alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Напротив. Социална патология според статията, която публикувах, се измерва чрез комплексна скала от 25 социално-икономически показатели, като БВП, детска смъртност, грамотност, заболеваемост, продължителност на живота, заетост, престъпност, самоубийства, аборти, раждаемост, смъртност, задоволство от живота, корупция, индекс на Джини и тн, психични разстройства, неврози, и тн. можеш да видиш пълния списък в текста. Всяко едно от тези неща е социална патология, демек социален или икон. проблем за обществото. Сумарната оценка по скалата дава предства според кумулативната си оценка по тези показатели едно общество е социално и икономически здраво, или патологично. Например, ако обществото ти е първо в света по самоубийства, това е социална патология. Ако държавата ти е първа в света по психични разстройства, или по детска смъртност сред богатите 17 държави, това също е социална патология. Ако страната ти е първа по индекс на бедност, също това е социална патология.
-
Не съм казал, че революцията е избухнала при луи 14, това къде го видя? ХАйде моля да не се заяждаме на дребно, защото очевидно несъстоятелността на тези от типа на "строежът на катедрали - двигател за икономическо развитие и заетост" често избива в лични нападки, от които и аз се пазя, но не винаги успявам да се опазя за съжаление.
-
Ами нали точно това пиша и аз. Всички тези образи - Сепулведа, Камойш, Лопе де Вега, Кеведо, Мурильо, и тн. се раждат в едно време, преди Догматизирането и истеризирането на католицизма след събора в Тренто. След него - 17 18 19 век, такива личности вече нямат. ей на, чети: Авторът започва речта си с апология на времето преди откриването на Америка. Забляга на културния и научен просперитет на полуострова по време на арабския халифат и установяването на първите католически кралства на Портокале, Кастиля, Леон и Наварра през 12-14 век – универститетските центрове на Куимбра и Саламанка, едни от първите в Европа, крал Афонсу Мъдрия, развитието на средновековната философия, поезия, музика и театър в споменатия период – легендарния цикъл за Ел Сид, Романсеро, Инфантес де Лара, които са иберийският еквивалент на епосите за Кръглата маса на крал Артур, епосите за Карл Велики и Светия граал. През 13 век се развива своеобразен испански театрален стил в лицето на Романсеро. Това е епохата на трубадурите. За развитието на архитектурата типични и оригинални образци са Баталя и катедралата в Бургос – най-красивите образци на готическата архитектура в Европа от 13 век. Специално внимание се обръща на огромното интелектуално усилие на Дом Енрике Мореплавателя в манастира Сагреш на брега на океана, където в началото на 14 век се събира най-голямата географска школа на света, която ражда имена като Бартулумеу Диаш е коствено влие на Магелан и Колумб. Именно в тази епоха – 13-14 век – погледът на цяла Европа е вперен в Испания и Португалия – държави с оригинална интелектуална мощ. Неслучайно в споменатия период Свещенната германска империя предлага короната си на кастилския крал Афонсу Мъдри. Един от най-важните европейски владетели на 15 век е португалския крал Жуау I. В споменатия период, от 43 университети в Европа, 14 са основани от испанските крале. Представители на типично иберийски чисто нов литературен стил са световноизвестните Камойш, Сервантес, Лопе де Вега, Жил Висенте, Са де Миранда, Ферейра, Алфонсо де Кеведо. Раждат се световни философи като Мигел Сервет, предшественик на Харви, Сепулведа, един от първите перипатетици на Средновековието, и португалецът Саншеш, учител на Монтань. Школата на хуманистите, типична за Ренесанса, е представена в лицето на Андре де Ресенде, Диого де Тейве, Антонио Аугустин, Дамиау де Гойш, и Камойш – притежател на универсална ерудиция. Развитието на иберийското изкуство намира самобитно изражение в лицето на Веласкес, Мурильо, Рибера. За всеки е ясно, че до началото на европейския ренесанс тези две държави създават една уникална, тяхна си, и неповторима култура, която няма никъде в Европа. Достатъчно е да споменем Дон Кихот на Сервантес, роман, който няма аналог в световната литература преди и след това, или Лузиада на Луиш Камоиш, вдъхновен от Омир – първият европеец, който прокарва идеята за патриотизма и национализма в литературата. В последните 2 века (17 и 18) Иберийският полуостров не е дал нито един бележит човек, които да се нареди сред създателите на модерната наука. От полуострова не излиза нито едно от големите интелектуални открития на модерния дух. В продължение на 200 години, между 17 и 19 век Европа реформира старите науки и създава 6 или 7 нови – анатомия, физиология, химия, физика, астрономия, геология. Появяват се Нютон, Декарт, Бейкън, Лайбниц, Харви, Бъфън, Дюканж, Лавоазие, Вико. Къде сред тези и сред много други истински герои на интелектуалната епопея има испанско или португалско име? Кои испанец или португалец между 17 и 19 век се свързва с откритието на някой базисен научен закон, система или значим факт? Докато образована Европа се облагородява и развива чрез наука, точно поради липса на наука ние западаме, деградираме и се унищожаваме модерния дух в себе си. Такива сме през последните три века – без богатство, без наука, без прогрес и открития. С цената на много усилия днес ние, испанци и португалци се надигаме от гроба, където нашите огромни грешки от миналото са ни заровили. Но остатъците от пръст в очите все още замъгляват зрението ни, а по бледостта на лицата ни останалият свят добре може да види от какъв зловещ свят идваме. Какви са причините за този упадък – толкова виден и всесъщ, и почти необясняван досега. Нека разгледаме процесите, които се извършват на Иберийския полуостров през 16 век, период на преход между Средновековието и модерните времена, в който се появяват зародишите, добри или лоши, които в по-късно време ще оформят характера на модерните общества. Точно в тези нови феномени трябва да се търсят причините за упадъка на нашите две общества. Тези генерални феномени са три – морален, политически и икономически. Първият е трансформирането на католицизма чрез Събора в Тренто. Вторият е налагането на абсолютизъм чрез потъпкване на локалната независимост. Третият е завладяването на далечни колонии. това го публикувах вече по-рано днес в темата "Причини за упадъка на Испания и Португалия в 17-19 век"част 1
-
Защото французите не бяха така фанатично религиозни, както испанците, които се изживяваха като пазители на католицизма. Във франция все пак останаха трезво мислещи хора, наречени буржоа, такива в испания нямаше. То и дума за това няма там. За да имаш революция, не е достатъчно да има една мизерстваща и недоволна маса. Особено ако държавата е силно неравновластна, е нужна класа от проресивни интелектуалци, лидери, които да я оглавят. Ето такава класа имаше във Франция, но липсваше в Испания. Фактът, че французите все пак се двоумиха в началото по кой път да поемат - стария или новия - показва, че все пак са малко по-умерени от испанците, които без да се двоумят, станаха веднага стожери на католицизма.
-
Ами да, живеят по богато. Не всички. Но в Англия през 17 и 18 век се посява онова, което ги направи водеща икономическа сила в ЕВропа по-късно. Когато Испания тънеше в тотална мизерия. Те нещата не стават изведнъж, важното е да си на прав път. В Англия също има бедност, но всеки и свободен да започне свой собствен бизнес, не знам дали си чувал, че Кромуел забранява монополите в икономиката и дава равни икономически възможности на всички. А Испания монополизира цялата търговия с Индиите, което е другата причина за упадъка. Обикновения човек не е можел и да си помисли да търгува, без благоволието на камарата в Толедо.
-
Чакай сега, не смесвай темите. Темата за културата е една. Темата за бедността, изостаналостта, необразоваността и социалната патология и несигурност, е съвсем друга. Култура е не само да имаш замъци, дето обикновения човек не може да стъпи. А когато 99 % от населението ти е образовано и може да си позволи да ходи на опера. Защото през разглежданата епоха, 95% от населението е имало НУЛЕВ достъп до култура. Това образование, изкуство, къде ти тея неща като тънеш в мизерия.
-
Е и? ти покажи къщите на обикновените холанди от 18 век, и дай да видим как са живели испанците от епохата. Ако една държава има дворци и катедрали, изобщо не означава, че в нея хората живеят богато. Би трябвало да знаеш от историята, че по принцин е обратното. Многото злато и помпозност е на цената на тотална мизерия за обикновения човек. Защото всяко нещо си има цена.
-
Ами добре, плащало се е на катедралата, очевидно на архитекта най-много. Но работникът е можел да получи много повече, ако вместо да мае с чука цял живот за един хляб, си отвори свой бизнес. Но това не е Холандия, все пак. Това е Испания на катедралите. Значи за да постоиш училище и съд, които ще ти струват 500 песос, трябва да постоиш катедрала, която струва 5 милиона.....брей чудесно. Вместо да си направиш хранилище за зърното в някое мазе за 500 песос, нее, ще строим дворец за 10 милиона... ти ако имаше свой бизнес, би ли бил чуковете на някоя катедрала? и после се чудим защо държавата ни фалирала. абе вие не сте ли учили математика в училище
-
ДА, но хората които строят една катедрала, не получават нищо. Цял живот мизерстват. Икономически по-изгодно би било да вложат парите си в бизнес, не да се мандахерцат по строежите за нищо. А училище, съд и архив могат да се построят и с много по-малко пари, и много по-бързо. Не е нужно да строиш огромна катедрала затова, която да те разори. Това е икономически най-неизгодното поведение. Ако тази теза беше вярна, държавите с най-много катедрали щяха да са икономически най-богати. Ами очевидно не са. Виж каква странна логика....Вместо хората да отидат и да работят нещо доходно, примерно да инвестират на борсата, да търгуват, да развият бизнес, както правят холандците, и така взимат доста пари испанците цял живота строят катедрали, и получават мизерни пари, ако изобщо получават нещо. Ами така си пропиляват живота и цял живот мизерстват. Тея катедрали са една огромна пропусната полза.
-
Тук говорим за икономическо развитие. Направо е смешно да се твърди, че понеже се стояли огромни катедрали и дворци, икономиката била развита. Да, ама не. В тези никому ненужни катедрали се разсипват милиони, това води до разорение, докато милионите хорица тънат в мизерия. Вместо да строят катедрали и дворци, испанците можеха да инвестират парите си, да ги завъртят, да развият предприемачество, да строят пътища, канализация, социална инфраструктура, както в англия и холандия. Вместо това, спанците ги пропиляха в катедрали. нищо, че на съседната пряка е пълна мизерия. Испания и Португалия през 17 18 19 век са пълна мизерия. пЪЛНА, Абе каква култура какви ги говориш.....боже. Виж как живеят хората. КГ, както винаги говориш клишета и най-общи приказки, чесно да ти кажа, мисля да се махна от този форум, защото цари тотален морален застой. тотален.
-
Виж сега, големите стоежи и замъци по абсолютно никакъв начин не стимулират икономическото развитие. Защото създават временна заетост, да не говорим че на хората почти не им се е плащало. В такива непотребни замъци и катедрали са се изсипали сума ти пари, което е довело до разорение. Тези пари можеха да се инвестират в бизнес, предприемачество, да създадат верига и да осигурят стабилен икономически ръст. Католицизмът по време на ВГО емного различен от този, дошъл след тях, и разсипал плодовете на откритията. Тамата екоректно формулирана, защото съм подчертал бедело, че става въпрос за християнство и ислям. Сторежът на канали по Нил няма абсолютно нищо общо с религията, това не са религиозни съоръжения. Те са се сторяли по заповед на фараона, чрез силна централизация и принуда. Религията е сериозна спирачка не за развитието на цивилизацията, а за социалното и икономическото развитие. Защото днес най-развитите социално-икономически държави не са религиозни. А тези дето са най-зле, са.
-
Такава глупост като етнопсихологически особености няма. Няма особености, които да се развиват само у един народ. Има особености, поне тези, които влияят на порсперитета, които се развиват у всеки един народ, ако има подходящите условия за това. Тезикултурни особености протестантството ги стимулира - вътрешна причинност, равновластие, и тн. Все културни особености, които всеки народ може да развие при определени условия, и те да му осигурят просперитет. Католицизмът и православието не са сред тези условия, защото обратно, те подтискат споменатите културни особености, водещи до просперитет. Ако златото попадне в кадърни ръце, ще допринесе за развитие, не до гибел. Както историята показва, тези ръце са протестантски, не католически или православни, защото всичките богати държави през 17-19 век са все протестантски, една католическа или православна няма. Не се иска много мозък, за да се види връзката.
-
Разбира се, нещата могат да се кажат и по друг начин. Хората са били силно религиозни, защото са тънели в тотална бедност и мизерия, и нищо друго, освен религията не им е оставала. Следователно католическата църква и религия в Испания и Португалия с нищо не са допринесли обществата за забогатеят, за разлика от онази, другата, реформираната религия, която спомага Англия и Холандия, с много по-малко ресурси, да станат няколко пъти по-развити още през 17 век. Следователно причината пак е в религията. Ако Испанците вместо католици бяха протестанти като холандците, навяно щяха да съумеят по-разумно да инвестират златото си, и да са доста по-добре икономически, не да разачитат всичко да им дойде отгоре.
-
А защо не развиват икономиките си? Това злато се изчерпва още през 16 век. Защо не се опитват да се развият през 17, 18 и 19 век, а се опитват да се задържат на старото положение? Защото религията и църквата до такава степен е сковала целия обществено политически живот, че у хората няма никакъв стремеж към промяна, развитие, вътрешна причиност, предприемчивост, и всичко онова, което се развива в Холандия, Англия или Германия. В резултат тези общества тънат в тотална мизерия, бедност, изостаналост, консерватизъм, корупция и културен застой. питам пак, и отговарям, защо у хората в Испания няма импулс за промяна и прогрес? защото религията ги възпитава в пасивност, и силна външна причинност - т.е нищо не зависи от мен и усилията ми, всимко е Божа работа. И това е така, защото наред с религията, цари и самовластие, така че наистина сам не можеш да се оправиш. ПС, не знам дали знаеш, че португалия не открива никакво злато. Тезата ти следователно не издържа.