alvassareiro

Точно така. Ето и оригиналната тема, откъдето е взето това: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6197 - Култура и религиозност

Като едно малко допълнение към главата за стабилност-гъвкавост и абсолютистко-холистично мислене искам да вметна, че нормално явление в индийското общество е да има индуси, които изповядват едновременно две или три религии.

И? размерът на инвестиции въобще не е показател за стандарта на живот. Гледа се БВП, дохода на хората. Иначе идват големите компании, инвестират, и давата мижави заплати на служителите. Затова като се сравнява икономиката, размерът на инвестициите не е базисен показател. И няма да го намериш в таблиците. По ниво на директи чуждестранни инвестиции, Полша има повече инвестиции отколкото Норвегия, да не искаш да кажеш, че Полската икономика е по-завита от Норвежката, или че Полша е по-богата от Норвегия?

Бели или черни, корупцията си е корупция. полша е в нашата група. Значи тука има абсолютни показатели - БВП на глава от населението (не номинал!) ,нива на корупция, общо ниво на престъпност и тн. По тях Полша е преди цитираните й съседи. Не ми се спори повече. данните говорият сами по себе си. другото са празни приказки. При размах на скалата 5, разликата между Полша и другите посткомунистически страни от средна Европа е между 1 и 3, което хич не е малка разлика.

Ето друга статистика. По престъпност. Полша е далеч пред Чехия, Словакия, Словения, хърватия и другите от "нейната група". От 82 държави по целия свят, Полша е на 14 по обща престъпност http://www.nationmaster.com/graph/cri_tot_...me-total-crimes По убийства на глава от населението, от 62 страни по света, Полша е на 20, далеч пред Чехия, Унгария, Словения, Словакия, и тн. включително и пред България. Това означава, че в Полша стават повече убийства на глава от насебението, отколкото в България. http://www.nationmaster.com/graph/cri_mur_...ders-per-capita Значи сме еднакво корумпирани, но в Полша има повече насилствена и обща престъпност. По обща престъпност, от 60 страни по света, Полша е на 23 място, отново пред Чехия, Унгария, естония и тн.

Нека приемем, че наистина белег за развитието на едно общество - икономическо и социално развитие - е сигурността, работещите институции и тн. Аз мисля, че един обективен измерител на тези явления в обществото е нивото на купция. Ами Полша е на трето място по корупция в ЕС, след Румъния и България. На Четвърто е Гърция. Ето виж. 1 1 Denmark 9.4 1 1 Finland 9.4 4 3 Sweden 9.3 6 4 Iceland 9.2 7 5 Netherlands 9.0 7 5 Switzerland 9.0 9 7 Norway 8.7 12 8 Luxembourg 8.4 12 8 United Kingdom 8.4 15 10 Austria 8.1 16 11 Germany 7.8 17 12 Ireland 7.5 19 13 France 7.3 21 14 Belgium 7.1 25 15 Spain 6.7 27 16 Slovenia 6.6 28 17 Estonia 6.5 28 17 Portugal 6.5 33 19 Malta 5.8 39 20 Hungary 5.3 39 20 Cyprus 5.3 41 22 Czech Republic 5.2 41 22 Italy 5.2 49 24 Slovakia 4.9 51 25 Latvia 4.8 51 25 Lithuania 4.8 56 27 Greece 4.6 61 28 Poland 4.2 3 64 29 Bulgaria 4.1 69 30Romania 3.7 Transperancy International Значи от 27 страни членки, Полша е на 23 или 24 по БВП на глава от населението, и на трето място по корупция. Е няма що.

Хех, тези неща нямат общо с доходите и икономическото развитие. Но ако ги вземеш под внимание, Полша отива още по-назад.

Мярка е предимно нивото на доходите, което е свързано пряко с БВП. Споменатите държави имат всички основания да се развиват бурно, и да претърпят икономическочудо. Такова се случи в Словения, някои от прибалтийските републики, хърватия. Но Полша не е в тази група, БВП на старната е два пъти по-нисък от този на словения например, и очевидно има нещо, което задържа икономиката й и пречи да дръпне както Словения например. ко говорим за група, групата е Словения, Словакия, Чехия, Унгария, Полша, Естония, Литва, Латвия, Малта и кипър, - държави от втората вълна. Еми Полша е на последно място от 10 възможни. Има причини за това.

Хех, да си последен в една група понякога е по-лошо, отколкото да си лидер в друга. Виж сега, сред сходните си по история и култура, и по условия, даржави, Полша е последна. Изостава, два пъти от някои от тях. Тя няма проблеми със своето развитие. развива се толкова, колкото може. И е на последно място от тези, с които се сравнява.

Напротив. Япония е навярно най-малко религиозната страна в света. Самата религия която има там изключва религиозността. Затова поясних още в началото - религиозност в една от трите авраамистични религии. Защото будизъм, шинтоизъм, хиндуизъм, и тн. азиатски религии са религии на нерелигиозността. Най-нерелигиозните общества на света са тези на източна азия - китай, япония, корея. Публикувал съм няколко изсладвания на религиозността. Ако ти имаш някое друго, заповядай. Изложението което обещах вече е публикувано в този раздел. Писал ъсм го 30 часа, обемът му е 30 страници. Който иска да чете.

Причината Полша да е на последно място по развитие в сравнение със съседите си Унгария, Чехия, Словения, Словакия, Литва, Естония, Хърватия, е нейната религиозност и резултатите от това - консерватизма в обществото, подозрителност към новости и външни влияния и тн. Или една от причините. Все пак някои нейни съседни държави са на 30 или 25 място. А пък някои не толкова далечни са на 6 и 7-мо.

Сравняваме Полша със съседите й. Сходни по минало и условия държави. Защото ако я сравниш с държавите, които предлагаш, резултатът хич няма да ти хареса. Защото 20 години след опустошението си, Западна Германия и Япония са много по-напред отколкото е Полша 20 години след падане на социализма. Защото за първите 20 години ГФР и Япония стават икономически лидери, икономически чудеса, а за първите 20 години след промените Полша е последна от всички средноевропейски държави, дори след Хърватия която беше във война. Вярно е, Полша е по-богата от нас. Но е два пъти, забележи, по-бедна от Словения. Разликата й с Унгария е 13 000 долара спрямо 19 000 БВП, а със Чехия - 23 000 долара. Гърция пък от 1950 до нашето влизане в ЕС беше, забележи, в продължение на 40 години, най-бедната държава в общността. И за 10тина години една нищо и никаква Словения я стигна, и скоро ще я мине.

Монументализъм, култура и религиозност, или защо високата религиозност води до неграмотност, бедност, изостаналост и упадък на ниво общество УВОД Преди известно време бях пуснал подобна тема, която не предизвика почти никакви реакции, затова се надявам тази, синтезираща основните концепции, да бъде предизвика по-голям интерес. Искам да започна с едно базисно разграничение между индивид и общество. Най-просто казано, обществото е система от индивиди, а индивидът е елемент на системата общество. Както е известно, системата винаги има свойства, различни от тези на отделните си елементи. Затова, едно явление, наблюдавано на ниво индивид, не винаги е същото на ниво общество. Мисля да дам няколко базисни примера. Както е известно, човешкия организъм е съставен от клетки, които се размножават чрез делене. Събрани в система, наречена организъм, обаче, размножаването става по съвсем различен начин. Ако този принцип се отнесе към обществото, също могат да се дадат интересни примери. Например – всякакви патологични прояви, като убийства, изнасилвания, кражби, и тн..- са патологии на ниво индивид. На ниво общество те не се проявяват в същата степен, защото в никое общество не е прието убийците да са мнозинство, и никое общество не е съставено от патологични случаи. Трети пример засяга икономиката. Ако един човек може да събере 10 кг ябълки за един час, то пет души почти никога няма да съберат 50 кг за час, а най-вероятно по-малко. Защо е така е друг въпрос. Четвърти пример, който ми хрумва, е за напористостта и твърдостта на ниво индивид и ниво общество. Докато на ниво индивид основен фактор затова са гените, на ниво общество генетичното начало вече губи влиянието си е, и е изместено от други, социални, фактори, като например конкуренцията за ограничените ресурси. Подобно е и отношението между религиозността на ниво индивид и ниво общество. На индивидуално ниво, високата религиозност в една от трите близкоизточни аврамистични религии, изобщо не налага задължително цитираните в заглавието на темата дефекти. Но на ниво общество почти винаги и безусловно силната религиозност води до нисък успех в училище, бедност, консерватизъм, икономическа и интелектуална изостаналост и бедност. Тук отново трябва да се подчертае различието на ниво индивид и общество. Когато говорим за изостаналост, бедност и тн. на ниво общество, и връзката им с религиозността, тя също е на ниво общество. Т.е има общества, които са бедни, изостанали, и религиозни. Има и такива, които са богати, напреднали, отворени, динамични и нерелиозни. Но и в едните, и в другите, има отделни блестящи умове, писатели, учени и това на ниво индивид няма доказуема логическа (и статистическа) връзка с религиозността. Когато говорим за поставения проблем, ведната се набиват на очи две очевидности. 1. Същестуват значителни различия в нивата на религиозност в една от трите авраамистични религии в отделните общества. С една дума, има общества, които традиционно са силно религиозни, и други, които традиционно не са и се отличават с определени нива на скепсис към всякакъв вид официлана иноктринация. 2. Съществува силна статистическа корелация между нивата на религиозност в едно общество, и БВП, икономическото му развитие, средния успех по природни науки в училище и цялостния консерватизъм. Тази корелация е негативна. Това означава, че обществата с висока религиозност имат нисък БВП, слаб среден успех в училище, икономическа и социална изостаналост и тн. като изброените показатели са задължително по-ниски от същите показатели за обществата, отличаващи се с ниска религиозност. 3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност. Съществува сериозна негативна корелация между нивата на религиозност в едно общество, и средния успех и коефициента на интелигентност на населението му. 4. Религиозните култури по традиция се отличават с негативно отношение към промяната, новостите, не са отворени към чужди влияние и са традиционно консервативни. Част 1. ИЗЛОЖЕНИЕ 1.1. Първото твърдение е лесно установимо. Изследванията, проведени през последното десетилетие, показват винаги една и съща картина. Като най-религиозни се определят африканците, арабите, жителите на близкия изток и пакистан, където силновярващите са между 98-100% от населението. Следва северната част на Латинска Америка, с изключение на Мексико, Бангладеш, Филипините и Индонезия, както и Турция, където като религиозни се определят между 85-95% от населението. Сред богатите държави първенството по религиозност държат САЩ и Ирландия, където като религиозни се определят 60-70% от населението. Най-ниски проценти се получават редовно в скандинавските страни, особено в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, както и Финландия, Франция, Чехия, Русия, България, прибалтийските страни, и югоизточна Азия, особено Китай, Виетнам, Корея, Япония, където религиозността е 30-40%, а често е около 10-20%. Като цяло в цяла Западна Европа в последните десетилетия има един ясен спад в религиозността. Това в общи линии е географията на религиозността в света. Имаме два полюса – народи, отличаващи се с традиционно висока религиозност, и такива, за които е характерна традиционно ниска религиозност, като Япония, Корея, Скандинавските страни, или такива, отбелязали рязък спад в религиозността си през последните десетилетия, успоредно с тяхното забогатяване, като Испания, Чехия, както и Франция. Кои са причините за тези различия. Традиционно се изтъкват два фактора – национално богатство и политическа система. Забогатяването води до повече възможности за личностно развитие и причинява по-нисък фатализъм, поради което жителите на богатите страни изпитват по-ниска нужда да се обръщат за надежда и упование към по-висши сили. Едно голямо изключение от това правило са САЩ и Ирландия, които по БВП на глава от населението се доближавата до Швеция и Япония, въпреки че двете двоики страни са на двата противоположни полюса на класацията по набожност. Както неведнъж съм казвал, САЩ и подобните тях култури, са изолирани културологически клъстъри, уникални по своето естество култури, те са винаги голямото изключение. Освен това, феномените за които говорим, са изключително сложни, обусловени от преплитането на множество културни особености, които взаимно се подсилват или неутрализират, и именно тяхното съчетание в САЩ превръща последните в световно изключение. Говорейки за политическия строй, ще си позволя да отхвърля този фактор като решаващ за нивата на религиозност. Вярно е, че социализмът ограничи религията в Китай, Виетнам и Източна Европа, но кой би могъл да обясни, защо Швеция, Дания, Япония и Южна Корея са традиционно ниско в класациите по религиозност, въпреки че не са преживяли социализъм. Социалистическото минало не може и да обясни защо поляците, както и жителите на повечето кавказки и средноазиатски републики са далеч по-религиозни от българи, руси, латвийци и чехи. Въпреки жестокия си комунизъм, Куба също се отличава с високи нива на религиозност – насочена към всякакви традиционни култуве, духове, амулети, суеверия, но това се пролича доста ясно и при посещението на папата в Куба. За това говори и силно изразената религиозност на кубинските емигранти в САЩ. В лоното на православието силно религиозни са гърците и грузинците, но не - и русите, българите, украинците. В рамките на католицизма силно религиозни са поляците, но не и техните съседи чехите, та дори и испанците. В рамките на протестанството днес като силно религиозни и то масово се определят американците , но не - и германците, шведите, норвежците. В рамките на исляма силно религиозни са пакистанците, сирийците, но не и бангладешците, индонезийците, малайците и брунейците. Дори тази религия дава силни отклонения в религиозността. С прости думи, защо има бивши социалистически държави, които са религиозни, и такива, които не са? Очевидно тук социализмът не е решаващ фактор. В тази част на изложението ще се огранича само до очертаване на проблема в най-широките му граници, а по-натам в отделна точка ще изясня механизма. 1.2. Връзката между култура и икономическо развитие е изключително интересен, но и сложен въпрос. Тук ще се концентрирам върху един от аспектите на културата, а именно връзката между религиозността на ниво общество, и богатството на една държава. За да бъде анализът обективен, трябва да се изведат обективни показатели, по които се сравнява богатството на една страна.Основните показатели, които традиционно се използват, са ръст на икономическо развитие, и БВП на глава от населението, както и нарастване на БВП на глава от населението. От анализа ще изключа ръста на икономическо развитие, защото много бедни държави, започвайки от нулата, имат по-голям ръст от богатите западни, но това не означава, че техните граждани са по-богати. Като обективен показател за измерване на икономическото развитие на едно общество се налага нивото на доходите, респ. БВП на глава от населението, и ръста му в период от 20-30 години. Ще си позволя да цитирам данни от 2008 г., преди началото на световната икономическа криза, тъй като в условия на криза и извънредна икономическа ситуация трудно биха могли да се сравняват трайни тенденции. Нека хвърлим един поглед на държавите с най-висок БВП на глава от населението в света. Първенците в класацията са Люксембург 111 000 долара на глава от населението, Норвегия с 94 000 долара на глава от населението, Швейцария с 64 000, Дания 62 000 , Швеция с 52 000, САЩ, Канада, Австралия, Великобритания, които имат над 40 000 долара БВП на глава от населението, Япония около 38 000, Към тях се прибавят Германия, Белгия, Франция, Финландия, Франция, Италия които имат между 30 000-40 000 долара. Като богати общества се определят и някои близкоизточни петролни метрополии, като Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ, с БВП на глава от населението между 10 000 и 17 000 долара, в които все пак религиозността не е толкова силно застъпена, както в техните съседи, и към това може да се прибави наличието на огромни запаси от петрол. Днес Саудитска Арабия, която държи над 40 % от световните запаси на петрол има БВП на глава от населението, по-нисък от този в гърция. ОАЕ и Кувейт пък са малки държави с нисък прираст на населението и големи залежи на петрол, и тяхното икономическо положение отново би могло да се обясни с влиянието на различни природни или демографски фактори, и не толкова културни. Нещата могат да се кажат и по друг начин. През 1900 г. Саудитска Арабия и Норвегия са еднакво бедни. През 2008 г. жителите на Саудитска Арабия живеят пет пъти по-бедно отколкото жителите на Норвегия, въпреки, че държат близо половината от световните залежи на петрол. Какво пречи на саудите да забогатеят поне колкото страните от средна европа, които дори нямат нужните ресурси – саудите са по-бедни дори и от гърците? При положение, че в последните няколко десетилетия стандарта на живот в саудитска Арабия дори е спаднал. По нива, Саудитска Арабия се доближава до Тирнидад и Тобаго. Смея да твърдя, че основната причина за тяхната бедност е религиозността им. Ако изключим САЩ и другите англоезични страни, общото между всички останали първенци по богатство е, че са ниско в класациите по религиозност. Централноевропейските държави, като чехия, унгария и словакия, са по-богати от силнорелигиозната полша. Докато първите имат около 17 000 долара БВП на глава от населението, то Полша има под 13 000. В същото време нерелигиозна Словения вече се доближава по богатство до Гърция, като разликата е незначителна, 26 000 спрямо 30 000 и вероятно скоро ще я задмине, въпреки социалистическото си минало, и това само в последните петнайсетина години. Положението с Гърция и португалия е много интересно. В Гърция, между 1950-1960 г. средногодишният прираст на БВП на глава от населението е 5%, а между 1960-1973 е бил 7%. Средногодишният темп на нарастване на БВП на глава между 1950-2000 г. е около 3.7%. Средногодишният прираст на БВП на глава за Португалия и Испания между 1950-1998 г. е съответно 3.9% и 3.4%. За сравнение, същият показател за страни като Франция, Германия, Ирландия, Скандинавските страни и др. за същия период е между 7-8%. Това поставя Гърция, Португалия и Испания сред трите най-бедни стари членки на ЕС. С други думи, Гърция и Португалия се представят доста зле за стари членки на ЕС, непреживели комунизъм, с пазарна икономика. Старите страни членки на ЕС са достигнали таваните на своето развитие – Гърция, както и Дания, са достигнали максимума на БВП, и въпреки това между тях стои пропаст. Между другото, по-вероятно е Дания или норвегия да вдигнат още повече стандарта си, отколкото Гърция да забогатее повече от това, което е сега. Кое е общото между трите цитирани по-горе страни – Гърция, Португалия и Испания. Ами че те са и трите най-религиозни страни от старите страни членки на ЕС. Гърция, както и португалия, вече се застигат, а скоро и навярно ще бъдат задминати по ниво на БВП на глава от населението, от някои нови страни членки, като Словения, Естония, Ирландия, Чехия. За последните 25-30 години Гърция почти не е вдигнала стандарта си, и винаги стои на опашката в Европа. Ако използваме данните за БВП на глава от населението между 1970-2005 г. може да се изчисли колко пъти е нараснало богатството на една държава в последните 35 години – UN statistics divison. Корелацията между БВП и измерението, за което говорим тук, а именно монумантализъм, е – 0.61**. Ако изключим богатите държави, с БВП над 2000 долара годишно на глава, корелацията става – 0.69**. Данни за БВП на глава от населението за 2008 г на Световната Банка Rank Country US$ 1 Luxembourg 111,182 2 Norway 94,359 3 Switzerland 64,011 4 Ireland 63,178 5 Denmark 62,327 6 Iceland 52,549 7 Netherlands 52,322 8 Sweden 52,057 9 Finland 51,060 10 Austria 49,902 11 Australia 47,498 12 United States 46,716 13 Belgium 46,486 14 France 45,982 15 Germany 44,471 16 United Kingdom 43,089 17 Canada 42,031 18 Japan 38,443 19 Italy 38,309 20 Singapore 37,600 21 Spain 35,204 22 Greece 31,749 — Hong Kong 30,862 23 New Zealand 30,614 24 Equatorial Guinea 28,111 25 Israel 27,299 26 Slovenia 26,784 27 Portugal 22,841 28 Czech Republic 20,760 29 The Bahamas 20,701 30 South Korea 19,115 31 Saudi Arabia 18,973 32 Trinidad and Tobago 17,861 33 Slovakia 17,565 34 Estonia 17,218 35 Libya 15,919 36 Croatia 15,636 37 Hungary 15,408 38 Latvia 14,909 39 Antigua and Barbuda 14,244 40 Lithuania 14,098 41 Poland 13,823 42 Russia 11,339 43 Venezuela 11,230 44 Saint Kitts and Nevis 11,020 45 Turkey 10,745 46 Mexico 10,211 47 Chile 10,112 48 Gabon 9,969 49 Seychelles 9,686 50 Uruguay 9,654 51 Romania 9,300 52 Palau 9,100 — World 8,983 53 Kazakhstan 8,436 54 Brazil 8,400 55 Argentina 8,235 56 Montenegro 7,268 57 Malaysia 7,221 58 Lebanon 6,924 59 Mauritius 6,817 60 Serbia 6,811 61 Botswana 6,808 62 Panama 6,801 63 Costa Rica 6,590 64 Bulgaria 6,546 65 Belarus 6,229 66 Grenada 6,019 67 Saint Lucia 5,947 68 South Africa 5,685 69 Jamaica 5,604 70 Suriname 5,594 71 Saint Vincent and the Grenadines 5,450 72 Colombia 5,440 73 Iran 5,352 74 Azerbaijan 5,330 75 Algeria 5,060 76 Dominica 4,986 77 Bosnia and Herzegovina 4,891 78 Macedonia 4,672 79 Dominican Republic 4,654 80 Angola 4,627 81 Peru 4,419 82 Belize 4,395 83 Fiji 4,204 84 Maldives 4,065 85 Namibia 4,051 86 Albania 3,912 87 Ecuador 3,900 88 Ukraine 3,899 89 Tunisia 3,891 90 Armenia 3,873 91 Thailand 3,869 92 Turkmenistan 3,633 93 El Salvador 3,605 94 Cape Verde 3,467 95 Jordan 3,389 96 China, People's Republic of 3,264 97 Republic of the Congo 2,960 98 Georgia 2,931 99 Samoa 2,874 100 Guatemala 2,850 101 Morocco 2,764 102 Marshall Islands 2,633 103 Syria 2,601 104 Paraguay 2,566 105 Tonga 2,538 106 Vanuatu 2,485 107 Indonesia 2,254 108 Swaziland 2,241 109 Micronesia 2,225 110 Sri Lanka 2,020 111 Mongolia 1,998 112 Egypt 1,997 113 Bhutan 1,978 114 Honduras 1,944 115 Philippines 1,847 116 Bolivia 1,722 117 Moldova 1,665 118 Guyana 1,518 119 Sudan 1,413 120 Nigeria 1,402 121 Kiribati 1,351 122 Solomon Islands 1,276 123 Papua New Guinea 1,267 124 Cameroon 1,238 125 Nicaragua 1,161 126 Yemen 1,153 127 Côte d'Ivoire 1,137 128 Zambia 1,134 129 São Tomé and Príncipe 1,087 130 Senegal 1,082 131 India 1,068 132 Vietnam 1,052 133 Djibouti 1,032 134 Uzbekistan 1,022 135 Pakistan 1,013 136 Kenya 895 137 Mauritania 893 138 Kyrgyzstan 837 139 Laos 837 140 Comoros 823 141 Lesotho 804 142 Benin 771 143 Chad 755 144 Tajikistan 751 145 Haiti 711 146 Ghana 690 147 Mali 688 148 Cambodia 651 149 Burkina Faso 523 150 Bangladesh 494 151 Tanzania 482 152 The Gambia 471 153 Madagascar 469 154 Uganda 459 155 Rwanda 458 156 Timor-Leste 454 157 Mozambique 447 158 Central African Republic 445 159 Nepal 441 160 Togo 437 161 Guinea 434 162 Niger 365 163 Sierra Leone 351 164 Eritrea 331 165 Ethiopia 328 166 Malawi 299 167 Guinea-Bissau 273 168 Liberia 229 169 Democratic Republic of the Congo 180 170 Burundi 144 От всички тези статистики и данни се очертава географията на богатството по света. Общото, между страните, стоящи в зоната на високия БВП, и високите му средногодишни ръстове, са ниските нива на религиозност. Валидно е и обратното – страните с най-ниски нива на БВП на глава от населението са традиционно първенци по религиозност. С едно голямо изключение – САЩ, Ирландия, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, за които ще говоря специално. 1.3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност. International study centеr of Boston University провежда представителни изследвания в над 80 страни по света, като мери средния успех в училище на децата от четвърти и осми клас по математика и естествени ануки. Резултатите от проведените досега изследвания са много подобни. Винаги на върха на класациите по математика са източноазиатските страни, чиите резултати са далеч над средните за света. Следват Белгия и Холандия, някои източноевропейски страни и Малайзия. Следват останалите европейски страни, вкл. - България, 4 англоезичните страни, които са със средни стойности. В долната част на класациите са арабските и близкоизточните страни, Африка, Южна Америка и Саудитска Арабия. Табл.2 Среден успех по математика на уеднаквени тестове за 8-ми клас в национално представителни училища. Непълна извадка на TIMSS Сингапур 605 Ю.Корея 589 Хонгког 586 Тайван 585 Япония 570 Белгия 537 Холандия 536 Унгария 529 Естония 531 Русия, Латвия508 Словакия 507 Австралия 505 САЩ 504 Британия 498 Словения 493 Сърбия 487 България 476 Румъния 4 75 Норвегия 461 Индонезия 411 Тунис 410 Бахрейн 401 Мароко 387 Филипини 378 Саудитска Арабия 332 Гана 276 ЮАР 264 Класацията по успех в естествените науки е подобна. Илиза, че ако учениците в една държава се представят добре по математика, те са добри и по биология, физика и химия. От пръв поглед е очевидно, че сред първенците в тези класации няма много бедни, а сред силно изоставащите по успех има малко на брой богати. Връзката между образователен успех и национално богатство е очевидна и логична, но тя не обяснява всичко. Забележете, че България и Русия имат приблизително същия доход на глава от населението, както Тунис и Иран, малко по-бедни са от Чили и ЮАР, и са несравнимо по-бедни от Кипър и Саудитска Арабия., а да не говорим за Бахрейн. Въпреки това България и Русия се справят доста по-добре от всички тези по-богати от тях държави. Също така никой от шампионите по успех в училище източноазиатци – японци, корейци – не е по-богат от САЩ, Скандинавия или Австралия, даже напротив – Корея е много по-бедна от тях, а Тайван е на нивото на Испания. Освен това изследователите от TIMSS са си дали труда да изучат различията в домашните образователни ресурси- т.е кой какви условия за учене вкъщи има. Чили попада в категорията на Тайван и Белгия, Хонгонг е при Тунис, ЮАР и Филипините, а Сингапур е до Йордания. Значи и домашните условия не обясняват почти нищо. Нека споменем още есна класация. Става въпрос за Британския правителствен отдел, наричан UK Cabinet Office, Performance and Innovation Unit. Той представя информация за образователния успех на различните етнически групи в Обединеното Кралство между 1992-2005. В случая, всички ученици са при равни, британски условия, в богата западна страна. Въпреки това различията остават. През всички тези години на първо място са китайците и индийците, и то далеч пред всички останали. След тях се нареждат белите англичани. После идват бангладешците, пакистанците и чернокожите карибски емигранти. Подобно класиране по успех се наблюдава и в САЩ. Дори и да се сравняват само деца от бедни семейства, отново китайците са далеч напред в класацията, следвани от индийците в британските училища. Има и друг начин да се премери интелигентността на един народ. Това са тестовете за интелигентност. В науката има много спорове за това, дали тестовете отразяват биологическите различия, особено ако става въпрос за групови разлики. Имат ли африканците някакъв биологически дефект, поради който се представят изкючително зле на тези тестове? Или са просто необразонани. Безспорно е обаче, че тези тестове за интелигентност показват същото, както и данните на TIMSS – страните с висок успех по математика в училище имат и високо IQ, и обратното. Онези, които не вярват в тестовете за интелигентност, понеже не им се иска те да са показателни за ума им, няма как да обяснят съвпадението, без да признатя, че тестовете мерят нещо обективно. Табл. 3 Среден успех от тестовете за интелигентност на населението (Непълна извадка на Lynn, Vanharen, T. 2004, IQ and welth of nations). Хонгконг 107 Южна Корея 106 Япония 105 Белгия, Холандия 103 Китай, Братания 102 Полша 99 САЩ, Норвегия 98 Словакия, Русия 97 Словения 95 България 93 Малайзия 92 Тайланд 91 Турция 90 Мароко 85 Египет 83 Катар 77 Зимбабве 76 Кения, ЮАР, Танзания 72 Гана 71 Нигерия 67 Това е непълна извадка, която посочва горната част на класацията, средата и долната граница, в която стоят Гана и Нигерия. Част. 2 Монументализъм Тук е мястото да кажа няколко думи за културното измерение, което стои зад явленията, които очертахме. Нарича се монументализъм – monumentalism. В литературата се среща и под името стабилност-гъвкавост. Как точно е изведено и какво представлява, е тема на съвсем друга статия. Тук ще засегна само явленията, които влизат в това измерение. А това са 1. Чувство за личностна, национална, религиозна и тн. гордост (корелацията между измерението и явлението гордост е r=0.89**) 2. Ниски нива на самоубийства (r= - 0.77**) 3. Стабилност и постоянство на чувствата, мислите и поведенито (r=0.69**). За културите, характеризиращи се с високи нива по измерението монументализъм, е характерно абсолютиското мислене и стабилността и постоянството на Аза. 4. Много високи нива на религиозност (корелацията е изключително висока r=0.93**) 5. Висока склонност към междуличностно съревнование и себеизтъкване и доказване, противопоставящо се на сътрудничество и равенство в обществата с ниски нива на монументализъм. Корелациите варират от 0.66** до 0.94**. 6. Нисък среден успех в училище. Корелацията между монументализъм и успеха в училище по TIMSS е r= - 0.78** 7. Слабо икономическо развитие, особено при традиционно бедни страни. Корелацитя между индексите по монументализъм и БВП e – 0.69** 8. Задоволство от живота и безразличие към бедността. С две думи, монументализмът се свързва със слаб успех в училище, ниско икономическо развитие, високи нива на религиозност, ниски нива на самоубийствата, високи нива на гордост, породена от всичко, изразена ориентация към съревнование, себедоказване, себеизтъкване, абсолютистко мислене и стабилност на Аза, на чувствата, мислите и поведението. Наименованието на това измерение произлиза от факта, че то се свързва със стремежа човешката личност да бъде монолитна, стабилна, постоянна в мислите, чувствата и емоциите, като възможността за промяна на Аза е почти невъзможна – пряка функция от абсолютисткото мислене. На български вероятно един по коректен превод би бил – стабилност-гъвкавост, но аз представям измерението с оригиналния му термин. Табл. 3 Индекси на монументализъм за 57 страни 1.Мароко 338 2.Египет 319 3. Йордания 316 4. Пуерто Рико 312 5.Венесуела 309 6.Ирак 307 7.Нигерия 306 8.Филипини 292 9.Салвадор 291 10. Иран 291 11.Танзания 284 12.Саудитска Арабия 281 13.Алжир 277 14.Мексико 270 15. Бангладеш 267 16. Бразилия 266 17.Пакистан 262 18.ЮАР 254 19. Колумбия 248 20. Индия 225 21. Уганда 224 22.Индонезия 223 23.Перу 221 24. Чили 213 25. Аржентина 207 26.САЩ 206 27. Аругуай 175 28. Албания 172 29. Румъния 171 30. Македония 166 31. канада 166 32. Австралия 163 33.Киргистан 162 34.Н. Зеландия 151 35. Виетнам 150 36. Испания 145 37. Сърбия 137 38. Хърватия 134 39. Босна 128 40.Сингапур 125 41.Молдова 123 42.Норвегия 117 43. Унгария 115 44.Финландия 113 45.Швеция 96 46.Черна гора 91 47. България 86 48. Латвия 77 49.Украйна 76 50.Русия 74 51. Беларус 74 52.Ю.корея 74 53. Естония 65 54. Литва 62 55. Тайван 56 56. Китай 52 57. Япония 46 Източник: "What makes us different, a new interpretation of the WVS and other cross-cultural data", p.169-170, Minkov, M. С една дума, страните, класирани високо по горната класация, се отличават с ниско икономическо развитие, слаб успех в училище, висока религиозност, високо чувство на гордост, стремеж към изтъкване и съревнование и абсолютистко мислене. Голямото изключение – САЩ, Канада, Великобритания – ще засегна отделно. 2.1. Стабилност и гъвкавост. Искам да обърна специално внимание на този аспект от културното измерение, за което говорим. Като цяло северноамериканците, арабите и другите народи с високи индекси по монументализъм, се описват като стабилни личности, с непроменливи постоянни характеристики, и ясно оформена същност, която не зависи от обстоятелствата. Променливите хора, с непостоянни чувства или характер, и без твърди като скала убеждения и постоянни черти на характера, се считат за незрели и като цяло непълноценни. Като цяло, арабския свят и Пакистан и Иран имат още по-стабилен и непроменлив Аз, отколкото в САЩ. При хората от азиатската група и източна европа, както и скандинавието и големи части от средна и западна европа обаче не е така. Те се описват като променливи и гъвкави индивиди, които нямат абсолютно стабилни характеристики и твърди убеждения, а се нагаждат към случая. Типичен пример за това са индийците, които се определят като "месоядни вегетарияаци". Като цяло, фундаменталното противопоставяне в смисъла стабилност-гъвкавост на Аза е между арабския свят – срещу Източна Азия и Индия. За разлика от Япония, където човек има хонне – истинските чувства и мисли, и татемае – външна фасада за пред хората, което означава, че ако един японец ни се усмихва, това далеч не означава, че ни харесва и е доволен, а често е точно обратното, то в арабския свят такова разделение не се допуска категорично. Човешката личност трябва да бъде монолитна – стабилна и непроменлива, сякаш е от гранит. Това разбиране за единството и постояноството на Аза е намерило изражение в религията, изкуството и традициите. Арабската цивилизация е негативно настроена към театъра, киното. Преструвката, дори на сцена, са силно нежелателни явления в арабската култура. Превръщанията в традиционния арабски фолклор, в приказките например, са винаги нещо лошо. Силно нежелателно явление в арабската култура е употребата на маска. Това е противоречие с изискването човек да е едноличен и еднакъв за постоянно. Поради тази причина в арабската култура има забрана за правене на портрети и дори снимки- всеки опит да се размножи Азът и всички имитации са силно нежелателни. Съществува и табу върху статуите. Статуята е нещо лошо, защото в деня на страшния съд ще се изпълни с душа и ще накаже хората. Изобщо всеки опит да се пресъздаде образа и да се изкриви първоначалната му идентичност е забранен. Забранена е и подмяната на Аза – не може да се носят перуки, не може жените да се лакират, не бива да си прави козметични операции. Всеки опит да се подмени идентитета или да се размножи Аза, е грях. В исляма има един Бог – единствен и неделим. Той няма лица и образи, затова не може да се рисува. Най-тежкия грях в исляма да се твърди, че Аллах има много лица и образи. Затова мюсюлманите не могат да приемат христянското схващане за двете природи и трите лица на Бога. Искам да подчертая, че гореописаните разбирания и културни особености са много стари. Повечето от тях са съществували преди появата на исляма – от поне няколко хиляди години – и са намерили израз в самата религия, т.е направили са я такава, каквато е. Тези базисни културни особености, които можем да наречем стабилност, са културната почва, база, върху която се изгражда исляма, но също и християнството и юдаизма. Едно от доказателствата затова е, че открай време, от няколко хиляди години, в близкоизточните култури, създали по-късно трите авраамистични религии – битува схващането за Душата. Едно мъгляво понятие, което се съдържа и припокрива в АЗа. Душата е пазител на индивидуалната идентичност на човека – тя запазва неговите характеристики завинаги, дори и след смъртта на тялото. Затова трите религии се стремят да спасят душата, не тялото. Каква е причината за формирането на тази културна особеност, не е много ясно. 2.2. Абсолютистко и холистично мислене. В културите, които се отличават с лична стабилност, постоянство на Аза, на чувствата и поведението, има склонност и към стабилност в мисленето. Има една единствена истина, и тя е онази, в която вярваме ние. От нея не може и не бива да има отклонения. Тази особеност е типична за трите близкоизточни религии, оформени от стабилността на Аза. Такова мислене се нарича абсолютистко, или аналитично. При него нещата от света се делят на две възможности – добро и лошо, позволено и забранено, правилно и неправилно, вярно и невярно. Противоположностите се взаимоизключват и между тях не може да има помирение. Едно и също нещо не може да бъде едновременно и вярно, и невярно. Тъй като човешката същност не може да включва противоположности, така е и за всички останали явления в света. Това абсолютистко мислене, което е пряк резултат от стабилността на културата, е съществувало много преди появата на исляма. Доказателство затова е неговото наличие в по-древни религии, като тази на Египет, шумери, или юдеи. Именно това абсолютистко мислене е оформило трите близкоизточни религии такива, каквито ги познаваме днес – догматични. Споменатите културни особености – стабилността на Аза и абсолютисткото мислене с една дума, са съществували много преди появата на трите близкоизточни религии и са намерили изражение в тях – направили са ги това, което са. И за трите е важно да се вярна в абсолютно верни неща. Това е абсолютната истина, наречена откровение, която е дадена от Висша сила на хората, и обратното се отхвърля най-решително. Има само една единствена истина, и тя е това, което твърдим ние. Бог е такъв и такъв, а не друг. Този абсолютизъм се закрепва в догми, и всяко едно отклонение от догмата, колкото и минимално да е, често само една дума (примера с католическото филиокве) се заклеймява най-решително като ерес. В исляма абсолютно всички дейности от живота – от разбирането за това какъв е Бог, до начина по който се коли пиле – са строго категоризирани в две взаимноизключващи се категории: - Халал – позволено - Харам – забранено, грях. Например, може ли мъж да си боядиса косата. Оказва се, че е халал – може. Може ли мъж да носи златни накити – харам. Не може, грях е. Това се отнася за абсолютно всяка една дейност, всяка подробност от живота. Ако някой има интерес към т.нар. ХАЛАЛ-ХАРАМ анализ и Хадитите, мога да направя отделна тема. Подобни са и нещата в християнството, и в юдаизма. Абсолютно нищо от горенаписаното не се отнася по никакъв начин към шинтоизма, будизма, индуизма, където няма никакви догми, правила, разбирания и тн. Бог и има, и няма. Бог е и такъв, и съвсем друг. На който както му харесва. Спирам дотук. Сега искам да обясня механизма на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност, задвижвани от културното измерение монументализъм. Част 3. Механизъм на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност Във всичко, написано досега, стана дума за различията по света по отношение на религиозността, богатството и бедността, средния образователен успех в училище, както и есенцията на културното измерение, което стои зад всичко това – монументализъм или гъвкавост, и най-вече свързаните с него стабилност на Аза и стабилност на мисленето. Сега искам да представя логическата връзка между всичко това, начина, по който споменатите явления (религиозност, успех в училище, бедност) си взаимодействат, обуславят и реализират. С две думи – как стабилният Аз, които се изразява и в стабилност на мисленето, води до висока религиозност в една от трите близкоизточни религии, до нисък успех в училище, и как двете неща съчетани предизвикват бедност на ниво общество. И пак да подчертая, че стабилността на Аза и на мисленето, съществува като културна база, фундамент, още преди формирането на близкоизточните религии, и е основна причина тези религии да са такива, каквито са – абсолютистки. Кои са причините за формирането на тази стабилност като културна черта е трудно да се каже. Стабилност на Аза и мисленето (монументализъм) – формиране на трите близкоизточни религии – следствия от това. Механизъм на взаимодействие и обусловеност. Много трудно е да се представи нагледно една толкова широка и фундаментална тема. Все пак, искам да започна от едни базисни взаимовръзки: 3.1. Стабилност на Аза и гордост. Стабилността на Аза, т.нар. монументализъм, води до високи нива на личностна и групова гордост, както и гордост, породена от каквото и да е – религиозна, расова, национална, личностна (високо самомнение). Основание за това твърдение ни дава факта, че географското разпределение на страни по културното измерение, за което говорим – стабилност – съвпада доста добре с разпределението по себеизтъкване, което сега няма да описвам. Културите, които са стабилни и с абсолютистко мислене, са ориентирани към себеизтъкване, себедоказване, междуличностно съревнование, и имат високо самомнение за себе си, и високи нива на гордост изобщо. Чисто теоретичен въпрос е, дали двете измерение – стабилност и себеизтъкване – могат следователно да се обединят в едно. Допълнителен фактор за това е и високата корелация, която съществува между стабилност като културно измерение, и явлението гордост (с други думи, гордостта има висока факторна тежест спрямо фактора стабилност) и се обуславя еднакво добре и от двете измерения. Защо хората в обществата със стабилна култура имат висока гордост и самомнение. Ето първият механизъм в цялата тема, които въобще не е нещо сложно за разбиране. Хипотетичната връзка между двете явления е обяснена в редица психоложки анализи. Те обаче се занимават с този въпрос на равнището на индивида, не на цели общества, но хипотезата се оптвърждава от всичко, изложено дотук, и очевидно е валидна и на нивото на цели култури. Анализите почиват на следната логика. Механизъм 1. Ако вярваш, че имаш постоянен, стабилен и непроменлив Аз, много по-изгодно е за теб да се възприемаш в положителна светлина, да се харесваш и себеизтъкваш, доказваш, съревновавайки се с другите. Защото в противен случай би бил съсипан от мисълта, че не е възможно да подобриш недотам добрата си същност. Ако обаче вярваш, че човешката същност е променлива и гъвкава, не е толкова трудно да се приеме, че далеч не си съвършен и имаш нужда от подобрение в най-различни отношение, пердимно чрез образование. Тази логика е в сила и в същия смисъл и последователност и за цели общества, и сега ще разгледам последствията от това. 3.2. А именно: Механизъм 2. Стабилност и религиозност. В култури, където преобладават схаващия за стабилността и постоянството на Аза, се очакват, създават, предпочитат и приемат философски и религиозни учения, които описват човешката идентичност именно като стабилна, непроменлива и вечна. Промяна в една или друга посока е възможна до известна степен, но дори и този, които е станал по-добър или по-лош, носи същата идентичност, има същия Аз. Това е и същността на трите близкоизточни религии, които обещавата точно такава вечност на Аза. В култури, където човек се въприема като променливо създание, с гъвкави личностни характеристики и ненапълно идентичен на няккава постоянна личностна първооснова, не се очакват и нямат предпочитание към учения, които твърдят, че Азът е непроменлив и вечен. По-лесно се възприема идеята, че вечното движение носи непрекъсната промяна, нищо не се запазва вечно, промените обхващат всичко в света и в крайна сметка натрупването им води води до една съвсем нова идентичност и пълна неразпознаваемонст на старите. Поради тази причина религии като християнство и ислям трудно си порбиват път в страни като Япония, Корея, Китай и дори индия, въпреки силното мюсюлманско присъствие в част от страната. Съществува и друга корелация. Механизъм 3. В обществата, в които хората вярват в стабилен Аз, са същесременно и склонни да се самовъзприемат в положителна светлина, много повече отколкото хората, вярващи в гъвкавостта на личността. Първите имат по-високо мнение за себе си и са по-самодоволни, харесват се повече. Нормално е хората в тези общества да ценят учения, които им убещават вечно запазване на този хубав Аз. Неслучайно страните с най-високите нива на гордост и себеизтъкване, са и най-религиозните. Там където има обратното явление, религиозността в близкоизточната философия също е ниска. Идеята, че Азът е непостоянен и ще се разпадне необратимо, се приема по-лесно от хората в тези култури, тъй като те поначало се самохаресват по-малко. Затова те или традиционно клонят към атеизъм – като скандинавските култури – или ако имат гъвкаво холистично мислене, слидват учения, които са хибрид между религия и безбожие, като хиндуизъм, будизъм, шинтоизъм, джаинизъм и тн. Ако пък обществата им са приели една от трите близкоизточни религии, съвсем нормално е да се отклоняват от догмите им – нещо типично на изток от пакистан. И така изглежда, че религиозността е следствие на стабилния и непроменлив Аз, характерен за някои общества, околкото причина за съществуването на такъв Аз в тях. Ъщо така, склонностат към абсолютистко мислене в Близкия изток, което е много стара черта, е породила твърдите религиозни догми в ученията, призлезли оттам, а не обратното. 3.3. Стабилност и отношение към промяната. Механизъм 4. В култури и религии, които са със стабилен и вечен Аз, има и уклон към виждане на стабилност в явленията и скептицизъм към промяна. Отрича се еволюцията и като цяло промяната на света. Съдебни спорове срещу преподаването на дарвинизъм в училище све още се водят в около половината щати на САЩ. Обратно – в Индия и по-на изток още от хиляди години се преподава учението за непрекъснатата изменчивост на света, което води до еволюция на всичко живо и мъртво. В общества със склонност към вяра в атносителната неизменчивост на вселената, има и консерватизъм, статичност и подозрителност към идеите за промяна. Американците претендират, че вярват в новото, но това е само по отношение към модерните технологии и то само някои от тях. Какво е мнението на мнозинството американци за изследванията на стволовите клетки, социалните промени като безбрачното съжителство, хомосексуалните бракове, евтаназията, декриминализирането на леките наркотици и дори нудизма. Повече от половината жители на САЩ се изказват много стро за повечето от тези явления, което прави тази държава много по-консервативна от Западна Европа, а дори и от Източна. САЩ не са въвели дори метричната система, да не говорим за нормализиране на архаичния си правопис, характерен за 14 век. Около 70% от жителите на арабските страни смятат, че "техният начин на живот трябва да са пази от външни влияния". Рекордът се държи от Турция. Винаги най-негативно настроени към явления като интернет, музиката и филмите, противозачатъчните средства и др наред с арабите са и черните африканци. Всичко това се счита като империалистическа заплаха в арабския свят. Тези нагласи корелират с конкретни факти. Организацията International telecommunication union изследва процента жители на една страна, които употребяват интернет. Първенци традиционно са Източна Азия и скандинавските страни. Учудващо ниски проценти имат богатите арабски държави – по-ниски дори от България. 3.4. Стабилност и образование. Там, където има склонност да се мисли, че всичко ми е наред – част от латинска америка, Западна Африка, отчасти САЩ, арабския свят и др. – няма и особено развито чувство, че е необходима личностна промяна чрез образование. Такава промяна всъщност не е и възможна, поради стабилността на Аза, не е и желателна, понеже човек трябва да е верен на вечната си идентичност. Всичко това допълнително обуслява слабото представяне в образованието и науката на народите със стабилни култури, които често се отличават и със склонност към себеизтъкване. Обратно, ниското самочувствие и скромност на източноазиатците, наред с гъвкавостта на личността и стремежът и вярата в промяната, им помага да се стремят жадно към учение и да постигат впечатляващи резултати. Вече представихме резултатите от проучването на TIMSS – тенденции в образованието по математика и природни науки. Ако направим сравнение между класациите по среден успех в училище по математика и природни науки в 45 страни по света и класациите по религиозност на основата на WVS и PRC, ще видим силна обратна зависимост между висок успех в училище и ниска религиозност. Оттук се налага едно известно заключение – религиозността се дължи, освен на другите фактори, и на ниската образованост. Това допълва всичко казано дасега. В по-бедния и необразован свят има по-висока тенденция към абсолютистко мислене – чрез ясно разграничение между доброто и злото например. Така се появява тройна корелация. Ниско образование – висока религиозност – абсолютистко мислене и стабилност на Аза. Корелацията е проста и ясна, но причинно-следствената връзка е много по-сложна. Може да се предполага, че тези три явления се влияят взаимно и се взаимоподдържат и взаимоподсилват чрез Механизъм 5: Стабилността на Аза отхвърля възможността за промяна чрез образование и себеизменение и благоприятство процъфтяването на религии, които обещават вечно съхранение на този непроменяем Аз. От друга страна, силната религиозност пречи на светското образование и поддържа абсолютизма в мисленето и консерватизма в обществото. Ниската степен на образованост е както следствие от стабилността на Аза и религиозността, така и техен крепител и причина. 3.5. Стабилност и икономическо развитие. Механизъм 6. Не е трудно да се предположи, че след като културите, в които преобладава стабилността на Аза и абсолютисткото мислене, и поради това се отличават с ниска образованост, висок консерватизъм и затвореност към чуждите влияния, няма да имат динамично развиващи се икономики. Все пак ключът към икономическото развитие на всяка страна е образованието, науката и отвореността към новостите. Затова гъвкавите култури като Япония, Корея, Китай, Виетнам, Индия, скандинавските страни и някои старни от Източна Европа имат най-динамично развиващите се или развити икономики, а статичните и стабилни култури на черна африка и арабския свят и Пакистан са на дъното. Бедните общества с гъвкави култури, отворени към промяната се развиват по-бързо от останалите. Склонността към приемане на новости от Запада е най-висока в Източна Азия и някои части на Индия и прилично висока в Източна Европа – затова и тези части от света се подреждат по ръст на икономическо развитие и нарастване на БВП на глава от населението на челни места и изпреварват останалите страни със статични и стабилни култури. Все пак, има страни със статични култури , които се развиват икономически и имат добър растеж, достигащ понякога до 5-6%. За жалост, въпреки това развитие, те нямат ръст на доходите на глава от населението. Проблемът идва не само от нежеланието да въведат нови технологии и начини на организация и управление на производството, колкото от нежеланието да приемат една друга западна новост – ОГРАНИЧАВАНЕТО НА РАЖДАЕМОСТТА. Често високата раждаемост изпреварва икономическото развитие и дори държавата да произведе повече, то се разпределя на повече хора от населението. Типичен пример затова е Саудитска Арабия. Тук искам дебело да подчертая, че механизъм 5 се отнася преди всичко и основно за бедните култури и обяснява защо някои бедни народи се развиват като икономическо чудо, а други вървят бавно и мъчително. Той не би могъл да се приложи в същата посока към традиционно богати страни, като САЩ, Австралия, Великобритания, където същият механизъм води до точно обратните ефекти, а именно: 3.6. Механизъм 5 в САЩ. Дотук развихме тезата, че ако един народ е беден, за да се развие икономически и да стане икономическо чудо, трябва да се състои от личности, с ниско самочувствие, които вярват в промяната и гъвкавостта на личността и се стремят към тях чрез образование, както и да не се уповават силно на религията, която учи точно обратното. Тези народи са отворении към промяната. Ако обаче народът е богат, логиката се обръща с главата надолу. В това обаче няма нищо учудващо, защото е наивно да се смята, че съществуват прости формули на развитие, които дават еднакви резултати навсякъде. Това, което всъщност спира развитието на бедните, стимулира икономическото развитие на богати държави като САЩ. В крайна сметка американците обичат да се самоизтъкват, харесват се такива, каквито са, не вярват в нуждата от себеподобрение, затова и не са особено силни в учението, поне като за богата страна. Все пак има нещо в тяхната култура, което стимулира икономическото им развитие, и то е същото, което го стопира при бедните. И това е стремежът към себеизтъкване и съревнование. Поради широкото застъпване на тази философия в САЩ и Латинска Америка, те противно на Европа и Източна Азия, предпочитат да инвестират силно в университетите, а не в масовото традиционно безплатно средно държавно образование. Американците и латиноамериканците смятат, че трябва и заслужават да се поущряват само най-добрите, доказалите се в състезанието, и да им се създадат условия да се изтъкнат още повече, а останалите сами са си виновни, че не са успели да стигнат до университета. Поради това американците, за разлика от европейците, не виждат нищо лошо в това да се заплащат скандално високи заплати, хонорари, бонуси, акции. Това е стратегия, която дава отлични резултати в САЩ. Благодарение на нея САЩ създават най-добрите университети в света, котио плащат няколко пъти по-високи възнаграждения отколкото в Европа. Така привличат мозъците на целия свят, които пък развиват научна и техническа революция, която няма равна на себе си. Латиноамериканците следват същия модел, но за разлика от САЩ те не са способни да предлагат същите възнаграждения, както големия им брат от севера. Източноазиатската стратегия е съвсем различна. Там се смята, че трябва да се даде равна възможност на всички, а не само на най-добрите, както е в САЩ. Затова се инвестира много по-виско процент от националния доход в масовото начално и средно образование, като се създава високограмотно население, задвижващо икономическия механизъм. Т.е, културните различия оперират на много и различни равнища, и това, което пречи на развитието на бедните народи, помага на богатите. Източници: What makes us different, Minkov,M,2007 Защо сме различни, Минков, 2007, второ издание

на своя или не, интензивно или не, преди 5 или преди 10, войната е война. Ами нали точно това сравняваме - БВП на Полша и другите старни от Средна Европа - а именно Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Литва, Латвия, Естония. Еми Полша е последна или предпоследна, зависи от годината. За какви първенци говорим. Значи има обективни показатели. Има класации.

Спорно е дали е равна на Харватия, или не. Но да приемем че е равно. Значи Полша е горе долу равна на страна, която допреди няколко години водеше война. Каквато и статистика да змемеш, от региона средна европа Полша е последна. И не, БВП па глава в Полша не е равен на този в Хърватия. Полша е 13 -14 000, а Хърватия е вече над 16 000 долара годишно.

Доказателство за твъдението ти? БВП на Унгария е 19 000 долара, а на Полша 13 000. На Словения пък е 28 000, а не Чехия е 23 000 дорала на глава. Мисля, че на всеки не много образован човек е станало ясно кой е по-добре и кой не. Пълната декомунизация, реформа на икономиката и тн. станаха и в Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Литва, Естония. Но от гореизброените Полша е на последно място по БВП.

Доста зле се справя за централноевропейска страна.

да, именно, точно тези данни цитирам и аз. Брутен Вътрешен продукт на глава от населението за 2008 г. Полша е дори още по-назад в класацията от Чехия, Словакия, Унгария, а за Словения да не говорим. Данните са на световната банка. но и на МВФ пак са много сходни. Словакия 22 000 долара Унгария 19 000 долара Словения 27 000 долара Полша 14 000 долара

2007.

Ами точно това имам предвид - БВП на глава от населението и ръст на дохода на глава от населението.

Данните са: 15 900 $ Полша 17 405 Унгария $ около 18 000 Чехия на глава от населението.

Хайде сега да сравним не само БВП, а ръста на доходите на глава от населението в последните 20-30 години . Данни имаш ли?

Така изнесени данните са много хубави. Но на кое място поставят Гърция сред Европейските страни???? На последно от старите членки. Я дай данни за БВП от 1975 насам. От страните от средна Европа, Полша е най-зле. Затова има полски емигранти в Германия, но няма унгарци или чехи. Айде да сравнямаве и БВП и ръста му в последните не 2-3, а 20-30 години.

Гърция не е вдигнала БВП в последните 30 години - вдигна го с много малко когато започна да получава помощи, и от края на 70-те стои на най-ниско ниво в ЕС. тя беше през 80 и 90-те най-бедната страна членка и понятишето икономически бум е неприложим за нея. Сравни икономическия ръст на България в последните 10 г. с този на Гърция в последните 20-30 и ще останеш изненадан. Положението с Полша е същото.

ще помоля да се разсъждава обективно, логично и без демагогстване. казах изостаналост на ниво общество, не на ниво личност. Това означава, че сравняваме обществата, не личностите. тогава ще видиш, че религиозните общества винаги са по-бедни, изостанали и консервативни, от нерелигиозните. но и едните, и другите, имат блестящи учени, писатели, личности. И въпреки това, едните са изостанали и бедни, а другите не са. Затова пак повтарям, говорим за ниво общество.