alvassareiro

Някой би ли посочил учебник по български за чужденци. По конкретно, на латиница да е изписано произношението на думите, а обясненията да са на английски или френски. Благодаря.

Аз вече се регистирах. Сега какво да правя? ...По дяволите, регистрираха ме като румънец.

Но чакай, не смесвай методите с очакваните цели. целта е една и съща, социално равенство и социална държава. Ние се опитахме да го постигнем по описания от теб просташки начин. Голяма част от мерките, които описа между другото, нямат нищо общо с комунизма, а с диктатурата. Редица десноавторитарни диктатори, близки до САЩ, също използват сходни репресии, като например чудовището Трухильо. Шведите постигнаха целите на социализма по съвсем демократичен и естествен начин. Можем да го наречем както си искаме, но за постигнатото от тях комунистите могат само да мечтаят. Редица култури също имат разбирания и практики, близки до съвременния социализъм. Мога да посоча индианците пираа, при които частната собстеност напълно липсва, а земата се обработва общо, съвместно отглеждане на децата, равномерното разпределение на ловната плячка сред ескимосите (имаше си термин за това), за да се избегнат социалните различия, или еврейските кибуци, и тн.

Чавес е един смешен селяк, необразован и надут. Жалко за тази красива страна. Имах честта да познавам лично предишния президент на Венесуела, д-р Рафаел Калдера, голям интелектуалец и писател, заклет християндемократ, за съжаление скоро почина. Жалко наистина. Споменатият селяк, за който говорим, организира пуч срещу него през 1992, беше пратен в затвора, и през 1998 беше амнистиран от Калдера. Горещо препоръчвам книгата му Bolívar Siempre (1987) (Боливар винаги) не знам дали я има на български. Друг виден политик от тези ширини е президентът Ромуло Бетанкурт, лидер на Демократическото движение, и борец срещу диктатурата на Перес Хименес. През 1964 е организиран атентат срещу него, но макар и тежко обгорен, президентът, обвит в бинтове, говори на нацията. Неговият наследник Раул Леони също е заклет демократ. Изобщо, страна, която може да се похвали със заклети демократи, но и чудовища - като Генерала (Хуан Висенте Гомес, обезкървил страната между 1908-1935) на снимките: Хуан Висенте Гомес през 1934, Ромуло Бетанкурт 1980 и Рафаел Калдера през 2004

В Германия не цари комунизъм, а социалдемокрация, дори и на власт да е дясната социална партия. А оке п на север е върхът на социалните държави. Нещо, което старите комунистически страни се опитаха да постигнат, но сгрешиха сепиозно пътя.

Да, 90% от жилищата са държавни. Собстено жилище имат само най-богатите, и то е основно голяма вила, някои имат и замъци, в покрайнините на градовете. В рамките на самите градове, в жилищните квартали, всичко е държавно. Обикновеният, средностатистически германец живее, и ще продължава да живее, в държавно жилище.

Възгледите на спомената госпожа се опреличават като фашистки не от мен, а от повечето й критици. Да няма държавна социална политика към бедни, умствено увредени и болни, суперхуманизъм, няма що. Срам за тази велика нация, срам. "Следвайки тази логика Ранд се обявява против провежданите от правителствата социални политики като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма — да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството.[40] 40 - ↑ Вж. интервюто на Айн Ранд дадено за шоуто на Донахю, достъпно тук: приятно гледане. " край на цитата http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%...%B0%D0%BD%D0%B4

Аз искам да срещна Мазньо от гумените мечета.

Напротив, България губи много повече територии от Германия след войната. Страната ни без малко да престане да съществува, поделена от сърби, гърци и румънци, ако не беше битката при Дойран. Ами Австрия, която започва войната, губи я, и губи 80% от територията и населението си, е не по-малко ударена от Германия. Но там Хитлер си нямат. Една велика империя е сведена до безгласна държавичка, как мислите се преглъща това? Но на австрийците не им хрумва да търсят реваншизъм и възстановяване на столетната велика дунавска империя, хегемон в средна европа от 300 години.

И какво като имаме монархия? В Германия след абдикацията на кайзера имат прогресивна република.

Но същите условия има и в България. по тази логика и тук щеше да се яви някой Хитлер.

Между другото, в интервюто, което посочих, Ранд говори именно за културната мъжественост на американския мъж - от 3-тата минута на част 1

Да де, но редица държави са изпитвали и изпитват проблевите на Ваймарската република. Но Хитлер там няма.

Хм, напротив, у нея съм го чел. Срам за тази велика нация. Срам. "Следвайки тази логика Ранд се обявява против провежданите от правителствата социални политики като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма — да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството.[40] 40 - ↑ Вж. интервюто на Айн Ранд дадено за шоуто на Донахю, достъпно тук: приятно гледане. " край на цитата http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%...%B0%D0%BD%D0%B4 Аз не могада разбера откога крайните, човеконенавистни, реакционни, чудовищни и фашистки възгледи се определят като велико мислителство. Това между другото е напълно в духа на социалните патологии в САЩ, породени от липсата на държавна социална политика. Между другото скоро ме пита за пример на религиозен фундаментализъм в САЩ. Ами ето тук във форума се върти е дна доста интересна статия посветена на религиозния фанатизъм в САЩ. Надявам се си я прочел вече.

Мъжественост и женственост Би ми се искало да насоча вниманието към различните разбирания за мъжественост и женстевност сред културите по света. Въпросът за произхода на тези различия също не е безинтересен, но много по-важни са практическите последици от тях. Ясно очертаните различия в ценностната система на мъже и жени не са типични за всички общества по света. Като цяло, съществуват два полюса – на първия са обществата от америшкански тип, които биха могли да се определят като мъжествени, напористи, твърди и тн. ( съществуват няколко терминологии). Сред най-мъжествените страни освен САЩ, са Япония, Мексико, Колумбия, Венесуела, Германия, Италия, Великобритания, Ирландия, Австралия и някои други. В тези култури мъжете изглеждат свръхамбициозни, ориентирани към съревнование, себедоказване, надмощие, победа, агресия, демонстрация на сила в буквален и преносен смисъл, а жените са просто амбициозни. Мъжете са по-склонни от жените да поставят професионалното израстване и кариера пред семейството, важно е да докажат, че са повече от останалите – че печелят повече, че са по-добри любовници, имат по-мощна кола, по-голям дом, по-красива жена. Това желание за себеизтъкване и себедоказване е по-слабо застъпено при жените от гореспоменатите общества, които са по-склонни от мъжете да показват отстъпчивост, сътрудничество и състрадателност. Като цяло, жените в тези общества обръщат по-голямо внимание на човешките отношения. На втория полюс са обществата от скандинавски и холандски тип, които Хофсетде определя като женствени. Там мъжете и жените са еднакво неамбициозни в сравнение с тези в американското общество. Интересно е да се отбележи, че в ценностната система на мъже и жени в тези общества почти няма различия. И мъже, и жени, споделят еднакви ценности, които американците биха сметнали за немъжествени. Освен скандинавските страни Дания, Норвегия, Швеция, както и Холандия, Исландия, Финландия, като женствени култури се определят Словения, португалия, гърция, редица арабски страни, а средно положение заемат Франция, корея, Испания. Основни атрибути на културната мъжественост: - Ясно разграничение на социалните и професионални роли. Знае се кои професии, постъпки, възгледи, и тн. са мъжествени, и кои женствени. Например много ясен признак за културна женственост е прието мъжете да плачат. На всеки, който е пътувал по света е ясно, че е напълно прието мъжът да плаче на погребение, при раздяла, докато пее в Португалия, Гърция, и особено в арабските страни. Това по никакъв начин не поставя под съмнение неговите качества на мъж, но подобно поведение в Германия или САЩ би се тълкувало като признак на слабост или женственост. Друг признак за културна женственост е например в кои държави е прието мъжът да проявява нежност или грижовност към любими, деца и тн. Изблиците на нежност, чувственост, романтика от страна на мъжа, са напълно приемливи в Португалия, Гърция, Скандинавските страни, но в САЩ и Германия се тълкуват като слабост. Там традиционно битува схващането, че мъжът трябва да работи, да изкарва пари, не да се занимава със сладникави неща, а жената да се грижи за децата и кухнята. В мъжествени общества като американското се приема, че ако мъжът не е в състояние да изхранва семейството си, е недостоен, и се поставя под съмнение мъжестевността му. В Португалия и Холандия това далеч не е така. Напълно е допустимо и нормално жената да издържа семейството и не са редки случаите, в които тя е глава на семейството. Така е и в женствениште арабски култури, където жената и само жената се разпорежда с парите. - Силна ориентация към съревнование, себедоказване, себепоказване, надмощие от страна на мъжа в мъжествените култури, и еднаква неамбициозност както от мъже, така и от жени в женствените култури. Ще се опитам да синтезирам най-общо следствията от възпитанието в мъжественост и женственост в споменатите култури. Следствия за отделната личност от възпитанието в мъжественост. Първото следствие от възпитанието в мъжественост в мъжествени култури като американската е героизмът и ориентацията към всякакви постижения, които веднага получават гласност. Много често тези постъпки нямат никаква практическа стойност, но те са индикатор за културна мъжестевност и са натоварени с културен заряд – например първи инвалид, изкачил еди кой си връх, първи слепец, скочил по водопад и тн. Друго важно следствие от възпитанието в мъжестевност е стремежът към взаимопомощ. Няколко есриозни изследвания показват, че именно в мъжествените култури хората са най-склонни да си помагат в беда – например да помогнеш на някоя възрастна жена или слепец да пресекат улицата, да защитаваш беззащитните животни и тн. Обяснението е просто. Човек, който се възприема като герой, е заинтересуван и другите да го възприемат така, затова има интерес да поддържа положителен образ за себе си в обществото. Специфично проявление на тази културна мъжестевност е оставянето на бакшиши. Това показва, че сме великодушни, щедри, успели. Най-много бакшиши се оставят в САЩ, една от най-мъжествените култури в света. Не такова е положението в Източна Азия, където тези практики бяха до скоро напълно непознати. Само една вметка. Стремежът към взаимопомощ в мъжествените култури е само в сфери, в които няма съревнование. Следствия за обществото от възпитанието в мъжественост. Едно от сериозните следствия са широките социални различия и неравности. Мъжестевните американци са напълно безчувствени към онези, които са доказали, че са слаби и са изгубили съревнованието. Достатъчно е само да посочим идеите на Айн Ранд, която твърди, че е много по-полезно за обществото да се помага на даровити деца, а не на болни и слепи, защото от тях полза няма. Разбира се, тези възгледи не се възприемат от мнозинството американци, но е факт, че в САЩ има нулева социална политика и грижа към бедни, бездомни и всички други, изпаднали от лудата надпревара. В категорията незаслужаващи съчувствие и социални помоци хора се слагат бедните, уволнените, както и бедните млади и здрави хора. Според американската ценностна система те сами са си виновни за неуспеха, защото не са били достатъчно способни, амбициозни, за да успеят. Затова няма никакъв смисъл богатите да плащат данъци за тях. Всеки сам трябва да се бори, а ако изпадне, проблемът си е негов. Тоталната липса на социална грижа и състрадание в САЩ е причина за високата религиозност в страната, както и за лудото трупане на пари – те са буфер в случай на финансов неуспех. Подобен модел е коренна противоположност на скандинавския социален модел, където данъците надхвърлят 60% от дохода, а такъв манталитет би ужасил шведите, които го определят като брутален. В САЩ тенденцията да не се помага на бедните дори се усилва. Друго следствие от културната мъжестевност е твърдото отношение към престъпниците. В мъжествените култури има много сурови мерки, дават се традиционно високи присъди, и често има смъртно наказание. В САЩ престъпниците не се надяват на състрадание дори от собствените си роднини. В женствените култури смъртното наказание е напълно отменено, а присъдите за редица от същите престъпления са по-ниски. Други следствия от културната мъжестевност са свободната продажба на оръжие, защото всеки истински мъж трябва да може да се оправя сам с лошите, наличието на задължително военно обучение, което те прави истински мъж, висок процент военни разходи и милитаризация на обществото и тн. Съществуват и няколко интересни следствия от културната мъжестевност, които засягат киното и езика. Мъжествените култури като САЩ правят филми, в които доминира винаги мотивът на супер героят, супер мачото, който спасява света сам – още от малки децата се учат на себедоказване и съревнование от герои като Батман, Супермен, Сайдърмен и тн. В италианското кино традиционно фигурира романтичният любовник, който доказва мъжестевността си с големия брой жени, вкарал в леглото си. Подобни ориентирани към постижения и героичности теми са напълно непознати в европейското, особено в шведското и датското кино, където ако има постижения, те са групови. В САЩ възпитаването в свръхмъжественост и твърдост има катастрофални последици. Много млади мъже и момчета не успяват да оправдаят очакванията на бащите си да бъта истински мъже, в резултат на което развиват всякакви комплекси и патологии. Няма никоя други държава в света, която да има толкова много изнасилвачи, канибали, серийни убийци, стрелци в училища и всякакви други ненормалници, както в САЩ. Културната мъжестевеност влияе върху употребата на езика. В мъжестевните култури се очаква мъжът да говори високо, властно, без извивки, често на специфичен “мъжки” жаргон. Типичен пример е Япония, където един и същи език се говори по два напълно различни начина от мъже и жени. Мъжете говорят рязко, насечено, агресивно, показвайки така своята мъжественост. Жените пък преправят гласа си и чуруликат като птички, което подчертава тяхната чувствителност и деликатност. В мъжествените култури има моментални уволнения, големи различия във възнаглажденията и работохолизъм. Културна женственост В сравнение с мъжествените САЩ, в женствена Холандия и скандинавските страни са точно обратно. Очаква се да си скромен, мек, сговорчив, да помагаш на слабите. Това води до щастие, основано на сътрудничеството с околните. Да се изтъкваш и съревноваваш е основен грях. Не съществуват и особени различия между професионалните ценности между мъже и жени. И за едните, професионалният успех е еднакво важен, както и семейството и децата. Да се отглеждат деца въобще не се смята за женска работа. Всъщност, почти нищо не се дели на мъжка и женска работа. Еднаквостта между мъжете и жените в женствените култури се състои в схващанията за това как трябва да се държи един мъж или жена, какво да очаква или да не очакват от живота. В женствените култури тези схващания са еднакви за мъже и жени. В женстевените култури децата не се учат на твърдост и напоритост. Момчетат могат да плачат колкото си искат, без никой да им казва “Бъди мъж” и без никой да се съмнява в мъжестевността им. От друга страна, момчетата не се насърчават и да се бият, за да се защитят. Агресията трябва да се избягва. Няма и възпитание в дух на високи постижения. Ако детето има среден успех, това е напълно достатъчно. Децата трябва да са отстъпчиви, да си сътрудничат и помагат. Затова и детските герои не са супермени. Когато са силни, те са мили, забавни и глуповати като Обелиск, или неученолюбиви, като Пипи. В женстевните култури няма и почти никакъв интерес към силови спортове. Няма известни шведски, португалски, холандски борци, боксьори, щангисти. В САЩ обаче силови спортове като бокс и борба са силно популярни. Какво да кажем за Япония и нейното сумо. Скандинавците са меки, сговорчиви и приятни хора, като героизмът изобщо не е на почит. Скромоността е основна добродетел. Според женстевните култури, бедните не са виновни за положението си, затова трябва да им се помага със всички сили. Затова данъците в Щвеция достигат чудовищните 65%, а социалната система е изумителна.

Личи си, че не си бил в Германия. Никой не дава панелки. Там над 90% от населението живее в държавни жилища, и плаща наем на държавата. Собствени къщи имат само най-богатите, и те са предимно извън градовете или в покрайнините. Държавата да безработните абсолютно същите жилища, които дава и на тези, които работят. Обзавеждането също е подобно. Вече ти ако искаш може да си купиш нови мебели. Нека пак ти кажа. Всички жилищни сгради, и тези в Западна, и тези в Източна Германия, са държавни. Хората плащат наем на държавата за тях, в които влиза и сметката за тока, водата и парното. АКо има теч например, ти отиваш в съответата служба по жилищата, даваш молба, и до ден идват работници, които го оправят. Периодично се извършват профилактични прегледи на жилищното имущество, и се правят ремонти, ако има нужда, без ти да плащаш нищо. АБсолютно нищо. Държавата санира абсолютно всички сгради в страната, поправя фасадите, прави ремонти по домовете, без ти да плащаш нищо. Обикновено в една жилищна сграда живеят както безработни, така и работещи. В нашата кооперация, която е в центъра на Берлин, и е доста кокетна и тухлена стоена през 30те, и санирана три пъти през послединте години, живеят поне 10 семейства, които не работят. Има още поне 30, които работят. Повечето немци предпочитат да живеят именно в такива жилища. В някои квартали на Източен Берлин има и панелки точно като нашите. Но всички до една са санирани, с цветни фасади и ПВЦ. В тях обаче почти не живеят немци. Обитават ги турци, руснаци и всякакви други имигранти. Голяма част от тези жилища обаче са празни. Просто германците не желаят да живеят в тях. Дори и безработните. Сега за стандарта. Той изобщо не е така висок, както ти си мислиш. Свободно разполагаемият доход е сведен до минимум. ОБикновено на семейство е около 500 евро средно. Немците пестят парите си, които им остават след 57-те % данъци, и ги влагат в банка за пътуване до Майорка, но най-често ги разпръскват из доброволни пенсионно фондове, за да могат да живеят от пенсии като остареят, защото децата им ги изоставят.

В Германия можеш да живееш така, както описах за неограничен период от време. Тоест цял живот. Познавам приятел на баща ми, който живее така от 1990 без прекъсване. Разбира се, ти може да започнеш работа някъде, и след два-три месеца да напуснеш, поради еди какви си причини. И пак си безработен и живееш по споменатия начин, ипроцедурата стартира наново. Нека пак да повторя. Ако искаш, можеш да живееш така цял живот Цял живот. Отделно, редица фирми не искат да назначават такива хора, заото им е ясно, че са от контингента на вечно безработните и полза от тях няма да имат. Както казах и преди, вече отдавна частната собственост и капитализмът не са белег за социализъм или не. Ето ти за пример Китай. Там цените не ги определя държавата, така е и във Виетнам. Както пак казах, вече сме във 21 век, и Студената война отдавна свърши. Светът е различен. Социализъм е, когато на власт е социалистическа, лява партия. Като социалдемократическата пратия на Дания или Швеция. Между впрочем, техните десни опоненти, като CDU, въобще не се различават съществено по социалните си политики и нагласи от левите. КГ, безработните в Германия не живеят като работещите. Макар и работещите често да казват, че безработите живеят по-добре от тях, това е защото работата за този, който работи е много яка. Но безспорно този който работи разполага с повече пари. Въпреки това продължава да живее в държавния си дом. Но така или иначе, постоянно безработните живеят добре. Защо? защото държавата е социална. Но постоянно безработинте в Германия живеят много добре. Сред тях има изключително много турци. Мъжете може и да поработват нещо тук и там, но жените не мърдат от вкъщи, седят и раждат деца. За всяко родено в Германия турче немската държава плаща на семейството по 600 евро издръжка на месец. Някои от тях имат до 10 деца. Значи ако мъжът и жената не работят, им се плаща наема, тока, водата, парното, транспорта, дават им по 800 евро общо на месец, плюс още 3000 евро на месец за децата. после тия деца като минат 18 години и станат безработни, отново ще получават по 380 евро на месец. Ще си стоят вкъщи, моног от тях не говорят немски. Турците в Берлин живеят предимно във Вединг. Там често в училищата над 80% от децата са турци. Те говорят такъв развален немски, и не желаят да се учат, че другите 20% германчета почват да говорят на турско-немски.

Нашето не беше социализъм, а лява диктатура. И какво като Дания е окупирана 3 години? Какво от това? Между другото, датчаните се държат изключително достойно през ВСВ. Дания запазва местно управление до 1942, когато нацистите уволняват министър председателя, защото датчаните саботират немските военни доставки, взривяват и гърмят, а накрая избухва национална стачка, която блокира цялата икономическа дейност. Тогава имперската канцелария решава да унищожи местното самоуправление. Но, всяка, абсолютно всяка сутрин, по време на окупацията, датският крал излиза от двореца си на кон и преминава през улиците на Копенхаген, а хората, привикнали с тази демонстрация на национална гордост, стоят по тротоарите и пеят химна. Не като нашите тука, първо с Хитлер, после със сталин. Типично по нашенски, подлога на всеки.....Още от средновековието търчат да стават васали на турските султани, после посрещат с хляб и сол немците, после с хляб и сол руснаците, днеска същата история. Абе кви са тия работи тука бе.

Напълно съм съгласен, е и? Китай е една от най-авторитарните страни в света, управлявана в продължение ан над 3 000 години авторитарно, без нито една секунда демокрация. Днес са комунистите, преди бяха националистите на Сун Дзъ и Гоминдана, преди него беше императорът слънце, и методите им все едни и същи. Това се нарича диктатура и няма нищо общо с ляво или дясно. АКо държавата ви традиционно е авторитарна, като Китай, и лявото, и дясното, е все диктатура. Когато държавата е равновластна и традиционно демократична, като любимата ми Швеция, или Исландия, която има парламент по времето, когато ние пием от черепи, и лявото, и дясното, е все демокрация.

А ти полковник Мартинес познаваш ли? За пет години изби 2 милиона салвадорци. същата история. това не е соицеализъм или несоциализъм, а диктатура. Лява, дясна, все е диктатура. Социализъм през 21 век е когато управлява социалистическа партия. Например датската социалдемократическа партия, която управляваше между 1906-2004 без прекъсване. Или японската такава, която също навъртя трийсе-четиресе години без прекъсване. Техните десни противници не се различават съществено.

Айде малко по-сериозно.

виожте сега господа, родени в средата на миналия век. Светът вече се промени и студената война отдавна свърши. Вече никой не мисли в черно-бели краски и не дели света на запад и изток. Реалностите са напълно различни. Вече има социални и нетолкова социални политики, леви и десни икономически мерки, и отдавна вече липсата на частна собственост и развит капитализъм не е белег за социализъм. Да дам за пример Китай.

Напротив, има - Дания, Норвегия, Швеция, Исландия, Япония, Германия. Всъщност, най-развитите държави. Сега ще кажеш, че това не е социализъм. Напротив, това са държави с ляв манталитет, политика, култура. Във Венецуела няма социализъм, има диктатура. Дали ще е лява или дясна, никакво значение. Гледаме в условия на демокрация дали се прилагат леви, или десни политики, това е истински социализъм. Иначе диктатурата изкривява възприятията. Сега да дам пример. Вчера се върнах от двуседмичен престой в Германия. Не бях ходил от две години. Германия, която се управлява от сеньора Меркел. Как стоят нещата там. Предполагам, че хората били в Северна Европа или Германия няма да са изненадани от резюмето ми, затова го пиша специално на уважаемия съфорумник КГ125. В Германия можеш да избираш дали да работиш, или да не работиш. Нека видим втория вариант. Да не работиш. Има хора, които не работят от 20-30 години. Как живеят те? Държавата им дава жилище по 65 кв.км на човек, индивидуално или за двама, както ти харесва. Това жилище често по нищо не се различава от жилището на тези, които работят, защото и те живеят в държавни жилища. Жилището е напълно обзаведено. Държавата ти плаща наема, който е между 300 до 400 евро в зависимост от различни параметри. Освен това държавата плаща парното, можеш да го държиш нон стоп на 5, топлата и студената вода и тока. Ти си плащаш телевизията и интернета. Освен хова държавата ти дава по 370 евро месечна издръжка за храна на човек. дава ти и 50% намаление за пътуване в градския и извън градския транспорт. Ти си задължен да представяш всеки месец подадени молби за работа, което означава че може да кандидатстваш и за шеф на Мерцедес, твоя си работа. Осевен това държавата те задължава да посещаваш различни курсове - английски, компютри и тн, които тя ти плаща. Тоест, не стига че държавата ти плаща наема, тока, водата, храната, дава ти 800 лева на месец, но и ти осигурява занимания, които у нас струват солено. Освен това държавата ти осигурява и допълнителна работа по специлани програми, например пощальон, разносвач, да слагаш покупките в торбички, да разнасяш брошури, като те са по желание, и всекидневно държавата те затрупва с такива оферти, не е нужно ти да търсиш, и така си докарваш по още 300-500 евро към онези 370 дето ти ги дават ей така. когато тези хора се пенсионират, а някои от тях нямат и един работен ден стаж през живота, държавата им дава пенсия от около 1000 евро. Сега да видим как живеят тези, които работят. Стават в 5 сутринта, връщат се в 6 вечерта. Бруто заплата 4 600 евро. Нето заплата 1 100 евро, около 57% данъци, за да може да издържат първите. Примерът е от баща ми. Той ми изчете дългият две страници списък с данъци на ордера си за заплата - има данъци за всичко. Особено интересни са данък за социална солидарност с бедните (това са тези, дето не работят), и още цял куп абсурдни данъци, които вечее помня. Единствената утеха му е, че германската държава, забележете господа, му плаша обещетение, че аз в България живея под социалния минимум. Другата му утеха е, че богатите германци имат сериозни неприятности с данъчните, и понякога плащат до 65% данъци. В Швеция и Норвегия нещата са още по-фрапантни. Забравих да спомена, че висшето образование е почти безплатно в Германия, както за българи, така и за немци, а в Дания е напълно безплатно. Това се нарича социална държава. Тези неща звучат еднакво смайващо както за един българин, така и за един американец. Защото и в двата случая социалната държава липсва.

Именно, коректна вметка. Загубата на религиозност въобще не означава спад на духовността. Това са две различни неща. Духовност има и в рилигията, и извън нея. Духовността е автономна. Духовност е надеждата, вдъхновението, любовта, приятелството и тн. В началото на дискусията беше дефинирано понятието религиозност - като вяра в едно висше същество творец, и преди всичко в духа на близкоизточинте религии. Беше дадена една таблица с критерии за това кое е религиозност и кое не. В този дух, хората, които предпочитат медитацията пред неделната молитва се определят като нерелигиозни, но в никакъв случай недуховни.

Развитата икономика въобще не означава висок стандарт. САЩ също са страшно развита икономика, но това не им пречи да са на първо място по бедност сред развитите страни. Словения има по-слабо развита икономика от Полша, но стандартът й на живот е по-висок, смъртността по-ниска, покупателната способност по-добра, корупцията по-ниска и тн. и тн..... Затова аз презложих КОМПЛЕКСЕН социално-икономически анализ, основан на 30 показатели, не на това което на мен ми е изгодно.