alvassareiro

Нъплно възможно е след проучване да утановим, и това е установявано много пъти, че в някои народи има повече работливи хора от други, има по-дисциплинирани хора от други, създали са повече продукти, картини, самолети, и тн. от други. Но пак питам покой критерии едното е висша другата е нисша култура, не стана ясно. Например, това че някои работят повече от други, просто е резултат от по-неблагоприятната среда в която живеят. Доказано е, че жителите на Северна Европа са много по приучени към труд, защото условията са тежки, зимите студени, земята оскъдна, и за да оцелеят, трябва да положат повече усилия от пигмеите, които обитават джунглите и всичко около тях е в изобилие - храната расте по дърветата, водата е в изобилие, времето е еднакво топло през цялата година. Това означава, че ако хора със същия генотип - т.е северноевропейци - по една случайност бяха попаднали в Африка - нямаше да им се налага да работят толкова и щяха да са толкова мързеливи, колкото и пигмеите. Но обратното също е вярно. Следователно да кажем, че едните са висши, а другите нисши, е нелогично. Вярно е обаче нещо друго. В скандинавската култура има хора които работят повече, и други - които работят по-малко. Т.е въпреки че живеят в едни и същи условия, едни са развили уменията си повече от други. Следователно тук вече условията не са главен фактор, а самите човешки качества. Просто в самите хора има нещо, което им пречи да работят така, както другите - липса на сръчност, пасивност, възпитание, и тн. Следователно ако приемем повечето работене като висша, а по-малкото работене като нисша, култура - то това може да се отнесе само на ниво индивиди, живеещи в едни и същи условия, не към цели нации. Ако говорим за развита култура, то грешно е да се говори за нивата на развитие на тази култура, а за усилията които се полагат, за да се развие. Някои народи имат повече природни ресурси или по-благоприятни условия от други, и затова с по-малко усилия постигат повече. Други народи нямат нито ресурси, нито благоприятни условия, но затова пък им е нужно да полагат повече усилия, и пак постигат по-малко. Значи всички култури са развити в степен, достатъчна им да оцелеят. Но се различават по постиженията които имат, което е резултат от действието на различните условия, в които живеят. Затова коректно и правилно би било да гледаме не количеството или нивото на постиженията, а усилията, които се полагат, за да се достигнат. Нека дам един пример. Представи си, че летиш с междуконтинетнтален полет на Еър Франс Париж-Буенос Айрес. Полетът продължава 12 часа, през което време ти спиш, гледаш някой филм, четеш, пиеш мартини в самолета и тн. Усилията, които полагаш, за да стигнеш до Буенос Айрес са минимални, но преодоляваш растоянието за 12 часа. сега, представи си Магелан, с неговите два дървени нескопосани кораби и цялата му смешна и примитивна техника. Той е взел същото растояние за 3 месеца. По твоята логика, твоите постижения, техника и култура е по-висша от тази на Магелан, но всъщност е обратното, защото при много по-тежки условия е положил стотици пъти повече усилия, находчивост, решимост и още купища качества, за да постигне целта си. И неговото е подвиг, а твойто е просто една блаженна дрямка в самолета. Този пример принадлежи на Стефан Цвайг. Затова не бива да сравняваме конски сили, време за постигане на нещо, ниво на технологии, а човешките усилия и качества, нужни за постигане на нещо. Във всички култури хората полагат толкова усилия и качества, колкото средата го налага. Друг пример. Представи си, че в една култура висш еталон за естетичност и перфекционизъм е импресионализмът в художественото изкуство. В друга култура обаче висш еталон за изящество е сюреализмът. В първата култура сюреализмът се счита за безполезни драсканици, а във втората импресионизмът се въприема като липса на въображение. така в първата култура правят всичко възможно да развият импресионизъм, а във втора полагат същите съзнателни усилия да наложат сюреализъм. Обаче примерно ти обичаш импресионизма и презираш сюреализма. нормално е да считаш, че втората култура е по-нишса от твоята, защото създава само драсканици. Но и двете култури полагат еднакви съзнателни усилия да постигнат своя еталон. Просто разбиранията за това що е красиво и изящно, са различни. В първата култура ценят повече смисъла, а във втората - въображението. Значи ние трябва да мерим усилията, не качествата на едното и другото или разбиранията за това кой идеал по-важният. Защото първото е реално измеримо, а второто е плод на субективизъм и пристрастност. Сега за дисциплинираността. това само е начин някои народи да постигнат нещо, което други постигат без нея. Пример в това отношение са Германия и Швеция. И двете икономики са достатъчно развити, само че това, което възприемаме като германска дисциплинираност, организираност, точност, не същестува в Швеция. Ако наложим немските развирания за ред и подреденост в Швеция, шведите ще се демотивират и ще спрат да работят така добре, в резултат икономиката им ще изостане. Т.е това което помага на едни държави, може да попречи на други. Какво имам предвид е дълга тема, само ще кажа че визирам няколко изследвания, проведени сред 10-тина големи немски и шведски консорциуми, анализиращи нивата на йерархичност, структурираност, организираност, обособеност, функционалност, и тн. в двете групи организации.

Чакай сега, това не е нова теория. А мнението на най-традиционната конвенционална антропология, затова те препратих към Клод Леви-Строс. Тези възгледи се формират след ВСВ. Сега това за боклуците е точно примера, който давах и аз. Това да си хвърляш боклука в кофа, или дори разделно, е правило, което е европейско, то е измислено, наложено в градските индивидуалистични култури на западна европа преди няколко века. това правило е част само от тяхната култура (и то не винаги, защото и те преди това са хвърляли всичко през прозорците). То не може да се приложи към индианците, или към Египет, защото там културата е друга, и има други, свои си правила. А те гласят - не хвърляй боклуци в дома си, а край него. Именно това правило се спазва в милионните градове на третия свят, който нямат развита градска култура, така е и в България. Т.е всеки е социализиран към правилата в собствената си култура, не към тези в някоя чужда. Няма логика да очакваме индианците или египтяните да са социализирани към ценности и правила, които са измислени в англия, или пък обратното. В книгата си Печални тропици, писана през 40-те години, Клод Леви-Строс обикаля басейна на Амазонка, а книгата пише в Сау Паулу. Там за първи въпрос поставя въпроса за цивилизацията и диващината и границата помежду им. Най-важната идея, която залага е, че във всяко общество, без значение на материалните му придобивки и стандарт на живот, има сръчни, умни, способни, находчиви,умели и тн. хора и други, които не са. Това означава с прости думи, че качествата и умелостта, ценността, цивилизационната стойност на един индианец-ловец от басейна на Амазонка, препасан с плат и с копие, който е най-добрият ловец на племето, са съпоставими, равни на качествата на някой успял банкер на уолстрийт. Просто условията в които живеят са различни, материалната среда също, но и единият, и другия, придобиват находчивост, ум, сръчност, в една и съща степен, и следователно няма критерии, по който да определим единия като дивак, а другия като цивилизован. Тази идея от 40-те години промени съвременната антропология и днес е едно от фундаменталните й разбирания и похвати. Пак апелирам тук да не намесваме материалната култура. Ако се опиташ да се абстрахираш от нея, но май не можеш, имаш ли други аргументи? Нека говорим за характери, нагласи, поведения, възгледи, което е културата, която визирам.

Една култура не може да е по-развита от друга. Може една икономика да бъде по-размита от друга, или една държава да е по-богата от друга. Културата това са мненията, нагласите, характера на хората. Не може един национален характер да бъде по-развит от друг. Има едно нещо наречено релативизъм, или относителност. Най-общо означава, че в различи условия едно и също нещо има различен смисъл, затова трудно можем да го квалифицираме като висше или нисше. Например, навсякъде по света е прието, че да убиеш е нечовешко, и който убива безспорно е нисш. Но в други условия убийството може да бъде най-разумното или дори човешко, висше нещо, което можеш да направиш. Например по време на война, или при евтаназия. Следователно, това че ние тук правим едно нещо, а някои там, в съвсем други условия правят друго, съвсем не означава, че ние сме висши, а те нисши. Корените на българската национална култура не са в града, а в селото. Градската култура у нас и преди и сега е първо имитация на европейската, и второ не стои в основата на националната ни култура. Степента на социализация към какво? Всяко общество има най-висша степен на социализация, иначе не би оцеляло. Това е социализация към неговите собствени норми и правила. Социализацията на индианците пираа в басейна на амазонка, т.е сепента на спазване на морал, правила, условности и тн, е също толкова висока, както и степента на социализация на шведите. Ако например имаш някой много възрастен роднина, би ли го дал на старчески дом. Най-вероятно не. В България това традиционно е долна и вероломна постъпка. В този случай ние сме силно социализирани към правилата и нормите в собствената ни култура, които казват - грижи се за майка си и баща си така, както те са се грижили цял живот за теб. Но в Германия постъпват именно така, защото там възрастният ще получи най-добрите грижи от компетентната институция. И това е само едно от нещата, в които се изразява немската социализация. Ето как българи и немци сме еднакво силно социализирани, само че към различни неща. да не говорим, че във западните "социализирани" държави има много силна социализация към институциите, защото липсва род. Институцията в много отношения замества рода. Там където родът е силен, като Египет или Албания, има много ниска социализация и институционализация, и корелацията е бетонна. Материалната култура няма нищо общо с културата, която дискутираме тук. Тук говорим за мнения, характери, нагласи, светоглед, не за тенджери и вилици. Странно ми е как един тъмносин костовист като теб постоянно говори за материална култура, все едно слушам лекция по политическа икономия. Крайно време е да се оттърсим от влиянието на социализма, аман вече. Не го казвам въобще с лошо чувство, напротив, напоследък Костов ми е симпатичен. Какво според теб са културни пластове ако можеш да разясниш, и какви са критериите за естетичност. Защото не знам дали ще те изненадам ако кажа, че в света не съществуват общи критерии за естетичност.

Сега, вярно е, България дапочва да развива градска култура през и след възраждането, това е 19 век, а Италия, Германия, Франция го правят през 13-14 век. Това е разлика от 500 години. Дори и така, нашата градска култура е ограничена по влияние, защото не доминира, както е в Италия или Германия, а е силно повлияна от селската такава - градските художници рисуват селото, писателите описват нивите и тн. Дори и да приемем, че те не са мнозинство, няма как да се отрече, че в България до началото на 20 век селската култура доминира над градската. Това, че някой е различен, не означава че е по-нисши или по-висш. Има глупави хора, и умни, и това е факт, защото може да се измери. Висши и нисши култури обаче няма, защото културата е най-добрият, най-уместният, най-подходящият начин за адаптация към средата. Сега на второто - именно в тази схема се вписват древните култури на Рим и Елада. Все пак в Гърция има градове държави, не села държави. Рим пък повече от всички други дотогава налага градската култура, и навсякъде, и у нас, строи градове - urbe - не села. Китай в миналото и днес не се отличава със сериозна градска култура, затова не е дал на света нико еталон за архитектура, нито еталон за музика, нито за литература. Да, вярно е, причините на някои места да се развие градска култура са именно икономически. Затова винаги съм твърдял, че един от основните културни фактори е начина на организация на труда, тук спор няма. Значи ако делим нещо на висше и нисше, трябва да има разумен и общовалиден критерий. Кой е твоят? Точно обратното - деленето на културите на висши и нисши е точно политкоректно, но не и логически и емпирично издържано. Силно препоръчвам по подобин въпроси да се обърнеш към Клод Леви-Строс, цялата книга "Печални тропици" е посветена на този въпрос.

Все пак има какво да се каже в този ред на мисли. Въпреки, че съм противник на всякакви деления на културата на висша и нисша, добра или лоша, и то не за друго, а защото трудно някой може да даде рационални критерии за това делене. Въпреки това, нека не забравяме един много важен фактор. Обществата от Средна и Западна Европа, както и Италия, развиват много рано, още през Средновековието, една солидна градска култура, която става основа на националната култура. Тази градска култура води до постепенното скъсване с традицията, фолклора, народното устно творчество без автор, и развива в градска среда една култура, която е лична - песента има автор, композитор и тн. - и най-важното, тя е малко или повече универсална. Тъй като не е белязана толкова от фолклора, а повлияна от някакви общи, регионални влияния и особености, такава градска култура, например композиция на Бах, се слуша еднакво добре в БЕрлин, Виена и Париж. В същото време страни като Турция, България, Гърция, запазват една доминиращо селска култура, в някои случаи чак до Втората световна война, и като цяло градската култура много трудно си пробива път и се развива до началото на 20 век (Италия развива такава още през 14). Така основа на националната култура не е градът, а селото, и музиката, облеклото и тн. са белязани от местната, локалната традиция, фолклор, говор, без възможност да се развие една универсална градска култура.

Не мисля.

На никое. По същия начин аз мога да питам защо в България се танцува право хоро, а в Аржентина танго. Културните измерения изследват нагласи, ценности, мнения, възгледи, оценки, светоглед, характери, на тенджери и вилици.

Друг, пети, интересен въпрос в това отношение е, че съчетавайки се по определен начин в една култура, често културните измерения се подсилват, или неутрализират. Например САЩ са подчертано безродова култура, като тази безродовост се подсилва още повече от факта, че са и силно изразена твърда култура. Например, връзките родители-деца са доста слаби, и като цяло родителите нямат думата за живота на децата си, навършили пълнолетие (в субсахарските култури родителите избират жениха за дъщеря си, а тя го вижда в деня на сватбата). Дори и така, още когато детето е непълнолетно, и живее при родителите си, често те му упражняват натиск вечно да се доказва, че е най-добрият, да доказва високи постижения в съревнованието, да се държи като мъж, да не се дава да го бият (нека си спомним фила Да обичаш на инат с Велко Кънев - началната сцена) - много американски деца развиват сериозни комплекси, защото не могат да изпълнят идеалите на бащата за мъжественост и са набедени за "женчовци", понятие непознато в меките скандинавски култури и холандия - дори да работи през ваканциите, въпреки че семейството е богато, за да се приучи на труд, а ако извърши провинение, е наказвано с лишаване от джобни или забрана да гледа телевизия. Това е новедение, което за хора от култури като арабската или българската, е брутално и жестоко. така всъщност измерението безродовост е подсилено от измерението твърдост, съчетани в американската култура. Друг пример са културите на Гърция, Португалия и Китай, които са сравнително меки, което е най-общо казано състрадание. само че, освен че са меки, тези култури са и родови. Това означава, че мекото, снизходително и състрадателно отношение е насочено само към хора от нашия кръг - роднини, приятели, познати, и от него се изключват всички останали, които са непознати. Често, в по-родови култури, като Китай, се стига до безразличие, бездушие, или дори жестокост към непознаните. Съвсем нормално в Китай е, ако някой падне на улицата, никой да не му се притече на помощ, просто защото е непознат. Така мекостта на културата до известна степен се неутрализира от съчетанието й с измерението родовост. Друг пример е културата на Япония, която е едновременно себезаличаваща се, т.е силно избягваща съревнованията и себеизтъкването, и родова. Тук себезаличаванато и избятването на съревнованията между служителите в една фирма се подсилва от факта, че културата е родова - т.е често високите постове в службата се разпределят по рождение и са запазени само за тези, които са от вътрешния кръг или рода на основателя, така че нуждата някой обикновен служител, нает отвън, да се съревновава и да изпъква, за да влезе в управителния съвет, е напразна. В САЩ обаче е напълно нормално някой, дошъл отвън, след яростно съревнование с колегите си, да се изкачи нагоре и дори да замести шефа основател на фирмата, стига да е доказал, че е способен. Бих искал да дам още един пример, който е към горния постинг, но вече не мога да го вмъкна - за явление, което може да се отнесе към няколко културни измерения. Това е етношението към хомосексуалността. Поне пет културни измерения определят отношението към нея - родовост, тревожност, твърдост, монументализъм, себеподтискане Родовост - нормално е най-сериозен отпор срещу явлението да оказват родовите култури, и статистиката е бетонна. Хомосексуалността застрашава устоите на рода, и върви против традиционните ценности. Освен това родовите култури са негативно настроени към всякакви различия и малцинства - етнически, религиозни, сексуални. Тревожност - всяко нещо, което е изключение от правилото, внася смут и подсилва тревожността и несигурността, затова трябва да се избягва. Твърдост - в твърдите, мъжествени култури, има ясно дефинирани роли, поведения, модели за мъжа и жената. в Америка това е Супер героят, който спасява света. В Германия това е жената на трите К - kinder, kuche, kirche. монументализъм - това измерение корелира силно с религиозност и консерватизъм. Себеподтискане-себеудовлетворяване - културите, приучени да задоволяват моментните си пориви и желания, се отличават с либерални сексуални практики. Петте фактора за явлението са съответно Р, Тр, Тв, М, СП как стои положението в някои държави, в които има сериозна съпротива срещу хомосексуалността по скалата от 1 до 10 селскостопанските щати на САЩ (юг, среден запад) - Р0, Тр0, Тв10, М10, Сп0 Египет - Р10, Тр10, Тв2, М10, СП9 Германия - Р0, Тр9, М0, Тв10,Сп7 как е положението в култури, които толерират явлението: Швеция - безродовост 10, спокойност 10р мекост 10, монументализъм 0, себлеудовлетворяване 9 дания и холандия - ситуацията е сходна. Т.е съчетанието от силно безродова, спокойна, мека, неподтискаща желанията и потребностите си и нерелигиозна култура в скандинавските страни е безпрецедентна по отношение на сексуалния си либерализъм. Германия, която също е безродова обаче, е известна с расистките си прояви, поради тревожната си и твърда култура, съчетана със себеподтискане на емоциите и поривите.

На другите два въпроса: Дали измеренията са краен брой, отговорът е не. Могат да бъдат 2, или 20. Зависи от степента на детайлизация, която искаме да получим. Дали всички явления в културата са математизирани, отговорът също е не. това е все едно да научим всички думи в един език, или да преброим всички дървета в света. Това е непосилна задача. А това не е и нужно. Всички явления в живота ни корелират по един или друг начин. Тъй като вече има изработена методика на изследванията. Ако ни интересува едно конкретно явление, е нужно да проведем изследване, или факторен анализ, за да установим с кое точно измерение корелира. Самите културни измерения са достатъчно добре изучени, и достатъчно напълнени с явления, очертани са най-общите граници на измеренията и техния обхват, и в това отношение не съществуват сериозни противоречия и проблеми. за целта, можеш да ми дадеш един пример, някакво явление, което те интересува - нека бъде модел на поведение, нагласа, ценност и тн - за да ти кажа към кое измерение се отнася, без да е нужно да се прави факторен анализ. Съществува обаче друг проблем. Много явления не могат да бъдат поставени само в едно културно измерение. например доколко е лесно в една култура да уволняваме хора, зависи поне от три измерения - родовост, тревожност и мекост. За различните държави по света всяко едно от трите измерения има различни тежести по отношение на явлението. Например, явлението се изледва чрез законовия срок за предизвестие, с което шефът уволнява служителя. Най-дълъг е той в Белгия, Дания и Португалия, където е между 12 и 8 седмици. В трите държави обаче трите измерения имат различни тежести. Нека ги видим: Р - родовост Т - тревожност М - мекост скалата е от 0 няма тежест, до 10 много голяма тежест. Така имаме: 12 седмици - Белгия: Р2 Т10 М5 12 седмици - дания : Р0 Т0 М10 8 седмици - Португалия: P7 T10 M8 Най-нисък е срока в САЩ. Там няма предизвестие. Р0 Т0 М10 така в различните държави едно и също явление може да бъде отнесено към различни измерения. Друг също интересн въпрос е съчетанието от културните измерения. Ако примем, че имаме 7 измерения, които са дихотомии, в различните държави има най-различни съчетания от полюсите на дихотомиите. Често при съответонто съчетание от полюси на дихотомиите се раздат, генерират, явления, които не същестуват на друго място. Например, държава с уникално съчетание от културни измерения са САщ. Те са едновременно безродова, спокойна, монументалистка, мъжествена (твърда), кратосрочноориентирана и себеудовлетворяваща се култура. Япония пък е тревожна, дългосрочно ориентирана, родова, себеподтискаща се и себезаличаваща се. така в САЩ в резултат на това съчетание са се създали специфични явления, които не съществуват в Япония, която пък има свой специфични явления, които ги няма в САЩ. По интересен е въпросът, същестуват ли неоткрити досега културни измерения. Въпрос, който ще разгледам отделно.

Въпросите за културните измерения са поставяни много пъти в редица теми от форума. Има поне 10 световни автори, които се занимават с тази проблематика, и дават различен брой измерения, с различни имена. Интересното е, че между повечето измерения съществува корелация, която започнаха да мерят отскоро. Това означава, че както и да го нарекат, авторите установяват все едно и също нещо. Например, според Хофстеде, който е първият, въвел изобщо термина културно измерение, и поставил културните изследвания на строго научна основа, измеренията са 5. През 70-те години той открива 4, а в началото на 80те Майкъл Бонд открива още едно, което Хофстеде приема в модела си. През 90-те изследванията на холандеца Тромпенаарс и американеца Charles Hampden-Turners откриха 10 измерения, а Project globe въвежда едно измерение, наречено societal in-group collectivism. През 2000 г. Ronald Inglehart и Baker въведоха две измерения, съответно survival/self expresion values и traditional/secular-rational values, които разглеждав в изследванията за Германия. Между 2002-2007 Михаил Минков от СУ на базата на задълбочени изследвания и факторен анализ на данните на WVS прибави две нови културни измерения към петте на Хофстеде, които са съответно себеподтискане-себеудовлетворяване и себеизтъкване-себезаличаване, което в оригиналния вариант се нарича monumentalism и е изключително ценно. Самият професор Хофстеде призна двете измерения на минков и ги добави към модела си, така че сега той е от 7 културни измерения. които са: 1. Колективизъм-индивидуализъм, познат още като exclusionism-universalism, с което се занимава много задълбочено Хофстеде и минков. 2. Неравновластие, съотв. power distance, добре изучено от Хофстеде. 3. Тревожност-спокойствие, т.нар Избягване на несигурността, или Uncertainy avoidance Index - Hofstede 4. Твърдост-мекост, което Хофстеде нарича ,masculinity-femininity 5. Жертвоготовност, или Long term orientation по Хофстеде, измерение, открито от Бонд през 80те. 6. Себеподтискане-себеудовлетворяване или indulgence-restraint по Минков 7.Себеизтъкване-себезаличаване, или monumentalism по Минков. Този модел е възможно най-точен и оптимален към настоящия момент и е приет от научната общност като общовалиден. Същестуват различия единствено в наименованията на измеренията. За повече информация, вж. http://www.geert-hofstede.com/

Отговорът на всичките ти въпроси е да. Точно нещата, които визираш, са много добре предствавени в изследванията на WVS. Като имам време, ще се постарая да намеря съответните номера на въпросите, които визираш, във въпросника на World values survey.

Да, безпорно интересна тема, особено поради това, че са посочени основните причини за корупцията - колективистичната култура и неравновластието. Като цяло, корелациите между корупция и колективизъм са много високи - от порядъка на 0.80**. Подобно е и положението с неравновластието. А когато и двете са наличе в една култура, като нашата, става страшно. Често като основен фактор за корупция се сочи бедността, и безспорно това има своите основания, но дали си даваме сметка, че нещата са много по-сложни, и често бедността е резултат от корупцията, не нейна причина. До преди 60-0 години Скандинавските страни бяха доста бедни, и мизерията повсеменстна, но дори и тогава никой не е чувал за корупция там. В същото време корупцията е характерна за радица богати държави, като Франция, Белгия, Япония, САЩ. Безспорно още една тема, за която си заслужава да се размислим.

Искам да предложа трето изследване, проведено през 2005-2006 г., мерещо степента на индивидуализъм в Източна и Западна Германия. Методика на изследването. Factor loadings са корелациите по Пиърсън след varimax rotation между item scores (процентът хора, отговорили по определен начин на въпроса) и factor scores, които са dimention indexes, които са трансформация на factor scores. Например искаме да сравним класацията на страните по следните два въпроса: A025 (Съгласни ли сте с твърдението, че когато навършат 20 години, децата трябва да се отдерят от родителите си, да живеят и да се издържат сами?), и A026 (Съгласни ли сте с твърдението, че родителите трябда да издържат децата си, докато могат?). Да речем, че изследваме 100 държави по целия свят. Имаме три дадености: 1.Процент анкетирани във всяка държава, които са съгласни с A025. 2.Процент анкетирани във всяка държава,които са съгласни с A026. 3. Таблица на страните, с техните факторни индекти, това са точки, които всяка страна има по измерението колективизъм. Пример. В Източна Германия с първото са съгласни 80% от анкетираните, в Западна Германия 86%, САЩ 87%, Швеция 90%, България 20%, Индия 13%. Класацията на страните по втория въпрос е както следва: Източна Германия 11%, Западна Германия 9%, САЩ 7%, Швеция 1%, България 78%, Индия 93%. По третото, имаме съответните точки: Западна Германия 151, Източна Германия 210, САЩ 172, Швеция 7, България 340, Индия 345. Вижда се, че имаме проценти, имаме и средни стойности. Сега трябва да измерим корелациите между трите. Корелациите се мерят по скала от -1до+1. Корелация r=+1 е пълна положителна корелация, т.е пълно съвпадение между двете явления, корелация r=-1 е пълна отрицателна корелация, т.е първото явление е точно противоположно на първото. Корелация между -1 и -0.80 или между 0.80 до 1 е много силна, а а корелация между -0.40 до 0 или между 0 до 0.40 е слаба. Тези зависимости могат да се отнесат и към процентите. Анализът продължава. Първа стъпка. Сравняваме въпросите A025 и А026 във всичките 100 държави. От примера, който съм дал, е видно, че между двата въпроса съществува много силна отрицателна корелация между тях. В държавите, в които висок процент хора са съгласни с първия въпрос, имат много нисък процент хора, съгласни с втория, и обратно. Според критериите, които зададохме, първите 4 държави са много съгласни с А025, и същите 4 са ниско съгласни с А026. Така корелацията между двата въпроса е – 1. Т.е 100% от съгласните с първото, не са съгласни с второто. Ако се сравнят всичките 100 държави, е най-вероятно корелацията да падне до – 0.85. Тези два въпроса са в корелация по между си, и вървят заедно. Ако има висок процент съгласни с първото, нисък процент са съгласни с второто, и това се наблюдава в 85% от изследваните държави. Резултатът от тази стъпка е, че двата въпроса, които изразяват нагласи, са част от едно и също културно измерение, т.е между тях същестува статистическа корелация. Втора стъпка. Сравняваме резултатите от въпроси А025 и А026, с таблицата с точки, които страните имат по измерението колективизъм. Вижда се, че държавите, в които висок процент хора са съгласни с първия въпрос, имат ниски стойности в таблицата, а държавите, в които висок процент хора са съгласни с втория въпрос, имат високи точки в таблицата. Това сравнение се прави въз основа на корелация – т.е какъв процент държави, с високи проценти но първия въпрос, имат ниски точки в таблицата, или обратното. Това се прави и за втория въпрос. Така можем да изчислим, че корелацията между A025 и индексисите на държавите в таблицата е - 0.89**, а корелацията между A026 и индексите е 0.87**. Последините две цифри се наричат факторни тежести, factor loadings. Точките в таблицата се наричат dimetion indexes, които са трансформация на factor scores, а процентите срещу всеки въпрос са item scores. Двете звездички се добавят след varimax rotation, което е операция, която изчислява степента на случайност на една корелация. ** означава, че вероятността корелацията да е случайна е минимална, * слаба вероятност. Ако изчислим, че factor loading на въпрос A025 е- 0.89**, това означава, че корелацията по Пиърсън между стойностите на отговора в различните страни (т.е процентите съгласие) и индексите в таблицата е - 0.89**, т.е 89% от държавите, в които висок процент хора са съгласни с твърдението ( над 80%), имат ниски стойности по измерението колективизъм. Стъпка 3. Изчисляваме factor scores. На тяхна основа се изчисляват dimention indexes. Най-общо казано, това е средната стойност на item scores с високи factor loadings. Например имаме 100 въпроса, и сме изчислили, че между 50 от тях има висока корелация. Така ги групираме в едно измерение. След това откриваме, че много голям брой от тези въпроси имат висока корелация с точките в таблицата – които са индексите на измерението колективизъм. Да кажем, че това са 49 въпроса от 50-те. Събираме корелациите на всичките 49 въпроса, и ги делим на 49. Например, 46 въпроса имат корелация с факторния индекс – 0.89**, а 3 въпроса имат корелация – 0.85**. Така имаме -0.89х46+ - 0.85х3/49=0.887. За да трансформираме тази цифра във dimention index правим следното: 0.887x100+276, за да избегнем негативни индекси, получаваме 364.7 – това е dimention index на съответната държава. Повтаряме операцията за всичките 100 държави, и получаваме техните индекси по измерението колективизъм. Сега конкретно към изследването. Прилагам таблицата с dimetion indexes по измерението exclusionism (=collectivism), като включвам няколко избрани държави от всичките 97. Нигерия 495 Египет 482 Южна Корея 353 Сингапур 297 Китай 253 Япония 233 България 340 Босна 320 Македония 299 Румъния 352 Грузия 367 В другата група са: Холандия 1 Швеция 7 Финландия 102 Дания 107 Великобритания 120 Исландия 135 Люксембург 142 Западна Германия 155 Белгия 159 САЩ, Канада 172 Австрия 191 Швейцария 195 Франция 196 Северна Ирландия 208 Източна германия 220 Междинни позиции заемат: Португалия 249 Испания 244 Италия 248 Чехия 238 Словения 236 Видно е, че сред страните, определяни като индивидуалистични, съществуват известни различия в индексите, но те не са толкова значителни. Индексите на Източна Германия се доближават до тези на Австрия, Швейцария, Северна Ирландия, Франция, Белгия, този на Западна Германия е по-близък до Скандинавските страни. Но и едните и другите категорично могат да се определят като силно индивидуалистични култури, които се противопоставят на силно колективистичните култури, като Нигерия, Египет, Япония и тн. България се намира в лагера на последните – този на колективистите. Източна Германия и бившите социалистически страни от Средна Европа са в групата на индивидуалистическите култури, или заемат междинни позиции, като например Испания, Португалия, Южна Италия. Интересно е да се отбележи, че различията по измерението между Северна и Южна Италия са много по-значителни, отколкото между Западна и Източна Германия. Докато северна италия традиционно се поставя в групата на Австрия или Франция с индекс 170, южна италия е близка до гърция и българия с около 290. Налага се заключението, че различията между страни, които са преживяли социализъм, като Източна Германия и средна европа, и западноевропейските капиталистически държави, по отношение на измерението индивидуализъм, са незначителни. Такива са и тези между Източна и Западна Германия. В същото време, държави, непреживяли социализъм, като гърция, южна италия, испания, португалия, се доближават в индексите си към групата на колективистите. Оказва се, че социализмът не е успял да пормени съществено културата на източногерманците и спедноевропейците, и да ги направи почти толкова колективисти, колкото българите и румънците. В същото време гърци, португалци, италианци имат високи индекси по колективизъм, макар и непреживаля социализъм. Заключение – по отношение на изследваното културно измерение – индивидуализъм/колективизъм, социализмът не е изиграл съществено влияние върху обществата на източна германия и средна европа. Източник: Minkov, Mihail, What makes us different and similar, A new interpretation of the World Values Survey and other cross-cultural data, page 56, Sofia, 2007 Изчислените индекси се базират на данни, събрани от World Values survey, които са осреднените стойности на изследваните държави от четири последователни вълни на изследвания – 1990, 1995, 2000 и 2006.

Нека обобщя позицията на Източна и Западна Германия по двете културни измерения: държава TradRat values SurvSelf values година Източна Германия 1.06 0.60 1990 Западна Германия 1.23 0.69 Източна Германия 1.74 0.58 1995 Западна Германия 1.55 1.52 Източна Германия 1.44 0.42 2000 Западна Германия 1.17 0.44 Източна Германия 1.40 0.25 2005 Западна Германия 1.05 0.30 Източна Германия 1.46 0.26 2006 Западна Германия 1.31 0.74 При размах на скалата от средни стойности от -2 до +2, статистически значими различия са тези, по-големи от +-1. Източник:see Ronald Inglehart and Christian Welzel, Modernization, Cultural Change and Democracy New York: Cambridge University Press, 2005. Скоро ще публикувам трето изследване по темата.

Не, темата за щастие е много сложна, скоро ще публикувам цялото изследване, трябва да го преведа. Това би било вярно, ако единствено бедните бяха щастливи, а единствено богатите нещастни. И се отнася само за страни, които дават легло и храна на бездомниците. Но това са много условия. Статистиката сочи, че като най-щастливи традиционно са Нигерия, Колумбия, Куба, Мексико, Бразилия, Бангладеш, Швеция, Дания, Норвегия, Англия, САЩ. А като най-нещастни се определят Япония, Германия, Гърция, Португалия, Франция, Сирия, Кувейт. Т.е има и бедни, и богати страни. Критерият, който предлагаш, не се отнася за всички, защото в Бангладеш никой нищо не дава на бездомника, но изглежда, там са най-щастривата нация на света. Германия, която е доста социална пък, е далеч назад. какво да кажем пък за нивата на щастие в САЩ и Англия. Трябва да се намери един критерий за всички, който да обясни защо едните са щастливи, другите нещастни. такъв има, друг досега не е предложен, тъй като картината е много сложна - има бедни държави, които са много щастливи, като бангладеши нигерия, но има и бедни, които са много нещастни като сирия, египет, уганда. Има богати, които са нещастни, като франция, япония, южна корея, белгия, португалия, но има и бедни, които са първенци по щастие, като швеция, норвегия, холандия, сащ. Когато се търси обяснение за подобни феномени, трябва да се изчисли степента на неговата валидност. Нека предположим, че изследваме 100 държави по света, в които има бездомници. Даваме на бездомниците ве тези 100 държави легло и топла храна, и изследваме променя ли се степента на щастие. Ще се окаже, че в 70-80 държави каквото и да даваме на бездомниците, те си остават еднакво нещастни, а в 20-30 държави, дори и нищо да не им дадем, бездомниците са еднакво щастливи. Следователно валидността на едно подобно твърдение е много ниска, защото то не обяснява явлението насвсякъде, а само в конкретни държави. Така трябва да търсим друго обяснение, което да важи за всички.

Нека започнем с най-мащабното проучване, проведено от World Values Survey. То е ценно по няколко важни причини. 1. Изследването се отличава със широк географски обхват - обхваща 99 държави от всички контитенти. 2. Изследването се отличава със широка времева рамка – представени са резултатите от 5 поредни вълни на проучвания, обхващащи периода от 1981-2006. 3. Изследването е интересно, защото за вълните на проучватния от 1990, 1995, 2000 и 2006 г. да представени отделни извадки за Източна и Западна Германия. 4. Може би най-ценното от представеното изследване е групирането на въпросите в две генерални културни измерения. Това е един вид уедряване на явленията, за да се обхванат цялостно, и е особено подходящ ако се сравняват голям брой държави за дълъг период от време. Анализът на резултатите е извършен от Ronald Inglehart, който е директор на World Vales Survey – най-мащабният световен проект за измерване на нагласите и ценностите по света. Той използва представителна извадка за над 100 държави по света, като проучванията са провеждани от 1981 година насам на всеки 5 години. Изключително важно е тук да се спомене, че въз основа на факторен анализ на всички вълни от проучвания – а те са 5: съотв. през 1981, 1990, 1995, 2000 и 2006 – в над 100 държави по света от всички континенти – той извлича две уедрени културни измерения. Всъщност, това е най-мащабният обем статистическа информация за нагласите в света въобще. Културните измерения на Inglehart са две, като те обхващат всички аспекти на социалния и икономически живот, извлечени въз основа на корелации между над 100 въпроса от въпросника на WVS. Също важно е да се подчертае, че тези две културни измерения се намират в много силни корелации с останалите измерения, извлечени от другите изследователски институти на общественото мнение. Изследването измерва всички сфери на човешкото общество и живот, които са обединени в две големи културни измерения, които обясняват над 70% от културните различия в света. Та значи, въз основа на факторен анализ на данните от проучванията на WVS в над 100 страни в последните 25 години, Inglehart извлича културно измерение, което нарича “survival versus self-expression values”. Трябва да се има предвид, че self-expression values всъщност е позитивният полюс на дихотомията, защото носи положителните стойности. Това измерение чертае много ярък контраст между богатите западни страни и бедните страни, докато страните със средни стойности на богатство са по средата на класацията. Измерението е интересно, защото показва, че бедността върви ръка за ръка с материална насоченост – т.е логическото желание да имаме или да направим повече пари, както и с дискриминационно отношение към хора, които не са от нашия вътрешен кръг. В богатите западни страни има силен фокус върху качеството на живота, като всякакви дискриминационни практики към другите са сведени до минимум. Това измерение е свързано с прехода от индустриални към постиндустриални общества. Безпрецедентното богатство, което се натрупа в богатите страни през последните десетилетия означава всъщност, че голяма част от населението им приема оцеляването за даденост. Така приоритетите се изместват от икономическата и физическата сигурност, към качеството на живота, субективното благополучие и себеизразяване. Второто културно измерение traditional/secular-rational values” разкрива контраст между обществата, в които религията или семейството и традиционните ценности имат водещо значение, и тези, в които не е така. Голям обем нагласи и ценности са строго свързани с това измерение, и особено тези, които засягат Източна и Западна Германия. Обществата, които са близки до традиционния полюс на измерението наблягат на важността на връзките родители деца и сплотеностто на семейството и рода, позоваването на авторитети и различините начини на упражняване на власт, въз основа на приписано обществено положение – според произхода, пола, възрастта и тн., налагане на абсолютни общи стандарти, предразсъдъци, традиционното семейство, отхвърлят аборта, развода, самоубийството, евтанацията. Тези общества имат високи нива на национална гордост и националистически уклон. Измеренията на Inglehart корелират много силно с културното измерение in-group collectivism practices на Globe: корелацията е r= - 0.88** (максимумът е 1), както и с измерението на Hofstede individualism: r=0.79**. Методика на изследването. Използвана е анкетна карта с над 100 въпроса – съотв. открити и закрити. Използвана е представителна извадка, включваща около 10 000 души в източна и Западна Германия, а проучването е реализирано на 4 вълни – през 1990, 1995, 2000 и 2006г. Извадките са самостоятелни за западна и източна германия, както преди, така и след обединението. Най-просто казано, след като резултатите са обработени, е извършен факторен анализ на отговорите. Това означава, че между различните отговори в извадката се търси корелация. Корелацията варира от -1 до +1, съотв. пълно несъответствие и пълно съотвествие. Например – ако 10 000 души са отговорили на въпрос А по определен начин, и 9 000 от тях са отговорили на въпрос В по друг начин, значи имаме корелация между двата въпроса, равна на 0.9. Например, ако 90 % от хората, които смятат, че спестовността е от голямо значение, се определят като нещастни. В случая между спестовност и нещастие има висока положителна корелация, равна на 0.9. Това означава, че между тези два въпроса има логичаска връзка, взаимосвързаност, т.е че спестовността води до нещастие, или обратното. И двете зависят от един и същи фактор. Факторът се нарича културно измерение. Втората стъпка е факторен анализ. Чрез него се изчислява корелацията между двата въпроса и фактора, от който зависят, т.е културното измерение. Така се изчислява факторът, от който тези две неща зависят, т.е кое е културното измерение, към което спадат тези две нагласи. Тази операция се повтаря за всички въпроси от извадката, като резултат всички въпроси са отнесени към едно от двете културни измерения, които се получават в резултат на факторния анализ. Факторните тежести (factor loadings) след varimax rotation – операция, която доказва дали корелацията е случайна – са Пиърсъновата корелация между въпросът и индексът на измерението . последното се изчислява като средната стойност на въпросите, които имат висока факторна тежест. По този начин е изчислен факторният индекс на всяко едно от двете културни измерения, които са приведени в таблицата както следва. Въпросникът е публикуван на: http://data.library.ubc.ca/datalib/survey/..._WVS_1997_1.pdf Сега да преминем към конкретното изследване. Позволявам си да го приложа. По-нанатък в анализа ще се концентрирам на данните за Западна и Източна Германия, ще ги сравня с тези за България, както и с по една страна, характерна за двата полюса на измерението, например Франция и Бангладеш. National-level Value scores on Traditional/Secular-rational values and Survival/Self-expression values for all available surveys (wave 1=1981, 2=1990,3=1995,4=2000, 5=2006) nation and wave TradRat values SurvSelf values Albania 3 0.52 -1.56 Albania 4 0.07 -1.14 Algeria 4 -1.48 -0.74 Andorra 5 0.80 1.62 Argentina 1 0.00 -0.30 Argentina 2 -0.46 0.03 Argentina 3 -0.60 0.71 Argentina 4 -0.95 0.36 Argentina 5 -0.66 0.38 Armenia 3 0.55 -1.31 Australia 1 -0.34 1.14 Australia 3 -0.18 1.96 Australia 5 0.21 1.75 Austria 2 0.23 0.80 Austria 4 0.25 1.43 Azerbaijan 3 -0.14 -1.38 Bangladesh 3 -1.24 -1.10 Bangladesh 4 -1.21 -0.93 Belarus 2 0.93 -1.12 Belarus 3 0.67 -1.72 Belarus 4 0.89 -1.23 Belgium 1 0.09 0.08 Belgium 2 0.40 0.77 Belgium 4 0.50 1.13 Bosnia 3 0.09 -0.56 Bosnia 4 0.34 -0.65 Brazil 2 -0.95 -0.38 Brazil 3 -1.29 0.02 Brazil 5 -0.98 0.61 Britain 1 -0.25 0.95 Britain 2 0.08 1.13 Britain 3 0.08 1.24 Britain 4 0.29 1.31 Britain 5 0.06 1.68 Bulgaria 2 1.28 -1.33 Bulgaria 3 0.90 -1.23 Bulgaria 4 1.15 -1.52 Bulgaria 5 1.13 -1.01 Burkina Faso 5 -1.32 -0.49 Canada 1 -0.52 1.04 Canada 2 0.07 1.31 Canada 4 -0.16 1.72 Canada 5 -0.26 1.91 Chile 2 -1.10 -0.20 Chile 3 -0.81 -0.08 Chile 4 -0.87 0.12 Chile 5 -0.87 0.00 China 2 1.79 -1.13 China 3 0.79 -1.23 China 4 1.20 -0.93 China 5 0.80 -1.16 Colombia 3 -1.71 0.34 Colombia 4 -1.67 0.68 Colombia 5 -1.87 0.60 Croatia 3 0.72 -0.51 Croatia 4 0.08 0.31 Cyprus 5 -0.56 0.13 Czech 2 1.24 -0.11 Czech 3 1.07 0.33 Czech 4 1.23 0.38 Denmark 1 1.60 1.44 Denmark 2 1.25 1.20 Denmark 4 1.16 1.87 Domin. Rep 3 -1.05 0.33 E Germany 2 1.06 0.60 E Germany 3 1.74 0.58 E Germany 5 1.46 0.26 E. Germany 4 1.44 0.42 Egypt 4 -1.64 -0.54 El Salvador 4 -2.06 0.53 Estonia 2 1.30 -0.88 Estonia 3 1.27 -1.30 Estonia 4 1.27 -1.19 Ethiopia 5 -0.65 -0.36 Finland 1 0.63 0.82 Finland 2 1.21 1.26 Finland 3 0.68 1.01 Finland 4 0.84 0.94 Finland 5 0.82 1.12 France 1 0.54 0.13 France 2 0.38 0.71 France 4 0.52 0.94 France 5 0.63 1.13 Georgia 3 -0.04 -1.31 Ghana 5 -1.94 -0.29 Greece 4 0.77 0.55 Guatemala 4 -1.70 -0.17 Hong Kong 5 1.20 -0.98 Hungary 1 0.17 -1.07 Hungary 2 0.46 -1.06 Hungary 3 0.79 -0.77 Hungary 4 0.40 -1.22 Iceland 1 0.01 0.83 Iceland 2 0.27 1.12 Iceland 4 0.44 1.63 India 2 -0.49 -0.91 India 3 -0.54 -0.69 India 4 -0.52 -0.60 India 5 -0.36 -0.21 Indonesia 4 -1.07 -0.50 Indonesia 5 -0.47 -0.80 Iran 3 -1.40 -0.34 Iran 4 -1.22 -0.45 Iraq 5 -0.40 -1.68 Ireland 1 -0.92 0.59 Ireland 2 -1.10 1.00 Ireland 4 -0.91 1.18 Israel 4 0.26 0.36 Italy 1 0.18 -0.60 Italy 2 0.11 0.53 Italy 4 0.19 0.85 Italy 5 0.13 0.60 Japan 1 1.41 -0.41 Japan 2 1.62 -0.12 Japan 3 1.79 0.37 Japan 4 1.91 0.54 Japan 5 1.96 -0.05 Jordan 3 -1.46 -0.97 Jordan 4 -1.61 -1.05 Kyrgyz 4 -0.15 -0.91 Latvia 2 1.21 -0.60 Latvia 3 1.33 -0.89 Latvia 4 0.72 -1.27 Lithuania 2 0.68 -0.64 Lithuania 3 0.96 -1.45 Lithuania 4 0.98 -1.00 Luxembourg 4 0.42 1.13 Macedonia 3 0.31 -1.02 Macedonia 4 0.12 -0.72 Malaysia 5 -0.73 0.09 Mali 5 -1.25 -0.08 Malta 99 -1.53 -0.03 Mexico 1 -1.15 -0.26 Mexico 2 -0.30 0.09 Mexico 3 -0.81 0.30 Mexico 4 -1.47 0.53 Mexico 5 -1.47 1.03 Moldova 3 0.36 -1.91 Moldova 4 0.46 -1.69 Moldova 5 0.47 -1.28 Montenegro 3 0.58 -1.12 Montenegro 4 0.86 -1.24 Morocco 4 -1.64 -1.09 Morocco 5 -1.32 -1.04 Moscow 2 1.44 -0.79 N Ireland 1 -0.78 -0.06 N. Ireland 4 -0.33 0.84 N.Ireland 2 -0.86 0.80 Netherlands 1 0.73 0.90 Netherlands 2 0.77 1.99 Netherlands 4 0.84 1.94 Netherlands 5 0.71 1.39 New Zealand 3 0.20 1.78 New Zealand 5 0.00 1.86 Nigeria 2 -1.62 -0.68 Nigeria 3 -1.58 -0.68 Nigeria 4 -1.53 0.28 Norway 1 0.89 0.53 Norway 2 1.17 0.79 Norway 3 1.31 1.33 Norway 5 1.39 2.17 Pakistan 3 -1.39 -0.52 Pakistan 4 -1.42 -1.25 Peru 3 -1.26 -0.18 Peru 4 -1.36 0.03 Philipines 3 -1.38 -0.12 Phillipines 4 -1.21 -0.11 Poland 2 -0.81 -0.27 Poland 3 -0.47 -0.41 Poland 4 -0.43 -0.60 Poland 5 -0.78 -0.14 Portugal 2 -0.21 -0.43 Portugal 4 -0.90 0.49 Puerto Rico 3 -2.01 0.81 Puerto Rico 4 -2.07 1.12 Romania 2 0.24 -1.18 Romania 3 0.36 -1.26 Romania 4 -0.28 -1.60 Romania 5 -0.39 -1.55 Russia 2 1.09 -1.34 Russia 3 0.87 -1.85 Russia 4 1.09 -1.88 Russia 5 0.49 -1.42 Rwanda 5 -1.57 -0.62 S Africa 1 -0.53 -0.40 S Africa 2 -0.92 -0.46 S Africa 3 -1.26 -0.46 S Africa 5 -1.09 -0.10 S Korea 1 1.08 -0.74 S Korea 2 1.11 -0.65 S Korea 3 0.96 -0.64 S Korea 5 0.61 -1.37 S.Africa 4 -1.12 -0.10 S.Korea 4 1.13 -0.55 Saudi Arabia 4 -1.31 0.15 Serbia 3 0.84 -1.05 Serbia 4 0.65 -1.03 Serbia 5 0.35 -0.62 Singapore 4 -0.64 -0.28 Slovakia 2 0.75 -0.82 Slovakia 3 0.41 -0.27 Slovakia 4 0.67 -0.43 Slovenia 2 0.64 -0.62 Slovenia 3 0.69 -0.04 Slovenia 4 0.95 0.38 Slovenia 5 0.73 0.36 Spain 1 -0.26 -0.52 Spain 2 -0.06 0.20 Spain 3 -0.37 0.47 Spain 4 0.12 0.51 Spain 5 0.09 0.54 Sweden 1 1.20 0.85 Sweden 2 1.17 1.54 Sweden 3 1.49 1.99 Sweden 4 1.67 2.09 Sweden 5 1.86 2.35 Switzerland 2 0.19 1.11 Switzerland 3 0.82 1.35 Switzerland 5 0.74 1.90 Taiwan 3 0.66 -0.81 Taiwan 5 1.16 -1.18 Tanzania 4 -1.84 -0.15 Thailand 5 -0.64 0.01 Trinidad 5 -1.83 -0.26 Turkey 2 -0.89 -0.17 Turkey 3 -1.13 0.28 Turkey 4 -0.86 -0.34 Turkey 5 -0.89 -0.33 Uganda01 -1.42 -0.50 Ukraine 3 0.84 -1.83 Ukraine 4 0.90 -1.72 Ukraine 5 0.30 -0.83 Uruguay 3 -0.21 0.48 Uruguay 5 -0.37 0.99 USA 1 -0.83 0.68 USA 2 -0.68 1.35 USA 3 -0.89 1.62 USA 4 -0.52 1.59 USA 5 -0.81 1.76 Venezuela 3 -1.82 0.35 Venezuela 4 -1.60 0.43 Vietnam 4 -0.68 0.22 Vietnam 5 -0.30 -0.26 W Germany 1 0.83 -0.07 W Germany 2 1.23 0.69 W Germany 3 1.55 1.52 W Germany 5 1.31 0.74 W.Germany 4 1.17 0.44 Zambia 5 -0.77 -0.62 Zimbabwe 4 -1.50 -1.36 По първото измерение: traditional/secular-rational values стойностите са от -2 до +2. С най-ниски отрицателни стойност, клонящи от 0 до -2, се отличават страните от Африка, Южна Азия, Латинска Америка, но и някои англоговорящи държави, като Ирландия и САЩ. Това измерение посочва важността на на традициите, рода, националната гордост, степента на религиозност, консерватизма, сексуалните, половите, религиозните, етническите и тн. предразсъдъци, стремежа към съревнование, себепоказване и тн. Източна Германия през 1990 има факторен индекс 1.06. В сравнение с нея, България има стойност 1.28, а Индия – 0.49, Люксембург 0.42. Западна Германия има стойност 1.23. така на единия полюс на нигерия, египет, индия, салвадор, поурто рико, с рекордни отрицателни стойности, а на другия – Швеция, норвегия, Дания. Очевдино е, че почти не съществува разлика между Източна и Западна Германия – разликата от 0.2 е почти незначителна. Спокойно може да се приеме, че двете държави, преди обединението си, имат идентични нагласи по отношение на споменатото културно измерение. През 1990 двете държави са по-близки до скандинавските култури и страните от средна европа, отколкото до обществата на южна америка, африка или азия. Все пак, сравнявайки, през 1990 Източна Германия е със съвсем малко по-близо до традиционните ценности и консерватизъм от западна. През 1995 г. стойностите на източна Германия по измерението са достигнали 1.74, а на Западна: 1.55. И двете държави са изменили нагласите си по посока на отхвърляне на традиционното, консервативното, религиозното, и са се приближили още повече до скандинавските култури, като отново са запазили незначителната статистическа разлика по между си. Т.е отношението между двете държави е също толкова незначително, както и през 1990, но този път и двете са се придвижили по малко по посока на либералното и светското. В същото време стойностите на България са 0.90. Т.е процесите в нашата страна са с обратен знак. През 2000 г. стойностите на Източна Германия са 1.44, а на Западна: 1.17. Това вече е известна разлика в нагласите между източно и западногерманците, която се проявява 10 години след обединението. Западна Германия е станала малко по-консервативна и горда от източната си половина. България в този период има стойност 1.15. През 2006 г. Източна германия има стойност 1.46, а Западна: 1.31. Това е най-минималната разлика между изтока и запада в изследвания период, като тя е доста схода със ситуацията през 1990 г. От един такъм анализ може да се заключи, че сравнявайки нагласите в Източна и Западна германия межд, 1990 и 2006 г. се установява, че не съществуват сериозни културни различия в начина на мислене, ценностната система, мненията, отношението и тн. на източно и западногерманците по изследваното културно измерение, свързано със степента на национална и личностна гордост, религиозност, консерватизъм, традиционни морални устои, семейство, род и др. В отношенията си към тези, и всички корелиращи с тях феномени, източногерманиците са на същите позиции, както и западногерманците, като в определени периоди се наблюдават незначителни различия, но най-ниски са те през 1990 и 2006 г. По отношение на другото културно измерение: survival/self expression values, също се наблюдават интересни зависимости. През 1990 г. факторният индекс на източна германия е бил 0.60, а на Западна 0.69. Стойностите на Норвегия са 0.79, Швеция 1.17, САЩ 1.35. България и някои социалистически страни също има високи стойности: 1.28 за България. Това се обяснява с факта, че в социалистическите държави грижата да бедните, бездомните се поема от държавата и тя осигурява оцеляването на жителите си. Така нагласите в западните общества се доближават до тези в социалистическите, а именно, че оцеляването се възприема като гарантирано, и рядко нямой умира от глад. В същото време на другия полюс са държави като нигерия – 0.68, индия -0.49, юар – 0.46, турция и др. Това културно измерение, освен че заблюга на различни икономически аспекти от живота, като ориентация към получаване на пари, за да се осигури оцеляването, корелира много силно с измерението индивидуализъм на Хофстеде. Основният извод е, че през 1990 г. не съществува културни различия между Източна и Западна Германия по отношение на разглежданото културно измерение. През 1995 г. Източна Германия има стойности 0.58, а Западна 1.52. Изглежда в първите години след обединението си за западно животът е станал по-сигурен, а качеството на живота придобива още по-голяма важност, докато на изток се запазват същите нива. Интересно е, че в същия период България вече има рекордни стоиности по това измерение -1.23. това са годините на тежката икономическа криза в нашата страна, когато оцеляването наистина беше поставено под въпрос. През 2000 г. стойностите на Източна и Западна Германия са почти идентични – съотв. 0.42 и 0.44. Очевидно и двете половини изпитват икономически трудности, и оцеляването и финансовата сигурност са станали по-важни, от качеството на живота. За 2006 г. факторните стойности за Източна Германия са 0.26, а за Западна 0.74. От сравнението е видно, че икономическите различия между източната и западната половина се появяват със закъснение от 1995 г. насам, като през 1990 г. различията в нагласите между източно и западногерманиците са най-незначителни. Все пак това културно измерение не отчита само икономическата ситуация, а всички феномени, корелиращи с него, и затова по-големите или малки различия не винаги се свързват с различия в икономическата среда, а са резултат от различни степени на корелация между феномените, съставящи измерението. Като цяло се налага изводът, че различията в нагласите между източно и западногерманците в последните 20 години са незначителни, със малки отклонение, като най-големи са различията, породени от икономическата ситуация в двете страни, а най-малки са различията по отношение на семейство, религиозност, гордост, либерализъм-консерватизъм, обществени отношения, т.е различия в манталитета. Във времево отношение, и по двете разглеждани културни измерения най-незначителни са различията през 1990 г., а най-значителни – различията по културното измерение survival/self expression values през 2005 г. Дори и така, това различие не може да се счита за значително, предвид стойностите му. Най-общо, съотношението между Източна и западна Германия в културно отношение през 2006 г. може да бъде илюстрирано така: виж http://www.worldvaluessurvey.org/ - Inglehart-Welzel cultural map of the world Source: Ronald Inglehart and Christian Welzel, Modernization, Cultural Change and Democracy. New York, Cambridge University Press, 2005: p. 64 based on the World Values Surveys, see www.worldvaluessurvey.org. Като генерален извод се налага заключението, че през 2005 г. Източна и Западна Германия заемат почти идентични позиции по отношение на измерението survival/self expression values, което най-общо е сходно с индивидуализма на Хофстеде. Единствените различия, макар и също незначителни, се наблюдават по измерението traditional/secular-rational values, като по-ниски стойности по него има Западна германия, която клони към малко повече консерватизъм, гордост, религиозност, отколкото източната си половина. Това е ситуацията към момента. От анализа по данни по горе стана ясно, че различията и по двете културни измерения през 1990 г. са най-ниски. For details see Ronald Inglehart and Christian Welzel, Modernization, Cultural Change and Democracy New York: Cambridge University Press, 2005. www.worldvaluessurvey.org Сега искам да приложа още едно изследване, мерещо нивата на щастие. През 1990 г. индексът на щастие за Източна Германия е 2.05, а на Западна 1.96. Тъй като основната теза, е, че щастието не се определя от нациолното богатство и БВП, и редовно като най-щастливи се нареждат бедни страни от третия свят, а като най-нещастни страни с висок БВП, и основен фактор за нивата на щастие е именно и предимно културата, и самото щастие се разглежда като част от културното измерение себеподтискане-себеудовлетворяване, то не е никак учудващо, че нивата на щастие в Източна и западна германия са идентични, имайки предвид, че културата също е идентична, макар и сериозните икономически различия. Източник: Subjective Well-Being in 52 Countries: 1981–2007, p.282 appendix A Development, Freedom, and Rising Happiness A Global Perspective (1981–2007) Ronald Inglehart,1 Roberto Foa,2 Christopher Peterson,3 and Christian Welzel4

Изследването обхваща също всички аспекти от ГФР и ФРГ - семейство, религия, закони, икономика, политика и тн.

Една програма, която обработва статистически информацията от социологическите проучвания. Поредица от таблици, в които се закодират въпросите и отговорите. Сега я пуснах да смята. И имам един концептуален въпрос. Резултатите за Източна и западна германия в отделна тема ли да ги пусна, или тук. Искам да кажа само, че темата е изключително интересна и вече я подготвям, защото показва нагласите и ценностите на източно и западногерманците след серия от четири последователно проведени изследвания - през 1990, 1995, 2000 и 2006. първото изследване е правено през пролетта на 1990 - месеци преди обединението и дава изключително точна картина на нагласите в Източна и Западна Германия. Дори и след обединението обаче последвалите изследвания са правени отделно за Източна и западна Германия.

Свалил съм данните в суров вид. Трябва да ги пусна да се обработят в SPSS. Като имам време, ще ги публикувам в отделна тума тук.

Напротив, изчерпват целия обем на културата. Изследвания на двете Германии са правени през 1990 от World values survey, резултатите са публикувани на сайта на организацията, трябва само ровене из архивите, но признавам, изключително интересни са. Който не му се занимава да се рови, достатъчно е да види изследванията за Германия от последните години, където не се наблюдават различия между изтока и запада. Най-съществените регионални културни различия в Германия са между севера и юга.

Културата, за която говорим, не е киното и театъра, а културните измерения.

Никой не се е родил научен. Просто ти учиш в училище това, което са учили всички преди теб. Ако отидеш в Америка, там ще ти преподават същите неща по различен начин.

Културата не е даденост, а и тя е създадена. Тя всъщност е първото нещо, което възниква, след като се появява човекът. Културата възниква много преди да има институции, религии, образование, икономика, право, закони, държави. Всички изброени се дължат на културата, която ги е създала, те са плод на културата и затова по света има такова огромно разнообразие от закони, религии, начини на възпитаване, форми на държавност и икономически отношения. Веднъж създадена, културата измисля и се закрепва, формира, институциите, законите, религиите и те на свой ред само налагат по един вторичен начин културата, на която те самите са плод. Например образованието в една страна се налага чрез образователната система, наистина децата се учат по определени методи и начини в училище, които се различават в различните региони на света. така училището като институция налага, създава култура, но самото училище не е паднало от небето, а е плод, на културата, която ги е създала, и то налага същата тази култура. Така е и със религиите. Различните култури създават различни релгии, и всяка религия след това налага културата, която я е създала, на следващите поколения. иран има конкретни закони, които идват от религията. Тази религия пък не е паднала от небето, а е измислена от определени хора, които са имали преди това определена култура, която е закрепена в религията им. Културата не е продукт на развитието, а развитието е продукт на културата, защото развитие е възможно само при определени култури. както съм казвал и в други теми, само спокойните култури са способни да измислят нещо ново, революционно, което е в основата на развитието. всички изобретения са измислени от спокойни култури. В същото време културата е нещо изключително устойчиво, и почти невъзможно да се измени. Самото свойство на културна промяна всъщност често се бърка с отвореността към чужди влияния и също е културна особеност на определени култури, не на всички. Единствената културна промяна, която е възможна, или поне засега се е извършила, е огромният културен скок, който извършиха западните общества от колективизъм към индивидуализъм, като този процес се наблюдава и днес в страни като Испания, Централна Европа, Япония, с много бавни темпове.

И тогава възниква въпросът, конкретните стопански, политически, социологически и тн. аспекти и фактори, които влияят на едно явление, на какво се дължат те? нали трябва да има причина за самите фактори, които са причина. Не се ли дължат тези социални, социологически, политически, икономически и тн. фактори...на културата на хората, които ги създават и реализират. или пак са паднали от небето, някаква даденост?

Явленията в живота са изключително сложни, за да се обяснят само с един фактор. Всяко явление е обусловено от стотици, хиляди фактори от най-различно естество, които се преплитат сложно. Един от тези фактори е културата, на което обръщам внимание във всяка тема, която се дискутира, защото виждам, че никой друг не го прави. За някои явление тя е водещ фактор, за други не толкова, или става на определен етап, но винаги влияе и то решително. В настоящата дискусия поне аз приех априори че всички други условия са равни, иначе би било много сложно да се дискутира каквото и да било. Все пак, трябва да има една първопричина за всичко, и това, ако говорим за хора, следва да бъде културата им. в примера, които Кг125 е дал, за да има търсене, трябва да има хора, които да търсят. Какво търсят хората, зависи преди всичко от културата им. Зависи и от това дали имат пари. Дали имат пари, зависи също преди всичко от културата. И тн. Не виждам какво толкова страшно има в това, да поставим в центъра на човешкото общество неговите културни особености и това да бъде отправна точка за анализ. Струва ми се, че тези, които не могат да го приемат, просто са обременени от онзи, стар, комунистически модел на преподаване, в които всичко се въртеше около ресурсите, природата, въглищата, а хората бяха една безгласна буква, третирани като рабътна ръка или електорат. Нормално е, ако някой е прекарал живота си в онези времена, да интерпретира така нещата, и да търси обясненията за явленията във всичко друго, само не у човека и неговата специфика.