alvassareiro

Занаятите в алтернативната държава щеше да ги има, но нямаше да са водещи, защото хората нямаше да търсят алтернатива на земеделието. Земеделието е основен, генерален и традиционен начин за прехрана в последните 7 000 години. Развитието на търговия, занаяти, банкерство, лихварство и всичко останало става само когато принудата кара хората да търсят алтернатива на земеделието. Занаятите след Освободждението западат поради една генерална причина, и е хубаво да я знаеш - ЗАЩОТО ГУБИМ ПАЗАРИТЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, и защото се връщаме към плодородните земеделски земи. Знаем малко за занаятите през ВСБ защото занаятите са били нещо рядко. Ако бяха водещи щяхме да знаем много повече. Вносът на стоки от чужбина има за цел да компенсира западналите занаяти след Освобождението. Иначе как тази еснафска богата и влиятелна класа би позволила пазарът ни да се залее с евтини европейски стоки? след като самата тази класа влиза в управлението? След 1878 България не е модернизирала. Занаятчийското производство, което е двигателят на модернизацията и индустриализацията запада, и страната ни се връща в Средновековието с ориентирането към земеделско производство. То дава 85% от БВП през 1939 г.

Съвременният човек живее по-дълго, по-задоволено, но това не означава автоматично и по-щастливо. Статистиките показват също, че най-недоволни от заплатата си са Българите и руснаците, и то в пъти повече, от колкото жителите на мали, сенегал, нигер, перу и уганда. Защото задоволството от парите и работата е нещо субективно, което не зависи от размера на заплатата, а от културата. Как да обясним иначе защо българите са три пъти повече недоволни от заплатата си в сравнение с Мали и Нигер? и почти толкова недоволни, колкото и японците?

както се казва правиш се на три и половина. Занаятите преди османските нашествия не са водещи в стопанството на страната. А през Възраждането стават водещи, ЗАЩОТО БЪЛГАРИТЕ СА ИЗТЛАСКАНИ В ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ, КЪДЕТО УСЛОВИЯТА ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ СА ОГРАНИЧЕНИ, и защото ИМАТ ДОСТЪП ДО ПАЗАРИТЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ след 1835 г. Когато губят пазарите след Освобождението, занаятчийстовото запада, и хората се обръщат отново към земеделието. Това е от огромно значение - дали доминира земеделието и малко търговийка както е през Средновековието, или или занаятчийството и търговия и малко земеделие както е през Възраждането. Защото в зависимост от едно от двете, се развива различна култура. В първия случай се развива аграрно-феодална култура, а във втория - тип скандинавска. Така че недей разправя че едното е същото като другото. Защото днес България не е Швеция. Всичко това означава че ако турците не бяха дошли, икономическото поведение на българите щеше да е съвсем различно. Щяхме да си останем аграрна, а не занаятчийска и търговска култура. А не както ти твърдиш, че нямало абсолютно никаква разлика. Е как да няма - едно е да си тъп земеделец, друго е да си търговец. Самото Възраждане е плод на развитието на търговията - хората пътуват, учат се, виждат свят. Без търговия, която да изнася занаятчийските продукти, щяхме да си останем едни прости селяни земеделци. Разликата е огромна, и е видна за всеки ученик, с изключение на КГ125. Търговията, която България развива през Средновековието, не може да се сравни с търговията през Възраждането. Именно обемът на производството е изключително важен - да се види кое е водещо в икономиката. Сърбия развива занаятчийство в ограничени размери. Защото се освобождава преди епохата на Танзимата и Гюлханския хатишериф, който дава право на българите да пътуват и продават свободно из империята. Преди това сърбите и българите не са имали това право, поради което не са развивали и усилено занаятите си - не е имало с кого да търгуват. След като се освобождава, Сърбия също губи потенциалните пазари.

Обратно е положението със негрите и латиноамериканците от Карибския басейн. Тъй като те не са приучени да подтискат чувствата и желанията си, а културата им налага себеудовлетворяване на момента - искаш да пиеш и пиеш, искаш да ядеш като разпран - яден, искаш да правиш секс, правиш, което е сързано с нулева спесовност и мисъл към бъдещето, те са сред най-щастливите хора на планетата. Към тях се отнасят и ромите в България. Но тази култура на себеудовлетворяване на монента на всички пориви и желания, която води до субективно чувство за щастие, здраве, задоволство от живота, контрол над живота и тн., предизвиква високи нива на насилствена престъпност, алкохолизъм, затлъстяване, либерални сексуални практики които причиняват високи нива са СПИН и в крайна сметка всичко това води до ниска продължителност на живота сред щастливите народи, особено ако са от третия свят - негри, цигани, латиноамериканци. Щастливите богати народи обаче, които имат също култура на себеудовлетворяване обаче, като САЩ, Англия, Сакандинавските страни, имат висока продължителност на живота поради индивидуалистичната си култура. Нека обобщя, връзка между щастие и продължителност на живота няма. Японецът умира на 100 г. нещастен и недоволен от всичко, цинанинът една изкарва до 50 във вечно насландисване, гюбеци и запои.

Тези занаяти са водещи през Възраждането, защото няма условия за развитие на земеделие и хората търсят алтернативи. Ако не беше турското нашествие, занаятчийството нямаше да е водещо в стоапанството. Щяхме да сме като Сърбия и Румъния - аграрни държави със слабо развити занаяти и търговия. Тук става въпрос кое е водещо в икономиката.

Въпросът е кое е водещото в стопанската структура, не дали руския мужик освен че работи на полето си прави и кожени ръкавици. Съвсем друг въпрос е дали си прави ръкавиците за себе си, или прави по 5000 чифта, за да изнася за Диарбекир примерно. Еми в България занаятчийството, скотовъдството и търговията нямаше да са водещи отрасли на стопанския живот без да дойдат турците, да ни завземат и да ни изтласкат към планините. Просто хората цяха да си останат в плодородните равнини и да си гледат пшеницата, както са правили векове наред. След Освобождението западат масово цели занаятчийски отрасли. Един от тях е мутафчийството. Просто вече никой няма нужда от здрави кози торби за носене на стоки.

Ами начало е, така е. А където има начало, има и нещо след началото. Има начало на индустриализацията у нас. Която нямаше да се случи през 19 век без да ни бяха превзели турците. Гърция и Сърбия през същия период не полагат начало на индустриализацията си, защото вече са независими и отново са се върнали към земеделието. КГ125, тъй като със повечето си изказвания доказа, че нямаш никаква представа каква е българската психология, навярно това доже да се отнесе и към познанията ти за руската психология, както и за всички други психологии по света. Затова да сменим темата. Не знам дали знаеш, или си изпуснал, че в свободната българска дължава индустрията не тръгва. занаятите и занаятчийските центрове западат, а онзи устрем за търговия и занаятчийство от Възраждането замира и за това си има сериозна причина - хората се връщат масово към земеделското производство. Преди ВСВ България е подчертано аграрна държава, за разлика от онази България от средата на 19 век, която е подчертано занаятчийска и търговска. Трябва да дойде 9-ти септември, та българската държава отново да се обърне към индустриализацията.

Ами просто връзка между дълголетие и щастие няма. Има статистика, не фантазии. Япония - нещастни и дълголетни Гърция - нещастни и дълголетни Португалия - нещастни и дълголетни Просто щастие и дълголетие са две различни неща.

Отговорите ги дадохме. 1. Японците не мигрират из широкия свят, защото причината за нещастието им не е в Япония, а е в културата им, която е у тях самите. 2. Връзка между щастие и дълъг живот няма, нито статистическа, нито логическа. А защо живеят най-дълго - ами защото ядат риба, имат здравословна диета, дишат чист въздух и тн. Но това не ги прави по-щастливи. Да не говорим, че дълголетието може да е свързано и със гени и биология. КГ125, да статистиката показва,че нещастните хора живеят по-дълго. България беше един от първенците в Европа по столетници, е и първенци по нещастие сме. Всъщност, една от причините за нещастието на тревожните народи е, че живеят дълго. Други европейски нещастници са гърците, също едни от най-дълголетните, след тях идват португалците - вечно напръщени и стресирани, недоволни и мрънкащи, ама и те изкарват до много. Най-щастливи са черните африканци от гана,нигерия, танзания, със средна продължителност на живота 40 г. Бая щастливи са и циганите, но и те не изкарват много, от мизерия и нищета. А какви са твоите аргументи, освен неловко изказаните стереотипи.

През османския период индустрия няма, но има занаяти, които са първите наченки на модерната индустрия, и започва процесът на индустриализация чрез развитието на фабрично производство. При земеделско производство водата щеше да се използва главно за напояване, не за развитието на стотици занаяти, както е в Балкана. Липсата на условия за земеделие карат хората да търсят алтернатива. Без османско нашествие водещо щеше да е земеделието, всичко друго е на заден план. по време на възраждането, благодарение на господата турци, става обратното. КГ125, през Възраждането, в условия на чужда окупаторска власт, на робство, българските селяни са били сто пъти по-свободни от руските, роби на свои национални господари. Вероятно и нас щеше да ни сполети такава участ, имайки предвид изобилието на земеделски площи. С последния си пост и аналогиите за икономическите дейности при турците и без турците направо се изложи, казвам го без лоши чувства.

Като гледам как ти обясняваш и резултатът е нула, съмнявам се. Но в това няма нищо лошо, нито чудно - още едно доказателство колко стабилни и трудно податливи на промяна са културните ценности. Трудно можем да накараме някого да промени възгледите си, след като цял живот е вярвал в тях. Странно само защо същият смята, че културата може да се промени, стига да се смени правителството.

Спортът е ненужно и излишно губене на време, води до оглупяване, нараняване, смърт и сее агресия.

Има нещо вярно, поне в правилната насока почваш. Моят отговор - социализмът проповядва социално равенство - равенство между беден и богат, равенство между мъж и жена. това последното е невъзможно в едно аграрно общество. Затова има няколко варианта - обществото да се върне към ситуацията преди появата на земеделието, т.е към лов и събирачество, или да започне да се занимава с търговия. Трети вариант - да развие занаятчийството в индустрия, да осигури заетост на жената, и така да постигне сексуално равенство.

Подобни паралели в икономически аспект са учудващи, още повече идващи от човек, занивамащ се с история. На всеки ученик, завършил 10 клас, му е ясно, че: 1. Българите имат огромните пазари на Османската империя, и след Гюлханския хатишериф и Хатихумаюна могат да пътуват необезпокоявани от Белград до Багдад и от Русчук до Александрия и Кайро. След Освобождението България губи тези пазари, което нанася сериозен удар на зараждащата се национална икономика, в резултат на което икономическо развитие в България не се осъществява. Занаятите замират, индустрията запада и страната ни се превръща в типична аграрна държава без помен от развиващите се занаяти и търговия през Възраждането. 2. Индустриалното производство у нас се свързва директно и буквално с поръчките на Османската империя. След Освобождението няма кой да прави поръчки и индустрията запада. 3. поради факта, че след османското нашествие българите напускат плодородните земеделски райони в равнините и се установяват в планински и полупланински територии, където няма добри условия за земеделие, в следващите векове се развиват занаятите, въз основа на течащата планинска вода, и търговията, които са в основата на цялото възраждане. След освобождението българите слизат от планините и заемат отново равнинните земеделски земи, в резултат занаятчийството и търговията губят водещата си роля и са заети от земеделието, а старите занаятчийски центрове бързо западат. Изобщо ако турците не бяха дошли, щяхме да си останем аграрно-феодална държавица без помен от занаятчийство и със слаба търговия. фактът, че сме принудени да заменим земеделието с търговия и занаяти през възраждането е сериозна културна промяна, довела до развитие на частично равновластие, демократичност, и ако тези процеси се бяха задълбочили, щяхме да тръгнем по пътя на Скандинавските или германските народи. За съжаление връщането към аграрно производство след освобождението прекъсва тези културни промени и връща културното равнище на българина с векове назад. Какви аналогии успя да направиш в икономически аспект в Османския период и без него, са наистина учудващи, и изискват богато въображение, в най-добрия случай.

това с камбоджа не е деиндустриализация, а обезлюдяване на градовете, и каквото и да е било като замисъл, е изключение от общото правило. Това което пишеш не е отговор на въпроса.

КГ125, естествено че никога не си твърдял, че имаш стереотипизирана представа не само за японците, но и за къде що човеци има по земята. Имах си хас някой да твърди такова нещо за себе си. Но това лъха от всяка твоя дума. Разбира се, това се отнася за мнозинството хора - Еспаня това е жена с дълга пола танцува фламенко, португалия е много Шшшта, германия е вурст, японците си правят харакири по улиците на йокохама понеже били много горди, да живее културната география, която ни пълни главите с глупости.

Все пак да поставя отново въпросът - защо според вас социализмът винаги е съпроводен с насилствена индустриализация?

Японците живеят най-дълго, и са на едно от първите места в света по нещастие и недоволство от живота. Няма по-нещастен и недоволен човек от японеца. Те са и на водещи места в света по тревожност и неспокойствие, с един от най-високите индекси по избягване на несигурността. Това разбира се има сериозна културна основа. Самоубийствата също са културен феномен, но нямат нищо общо с честолюбието, както твърдиш ти. Японците не мигрират от страна си, защото проблемът не е в страната им, проблемът е в културата им. Където и да идат, ще си остават същите нещастни, вечно оплакващи се, недоволни от живота си, себезаличаващи се и двойнствени хорица. Продължителността на живота не винаги е свързана със щастието. Едни от най-щастливите хора на планетата са нигерийците и ганайците, както и централноамериканците, чиито индекси се доближават, а в някои години и надминават Дания и Швеция, но те са и с доста по-ниска продължителност на живота в сравнение със живеещите до 100 години японци, които са едни от най-нещастните на света. Сега да кажем нещо друго, за ученето. Основен фактор за него е ниското самочувствие на японеца. Относно прогресът, много силно влияние оказва тревожността на културата. Японците не са способни да измислят нещо, те само усъвършенстват вече откритите неща от спокойните култури. Всички големи открития са дело на спокойни култури, тъй като тревожната японска психика не може да излезе от стереотипите на мислене и да прояви творчество. да допуснеш че може да се промени вековна технология означава да подсилиш още повече стресът в обществото и страхът от новостите.Но веднъж открити нововъведенията от спокойните култури, и наложени като нещо полезно, това засилва тревожността у тревожните народи че изостават и изпускат нещо, което ги кара да осъвършенстват откритията. Спокойните общества от своя страна, веднъж направили революционно откритие, често се оказват неспособни да организират масовото му производство, което е свързано с ред, структура и организация, нещо, което американците ненавиждат. Затова инженерните и точните науки се развиват по-добре в тревожна Япония и Германия, отколкото в спокойните САЩ. И накрая да вметна, че конкуренцията в Япония е на корпоративно ниво, и е съвсем в духа на родовата култура. На ниво служители конкуренция и съревнование няма. Стремежът към избягване на конкуренцията и ориентация към сътрудничество и кооперираност е силно застъпен в японското общество.

КГ125, Япония наистина е първенец по самоубийства, само че нямаш никаква представа какво е обяснението. От думите ти се долавя някакво мъглива и стереотипизирана предствава за горди и честолюбиви японци, които вървят по улиците и си пряват харакири, което няма нищо общо с реалността. Нека се абстрахираме от даването на обяснения за неща, от които нямаме никакво понятие.

И какво ни илюстрираш с тези клипове. улици и паради....паради и улици. А къде са културните различия? Защото Северна и южна Корея са идентични по генералните културни особености. Дрехите, храната, колата не са различия. Ако един селяк се храни в Макдоналдс не става автоматично американец нали. защо мислиш, че щом в Южна Корея има мицубиши и кентъки, значи са коренно различни от севера, където няма. Май не послуша съвета ни да се поинтересуваш малко повече за това що е култура и културни различия, преди да умуваме на тази тема и да даваме примери.

Културите на Източна Европа не бяха никак добре преди ВСВ, и след нея. И днес културата на Гърция няма нищо общо с тази на Франция. Алеко е описал какъм е бил българинът европеец през 1900 г. и как е изглеждал в очите на истинския европеец. От Източна Европа в културно отношение изключвам разбира се Германия, Чехия, Полша, Унгария и тн. Освен общочовешкото право на живот, няма други общи принципи на този свят. дори и първото е много условно. дори и принципите които цитираш са едва от няколко века. Универсални принципи няма и няма да има. Иначе ще стане смешно, абсурдно и тъжно, както е в българия днес. Защото културата не е универсална, тя е партикулярна.

Сигулно е излишно да се казва, но щом се налага - принципите на западните държави са за западни държави. Тези принципи са неприложими за черна Африка, латинска америка, Азия и източна Европа, просто защото културите на обществата там не са узрели за принципите на западните държави. Ако приложиш принципи на една западна държава в една не западна държава, става страшно, смешно и абсурдно. Пример - към момента на влизането ни в ЕС оттам ни задържиха да обърнем повече внимание на бездомните кучета, да спрем някои обичаи, свръзани с мъчения на такива, да пратим мечките в резерват и тн. Тези принципи на защита на животните са залегнали в Западна Европа, която е узряла достатъчно, решила е проблемите с болните, инвалидите, пенсионерите и сираците, и е обърнала взглед към кученцата. Ама България не е решила нищо. На кой му пука за кучетата, щом пенсионерите умират от глад, сираците мизерстват, старческите домове са кочини. Ето как прилагането на един принцип от Западна Европа в държава, която не е западна, е смешен, абсурден и напълно неадекватен модел. Няма как да принудим хора, които няма какво да ядат, да хвърлят разделно боклука си. няма как да накараме бедните да спазват принципите на богатите, измислени за богати.

Родовият принцип на функционирането на обществото е приключил в Западна Европа и САЩ, но не и в България, както и в 80% от държавите в света. Нямаш представа колко далеч си от реалното положение на нещата. Това не е нито изостаналост, нито пък сме го измислили ние, това е протосъстояние на обществата. нарича се колективизъм, или родовост, или ексклусионизъм, и у нас се проявява във всички сфери и области на социалния, политически, икономически, културен живот. Не са останали само по-тесните родови връзки, а този феномен се проявява в абсолютно всички разновидности на живота ни. Проблемът идва, когато тази особеност се съчетае с урбанизация, индустриализация, демокрация и другите явления на съвременните общества. Тогава става това, което е България днес - корупция, мърсотия, свободия и селяния, което е проекция на простото деление на хората на свои и чужди. Това разбира се не е лошо. Просто култура. Явно досега не си схванал основната идея на всички постинги на тази тема, които са много, не разбирам само защо даваш съждения за особеностите на съвременните, в т.ч и българското общества.

Последните избори не са знак за нищо. И през 1990 имаше висока избирателна активност но истинска промяна не дойде. Промяна е възможна, но няма нищо общо с изборите. Свързана е с културата и промяна в околната социална и природна среда.

Индивидуализъм – колективизъм Мисля, че е настъпил моментът да поговорим по същество за една от фундаменталните черти на културата, а именно индивидуализъм-колективизъм като културно измерение. По въпросът за методологията на изследванията може да се консултира темата “методология на междукултурните изследвания”. Индивидуализъм-колективизъм: научнообосновани изследвания Първото широкомащабно изследване, което документира културни различия между Запада и останалите общества в света, е реализирано през 70-те години от Хофстеде. Той постулира, че е открил културно измерение, наречено индивидуализъм-колективизъм. Най-индивидуалистични култури в изследванията му са САЩ, последвани от повечето англоговорящи страни, Холандия, немскогоорящите страни и скандинавските култури. Единствените негермански държави, които се намират високо в класацията на Хофстеде по индивидуализъм, са Франция, Белгия и Италия (въпреки, че извадката на Хофстеде се отнася само за северната част). Финландия също е напред по индивидуализъм. Единствената богата държава, която е назад в класацията по индивидуализъм, е Япония. Най-ниски коефициенти имат някои от най-бедните държави по света – тези в Централна Америка, Африка, южна и югоизточна Азия. Хофстеде (2001) признава за съществуването на сплотени колективи от хора в колективистичните култури, и тяхното цялостно или частично отсъствие в индивидуалистичните, както и произтичащия от това универсализъм на западните общества и незападният ексклусионизъм, но не използва тези термини и не се фокусира върху наистина важните корелантни феномени, свързани с това. Класациите на Хофстеде по индивидуализъм и колективизъм са предсавени в редица публикации. Всъщност, само малка част от най-важните културни различия между Запада и остатъка от света биха могли да се изведат директно от неговите разработки, базирани на проучвания в клоновете на IBM в 75 държави по света. Всъщност, самите индекси по това културно измерение нямат нищо общо с формирането на сплотени колективи от хора. Едно от основните различия, които личат от изследванията на Хофстеде в IBM, разкриват че служителите на компанията в богатите страни ценят свободното време повече от тези в бедните. Хофстеде открива, че хората в бедните държави желаят да имат по-добри условия на труд (каквите често нямат). Трудно е да разберем, как точно тези открития илюстрират индивидуализма или колективизма. Бонд отбелязва: “как тези различия в нагласите спрямо работата разкриват колективистични ценности, остава мистерия за мнозина”. Подобни опасения за валидността на индивидуализма като културно измерение на Хофстеде изразяват и Heine, Lehman, Peng и Greenholtz (2002). Всъщност, връзка има, и Хофстеде е прав в заключенията си, прост е пропуснал да ги обясни. Project Globe изследва нагласите и мненията на 17 000 средни мениджъри в 62 страни от всички континенти. Те идентифицират културно измерение, наречено “societal in-group collectivism”, което се дефинира като “степента, в която индивидите засвидетелстват гордост, лоялност и взаимозависимост от техните семейства”. В класацията на Globe западните държави формират напълно отделен и ясно изразен клъстър. Първите 10 колективистични държави, в които съществуват сплотени семейства и in-groups, са Филипините, Грузия, Иран, Индия, Турция, Мароко, Замбия, Еквадор, китай и Кувейт. Последните 10 страни са Дания, Швеция, нова зеландия, Холандия, Швейцария, Германия, Финландия, Англия, Австралия, САЩ и Канада. Тук важно е да се подчертае, че културното измерения, формулирано от Project Globe въз основа на представителна извадка, корелира силно негативно с индивидуализмът на Хофстеде ( - 0.81** Spearman с 48 съвпадения). Каквото и да са измерили двете изследвания, те със сигурност са засекли набор от културни особености, които чертаят ясна граница между Запада и остатъка от света. Двете изследвания посочва степента, в която едно общество се е повлияло от Запада и неговите ценности. Въз основа на факторен анализ, проведен от World Values Survey, R. Inglehart извежда културно измерение, наречено “survival versus self-expression values”, при което self-expression носи позитивния знак на измерението. То посочва контраст между богатите западни страни и бедните, докато тези със средни стойности на БВП са в средата на класацията. Изследването е интресно, защото показва как бедността е свързана с материална ориентация – например логическото желание да спечелиш или да имаш повече пари – и дискриминационни практики спрямо хора, които не са от нашия кръг. В богатите западни държави има силен фокус върху качестовто на живот и дискриминационните практики са силно редуцирани. Измерението на Inglehart корелира силно с това на Project Globe (-0.82** и 46 съвпадения), както и с индивидуализма на Хофстеде (0.79** и 48 съвпадения). Какво означава всичко това, кои са корелантите на измерението, неговата логика и произход, ще опиша във втората част на темата.