alvassareiro

Не мога да разбера, толкова трудно ли е да се види причинно-следствената връзка на явленията. В Гърция нямало големи фирми, защото нищо не произвеждали, ха! Точно обратното е. В Гърция нищо не се произвежда, именно защото няма големи фирми. А защо няма, вече обяснихме. Понеже са неспособни да работят групово и имат алергия към задружната работа в големи мащаби, гърците са принудени да търсят други източници на препитание. като търговия например. С твърдения като горното показваш, че логиката ти е обратна. Поставяш произвеждането преди фирмите, които произвеждат. Т.е първо трябва да се произвежда, за да има големи фирми. Ама то е обратно. Първо трябва да има кой да произвежда, и след това имаш производство. Големите фирми в Япония произвеждат като резултат много. Малките фирми в Гърция не са способни на такова производство и произвеждат по-малко като резултат от това, че са малки.

а как се създават? Дори да имаш много капитал, ако нямаш работници, няма начин. Не само Сони, но всички големи фирми са тръгнали от нищото, често с малък начален капитал и тежки начални условия. Въпросът е, че само капитал не е достатъчен. Трябва и работна сила.

Ами то всичко започва от малкото. Въпросът е какъв процент от 50 000-те хиляди изобщо създават фирми. В случая с Япония процентът е нисък, защото мнозинството чака и се надява някой да се прастраши и да отвори малката фирма, за да може тълпи от работници да се запишат в нея. В случая с гърция всеки втори се юрва да върти частен бизнес, и като отвори малката фирмичка, тя няма как да се окрупни, защото другите не искат да работят в нея, а и те да си имат своя собствена. Ето това са различията в предприемчивостта, които влияят върху размера на организацията и БВП. Когато се мери предприемчивост, се има преди всичко количествената страна, не качествената. какъв процент жители на една страна имат свой собствен бизнес. Не се забляга обаче на качествената страна, т.е дали е успешен, какъв е и тн. това наистина е слабост на изследването. Но това е слабост на всяко едно статистическо изследване. Като мериш колко коли има на глава от населението често се изпуска каква точно марка кола кара всеки. ЕС дава фондове на всички страни членки. Гърция и Португалия получават, получава и Финландия и Дания. Ама едните предпочитат да ги инвестират в дребен и среден бизнес, а другите - в големи фирми. Кой какво ще реши зависи перди всичко от културата му.

Значи, ситуацията в Северна Италия е много сходна с тази в Германия, и много различна от южна Италия. Защото макар и една страна, севера и юга са много ама много различни и то точно поради културни причини. Дори и така обаче, италианският север, за който винаги се правият отделни икономически изследвания, има по-малко на брой големи фирми на глава от населението, отколкото Япония, Сингапур или Холандия. Ако вземем 50 000 японеца и ги пуснем на нова земя, сред тях ще се намерят 50, които бързо бързо ще формират големи фирми, в които ще заработят останалите 49 950 като безлични работници пчелички. Ако вземем 50 000 гърци и ги пуснем на новата земя, от тях 10-20 000 ще създадат дребни разпокъсани фирмички, в които ще работят по 1-2 работници. Въпрос на култура. Ето как културата рефлектира върху икономическите отношения. Фактът, че едни са по-предприемчиви от други, не е генерален извод, а резултат от изследване, което мери кои са повече и кои са по-малко предприемчиви. както има по-богати и по-бедни старни, нормално е да има повече или по-малко предприемчиви, и тн ... BTW в Белгия и Франция отварят и продължават да отварят магазини, вместо да създават огромни големи компании.

Но Италия, Франция и Белгия също попадат в групата на Португалия и Гърция по сравнително високи нива на предприемчивост и техният брутен продукт е също толкова или по-висок от този на Япония. За да произвеждаш в големи количества нещо, примерно Хонда, не е нужно голям процент от населението да е предприемчиво. Нужно е да има по-малко на брой предприемачи, които да създадат огромни пердприятия, в които да работят на конвеир масово безлични работници пчелички, като в япония. това в Гърция не може да стане, защото там пердприемачите са много на брой, създават много но малки фирми, а тези, готови да работят за някои друг не са толкова, колкото в Япония. Затова Япония или Финландия правят коли и техника, а Гърция и Португалия не. Това, че някои страни имат по-висок БВП от други е резултат от всичко това, не причина за него.

Напротив, изследванията посочват точно нивото на предприемачество по света и това можеш сам да го провериш. Виж каквито и да било икономически изследвания за предприемачество и ще видиш, че Япония е по-назад от страни като Гърция или Португалия. Просто страните са класирани по ниво на предприемачество - т.е какъв процент хора в тях стават предприемачи. Обяснението не може да бъдат икономическите мащаби на икономиката. Защото пък възниква въпросът на какво се дължат икономическите мащаби на икономиката. Защо гръцката или португалската икономика се развиват на базата на дребните и средни предприемачески фирми, а японската, немската или финландската на база на големи компании. Гърция пред 50-те години също е била пълна с малки фирми на предприемачи, но за разлика от Япония те не се сливат в големи компании и след 60 години продължават да бъдат малки фирми на предприемачи. и основен фактор за това е именно културата на гърците, които предпочитат да работят самостоятелно, а не масово в група, както в Япония. Подобна е и ситуацията в Португалия, Германия, Финландия, Швеция и тн. Т.е тук има фактори, които влияят върху нагласата на хората да работят в големи компании, или да предпочетат да имат свой малък бизнес. И тези фактори са чисто културни. Никой не прави генерални исторически обобщения. Просто се обяснява фактът защо традиционно има страни с повече или с по-малко предприемачи. Т.е съществува логическа връзка между нива на предприемачеството и мащаби на компаниите в една страна. Но и за двете има една обща причина, и тя е културна.

Значи културологията не е объркала, ами ти. Когато се мери каквото и да било, се мерят средните му стойности. Ако мерим примерно перприемачество, всички изследвания измерват и установяват какъв процент жители на една страна са предприемачи. В някои страни като Гърция предприемачите са да речем 50 или 60% от икономически активното население, т.е всеки втори или трети е предприемач. В резултат на това имаме много, но малки или средни фирми. В страни като Германия или особено Япония предприемачите са да речем 20-30%, в някои страни и по-малко., т.е всеки 5 или 6-ти примерно. По-малкият брой предприемачи определя наличието на големи фирми. По същия начин се мери каквото и да било. Ако искаш да измериш количеството коли в една страна, не гледаш кой има голяма и малка кола, това е без значение. Мери се какъв процент жители в страната имат кола/ коли. Ако мериш пердприемачеството, мериш какъв процент жители в страната стават предприемачи, т.е откриват собствен бизнес. Ккаво значи размер на предприемача? Защото такова нещо чувам за първи път. Говорим какъв процент хора в една страна имат предприемачески дух. Изследването което цитирах е за нивото на предприемачески дух в различните страни, не за ръста на икономическите субекти, и това е написано в самото изследване, което мери процента жители в една страна, които стават предприемачи, или които не стават - т.е работят за някой предприемач. Културологията, и която и да било друга наука, не може нищо да обърка. И тук не говорим въобще за културология, защото изследаването е икономическо, не културно. Напиши в гугъл предприемачество и виж статистиките на световната банка. Този форум става неефективен, защото в конктретния и много други случаи губим енергия да оспорваме фактите, вместо теориите. След като има проведени изследвания, които са публикувани, това са факти. Например - има страни с повече пердприемачи, и такива с по-малко. Това е установено от редица изследвания и е факт. Този факт трябва да бъде обяснен. Тука вече могат да стават дискусии. Дискутират се различните обяснения на факта, не самия факт. По-горе дадох едно доста широко обяснение на факта. Вместо да спорим върху това обяснение, ние оспорваме факта, който се обяснява. Значи ако не си съгласен с обяснението, даваш свое обяснение, или привеждаш нечие чуждо, на което си поддръжник. Така мисля се прави научна дискусия. Спори се за обясненията на явленията, не се оспорват самите явления, които са установени научно.

Все пак трябва да се признае, че китайците усърдно вървят по пътя на предприемачеството и частната инициатива, което е особено видно когато са в чужбина, но тези процеси все повече се завилват и в самия китай. Не след дълго по нива на инициативност комунистически Китай ще изпревари, ако не изпреварва вече, капиталистическа Япония, което показва недвусмислено, че инициативността не се влияе толкова силно дори от политическия строй. В основата на явлението стоят други фактори, изложени по-горе в темата.

Значи, да кажа - всички изследвания, това го знае всеки, който се интересува от тази тематика, сочат, че в Германия, Япония и Скандинавските страни има по-малко предприемачи, отколкото в Гърция, Испания и Португалия. Също така се знае, че първата група страни са по-богати от втората. Това не се нуждае от спор, защото е факт - установим и установен. Обяснението го дадох. Ако не разбираш пак, няма какво повече да направя.

Не може ако не разбираш нещо, да кажеш, че не е наред. както казах, за да бъде една икономика силна, не е нужно повечето хора в нея да са презприемачи. Силните икономики се правият от големите компании и консорциуми, в които предприемачеството на дребния човек е минимално, защото именно огромните компании плащат големите данъци и произвеждат повече. Ако икономиката е пълна с дребни семейни фирми и всеки втори е предприемач като в Гърция, нормално е страната ти да е по-бедна. Китайците са предприемачи извън Китай, защото имат спокойна култура. В Китай все пак държавата все още ограничава малко или много личната инициатива и в структурата на икономиката доминират не малките, а големите компании и фабрики.

Икономическите успехи и развитие нямат общо с това колко предприемчиви или не са жителите на една страна. Най-бурно развиваща се икономика има Китай, където предприемчивостта е 0. Всъщност, най-големи икономически резултати имат страните, в които предприемачеството не е особено застъпено - Япония, Германия, Швеция, и в които доминират огромните консорциуми и корпорации, а не малките и средни фирми на дребните предприемачи, както е в Гърция.

Предприемчивост има и в Източна Германия, или по-точно източните немци нямат проблеми с това. Но сериозни проблеми с предприемчивостта имат японците. При равни други условия, т.е ако приемем, че изследваме само капиталистическите демокрации, ще видим огромни разлики в нивото на предприемчивост на техните жители. И тези разлики се дължат не на икономически или политически строи, а на културата. В същото време здрав капитализъм има в САЩ и Великобритания, но не и в Скандинавските страни, Австрия, Германия, където капитализмът е социален, т.е конкуренцията съзнателно се ограничава от държавата, а печалбата се преразпределя сред цялото население, в резултат на високите данъци, за да няма недоволни. Нека цитирам едно изследване. Най-висок процент лица, работещи като предприемачи, има в Гърция, Испания, Португалия, южна Италия, а най-нисък - в Скандинавските страни, Германия и Япония. (N.Noorderhaven, A.Sander, R.M.Wennekers: "Selfemployment out of dissatisfaction: An international study" 2005). В първата група страни доминират дребните семейни фирми и средните предприемачи, а във вторите - огромните консорциуми, корпорации и компании, където средният служител на бюро е лишен от каквото и да било предприемачество. Особено брутален пример в това отношение е Япония. На какво се дължат тези различия в нагласите спрямо предприемачеството. Повечето учени са на мнение, че предприемачеството се свързва преди всичко с тревожността, или с избягваенто на несигурността - uncertainty avoidance. Тъй като предприемачеството е свързано с поемането на риск, то логично е да предположим, че тревожните народи ще избягват излишния риск. Така сред спокойните култури трябва да има повече предприемачи, , защото не се боят от неизвестността и риска, които носи впускането в собствен бизнес. Всъщност обаче е точно обратното. Горецитираното и редица други изследвания посочват, че най-голям процент предприемачи има в тревожните европейски страни, а най-нисък - в спокоините немскоезични. И тук стресът има парадоксално действие. От една страна тревожността кара хората да предпочетат сигурността на платената служба. От друга страна обтяга отношенията между хората и ги кара да ненавиждат работата си. Колко хора в България са доволни от шефа, колегите, службата си. Затова много хора в тревожна южна Европа предпочитат да работят сами, без да им се налага да се сработват с когото и да било. Стресът от обтегнатите човешки отношения явно надделява над стреса от неизвестността. Затова много хора ва юг поемат инициативата и стават предприемачи. Друга важна причина за предприемачеството е неравновластието. В Германия няма висок процент предприемачи, въпреки тревожната й култура. Но в Германия няма неравновластни отношения между шеф и подчинени, както е в Южна и Източна Европа, както и в Япония, и следователно недоволството от началниците е много по-слабо. На трето място, тревожните култури спъват действията на многобройните си педприемачи с абсурдни бюрократични спънки. На четвърто място, важен фактор за предприемчивостта е стремежът към себедоказване и себеизтъкване, т.нар. монументализъм. Ниски стойности по това измерение имат ЯПония, Германия, Скандинавските страни, където предприемачите са малко. Първенци по него са САЩ, Англия, Южна Европа, където хората обичат да се състезават и доказват, което ги тласка да поемат инициативата със собствен бизнес. Скандинавските култури като Швеция пък създават доста пречки пред свободното започване на бизнес с цел да не се създава излишно съперничество с вече утвърдените фирми. Хората в меката швецка култура не обичат да се състезават и конкурират по начин, който пречи и вреди на другите. Затова държавата отгарничава конкуренцията, като подтиска предприемачеството

Предприемчивост има и в Източна Германия, или по-точно източните немци нямат проблеми с това. Но сериозни проблеми с предприемчивостта имат японците. При равни други условия, т.е ако приемем, че изследваме само капиталистическите демокрации, ще видим огромни разлики в нивото на предприемчивост на техните жители. И тези разлики се дължат не на икономически или политически строи, а на културата. В същото време здрав капитализъм има в САЩ и Великобритания, но не и в Скандинавските страни, Австрия, Германия, където капитализмът е социален, т.е конкуренцията съзнателно се ограничава от държавата, а печалбата се преразпределя сред цялото население, в резултат на високите данъци, за да няма недоволни. Нека цитирам едно изследване. Най-висок процент лица, работещи като предприемачи, има в Гърция, Испания, Португалия, южна Италия, а най-нисък - в Скандинавските страни, Германия и Япония. (N.Noorderhaven, A.Sander, R.M.Wennekers: "Selfemployment out of dissatisfaction: An international study" 2005). В първата група страни доминират дребните семейни фирми и средните предприемачи, а във вторите - огромните консорциуми, корпорации и компании, където средният служител на бюро е лишен от каквото и да било предприемачество. Особено брутален пример в това отношение е Япония. На какво се дължат тези различия в нагласите спрямо предприемачеството. Повечето учени са на мнение, че предприемачеството се свързва преди всичко с тревожността, или с избягваенто на несигурността - uncertainty avoidance. Тъй като предприемачеството е свързано с поемането на риск, то логично е да предположим, че тревожните народи ще избягват излишния риск. Така сред спокойните култури трябва да има повече предприемачи, , защото не се боят от неизвестността и риска, които носи впускането в собствен бизнес. Всъщност обаче е точно обратното. Горецитираното и редица други изследвания посочват, че най-голям процент предприемачи има в тревожните европейски страни, а най-нисък - в спокоините немскоезични. И тук стресът има парадоксално действие. От една страна тревожността кара хората да предпочетат сигурността на платената служба. От друга страна обтяга отношенията между хората и ги кара да ненавиждат работата си. Колко хора в България са доволни от шефа, колегите, службата си. Затова много хора в тревожна южна Европа предпочитат да работят сами, без да им се налага да се сработват с когото и да било. Стресът от обтегнатите човешки отношения явно надделява над стреса от неизвестността. Затова много хора ва юг поемат инициативата и стават предприемачи. Друга важна причина за предприемачеството е неравновластието. В Германия няма висок процент предприемачи, въпреки тревожната й култура. Но в Германия няма неравновластни отношения между шеф и подчинени, както е в Южна и Източна Европа, както и в Япония, и следователно недоволството от началниците е много по-слабо. На трето място, тревожните култури спъват действията на многобройните си педприемачи с абсурдни бюрократични спънки. На четвърто място, важен фактор за предприемчивостта е стремежът към себедоказване и себеизтъкване, т.нар. монументализъм. Ниски стойности по това измерение имат ЯПония, Германия, Скандинавските страни, където предприемачите са малко. Първенци по него са САЩ, Англия, Южна Европа, където хората обичат да се състезават и доказват, което ги тласка да поемат инициативата със собствен бизнес. Скандинавските култури като Швеция пък създават доста пречки пред свободното започване на бизнес с цел да не се създава излишно съперничество с вече утвърдените фирми. Хората в меката швецка култура не обичат да се състезават и конкурират по начин, който пречи и вреди на другите. Затова държавата отгарничава конкуренцията, като подтиска предприемачеството.

Да се говори за разлика в манталитета е доста пресилено. Има конкретни неща, като нагласи и ценности, които се мерят ежегодно, и макар да съществуват известни разлики, които са допустими, не може да се говори за разлика в манталитета между източно и западногерманците. Конкретните нагласи, които ти посочваш, са пряк резултат от икономическите различия, между запада и изтока. Те са характерни не само за източна и западна германия, а за всички държави, в които съществува икономически регионален дисбаланс. Напълно нормално е ако някой живее в по-беден икономически регион, да мечтае да повече пари, да се чувства малоценен спрямо по-богатите и да мечтае за финансова стабилност. Обратното също е в пълна сила - ако имаш повече пари, естествено, че ще заблягаш на качеството на живота, ще цениш повече свободното време и тн. Тези различия се наблюдават и между северна и южна италия, северна и южна испания, северна и южна германия, и тн. Наблюдават се и между добре платените български мениджъри от софия и земеделците от йоаким груево. В случая не става въпрос за културни различия, а за различия в нагласите и приориретите, породени от чисто ситуационни икономически фактори. Вярно е, по отношение на приоритетите, има разлика в нагласите на бедния и богатия. Но и бедният германец от изток, и богатият от запад възпитават децата си по един и същи начин, имат еднакво отношение към непознатите и към труда, и тн. Освен това, ако един източногерманец вдигне стандарта си, много бързо и органично се превръща в един западногерманец. българинът, и милиони да взима, е на светлинни години от немския манталитет. Но както и да го погледнем, богатия западногерманец и бедния източногерманец стоят в един и същи културологичен клъстър по нагласите, ценностите и поведенията си, ако ги съпоставим с един американец, който взима същите пари. Ето това е културна разлика.

всъщност темата съм я поставял в десетки постинги в последната година. като например в: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859 или в http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6952 В конкретния случай говорим за Германия и последиците от социализма. В интрес на истината ми се струва напълно безполезно вече да поставям каквито и да било теми.

Големите разлики в историческото развитие на народите се дължат на различия в условията, които обуславят културата. При различни условия и фактори в даден момент имаме различна култура. Разликите между немци и немци днес са икономически, не културни. Има го и в редица други страни - богат индустриален север и беден аграрен юг има в Италия, Испания, Португалия, до известна степен в САЩ и тн. и то страни, които никога не са били разделени. Аналогията с Италия все пак не е съвсем коректна, защото освен икономически, съществуват и сериозни културни различия между севера и юга, които в интерес на истината са и една от причините за икономическите. Все пак мафия и колективизъм имаме на юг, а индивидуализъм още от средните векове цари на север. За разлика от Италия, различията между немци и немци са икономически. Като резултат от социализма, в Източна Германия няма, да подчертая, няма чалга, мутри, гъзария, пародиране с роднините и простотия, каквито феномени се приписват на соца у нас. Има по-нисък стандарт.

Все пак това за футболните мачове е много добра идея. Но още по-добре би било да ги забранят.

http://nauka.bg/forum/index.php?act=post&a...w_post&f=93 Ей за това постоянно говорим.

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2544651

Чълчил дава ултиматум на Петен сам да унищожи флота си в Алжир, и след отказа му се заема сам.

Към европейските съюзници на хитлер към 1941 бихме могли да добавим и солидна маса от жителите на Украйна и трите прибалтйски републики, които на драго сърце биха се присъединили към него, ако не беше безпрецедентната жестокост на нацистите спрямо местното население.

Аз искам да срещна един Иван, защото ми дължи пари и се прави на ударен.

Защото царят на всички християни е гръцкият василевс, царят на универсалната държава. Не случайно по примера на българските владетеле след това и Русия се обявява за втора Византия, а Москва е втори Константипопол, въпреки че няма никакви гърци в руските степи. титлата е важна.

Химн на Синята дивизия, поздрав за Aspandiat Превод: С моята песен славата поема по пътищата на раздялата защото са в Русия моите другари от Дивизията синьо небе над степите от Испания ще си взема ще се стопи снегът когато настъпи моят капитан Върнете заради мен чука в работилницата сърпа в житата, нека сияят на слънцето стрелите в снопите за теб, защото радостното ми завръщане ти ще дочакаш Да отекват барабаните, Европа ще възкликне под нашия ход с пръст от битката аз ще се върна, с песни и пезажи, които оттам ще донеса Синята дивизия в Русия - http://www.youtube.com/watch?v=qXzjVzabHhU...feature=related