alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Не виждам кое е смешното освен дребнавото заяждане за определени думи. Публикувал съм 45 теми със средна големина от 10 страници. Ако тези две изречения са единственото за което можеш да се хванеш, еми не е зле. ПС. Да се поправя, в Португалия няма комунисти, вярно е, има болшевики с португалски имена, провели масова национализация на земята и предприятията през 1975 и останали на власт до 1976. Значи да разбираме, че ситуацията в България е подобна с тази във Франция и Северна Италия. И българите сме подобни и живеем подобно на французите и италианците. Сигурно сега е мой ред да се смея. И ще помоля да не ми говориш на бе.
-
Значи искаш да кажеш, че ситуацията в България е идентична с тази в Италия и Франция, и българите сме французи и италианци. Ако това искаш да кажеш, защото така излиза, извинявай ама много наивно твърдение. За всеки е видно, че има съществени разлики между България и Франция именно в споменатите аспекти на темата. Съществени.
-
Благодаря, още една от най-известните и хубави песни на Карлуш ду Карму.
-
Коста Рика също, оправдава името си.
-
Темата е много интересна, дори поради самата идея, че някои културни различия са биологично заложени, пък няма значение кои са точно. Странно защо обаче не буди интерес у биолозие. За самоубийствата има друго обеснение. То се корени в степента на гордост, която има дадено общество. Гордите народи - американци, африканци, латоноси, араби, почти не се самоубиват, именно поради гордостта си. Най-високи са стойностите на самоубийства сред японци, източноевропейци, скандинавци - с подчернато ниско самочувствие и скромност. Това са резултати от световно проучване, провеждано над 10 години.
-
Обаче шофьорите, които не спират на пешеходна пътека в някой държави са 80%, в други под 5%. Хората които си хвърлят боклуци през прозореца в едни държави са 40-50%, в други - 0%. Неутчивите служителки и продавачки в едни държави са 70-80%, в други са 0%, защото там за това уволняват. От 45 столици, София е на 43 място по взаимопомощ, демек ако помолиш някого да ти помогне, щото си сакат или сляп, вероятността да стане е минимална - след софия са само Куала Лумпур и Джакарта. Резултатите са от екскперимент от 2007 г. Процентът хора, които плюят семки по земята също варира, в зависимост дали си в София, или Берлин. Статистиката може да продължи до безкрайност. И забележи, тука изобщо не става дума за идиоти, а за здрави и нормални, средностатистически жители.
-
Пък аз търся чистачка, която да изрине тоновете боклуци във входа на моя блок. И пред него. Не трябват очила, за да се види такова нещо. Впрочем, дойде една, изчисти жената, но така и не успя да си събере по 2 лева на апартамент, които й бяха обещали каза че сме били много лоши хора, и изсипа боклуците дето беше събрала. Българска му работа. Но тези неща не се забелязват от обикновения българин, ние сме с два диоптъра далекогледство. И култувата реплика от споменатия филм на дядото, дето играе баща на Парцалев - абе щом има яденье и пиенье, никой те за нищо не пита. ПС - дочут разговор на гише на гара Русе: пътник - извинети, туй ли ъ влака за София? служителка - Туй йъ пътник - значи да са качвам служителка - ам чи ако искаш си качвай, ако искаш ни съ качвай. Туй ни ъ моя работа.
-
Сега, ако се върнем към същината на дискусията, а именно твоето твърдение, че Португалия няма десетилетия социализъм, затова били други, ще ти кажа нещо, което би трябвало да знаеш. Португалия има половин вековен тоталитаризъм, който по същество по нищо не се различава от комунизма. Половин век живеят на купони, жържавата регулира тотално живота на обикновения човек, има тайн полиция, концлагери, има жителство - както тука, има дори вид кооперативи и икономиката е регулирана централно от господин министъра на финансите и върховен ръководител Салазар. Днес повечето възрастни са неграмотни, защото Салазар ги е пращал да работят във фабриките и образованието е било само 4 години. Епохата на португалския тоталитаризъм трае от 1928 до 1974, после две години комунизъм. Айде разправяй на друг какво имали и какво нямали и колко по-добре били от нас. Салазаризмът е травмирал португалеца точно толкова, колко и социализмът нас. Разлика няма. И въпреки това къщите им са красиви, а нашите не.
-
Всичко това което питаш беше направено. Но трая кратко. Ние доколкото си спомням не спорим колко било продължило, а изобщо имало ли е или не. И кооперации има, и остатъците от индустрията и тн. Всички от правителството бяха комунисти. И за твое сведение не успяха да направят концлагери, а затвориха десетките лагери, които беше построил Салазар.
-
Доларът се използва, но имат и балбоа.
-
Ами разбира се че го разглеждам формално, за две години малко неща могат да се направят, още повече че е пълен хаос в страната. Но фактите са факти, спорът ни е по-скоро фактологичен, отколкото практичен. Португалските полковници са си именно чисти комунисти, а политиката им се направлява от съветски емисари, придвидливо пристигнали в Лисабон седмици след революцията. И да полковниците са португалци, като Жоау Жардим например. Друг е въпросът, че както споменаваш, след революцията поргугалия а и испания се управляват повече от леви правителства, отколкото от десни. Пак ще кажа - политическият строй е едно нещо, а културата - съвсем различно. Стой се налага насила, а култура - не. На 8 септември сме капиталисти монархисти, а на 9-ти вече сме комунисти. Въпрос на дни. Културата обаче си ни е все същата и преди и сега. Не разбрах за каквъ расизъм говориш. Расизъм аз виждам в постовете на КГ125, който твърди че културата на черните африканци с там-тамите била нисша, а пък нашата била висша. Пълни глупости. А, и някакви културни нива споменава. На което аз се противопоставям категорично.
-
Ниското самочувствие е културна особеност на българина. Не е нито ниска, нито висока, нито висша, нито нисша култуа, защото такива неща не съществуват. Просто култура, българска култура. Аз пък смятам, че мнозинството португалци, поне възрастните, които познавам, помнят много добре. И са травмирани. Преди 7 дни присъствах на една доста интересна дискусия на тема: комунизма в португалия след революцията на карамфилите, с участие на двама професори от университета в Куимбра. Айде кажи къде в Португалия къщите са неугледни.
-
Не знам какво се е възцарило, но Португалия се управлява почти две години от комунистическо правителство, което национализира земята и индустрията. Ние не говорим за възцаряването на някакъв строй, а за чисто формалния въпрос има ли комунстическо парвителство или няма. Какво е успяло да наложи или не, е съвсем друг въпрос. Ако не знаеш Декларацията за правата на човека е приета за една нощ. Нещо друго неясно?
-
Виж сега. Въпрос на култура е дали ще посочваш слабите си страни или не. Една от най-положителните качества на българина е неговата самоирония и самокритика. Това ливанеца или гръка никога няма да направят, защото са с прекалено раздуто самочувствие. Ние не плюем българите. Само описваме какви са. Това е. Примерно от моя блок постоянно летят боклуци от прозорците. Еми летят, какво да направя. А съседите ми се изсулват на стълбището. Аз не плюя никого. Само споделям. Това е.
-
Не разбрах. Стой се сменя за часове. Това е формална стъпка. Културата обаче не се променя така лесно. Ама това са две различни неща. Строят най-лесно можеш да смениш. А културата не. Какво не е ясно за Португалия. Група крайно леви полковници правят пуч, превземат казармата do Carmo и обявяват комунистическо правителство. За месец два национализират къде що има. Развяват си коня две години.
-
Ами да, земята е национализирана, правят и ТКЗТа, наричат се cooperativas agricolas, национализират се и всички хотели, и фабрики. За период от половин година партията национализира всичко. "este sucedeu-se um período de confronto político muito aceso entre forças sociais e políticas, designado como Processo Revolucionário em Curso, com especial ênfase durante o Verão de 1975, a que se chamou Verão Quente, no qual o país esteve prestes a cair num novo período de ditadura, desta vez de orientação comunista." Днес най-известният португалски писател, Жузе Сарамагу, е виден комунист, и политически деец от времето на правителството на националното спасение. А типично за епохата след Салазар португалско име, днес фамилия, е Тавареш, изкуствено наложено по съветски образец. Но това са само подробности.