alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Така ли, а негативните фактори на Хърватска и Словения как така стана че не попречиха? 1. И те имаха османски период. 2. После 45 години социализъм. Една наскоро се освободиха. И въпреки това са на светлинни години. Ами Германия - страна със милиони пъти по-трагична история от нашата. На дваж разбивана до нулата. Разпарчатосвана и след първата, и след втората война. Ама я я виж къде е. Никакви негативни фактори. Негативният фактор е у българина.
-
И какво като сме имали повече училища от Англия. То държава сме нямали още. Българите станаха ли англичани с тея училища?? Не. значи гледаме ефекта от факта, не самия факт. Да ти кажа, днес Гърция не се различава много от България. Ако това ти е идеалът за постигане, близко си. Вместо да си кажем директно в очите - че сме диви балкански фермери, селяни, в добрия смисъл на думата, на хиляди светлинни години от всичко що е европейско, ние се самозалъгваме - не знам си колко училища, не знам си какви писатели, не знам си кой българин открил еди какво си. Пълни глупости. Компютърът бил българско изобретение. Глупости на търкалета. За да си пооправим малко очуканото самочувствие. Не е важно кой какво е имал. Важното е как е живял и как живее. Исландия и Дания с техните нула училища са на светлинни години от нас. Значи има нещо друго - културата им е различна. Не училищата.
-
Абе ти гледай българите колко са били от село. 75% през 1944 г. Елита го остави. Културата не се прави от елита, а от обикновения човек, който е мнозинство. Като дойде царят от Мадрид с юпитата, с тяхната западна култура, направиха ли нещо. Ами. Да не говорим, че и неговата европейска култура е под въпрос. Което ме кара да се замисля за родата му.
-
За съжаление тези, които изброи не са мнозинството население в страната ни. Те са едно малцинство. Както и, че София не е България. Не е като днес. В периода София има максимум 200 000. А България - около 5 милиона. Къде и как мислиш че живеят. За да сравним кой е европеец и кой не, гледай средностатистическия жител на Германия през 1928 и на България за същия период. Не гледай министър председателите и писателите, които по правило, и защо ли, са изключения. За политическата култура на тези "европейци" от средата на 20 век пък не ми се мисли. Не случайно сме на първо място по политически убийства в Европа през първата половина на 20 век. Това ли е европейското. Тук, ако се появи някой с по-напредничаво мислене, веднага са го съсичали на улицата - ръцете на Стамболов виждал ли си в спирт?? ПО тая логика аз пък ще ти покажа Букурещ - барокова архитектура от времето на ЧАушеску. Ама това значи ли, че румънците при Чаушеску са европейци. Ам??
-
Няма никакво значение дали са един народ, или едно семейство, или не са. Важното е как мислят, и как организират живота си. То в началото всички сме били един народ. Ако сме били на същата крачка каквато са били и хърватите от Европа в средата на 20 век, то и социализмът ни щеше да е като техния, или като немския. Какъвто народът, такъв и социализмът. Видяхме го какъв беше. Българите са толкова далече от Европа в средата на 20 век, абе моля ти се, как си представяш тея селяни с потури, дето пасат свине, да са европейци. Има няколко капиталисти и банкери, които обаче си развиват бизнеса по типичния за бедните колективистични, разбирай никак европейски, страни - на семейни начала. Абе то Гърция в средата на 20 век беше на светлинни години от Европа, то и днес е, та България ли ??? Боже, смешки. Ако бяхме европейци тогава, днес нямаше да ни е толкова трудно да сме. Както словенци, хървати, поляци, чехи, немци - ето те бяха европейци в средата на века. Днес също са. Ние не бяхме европейци, затова днес сме евроПИЙци.
-
Успяха, успяха, в Квебек. Защото матриала там е друг. Такъв процес не съществува. Или го има, на ниво фасада. Но ядрото на културата, на каквото и взаимодействие да го подложиш, ако липсва вътрешният мотиватор, а именно - средата, формата на организация на труда и още едно-две неща, - остава непроменено. Ето, типичен пример за КГ125 - единственото нещо, което испанци, португалци и французи привнесоха в Латинска Америка, са европейските институции - генерал губернатори, кабилдо, съдилища, и тн....Е тези институции направиха ли народите там по-европейски - едно голямо не. Нищо че са копия на испанските.
-
Не, не са един народ. Хърватите не са станали по-европейци за една година. Те винаги са били едни гърди напред. Бяха по-европейци от сърбите още през средновековието, продължиха да бъдат по време на османския период, и пак си отанаха най-големите европейци, наред със словенците, в Югославия. И когато се отделиха, бум, роди се една европейски държава на Балканите. Още от Средновековието. Нищо не се е случило от днес за утре. Не сърбите, а хърватите още през средновековието въртят търговия и развиват капитализъм и респ. индивидуализъм от градовете държави по адриатика. както ние българите със закони и принуда отгоре скоро европейци няма да станем, така и хърватите, каквито и войни и катаклизми да преживеят, винаги ще са по-европейци от нас, и от сърбите, и от македонците, нищо че живяха заедно. нито едните станаха по-лоши, нито другите по-добри. Къде е културното взаимодействие??
-
Ами виж статистиката на местното население в споменатите държави и ще ти стане ясно. Мексико и Никарагуа - не толкова. Хич, ама никак, бих казал аз. В Мексико колят кокошки в църквите. В Гуатемала има все още случай на човешки жертвоприношения. А французите успяха ли да направят нещо европейско от Хаити. Цък. Нищо.
-
Да, но е възпитан в традиционните американски ценности. А индианците не. Това кой с какво ходи облечен и как стреля няма нищо общо с културата, за която говорим. Ти даваш пример с един човек. Аз пък ще ти дам пример с няколко стотин милиона - след 500 години европейско владичество латиноамериканците станаха ли европейци? Не ми казвай, че са приели религията - тя е достатъчно увредена от индианските вярвания. Друго? Друг е въпросът, че проучванията редовно изкарват наяве редица различия в нагласите и поведенията на чернокожите и белите американци.
-
Ами не, дай обективни аргументи защо едното е по-високо от другото. "Първичната" или "основната" култура се отнася към всички "нива" както казваш, защото нямаш аргументи за противното. Това са само празни фрази. Доказателство е, че каквато и култура да наложиш на индианеца, в крайна сметка той си остава индианец. Ето как "първичните" нива действат на вторичните. В конкретния случай с тревожните народи всъщност става въпрос за култура, която се проявява във всекидневното поведение на хората и засяга всички аспекти от живота им. Всъщност, всичко "специфично' е просто резултат от нея.
-
Харесаха му обещанието за ред, сигурност, хляб и работа. Обещание, на което би се поддал всеки тревожен народ, за да избегне несигурността. Много е просто - обещава сигурност. Никой друг не го прави. Именно, точно германците си го избраха, и то по демократичен път. И старият Хиндебург нямаше друг избору освен да спази конституцията, макар че беше първият, който разбра, че е жертва на собствената си култура.
-
Кое е високо и кое ниско е трудно да се каже. Всъщност, за култура, такива понятия са неприложими. Ами приели са го хората, какво да правят, като имат доверие на институциите си и на правителството си. А когато се взема решението за камерите, 10 години по-късно, вече е късно да се отметнеш. Дори и да имаш огризения, или пращаш в камерата, или те разтрелват. Тука вече не важи културата, а инстинкта за самоцеляване. Все пак фактът, че немците толкова лесно се доверяват на Хитлер в началото не може да се обясни с нищо друго, освен с факта, че никога преди това не са били лъгани, мамени, изнудвани, тероризирани от правителството си. А когато се осъзнават, еми вече е било късно. И играе вече остена.
-
Не познавам в историята случай, когато хилядолетни традиционни културни ценности се изпаряват за миг, щом се отдаде възможност да се изживееш като Бог. Странни работи говориш, вече май влизаме в сферата на прозата. Де да беше толкова лесно културните ценности да се изпаряваха за миг. Може би тогава българинът щеше да е по-различен. Мечти.....
-
Трябва да ти кажа, че Германия и Япония са доста сходни по редица културни измерения, а именно - тревожност, себеподтискане и по отношението си към лидера. Сега, не ме разбра какво имам предвид под тъпчене. Имам предвид собственото ти правителство. Немците традиционно участват на равни начала в управлението на страната си и с изключение на Хитлер, не познават такива авторитарни управления, каквито има на Балканите и в Русия. Дори още в Средновековието местните феодали се грижатн доста повече за селяните си, отколкото в Русия например през същия период. Германия развива впечатляващо равновластна култура в епоха, в която Русия тъне в мракобесие и терор. Тук под тъпчене нямам предвид да мине някой и да те сгази. Имам предвид отношението на собстената ти власт към теб. Равновластие и то дори още по-впечатляващо, има още от Средновековието и в Исландия, Швеция, Дания, Холандия, градовете републики и тн. Русия обаче е голямото изключение от феномена. Франция е всъщност единствената развита европейска страна, която се отличава с неравновластие. Т.е съществува доста голямо отчуждение между народ и власт. Испания и Португалия са типични примери за неравновластни и традиционно авторитарни страни, които естествено след като си отиде диктатурата бяха на път да изчезнат, раздиряни от сепаратизъм и войни, нещо, подобно на Ирак днес - посто има култури, които се развиват стабилно само със силна ръка. Демокрацията не им се отдава, защото никога не са я имали. България също е в кюпа. Мисля, на всички ни е известен немския ред по времето на бисмарк, идеологът на войните за немското обединение. Без този железен ред от края на 19 век немците нямаше да се обединят никога, именно поради доста либералната си политическа култура, респ. разпокъсаност. Именно защото на равновластна Германия не й се понрави диктата на папата, един отявлен неравновластник и тиранин, поде Реформацията. Подобно е положението и в равновластна Англия горе долу в същия период. По въпроса за равновластие-неравновластие и проявленията му в историческото развитие и фирмената култура и обществени отношения, препоръчвам Хофстеде. Човекът доста добре е описал явлението. Power distance index
-
Ами за съжаление, поне в началото да, така е било, никой не се е замислял, защото немецът традиционно не поставя под съмнение институциите си. А когато е дошъл моментът да се замисли, вече е било късно. Вярно е, хората не са били тъпи, но ето германия на Хитлер е типичен пример за това как една достатъчно добре развита равновластна култура, с обществено съзнание и граждански пизиции, става жертва на един патологичен случай именно поради собствените си културни ценности. Както и японската. Трябва да споделя, че всичко което е направено в Германия по времето на Хитлер, е направено съобразно законите, действащи към момента.
-
Ами властите също са немци. И те изпълняват прилежно това, което им казва лидерът - Хитлер. А това, че лидерът е психопат, вече не е въпрос на обществена, а на лична култура. Това е рискът, когато на власт дойде психопат, а културата се отличава с висок обществен институционален колективизъм. Така обществената култура, която е стабилна, става жертва на личната култура, която е патология. Но това е до време. Поне докато обществото не се осъзнае, или част от елита му. А опити да се убие хитлер - десетки, още преди войната. Всички знаем за най-известният, на полк. Щауфенберг, денят на чиято екзекуция днес се почита като празник на немската полиция. Както споменах, всичко в Германия се прави на парче. Никой не се интересува какво прави следващия по веригата.
-
Ето какво се случва, като се формира диктатура при равновластна култура - Германия, или Япония - където равновластието е мижаво, но пък се компенсира от дълбока вътрешна убеденост и сляпо доверие в личността на вожда. А единственият начин да имаме диктатура при равновластни култури е културите да бъдат тревожни.
-
Ами културите на Германия, Северна Корея, Китай и тн. също раждат такива "използвачи". Абсурдно е направо твърдението, че пропагандата замъглила съзнанието на немците. Никоя пропаганда не може да измами 50 милиона. Хората не са глупави. Нас не успя да ни измами никаква пропаганда. На всеки българин беше ясно, че малборото е по-хубава от ардата, и че социализмът за нищо не става. Въпреки пропагандата. Народът не е тъп. Никоя диктатура иили пропаганда не могат да успеят и да се наложат, ако не стъпят на здрава културна почва. Както в Япония, Северна Корея и Германия. Камикадзетата не са направени от пропагандата. Те са плод на дълбоката си вътрешна убеденост, че императотър е Бог. Тя не е внушена от министерството на пропагандата, а от културата, която внушава на децата още от малки да се прекланят пред бащата, лидера, вожда. Как иначе ще успее императорът да изгради такъв култ към себе си, след като няма телевизия, радио и никой не го е виждал през живота си??? Ами култура, въпрос на култура. Да, Русия е свикнала да я тъпчат. Цялата й история е едно яко тъпкане. За разлика от равновластната Германия, която развива равновластието си още през Средновековието. Мисля е ясно на всички, че в Източна ЕВропа традиционно цари скептицизъм, недоверие - една от най-традиционните черти - към авторитети, власти, царе и тн. И нулево равновластие. Точно обратното е в северозападна европа, германия и австрия. В Германия при Хитлер е имало и телевизия, и радио. Но по-често той е сред народа, отколкото да говори по радиото. Немската култура преди войната с франция е била точно там, където е и днес - у немците.
-
Искам да кажа нещо, в духа на дискусията. Хитлер се възползва от типични особености на немската култура, за да дойде на власт. Една от тях е традиционната тревожност на германеца, която трябва да бъде избегната със ред, закони, силна ръка. Другата, за съжаление, е сляпото доверие, което традиционно германците имат в правителството си, управниците и шефа. А приори се приема, че всичко, което държавата и президентът прави, е правилно, добро, и те са длъжни да изпълняват. Това явление се наблюдава и в северните народи, нарича се обществен институционален колективизъм. Просто обществото има пълно доверие на властимащите и недоверието и скептицизмът са сведени до минимум. На никой не му хрямва да се замисли дали това, което се разпорежда от Берлин или Стокхолм, е грешно. Щом идва от властта, е добро. Така описаното явление се вписва в духа на културното измерение равновластие. И наистина, диктатурата на Хитлер изглежда равновластна. Той винаги е сред народа. Заобиколен от тълпи. Говори на живо, прави паради, вождът е сред народа, не по телевизията, както всяка сутрин в продължение на 50 години правеше Франко. навярно това е основната разлика между диктатурите, ако изобщо ги има, при равновластните народи, и тези при неравновластните. При последните народът е свикнал да го мачкат, да му диктуват какво да прави, и той ще изпълнява - ще недоволства, ще мрази вътрешно властта, ще я плюе в лични разговори, ще гледа да я измами, но винаги ще изпълнява по принуда. Немците са на другия полюс. Там почти всичко по времето на Хитлер бе направено по убеждение. Хората са убедени, че това е правилно, че така трябва, и го правят не по принуда, а от гражданска съвест, защото имат слюпо доверие в правителството си. А никак трудно не е на правителството да ги убеди, че е право. Защото немците традиционно вярват на властимащите.
-
Е добре де, нали има разпореждане на Хитлер. Офицерът изпълнява. Точно в това е проблемът - че немците стриктно изпълняват закона и не виждат нещата в тяхната пълнота. Трябва да прекарате един вагон с хора от т.А до т.Б. Ами прекарват се и никой не го интересува откъде идват тея хора, къде отиват, що са и какви са. Такова е нареждането и точка.
-
Мнозинството немци не са се интересували какво става с евреите след като ги предадат на властите. Не им е било работа. Има антиеврейски закони, и съвсем в техен дух немецът прилежно предава съседа си. Какво става с него и къде отива просто не му е работа да пита. Държавата си знае работата. И днес е така. какво става в камерите са знаели само малцина офицери. Те разсъждават по същия начин - такава е заповедта, трябва да се изпълни. Шефа знае какво прави. И днес в духа на този начин на мислене е напълно нормално да чакате няколко месеца да ви направят мебели в Германия. Къде отива прословутата немска изпълнителност и точност. Ами тук е. Задачата се разбива на малки задачи. Всяка задача си има изпълнител - един реже, друг боядисва, трети еди какво си. Никой по веригата не се меси ине се интересува то работата на другия. Просто си изпълнява своята част от работата и предава нататък. Да де, но Ханс дето боядисва се разболява, или излиза в отпуска. И мебелът престоява при него с месеци, перди да го предаде нататък. И със здравната система в Германия е същото. Все тесни специалисти, но никой не вижда пробемът в цялост.