alvassareiro

Доста повърхностно разбиране. Помисли - а българите и циганите колко богат вътрешен живот имат, та да си хвърлят боклуците през прозореца и по тротоара? Поддържането на общественото пространство е корелант на колективизма. Корелацията между двете е - 0.70** Колективистите поддържат само дома си, не ги е еня за общото. Разликата в манталитета изобщо не се дължи на религията. Но това е друга тема.

Товорим за две различни култури. Американеца лесно губи работа, и веднага, ама веднага и много лесно намира друга. Не живее на помощи. Не се окопал с десетилетия на някоя мизерна службица, а иска да расте. Не чака баба му от Горна Малина да го издържа. Още в началото американеца наема къща с басейн, купува скъпа кола и тн. защото иска да живее така и в името на това е готов да работи цял живот, за да го запази. Тази потребителска култура на кредита е синтетично свързана с американската култура на себеудовлетворяване на монента - нещата не могат да чакат, искам ги тук и сега. И за тях съм готов да се утрепам от работа. Тука братко няма такова вещо. Въпросът кой къта от заплата и кой не къта е достатъчно добре изучен. Има статистика за спестовността. Първенци са японците които спестяват 27% от БВП. САЩ са към края на графата с 10%. Ами не кътат там, консумират на момента, културата им е такава - култура на краткострочната ориентация, на себеудовлетворяването на момента. В Япония е обратното - себеподтискане и дългосрочна ориентация, която включва спестовност и инвестиции в образованието, в т.ч и средно. Поради тази причина в САЩ средното им образование куца. Данни за спестовността в световен мащаб за 2008 http://www.economywatch.com/economic-stati...centage_of_GDP/ Та да отговоря на въпроса ти защо в САЩ не наемат малка стаичка, докато скътат парички за повече, нека кажем: Спестовността зависи преди всичко от културни фактори.

http://www.itu.int/ITU-D/icteye/Reporting/...intLanguageID=1 http://www.itu.int/ITU-D/icteye/Reporting/...intLanguageID=1 Представително проучване за мобилните телефони, от което е видно, че в България има повече отколкото в Белгия. Тиии поразходи се малко из страната или из града, и виж антените, неизмазаните мастодонти и боклуците по улиците. За това статистика не ти трябва. Друго представително проучване: Kotler nd Armstrong 2001, p.171: "Hispanic customers in the USA tend to bye more branded, highter quality products - generics do not sell well to Hispanics...Blacks place more importance on brand names compared with native white americans" Заповядай - обясни моля кой и защо отдава по-голямо значение на марката. Какво друго представително проучване те интересува? Тука спорът не е кой живее на кредит и кой не, въпросът е като вземат кредит, за какво се използва - за покриване на луксозните потребности от мобилен и плазма и скъпа кола като в Бг, или първо се плащат сметките, ипотеката и заемите, и тогава купуваш дрънкулки, като в капиталистическия Запад.

Никой не спори че купуват на кредит. Но теглят кредит само ако имат сигурен доход и са сигурни, че могат да го покрият. Тук не спорим кой взима кредит и кой не. Спорим за това, че в България хората често купуват луксозни стоки само от гъзария, без да са си покрили елементарните сметки. На Запад всичко има градация. Купуваш това, което ти е по джоба. Ни повече, ни по малко. Дори и на кредит. Само че и кредита ти е по джоба, според работата.

Такива неща се обсъждат, защото става въпрос за култура. Американците и германците купуват скъпи и нови мобилни, но само ако могат да си го позволят и само след като са си платили сметките за наем, ток, вода. В България хората не си плащат с години тока и водата, защото нямат пари, но за един скъп мобилен или плазма взимат кредит и веднага купуват. В Америка и Европа първо печелиш, и чак след това купуваш според приходите. В България хора дето нямат 5 лева в джоба купуват като луди скъпи дрънкулки. Има все пак малка разлика. Вярно е че къщите в САЩ често са паянтови. Но айде сравни една дървена американска къща в предградието с неизмазаните и грозни мастодонти по българските села. Разликата е от небето до земята. Това е така, защото американеца и българина имат два противоположни манталитета.

Сега нещо пак по темата. Именно холистичното мислене и гъвкавостта на културата, типични за Източна и Югоизточна Азия са причина там САЩ да не се демонизират. Въпреки, че бяха в открита война, само 2 години след края й Япония прие без съпротива американското влияние, откриха се концерни, нощни клубове, заведения, и всеки втори японец днес говори английски. Подобно е днес положението във Виетнам и Китай - традиционни военни и идеологически врагове, но това не пречи тези азиатски държави да приемат без никаква съпротива всичко американско - музика, икономически строй, филми, начин на живот - въпреки че само сдо преди 30 години се стреляха. Защото в Източна Азия не съществува деленето на добри и лоши. Така ще стане и в Северна Корея. Любопитно е да се отбележи, че и днес режимът в Пхенян не демонизира САЩ. Те са политически враг, но в никакъв случай не и символ на злото, ос на злото и тем подобни измишльотини на Буш. Защото традиционното корейско съзнание на дели света на добро и лошо, правилно и неправилно. Но не така стои положението с арабския свят и Иран, където властва абсолютисткото мислене. В Иран сащ са демонизирани, символ на злото. В самите САщ, също страна с абсолютистка и монументалистка култура, ситуацията е същата - Иран са ос на злото. И в двете култури - американската и иранската - светът е възприеман в черно-бели краски - ясно е че ние сме добрите, а те - лошите. Но понеже и двете са монументалистки, никоя няма да отстъпи и именно в това се състои сблъсъкът на цивилизациите. Сблъсък на две монолитни култури, всяка възприемаща се като символ на абсолютното добро, правилно и справедливо, и същевременно възприемаща другата като символ на абсолютното зло, грешно и несправедливо, и никак готови да отстъпят. Този феномен не се наблюдава в Япония, Северна Корея, Китай, Виетнам, където паради гъвкавото си мислене възприемат без проблеми американското влияние, въпреки горчивите спомени от воините и където хората не са научени да възприемат света в абсолютни краски на добро и зло. Всичко е функция на холистичното мислене и гъвкавост на културата, които са вековни ценности - днес сме врагове, утре в зависимост от ситуацията ще сме приятели. Както казват в Индия - ние сме месоядни вегетарианци.

Нямаш представа колко грешиш. Комунизмът не може да те направи нещо различно от това, което си по принцип. Кубинците са "мързеливи тарикати" много преди да помиришат комунизъм. Всъщност цяла латинска америка са мързеливи тарикати, като първенец по мързел е Мексико, и с комунизъм и без комунизъм. Тук говорим за нещо много по-дълбоко и сериозно, а именно културни ценности, формирани векове наред. Именно тези ценности направиха кубинския комунизъм толкова различен от китайския.

Не мога да разбера как говориш за пъстрота на хуманитарните явления и цяла гама от обективности и конкретности, а в същото време не разбираш, че има различни култури и различни общества по света и именно в това се състои пъстротата на явленията, за които говориш. Си, ещимаду сеньор КГ125, ако имаше възможност да попътуваш по света щеше да се увериш, че всяка страна има своя реалност.

Чакай сега. как така кой е по-адекватен на реалностите? Значи американският монументализъм е адекватен в американската реланост, японската холистичност и себезаличаване са адекватни в японската реалност. И едното и другото са създадени от съответните реалности. Това са два съвсем различни начина на мислене, които са създадени в две съвсем различни краища на света, в които има съвсем различни природни и социални условия. едното важи за едното място, другото за другото място. Ако вземем американският монументализъм и го приложим на японска почва е това му се вика неадекватност. както сега взимаме американските теории за пазарна икономика, мотивация на персонала и тн и ги пльосваме в България. Ама чакай те бе, България не е Америка. Българите не са американци, тука има различна култура. Мисля че съм ясен. Айн Ранд е типичен представител на американската култура и това личи от основните й фолософски възгледи - капитализъм до дупка, як индивидуализъм и лидерство и тн. Ако си беше останала в Русия на дали щеше да основе нова философска школа.

Търпимост и толерантност няма нищо общо с явлението за което говорим. САЩ имат абсолютистко мислене и са толерантни и търпими, арабските държави също са с абсолютистко мислене и са крайно нетолерантни. Едно е да си толерантен и търпим към другите. Съвсем друго е да виждаш или да не виждаш ясно разграничение между добро и зло, правилно и неправилно. Това са две съвсем различни културни измерения. Първото е свързано с индивидуализма, а второто - с монументализма. има категоризация на страните по индекс на монументализъм. поразтърси се малко и ще ти се изясни.

Сега искам да кажа нещо по темата. За абсолютното зло. Стремежът светът да се възприема в черно и бяло, да се вижда една ясна граница между добро и зло, правилно и неправилно, е характерен само и изключително за монументалистките култури, или с други думи - културите на себеизтъкването. Такива култури са близкоизточната и американската. Но такива не са азиатските, затова и в техните религии няма дуализъм. С други думи, ясната граница между добро и зло, правилно и неправилно, се свързва с високото самочувствие и стремежът към себеизтъкване, а оттук - и с консерватизма в обществото и високата религиозност. Типичен пример в това отношение е инквизицията. Конкретно във филмите абсолютисткото мислене и разграничаване на добро и зло не е характерно за западния свят, а за американската култура. В европейските филми липсват супергерои, и е много трудно да се определи кой всъщност е лошият. В американското кино тези неща са ясни още от самото начало, поради монументалистката култура на САЩ. Нека дам един пример. Във всички американски филми Хитлер е представян като демон, чудовище, някакъв нечовек, полуизвънземен. В немския филм за Хитлер - der Untergang - той е представен като човек. Ами той си е човек, а не чудовище, и точно това е гениалната идея на режисьора. Че в определени моменти и при определени условия всеки един от нас може да стане Хитлер. Той не е пратен от извънземните да унищожи земята, а чисто и просто е плод на човешката природа. В САЩ Хитлер е чудовище, нещо неземно, почти митично, и няма нищо общо с човешкото.

Корабите на Гърция не плават покрай крайбрежието, а отплават от него. без 15 000 км крайбрежие нито един кораб не би могъл да отплава. България без социализъм щеше да има АЕЦ колкото имаше тежка индустрия преди 1944г.

Без социализъм България даже нямаше и да сънува за атомна енергетика, ти говориш за 2 два блока. Да не би случайно корабния тонаж на Гърция да се дължи на известна степен на факта, че тя има 15 000 км крайбрежие?

А може би по-скоро да нямаше да има. Както Гърция няма. За какви размери става въпрос. Или има, или няма. Какви са тея размери?

Не разбира се, но ако нямаше соц, в поне в България нямаше да има атомна централа.

Тук се намесва един по-сериозен и интересен въпрос. Всички сме запознати с пирамидата на потребностите на Маслоу. Често обаче в училище пропускат да ни кажат, че Маслоу е американец, че и евреин. Това означава, че това е адна доста етноцентрична и оттук, субективна теория. Тя отразява потребностите на американците, а те са изключение, самотен и изолиран клъстър в културната карта на света. С една дума - пирамидата на Маслоу е неприложима в този си вид в 80% от света. Първо, защото в българия, и в Източна Европа, пирамидата не е пирамида, а е трапец - пилсват й последните два етажа - за признание и за развитие. У нас практически малко хора се стремят към развитие - като станат на 40 години, умира целия ентусиазъм, и следващите 20 години са топлене на стола и очакване на пенсия. Второ - в българия и страните като нашата често първо се задоволяват луксозните потребности, дори когато някои от основните не са задоволени. Хората купуват скъпи мобилни, коли, маркови дрехи, често на кредит, а нямат пари да си плятат тока, парното, водата и наема. Значи той живее в неизмазана къща, няма прозорци на втория етаж, с една дума няма покрив над главата, обаче има сателитна цифрова телевизия. Е какво е това? посоката на задоволяване на потребностите май е отгоре надолу. Или човека има натрупани с месеци сметки за ток, вода, наем, има опасност да го изритат от квартирата, да му спрат тока и водата, тегли кредит и си купува плазма, вместо да си покрие сметките. За незапознатите с теорията на Абрахам Маслоу - ето я пирамидата на ценностите:

Тук вече съм съгласен, вече сме на една вълна. С едно изключение - първото твърдение. Често хора с чисто нови и модерни апарати, компютри, и тн. нямат и най-малка представа как да ги използват, или ползват минимума. Иначе всичко което си написал, с изключение на първото, се вмества прекрасно в определението - приписано обществено положение.

Проучване сред познаните не става. Трябва представителна извадка. Аз пък познавам доста преподаватели, които гледат телевизия винаги когато могат, въпросът е какво гледат.

Може би няма да изненадам никого, ако споделя един пример. Познавам хора, и то не малко, които са безработни, по цял ден си седят вкъщи, нямат пари за нищо, изключили са си стационарния телефон в дома, защото не могат да си плащат таксата от 7 лева на месец, но държат да имат мобилен, някои от тях имат и по два три, и то доста нови, и ги сменят като "остареят", въпреки че им излиза по-скъпо. e това какво е?

Това не е толкова важен въпрос. Познавам хора, които никой не търси, и те рядко търсят някого, но това не им пречи да имат последна марка мобилен апарат, и настояват да е с блу туут, въпреки че не знаят да го използват. това дали ти търсиш или теб търсят няма никакво значение. защото и за двете ще свърши работа някой по-старичък апарат. Но не - бългрите настояваме да е супер модерен, с хиляда функции въпреки че не знаем да ги използваме, еди коя си марка да е, и да го сменяме регулярно. Главният въпрос е, защо българите - и преди всичко голяма част от тези с ниски доходи - имаме подчертана склонност към маркови стоки и показност, по-висока от тази при богатите страни? Забелязвали ли сте традиционният ритуал на българи, сядащи на маса в кафене - първото което правят е да си извадят мобилните и да ги поставят ритуално на масата, така че всички да видят кой с какъв е.

А стремежът, на който съм свидетел постоянно, да се сменя телефона, защото вече бил демоде, на какво е функция? и още въпроси - нима в канада и Австралия да нямат служебни телефони. Вярно, там хората общуват по-малко с роднините си, но пък общуват много по-интензивно с непознати, в т.ч и по телефон. И все пак в Гърция имат повече мобилни отколкото в Австралия.

Ето типичен пример за българския манталитет и сремеж към приписано обществено положение. В момента се върти филмчето Войната на таралежите. Децата искат да си построят игрище пред блока, но един очилат чичко, току що върнал се от Северна Африка, си е паркирал чисто новия Опел на игрището и смята да си строи гараж на мястото, отредено за сопортна площадка. Чичката е манияк за колата си - да не му я издраскат, откраднат, и постоянно пищи, че нямало части за нея в България. Същевременно не я кара, а ползва служебна Волга. и сега ключовият въпрос - за какъв дявол му е кола, която не кара, и за която няма части в България. Очевидно за гъзария. Да се покаже. Опелът за него е статусен символ, не практична нужда. Ето това е мнозинството българи.

Наистина броя телефони може да зависи от няколко неща, сред които е степента на колективизъм в едно общество - колективистичните култури са заинтересовани да поддържат постоянно контактите си с близки и роднини, а ако към това добавим и цените, много хора имат по два три телефона за всеки оператор. Но не е само това. В редица бедни страни с голям брой мобилни на глава от населението хората живеят с цялата си рода, близо до повечето си приятели и имат всекидневни интензивни лични контакти с познатите си, та да не им се налага да говорят често по мобилните. Въпреки това имат по два три телефона. да не говорим, че мнозинството хора имат мобилни, въпреки че имат и стационарни телефони, които вършат перфектна работа да ги свържат с близки и роднини. Но дори и така да е, това не може да обясни защо бедните страни като нашата имат по-засилена склонност към маркови стоки, отколкото богатите. И наистина, защо иначе чернокожите, латиносите и китайците в САЩ купуват повече маркови дрехи, бижута, коли, съпи телефони, отколкото местното население. По същата причина в България се купуват дипломи. В западна европа една купена диплома без знания срещу нея е напълно безполезна. У нас не е така - не е важно какво знаеш, важна е дипломата. По дипломата съдим за човека и му приписваме определени знания или незнания. Приписано обществено положение. Твърдението ти, че простотията е правопорционална на телевизионните канали би имало смисъл само ако го подкрепиш със статистически данни. Иначе е в сферата на предположенията. Не е важно колко телевизия гледаш, а какво гледаш. Простият гледа 12 часа Планета, а "умният" или по-малко проястият - Нешънъл Джиографик или Хистори.

Ами горе-долу по същата причина, поради която чернокожите и емигрантите в САЩ показват по-голяма склонност към маркови дрехи и скъпи коли, отколкото местното население, и като цяло бедните южноевропейски страни и някой от Централна Америка имат по-голям брой мобилни телефони от колкото богатите западноевропейци, канадци и американци. Говорим за едно от явленията, което е корелант на колективистичната култура - приписаното обществено положение. За редица жители на бедните колективистични култури мобилните телефони, сателитните чинии, марковите дрехи, скъпите коли, са просто статусни символи, а практическата функция е на заден план. Чрез тези дрънкулки показваме статус, приписано обществено положение. Или както съм казвал и друг път, от антропологична гледна точка няма голяма разлика дали ще извадим скъп джиесем на масата пред приятели, или ще си пробием бърните с най-голямата сламка, както правят североамериканските, а и не само те, индианци. Интересно е обаче кои са тези статусни символи. Това са дрехи - в колективистичните култури винаги има засилен стремеж към шаренията и кича - цветовете традиционно са израз на статус дори в животинския свят - в западните страни дрехите са изчистени от към цветове. Колкото по-висок е индексът на колективизъм, толкова по-шарено става. Накити, палта от лисици и норки, ланци, обеци, татуировки. Скъпи коли, а ако не са скъпи ,задължително със тъмни стъкла, мобилни телефони, и както казваш Невски - БУЛСАТКОм. Кое е общото между всичко това. Или да задам въпросът по друг начин - защо БУЛСАТКОМ, а не интернет? Ами защото сателитната чиния се вижда отдалече, а интернетът не. Важното е да внушим респект с всички видности и материални придобивки, които имаме, често купени на кредит, или просто взети на заем. В софия има магазини, които предлагат маркови чанти под наем - плаща се на час разходка с чантата по Витошка. Не е важно да е удобно, важното е да ни видят. Няма да е пресилено ако кажа, че приписаното обществено положение е може би най-силният фактор, който определя потребителското поведение в бедните колективистични култури, като българската. Забележете - абсолютен първенец по мобилни телефони на глава от населението в Европа традиционно е Гърция. Канада и Австралия са далеч назад. За гърците мобилният телефон е статусен символ, внушава респект, създава впечатления у околните. За канадеца телефона е просто необходимост. Ако няма с кого да говори, а той често няма, защото е индивидуалист, просто не му трябва телефон. Неизмазването на къщите е горе-долу по същата причина, поради която има толкова грозни фасади в градовете, разбити тротоари, изоставени стари коли по улиците, боклуци и мръсни стълбищни площадки. Фасадата на дома често се възприема като част от общественото пространство, а то в колективистичните култури, е нещо чуждо, нещо външно спрямо "нашето". Логично е то е да занемарено. Но вътрешността вече си е наше, затова се поддържа. Наистина за поддържането на общественото пространство са нужни пари, не само индивидуалистична западна култура. Но дори така, как иначе можем да обясним ситуацията в Гърция и Словения - държави със сходен БВП, които показват изумителен контраст в това отношение.

Благодаря ти много. Песните са прекрасни, текстовете също. Ужасно харесвам този изпълнител, и съвсем случайно го открих в нета. Колекцията ми нараства