alvassareiro

На тяхната спокойност. Англосаксонското право е коренно противоположно на римското. Римското право, към което и ние принадлежим, се основава на това, че трябва да предвидиш във закона абсолютно всички възможни ситуации. Английското е точно обратното. Никой нищо не предвижда. Всеки случай се разглежда по отделно. Търси се аналогия с предишни и подобни нему, а ако няма такава се решава според конкретиката и става прецедент за следващи подобни. Затова англосаксонското право е по-ефективно от българското, защото не дава основание за вратички в закона.

Ами навярно го обяснява. Интересно е обаче връзката между тревожността и предприемачеството. Би могло да се очаква, че тревожните народи ще избягват свободната икономическа инициатива, защото тя е свързана с риск, несигурност, авантюризъм, и ще се осланят на старото и проверенето, сигурното и спокойното, било досега. Статистиките показват обаче, че най-много дребни предприемачи и фирми има именно в тревожната част на Европа - Гърция, Италия, Португалия, Испания, дори у нас. Големите консорциуми, корпорации, фирми са характерни повече за спокойните Швеция, САЩ и Англия. Как да си обясним това. Едно от обясненията е, че наистина тревожните народи избягват свободната лична инициатива а риск. Но поради тревожността си, техните жители се сработват много трудо и мразят задружната работа. Те са заядливи, избухливи, недоверчиви, завистливи и мразят задружния труд - все черти, дължащи се на тревожността и харатерни за Южна Европа, но не и за Севера. Затова хората на юг предпочитат сами да си направят фирмичка при първия въжможен случай - гаражче, магазинче, отколкото да им се налага да работят с колеги в група. Така стресът породен от риска и новото се възприема като по-малкото зло от стресът, причинен от задружната работа. Това се подсилва и от силното неравновластие във фирмите на южна европа, където вилнее авторитарният шеф и натиска служителите си постоянно. Всичко това обяснява ориентацията на тревожните и неравновластни южноевропейци към дребния бизнес и предприемачество. Просто стресът от противното е по-голям.

Ами отиват в София, защото Копривщица, Котел, Панагюрище, Трявна западат. Иначе защо се ходят към София.

Не е вярно. Нито една политическа или религиозна рамка не променя културата ако не й пасва. Нямаш никакви примери за това. Аз пък имам. Съпротивата не е да се вдигнеш на бунт. Съпротивата е тихо и продължително отхвърляне на всичко наложено отвън, което често проличава след векове. Какво имаш предвид с римляните. Римляните налагат правната си система на тревожните средиземноморски народи, и те с радост я приемат, защото отчаяно искат правила и норми. Тази правна система също е рожба на римската тревожност. Но римляните не успяват да я наложат на спокойна Англия, поради което днес АНГЛИЯ НЯМА РИМСКО ПРАВО, а англосаксонско, напълно в хармония с културата си. Даже е конституция няма. Това дали ще имаш компютър, а не замък, го решава само и единствено КУЛТУРАТА.

1. Конните народи в никакъв случай не може да се твърди, че развиват индивидуализъм или капитализъм. Това е очевдино и без доказатаелства нали така. Те развиват търговия не защото са спокойни или тревожни, а защото нямат с какво друго да се прехранват. Т.е принудени са. Изобщо спокйствието и тревожността нямат голямо отношение към това дали развиваш търговия или не. ЕДни от най-големите търговци в историята, финикийците, са изключително тревожен средиземноморски народ. Причините за спокойствието и тревожността не са изяснени напълно. Може би става въпрос за различни количества допамин в мозъка на отделни популации. Нека видим кои днес са потомците на конните народи и да сравним индексите им по тревожност и индивидуализъм. 2. Индивидуализмът няма нищо общо с това, което си описал в точка 2. Просто неволно правиш буквулно тълкуване на термина. Индивидуализмът се заражда с развитието на търговия, капитализъм и индустриализацията и е сравнително късно явление, чиито корени се губят към 10 век на север. Връзки между индивидуализъм и спокойствие няма. ЕДно от основните правила в културологията е липсата на статистически и логически връзки между измеренията. 3. Конните народи се отличават със силно неравновластие. 4. Това което си описал е типичен пример за неравновластие. Връзка между тревожност и неравновластие няма. Виж Китай - типична деспотична страна от хилядолетия, но първенец по спокойствие в света. 5. Не разбирам връзката която цитираш. Все пак, не ми се иска да говорим какви са били народите преди 1000 или 2 000 години, защото измеренията за които говорим са се формирали все още. Нека видим какви са потомците на тези народи днес. Струва ми се, че оплитаме ужасно много неща. За причините за повечето културни изремения, прочети: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

1.Технологичното развитие или вътрешното генериране на технологии, както видяхме от вчера, е зависимо изключително силно от културата - спокойни откриватели и тревожни последователи. 2.Политическата рамка е в пряка връзка с културата, тъй като културата се проектира върху рамката. Ако имаме наложена рамка, от културата зависи дали обществото ще й се подчинява или не и какъв ефект ще има върху него. Испанския абсолютизъм владее Холандия, но това не прави холандците нещо по-различно от това, което са. 3. Правната рамка пък е напълно свързана с културата. Изцяло и на 100%. 4. Ценностната система е сто процента проявление на културата.

Израелската култура е много интересна, предвид влиянието на различни фактори. Въпреки че е типично близкоизточна култура, и цялата религия и древна история е пропита с неравновластие, днес Израел има едни от най-ниските индекси на неравновластие. Ето данни за страната: Power distance index - 13 Uncertainty avoidance index - 81 един от най-високите в региона Individualism 54 - за сравнение Гърция е 35, а Египет 38, Швеция 71 Masculinity - 47 което не е висока стойност. Да си припомним жените в армията и жените министри и министър-председатели. Значи с изключение на по-високия си индивидуализъм и равновластие, израелската култура не се различава съществено по другите измерения от арабските си съседи - силно тревожна и женствена култура. В редица други аспекти, като монументализъм, стабилност на Аза, стремеж към съревнование и себеизтъкване, гордост и религиозност, еврейте се доближават до американската култура. В други аспекти, като тревожност и себеподтискане, са близки до арабската. Един от ясните показатели за себеподтискането на чувствата, желанията и емоциите, е пестеливостта. Кой е по-пестелив от евреите на този свят?? Горе долу очертахме особеностите на еврейската култура - тревожна, горда, стабилна, себеподтискаща се, мека, съревноваща се, равновластна.

И в което се проявява най-добре описаното от Хофстеде избягване на несигурността, причина за ипотечната криза в Испания днес.

От всичко това може да се заключи, че икономическото развитие сега или в минолото се дължи предимно, основно и генерално на културните особености на народите и по-точно е свързано с културни измерения като 1.Индивидуализъм и развитие на вътрешна причинност 2. Спокойствие и стремеж към откривателство 3. Равновластие и избягване на монополите И трите съществуват в Англия и Холандия.

В общества, където прехрана се вади от земята по традиционен начин, без нови технологии, възможностите за успех са ограничени. Човек може да добие само толкова, колкото дава земята и няма начин да увеличи дръстично добива. Реколтата е силно зависима от външи фактори – суша, дъжд, климат, вредители. Добивът зависи от обема на земята, а той е пердопределен по рождение – имаме толкова, калкото сме наследили. Бедният е беден, богатият е богат, не защото работи, а защото е наследил нещо. Единственият начин да забогатееш е чрез късмет – да намериш делва с пари, или да се ожениш за царската дъщеря. Това е “теорията на ограничените средства”, която учи, че човек няма нужда да се напряга повече от това, което му е дадено по рождение. Тогава откъде се е появила вътрешната причинност у богатите западни народи, които също са се прехранвали от земеделие и скотовъдство? През Средновековието селското стопанство не е единственият важен, а и основен поминък. Има търговски центрове, най-вече разположени с излаз на море. Едни от първите търговци са викингите, които от 9-12 век интензивно търгуват с Русия и Европа. Всеки скандинавец, който е имал излишък от производството си, е можел да го вложи в задмарска търговия. Така още по викингско време скандинавците имат акционерни дружества – влагали пари в търговски предприятия и участвали в подялбата на печалбата. Основна причина за развитието на търговията е била принудата. Скандинавският полуостров няма благоприятни условия – главно климат и почви – за земеделие. Това, наред с нарастналото население, накарало хората там да търсят други начини за препитание. Още през 9-10 век Норвегия предприема изследователски, военни и търговски походи към Америка, Eвропа, Исландия, дори Италия и Балканите. Принудата накарала и друг един народ – евреите – да се занимават активно с търговия, занаяти – предимно бижутерия -и лихварсто. В повечето европейски кралства те просто не са имали право да притежават земя. Затова се насочват към други, по-доходни дейности, които изискват инициативност. Други важни търговски центрове в Европа са Венеция, Генуа, Пиза, Рагуза. Балтийските пристанища на Германия и Скандинавия участват в силния търговски съюз Ханза. В различни части на Германия се развива търговията, банкерството и акционерството. Към края на периода, за господство в световната търговия се борят Британия и Холандия на гилдиите, както и Фландрия. Развитието на търговия, занаятчийство, банкерство, лихварство и акционерство е крачка напред към философията на вътрешна причинност. Успехът във финансите зависи от лични качества, като решителност, предвидливост, трезв ум, предпазливост, прозорливост, формалност и не е крайна величина, предопределена от съдбата, както при земеделието. По-късно занаятите прерастват в индустрия, първо в Англия, после в Северна Европа. Това увеличава убеждението, че развитието и успехът в икономиката зависят от личните качества на човек. В северна Италия се развива ломбардското банкерство. Лека-полека, в края на Средновековието в Европа се заражда капитализмът – философия, изцяло базирана на идеята за вътрешна причинност. Изобщо, още от Античността, в обществата, където има сериозен преход от селско стопанство към търговия, се регистрира разцвет на икономиката, а оттам и на науката и културата. Примерите за това са много – финикийци, гърци. В древна Гърция търговията също е била сериозно застъпена. С търговия в Средновековието се занимават и арабите – те са връзката между Изтока и Запада – и безспорни са техните научни постижение – медицина, математика, астрономия. Кое е общото между всичките народи, които развиват търговия през Средновековието. Ами всичти те – гърци, финикийци, евреи, викинги, скандинавци, холандци, фламандци, венецианци – са сравнително слаби или малобройни, за да си осигурят просперитет по друг начин – например като завземат съседни земи и народи. Някои от тях извършват военни походи, но се отличават с бърз грабеж и се оттеглят, или основават търговски центрове и колонии, като гърците. Известен е гръцкият търговски съюз Пентеполис, включващ Одесос,Дианисополис ,Месемврия и др., основан още през 7-6 век пр.н.е. Просто военната мощ не им стига за повече итези народи така и не успяват да създадат империи. Завоевателските неуспехи обаче не спират икономическото развитие, а по-скоро го благоприятстват, защото хората са принудени да търсят друг начин на препитание. Дотук имаме основните причини за появата на вътрешната причинност- слаба военна мощ, излаз на море и неблагоприятни условия за селско стопанство. Достатъчно ли е това обаче, за да се отдадат повечето жители на една страна на търговия, банкерство и акционерство. Изглежда, че не. Не, и преди да сме разгледали Испания и Португалия. Португалската и испанската аристокрация перз целия 16 век държат световната търговия в ръцете си – с търговски центрове в Америка, Африка, Азия. Само че тази търговия е в ръцете на аристократи или приближени до краля, които всъщност не се занимават с търговия. Аристократите продават лицензиите за търговска дейност на холандци, англичани и французи. Така през 17 век центрове на търговията стават Холандия и Фландрия, не Лисабон. Аристократите запазват старото гледище – те са богати не благодарение на собствените си усилия в труда, защото държат монопола на търговията в ръцете си и раздават привилегии. Те прост са родени с тях и трупат богатство от само себе си, като продават правото друа да си цапат ръцете с труда. Те само трупат парите, защото са родени с привилегии. В Испания и Португалия търговията е привилегия и монопол само на аристократите – обикновените селяни и хора от народа просто не са били допускани до нея. Печалбите от търговията също се разпределят само между аристократите. Всъщност работливите фламандци и холандци станали по-богати от португалските аристократи, които само турпали метали, предизвикали инфлации и разорили себе си и държавите си. Подобно негативно отношение към труда имат и испанците, които считат “ръчния труд за позорен”. Работниците се трудят, само ако са притиснати от глада или принудата, а през останалото време бездействат и прахосват спечеленото. Към края на 16 век почти всички занаятции и наемни работници в Северна Испания са французи. В същото време търговията с Америките е монополизирана от две мощни организации – Съветът на Индиите в Мадрид, и търговската камара в Севиля. И дума не може да става, че всеки, които реши, може да търгува, както е при викингите. По същия начин в края на Средновековието арабитемонополизират търговията, в следствие на което разцветът им, икономически и културен – внезапно секва. Ако няма свободен достъп до нея, без благословия от големци, трудно би се зародила многобройна буржоазия, убедена във вътрешната причинност. Явлението, което наблюдаваме в Испания, Португалия и арабския свят, се нарича неравновластие. Именно то е прътът в колата на буржоазията и икономическия подем през Средновековието. Неравновластието блокира ефектите от търговията, така както блокира и земеделието. Пример за това са първите земеделски цивилизации в света – Мохенджо Даро, Ур, Елам, Акад, Шумер, Вавилон, древен Египет, Китай, Индия, както и Рим. Тези цивилизации се раждат в следствие от земеделието и за кратко време бележат невероятен културен разцвет – измислят цифрите, буквите, законите,колелото, канализацията, многоетажното строителство, инструменти и още куп неща. Но почти веднага в тях се формира и овластена върхушка, която узурпира продуктите на земеделското производство, забогатява, изхранва огромен репресивен апарат и държи народите си в мизерия и подчиненост. Макар и дали начало на велики цивилизации, тези държави са населени с бедни и притиснати от тирани и деспоти хора. Социалният натиск и репресии в деспотичните царства на Близкия изток само засилват чувството на безпомощност и външна причинност у обикновените хора. За разлика от тях, никои в скандинавските култури не монополизира или узурпира търговията. Те остават равновластни и равноправни. Исландският Алтинг същестува вече 1 100 години. През 17 век английската аристокрация и краля се опитват все пак да монополизират търговията. Формираната вече буржоазия, възпитана във вътрешната причинност, се сплотява, организира революция и обезглавява Чарлз I. Диктатурата на Кромуел забранява монополите и възстановява икономическата свобода. Следва Индустриалната революция. Век по-късно във Швеция също се опитва да въведат абсолютна монархия. Първият и последен абсолютен крал е убит по време на бал с маски от недоволен търговец. Индустриалната революция позакъснява във Франция, защото още от времето на Луи 14 и Решельо центарлизира и сковава икономиката и държавата. Но все пак идва Френската революция, след това Кралят гражданин Луи Филип, и накрая – Парижката комуна, която изгонва завинаги монархията. Нека сего обобщим основните причини за зараждането на вътрешната причинност – излаз на море, слаба военна мощ, недостатъчна за формиране на империя, неблагоприятни условия за земеделие и равновластна култура. Все пак трябва да признаем, че високият БВП и брутният икономически прираст не означавта още забогатяване на обществото. При неравновластнитеи родовите икономическито развитие се ръководи от малко на брой хора, а останалите са пасивни изпълнители, които често са експоатирани. Брутният вътрешен продукт, дори да е висок, се разпределя също между малко на брой хора. И накрая, Минков (2007) търси връзка между вътрешната причинност за успеха или неуспеха и себезаличаването и избягването на съревнованията и себеизтъкването. Той твърди, че хората с високо самомнение са наспособни да признаят, че причините за неуспеха им се дължи на тях самите. На какво обаче се дължи себеизтъкването и себезаличаването е друг въпрос. За да се развие вътрешна причинност в неравновластните култури и да се прекъсне порочния кръг, е необходимо обществото да постигне поне частично икономическо благоденствие.

Именно, спокойните изобретате и тревожните последователи. Ситуацията с Испания и Португалия е точно такова - як колективизъм и приписано обществено положение. Спорът който водим е с КГ125 е за Германия, Япония и Корея. Спор за който той няма аргументи и постоянно се извърта. Спокойните култури измислят новостите. Англия измисля новостите през 18-19 век и става водеща. Дръпва напред с индустриалната революция. Междувременно тревожните култури нищо не измислят, защото ги е страх от новото. Когато обаче новостите се утвърдят със времето и докажат полезността си, тревожните култури се уверяват че нововъведедието не е нещо опасно, и стават още по-тревожни че изпускат нещо. Затова се стягат, взимат новото и го осъвършенстват, като много често изпреварват откривателя. това става именно в Германия, Япония, Франция. те нищо ново не са открили. Осъвършенствали са всичкти английски открития, като за изпреварили откривателя. Китайската култура, освен че е спокойна, е и гъвкава, т.е има високи стойности по културното измерение flexumility. Английската е спокойна, но има ниски стойности по същото. Споменатото културно измерение налага холистично, т.е гъвкаво мислене. Анлийското мислене обаче е абсолютистко. Холистичното мислене означава, че всичко е възможно. 2+2 е 4, или 5 или каквоти си искаме. Бог и го има, и го няма. Тази черта е типична за цяла източна Азия. това хилистично мислене е най-силно изразено в религиите на китай, япония, индия, и тн. Но то е несъвместимо с науката, особено с точните науки. Защото тези науки изискват точни правила. А холистичното мислене отхвърля точните неща. Затова китай, япония, индия, не са открили нищо съществено. Една вметка. Откритията на Китай - хартия, барут, и тн са по пътя на опита и грешката - ще смесим това с онова пък каквото стане. И медицината им е такава. Няма никакъв сериозен научен анализ. Всичко става случайно. В Япония положението е подобно. никакви открития до 20 век. Но тяхната тревожност ги постиква към точността и реда, и те стават верни последователи на откритите вече научни технологии, закони като ги осъвършенстват. В Китай това няма да стане, защото освен че са с холистично мислене, са и спокойни. Затова китайските стоки никога няма да са като японските.

А за сметка на какво се е формирало? Дошли са нови българи от Луната ли?

Нито едно от нещата не е вярно. Швеция развива в пъти по-интензивна търговия от Англия. Ами Германия със своя капитализъм? Тя защо не открива парната машина? Откритията не зависят от територията, търговията и колониите. Те зависят от ума на хората, които откриват. Англия нямя обемни това които превозва из територията си. Тя търгува по море. Доказателствата за моята теза са всичко това, което изложих - техническата революция започва в Англия, не в Швеция, Германия, Франция, Австро-Унгария - която също има интензивна вътрешна търговия. Ами Китай, той защо нищо не открива въпреки вътрешната си търговия? Прибягваш към метода на Натъкменко и Натъмъненко вече, а сигурно и дървесните гъби са виновни нали? Нямаш нито един сериозен аргумент затова замълчи и научи какво говорим. ----а дали заради такива реплики да не се запознаеш с мнението на БАН по въпроса? ----

А обясни защо Швеция, която развива капитализъм векове преди Англия, И холандия също, не измислят нищо. Холандия - капиталистическа страна преди англия, с доста колонии също преди англия??? Защо защо???

Не.

Ама нов тип реактор. А той случайно не е ли подобрение на американския?

А Португалия и Испания нямат целия свят, сто пъти повече колинии от Англия, така ли. но не откриват нищо съществено. Само повтаряш това не може, онова не може. Дай теза, стига повтаря празни приказки.

Ако имаш нещо открито, много лесно можеш да го осъвършенстваш. Сменяш едно нещо с друго. Революция е да допуснеш само, камо ли да го направиш, че след 5 000 години конска тяга или свещи, каруцата сама ще ходи без коня, а лампата ще свети без свещ. Ето тук се проявява културата и начина на мислене, наложен от нея.

Е и? каква е идеята ти, която така отчаяно се опитваш да защитиш? КАЖИ ЕДНО НЕЩО КОЕТО ЯПОНЦИТЕ СА ОТКРИЛИ БЕЗ ДА ОСЪВЪРШЕНСТВАТ ВЕЧЕ ОТКРИТИ НЕЩА? Не е нужно в 20 век. По принцип?

И виж сега английските железници и ги сравни с японските и немските. Естествено че го внедрява веднага , то друг влак в свето по онова време няма. И не е масово. Има 2 жп линии.

Какви са тея по-високи нива? показателите не са мои. те са на науката, на учени, които са ги изчислили.

Ти не може да имаш усъвършенстване и иновации без фундаменталното откритие на електричеството и парния двигател.

Има, има, още от 15 век най-големите банки и акционерни дружества са в Германия. Тя е банковия център на Европа.

И каква е тази географска отдалеченост на Швеция, като през 18 век е лидер в търговията по Балтика и седалище на Ханзата

Значи Англия през 18 век не е затворена в себе си и изолирана от остатъка от Европа така ли? КГ125, за да откриеш нещо, не ти трябват пазари. Трябва ти ум. Мислене трябва. Култура.