alvassareiro

Ами лесно обеснявам последното - и Гърция, и Полша, са сред най-бедните и икономически изостанали стари членове на ЕС, и не са мръднали в последните 20 години. Пълен застой. Пълен. Заради религиозността.

Дам, ще се радвам да го направя, много скоро. Мисля че няма да е в Религия, защото там има една Лъвица, която ще ми вдигне мерника

Човешките права при Пиночет били гарантирани,....ти чуваш ли се какво говориш!!! Струва ми се, че католическата църква особено в испания не е никаква бълхичка. Сега, формално църквата е реално задържащ развитието фактор до 60-те, по специално до към Втория ватикански събор. След това, дори и да няма никакъв статут, самата религиозност като такава води до упадък. всички високорелигиозни общества са ниско образовани, бедни, консервативни, назадничави и тн. С изключение на САЩ и великобритания, но там действат други фактори, а именно богатството акумулирано без спънки от религиозен характер. Струва ми се добре да пусна една тема за религиозността, монументализма и да обясним механизма защо високата религиозност създава неграмотни, пасивни и бедни хора. На ниво общество. на ниво личност не винаги е задължително да си вярващ, и да си пълен неграмотник. пак да кажа - много плоско е, защото си от ДСБ, да оправдаваш диктатурата на Пиночет и режима на Франко, но да отхвърляш зверствата на Чаушеску, защото е комунист. Къде е историчността тука? Не са ли ви учили, че историята трябва да се разглежда безпристрастно, тука няма партии. Трябва да признаем, че и Пиночо, и Чаушеску, да двама непормалници, малоумници, врагове на демокрацията и цивилизацията, и са в един кюп по зверствата си и тук спор не може да има.

Църквата е държала Испания в средновековието до към 1975. Високата религиозност винаги води до ниска грамотност, бедност и назадничавост. Католическата църква, такава каквато е оформена на Тридентския събор, в Испания и Португалия е главния виновник за упадъка на тези страни след Великите географски открития. Не ти ли се струва, че да говориш за човешки права, колко лоши били комунягите с лагерите, и после да твърдиш, че Пиночет спасил държавата и да оправдаваш всякакви военни преврати, е леко казано плоско и лицемерно.

Естествено че ще разреши гей-браковете. Това е задължение на всеки министър-председател. Човешките права са на първо място. Тука никой не го интересуват браковете. това беше удар по църквата, която държа Испания в средновековето столетия. Аснар (в превод магаре) толкова успешен беше, че неговата личност е табу в Испания.

Добре, ти оправдаваш ли този план - да започнеш да убиваш депутати, президенти на автономии, кметове, да взривиш блок, за да въведеш военно положение. Много от участниците в този трети заговор са съдени само по слухове. Затова след 1984 повече преврати в Испания няма - вкараха ги по затворите набързо. Ей така трябва да се действа и у нас - по слухове. Стига с това ама прокуратурата няма доказателства, ама той нищо не е подписвал, ама той е болен...

Новият план, наречен MN, е още по съвършен. Предвиждало се е военните да започнат систематично да избиват депутати от левицата, кметове и президенти на автономиите. На един определен етап се планира да се взриви огромен жилищен блок в Мадрид, и за вълната от показно насилие да се обвини ЕТА. Пред невъзможността правителството да се справи с атентатите, военните ще се намесят, ще се изкарат танкове по улиците, ще се въведе военно положение, и този път цялото население ще е на страната на пазещите мира. 80 моторизирани бригади ще се насочат към Мадрид, ще окупират Кралския дворец, седалището на правителството, Телевизията и радиото, като се е гарантирала подкрепата на ВВС и силите за борба с тероризма. Всичко е планирано за 27 октомври 1982 г. Участниците в съзаклятието са осъдени на 12 години затвор, без да се проведе щателно разследване, главно от страх, че междувременно планът ще е пуснат в действие. Тея шушумиги от Народната партия вечно размахват картата на ЕТА. Точно както го направи и Аспар 20 години по-късно. Не са се променили. Много от участниците в този трети заговор са съдени само по слухове. Затова след 1984 повече преврати в Испания няма - вкараха ги по затворите на бързо. Ей така трябва да се действа и у нас - по слухове. Стига с това ама прокуратурата няма доказателства, ама той нищо не е подписвал, ама той е болен...

- полковник Техеро, военен преврат в Испания. Леко стрелване с пистолет.....

Най-ужасяващото е третата конспирация. Говоти са да изпотрепат стотици, за да се докопат до властта тея франкисти.

Полковник - colonel. Е, може като го амнистираха пред няколко години, да са го понижили По стените и скамейките са намерени около 300 куршума от автомат. Виж клипа в youtube.

През пролетта на 1977 г. в едно мадридско кафене, Галаксия, сега Винсент ван Гог, няколко висши военни обсъждат планиран от тях опит да държавен преврат. Единият от тях е полк. Антонио Техеро, висш военен от Гуардия Сивил, вторият е кап. Рикардо Саенс де Инестрияс. Насрочена е дата на пуча - 17 ноември 1978 г., когато кралят е на посещение в Мексико. Планът е прост. Да се превземе двореца Монклоа, седалище на парвителството, по време на заседание на министерския съвет, да се вземат за заложници министрите и министър-председателя, да се обяви военно положение и да се въведе военна хунта. Трима от присъстващите на срещата в кафенето обаче издават заговорниците на своите началници, в резултат на което Техеро и Инестрияс са съдени. Те споделят, че просто са си говорили за теоретичната възможност в Испания да се извърши военен преврат. Прокуратурата иска за Техеро 6 години затвор, но накрая е осъден само на 7 месеца и 1 ден. Инестрияс получава 6 месеца. След излежаване на присъдата си дори е повишен в чин. 23 февруари 1981 г. 18.05 ч. Конгресът на Кралство Испания. Провежда се тържествено заседание, в присъствието на около 600 депутати, на което новият министър-председател на Испания - Леополдо Калво Сотело - полага клетва. В 18.27 ч., когато е ред на депутата от социалистическата партия Мануел Енкабо да държи реч, в залата на Конгреса нахълтват 10 въоръжени с автомати военни. Сред тях е полк.Техеро. Той застава на трибуната и извиква - "Заседанието е закрито! Всички на земята!" В този момент депутат от първия ред тръгва към него. Техеро открива картечен огън, стреляйки първо във въздуха, после се цели по скамейките. За щастие депутатите вече са налягали по земята. Техеро нарежда на операторите да изключат камерите. така и става. Но не знае, че камерата на Педро Франсиско Мартин работи тайно, и предава директно само за Сарсуела - двореца на краля. Националното радио обаче излъчва директно. Кадрите, снимани от Телевисион Еспаньола тайно стават публични 20 часа по-късно. Присъствието на полк. техеро не оставя съмнение, че това е военен преврат. Към 19 ч. военните превземат националното радио и телевизия. Танковете окупират центъра на Мадрид, насочват се към най-важните държавни сгради - съда, телевизията, кметството. Воените организират щаб квартира в кооперация, съседна на Парламента и принуждават националното радио и телевизия да пускат само военна музика. Към 20 ч. изпълнителният директор на телевизията получава кодирано съобщение от краля. Кралят се интересува какви хора са завзели телевизията - цивилни или военни, и дава заповед на директора да предаде посланието на краля - военните да папуснат сградата. В 22 ч. телевизията излъчва директно новините си за събитията. междувременно екип на телевизията тръгва към кралския дворец. Въпреки, че телевизията е вече свободна, кадрите от конгреса не се излъчват от страх, че може да навредят на депутатите, все още заложници на военните в сградата на кортесите. Към 22.30 пред парламента вече има тълпа от журналисти. Мадрид и подстъпите към града са блокирани от танкове и войници. Подобно е положението и във Валенсия. Генерал Миланс дел Бош изважда танковете по улиците на града и окупира всички по-важни обществени сгради. Обявено е военно положение. В Мадрид Техеро обявява на депутатите-заложници, че действа от името на краля. Към полунощ екип на TVE вече е при краля. Ще се Излъчи директно обръщение, за да изясни спекулациите. Краля забавя обръщението си около 1 час, през който говори с шефовете на капитании за тяхната позиция във преврата. Малко след 1 ч. през нощта, младият крал, във военната си униформа на главнокомандващ. Призовава воените да се предадат и да се възстанови конституциония и демократичен ред. В портивен случай ще е принуден да изкара по улиците войската, останала му вярна. Излъчването се повтаря два пъти по националната телевизия за по-сигурно. Веднага след това ген. Миланс дел Бош прибира танковете от улиците на окупирана Валенсия, и градът се успокоява. Вече няма и съмнение, че кралят подкрепя демокрацията. В Мадрид обаче ситуацията не е розова. Комендант Педро Фалкада с 15 бронетранспортьора се присъединява към Техеро. Генерал Армада, бизък до превратаджиите, се предлага за президент във новото военно правителство и влиза в сградата на Парламента, за да преговаря с Техеро. Армада изпълнява предишен план на военните, според който вместо опозицията да вземе властта, трябва да се формира правителство на националното единство, в което да са представени всички партии, и което да е оглавено от неутрален, но близък до военните, човек. Армада вярва, че планът още е в сила. Техеро отхвърля предложението на Армада, който напуска конгреса с думите "Този човек е напълно откачил". На сутринта Техеро вече знае, че е сам. Към 6 ч. сутринта някои войници, даржали цяла нощ 600-те депутати и министри за заложници, скачат през прозорците на парламента, изоставяйки генерала си. Повечето осъзнават, че са излъгани. Техеро им е казал, че защитават Конгреса от терористичен акт на ЕТА. в 10 ч сутринта на 24 февруари Техеро пуска жените-депутати на свобода. в 13 . излизат и мъжете. Кошмарът е приключил. Техеро се предава на полицията, след като се е сбогувал с послединте му верни съратници. Техеро, дел Бош и Армада са осъдени на 30 години затвор. 1октомври 1982 г. Изминали са две години от опита за преврат в Мадрид и Валенсия. министърът на вътрешните работи ознава за трета конспирация, замислена да осъществи нов преврат. На 2 октомври са арестувани по подозрения тримата главни замесени в заговора: полковниците Луис Муньос Гутиерес, Хесус Куспинера и хосе Креспо Куспинера. Новият план, наречен MN, е още по съвършен. Предвиждало се е военните да започнат систематично да избиват депутати от левицата, кметове и президенти на автономиите. На един определен етап се планира да се взриви огромен жилищен блок в Мадрид, и за вълната от показно насилие да се обвини ЕТА. Пред невъзможността правителството да се справи с атентатите, военните ще се намесят, ще се изкарат танкове по улиците, ще се въведе военно положение, и този път цялото население ще е на страната на пазещите мира. 80 моторизирани бригади ще се насочат към Мадрид, ще окупират Кралския дворец, седалището на правителството, Телевизията и радиото, като се е гарантирала подкрепата на ВВС и силите за борба с тероризма. Всичко е планирано за 27 октомври 1982 г. Участниците в съзаклятието са осъдени на 12 години затвор, без да се проведе щателно разследване, главно от страх, че междувременно планът ще е пуснат в действие. така по пътя си към демокрация, Испания преживява 3 опита за военен преврат. http://www.youtube.com/watch?v=dXIacwVky_s

Тази вечер изчезна една от малкото стойности телевизии у нас - публичния канал Retv. На всички ще ни липсват предавания като Професорско каре, Булевард България, документалните филми неделя вечер и новинарските емисии на всеки час. Каква е алтернативата ни: Безкрайно глупавата Канал 1, изпъкващ с празната си патетика и глупост, и любимото на поколения българи предаване на Вася Ганчева от 16.30 всеки петък. Не по-малко глупавата БТВ, с безумно скучни предавания и тъпи филми, една сричащи аутокюто си водещи на новини, изпълнени с празнословие - топ новина от шапката на новините на 4 ноевмри "Прасе, наречено Руска, пие бира". Къде са сериозните анализи, къде са кадърните журналисти, къде къде....?? Една Нова телевизия, със сравнително сносни новини, поне лишени от безумната патетика и празнословие на предходните две, с доста скучния си и празен сутрешен блок, с една Лора, която нищо никога никого не пита, с един Милен, който виси със шнорхел и абе един анализ не го чух да направи тоя човек за 20 години, с Любата и нейната безумна патетика на тема култура, търкаляща огромни тържествени слова за последния филм. Бившата ВВТ, казвам бивша, защото тази телевизия не е това, което беше преди няколко месеца - с набор от 9 предавания на живо всеки ден, започващи от 17-22 всеки ден, с предаването Днес, с водещ Коритаров, между 17-20 ч на живо всеки ден, което издържа от петък до сряда на слудващата седмица и новини на всеки час. Какво остана сега - само новини. Безумни, глупави, повтарящи се до циклофреничност новини по 14 пъти в рамките на всеки час....идиотска работа Телевизия Европа, със същите повтарящи се непрекъснато новини на всеки 15 минути, разнообразени с рекламен клип на трактор и родосеялка. Голяма журналистика, няма що. За мен лично все пак остават няколко добри алтернативи: - History Channel, може би единствената телевизия, която гледам - National Geografic channel - Animal planet - Television espanola internacional - Radio Televisao Portugal последните две - телевизии за новини и анализи.

По-скоро не. Ако имаш интерес по тази тема, можеш да прегледаш проф. Хофстеде, той се занимава много детайлно с този въпрос - uncertainty avoidance. На сайта му можеш да видиш индексите по тревожност по страни - Германия се доближава до Австрия и Швейцария. Холандия и скандинавките страни обаче са на противоположния полюс - определят се като едни от най-спокойните култури на света. Наред с Китай, който също е преживял доста катаклизми. Холандия е доста различна в това отношение от Германия. Много интересни са два генерални въпроса. Първо - в какво се изразява тревожността. А тя намира изражение във всичко - от начина на управление и законодателството, до възпитанието на децата, потребителското поведение и шофирането по пътя. Всичко това Хофстеде е описал много подробно. Тревожните култури например имат строго рестриктивно законодателство, избягват консумацията на сладолед и замразени храни, защото се тревожат да не настинат, избягват употребата на декоративна козметика - тъй като подсъзнателно я свързват с идеята за изцапване (но само ако са и безродови, родовите култури, дори и тревожни, се цапотят с червила и гримове много повече), имат голям процент ПТП-та по пътищата, и висок процент полицаи на глава от населението, за да внесат сигурност, потребяват много прах за пране, защото ги е страх от изцапване, имат висок процент пушачи И тн. Ако имаш време, можеш да вземеш статистиките по гореспоменатите явления, и да ги сравниш с класацията на Хофстеде по тревожност. Ще откриеш поразителни съвпадения. Вторият въпрос е не по-малко интересен. На какво се дължи тревожността, присъща на някои народи, и спокойствието, у други, което е въпросът, който ти поставяш. Безспорно много интересна тема, и все още не добре изучена. Най-важното, което трябва да се каже, е че говорим за особености, формирани преди столетия, ако не и хилядолетия. Т.е нещо станало преди 50-60 години не може да окаже такова огромно въздействие върху един народ, че да го направи тревожен, или спокоен. Но има известнен резон предположението, че редица нашествия, войни, катаклизми, периодично повтарящи се в продължение на няколко хилядолетия биха могли да развият сериозна тревожност у някои народи. Като спокойни се определят култури като Китай, преживели безпорно страхотни ужасии не само в миналия век. Като първенци по тревожност пък се открояват Португалия и Латинска Америка - държави, останали настрана от всички глобални конфликти и катаклизми на 20-тия век. Япония, друг световен първенец по тревожност, също е прекарала едно две хилядолетия в пълна изолация от външния свят, без сериозни външни заплахи заплахи. Самите фактори са действали много дълго време и много бавно. Има данни, че тревожността на ниво общества е съществувала още 1000 години преди новата ера - доказателство затова е рестриктивното законодателство на евреите, описано в талмуда, забраните и позволенията, битуващи в Библията и Корана. Т.е още преди 2-3 000 години близкоизточните общества са били доста тревожни и това е намерило израз в писанията им. Най-вероятно, тезата на която и аз съм подръжник, има нещо общо с начина на обработка на земята, начина, по който хората се прехранват традиционно, и със климата. Редуването на топли лета с тежки и сурови зими е направило хората неспокойни, тревожни за своето оцеляване. Но, едно голямо но, много сериозни основания има и тезата за генетичния произход на тревожността. Т.е наличието на определени гени прави някои народи по-тревожни от други. Условията на Скандинавския полуостров са толкова неблагоприятни за земеделие, че хората са били принудени още към 9-10 век да търсят друг начин за прехрана - търговия, военни набези и тн. Така навярно не им се е наложило да се притесняват за оцеляването си, или поне не толкова, колкото онези, зависещи изцяло от земеделието и природните условия. подобно е положението и с ескимосите - други спокойни ленивци, препитаващи се с лов на тюлени - тюлени бол. На трето място, изследванията на Хофстеде безусловно показват, че с нарастване на възрастта, нараства и тревожността. Традиционно култури със застаряващо население се отличават с по-високи стойности на тревожност. Но все пак това не обяснява защо в някои култури хора от всички възрасти изпитват еднакво по-голяма тревожност в сравнение с други. Прилагам индексите за тревожност (UAI) - размах на скалата 0-100 Germany 65 Austria 65 Switzerland 55 Sweden 23 China 45 Denmark 20 England 30 Portugal 99 Средно индексът за тревожност на скандинавските страни Швеция, Норвегия, Дания, Финландия и Исландия е около 37, при средно за Европа 85. източник http://www.geert-hofstede.com/hofstede

И понеже и това го видях, не мога да не отговоря. Айде като пишем малко логика да влагаме, не да пишем през три за четири, с десния палец на левия крак. В последните две изречения горе, не от моя постинг разбира се, няма нито едно логично нещо.

Една секунда само. Преди да се спекулира със щяло и нещяло, трябва да се чете. Индивидуализмът, като термин, в смисъла, който влага Хофстеде, няма нищо, повтарям нищо общо с това дали човек работи в група или не. Това е просто съвпадение на понятията, нищо повече. За да няма объркване, редица български автори предлагат алтернативни наименования на явлението, което описва Хофстеде. А именно: 1. Родовост-безродовост 2. Ексклусионизъм-универсализъм България е една типично родова (Хофстеде би я нарекъл колективистична култура) по силата на редица явления, които се наблюдават в живота ни, и които далеч надхвърлят бизнес културата. А това дали някой лесно работи в група или не, е нещо съвсем различно, което няма абсолютно нищо с индивидуализма на Хофстеде. Но има много общо с едно друго измерение, също предложено от него - Избягване на несигурността. Индивидуалистичните ценности по смисъла на Хофстеде пък нямат абсолютно нищо общо с това дали се сработваш с някого, или не. Значи преди да се разнасят някакви понятия и термини, и да се разсъждава кой какви противоречия има, трябва малко да се чете. С най-добри чувства

Друг фактор, за който се сещам, е гъстотата на населението. Индианците са една шепа хора, но Европа, Англия, Япония, Китай са пренаселени още от Средновековието. Бързо се изчерпват даденостите на природата и хората трябва да се напрегнат повече. Особено брутален пример за работохолизъм е Япония - където имаме съчетание от ограничени ресурси и голяма гъстота на населението. Освен това, важно е с какво се препитават народите. Дали са ловци, събирачи, земеделци, и тн. Такива вариации са възможни дори и да имаме еднакви природни условия. Фактът, че индиdнците от Северна Америка не са се ориентирали към земеделие, доста трудоемка дейност, говори, че все още са имали други източници на прехрана, например лов и риболов. В Европа дивечът бързо изчезва, появяват се големи държави, изчезват и свободните за директна консумация природни дарове. Хората се принуждават от много рано да стават земеделци. Но все пак, вариации на трудолюбието съществуват и в самата Европа. Най-трудолюбиви хора има там, където климатът е по-суров, и по-точно, има сурови зими, които налагат дълга предвалителна подготовка, складиране на храна, топли къщи и дрехи. Това е на север и изток. Като по-безгрижни се определят народите на южна европа, където все пак климатът е по-мек. Но при оптимално лоши природни условия, имаме често обратния ефект, както при ескимосите. Толкова е тежък климатът, че всичките ни усилия са напразни, затова не си струва изобщо да се напрягаме. Редица експедиции наистина докладват, че ескимосите са доста мързеливи. Ами това също се дължи на средата. При такива тежки условия колкото и да се напрягаш, резултатът е нула, затова и не виждат смисъл да се напрягат.

Ами една шепа хора явно го ценят, затова го търсят другаде. Друг е въпросът защо децата на богатите търсят образование - заради самото образование, или пак за пари. Защото повечето деца на олигарси не се отличават с големи интелектуални способности, а дипломата от някой университет е виза да забогатеят. Въпросът ти би имал смисъл, ако масово цели народи от африка се юрваха да учат в европа. Това би означавало, че този народ наистина цени образованието. Но за съжаление не е така. Само шепа хора, няколко десетки, отиват да учат.

Много емигранти бягат не само от бедност, а и от репресии, а децата им учат в чужбина, защото в родните им страни няма добро образование. Защо няма добро образование? Ами защото някои страни ценят образованието повече от други. Това пак е въпрос на нагласи и ценности. Но като огидат в Германия, турците не стават портестанти, а строят джамии. Явно не търсят по-висша култура.

Не, немската и шведската култура хич не е идентична с нашата. Нямам време да цитирам изследвания сега. Вярно е, и двата народа прогнозират, изпълняват съвестно работата си, имат бетонно управление. Но въпросът е как. В Германия управлението е организирано по един начин, а в Швеция и Дания - по друг. Много цености и разбирания са доста сходни между немци и скандинавци - почти всички, които засягат равновластието и безродовостта. Но същественото различие, което има отношение към управлението, е степента на тревожност. Немците са доста тревожна нация, наред с французи и южноевропейци, за разлика от скандинавци и англичани - отличаващи се със своето спокойствие. Това рефлектира директно върху управлението.

Интересни въпроси поставяш, примерите които даваш, също са интересни и ценни. Ако започнем подред на задаване: Постиженията на западната цивилизация не се свързват само и единствено с труд. Т.е западното развитие не се дължи само на факта, че на запад работят повече. Ако сравним продължителността на работния ден, ще установим например, че в Индия се работи средно по 18 часа на ден, а в Германия - 8. Има други много по-важни фактори, които са определили успеха на западните общества. И това е разпадането на родовите отношения и преминаването към индивидуализъм, като основни причини затова са индустриализацията и урбанизацията. Индинанците не са преминали през този процес, затова и техните успехи са несъпоставими. Значи не е нужно само и единствено да си работлив, за да имаш развитие. Трябва да има и други фактори. Друг фактор, за който се сещам, е гъстотата на населението. Индианците са една шепа хора, но Европа, Англия, Япония, Китай са пренаселени още от Средновековието. Бързо се изчерпват даденостите на природата и хората трябва да се напрегнат повече. Особено брутален пример за работохолизъм е Япония - където имаме съчетание от ограничени ресурси и голяма гъстота на населението. Редица експедиции наистина докладват, че ескимосите са доста мързеливи. Ами това също се дължи на средата. При такива тежки условия колкото и да се напрягаш, резултатът е нула, затова и не виждат смисъл да се напрягат.

Само че, тази миграция е породена от чисто икономически причини, няма нищо общо с културата. Кой е най-сериозният аргумент за това ли? Ами фактът, че тези, които мигрираха, не приеха чуждата култура, а запазиха собствената. Те не търсят повече култура, по-висша култура, а търсят повече пари. Ценността, която шатрата на хана има за монголеца, е абсолютно същата както и тази, която имат катедралите за своите строители. Така е и с абсолютно всичко друго в живота. За мюсюлманина джамията е също толкова важна, както църквата за християнина. А в твоята ценностна система, убеден съм, родната ти къща е сто пъти по-важна за теб, отколкото Версай.

Т.е да е по-ясно. Наистина катедралата в Кьолм наистина е по-висока, по-широка, по-сложна, по- и по- от юртата на чингиз хан. По силата на какви обективни критерии критерии обаче: на технически, функционални и тн. Защото за един строител ще е хиляда пъти по-трудно да изчисли катедралата, сравнено с юртата. Ако обаче говорим за култура, тези критерии, които са обективни, са неприложими, защото в ценностната система на монголеца юртата на хана е сто пъти по-ценна от катедралата в Кьолн, и затова на драго сърце биха я разрушили, нищо че е юртата е по-малка, по-тясна, по-тъмна. Ето това е културният релативизъм. Друг е въпросът, че да искаш монголците да построят кьолнската катедрала означава да предположиш, че са безкрайно глупави. Тъй като са номади, да построят такъв мастодонт сериозно би затруднило придвижването му из степите. Затова те са измислили най-умният начин да строят къщите си, предвид условията на живот, които имат. Ето това е култура.

както пак казвам, като говорим за култура, нямам предвид коли, къщи, самолети, тенджери и вилици, а нагласи, характери. Няма културна класация на къщи. Къщите или църквите обективно се класифицират по всякакви технико-технологични, функционални, архитектурни и тн. критерии. Всички по-горе класификации са обективни. При културата обаче всичко е субективно, защото за един монголец юртата на Чингиз хан е много по-ценна и важно от катедралата в Кьолн. Дори не знам дали точната дума не е субективизъм, а по-скоро релативизъм. Когато говоря за култура, имам предвид хората и тяхното поведение.

Но, както казвах няколко пъти вече, това че си различен, не означава, че си нисш или висш. Самите култури не са нисши или висши. Но културата има определени особености, които обуславят това някои да са по-богати и някои по-бедни, някои да измислят новости, а други да ги копират, някои да приемат новостите, а други да ги отхвърлят. Т.е последиците от културните особености биха могли да се оценят по някакъв начин като добри или не толкова, като позитивни и негативни, но дори една такава оценка пак е субективна, защото това, което за нас е добро, за други не е.

Не може да генерираш култура в голямо количество за кратък период от време.....Не слагай знак на равенство между произведени стоки и култура. Това че имаш космически кораби пак не е култура, а постижение, производство. Културата не се произвежда на килограм, и за една работна седмица. Всяко човешко общество има култура, абсолютно всяко, и никъде няма повече или по-малко култура. Има различни култури. Т.е потърси какво означава култура, и може ли да се произвежда, генерира, и дали Боингът е култура или не. Също така, абсолютно всеки човек се труди, съблюдава някакви норми, разбирания за човечност, морал, и реализира своята култура постоянно. Има обаче съществени различия в формите, начините на труд, в разбиранията за това що е морал, и в културите като такива.