alvassareiro

Не е вярно. католиците португалци защо са по-назад от словенците? Единственото нещо което оказва влияние е формата на организация на труда. Хърватска и Словения още от ранното Средновековие търгуват със запада и се влияят от германия, австрия, венеция. Сърбите обаче не. Няма разлики между източни и западни немци. Нагласите и поведението е напълно идентично и държа да го подчертая дебело.

Това няма нищо общо с институциите. Хърватите са под турска власт по-дълго отколкото под австрийска, но не стават турци. Хърватите по принцип още преди турците имат по-различна, по-западна и буржоазна култура. Институциите ВЪОБЩЕ НЕ ГЕНЕРИРАТ КУЛТУРНИ ПРОМЕНИ. ИНСТИТУЦИИТЕ СА ПЛОД НА КУЛТУРАТА. затова има такова изобилие от институции и норми в света.

Е колко помаци има? 1-2 %, да не говорим че помаците не са българи, а потомци на арменци тондакрити, които и преди турците си патят от българите. Много малко българи приемат исляма да кажа. Исляма приемат тези дето не са били чисти българи - арменци, павликяни, и тн. От всичко което изреди е видно колко ограничено е турското влияние върху българите.

Но не и в манталитета. То и София е била като Париж през 30-те щото идват френски майстори, ама не сме французи нали. Най-лесно е да оправиш сградите. Най-трудно се оправя манталитета

Разликата се дължи на индивидуализма, който унгарците развиват по време на австрийската империя.

Не. Ние 500 години сме били с набито канче, но не говорим турски, не сме турци и не сме мюсюлмани.

По кое виждаш? По сградите ли? А по нещо друго?

Не, не са един народ. Както и индийците не са един народ. Корея Япония Тайван си приличат с Япония защото имат сходна среда - природна, икономическа и тн. Хонгконг обаче няма нищо общо с англия. Той е типична китайска култура.

Ами защото австрийската и хърватската култура са сходни по принцип, формират се в сходни условия. Спомни си за хърватските градове републики още през средновековието. Австрийците найстина повлияват на словения и хърватска, но това влияние не би било толкова силно, ако местната култура не беше сходна по начало. Те само я закрепват. До колко ще приемеш чуждото влияние зависи преди всичко дали културата ти е сходна с него, или не. във втория случай влиянието се блокира.

Не. хърватите изпитват силно австрийско влияние, и в резултат са доста напред в индивидуализма си от сърбите. религията тука не влияе. Още повече че и едните и другите не са изповядвали религиите си през османското робство. Хървати и словенци са една крачка на пред в бурзоазното си развитие и индинидуализма, поради средноевропейското влияние. А и както казваш, различни са. Въпреки социализма.

Ето пример за влияние на културата върху езика. народи с ниско самочувствие нямат дума за гордост. Българската дума гордост е заемка от руския, но и там тази дума има силнонегативна коннотация, идва от славянското grd което значи грозен. Свързано е и с латинското godus което значи глупав.

Ами даването на бакшиш е пряко свързано с гордостта. Народи с ниска гордост като западноевропейските не дават нищо. Най-добри в това отношение са гордите американци, англичани и забележи - евреи.

Но корупция и подкупи има и преди турците. Корупцията е особено характерна за колективистичните култури. Имаме си и българска дума - подкуп, което показва, че това си е типично българско явление. За бакшиша е малко по-различно. Себезаличаващи се култури като българската и японската нямат навика да дават бакшиши, тъй като имат ниско самочувствие. Горди култури като турците и арабите имат. Затова в българския няма дума за бакшиш. Но това, че сме взели една турска дума още не значи, че сме променили културата си. Защото все още даваме повече подкупи, отколкото бакшиши.

Сега, когато говорим за влиянието върху културата, нямаме предвид храните, дрехите, къщите, а културните характеристики на хората - т.е техния манталитет. Нито едно от петте културни измерения на българите не се е променило под влияние на турското робство. Промени има обаче в храна, дрехи, къщи. Но в контекста на културологията, това не са сериозни, а само козметични, повърхностни пормени, които не засягат ядрото на културата.

Нека дам хипотетичен пример за културна промяна. В резултат на индустриализацията се разпада родът. това води в много дълъг период от време до индивидуализъм и спад в религиозността, както и ниски нива на национална гордост. Ако има интерес ще обесним логическите връзки. последните две обаче са друго измерение, наречено монументализъм. Значи развитието на индивидуализъм води до спад в монументализма. И сега друг въпрос - ако развием индивидуализъм и родът ни се разпадне, по-щастливи или по-нещастни бихме станали? Ако приемем, че щастието е корелант на друго измерение? Изобщо, кой е по-щастлив - тези със сталбилна родова система, или тези при които родът се разпада?

Установените днес няколко културни измерения включват абсолютно всички аспекти от живота - всяко измерение е съвкупност от милиони и милиони феномени, между които има коефициенти на корелация.

Ако искаш още доказателства, или някоя взаимовръзка не е ясна, питай ясно и точно - това защо е така, а не е по друг начин? Ще отговорим. И би било полезно за всички

КГ125, това твое признание след около половин година увещаване е една малка стъпка в нашия скромен на форум, но голяма за културологичната мисъл. Културната промяна е възможна, както казахме, само в посока от колективизъм към индивидуализъм. Това никак не е малко обаче. това означава буквално хиляди малки промени във всекидневието на дребния човек. Но и тези промени настъпват тромаво и бавно, пример Япония, и то само при нужните за тази промяна фактори. Гумильов сме го поставили в зората на зараждащия се колективизъм и там има големи достойнства. Всичко което казахме, е по темата. Разделението изток запад не е ли Гърция-Потгугалия и Англия-Япония? И все пак говорим за Средновековието, нали така?

Напротив. Досега говорихме за споменатия период и то с успех през призмата на културните измерения.

Хофстеде се занимава със съвременни междукултурни изследвания. Изследва особеностите на културите в настоящето. Причините за тези културни особености обаче се крият в миналото и се отнасят далеч далеч назад. Акцентът обаче е именно върху настоящето.

Ами това е навярно 1. Формата на организация на труда 2.Влиянието на околната среда 3. Количеството допамин в мозъка Но и в двата случая, трябва да престоиш доста дълго под ефектите на средата, за да се промениш.

Нека не бъркаме културните измерения. Едно е да си тревожен. Друго е да си неравновластен. Трето е да си индивидуалист. Между трите няма никаква връзка.

Не, чакай, римляните не са минали от спокойствие към тревожност. Минават от равновластие към равновластие, което е различно. Не бъркай измеренията. В случая с Япония, нейната индустриализация, все още обществото е силно колективистично и за индивидуализъм трудно може да се говори. Това е доказателство колко мудна и бавна е културната промяна, дори при промяна в икономическата среда.

Но можеш, докато едни строят замъци и катедрали, други да имат вече влак и са по-близо до компютъра от други. Откритията на коперник и хус не се възприемат масово от тревожното общество, а ги горят на клада. В Англия няма нито един изгорен изобретател и учен. Това не е ли култура. Всяко общество има умове. Важното е какво въздействие имат. Дали ще ги изгориш, или ще ги използваш, за да направиш индустриална революция. Откритието на Гутемберг е съвсем в духа на немската култура - той не открива нещо напълно ново, а просто усъвършенства - взима щампите с мастило, използвани перди това, и ги слага всичките на едно място. Внася едно подобрение на стария начин на печатане. Културата се променя изкючително трудно. Пример си ти. Имаш неопровержими аргументи на среща си, но продължаваш да въртиш старата изтъркана плоча - историчесакта конкретика, тн..... Единствената културна промяна е възможна в посока от колективизъм към индивидуализъм. Само там.

Не, защото освен че са тревожни, японците имат една културна черта, която южна европа няма - жертвоготовност, или конфуциански дух, оформена като самостоятелно културно измерение.