alvassareiro

Това са твой разбирания за това кое е добре и кое не. Да не искаш да кажеш, че 80 милионна Германия е тъпа и не знае какво е редно и какво не. Иначе, да, вярно е, една социална капиталистическа държава не е социалистическа Румъния. В страни като скандинавските, Германия и Холандия наистина има прекомерно изземване на националния доход - с до 60% се връща обратно в държавата. В Швеция и Норвегия има законодателство, което ограничава излишната конкуренция с вече утвърдени на пазара фирми. Разбира се, тези мерки не могат да се сравнят в това, което беше в СССР и България, така е. Едното е социална държава, другото социализъм.Това са две различни формални изражения. Но Първо, за постигнатото в Швеция и Норвегия, и Дания, социалистическите държави могат само да мечтаят, защотото се стремиха именно към нещо подобно. Второ, социалният капитализъм се дължи на социални нагласи, много сходни със социализма. Основава се на ограничена, сведена до минимум конкуренция, социално равенство, взаимопомощ и др. Конкуренцията разбира се, не е забранена, но самите хора се стремят да я избягват. Вече съм давал примери за социални нагласи в Скандинавските общества в миналото. Искам да дам още един. През 12 век народните общини в Швеция налагат общо ползване на поземлените необработваеми ресурси, гори, води, пътища, което се регулира от общината. Т.е в момента, в който там се разпада феодализмът, се налага общо народно ползване на общите ресурси, които са на всички и не принадлежат на никой.

Благодаря, помощта ви беше от полза. Намерих две неща, вече пътуват за далечна Португалия, където има португалци, които искат да учат български Това са моите приятели Раймунду Маркеш, Мигел Силва, и Консейсау (или само Сау).

Това е един изключително важен въпрос. Често съм си мислил да публикувам тема от рода на " Културни особености и икономическо развитие" но това изисква много писане и труд. И се радвам, че го поставяш. Почти всички автори, които се занимават с междукултурни различия, се занимават и с този въпрос. Всичко започва от Япония, който обяснява икономическия просперитет на Япония, КИтай, Корея, именно с културни особености. Но той се страхува да използва същия подход за родната си Европа или САЩ. Ще се опитам най-общо да синтезирам. Всички културни особености имат отношение към икономическия растеж. Вярно е, всички индивидуалистични култури са богати, жертвоготовните азиатски също, а колективистичните по традиция са бедни, а тези, които са богати, като някои арабски страни, имат съвсем различно икономическо развитие. 1. Може би, най-голямо влияние върху икономическия ръстеж има измерението индивидуализъм-колективизъм. Или по точно, онази част от него, която засяга вътрешната и външната причинност. Богатство натрупват първоначално само обществата, развили вътрешна причинност. Вътрешната причинност се развива в резултат на принуда. Няма земя за земеделие, има пренаселване, няма достатъчно силна армия за създаване на империя, има забрана за притежание на земя, и тн. Развивайки вътрешната си причинност, в резултат на принудата, хората стават индивидуални и предприемчиви, в резултат развиват индивидуализъм. В резлутат на предходните две, се трупа богатство. Логическо обяснение на процеса: В общества, където прехраната се вади предимно от земята, т.е чрез земеделие, е в сила "теория на ораничените средства", която ограничава възможността за развитие и смисъла от усилия в тази насока. 2. Равновластието е също важен фактор за развитие. Когато ресурсите са заграбени и узурпирани, окупирани, естествено, че никой не може да развие вътрешна причинност. Всъщност, не може да развие нищо. Но на какво се дължи равновластието. Традиционно - на липсата на ресурси. 3. Ниската степен на тревожност влияе по два начина. Първо, определя структурата на икономиката. Второ, именно тя епричина за индустриалната революция, която е в основа на съвременната цивилизация. Но, високата тревожност у някои народи не е пречка за тяхното развитие. Пример е Япония, Гърция, Испания, Германия. Това е дълга тема, най-добре отделна. 4.Т.нар. твърдост-мекост до голяма степен определя как се разпределят парите, спечелени от икономическото развитие. Дали се разпределят равномерно сред населението, без значение кой ял, кой поръчвал, или неравномерно, което води до социално разслоение, както е в САЩ, и е причина за бедност. Засега толкоз.

Ахъм, правилно разсъждаваш, това е начинът да се води научнообоснована дискусия - с автори, изследвания, данни. Само една малка корекция. Хофстеде не разделя измеренията. Той ги открива обективно. Едно по едно. Просто не са му стигнали 40 години да ги опише възможно най-пълно, затова все още не е описал как си взаимодействат едно с друго. Но какво по точно искаш да се каже по тази тема?

На последно място, надявам се, че не съм отегчителен, говориш за "индивидуалистично-равнинни" култури. Признавам, това е термин, който срещам за първи път, и ме заинтригува. Но каквито и термини да използваме, а терминологии много, искам да кажа, че това е коректно, правилно, точно, уместно, защото говорим за едни и същи, верни, обективно съществуващи неща в реалността. Вярно е, че скандинавските общества са индивидуалистични. Вярно е, че са и "равнинни" т.е избягват съревнованието и се стремят към известно социално равенство. Това е важното, да говорим за едни и същи неща, без значение как ги наричаме. Би ми било интересно да посочиш кой автор използва този термин. Това е пример за: 1.Една класическа културна интерференция, т.е взаимовлияние и взаимодействие на две независими едно от друго културни измерения. 2.Един културен хибрид, или културно инженерство. Взети са полюсите на две различни културни измерения, и са свързани, като в химическа реакция. Това е реално същестествуващ в практиката хибрид, но е нетраен и случаен. Защото в други култури индивидуализмът се свързва с дгуг полюс. Така че говорим за частен случай. А целта на науката е да предложи общовалидни, действащи навсякъде особености и механизми. Как тези механизми се свързват и взаимодействат по между си, е въпрос на частен случай. Затова все пак аз примам теорията за петте независими едно от друго културни измерения, защото тя е по обективна и общовалидна. Конкретното съченатие на тези измерения вече е друг въпрос, не по малко интересен.

искам да приложа част от същата тема, която обсъждахме, преди няколко месеца: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8108 Друг, пети, интересен въпрос в това отношение е, че съчетавайки се по определен начин в една култура, често културните измерения се подсилват, или неутрализират. Например САЩ са подчертано безродова култура, като тази безродовост се подсилва още повече от факта, че са и силно изразена твърда култура. Например, връзките родители-деца са доста слаби, и като цяло родителите нямат думата за живота на децата си, навършили пълнолетие (в субсахарските култури родителите избират жениха за дъщеря си, а тя го вижда в деня на сватбата). Дори и така, още когато детето е непълнолетно, и живее при родителите си, често те му упражняват натиск вечно да се доказва, че е най-добрият, да доказва високи постижения в съревнованието, да се държи като мъж, да не се дава да го бият (нека си спомним фила Да обичаш на инат с Велко Кънев - началната сцена) - много американски деца развиват сериозни комплекси, защото не могат да изпълнят идеалите на бащата за мъжественост и са набедени за "женчовци", понятие непознато в меките скандинавски култури и холандия - дори да работи през ваканциите, въпреки че семейството е богато, за да се приучи на труд, а ако извърши провинение, е наказвано с лишаване от джобни или забрана да гледа телевизия. Това е новедение, което за хора от култури като арабската или българската, е брутално и жестоко. така всъщност измерението безродовост е подсилено от измерението твърдост, съчетани в американската култура. Друг пример са културите на Гърция, Португалия и Китай, които са сравнително меки, което е най-общо казано състрадание. само че, освен че са меки, тези култури са и родови. Това означава, че мекото, снизходително и състрадателно отношение е насочено само към хора от нашия кръг - роднини, приятели, познати, и от него се изключват всички останали, които са непознати. Често, в по-родови култури, като Китай, се стига до безразличие, бездушие, или дори жестокост към непознаните. Съвсем нормално в Китай е, ако някой падне на улицата, никой да не му се притече на помощ, просто защото е непознат. Така мекостта на културата до известна степен се неутрализира от съчетанието й с измерението родовост. Друг пример е културата на Япония, която е едновременно себезаличаваща се, т.е силно избягваща съревнованията и себеизтъкването, и родова. Тук себезаличаванато и избятването на съревнованията между служителите в една фирма се подсилва от факта, че културата е родова - т.е често високите постове в службата се разпределят по рождение и са запазени само за тези, които са от вътрешния кръг или рода на основателя, така че нуждата някой обикновен служител, нает отвън, да се съревновава и да изпъква, за да влезе в управителния съвет, е напразна. В САЩ обаче е напълно нормално някой, дошъл отвън, след яростно съревнование с колегите си, да се изкачи нагоре и дори да замести шефа основател на фирмата, стига да е доказал, че е способен. Бих искал да дам още един пример, който е към горния постинг, но вече не мога да го вмъкна - за явление, което може да се отнесе към няколко културни измерения. Това е етношението към хомосексуалността. Поне пет културни измерения определят отношението към нея - родовост, тревожност, твърдост, монументализъм, себеподтискане Родовост - нормално е най-сериозен отпор срещу явлението да оказват родовите култури, и статистиката е бетонна. Хомосексуалността застрашава устоите на рода, и върви против традиционните ценности. Освен това родовите култури са негативно настроени към всякакви различия и малцинства - етнически, религиозни, сексуални. Тревожност - всяко нещо, което е изключение от правилото, внася смут и подсилва тревожността и несигурността, затова трябва да се избягва. Твърдост - в твърдите, мъжествени култури, има ясно дефинирани роли, поведения, модели за мъжа и жената. в Америка това е Супер героят, който спасява света. В Германия това е жената на трите К - kinder, kuche, kirche. монументализъм - това измерение корелира силно с религиозност и консерватизъм. Себеподтискане-себеудовлетворяване - културите, приучени да задоволяват моментните си пориви и желания, се отличават с либерални сексуални практики. Петте фактора за явлението са съответно Р, Тр, Тв, М, СП как стои положението в някои държави, в които има сериозна съпротива срещу хомосексуалността по скалата от 1 до 10 селскостопанските щати на САЩ (юг, среден запад) - Р0, Тр0, Тв10, М10, Сп0 Египет - Р10, Тр10, Тв2, М10, СП9 Германия - Р0, Тр9, М0, Тв10,Сп7 как е положението в култури, които толерират явлението: Швеция - безродовост 10, спокойност 10р мекост 10, монументализъм 0, себлеудовлетворяване 9 дания и холандия - ситуацията е сходна. Т.е съчетанието от силно безродова, спокойна, мека, неподтискаща желанията и потребностите си и нерелигиозна култура в скандинавските страни е безпрецедентна по отношение на сексуалния си либерализъм. Германия, която също е безродова обаче, е известна с расистките си прояви, поради тревожната си и твърда култура, съчетана със себеподтискане на емоциите и поривите.

Сега искам да направя един бърз анализ на културните интерференции в САЩ. Съгласен съм с недостатъците, които посочваш за скандинавските култури. Вярно е. Но: 1. Недостатъците, които описа са общи и характерни за индивидуализма като цяло. Това е негова иманента черта и дефект. Това са загубата на родови връзки, отчуждението, самотата. Но това се компенсира със засиления интерес и загриженост към непознати. Мястото на роднините се заема от непознати, в чието лице индивидът подсъзнателно търси нови роднини. 2. Негативните ефекти от индивидуализма се притъпяват, не се заличават, а притъпяват, от мекостта на културата. Или по конкретно, от стройната социална системе, липсата на стрес, соицалната сигурност и тн. Нещата обаче са катастрофални, и зловещи, чудовищни, в САЩ. Там има такава уникална подредба на културните измерения, че те се усилват неимоверно, и редица автори определят САЩ като най-патологичното и болно общество на планетата. И безспорно, няма друга държава с такива социални патологии - най-много психично болни, най-много канибали, серийни убийци, изнасилвачи, подпалвачи, стрелци, и какви ли още не ненормалници. Как се подреждат и подсилват до N-та степен културните измерения в САЩ? САЩ са индивидуалистична култура. Но индивидуализмът им е подсилен до краен предел от културната твърдост, или мъжественост. Очаква се не само да си независим, да се справяш сам с живота, без помощта на родители и роднини, но и се очаква да си най-добрият, да оправдаеш високите очаквания за теб. Ако обаче се провалиш в съревнованието, те наричат лузър, често губиш уважението на приятелите си, които не искат неудачник в кръга си, а се случва и родителите ти да се отрекът от теб. Тази логика стои в остновата на мижавата социална система на САЩ. Счита се, че некадърните, изпадналите от съревнованието, не заслужават помощ и състрадание, защото сами са си виновни. Това обаче подсилва още повече стремежът към конкуренция и съревнование. Тъй като няма социална система, хората отчаяно трупат пари, които са буфер в случай на провал, което усилва до краен стремеж неврозите, стреса, напрежението на работното място. Обикновено, когато двама-трима американци се съберат в екип и трябва да правят нещо заедно, между тях възниква борба за надмощие, стават вълци един за друг, което вреди на начинанието, затова и психолози и социолози постоянно говорят за тийм уъркинг. В спокойните индивидуалистични култури, като скандинавската, накива проблеми няма. Хората се сработват прекрасно, защото не се съревновават помежду си. Самата идея да победиш, да блеснеш, да се покажеш над другите, не се приема. човекът, който го прави, печели неприязънта на колегите си, и е наричан кариерист. В Скандинавието се забляга на задружната работа, сплотения колектив и постигането на добри резултати без да се изтъкват заслугите на всеки един. В САЩ е точно обратното. В Швеция, дори и да изпаднеш от мелницата на живота, се проявява меката култура, идва държата и ти казва - ето ти тука едни 1000 евро, ето ти къща, плащаме ти сметките, живей спокойно. В същия случай в САЩ оставаш буквално на улицата и ставаш клошар. Нещата в САЩ се усложняват още повече от културата на себеудовлетворяването. При такъм социален натиск и стремеж за съревнование и постоянно доказване на уменията и очакване за победа на всяка цена, е нормално да има хора, които не издържат на всичко това. Ако не оправдаят очакванията да са Дъ бест, и изпаднат от съревнованието, обществото е достатъчно твърдо, за да не прояви състрадание, както е в Швеция, а точно обратното - не престава да натяква, че си Лузър, че живееш в Бронкс, че си загубеняк. При такива едни обстоятелства, има хора, които превъртат. Стават канибали, развиват всякакви психопатии, почват да убиват наред. Взимат пушка и почват да стрелят наред именно в училища, където на все още младите мозъци се втълпяват подобни културни ценности. И понеже културата е такава, че учи хората да удовлетворяват желанията и поривите си, не да ги подтискат, просто грабваш пушкалото и почваш наред.

Интересен анализ предлагаш, и доста компетентен, радвам се, че има хора, които четат Хофстеде. Имам да добавя някои неща. Първо, културното измерение мъжественост-женственост е изведено от Хофстеде като самостоятелно културно измерение, което няма общо с индивидуализъм-колективидзъм. Смятам че знаеш, Хофстеде има система от 5 културни измерения: - индивидуализъм-колективизъм - избягване на несигурността - дългосрочна ориентация - мъжественст-женственост - властово разстоятие Тези измерия са бетон, те са основата на всичко, което е правено по-късно. Значи, има много автори, които говорят за същите неща, но използват различна терминология. Много автори въвеждат и други измерения, стига се до 13 при Тромпенаарс, но реално те корелират по между си, според други автори пък има много по-малко, само две измерения. Изобщо, дали ще са 13 или 2, зависи от степента на детайлизация, която искаме да постигнем. Нещо много важно искам да кажа. Културните измерения на Хофстеде са изведени след изключително сериозни проучвания, той има хиляди страници статистика, която събира вече 40 години. Въз основна на статистическите данни, и на факторен анализ, той извежда пет независимо съществуващи едно от други културни измерения. За съжаление, редица други автори, които го критикуват, не разполагат с такъв сериозен интструментариум, базират се само на литературен анализ, и почти винаги пренебрегват огромното количество информация, събрано от Хофстеде. Има нещо друго, и също важно. Съгласен съм с повечето неща, които посочваш. Те са верни и коректни. Самият Хофстеде също не прилага полов принцип при извеждане на измерението, за което говори. Прави го през 70-те, когато изследва американската култура. Но след това обявява, че не става въпрос за полови разграничения или измерения. Затова редица автори приемат терминологията твърдост-мекост, напористост, себеизтъкване, която да замести мъжественост-женственост, и в това има смисъл. Наистина в основата на измерението не стоят полови разграничения. Основни индикатори за културното измерение, за което говорим, са неща като: - начин на уволнение. Дали става автоматически, както е в САЩ, или има дълго предизвестие, както е в Португалия. - ориентация към работата. В твърдите култури хората са ориентирани към работата и трудовите постижение, и по-малко към човешките отношения и семейството. Пример е Япония. В Япония ориентацията към труд и работа е такава, че често някои автори бъркат тези отношения с безродовост. - каква е социалната система и има ли я въобще. - степен на милитаризация, затвори, смъртни присъди и законодателство - т.е колко жестоки и тежки са присъдите. Но искам да кажа най-важното в тази тема. Не бива да се смесват културните измерения. Те могат да са 5, или 10, или 15. Само за 5 от тях е доказано, че не корелират, това е най-сериозният научен довод, затова приемам, че са 5. Какво означава това, и какъв е основният недостатък в твоя анализ. Ами във всяка култура, нека да приемем, че е японската, културните измерения, които са дихотомии, се проявяват, или съвпадат, по различен начин; давам пример ето ти петте културни измерения: A-В C-D E-F G-H I-J значи всяка дихотомия има два полюса, например индивидуализъм-колективизъм. възможни са всякакви комбинации: например за Япония те са: В от първото C от второто F от третото G от четвъртото I от петото в САЩ обаче измеренията се проявяват по друг начин например A C E H J т.е полюсите на измеренията се подреждат по различен начин в различните култури, и почти нямаме култура, в която буквите да са подредени по един и същ начин. В резултат на това съвдение на културните измерения се наблюдава т.нар. "интерференция на културните измерения" т.е самите измерения си влияят едно на друго, и се изменият, като или се подсилват или се отслабват едно друго в резултат на което взаимовлияние на измеренията, често те не се проявяват в чист вид, защото са интерферирани. Затова много често са пример са давани САЩ, където повечето от културните измерения се проявяват в сревнително чисти вид, поради спечифичната подредба на споменатите. Отделно, нещата се усложняват обще повече, защото едно и също явление често се обяснява или корелира с няколко културни измерения, например начина на уволнение в една страна, зависи от степента на колективизъм, от твърдостта на културата и от нивото на тревожност. Веднага искам да дам пример. Япония е: колективистична култура много тревожна дългосрочно ориентирана мъжествена (твърда) неравновластна САЩ са: индивидуалистична култура подчертано спокойна краткосрочно ориентирана мъжествена (твърда) подчертано равновластна Очевидно е, че различните културни измерения се подреждат по различен начин в двете култури. Това води до културни интерференции на самите измерения в САЩ и Япония. Например - начина на уволнение. В САЩ то е светкавично, на момента, защото културата е твърда. В Япония обаче, която също е твърда, уволненията доскоро не бяха познати. Защото на това явление - уволнението - силно повлиява степента на колективизъм. В колективистичните страни уволненията са много трудни, а Япония е именно такава. Ето как ефектите на твърдостта се смекчават от влиянието на друго измерение, в случая колективизъм. Друг изключително важен атрибут на мъжествените култури е стремежът към съревнование, себеизтъкване, себепоказване, хваленето, демонстрирането на превъзходство и тн. Всичко това е непознато в Япония, където битува тотално себезаличаване и скромност. За тези особености допринасят културни измерения като на първо място дългосрочната ориентация и себеподтискането, както и колективизмът. Японицте образуват огромни колективи, в които работят безропотно без борба за надмощие и себедоказване, ниското самочувствие и самомнение би могло да се обясни със себеподтискането на чувства и емоции, а колективизмът допълнително ограничавата борбата за позии в компанията, защото те са предварително разпределени (често по родов или друг признак). Друг пример за интерференци е състраданието и стремежът към взаимопомощ. Тези неща са характерни за меките култури. Китай, който също има мека култура обаче, не изповядва особено такива меки ценности. Защо? Защото в Китай културата освен че е мека, е и колективистична. А в колективистичните култури не битува разбирането за помощ, състрадание, и тн. към непознати и хора извън родово-приятелския кръг. Изобщо в Япония, Корея, Китай съществува специфична култура, често напълно непонятна за европееца. Хофстеде се занимава десетилетия наред с нея, и я нарича дългосрочно ориентирана, а друга автори използват термина конфуциански тип общества. Както и да се нарече, тази особеност влияе изкючително силно върху всички останали културни измерения и ги подсилва или неутрализира. В същината на споменатата особеност е отношението към труда, т.е труденето и себеотричането в името на труда заради самия труд дълбоко залегналото чувство за срам тоталното себезаличаване в името на труда, като основен мотиватор е самото усилие като такова, не възнаграждението за него Изобщо, ориентацията и саможертвата в името на труда в Япония е толкова силна, че често подобни отошения се бъркат с безродовост. Някои автори дори твърдят, че самият япоски колективизъм е интерфериран, т.е отслабен, от конфуцианския тип общество като независимо културно измерение. С две думи, 1. Трябва да се замислиш върху културните интерференции. Има няколко, да кажем 5 културни измерения, които са независими едно от друго. Откъде знаем ли - от факторен анализ на събраната статистическа информация, основен научен метод в междукултурните изследвания. Това често означава, че трябва да разсъждаваме за ефектите от културните измерения буквално за всяка държава по отделно. 2. Мъжественост-женственсот нямат нищо общо с пола. Това са различните разбирания, ценности, които се изповядват в различните общества. 3. Хубаво е да не се смесват явленията. Няма доказателства за връзка между самоубиства и твърдост-мекост. Първо, трябва да намерим такава статистическа връзка. Второ, ако намерим, трябва да я обесним логически. Досега такава връзка няма. Т.е дали се самоубиваш или не, няма нищо общо с това дали културата ти е твърда, или мека. Съществува обаче сериозна статистическа връзка между нивата на самоубийства и културното измерение себеподтискане-себеудовлетворяване. Човек може да иска да се самоубие по най-различни причини. Често те нямат отношение дори към културата - примерно починал е някой близък човек. Дали ще посегнеш на живота си в момент на отчаяние или не обаче зависи до колко културата ти те е приучила да подтискаш емоциите, желанията, поривите си, или напротив - да ги удовлетворяваш. Например в някои райони на Африка, които се определят като твърди култури, самоубийствата са напълно непознато явление. Няма и връзка между нивата на раждаемост и твърдост-мекост. самата раждаемост е висока както в твърди, така и в меки култури. Дължи се на ралигия, морал, икономически и социални условия, ако има културно измерение, което би и влияло, това е индивидуализмъ-колективизъм. 4. Преди 1000 години животът е бил изключелно суров, особено на север. нормално е хората да са били сурови. Днес обаче там има най-меката социална среда, да се концентрираме в настоящето. Културата се изменя при промяна на иноконическата, социалната, природната среда. Но дори и преди 1000 години скандинавци и ескимоси вече демострират признаци на културна мекост. Например когато се улови нещо, примерно кит, месото се разпределя равномерно сред всички членове на колектива, дори тези, които не са участвали в лова, за да се избегнат социално напрежение и неравенства, породени от ограничените ресурси. 5. Трябва да се вземе предвид и възможността за културна промяна. в последните 60 години японската култура претърпя сериозни изменения, тъй като сериозно се измени социалната и икономическата среда там. това е една изключително силно отворена към външни влияния страна, която копира много от запада. Но до преди 60 години япония е типично силно мъжествена, милитаристична, силно консервативна култура в класическия смисъл на думата.Днсе много от тези ефекти започват да отшумяват, макар и все още да ги има в по-ниска степен. 6. Единственият автор, които е провеждал сериозни, задълбочени и периодични статистически проучвания в сферата на културата, е Хофстеде, между другото, той е първият. Всички останали са или негови ученици, или волни фантазьори, които компрометират неговите теории.

Да, продължава цял живот. счита се, че тези хора имат проблеми цял живот и държавата е длъжна да им помага цял живот. Да кажем с други думи, няма никакви ограничения във времето за нуждата и бедата. И дори се счита, че хора, живели дълго време по този начин, заслужават още повече състрадание и помощ, защото са се мъчили цял живот. И да не ни харесва, факт е. Сега да ти кажа нещо, което не си и подозирал. Най-сериозните лумпени, или тези, от които и полицията настръхва, са крайнолевите елементи, които палят къде що видят скъпа кола, демонстрирайки омразата си срещу богатите. Дори и в такава свръхсоциална страна много елементи считат, че и това не е достатъчно. Полицията не може да направи много, всъщност полицаите нямат право да стрелят, и хич не им е лесно. Немският полицай не е като българския. Отделно, безработните са пращани редовно и задължително на курсове - по английски, компютри, готварство о още каквото и да се сетиш.

Това го тълкувам като твой призив, несъгласие, лично гледище, и тн. Но това не променя никак положението в 80 милионна Германия и още няколко десетки милиони шведи, датчани, норвежци, холандци, исландци, грендландци. Искам също да кажа, че смопенаните безработни немци изобщо не са наркомани. Сравнително значима част от тях са на средна възраст, да кажем 40-50 години, и доста от тях са алкохолици. И забележи - държавата ги праща на терапии, и плаща абсолютно всичко. За гета също не може да става въпрос. Има определени квартали в Берлин, в които живеят турци, но те са далеч от понятието гето. Безработните немци пък живеят в същите кооперации, в които живеят и работещите. Няма специални домове, защото всичко е държавно. Просто обществото не може да приеме да остави на произвола на съдбата хора в нужда с проблеми. Това е.

Искам отново да подчертая ето това. Ето ти още една конкретика и специфика. Възрастните хора в Германия, вече много възрастни, и често болни от алцхаймер, отиват в старчески домове, нещо като хосписи. Условията са прекрасни - всеки има собствена стая, готви се всеки ден, организират се анимации, екскурзии, игри, театър и тн. Такива домове традиционно са държавни, но напоследък има и много частни, малко по скъпи са, но в тях живеят по-малко хора - до 10. Често тези домове са организирани като малки селца - с малки къщички, гранинка, има си пазач, парк и тн. Деноноцно за възрастните се грижат психолог, лекар, социален работник. Тези хора, оставени на държавата, почти никога не се посещават от роднини и деца. От 12 възрастни, във хосписа за Коледа тази година дойдоха децата само на една жена. Тези, които са много зле, вече престарели и болни, губят правата си, вкл. и да гласуват. Децата им подписват декларация, че се отказват от всякаква отговорност за родителите си, не се разпореждат с тях и не взимат никакви решения от тяхно име. Подписват също, че са съгласни или не, органите да се дарят като донорство, и че ако майката или бабата изпадне в кома или мозъчна смърт, да не се поддържа на системи, а да се евтаназира. След това, на възрастният се назначава "служебен роднина". това е лице с юридическо образование, което взима решения вместо болния, плаща му сметките - т.е дърпа всеки месец от картата на бабата таксата за дома, и тем подобни. В старческия дом имаше една баба на 91 години. Тя по цял ден и нощ викаше - Помощ! защото преди да я вземат, или по точно преди да я предадат на дома, милата била паднала в банята, и три дни викала за помощ. Тъжно. Това е култура.

Надявам се прочете горното, към края му. Но, лъжеш се. Социални практики в Германия има още от 15 век. Баварският банкер Якоб Фугер от Аугсбург (1459-1525) е най-богатият човек в света за времето си. Изгражда огромна финансова империя, с която финансира Свещенната римска империя, става кредитор на сума ти императори в това число и на папата. Та той строи домове за бедните и бездомните в Германия, Дания и Холандия. През 15 век. Ти откъде знаеш, че богатите в Германия не дават пари на бедните. Защото аз ще ти кажа, че именно богатите в Германия са тези, които правят най-много доброволни дарения за сираци, болни от СПИН, бедни в Сомалия, и всякакви подобни. сега 500 милиона евро помощ за Хаити дето дава ЕС откъде мислиш че идват. Както е видно от примера, който ти дадох, във времена, когато не е имало държава, която да взима 60% данъци, богатите са раздавали, буквално са раздавали пари на бедните на ляво и дясно. В музеите в Германия можеш да видиш специални дамски чантички за милостиня - чак до 19 век е било модерно жената на богатия, като се разхожда по щпасето или плаца, да хвърля пари на ляво и дясно, демонстрирайки социален статус. Богатият трябва да е милостив, казва немска поговорка. Но така или иначе, в Германия, абсолютно всичко се прави от държавата и минава през нея. Държавата е всичко, и тя е навсякъде. И хората й плащат не по принуда, а от убеждение. Няма да видиш немец да пътува без билет. Разбира се, че говорим за след пълнолетието, имах си хас да е преди това. Макар, че доведеният ми брат излиза от дома си на 16. Само че, в България това не се прави, особено извън София. Мама и тати бъхтат като луди, и издържат младото семейство, което често живее у тях, от пенсии, от прасета, от какво ли не на село. това се нарича колективизъм. До към 19 век Германия и Скандинавието са сравнително бедни, няма как да има социална държава. САЩ също са бедни. Всичко е на доброволна основа. И днес, месечният доход в средностатистическото немско семейсто е никакъв. Всичко отива за данъци. Пак да кажа - от 4 500 евро бруто, получаваш 1 100 евро нето. Ами това е нищо. Социалните държави наистина се развиха най-добре след ВСВ, но социалните нагласи са от хилядотелитя, столетия назад. Искам да дам пак за пример ескимосите, които равномерно разпределят благата си, макар и да нямат нищо общо с придобиването им. Когато тези ескимоси направят държава, тя ще е социална. САЩ, макар и с мощна икономика обаче, не развиха социална държава. Защото липсват социални нагласи. Това са културни различия. Значи, социалната държава като нещо формално, като институции и тн, разбира се, че има начало след ВСВ. за такава мощна организация трябват условия, стабилност, пари и тн. Но въпросът е, когато обществото е достатъчно богато и условията за социална държава са налице, защо въпреки това социална държава не се създава, както е в САЩ. Отговор - защото в американската култура липсват социални нагласи.

Искам и още едно много важно нещо да кажа. В Швеция, или Германия, когато остарееш и се песионираш, децата ти няма да те гледат. Това се счита за ненормално. Просто няма да те гледат. Единственият, който ще те издържа, и храни, е държавата. Затова всеки немец, и всеки швед, с голямо усърдие плаща и то много на държавата. Например баща ми, освен пенсията от службата, всеки месец плаща по 300 евро допълнително към три доброволни пенсионно дружества. Защото знае, че синът му няма да го гледа. Държавата ще. Ние си говорихме на тази тема, и ето заключението - когато ти изхвърлиш детето си на 18 години само да се оправя, не може да очакваш после то да се грижи за теб. Това го прави държавата и само държавата. Ето ти още една конкретика и специфика. Възрастните хора в Германия, вече много възрастни, и често болни от алцхаймер, отиват в старчески домове, нещо като хосписи. Условията са прекрасни - всеки има собствена стая, готви се всеки ден, организират се анимации, екскурзии, игри, театър и тн. Такива домове традиционно са държавни, но напоследък има и много частни, малко по скъпи са, но в тях живеят по-малко хора - до 10. Често тези домове са организирани като малки селца - с малки къщички, гранинка, има си пазач, парк и тн. Деноноцно за възрастните се грижат психолог, лекар, социален работник. Тези хора, оставени на държавата, почти никога не се посещават от роднини и деца. От 12 възрастни, във хосписа за Коледа тази година дойдоха децата само на една жена. Тези, които са много зле, вече престарели и болни, губят правата си, вкл. и да гласуват. Децата им подписват декларация, че се отказват от всякаква отговорност за родителите си, не се разпореждат с тях и не взимат никакви решения от тяхно име. Подписват също, че са съгласни или не, органите да се дарят като донорство, и че ако майката или бабата изпадне в кома или мозъчна смърт, да не се поддържа на системи, а да се евтаназира. След това, на възрастният се назначава "служебен роднина". това е лице с юридическо образование, което взима решения вместо болния, плаща му сметките - т.е дърпа всеки месец от картата на бабата таксата за дома, и тем подобни. В старческия дом имаше една баба на 91 години. Тя по цял ден и нощ викаше - Помощ! защото преди да я вземат, или по точно преди да я предадат на дома, милата била паднала в банята, и три дни викала за помощ. Тъжно. Това е култура.

Ами атка разсъждаваш ти, защото си българин. Но немецът и шведът, драги, не правят голяма разлика между близки и непознати. Това е сериозно различие, да не кажа фундаментално. Особеностите на немската, шведската, исландската, холандската, датската, норвежката култури, се наблюдават в последните три-четири десетилетия, откакто там има стройна социална система. Досега никой не е надигнал глас против това. Счита се, че така е правилно. Аз говоря само с факти и действителности. Имало е социални вълнения в Швеция и Дания при всеки опит да се намалят данъците, но срещу социалната система никога. Какво би могло да стане, са несериозности. такова нещо не е станало в последните 40-50 години, аз на това се базирам, не на някакви хипотези за бъдещето, което е несериозно. Ето днес германия е дясна. Но на никой не му и хрумва да пипне социалните помощи. Това е свещенна крава. Не се пипа, защото би разклатило устоите на обществото, това не е Америка. Искам да те уверя, че ако на някой му хрумне на ореже социалните в Германия, това разбира се няма да стане, защото не е станало в последните 40 години, но ако стане, това ще предизвика такива сериозни протести в защита на бедните и онеправданите, че не можеш да си представиш. Единствените корекции, ако въобще ги има, на десните в Германия, засягат намаление на огромната данъчна тежест за богатите, но на никой не му хрумва да пипа бедните. Не действа само шведския модел, а и този на Дания, Норвегия, Финландия, Германия, Исландия, въпреки проблемите около кризата и тн. та чак до Гренландия. Дожем да се върнем и още назад, хилядолетия, към викинги и ескимоси. Които разпределят равномерно, абсолютно по равно заграбената плячка или хванатия тюлен, на равни части за всички, без значение кой е участвал в лова или набега, и кой не, за да се избегне социално напрежение при ограничените ресурси. Досега няма случай културата да се промени под влияние на накякви обстоятелства, стига те да не засягат фундаментално околната среда или огранизацията на труда. Това би било нерационално. Но има случаи за противното - как определени обстоятелства се изменят под напора на културата. Искам да кажа нещо много важно. В Швеция и Германия, никой не издържа роднините си. Никой! Дори децата си. Това се счита за ненормално. Но всеки един човек издържа милиони непознати, цялата държава чрез огромните данъци които плаща. Това се нарича индивидуалистична култура.

Ами просто казано, парите, които с които държавата плаща на бедните в Германия, идват от заплатата на баща ми. Само той дава на немската държава месечно 3 500 евро данъци. В Швеция е дори повече, достига до 4000 евро месечно на човек. Значи, едно семейство дава на държавата на месец около 7-8 000 евро, това са 15 000 лева данъци. В момента нито Германия, нито Швеция, имат кой знае колко общо с Америка и плана Маршъл, защото, макар и в криза САЩ, социалните политики в Германия и Швеция са в пълна сила и размах. Но трябва да се признае, че САЩ издържат икономически, движат целия свят. Това е нормално, неведнъж съм писал, че съвременната цивилизация дължи почти всичко на спокойната и ориентирана към съревнование индивидуалистична англосаксонска култура. Да, американската икономика е мощна, и ще се възстанови, така е. Но темата, за която аз пиша, е съвсем различна. А именно - различните нагласи, разбирания, в америнаското и шведското общество за начина, по които трябва да се разпределят парите от мощната икономика. Интересно е, че САЩ, които имат доста висок БВП и икономика, по-мощна от немската и шведската, и би трябвало да се по-богати, всъщност не са. Би следвало и социалната система на такава мощна икономика да е на ниво, но не е. И обратно - държави като Швеция, Норвегия, Исландия, особено последните, без някаква сериозна икономика, всъщност имат много по-добре развита социална система. Макар и да разполагат с по-малко пари, те ги разпределят много по-равномерно отколкото в САЩ, в резултат на което се постига известно, на места и сериозно, социално равенство. В САЩ обаче се счита, че парите, вкарани в оборот от мощната икономика, в никакъв случай не бива да се разпределят равномерно чрез социалната система, а трябва да отидат у точно определени хора, да се концентрират у тези, които заслужават, а които не заслужават, много им здраве. Т.е парите се връщат при тези, които ги генерират. Това създава сериозни социални различия, и е причина за високият индекс на бедност в САЩ. Да не говорим, че в САЩ не са и сънували 60% данъчна тежест. Там се счита, че държавата няма право да ти отнема парите, които си изкарал. Те са твои. В Швеция и Германия обаче е обратното - тези, които печелят издържат онези, които не работят. Т.е БВП се разпределя възможно най-равномерно сред населението (нарича се индекс на Джини) без значение кой колко работи. Т.е те взимат 60% от заплтата ти, и я дават на бедните, и на турците. Ти може да не си много съгласен, но си траеш, защото искаш тази социална система и за себе си, като ти се наложи. Ето това са две различни разбирания, които са мотивирани от културни особености. Значи въпросът не е кой създава парите, и откъде идват. Въпросът е какво се прави с тях, как се харчат, кой ги взима, как се разпределят, дано да съм ясен вече. Значи има едни пари от някъде си, няма значение откъде идват. Въпросът е да се дадат ли на бедните и на турците, или да не се дават. В Швеция се счита, че най-правилното и социално справедливо е да се дадат на нуждаещите се, да се разпределят максимално равномерно сред населението. В САЩ обаче това би изглеждало най-нерационалния ход. Ето за тези различия говоря. С деве думи - първото се нарича женственост, или културна мекост, а второто - мъжественост или твърдост, напористост и тн.

Тази социална справесдивост е измислена от тези общества, защото съответства на културните им особености. Подобни социални мерки съществуват още от средновековието, но през 20 век успяха да се реализират най-успешно, поради подема на споменатите общества. Но наистина съществуват обективни фактори, които биха превърнали подобна социална политика в невъзможна да се провежда повече, поне в досегашните измерения. Това обаче би предикзикало социално недоволство и напрежение. подобни фактори, които биха направили тези социални политики невъзможни, са неща като застаряващото население, всевъзможни трикове, с които човек може да се пенсионира колкото се може по-рано, тоталната липса на мотивация да се работи, особено в Германия, където често безработните полувачат повече от работещите, огромният приток имигранти, които на драго сърце грабят всякакви социални фондове, и тн. Изобщо наистина тези общества са заплашени и някои страни, като Дания, вече започнаха да ограничават помощите за имигранти, по конкретно хилядите евро пенсии, които пращаха към бедните страни, на хора, работили известно време в Дания. Каквото и да стане, моята основна идея в този постинг е, че едни общества, като немското и шведското, желаят социална справедливост и милост към бедни, безработни и тн, а други общества, като американското, целенасочено се противопоставят на подобни мерки. Значи едните смятат, че едно нещо е полезно, другите смятат, че вреди. Т.е съществуват свръхсоциални общества, и свръх несоциални общества. Дали нещото може да се изпълни или не, е съвсем друг въпрос. Тук говорим за нагласи и разбирания, а те очевидно се различават същесттвено в двата типа общества. Зад тези различия в нагласите и очакванията към държавата безспорно стоят културни особености. Но както шведските такива биха предизвикали срив в страната, поради прекалена социалност и мекост, така и американските такива предизвикаха, по мнение на редица учени вече, световна криза. И наистина, много учени смятат, че икономическата криза, започнала в САЩ, се дължи именно на културни особености.

Първото се случи, но второто още не.

Наистина, не би следвало да се закрива нещо така с лека ръка. Но все пак, без да изказвам крайно мнение, ми се иска някой да отговори, чисто информативно на няколко въпроса, които си задавам. 1. Защо трябва да има център по тракология. Не е ли по-логично тракологията да е част от института по история на БАН. Все пак тракологията е част от историята, не е някаква отделна, специална наука. По тази логика би следвало да имаме и специален център по медиевистика, османистика, желязна ера, античност, първа, втора, трета БД и тн. каквито предполагам има. Струва ми се по-логично всички тези неща да са част от единен институт по история под шапката на БАН, или СУ, или нещо друго. 2. С какво този център е допринесъл за изясняване на проблематиката, с която се занимава. Като все още ние почти нищо не знаем за траките - битуват всякакви теории, предположения, но като цяло не съм чул да има единен научен коментар за каквото и да било в това отношение. 3. Този център през дългото си съществуване провел ли е целенасочени археологически проучвания и експедиции - просто питам, може пък да е провел. Но май големите находки от 2000 насам си бяха чисто индивидуални начинания на професорите Китов и Овчаров. И тн. Изобщо няма нито едно задоволително, общо тълкувание на нито една обредна практика, на функционалността на нито един ритуален съд от съкровище, има само стотици и стотици хипотези, коя от коя по-откачени. Ако ще има отделен център по тракология, поне да дава резултати.

Въщност, по-вероятно е икономиката на САЩ да пропадне, както стана няколко пъти през миналия, и през този, век, отколкото в Швеция да свършат социалните помощи. Значи, мисля, че е ясно, че описаните от мен германци, които живеят цял живот като паразити, не са мнозинство. Няма и как да бъдат. Но по-важното е, какво прави държавата за тях, как го прави, и защо го прави. И защо американската държава не желае да го прави. Очевидно в САЩ и Швеция, Германия и тн. съществуват два различни социални подхода към безработни, възрастни, и всички останали, изпаднали от мелницата на съревнованието. В едното общество се оставят сами да се оправят, защото се вярва, че сами са си виновни за провала, в другото общество се хрантутят и издържат прекрасно цял живот. Това разкрива културните различия между споменатате общества, и е в духа на темата, която обсъждаме тук. Отговорът на тези въпроси разкрива културните различия между споменатате общества. Това не е мечтан от мен строй, просто описах как е там.

Да, прав си. Съжалявам за изцепката.

Защо в друга, нали говорим за Латинска Америка, но предполагам че нямаш голяма представа и за тези ширини.

Още дълго ще има откъде да се плаща. Защото има тенденция данъците да се увеличат. И хората не само че не се противопоставят на това, а дори протестират, особено в скандинавските страни, при всеки опит да бъде намалена данъчната тежест.

Не само че съм го забелязал, но и много подробно и надлежно в този форум описах точно това, за което говориш, как става, колко взимат, как живеят и тн. Споменатите особености са въпрос на култура преди всичко. В САЩ такова нещо няма, това е факт. Защото държавата там няма никаква социална политика. В момента, в който си изгубиш работата, с теб е свършено. Затова хората трупат пари като луди, което е буфер в случай на уволнение. Това от своя страна води до висока религиозност, но и причинява всякакви социални патологии. Нещата са тясно навързани, и отново са въпрос на културни особености. На мен не ми се иска да опреличавам кой какъв е. Вярно е, това е паразитизъм. Но въпросът е не дали ни харесва, или не, а защо в едни държави се толерира, а в други не. В основата на серизната социална политика на скандинавските страни и Германия е залегнало схващането, че всеки заслужава достоен живот, без значение колко работи. Това е израз на егалитаризма в нагласите на северните народи - сериозните социални различия трябва да се избягват на всяка цена, и не бива да има бедни. в САЩ обаче нагласите са точно обратните. Там се смята, че ако си беден, уволнен, безработен, значи си некадърник, и не заслужаваш държавата да се издържа Всеки се грижи сам за себе си, а който изпадне от борбата, да се оправя сам. Дори и днес, около 40 милиона бели американци, не латиноси или черни, са извън социалната и здравната система - това беше и целта на закона, който Обама прокара в КОнгреса - да ги вкарат в систимата. За пенсионерите, инвалидите, безработните пък изобщо не ми се мисли. ЕТо как две различни култури, едната, заблягаща на социалното равенство, другата на съревнованието, създават различни социални системи. Още по-интересни са нагласите в двете култури. За немеца, шведа, холандеца, няма нищо срамно да живее от помощи, и ако може така да живее цял живот, още по-добре. За американеца обаче това е срам, позор, ако ти се наложи, губиш дори уважението на най-близките си.

Следването на такива принципи работи и дава резултати само в USA и Англия, те са неприложими в този чист вид в други части на света. С една дума, подобни принципи на тачаризъм и реигъномикс са етноцентрични. Раздаването на помощи и прекалено социалната социална политика не е създала лумпени нито в Германия, нито в Швеция или Исландия, Норвегия Финландия, страни, които имат по-висок стандарт от САЩ

Не, правят много по-жестоки неща. В Латинска Америка бедността е такава, че протсто няма какво да ти експропиират. Но могат да те изнасилят, разстрелят, мъчат, хулят и тн.