alvassareiro

Това е вярно, наистина. Но все пак, можем да сравним трудовите отношения в България и в ГДР преди 1989. Докато българинът се чуди как да окраде завода и да измами системата, и да оправи цялата си рода на държавни разноски, подобни процеси в ГДР да почти непознати, поради факта, че хората там имат по-високо обществено съзнание и поради това, че родовите отношения в ГДР са много по-различни от тези у нас. Затова дадох за пример Германия след 1990. Ако комунизма беше направил източногерманците разпасана и корумпирана нация, то корупцията на цяла обединена Германия след 1990 щеше да скочи. това от обективните вече статистики в периода 1990-1995 не се вижда. Конкуренцията в Скандинавските страни и Германия може би не е най-точната дума ограничена, понеже за нас това е натоварено с негативизъм. Тя е регулирана - като започнеш от стриктния контрол да е лоялна, минеш през различни изисквания и норми - например не можеш да се конкурираш с определена фирма и с определен продукт, който има същите характеристики като този на първата, и стигнеш до държавната грижа, която олекотява последиците за тези, които са изпаднали от пазара. Може би най-коректното сравнение по отношение на конкуренцията не е между Швеция и България от преди 1989, а между Швеция и САЩ днес.

От всички страни на бившия соцлагер, ГДР беше най-чиста откъм корупция. Всички сме чували за италианска мафия, но няма немска мафия. През периода 1990-1995 има много точни изревания на корупцията в Източна и Западна Германия, и ако тя беше висока на изток, това щеше да повдигне общия индекс на цяла Германия. Такъв процес не се случва. В основата на корупцията стоят специфичен тип отношения, т.нар. родови отношения, при които се дава предимство на наши хора - познати, роднини и тн. Логично е да очакваме, че в култури като немската, в които такива отношения просто няма, да няма и сериозни предпоставки за корупция от този вид. Италия обаче е силно родова страна на юг и в резултат корупцията е всепроникваща, особено през 70-те и 80-те. По корупция може да се сравняват абсолютно всички страни, без значение от типа икономика, който имат. В този аспект не е изобщо важно дали произвеждаш Ауди, или трабант, а отношенията, които възникват при трудовата дейност. Корупцията иш мафията в Италия, сравнени с тези в ГДР, са наистина сравнение между каруца и колиба, само че в полза на ГДР като страна, отдавна загърбила родовите отношения. По отношение на законодателството, тази сфера не ми е слабост и нямат дълбоки познания. Спомням си само, че в Швеция и Норвегия, а и май в Германия, освен всичко, което казах по въпроса, имаше някакви изисквания да не се конкурираш с определени продукти с вече утвърдени фирми на пазара, но признавам, познанията ми са малки в тази сфера. Но, при всички положения, конкуренцията в Швеция и Норвегия, има я, разбира се, но в никакъв случай не е толкова жестока, както в САЩ, в основата на което стоят културни особености.

Не помня конкретно Но предполагам, случайно. В този период почти всичко е било чиста случайност.

Мен все още ме поразява фактът, че в края на последния ледников период, преди 12 000 години, довел до измирането на мамутите, измират 95% от хората на планетата. Човешкият род е бил на крачка от това да се затрие завинаги. И на изследвания в тази насока попадам вече няколко пъти, вкл. и един интересeн филм на Histoty channel.

Всичко, което казваш е коректно. Не само е възможно, но със сигурност се е случило, в последните 10 000 години е имало сериозни климатични промени, а това е време, в което древният човек е бил напълно зависим от средата и климата, без да има абсолютно никакъв начин, по който да контролира негативните климатични ефекти. Няма нищо по-логично от това да се замислим, че повечето генерални събития в човешката история са породени именно от ефектите, които има средата върху човека.

преди 40 000 години Начало на последното заледяване на Евразия Масовото измиране на неандерталците, «заместени» от кроманьонеца (съвременният човек). преди 13 000 години Край на ледниковия период Отстъплението на ледовете довело до измирането на мамонтите, което на свой ред поставило човечеството на границата на глобалната демографска катастрофа: според археолозите тогава от глад умрели около 90% от населението на Земята. Оцелелите в южните степи усвоили земеделието и скотовъдството. преди 4000 години Глобално затопляне Вследствие на засушаването човекът усвоил технологиите на поливното земеделие и металолеенето. Започнал е бронзовият век и каменните топори били сменени с бронзови мечове. В Средиземноморието и Междуречието се появяват първите древни държави и писмеността. ХIII век преди нашата ера Захлаждането в Европа Индоевропейските племена — «народите на морето » — идват от Севера на брега на Средиземно море. Под техните удари загива Хетската държава. Много градове на древен Египет са разрушени. Финикийците започват да се преселват в Северна Африка. X — VI век преди нашата ера Затопляне Изключително сухият климат в Азия подтиква много племена да се обединят с цел оцеляване. В долината на река Тигър се създава Асирийското царство, цар Давид обединява Израел и Иудея. В южната част на Арменските възвишения се създава държавата Урарту. III век преди нашата ера Захлаждане В Италия през Алпите, спасявайки се от снежните бури, идват племената на келтите, които обсаждат и разграбват Рим. В Китай от студовете погива реколтата, а в Цинското царство започва гражданска война. I век от нашата ера Затопляне Сушата кара Древния Рим да завоюва колоните на Близкия Изток и Северна Африка, където се отглежда зърно. След изобилието от войни републиката се превръща в империя. IV — V век Захлаждане Горите пропълзяват на юг, почти унищожават сухите заволожски степи и номадите-хуни идват в Европа. Тяхното появяване предизвикало преместването и на други племена – започнало Великото преселение на народите, което довело до падането на Рим. VIII — XII век Малък климатичен оптимум Време на топъл и мек климат. Викингите заселват Гренландия, откриват северния речен път. Обемът на водата във Волга стремително се покачва и реката потопява Хазарския хаганат. XIV — началото на XIX век Малък ледников период Ледниците унищожили всички селища на викингите в Гренландия. В Европа студът и гладът провокирали религиозни войни, стимулирали масовата емиграция в колониите на Америка, Азия и Африка. В Русия избухват размирици. XIX — XXI век Период на глобално затопляне Увеличава се реколтата, което води до бурен ръст на науката и техниката. Феодалните отношения се сменят с капитализъм и демокрация. Такава е ситуацията до днес. Захлаждане и затопляне – както виждате, това се е случвало неведнъж в историята на човечеството. Топенето на ледовете в Европа и сушавите години в Азия довели до такива войни, че от лицето на Земята безследно изчезвали цели цивилизации. За това, че климатът играе не малка роля в историята на човечеството, са знаели още древните гърци. На база на сравнителната хронология на колебанията на климата и социалната история, учените вече правят своите предположения за бъдещето на човечеството. Един от екипа учени от Международната лаборатория по глобални поблеми на енергетиката, Виктор Климентов, отговаря на наши въпроси: Господин Климентов, веднага хващаме бика за рогата — какъв е основният резултат от работата? Накратко изводът е следният: локалното влошаване на климата — захлаждане, суша — винаги е съвпадало с възникването на велики империи, с необикновения полет на човешкият интелект, духовните достижения, гениалните изобретения… А затоплянията обикновено са водели до разпад на империите и практически пълно отсъствие на дръзновени пориви. Затоплянията разрушават империи? Да. Между 3200 и 3000 години преди нашата ера едновременно на три места на земното кълбо възникнали три велики култури — Египет, Месопотамия, Индо-харапската култура… Под високи култури историците разбират такива, в които имало градове, разделение на труда, централизирана власт и писменост. До края на четвъртото хилядолетие преди нашата ера не е имало такива високи култури. И изведнъж едновременно се появили цели три. При това на различни места — те били напълно изолирани една от друга. Климатът се променил от една страна и възникнали трите култури. После те били пометени от варварите. Стоп. Вие казахте, че захлажданията създават империи, а затоплянията ги унищожават. Но пък всичко е загинало от ръцете на варварите по време на захлаждане. Защо? Ако изведнъж природните условия забележимо се влошат — заради суша или силен студ, периодът на вегетация на растенията става по-кратък, рязко намаляват добивите, земята повече не може да изхранва населението. Това население започва да намалява и дори изчезва. Идват номадите, както се казва: откъдето им видят очите, но ако погледнем посоката на тяхното движение на климатичната карта, ще стане ясно, че те следват влажностния градиент. И по пътя си помитат империи. А ако климатът се влоши не локално, а повсеместно, побеждава този, който най-много е пострадал от това: защото няма накъде да отстъпва. Ето ви един пример за така нареченото «осево време» . Това е времето 700 — 400 г. преди нашата ера, най-великата епоха в историята на нашата цивилизация. Именно тогава бронзовият век окончателно е заменен от железния. На различни места на планетата едновременно изникнали едновременно няколко световни религии. Образували се няколко световни империи, в това число персийската империя на Ахеменидите, а малко по-късно империята на Маурите в Индия и Цин в Китай. «Осевото време» кардинално променило цялото човешко общество: мирогледа, възгледите за живота, технологиите... Трябва ли пак да говорим за това, че «осевото време» идва в период на невиждано до тогава захлаждане? Да се върнем на Египет. Образувалото се по време на захлаждането велико Древно царство (именно тогава са били построени грандиозните пирамиди на Гиза) рухнало в края на третото хилядолетие преди нашата ера. По-рано този странен и с нищо необясним разпад свързвали с влошаването на климата. Но последните изследвания показват, че Древното царство се разпаднало в епоха на доста благоприятен климат, след което 150 г. продължили безвластието, раздробеността и междуособиците. Вече не трябва да ни учудва, че сформирането на Средното царство е станало на самия пик на влошаване на природните условия. За това свидетелства един от най-значимите писмовни източници от тази епоха— Палермският камък, който фиксира следите от катастрофално лоши реколти. Сушата била толкова голяма, че хората преминавали Нил през бродове. Средното царство просъществувало благополучно почти 400 години, докато не било разрушено от източните варвари— хиксоси— около 1700 г. преди нашата ера. Между другото, царството пак се е разпаднало в период на благоприятен климат. Отново стоп! Ако климатът е бил добър, откъде тогава са се взели хиксосите? Та нали варварите се появяват на място само при влошаване на климата? В Египет всичко било добре. Но имало суша в земите на Близкия изток и Предна Азия. Местното население предприело набези в търсене на по-плодородна земя. И я намерило в Египет. Историята на бойните противодействия между Египет и Предна Азия повтаря климатичните спадове и върхове: във военните стълкновения между Египет и Предна Азия всеки път печелел този, който бил по-зле от гледна точка на климата. Същата картина се наблюдава и в отношенията Рим-Византия с Персийско-Парфиянското царство. И там сработила същата система нагоре-надолу. При глобалното захлаждане над голяма част от Римската империя станало по-студено и сушаво, а в Парфия — по-хладно и влажно. За Рим, като по-северна страна, е важно редуването на топли и студени зими. А за южните страни са най-важни колебанията във валежите. В този смисъл Рим и Парфия са били в две противоположни фази. Ето например, в безкрайните римско-парфянски войни винаги са побеждавали тези, които са имали по-лоши климатични условия. Проста класическа илюстрация на климатичното влияние е историята на Китай. Щом като стане затопляне — в Китай започват междуособици, страната се разпада, нейните отделни части воюват една с друга. Настъпи ли поредното захлаждане — страната изкристализира в империя. Вие през цялото време казвате «глобално затопляне», «глобално захлаждане». Какво означава това? С колко градуса се качва или пада температурата? Счита се, че климатът е станал значително по-хладен, ако средноглобалната температура е паднала с половин градус или с градус.. Толкова малко? Това е средно за цялото земно кълбо— половин градус. В някои региони това може да са няколко градуса. При глобалното затопляне расте и средната влажност по целия земен глобус. Но локалната може да спадне дотам, че саваната или степите да се превърнат в пустини! Именно така се е случвало, а се случва и сега в Близкия Изток — на всички им е добре, но на тях им е зле! Едно от климатически най-чувствителните места е подножието на Алтай. Даже най-незначителното средноглобално колебание на климата там се стоварва с голяма сила. Не може да не отбележим, че когато говорят за нашествията на номадските народи, историците винаги отбелязват, че те са дошли от подножията на Алтайските планини. Авари, хуни, тохари, евталити, юечжи. При това Алтай не е най-благодатното място на Земята. Там и сега живеят доста малко хора. Но именно там хората изпитват наx-силния климатичен стрес. Въобще в човешката памет климатът се е променял толкова силно, че древните историци Страбон и Полибий, например, не вярвали на Херодот, който е живял само 300 години преди тях! Нали Херодот бил написал за това, че Черно море замръзва през зимата, а в Причерноморието 8 месеца в годината цари «непоносим студ», а ледът на Керченския пролив може да издържи цяла конница. Много хора смятали, че Херодот си измисля! Само че последните археологически разкопки потвърждават правотата му: в съответстващите на ранната античност кримски хоризонти не са намерени гроздови зърна. При осеммесечна зима грозде не расте. Тогава дори и в Италия не са отглеждали грозде, а маслини. Грозде растяло само на най-южната част на апенинския ботуш. В Рим снегът не се топял по 40 дни, а Тибър се сковавал в лед. Било доста студено. Между другото, именно това захлаждане положило началото на Римската империя. Нейният подем продължил почти и на фона на затоплянето, при което гроздето и маслините се разпространили по целия полуостров до самия север. Появило се гроздето, а буковите гори, които растат при по-прохладен климат, изчезнали, отишли високо в планините. Кризата на империята дошла на самия пик на благоприятния климат. Тя преминала в неуправляем разпад, който отново довършили варварите. Случило се Великото преселение на народите, започнало с нашествието на хотите и хуните. Римската граница се разтресла по цялото й протежение. На северозапад атакували пикти и скоти. Хуните — на изток и североизток. Берберите и другите африканци — от юг… Възникнали многобройни войнствени народности, за които преди това никой не бил чувал При тях е станало много студено... Много! Раннохристианската литература отбелязва, че зимите в Месопотамия (!) са били съпроводени със силни снеговалежи, а през лятото било толкова студено, че «плодовете не зрееха, а вино напомняше на прокиснало грозде»… Дунав и Рейн постоянно замръзвали, и по леда в границите на Рим лесно нахлували конници варвари. Сега Дунав почти не замръзва даже в горното си течение на височина около 1000 метра над морското равнище! А тогава образът на замръзващият Дунав, откриващ на варварите път към империята , влязъл в късноантичната и ранносредневековната литература. Ако разбирам добре, то и разпадането на СССР също се дължи на глобалното затопляне? Правилно разбирате. Има ли вероятност разпадът на империите да не спре със СССР... Принципно, да. На някои би им послужил за утеха фактът, че същата участ заплашва и други държави-империи — САЩ, Китай, Индия… Впрочем, историята не е физика — в нея няма твърда предопределеност. Изключенията са възможни, макар и малковероятни. Ще поживеем – ще видим.

??

Имах предвид в епохата пред Възраждането. Между 15-19 век. Потискането е повсеместно.

Не те разбрах.

Ще видим аналогиите, ако се замислим за техните причини. Общо взето, причините за скандинавския егалитаризъм се свързват с ограничените ресурси, неблагоприятната природна средна и климат, бедните поземлени фондове. Не е имало въз основа на какво да се генерира богатство и да се стигне до широки социални разслоения. Дори и с търговия пак не са успели да се замогнат съществено и до 19 век Швеция и Норвегия са може би най-бедните държави от западна европа. При ограничени ресурси и толкова суров климат много по-ефективен метод за оцеляване е взаимопощта и сътрудничеството, и ограничаването на съревнованието, тъй като при ограничен ресурс съревнованието за него би довело до социално напрежение, и концентрация от една страна на ресурса,у и неговия дефицит от друга. Затова по добре за общото оцеляване е всички да си помагат, да си разпределят там каквото има по равно. Нещо подобно има и в България, с тази разлика, че ограничените ресурси не са породени от природни, а от социално-политически фактори. През 500-те години на робство, българите всички в еднаква степен са били мъчени, страдали, потискани, бесени, колени, горени и тн. Струпани в малки селца високо в планините, хората са стигнали до извода, че е по-добре да се поддържат взаимно, да се подкрепят кой с каквото може, отколкото всеки сам да се бори срещу турците.

Да, така е, всички да са еднакво богати, или еднакво бедни. Няма случай през 19 век да не работиш, и да оцелееш, нито в България, нито извън. Аналогии в сферата на културните измерения са напълно допустими. Ако примем, че има 5 измерения, и 200 държави, съвсем естествено е, че ще има съвпадение на много държави по някои измерения. Какво е случаят с България и Швеция - единственото, което ни прави сходни, са нагласите за "равнинност", т.е избягване на съревнованията, ниското самомнение и социално равенство. Но по всичко друго сме тотално различни, което ни разделя сериозно. Тук аристокрацията няма нищо общо. Швеция и Дания също нямат развита аристокрация, аристократите изобщо не са били решаващи за процесите в обществото. САЩ пък изобщо нямат никаква аристокрация. Но там социалните и икономически различия и пропасти са съществени.

Още един пример за българския егалитаризъм, оформен като държавна политика. Днес в България същестува таван на пенсиите, който е обвързан с таван на осигурителния доход, който е 2000 лв. Максималната пенсия е 700. Група пенсионери - миньори, пилоти и други, заведоха иск в Страсбург срещу българската държава. Те зял живот са плащали огромни данъци върху огромните си заплати, но сега, вместо да вземат по 2000 лева пенсия, им дават само 700. Запитаха министъра редно ли е това, хора с високи заплати и опасни професии, все пак доживели до пенсия, да им орязват парите. И как аргументира той тавана: - "ами вижте сега, някак не вървина една опашка за пенсии да чакат 200 души за 150-200 лева, и 1-2 сред тях да чакат 2000. Не е нормално това, не смятате ли?" Абе какви са тия работи бе? значи, или всимки ще взимат много, а ако не може, всички ще взимат малко. Сериозни различия не може да има.

Нещо друго искам да кажа, по отношение на политическата и икономическа децентрализация преди Освобождението. Макар да е имало местна османска власт, тя е толкова зле платена и корумпирана, че е напълно зависима икономически от местните български еснафи и търговци. Даваш там едно подкупче на кадията, и си развяваш коня. Изобщо, българите са си имали добър муабет с местните управници. Как иначе да си обясним строежът на такива огромни църкви като тази в Банско и то още преди епохата на Танзимата. Отделно османският чиновник е дно много глупаво същество, което лесно е можело да бъде метнато от хитрия и находчив българин. Отделно, цялата местна административна система е напълно разпасана. Това се дължи на особеностите на османския феодализъм и ленно-спахийската система, тотално различна от феодализма на Западна Европа. Както знаем, цемята е на султана. Разделена е на три типа, там разни зиамати и тем подобни, според сумарния годишен данък от санджака, изразен в златни акчета. Значи, като има да плаща на офицерите от спахийската си конница, султанът ги праща да оберат за 2-3 дни данъка от еди кой си санджак. Ако е доволен от теб, ще те прати да обереш богат санджак. Като си развалите масрафа, ти понижава заплатата, и отиваш да обираш данъците от северна сахара. На всеки 2-3 години местните бейлебейове са сменяни, защото са си разваляли моабета със султана. Често само са минавали да си вземат данъка и после дим да ги няма. Не са свързани със земята, която би трябвало да стопанисват, често са родени в другия край на империята и въобще нямат и намерение да инвестират пари във владенията си. Важното е да обереш данъка, и да изчезнеш. Затова често християнските райони не са имали един силен местен постоянно резидиращ османски феодал, който да пооправи града, да построи крепост, да стегне народа. Живели са почти като в разгладен двор, далеч от властта. затова се казва Бог високо, цар далеко. В Западна Европа е точно обратното. Там има феодали, които са свързани за цял живот със владението си, стягат, репресират народа, контролират изкъсо, но и са заинтересовани да превърнат владението си в пример. Строят крепости, дворци, мостове, затова всеки западен град е малка столица на някой местен феодал. Но това разбира се води до силна икономическа централизация.

Имало е търговци, вярно е, и преди 19 век. Но през 19 век условията стават изключително благоприятни, и търговията процъфтява масово и повсеместно. Напротив, българите имат традиционно егалитарни нагласи, подобно на скандинавците, и те са доста трайни. Тово проличава във фолклора, в стремежа да не изпъкваме, да не се показваме над колектива. До средата на 19 век в българския език няма дума за гордост. Тя идва при нас от руския, а в руския пък влиза от латинското gordus, което значи глупав, и много време е натоварена с негативна коннотация. През 1881 Константин Иречек пише: "Българското общество е изключително егалитарно, и широките социални разслоения се считат за нещо анормално, патологично". Хората се стремят да живеят със сходен стандарт, а това, че някой живее по-добре от теб е нещо, което притеснява, дори плаши. Да си спомним за прословутата българска завист и казан. Именно така се наказва всеки, дръзнал да се открои от тълпата. Нека ти покажа как стоят егалитарните нагласи сред младите българи, родени след 1989. Ако детето ни иска компютър и ДЖЕСЕМ, защото всички други в класа имат, родителите правят всичко възможно да му осигурят, защото и другите имат. Ако се наложи, ще се тегли кредит, но детето трябва да е наравно с останалите. Не е както в САЩ, където на детенцето се обяснява, че мама и тати не са толкова богати, и засега не могат да си позволят такива неща. Да не говорим, че културата се предава от родители на деца, и каквито родителите, такива и децата. У нас не и както в Латинска Америка, да си припомним филмчето Въртележка, където в класа учеха и много богати, и много бедни дечица, и всеки живееше според състоянието си. Това е в общество, в което сериозните социални различия се приемат като нещо нормално.

Сега, искам да вмъкна още един аспект в дискусията. По отношение на споменатите културни особености, българското общество има сходни егалитарни нагласи със скандинавското. Традиционно българите също се стремят към социално равенство, широките социални различия не се считат за нещо нормално, всеки очаква държавата да го направи богат, държавата да му осигури всичко необходимо. И преди, и сега, на богатите у нас не се гледа с добро око. Ако се открояваш от средния колектив, веднага ставаш обект на омраза, завист, клюки. Изобщо, още през 19 век се забелязва, че българското общество е доста егалитарно, избягващо да се съревновава, осъждащо социалните разслоения, с ниско самомнение и тн. Разбира се, навярно това е единственото ни сходство със скандинавците. Нямаме нито тяхната индивидуалистична култура, нито общественото им съзнание, което идва от нея, нито дълбоко вкоренената вътрешна причинност и предприемачество, неща, които след Освобождението и през социализма се подтискаха още повече. С едно изключение. Българското възраждане. След падането на страната ни под турско робство, българското християнско население, както знаем, къде насила, къде от страх, се оттегля към планинските райони и гори. В резултат на това се наблюдава радикална промяна в начина на организация на труда. От подчертано аграрно общество, износител на зърнени храни за Западна Европа от пристанищата по черноморието през 13-14 век, българите са принудени да станат скотовъдци. В планините няма добри условия за развитие на земеделие, или поне условията са по-лоши от преди, но има изобилие от пасища, и течаща вода. Освен скотовъдство и всичко свързано с него - кожи, мляко, сирене, месо, се развива и занаятчийството, поради течащите води. През 18 век вече се практикуват до 52 занаята. подобно на скандинавците, и ние, между 15-19 век именно поради принуда загърбваме земеделието като основен поминък и развиваме алтернативи. Нещата обаче рязко се променят в началото на 19 век, с ерата на Танзимата. Както знаем, през 30-те години на 19 век Абдул Меджид (ако не се лъжа), под натиска на Европа, приема Гюлханския хатишариф, започвайки славната епоха на османския танзимат. Макар че повечето клаузи от хатишарифа така и не се прилагат на практика, а само красиви думи на хартия, поне българите получават свободата да се придвижват свободно из обширната Османска империя. И какво вълнение настъпва. Буквално за няколко години хиляди и хиляди българи занаятции от селцата по Балкана и Предбалкана, с дисаги, магарета, волове, натъпкани със всевъзможни занаятчийски произведения, се насочват към четирите крайща на обширната империя. Българските търговци след 1838 масово стигат до Багдад, Пакистан, Египет, Иран, дори Индия (в Пловдив има къща Хиндлиян, защото Степан е търгувал със щата Пенджаб), както и на запад, към Виена, Белград, на север и юг. Вече има огромен пазар за занаятчийската ни продукция. Хората си седят у дома половин години, произвеждат, и другите 6 месеца прекарват на хиляди километри. Тази възможност да се движиш свободно, да продаваш, да търгуваш, води до неподозирана културна промяна. Развива се инициативността, предприемчивостта на българина, той знае, че има смисъл да произвежда, защото после ще продава. Това е безспорен двигател на свободната икономическа инициатива и предприемчивост. Само за някакви си десетина години се разгръща целият потенциал на българина. Започва трескав строеж на огромни прекрасни къщи, реставрират се манастири, строят се църкви, училища, часовникови кули, читалища. В резултат на свободната икономическа инициатива българското Възраждане се разгръща в целия си потенциал, така както свободната търговия през 14-15 век предизвиква италианския Ренесанс. В резултат на всичко това се създава една средна класа от доста заможни търговци и еснафи, която никак не е малцинство. Тези заможни българи инвестират парите си в социална справедливост - правят дарения за манастири, строят църкви, къщи, мостове, училища, читалища, чешми, часовникови кули, пращат децата си, и тези на по-бедни българи да учат във Виена и Букурещ. Цялата тази енергия, генерирана от реализираното чрез търговията занаятчийско производство в крайна сметка води до независима църква, и накрая - свободна България. Само че този възрожденски дух на предприемчивост и свободна търговия рязко запада след Освобождението. ИЗведнъж, свободна България губи огромните пазари на Османската империя. Населението се връща към плодородните равнини на север и юг и се обръща отново към земеделието. Страната е отслабена от войни, политически интриги, населението към 1930 е силно селскостопанско (95%), в големите градове има заможни предприемачи, но те далеч вече не са всеки втори българин. Процентът на българи-предприемачи и търговци рязко спада, и отново основната икономическа дейност става земеделието. Това не на последно място се държи и на централизацията на политическия и икономическия живот от новопоявилата се политическа върхушка в малката страна. Докато преди Освобождението българите са имали някаква икономическа свобода, далеч от султана и централната власт, в малкото княжество конците отново се дърпат централно. Свободното предприемачество и вътрешна причинност, току що зародени, отново зачезват. Вече не може всеки обикновен човек да развие собствен бизнес. Докато първите политици все още пазят либералния дух на Възраждането, в следващите 40-50 години нещата се оплитат, и към 1934 г. страната вече е минала една диктатура, и влиза във втора. След това и в трета. Докато през 19 век в България има повече училища, отколкото в Англия, към 1930 положението с грамотността на населението е трагично. Политическият и интелектуалният елит на страната се е капсулирал, интелектуалците живеят в един снобарснки, ограничен и задушлив кръг, вместо да обикалят всяко селце и паланка, както през Възраждането. Изобщо, процесите са сходни с тези в Испания и Португалия, преди и след централизацията и монололизацията на политическия и икономическия живот. Когато дойде комунизмът, той още повече подтисна свободната инициатива и задържа още половин век родовата култура.

В смисъл? Търговските пътища на Ханзата преминават през основните Шведски пристанища - Малмьо, Гьотеборг, стигат до Стокхолм, да не говорим, че тогава Швеция контролира части от Дания, Естония, Финландия. Всъщност, шведските пристанища са в центъра на Балтика и търговията там. През периода, освен всичко друго, като дървен материал, риба, кожи, Швеция изнася и руди и метални изделия, големите находища в Скандинавските планини се екслоатират още от 12-13 век. И перли, с които всъщност започва самата търговия още през 10 век.

Има различни начини за ограничаване на конкуренцията. Например, създават се много бюрократични пречки пред започването на дребен бизнес, за да не се обезпокояват вече утвърдените на пазара играчи. Ако си малка или средна фирма, и излезеш на пазара, усещаш, че се толерират големите фирми, но на теб никак няма да ти е лесно да дръпнеш. Но наистина, това е въпрос на законодателство и няма нищо общо с забраните, налагани в социалистическите страни. Но, най-сериозното ограничаване на конкуренцията в Северна Европа е дълбоко залегналия в съзнанието и културата на обикновения човек стремеж за избягване на междуличностните съревнования и конкуренция в колектив, нещо, което идва отдолу нагоре, не отгоре надолу. Корупцията не е черта само на социализма. Не е коректно двете неща да се отъждествяват. Корупция има в много социалистически страни - Куба, Китай, България. Но корупция има и в много несоциалистически страни - Гърция, Италия, Португалия, Япония, Испания. Трябва да ти кажа, че индиксите на корупция през 70-те и 80-те на капиталистическа Италия са по-високи от тези на социалистическо ГДР. Значи, имаме корумпирани социалстически, и несоциалистически държави. Имаме некорумпирани капиталистически, и некапиталстически страни. Заключение - корупцията не е присъща само на комунизма. Тя зависи от съвсем други неща.

Именно, тази "етика" съществува още преди Реформацията именно поради тези икономически процеси, за които говорим.

Не, не са далеч. Ханзата през 14-15 век е много сериозен конкурент на Средиземноморието в сферата на търговията. Балтика тогава е Средиземноморието на Севера. Ханзата между 12-17 век:

когато се развиват тези икономически явления, протестантската етика още не съществува. Говорим за 12-14 век. Тя е резултат от тези процеси, не тяхна причина. Иначе трудовлюбието и пестеливостта ги има и у нас. Даже ми се струва, че българинът на полето е работил повече от шведа. Но въпреки това не дадоха тези резултати.

От търговията. Има едно нещо, наречено Ханза - балтийска търговска лига. Повечето пристанища на Швеция, Дания, Германия и Припабтийските днес републики са членове на Ханзата. През средновековието основната икономическа дейност в северна европа е занаятичйство - руди, бижутерия, метали, - които се изнасят от пистанищата на Ханзата.

Но, каза нещо много важно. До началото на 20 век, а аз мисля в някои райони и по-късно, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия, са много бедни страни. Периодично има глад, недохранване, мизерия. Индустриализацията на север пристига много късно. В началото на 20 век Норвегия е почти толкова бедна, колкото България през периода. Но, едно голямо но. Там свободната инициатива, предприемачеството, вътрешната причинност, съчетани с равновластие, са се развивали, поддържали, ковали, без прекъсване в продължение на поне едно хилядолетие. Когато социално-икономическите и политическите условия станаха благоприятни след ВСВ, за много кратък период от време тези народи, благодарение на тези култивирани от хилядолетия черти, рязко дръпнаха.

Първото изобщо не е вярно. В Швеция индистриализацията започва в края на 19 и началото на 20 век. Изключително късно. Но лихварство, банкерство, акционерство, има още през 12-13 век. Забележи, през 12 век, по викингско време, се зараждат първите акционерни дружества - влагат се пари в търговски предприятия без непременно вложителят да участва с труд или в управлението на дейността. След 1-2 век тези практики се усъвършенстват още повече от Ханзата. В 14 век в отделни части на Европа банкерството, лихварството и акционерството в отделни части на ЕВропа, процъфтяват.

Общите блага са на всички, това не е социализъм. Но е една подчертано социална практика, която се заражда през 12 век в Северна Европа. По това време, и доста късно след него, у нас такова нещо няма. Всичко е на феодала, краля, султана - Земята, водата, гората, къщата ти. Много бъркаш, ако смяташ, че когато нещо се управлява общо, не се управлява ефективно. Това, че в България е така, съвсем не означава, че и в Швеция е така. Там винаги общите блага са управлявани изключително ефективно. У нас всеки номенклатурчик може да си краде и отклонява средства от общото благо, защото нашата култура е колективистчина и корумпирана. Но в Швеция изобщо не е така. На никой не му е хрумвало, дори и през 12 век, да краде от общата собственост. Защото културата е друга - общественото съзнание е много по високо, корупцията е на минимум. Това дали крадеш или не, няма нищо общо с комунизъм или социализъм. Но има общо с нивото на обществено съзнание. Всичко в Северна Европа, което се управлява от държавата - пътища, социална и здравна система, образование, се управлява изключително ефективно. Ако някой вземе паритети, и ги управлява вместо теб, в България със сигурност ще ги управлява в своя полза, но не и в Швеция. Както казах, там държавата взима 60% от парите ти всеки месец, и ги управлява вместо теб. Но с тово няма никакъв проблем. В северните страни държавата е всичко, тя е навсякъде. Владее дори домовете на хората. Отново разсъждаваш етноцентрично, като българин. Напротив, точно за излишна конкуренция говоря, не за нелоялна. Има закони в Швеция и Норвегия, които ограничават конкуренцията с големите утвърдени на пазара фирми. Отделно се създават всякакви бюрократични пречки за излизане на пазара, да не говорим, че самата конкуренция ВЪОБЩЕ не е толкова брутална, както е в САЩ.

А защо да не стигаме до такива измерения. Ти как обясняваш явлението. няколко пъти досега съм писал за "богатството" на Северна Европа. Липсата на поземлени ресурси, неблагоприятния климат, високата раждаемост, и още куп дадености са тластнали хората да търсят алтернативи на земеделието - търговия, занаятчийство, лихварство, банкерство, акционерство, развивайки свободното предприемачество, инициативност и вътрешна причинност.