главно отговори на предходните два въпроса. Отзовава немския посланник в Дания, изгонва датския от Берлин, и поставя ултиматум на датското правителство. Правителството обявява, че не може да го изпълни, и колективно подава оставка пред краля. След изтичането на ултиматума, в страната е обявено извънредно положение, парламентът е закрит, правителството разпуснато, налага се смъртно наказание, а управлението на страната се поема от СС. При тази обстановка, датския флот се самопотапя.

Постоянно не бих казал. Но, винаги, когато греша, признавам, и се извинявам. Тук е мястото за овации

Напротив, датските саботажи започват веднага след немското нахлуване в страната, между 1940-42, което принуждава Хитлер да даде ултиматум на Дания, който не е изпълнен, следва тотална окупация, пада правителството и е заменено с СС

Да, ако не се лъжа, СССР обявява войната, но на 5 септември, при правителството на Константин Муравлиев. Грешката е моя.

Аз пък бях чул някъде, че сме обявили война на СССР. Някой ме е заблудил. Сега извинявай, но народът в Дания саботира окупационните войски, а едни доброволчески корпус се бие на изток. Това са факти. Видно е какво прави мнозинството.

Да ме прощават Ангелите и Палеолозите, но аз си имам по-високи изисквания за Византия. Би трябвало да продържи научната дейност, и усъвършенстването, покълнали по нейните територии, от култура, на която тя е приемник, не на другия край на света и в земи, които случайно е завзела. 1. За цялото си съществуване Византия не развива древногръцката наука. Няма развой на алгебра, евклидова геометрия, физика, астрономия, механика, биология, медицина и тн. Без наука няма развитие, това е. Напълно загубени 1 200 години в никому ненужни христологични спорове. Византия няма нито едно научно откритие. А преди нея - хората са открили бая неща - огъня, желязото, барута, хартията, парите, писмеността, науките и тн. 2. Никакъв прогрес в развитието на древногръцката демокрация. Вместо това, огромна крачка назад, към деспотичните режими, с император-самодържец, намесник на бог на земята. Не ми се говори и за другите прояви на византийска демокрация - дворцовите интриги, политическите убийства, отравяния, корупция, това майка да удуши сина си в деня на пълнолетието му, за да продължи да управлява, ослепяванията и реженето на носове и тн. Абе какви са тия работи бе! Много зле говори всичко това за най-развитата цивилизация за времето си. Много зле. Айде, на запад наистина не може да очакваме демокрация и научен прогрес, поради варварските нашествия. Като група диви вандали и варвари разрушат устоите на обществото, никаква култура и никаква наука. Ама на изток става точно обратното. Империята оцелява, устоява на атаките, и дори започва разцвет - разширява се, консолидира се. Би трябвало там да се развива активна дейност. Няма оправдание. Иначе, на запад няма държава, няма и наука. На изток има силна държава, ама пак няма наука. Еми по тая логика никой никога нямаше да напредне.

Окупацията започва през лятото на 1942. Между 1940-1942 има немска армия в страната, НО се запазва датския суверинитет, правителство, закони. На 9 юни 1940 г. Хитлер пресича датската граница. На извънредна консултация с краля в двореца, се взима решение страната да се даде без бой, защото е ясно, че няма смисъл. Дания е окупирана за няколко часа. Немски самолети пускат позиви, че армията на Райха нахлува в Дания, за да предпази страната от английска окупация. А защо да не се сражават доброволци на Изток? Да не забравяме, че за датчаните както Финландия, така и прибалтийските страни са изконно датски територии, може да им е било обещано нещо. Всеки има интереси, наречени национални. Но един доброволен корпус, даже не цяла армия, и то преди 1942 г. не може да компенсира всички прояви на национална гордост, които Дания прави - отношението към Хитлер, саботажите, националната стачка, отхвърлянето на ултиматума, колективната оставка на правителството, разходките на краля, спасяването на евреите, и тн. Прекалено много са доказателствата за национална гордост, за да се заличат от един корпус доброволци на изток.

Първо, прави ми впечатление рускоезичният ти източник. доста пристрастно и политически възможно недостоверно. Второ, навряно са били принудени, все пак страна е окупирана. Това какво променя? Отделно, понеже става въпрос за социал-демократическото правителство, което е на власт до лятото на 1942, когато Дания къса с Третия райх и минава в съпротива, не бива да забравяме, че между 1940-1942 отношенията между Дания и ГЕрмания са доста добри. Дания е образцов протекторат. Хората избират да работят за РАйха, за да запазят демокрацията и самоуправлението. Но, страната минава в открита съпротива през 1942, когато се поставя еврейският въпрос. До 1942 Дания е в добри отношения с РАйха, а датската икономика субсидира над 10% от икономиката на Райха. Както казах, откритата съпротива и терор започват през пролетта на 1942, когато Райхът дава ултиматум на страната, правителството колективно подава оставка, и властта се поема от СС.