alvassareiro

какво би било или не би, е въпрос на хипотези и пожелания. Факт е, че най-кървавата граждаска война в историята е започната от Франко, а не от комунистите, както твърдеше ти. последвали са го толкова, колкото и не са го последвали. Иначе нямаше да има война. Голяма роля е изиграла църквата, че не само не е предотвратила, ами е и участвала, взела е страна, в най-кървата война, с половин милион жертви. Голяма позитивна роля, брех.

Трябва да ти кажа, че основната причина за появата на комунизма е именно църквата и монархическата институция. Ако тези двете бяха толкова полезни, и бяха довели обществата си в Испания, Португалия и Русия до културен и икономически просперитет, а не до тотална разруха и мизерия нямаше изобщо да се зароди лява опозиция и либерализъм.

Ами точно църквата е причината. В предишния период на развитие църквата е била много по-либерална и човечна, и не е причина за развитието, но не е пречила и не е преследвала свободния дух. Не знам дали знаеш, че университетите в Испания и Португалия до събора в Тренто, са независими от църквата институции.

Ами трябва да ти кажа, че почти всички учени, интелектуалци и хора на ума, през 19 век в силно религиозните държави, са социалисти. Защото в противния лагер няма нищо подобно. Ти като историк трябва да знаеш, че гражданската война в Испания бе започната от Франко. След демократични избори, на който спечели социалистическата партия.

Ами винаги има периоди на успех и упадък. Само че те не падат от небето, а има причини както за успеха, така и за упадъка. В случая причината за упадъка на икономиката и особено на културата е убийствената хватка на църквата, която държи двете страни в средновековието до края на 19 век. В Англия и Холандия няма нито политически, нито икономически, нито културен нито научен застой през 17-19 век. В Испания обаче има. Защо страната не разви капитализъм - ти мислиш ли, че е възможно капиталистическо развитие в една държава, доминирана от църквата? Нали Вебер твърдеше тъкмо обратното? Как пък така всички държави, които реформираха църквите си, и се нарекоха протестанти, рязко дръпнаха и развиха икономика и наука - Англия, САЩ, Холандия, Германия, Скандиваските страни - само тея, дето останаха католици, тънат в мизерия и бедност? Само този факт е достатъчен да тъсим вината за упадъка в узурпиращата вся и всю църква. Това са факти. Испанското общество отхвърли църквата като основен фактор през последните 20 години, и виждаме как се разви страната.

Причини за упадъка на полуостровните народи (Испания и Португалия) в последните три века – реч, произнесена в лисабонското казино в нощта на 27 май 1871 г. Ще си позволя да синтезирам заключенията от речта, произнесена на 27 май 1871 г. в залата на лисабонското казино от един от най-бележитите умове на своя народ – португалския писател и интелектуалец Antero de Quental. Заключенията са забележителни, имайки предвид времето, когато са правени – около 100 години преди развитието на културната антропология, културология, и около 50 години преди появата на съвременната социология. Може да се каже, че този човек за първи път повдига въпроси, залегнали десетилетия по-късно в основата на модерните социологически и културологически дисциплини. Идеи и мисли, които традиционно отнасяме към 20-тия век, отчетливо се открояват в анализа на този бележит човек още през 1871 г. Сред тях може да се отнесе новият културологичен подход към обясняването на историческите събития – във време, в което върлува етноцентричната история и етнология и в което традиционно се приема, че действителността е резултат от исторически събития, Антеро допуска, че може би историческите събития и процеси биха могли да се дължат на битуващата действителност в манталитета и културата. Това е гениално за своето време прозрение, до което се докосва десетилетия по-късно Клод Леви-Строс, и в по-ново време учени като Макс Вебер и Хофстеде. Съдържанието и заключенията от произнесената реч в нощта на 27 май 1871 г. са строго цензурирани от властите в Португалия и са публикувани за първи път след падането на монархията през 1910 г. Ще се огранича само до превод на основните заключения от оригиналния текст на автора. Книгата носи оригиналното заглавие “Causas da decadência dos povos peninsulares nos ύltimos três séculos” и не може да се намери на българския пазар. Авторът започва речта си с апология на времето преди откриването на Америка. Забляга на културния и научен просперитет на полуострова по време на арабския халифат и установяването на първите католически кралства на Портокале, Кастиля, Леон и Наварра през 12-14 век – универститетските центрове на Куимбра и Саламанка, едни от първите в Европа, крал Афонсу Мъдрия, развитието на средновековната философия, поезия, музика и театър в споменатия период – легендарния цикъл за Ел Сид, Романсеро, Инфантес де Лара, които са иберийският еквивалент на епосите за Кръглата маса на крал Артур, епосите за Карл Велики и Светия граал. През 13 век се развива своеобразен испански театрален стил в лицето на Романсеро. Това е епохата на трубадурите. За развитието на архитектурата типични и оригинални образци са Баталя и катедралата в Бургос – най-красивите образци на готическата архитектура в Европа от 13 век. Специално внимание се обръща на огромното интелектуално усилие на Дом Енрике Мореплавателя в манастира Сагреш на брега на океана, където в началото на 14 век се събира най-голямата географска школа на света, която ражда имена като Бартулумеу Диаш е коствено влие на Магелан и Колумб. Именно в тази епоха – 13-14 век – погледът на цяла Европа е вперен в Испания и Португалия – държави с оригинална интелектуална мощ. Неслучайно в споменатия период Свещенната германска империя предлага короната си на кастилския крал Афонсу Мъдри. Един от най-важните европейски владетели на 15 век е португалския крал Жуау I. В споменатия период, от 43 университети в Европа, 14 са основани от испанските крале. Представители на типично иберийски чисто нов литературен стил са световноизвестните Камойш, Сервантес, Лопе де Вега, Жил Висенте, Са де Миранда, Ферейра, Алфонсо де Кеведо. Раждат се световни философи като Мигел Сервет, предшественик на Харви, Сепулведа, един от първите перипатетици на Средновековието, и португалецът Саншеш, учител на Монтань. Школата на хуманистите, типична за Ренесанса, е представена в лицето на Андре де Ресенде, Диого де Тейве, Антонио Аугустин, Дамиау де Гойш, и Камойш – притежател на универсална ерудиция. Развитието на иберийското изкуство намира самобитно изражение в лицето на Веласкес, Мурильо, Рибера. За всеки е ясно, че до началото на европейския ренесанс тези две държави създават една уникална, тяхна си, и неповторима култура, която няма никъде в Европа. Достатъчно е да споменем Дон Кихот на Сервантес, роман, който няма аналог в световната литература преди и след това, или Лузиада на Луиш Камоиш, вдъхновен от Омир – първият европеец, който прокарва идеята за патриотизма и национализма в литературата. Точно по негово време се заражда и първата европейска нация – португалската. Ако причините за нашия упадък съществуват вече латентни, все още никой не би могъл да ги съзре. Славата, и тази наистина заслужена слава, оставя място само за възхищение. Тук искам да вмъкна, че успехите на иберийската мисъл, култура, литература, изкуство, театър, музика, архитектур, живопис и тн. в периода 12-15 век са изредени в 50 страници от книгата. В последните 2 века (17 и 18) Иберийският полуостров не е дал нито един бележит човек, които да се нареди сред създателите на модерната наука. От полуострова не излиза нито едно от големите интелектуални открития на модерния дух. В продължение на 200 години, между 17 и 19 век Европа реформира старите науки и създава 6 или 7 нови – анатомия, физиология, химия, физика, астрономия, геология. Появяват се Нютон, Декарт, Бейкън, Лайбниц, Харви, Бъфън, Дюканж, Лавоазие, Вико. Къде сред тези и сред много други истински герои на интелектуалната епопея има испанско или португалско име? Кои испанец или португалец между 17 и 19 век се свързва с откритието на някой базисен научен закон, система или значим факт? Докато образована Европа се облагородява и развива чрез наука, точно поради липса на наука ние западаме, деградираме и се унищожаваме модерния дух в себе си. Такива сме през последните три века – без богатство, без наука, без прогрес и открития. С цената на много усилия днес ние, испанци и португалци се надигаме от гроба, където нашите огромни грешки от миналото са ни заровили. Но остатъците от пръст в очите все още замъгляват зрението ни, а по бледостта на лицата ни останалият свят добре може да види от какъв зловещ свят идваме. Какви са причините за този упадък – толкова виден и всесъщ, и почти необясняван досега. Нека разгледаме процесите, които се извършват на Иберийския полуостров през 16 век, период на преход между Средновековието и модерните времена, в който се появяват зародишите, добри или лоши, които в по-късно време ще оформят характера на модерните общества. Точно в тези нови феномени трябва да се търсят причините за упадъка на нашите две общества. Тези генерални феномени са три – морален, политически и икономически. Първият е трансформирането на католицизма чрез Събора в Тренто. Вторият е налагането на абсолютизъм чрез потъпкване на локалната независимост. Третият е завладяването на далечни колонии. Така групирани тези феномени обхващат трите основни аспекта на социалния живот – мисълта, трудът и политиката и посочват каква дълбока и всепроникваща революция се е състояла на Иберийския полуостров през 16 век. Тази революция е трагична. Ако е нужно контрадоказателство, стига един много прост факт от съвременността ни: тези три феномена са точна диаметрална противоположност на трите главни процеси, които се извършват в другите европейски страни, които се развиват, забогатяват и стават чело на цивилизацията. Тези три цивилизационни фактора са моралната свобода, постигната чрез Реформацията и философията; формирането на средна класа, инстумент за прогрес в съвременните общества, и регулатор на монарсите, до момента, в който ги детронира; и индустрията, която дава на нациите нова концепция за Правото, като замества силата с труд и войната за колонии с търговията. Моралната свобода, която апелира за индивидуализъм, е строга противоположност на католицизма на Трентския събор, според който свободната мисъл и индивидуална оценка е престъпление срещу Бога. Средната класа, налагайки совите интереси на монарсите, а често и духът си, е диаметрална противоположност на абсолютизма, базиран на аристокрацията и управляващ само в нейна полза. Индустрията, свързана с интензификация на труда, е противоположност на екстензивната икономика, базирана на разширяване на териториите и увеличаване на работната сила. Всъщност, основната причина за моралния упадък е религията. Католицизмът, излязъл след Събора в Тренто, не налага на света религиозния деспотизъм, но го организира по един ефективен начин, дотогава непознат. В този смисъл може да се каже, че католицизмът, в своята окончателна, ленива и нетолеранта форма, датира от 16 век. Така Реформацията не е нищо друго освен протест на християнския дух, свободен и независим, срещу тези тенденции на авторитаризъм и формализъм. Споменатите тенденции изглеждат логични, дори в известен смисъл легитимни, в светлината на римската организация и разбиране за християнството. Но не са никак логични от гледна точка на християнското чувство в неговата първична чистота, извън временните условности на неговата политическа и земна организация. Затова е крайно наложително да установим много внимателно една строга граница между католицизъм и християнство, без която няма да разберем историческото развитие на християнството. Ако няма християнство извън католицизма (нещо, което твърдят теолозите и което разумът и логиката отказват да приемат) трябва да изключим от християнското човечество лутеранците и всички секти, произлезли от протестантското движение, в чиято основа и същност е залегнал много ясно евангелския дух. В този случай апостолите и евангелистите също не са християни, защото по тяхно време католицизмът е нещо толкова далечно в бъдещето, че все още самата дума “католицизъм” не е била измислена. Следователно християнството е съществувало и може да съществува извън католицизма. Християнството е преди всичко чувство. Католицизмът е преди всичко институция. Едното живее от вяра и вдъхновение. Другото от догми и дисциплина. Цялата религиозна история до средата на 16 век не е нищо друго освен трансормация на християнското чувство в католическа институция. Средновековието е период на преход. Чувството все още го има. Институцията вече се появява. Уравновесяват се. Единството се вижда, чувства се, но все още не е достатъчно, за да задуши автономността. Затова това е периодът на националните църкви. През Средновековието те имат свободи и инициатива, национални събори, собствена дисциплина, правила и свой начин да чувстват и практикуват религията. Оттук произлизат два огромни резултата в положителен аспект. Догмата, вместо да се налага, се приема, разбира, и в известен смисъл създава. Така, когато основата на морала е приетата догма, може да има добър морал само ако той се извлича от една приета и разбрана догма, в никакъв случай наложена. Чувството на дълг, вместо да противоречи на религията, се базира на нея. Оттук и силата на характерите, и извисеността на традицията. На второ място, тези национални църкви, поради факта че са независими, нямат нужда на притискат. Те са толерантни. Толерирани във всичко от църквата живеят юдеите и маврите, интелигентни и работливи народи, на които местната култура дължи много и чието експулсиране предизвиква национална катастрофа. Втора последица. Ако Полуостровът не беше толкова католически, какъвто става по-късно, когато гори евреи на кладите, със сигурност щеше да бъде много по-християнски, много по-морален и милостив, както го показват тези факти. И така, 16 век се раздиря от Реформацията, по чийто път поемат почти всички германски народи. Тази ситуация създава за латинските народи, които се чувстват свързани с Рим, голям проблем и необходимост от реакция. Трябва да се отговори на атаките на протастантите, да се покаже на света, че религиозният дух не е умрял сред латинската раса, която под римската корупция пази душа и воля. Единодушен зов за реформа излиза от религиозните среди, за да се противопостави на предизвикателството, което със същото име отправят към католическия свят Лутер, Калвин, Цвингли, Меланктон. Крале и свещенници искат реформа. Но каква по-точно? Мнението на епископите и на католическото население е за една либерална реформа, в хармония с духа на епохата, като се стига дотам да се желае дори помирение с протестантите. Това е мнението на епископите и на националните църкви. В Рим обаче, решението на проблема има съвсем различен характер. Следва продължение

Икономическото развитие е спънато от църквата, защото тя не учи хората да инвестират парите си, а поддържа класа от аристократи, които монополизират всичко. Вместо населението да развие дух на капитализъм и предприемачество, съчетано със силна вътрешна причинност, то тъне в мизерия и средновековна суеверност. Защото като идва толкова злато, то можеше да се инвестира удачно, да се управлява, и да не се допусне държавата да фалира. Но къде ти такива финансови умения в държави, узурпирани от догматична църква. Но да оставим икономиката, нека видим тоталния културен упадък и изчезване от световната културна сцена на Испания и Португалия след 17 век. Внезапно изчезване, след като само век преди това са били център на културата и науката в цяла европа. Извинявай, но и Италия е в периферията на Европа, но преди събора в Тренто създава цял ренесанс. Извинявай отново, но Англия е съвсем в периферията на Европа, но развива цялата наука и култура за континента през 18 и 19 век. Испания през 19 век никаква култура не създава. Нито през 18, нито през 17. Португалия също. Как тези държави на откриватели, авантюристи и търсачи не откриха нито един фундаментален закон на науката, не направиха нито едно значимо научно откритие, не дадоха нито един учен на света между 17-20 век? Църквата........

Цивилизация, която държи Европа в тотална мизерия и упадък. Европа през религиозното средновековие не е никак приятно място за живеене. Няма по-висшо развита цивилизация от тази, развила наука, социални институции, инфраструктури и адекватни държавни политики към всички. Религията се явява отговор на тоталната социална и икономическа патология, която цари в миналото. В момента, в който животът на хората стане сигурен, осигурен, пълен със знания за света, масово се отказват от нея. Както виждаме в последните десетилетия.

Ами обедняла е заради религията си. Хората не са се приучили на вътрешна причинност, както холандците, и не са инвестирали златото си, което и без това е било заграбено от шепа благородници. Те също са се разорили. А цялото злато е отишло за строежа на никому ненужни мегаломански катедрали, вместо да се инвестира в институции, инфраструкура и капитали и гилдии, както прави Холандия и Англия. понеже не си запознат по въпроса, ще кажа само, че Испания и Португалия не само обедняват, но и оскотяват културно след Събора в Тренто, изчезва онази плеяда от велики писатели и поети, художници и артисти тробадури, последният мохикан е Сервантес, през 171 8 и 19 век тези двете нямат нито едно известно име в областта на културата. Защото религията им води до тотален упадък и мизерия. Нищо че са владеели целия свят. Испания и Португалия са най-големият културен и научен център на Европа през 13 и 14 век, когато християнството е много по-либерално, автономно и човечно. Само за период от 50-60 години дават имена като Камойш, Лопе де Вега, Кеведо, Сервет, Сепулведа, Морильо, Власкес, Сервантес, Рибера. От 32 университета в цяла Европа, 21 са в Испания и Португалия през 13 и 14 век. От 17 век натам, през 18, 19 та чак до втората половина на 20 век тези държави не излъчват нито едно име, нито един голям писател, художник, творец, композитор, който да се сравни с предходните. Защо? Ами Католическата църква след 1545 - Събора в Тенто - така се е впила, фанатизирала и умопобъркала, че тотално ги обезличава и праща в небитието за 4 века. Ето чудесен пример как религията може да унищожи цели два проспериращи народа. В последните 2 века (17 и 18) Иберийският полуостров не е дал нито един бележит човек, които да се нареди сред създателите на модерната наука. От полуострова не излиза нито едно от големите интелектуални открития на модерния дух. В продължение на 200 години, между 17 и 19 век Европа реформира старите науки и създава 6 или 7 нови – анатомия, физиология, химия, физика, астрономия, геология. Появяват се Нютон, Декарт, Бейкън, Лайбниц, Харви, Бъфън, Дюканж, Лавоазие, Вико. Къде сред тези и сред много други истински герои на интелектуалната епопея има испанско или португалско име? Кои испанец или португалец между 17 и 19 век се свързва с откритието на някой базисен научен закон, система или значим факт? Докато образована Европа се облагородява и развива чрез наука, точно поради липса на наука двете държави западат, деградират и се унищожават модерния дух в себе си. Как е възможно тези два народа на откриватели и пионери, открили целия свят, впуснали се в най-дръзките приключения и авантюри, да не направят нито едно базисно научно откритие? Ами църквата е виновна, това е.

Общи приказки и пожелания. Църквата в Европа е развила някакво изкуство, но не е направила хората по-образовани. Масовата грамотност се постигна чрез светско образование, което стана възможно след спада на религиозността. А религията е основната причина за упадъка на двете най-религиозни държави в света през Средновековието - Испания и Португалия, изключително силен упадък между 16-19 век, по-конкретно след събора в Тренто. Испания и Португалия имат един куп писатели, откриватели и художници преди това, но религиозният фанатизъм във втората половина на 16 век буквално затри тези култури. Щатите са една от най-силно религиозните държави в света, чиято религиозност се доближава до тази на арабските страни. Затова са и най-патологичната нация в света, И от 17-те богати народи, те са доста назад. Изобщо, ако от самото начало човечеството беше започнало да развива наука и социални институции, а не религия, животът щеше да сто пъти по-добър, и щяхме да излезем в космоса през 10, не през 20 век. Ако можеха през 4 век да спорят по научни въпроси със същия плам, както спорят за природите на Христос, и ако още тогава имаха повече научна отколкото религиозна мисъл, щяха да открият лекове за редица болести, като чума, и през 14 век нямаше да измре половин Европа.

Ами това е и смисълът на термина национално малцинство, че населяват територия, която изконно принадлежи на друга нация, но по силата на някакви политически събития, примерно войни или мирни договори, се е оказала част от друга държава. И това различава националното от етническото малцинство. Типичен пример са българите от западните покрайнини, които се самоопределят като българи, част от българската нация, не от сръбската, но една сутрин домовете им са останали в сръбско. Това налага техните права да бъдат защитени, защото те са различни от другите етноси в сърбия, които вече са горе долу интегрирани. Логиката е горе долу проста - взели сте територии от чужди държави, но дайте повече права на хората в тях, че да успеят по-лесно да се интегрират.

Ще ти кажа само, че основната теза в статията се отнася за настоящето, за тук и сега, 21 век. Но все пак, протестанството е реакция, реформация на всичко онова в религията, което е спирало просперитета на държавата. Затова именно и само протестантските европейски държави започват рязък ръст от 17 век насам, а католическите и православните са пълна трагедия. Вярно е, че чрез религията е въведена писменността в Англия. Но това въобще не означава, че англичаните са можели да пишат .Не, не са можели, мнозинството от тях в годините на религиозна догматика са били неграмотни. Как англичаните станаха грамотни? Не чрез религия, а чрез светско образование, нещо, наречно училище. Но пак да кажа, темата се отнася за настоящето, и за двете религии - християнство и ислям. А ако искаш да се върнеш назад без патос, ще видиш, че в годините, когато Европа е скована от религиозен консерватизъм, цари масова мизерия, неграмотност, престъпност и още стотици патологии. В миналото има човешки общества без религии, но "цивилизованите" наистина са развили религия. За да се справят с проблемите си - бедност, липса на достатъчно познания, суеверност и още куп патологии. Това е в миналото. Но днес, има общества, връх на цивилизацията, които са запратили религията на трета глуха - Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Япония и кажи речи почти всички богати, без САЩ. Това е достатъчно показателно.

Но това е лично мнение, аз също имам такова, но не го споделям. Защото това в крайна сметка е форум за наука, не вестни "лична драма". Това означава, че на сериозно изследване в определа област, което доказва определена теза, трябва да се противопостави друго сериозно изследване или поне доказателства за противната теза. Ти можеш ли да предствавиш доказателство за държава, в която високата обща религиозност е повишила общия социален и икономически статус и е допринесла за развитието на обществото. С уговорката, че става въпрос за религиозност в една от трите близкоизточни религии, и изключваме САЩ, на които е посветена цялата статия, както и едната шепа арабски страни като Кувейт, за които също става въпрос.

Не знам за коя схема имаш предвид. В проучването е видно, че 17-те богати държави, които са включени в изследването на Пол, не са сред подтискащите религиозните свободи. В групата на подтискащите религиозните свободи има предимно мюсюлмански държави, като Иран. Ти нали не мислиш, че в Иран се подтискат правата на мюсюлманите. Само че това не е уточнено в изследването. А би трябвало да се каже, че в цитираните мюсюлмански държави, в които има всеппроникващ ислям, не се зачитат правата на религиозните малцинства, като християни, индуси, евреи. Интересното е обаче, че сред нетолерантните е и България, в една група с Беларус. Ние сме нетолерантни, защото "държавата фавиризирала една религия". Това нормално ли ти се вижда. Такива некоректни и ненормални изследвания изобщо не заслужават да бъдат коментирани, защото ми се струва, че липсват елементарни принципи на социологическите проучвания. Но има нещо друго, което се вписва прекрасно в "схемата". Ето мнението на твоята любима Айн Ранд, един от най-големите "мислители" на 20 век за американците: "Ранд се обявява против провежданите от правителствата социални политики като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма — да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството" Точно затова говори и Пол в статията си. Социалната политика на държавата в САЩ е доста разхлабена, поради което държавата социална роля е поета от църквата. Ей заради такива патологични "мислители" американското общество е социално патологично.

Ето затова, за да не може една измислена партия, да си интерпретира нещата както на нея й изнася, да има точни дефиниции. В крайна сметка дпс за каквито и малцинства да говори, няма да тръгне да защитава правата на арменци и евреи. И затова една думичка - национални малцинства В България, или НА България, - може да обърне целия смисъл, и постоянно да се спекулира с това.

По-редно е да се казва етническо и/или религиозно малцинство, в противен смисъл не става ясно националното малцинство към българската, или към някоя друга нация принадлежи, т.е има двусмислие. Това е така, защото всяка нация е съставена от етнос/и, но не всеки етнос представлява нация. Да не говорим, че в случая с турците дори за етническо малцинство не става дума, защото малцинствата, които дпс претендира, че "защитава" са българско (помаци), татарско, турско, циганско и тн.

В това има смисъл, всъщност е единствената дефиниция, която е приемлива според мен. Но все пак остават няколко въпроса - след като етнос и нация са два различни термина, логично е и етническо и национално малцинство да са. И не виждам логика двете да са едно и също. - формулировката "Рамкова конвенция за защита на националните малцинства в България" по този начин предполага, че в България има национални малцинства на други нации. Иначе по-коректно би било да бъде "Рамкова конвенция за защита на българските национални малцинства" или "на националните малцинства на България" за да се избегне двусмислието.

В интерес на истината не мога да разбера какво искаш да кажеш, затова и няма да споря. Но в крайна сметка, етнос и нация са две различни неща. В противен случай остава да приемем, че в България има турска нация.

Но тук не е нито Русия, нито СЕ, тука е България и би било редно да се съобразим с "българската доктрина" каквото и да значи това. Примерно ако парламентът на Словакия реши, че циганите са национално малцинство, това е решение на словакия, не може да се отнесе към нас. Все пак, струва ми се, национално малцинство е преди всичко такова, чиито членове са с друго национално самосъзнание, т.е определят себе си като принадлежащи към друга, различна от местната, нация. Каквито и неща да са се говорили, българските турци винаги са твърдяли, че България е тяхната родина, че са част от нашия народ, т.е нация, и че религията и езикът им е различен.

Оттук какво следва? Може ли да се очаква, че са етническо, а не национално малцинство?

Да, проветряването наистина помага, но когато навън е такъв студ, май е по-добре да понамирисва малко По темата, интересното е че точна дефиницията никой не е дал. Но както каза КГ125, щом етнос и нация е нещо различно, логично е и етническо и национално мнозинство също да са две различни неща. Все пак, важно е да се отговори на един въпрос - българските турци част от българската, или от турската нация са?

Съществена.

Провокира ме изказването на един функционер на дпс, че искането за референдум по повод новините на турски противоречи на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в България. Сега, за всеки средно интелигентен човек е ясно, че у нас има всякакви видове малцинства - етнически, религиозни, сексуални, малцинства на хората, отвлечени от НЛО и тн. - само няма национални малцинства, и понеже това е факт, ясен на всички потребители в този форум поне, не затова е темата. Интересно ми е няма ли кой да им каже на тези от дпс горепосочения факт и нещата да си дойдат на мястото. И още по-нитересно, защо никой не им го казва. Да не би защото повечето историци в парламента са от бсп. И още нещо. Преди малко разсипах белина в коридора, половин шише. Някой знае ли какво, освен обилно измиване с вода и оцет може да помогне против миризмата?

Нещо, свързано с Латинска Америка - борба за независимост, Симон Боливар, Хосе Артигас, Бернардо О Хигинс, както и тема, свързана с Бразилската империя, и по-нова история на латиноамериканските държави. Също би било добре да има раздел, свързан не само с история, а и със социални науки - антропология, социология, културология.

Ето и малко факти за певеца: - той е на сцената вече 70 години. Автор е на над 1200 песни, от които 150 на английски, 80 на немски, 70 на италиански, 50 на испански. Има 100 албума на 5 езика. Снима се в над 60 филма. - През 1998 г. според анкета на списание „Тайм” и тв канала CNN певецът е обявен за най-добрия естраден изпълнител на всички времена. - На 76-годишна възраст го назначават за Министър на културата на Франция. - През 1988 Армения го обявава за национален герой. Днес централният площад на Ереван, международното летище и булевард носят името му. - през февруари 2009 става посланник на Армения в Швейцария. - Разработва оригинален начина да запази стройността и подвижността на тялото си – прекарва много време пред крачната шевна машина. Певецът сам шие покривки за градинските си мебели и домашни чехли. - Негови песни може да се чуят в десетки филми, в това число и в холивудски продукции - Азнавур обича да казва за себе си: "Аз не съм модерен певец, защото нищо не остарява така бързо, както модерните неща".